Amy Purdy: Living beyond limits

Translator: Paola B Reviewer: Elena Montrasio

Translator: Antoni Peychev Reviewer: Biliana Nikolova

If your life were a book

Ако животът ви бе книга,

and you were the author,

на която вие самите бяхте автор,

how would you want your story to go?

как щяхте да разгънете сюжета й?

That's the question that changed my life forever.

Това бе въпросът, който завинаги промени живота ми.

Growing up in the hot Last Vegas desert,

Отраствайки в горещата пустиня на Лас Вегас,

all I wanted was to be free.

всичко, което исках, беше свобода.

I would daydream about traveling the world,

Мечтаех да пътувам по света,

living in a place where it snowed,

да живея на място, където вали сняг,

and I would picture all of the stories

и си представях всички истории,

that I would go on to tell.

които един ден щях да разкажа.

At the age of 19,

Когато станах на деветнадесет,

the day after I graduated high school,

ден след като завърших гимназия,

I moved to a place where it snowed

се преместих на място, където валеше сняг,

and I became a massage therapist.

и започнах работа като масажист.

With this job all I needed were my hands

Единственото, с което си служех, бяха ръцете ми

and my massage table by my side

и масажната ми кушетка;

and I could go anywhere.

а с тях можех да бъда навсякъде.

For the first time in my life,

За пръв път в живота си

I felt free, independent

се чувствах свободна, независима

and completely in control of my life.

и управляваща напълно своя живот.

That is, until my life took a detour.

Докато не настъпи пълен обрат в него.

I went home from work early one day

Един ден се прибрах от работа по-рано,

with what I thought was the flu,

мислейки, че съм хванала грип.

and less than 24 hours later

След по-малко от двадесет и четири часа

I was in the hospital

бях в болницата

on life support

на системи

with less than a two percent chance of living.

с по-малко от 2% шанс за оцеляване.

It wasn't until days later

Няколко дни по-късно,

as I lay in a coma

докато бях в кома,

that the doctors diagnosed me

докторите ми поставиха диагноза:

with bacterial meningitis,

бактериален менингит –

a vaccine-preventable blood infection.

предотвратима чрез ваксинация кръвна инфекция.

Over the course of two and a half months

За два месеца и половина

I lost my spleen, my kidneys,

изгубих далака си, бъбреците си,

the hearing in my left ear

слуха на лявото ухо

and both of my legs below the knee.

и двата крака от коляното надолу.

When my parents wheeled me out of the hospital

Когато родителите ми ме изведоха от болницата в инвалидна количка,

I felt like I had been pieced back together

се чувствах сякаш бях сглобена от различни части –

like a patchwork doll.

като парцалена кукла.

I thought the worst was over

Мислех си, че най-лошото вече е минало,

until weeks later when I saw my new legs

докато няколко седмици по-късно не видях новите ми крака

for the first time.

за пръв път.

The calves were bulky blocks of metal

Прасците ми бяха тромави късове метал,

with pipes bolted together for the ankles

глезените ми – тръби, притегнати с болтове,

and a yellow rubber foot

а стъпалото ми – направено от жълт гумен материал,

with a raised rubber line from the toe to the ankle

с изпъкнала гумена лента, приличаща на вена,

to look like a vein.

която свързваше палеца с глезена.

I didn't know what to expect,

Не знаех какво да очаквам,

but I wasn't expecting that.

но определено не беше това.

With my mom by my side

С майка ми до мен

and tears streaming down our faces,

и със сълзи, стичащи се по лицата и на двете ни,

I strapped on these chunky legs

нахлузих тромавите крака

and I stood up.

и се изправих.

They were so painful and so confining

Беше толкова болезнено и ограничаващо,

that all I could think was,

че единственото, за което мислих бе:

how am I ever going to travel the world

как бих могла да обикалям света

in these things?

с тези неща?

How was I ever going to live

Как щях да живея живота,

the life full of adventure and stories,

изпълнен с приключения и истории,

as I always wanted?

живота, който винаги съм искала?

And how was I going to snowboard again?

Как щях да карам сноуборд отново?

That day, I went home, I crawled into bed

Същият този ден се прибрах вкъщи и се домъкнах до леглото –

and this is what my life looked like

и ето как изглеждаше животът ми

for the next few months:

през следващите няколко месеца.

me passed out, escaping from reality,

В сън, бягайки от реалността,

with my legs resting by my side.

с краката ми, подпрени до мен.

I was absolutely physically and emotionally broken.

Бях напълно съсипана физически и психически.

But I knew that in order to move forward,

Но знаех, че за да продължа напред,

I had to let go of the old Amy

трябваше да се отърва от старата Ейми

and learn to embrace the new Amy.

и да се науча да приемам новата Ейми.

And that is when it dawned on me

И тогава ме озари идеята,

that I didn't have to be five-foot-five anymore.

че вече не се налагаше да съм 165 см.

I could be as tall as I wanted!

Можех да бъда толкова висока, колкото си исках!

(Laughter) (Applause)

(Смях) (Аплодисменти)

Or as short as I wanted, depending on who I was dating.

Или толкова ниска, в зависимост от човека, с когото излизах на среща.

(Laughter)

(Смях)

And if I snowboarded again,

И ако някога отново реша да карам сноуборд,

my feet aren't going to get cold.

краката ми няма да измръзнат.

(Laughter)

(Смях)

And best of all, I thought,

И най-хубавото, помислих си тогава,

I can make my feet the size of all the shoes

можех да променям размера на ходилата си, за да ми стават

всички обувки, които са на разпродажба. (Смях)

that are on the sales rack. (Laughter)

And I did!

Така и направих!

So there were benefits here.

Така че, имаше и ползи.

It was this moment that I asked myself

В този момент си зададох

that life-defining question:

този животоопределящ въпрос:

If my life were a book

ако животът ми бе книга,

and I were the author,

на която аз самата бях автор,

how would I want the story to go?

как щях да разгъна сюжета й?

And I began to daydream.

И започнах да мечтая.

I daydreamed like I did as a little girl

Мечтаех така, както като бях малко момиченце

and I imagined myself

и си се представях

walking gracefully,

как ходя грациозно,

helping other people through my journey

как помагам на хората, които срещам по пътя,

and snowboarding again.

и как отново карам сноуборд.

And I didn't just see myself

И не само се виждах,

carving down a mountain of powder,

строейки кули от прах;

I could actually feel it.

усещах го с цялото си същество.

I could feel the wind against my face

Усещах вятъра в лицето си

and the beat of my racing heart

и ритъма на биещото ми сърце

as if it were happening in that very moment.

сякаш се случваше в този момент.

And that is when a new chapter in my life began.

Именно тогава започнах нова глава от живота си.

Four months later I was back up on a snowboard,

Четири месеца по-късно се върнах към сноуборда,

although things didn't go quite as expected:

макар че нещата не се развиваха както се очакваше:

My knees and my ankles wouldn't bend

коленете и глезените ми не се сгъваха

and at one point I traumatized all the skiers on the chair lift

и в един момент стресирах всички скиори на лифта...

when I fell and my legs,

(Смях) когато паднах, а краката ми,

които все още бяха закрепени за сноуборда –

still attached to my snowboard —

(Laughter) —

(Смях)

went flying down the mountain,

изхвърчаха надолу по склона...

and I was on top of the mountain still.

докато аз все още бях на върха.

I was so shocked,

(Смях) Бях толкова потресена,

I was just as shocked as everybody else, and I was so discouraged,

точно толкова колкото бяха и всички останали, и бях толкова обезкуражена,

but I knew that if I could find the right pair of feet

но знаех, че ако намеря подходящия чифт крака,

that I would be able to do this again.

ще мога пак да карам.

And this is when I learned that our borders

В този момент научих, че границите на възможностите ни

and our obstacles can only do two things:

и препятствията пред нас могат да доведат само до две неща:

one, stop us in our tracks

първо, да ни възпрат изцяло

or two, force us to get creative.

или второ, да ни накарат да сме изобретателни.

I did a year of research, still couldn't figure out

Проведох едногодишно проучване и въпреки това не успявах да открия

what kind of legs to use,

какъв вид крака да използвам,

couldn't find any resources that could help me.

не можех да намеря никакви източници, които да ми помогнат.

So I decided to make a pair myself.

Затова реших да си направя чифт сама.

My leg maker and I put random parts together

Заедно с човека, които направи краката, сглобихме произволни части

and we made a pair of feet that I could snowboard in.

и направихме чифт крака, с които да мога да карам сноуборд.

As you can see,

Както виждате,

rusted bolts, rubber, wood and neon pink duct tape.

ръждясали болтчета, гума, дърво и искрящо розово тиксо.

And yes, I can change my toenail polish.

И, да, мога да сменям цвета на педикюра си.

It was these legs

Тези крака

and the best 21st birthday gift I could ever receive —

заедно с най-страхотния подарък, който можех да получа за 21-вия си рожден ден –

a new kidney from my dad —

нов бъбрек от баща ми –

that allowed me to follow my dreams again.

ми помогнаха отново да следвам мечтите си.

I started snowboarding,

Започнах да карам сноуборд,

then I went back to work, then I went back to school.

върнах се на работа, а след това и на училище.

Then in 2005 I cofounded a nonprofit organization

През 2005 г. станах съосновател на организация с нестопанска цел,

предоставяща възможността на млади хора с физически увреждания

for youth and young adults with physical disabilities

so they could get involved with action sports.

да се занимават активно със спорт.

From there, I had the opportunity to go to South Africa,

Чрез нея имах възможност да замина за Южна Африка,

where I helped to put shoes on thousands of children's feet

където помогнах при снабдяването на хиляди деца с обувки,

so they could attend school.

за да могат да ходят на училище.

And just this past February,

Миналия февруари

I won two back-to-back World Cup gold medals —

спечелих последователно два златни медала на Световната купа –

(Applause) —

(Аплодисменти)

which made me

което ми спечели титлата

the highest ranked adaptive female snowboarder

на най-високо класиралият се пара-сноубордист при жените

в света.

in the world.

Eleven years ago, when I lost my legs,

Преди 11 години загубих краката си

I had no idea what to expect.

и нямах идея какво да очаквам.

But if you ask me today,

Но, ако ме попитате днес

if I would ever want to change my situation,

дали бих искала да променя положението си,

I would have to say no.

ще ви отвърна: "Не".

Because my legs haven't disabled me,

Защото краката ми не ме направиха неспособна;

if anything they've enabled me.

напротив – направиха ме по-способна.

They've forced me to rely on my imagination

Принудиха ме да разчитам на въображението си

and to believe in the possibilities,

и да повярвам във възможностите.

and that's why I believe

Затова вярвам,

that our imaginations can be used as tools

че въображението ни може да бъде използвано като инструмент,

for breaking through borders,

с който да превъзмогваме границите на възможностите си,

because in our minds, we can do anything

защото в съзнанието ни ние сме способни на всичко

and we can be anything.

и можем да бъдем каквито си поискаме.

It's believing in those dreams

Вярата в тези мечти

and facing our fears head-on

и изправянето лице в лице със страховете ни

that allows us to live our lives

ни позволява да живеем живот

beyond our limits.

отвъд нашите граници.

And although today is about innovation without borders,

И, въпреки че днешната тема е иновации без граници,

I have to say that in my life,

трябва да ви кажа, че в живота ми

innovation has only been possible

иновациите станаха реалност

because of my borders.

именно в следствие на границите ми.

I've learned that borders are where the actual ends,

Научих се, че границите са не само там, където свършва реалността,

but also where the imagination

но и там, където започват

and the story begins.

въображението и приказното.

So the thought that I would like to challenge you with today

Мисълта, с която бих искала да ви предизвикам днес

is that maybe instead of looking at our challenges and our limitations

е, че вместо да гледаме на предизвикателствата и ограниченията ни

as something negative or bad,

като на нещо отрицателно или лошо,

we can begin to look at them as blessings,

можем да започнем да гледаме на тях като на благословия,

magnificent gifts that can be used to ignite our imaginations

великолепни дарове, които могат да бъдат използвани да разпалят въображението ни

and help us go further than we ever knew we could go.

и да ни помогнат да достигнем висоти, които никога не сме и подозирали, че можем.

It's not about breaking down borders.

Не става дума за разрушаване на границите,

It's about pushing off of them

а за това да се оттласнем от тях

and seeing what amazing places

и да осъзнаем до какви невероятни места

they might bring us.

могат да ни отведат.

Thank you.

Благодаря ви. (Аплодисменти)