Bjorn Lomborg: Global priorities bigger than climate change

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

What I'd like to talk about is really the biggest problems in the world.

Онова, за което бих искал да говоря, всъщност са най-големите проблеми в света.

I'm not going to talk about "The Skeptical Environmentalist" --

Няма да говоря за "Скептичния еколог"...

probably that's also a good choice.

това вероятно също е добър избор.

(Laughter)

(Смях)

But I am going talk about: what are the big problems in the world?

Но ще говоря за това - кои са големите проблеми в света?

And I must say, before I go on, I should ask every one of you

И трябва да кажа, преди да продължа, трябва да помоля всеки един от вас

to try and get out pen and paper

да се опита да извади лист и химикалка,

because I'm actually going to ask you to help me to look at how we do that.

защото всъщност ще ви помоля да ми помогнете в търсенето на начин да сторим това.

So get out your pen and paper.

И така, извадете си лист и химикалка.

Bottom line is, there is a lot of problems out there in the world.

Изводът е, че в света има много проблеми.

I'm just going to list some of them.

Ще изредя само няколко от тях.

There are 800 million people starving.

800 милиона души гладуват.

There's a billion people without clean drinking water.

Има един милиард души без чиста питейна вода.

Two billion people without sanitation.

Два милиарда души без канализация.

There are several million people dying of HIV and AIDS.

Няколко милиона души умират от ХИВ и СПИН.

The lists go on and on.

Списъкът продължават още, и още.

There's two billions of people who will be severely affected by climate change -- so on.

Два милиарда души ще бъдат тежко засегнати от климатичната промяна... и така нататък.

There are many, many problems out there.

Има много, много проблеми.

In an ideal world, we would solve them all, but we don't.

В един идеален свят бихме ги разрешили всичките, но не е така.

We don't actually solve all problems.

Всъщност не разрешаваме всички проблеми.

And if we do not, the question I think we need to ask ourselves --

А щом е така мисля, че въпросът, който е нужно да си зададем...

and that's why it's on the economy session -- is to say,

и затова е в икономическата сесия... да кажем,

if we don't do all things, we really have to start asking ourselves,

ако не правим всички неща, наистина трябва да започнем да се питаме -

which ones should we solve first?

кои трябва да разрешим първо?

And that's the question I'd like to ask you.

Това е въпросът, който бих искал да ви задам.

If we had say, 50 billion dollars over the next four years to spend

Ако имахме, да кажем, 50 милиарда долара за харчене през следващите четири години,

to do good in this world, where should we spend it?

за да вършим добро в този свят, къде би трябвало да ги похарчим?

We identified 10 of the biggest challenges in the world,

Идентифицирахме 10 от най-големите предизвикателства в света,

and I will just briefly read them:

и ще ги прочета само накратко.

climate change, communicable diseases, conflicts, education,

Климатична промяна, заразни болести, конфликти, образование,

financial instability, governance and corruption,

финансова нестабилност, управление и корупция,

malnutrition and hunger, population migration,

недохранване и глад, миграция на население,

sanitation and water, and subsidies and trade barriers.

канализация и вода, субсидии и търговски бариери.

We believe that these in many ways

Вярваме, че те в много отношения

encompass the biggest problems in the world.

включват най-големите проблеми в света.

The obvious question would be to ask,

Очевидният въпрос би бил да запитаме:

what do you think are the biggest things?

какви според вас са най-големите неща?

Where should we start on solving these problems?

Откъде да започнем да разрешаваме тези проблеми?

But that's a wrong problem to ask.

Но това е погрешно поставена задача.

That was actually the problem that was asked in Davos in January.

Това всъщност беше задачата, поставена в Давос през януари.

But of course, there's a problem in asking people to focus on problems.

Но, разбира се, има проблем в това да помолиш хората да се съсредоточат върху проблемите.

Because we can't solve problems.

Защото не можем да разрешаваме проблеми.

Surely the biggest problem we have in the world is that we all die.

Сигурно най-големият проблем, който имаме в света е, че всички умираме.

But we don't have a technology to solve that, right?

Но нямаме технология за разрешаване на това, нали?

So the point is not to prioritize problems,

Така че въпросът не е да се приоритизират проблемите,

but the point is to prioritize solutions to problems.

а да се приоритизират разрешенията за проблемите.

And that would be -- of course that gets a little more complicated.

А това би било... разбира се, това става малко по-сложно.

To climate change that would be like Kyoto.

За климатичната промяна това би било като Киото.

To communicable diseases, it might be health clinics or mosquito nets.

За заразните болести би могло да бъде здравни клиники или мрежи против комари.

To conflicts, it would be U.N.'s peacekeeping forces, and so on.

За конфликтите биха били мироопазващите сили на ООН, и така нататък.

The point that I would like to ask you to try to do,

Онова, което бих искал да ви помоля да се опитате да направите,

is just in 30 seconds -- and I know this is in a sense

е само за 20 секунди... знам, че това в известен смисъл

an impossible task -- write down what you think

е невъзможна задача... да запишете кое смятате,

is probably some of the top priorities.

че вероятно са някои от най-важните приоритети.

And also -- and that's, of course, where economics gets evil --

И също... тук, разбира се, икономиката става зла...

to put down what are the things we should not do, first.

да определите кои са първите неща, които не трябва да правим.

What should be at the bottom of the list?

Какво би трябвало да е накрая на списъка?

Please, just take 30 seconds, perhaps talk to your neighbor,

Моля, просто отделете 30 секунди, може да поговорите със съседа си

and just figure out what should be the top priorities

и просто преценете какви би трябвало да бъдат първите приоритети

and the bottom priorities of the solutions that we have

и последните приоритети от разрешенията, които имаме

to the world's biggest issues.

за най-големите проблеми на света.

The amazing part of this process -- and of course, I mean,

Изумителната част от този процес... разбира се, искам да кажа,

I would love to -- I only have 18 minutes,

с удоволствие бих... имам само 18 минути,

I've already given you quite a substantial amount of my time, right?

вече ви отделих доста значителна част от времето си, нали?

I'd love to go into, and get you to think about this process,

Много бих искал да навляза, и да ви накарам да мислите за този процес,

and that's actually what we did.

всъщност това и направихме.

And I also strongly encourage you,

Също така силно ви насърчавам,

and I'm sure we'll also have these discussions afterwards,

и съм сигурен, че ще водим тези дискусии и после,

to think about, how do we actually prioritize?

да помислите за това, как всъщност приоритизираме?

Of course, you have to ask yourself,

Разбира се, трябва да се запитате,

why on Earth was such a list never done before?

защо, за бога, такъв списък никога не е правен преди?

And one reason is that prioritization is incredibly uncomfortable.

Една причина е, че приоритизацията е невероятно неудобна.

Nobody wants to do this.

Никой не иска да прави това.

Of course, every organization would love to be on the top of such a list.

Разбира се, всяка организация много би искала да е в началото на такъв списък.

But every organization would also hate to be not on the top of the list.

Но също така всяка организация много не би искала да не бъде в началото на списъка.

And since there are many more not-number-one spots on the list

И тъй като има много места в списъка, които не са номер едно,

than there is number ones, it makes perfect sense

отколкото, които са номер едно, е съвсем нормално

not to want to do such a list.

да не искаш да правиш такъв списък.

We've had the U.N. for almost 60 years,

Имаме ООН почти от 60 години,

yet we've never actually made a fundamental list

и все пак всъщност никога не сме правили фундаментален списък

of all the big things that we can do in the world,

на всички големи неща, които можем да направим в света,

and said, which of them should we do first?

и да кажем кое от тях трябва да направим първо?

So it doesn't mean that we are not prioritizing --

Това не означава, че не приоритизираме...

any decision is a prioritization, so of course we are still prioritizing,

всяко решение е приоритизация, така че разбира се, все пак приоритизираме,

if only implicitly -- and that's unlikely to be as good

дори само косвено... а това едва ли е толкова добре,

as if we actually did the prioritization,

както ако наистина правехме приоритизацията

and went in and talked about it.

и продължавахме с разговори за нея.

So what I'm proposing is really to say that we have,

Онова, което предлагам, всъщност е да кажем,

for a very long time, had a situation when we've had a menu of choices.

че много отдавна имаме ситуация, при която сме имали меню от избори.

There are many, many things we can do out there,

Има много, много неща, които можем да правим,

but we've not had the prices, nor the sizes.

но не сме имали нито цените, нито размерите.

We have not had an idea.

Не сме имали представа.

Imagine going into a restaurant and getting this big menu card,

Представете си, че влизате в ресторант и получавате това голямо меню,

but you have no idea what the price is.

но нямате представа каква е цената.

You know, you have a pizza; you've no idea what the price is.

Разбирате ли, поръчвате си пица, но нямате представа каква е цената.

It could be at one dollar; it could be 1,000 dollars.

Би могла да е един долар, би могла да е 1000 долара.

It could be a family-size pizza;

Би могла да е пица със семеен размер.

it could be a very individual-size pizza, right?

Би могла да е пица с много индивидуален размер, нали?

We'd like to know these things.

Бихме искали да знаем тези неща.

And that is what the Copenhagen Consensus is really trying to do --

И това всъщност се опитва да направи Копенхагенският консенсус...

to try to put prices on these issues.

да се опита да постави цени на тези въпроси.

And so basically, this has been the Copenhagen Consensus' process.

И така, по същество това беше процесът на Копенхагенския консенсус.

We got 30 of the world's best economists, three in each area.

Имаме 30 от най-добрите световни икономисти, по трима във всяка област.

So we have three of world's top economists write about climate change.

Значи, трима от най-добрите световни икономисти пишат за климатичната промяна.

What can we do? What will be the cost

Какво можем да направим? Каква ще бъде цената?

and what will be the benefit of that?

И каква ще бъде ползата от това?

Likewise in communicable diseases.

Подобно е и със заразните области.

Three of the world's top experts saying, what can we do?

Трима от световните топ експерти казват: какво можем да направим?

What would be the price?

Каква би била цената?

What should we do about it, and what will be the outcome?

Какво трябва да направим по въпроса, и какъв ще бъде резултатът?

And so on.

И така нататък.

Then we had some of the world's top economists,

После няколко от световните топ икономисти,

eight of the world's top economists, including three Nobel Laureates,

осем от световните топ икономисти, включително трима нобелови лауреати,

meet in Copenhagen in May 2004.

се срещнаха в Копенхаген през май 2004-та.

We called them the "dream team."

Нарекохме ги отбора-мечта.

The Cambridge University prefects decided to call them

Префектите в Кеймбриджския университет решиха да ги наричат

the Real Madrid of economics.

"Реал Мадрид" на икономиката.

That works very well in Europe, but it doesn't really work over here.

Това действа много добре в Европа, но всъщност не действа тук.

And what they basically did was come out with a prioritized list.

А онова, което правиха по същество, беше да излязат с приоритизиран списък.

And then you ask, why economists?

Ще попитате - а защо икономисти?

And of course, I'm very happy you asked that question -- (Laughter) --

Разбира се, много съм щастлив, че зададохте този въпрос... (Смях)...

because that's a very good question.

защото това е много добър въпрос.

The point is, of course, if you want to know about malaria,

Разбира се, смисълът е, че ако искаш да научиш нещо за маларията,

you ask a malaria expert.

питаш експерт по маларията.

If you want to know about climate, you ask a climatologist.

Ако искаш да научиш за климата, питаш климатолог.

But if you want to know which of the two you should deal with first,

Но ако искаш да знаеш с кое от двете трябва да се захванеш първо,

you can't ask either of them, because that's not what they do.

не може да попиташ нито един от тях, защото не се занимават с това.

That is what economists do.

Икономистите се занимават с това.

They prioritize.

Те подреждат приоритети.

They make that in some ways disgusting task of saying, which one should we do first,

Изпълняват онази в известни отношения отвратителна задача - да кажат кое трябва да направим първо,

and which one should we do afterwards?

и кое трябва да направим после?

So this is the list, and this is the one I'd like to share with you.

Това е списъкът, и искам да го споделя с вас.

Of course, you can also see it on the website,

Разбира се, може да го видите и в уебсайта,

and we'll also talk about it more, I'm sure, as the day goes on.

а и ще говорим за него още, сигурен съм, по-нататък през деня.

They basically came up with a list where they said

Те по същество излязоха с един списък, в който казаха,

there were bad projects -- basically, projects

че има лоши проекти - по същество, проекти,

where if you invest a dollar, you get less than a dollar back.

при които, ако инвестираш един долар, получаваш обратно по-малко от долар.

Then there's fair projects, good projects and very good projects.

После има справедливи проекти, добри проекти и много добри проекти.

And of course, it's the very good projects we should start doing.

А, разбира се, трябва да започнем с изпълнението на много добрите проекти.

I'm going to go from backwards

Ще тръгна отзад напред,

so that we end up with the best projects.

така че да завършим с най-добрите проекти.

These were the bad projects.

Това бяха лошите проекти.

As you might see the bottom of the list was climate change.

Както може би виждате, най-долу в списъка беше климатичната промяна.

This offends a lot of people, and that's probably one of the things

Това засяга много хора, и вероятно е едно от нещата,

where people will say I shouldn't come back, either.

за които хората ще кажат също, че не трябва да се връщам.

And I'd like to talk about that, because that's really curious.

Бих искал да говоря за това, защото е наистина любопитно.

Why is it it came up?

Защо възниква то?

And I'll actually also try to get back to this

Всъщност, ще се опитам да се върна и към това,

because it's probably one of the things

защото вероятно е едно от нещата,

that we'll disagree with on the list that you wrote down.

по които няма да сме съгласни в списъка, който сте написали.

The reason why they came up with saying that Kyoto --

Причината да кажат, че Киото...

or doing something more than Kyoto -- is a bad deal

или да се прави нещо повече от Киото... е лоша сделка

is simply because it's very inefficient.

е просто, че е много неефективно.

It's not saying that global warming is not happening.

Това не значи да се казва, че глобалното затопляне не се случва.

It's not saying that it's not a big problem.

Не значи да се казва, че то не е голям проблем.

But it's saying that what we can do about it

А казваме, че онова, което можем да направим по въпроса,

is very little, at a very high cost.

е много малко, на много висока цена.

What they basically show us, the average of all macroeconomic models,

Онова, което те ни показват по същество, средно от всички макроикономически модели,

is that Kyoto, if everyone agreed, would cost about 150 billion dollars a year.

е, че Киото, ако всички се съгласят, ще струва по около 150 милиарда долара годишно.

That's a substantial amount of money.

Това е значителна сума пари.

That's two to three times the global development aid

Това е два до три пъти повече от глобалната помощ за развитие,

that we give the Third World every year.

която даваме всяка година на Третия свят.

Yet it would do very little good.

И все пак от това ще има много малка полза.

All models show it will postpone warming for about six years in 2100.

Всички модели показват, че ще отложи затоплянето с около шест години през 2100.

So the guy in Bangladesh who gets a flood in 2100 can wait until 2106.

Така че човекът в Бангладеш, който преживява наводнение през 2100, може да почака до 2106.

Which is a little good, but not very much good.

Което е малко добро, но не особено голямо добро.

So the idea here really is to say, well, we've spent a lot of money doing a little good.

Така че идеята тук всъщност е да кажем - е, похарчили сме много пари, за да сторим малко добро.

And just to give you a sense of reference,

Просто за да ви дам усет за съотношение,

the U.N. actually estimate that for half that amount,

по приблизителни оценки на ООН всъщност за половината от тази сума,

for about 75 billion dollars a year,

за около 75 милиарда долара годишно,

we could solve all major basic problems in the world.

бихме могли да разрешим всички основни големи проблеми в света.

We could give clean drinking water, sanitation, basic healthcare

Бихме могли да осигурим чиста питейна вода, канализация, основно здравеопазване

and education to every single human being on the planet.

и образование на всяко едно човешко същество на планетата.

So we have to ask ourselves, do we want to spend twice the amount

Така че трябва да се запитаме: искаме ли да похарчим двойно по-голяма сума,

on doing very little good?

за да сторим много малко добро?

Or half the amount on doing an amazing amount of good?

Или половината от сумата, за да извършим изумително количество добро?

And that is really why it becomes a bad project.

Всъщност, ето защо това става лош проект.

It's not to say that if we had all the money in the world, we wouldn't want to do it.

Не че казваме, че и да имахме всички пари на света, не бихме искали да го направим.

But it's to say, when we don't, it's just simply not our first priority.

А ще рече, че това просто не е първият ни приоритет.

The fair projects -- notice I'm not going to comment on all these --

Справедливите проекти... отбележете, че няма да ги коментирам всички...

but communicable diseases, scale of basic health services -- just made it,

но заразните болести, мащабът на основните здравни услуги... току-що го съставих,

simply because, yes, scale of basic health services is a great thing.

просто защото, да, мащабът на основните здравни услуги е нещо прекрасно.

It would do a lot of good, but it's also very, very costly.

Би сторило много добро, но също така е много, много скъпо.

Again, what it tells us is suddenly

И отново - това ни казва, че внезапно

we start thinking about both sides of the equation.

започваме да мислим и за двете страни на уравнението.

If you look at the good projects, a lot of sanitation and water projects came in.

Ако погледнете добрите проекти, много проекти за канализация и водоснабдяване навлязоха.

Again, sanitation and water is incredibly important,

Отново - канализацията и водата са невероятно важни,

but it also costs a lot of infrastructure.

но също така струват много инфраструктура.

So I'd like to show you the top four priorities

Затова бих искал да ви покажа първите четири приоритета,

which should be at least the first ones that we deal with

които поне трябва да са първите, с които се занимаваме,

when we talk about how we should deal with the problems in the world.

като говорим за това как трябва да се справяме с проблемите в света.

The fourth best problem is malaria -- dealing with malaria.

Четвъртият по важност проблем е маларията - справянето с маларията.

The incidence of malaria is about a couple of [million] people get infected every year.

Заболеваемостта от малария е около два [милиона] души, заразявани всяка година.

It might even cost up towards a percentage point of GDP

Би могло да струва дори към един процент от БВП

every year for affected nations.

всяка година за засегнатите нации.

If we invested about 13 billion dollars over the next four years,

Ако инвестираме около 13 милиарда долара през следващите четири години,

we could bring that incidence down to half.

бихме могли да намалим тази заболеваемост наполовина.

We could avoid about 500,000 people dying,

Бихме могли да избегнем смъртта на около 500 000 души,

but perhaps more importantly, we could avoid about a [million] people

но вероятно още по-важно е, че бихме могли да избегнем

getting infected every year.

заразяването на около милиард души всяка година.

We would significantly increase their ability

Значително бихме повишили тяхната възможност

to deal with many of the other problems that they have to deal with --

да се справят с много от другите проблеми, с които трябва да се справят.

of course, in the long run, also to deal with global warming.

Разбира се, в дългосрочен план, да се справят също и с глобалното затопляне.

This third best one was free trade.

Третото поред беше свободна търговия.

Basically, the model showed that if we could get free trade,

По същество моделът показваше, че ако можем да получим свободна търговия,

and especially cut subsidies in the U.S. and Europe,

и особено да орежем субсидиите в САЩ и Европа,

we could basically enliven the global economy

по същество бихме могли да съживим глобалната икономика

to an astounding number of about 2,400 billion dollars a year,

до поразително число от около 2400 милиарда долара годишно,

half of which would accrue to the Third World.

половината от което би се полагало на Третия свят.

Again, the point is to say that we could actually pull

Смисълът отново е да се каже, че всъщност бихме могли да изтеглим

two to three hundred million people out of poverty,

двеста до триста милиона души от бедност,

very radically fast, in about two to five years.

много радикално бързо, за около две до пет години.

That would be the third best thing we could do.

Това би било третото най-добро нещо, което бихме могли да направим.

The second best thing would be to focus on malnutrition.

На второ място би било да се съсредоточим върху недохранването.

Not just malnutrition in general, but there's a very cheap way

Не просто недохранване като цяло, а има много евтин начин

of dealing with malnutrition, namely, the lack of micronutrients.

за справяне с недохранването, именно, липсата на микронутриенти.

Basically, about half of the world's population is lacking in

По същество на около половината от световното население му липсва

iron, zinc, iodine and vitamin A.

желязо, цинк, йод и витамин А.

If we invest about 12 billion dollars,

Ако инвестираме 12 милиарда долара,

we could make a severe inroad into that problem.

бихме могли да направим сериозен пробив в борбата срещу този проблем.

That would be the second best investment that we could do.

Това би била втората най-добра инвестиция, която бихме могли да направим.

And the very best project would be to focus on HIV/AIDS.

А най-добрият проект би бил да се съсредоточим върху ХИВ/СПИН.

Basically, if we invest 27 billion dollars over the next eight years,

По същество, ако инвестираме 27 милиарда долара през следващите осем години,

we could avoid 28 new million cases of HIV/AIDS.

бихме могли да избегнем 28 милиона нови случая на ХИВ/СПИН.

Again, what this does and what it focuses on is saying

Отново - съсредоточава се върху това да кажем,

there are two very different ways that we can deal with HIV/AIDS.

че има два много различни начина, по които можем да се справяме с ХИВ/СПИН.

One is treatment; the other one is prevention.

Единият е лечение, другият е превенция.

And again, in an ideal world, we would do both.

И отново, в един идеален свят, бихме правили и двете.

But in a world where we don't do either, or don't do it very well,

Но в един свят, където не правим нито едното, или не го правим много добре,

we have to at least ask ourselves where should we invest first.

трябва поне да се запитаме къде трябва да инвестираме първо.

And treatment is much, much more expensive than prevention.

А лечението е много, много по-скъпо от превенцията.

So basically, what this focuses on is saying, we can do a lot more

Така че по същество става дума за това, че можем да сторим много повече

by investing in prevention.

чрез инвестиции в превенция.

Basically for the amount of money that we spend,

По същество за сумата пари, които харчим,

we can do X amount of good in treatment,

можем да извършим Х количество добро в лечение

and 10 times as much good in prevention.

и 10 пъти повече добро в превенция.

So again, what we focus on is prevention rather than treatment,

И така, отново, съсредоточаваме се по-скоро върху превенция,

at first rate.

отколкото върху лечение, на първо време.

What this really does is that it makes us think about our priorities.

Това всъщност ни кара да мислим за приоритетите си.

I'd like to have you look at your priority list and say,

Бих искал да погледнете своя списък с приоритети и да кажете,

did you get it right?

правилно ли сте го съставили?

Or did you get close to what we came up with here?

Или, дали сте се приближили до онова, с което изляохме тук?

Well, of course, one of the things is climate change again.

Е, разбира се, едно от нещата отново е климатичната промяна.

I find a lot of people find it very, very unlikely that we should do that.

Според мен много хора намират за много, много неправдоподобно, че трябва да правим това.

We should also do climate change,

Трябва да се занимаваме и с климатична промяна,

if for no other reason, simply because it's such a big problem.

ако не по друга причина, просто защото е толкова голям проблем.

But of course, we don't do all problems.

Но, разбира се, не се занимаваме с всички проблеми.

There are many problems out there in the world.

В света има много проблеми.

And what I want to make sure of is, if we actually focus on problems,

А онова, което искам да е сигурно е, ако наистина се съсредоточаваме върху проблеми,

that we focus on the right ones.

да се съсредоточаваме върху правилните такива.

The ones where we can do a lot of good rather than a little good.

Онези, при които можем да сторим много добро, вместо малко добро.

And I think, actually -- Thomas Schelling,

И мисля, всъщност... Томас Шелинг,

one of the participants in the dream team, he put it very, very well.

един от участниците в отбора-мечта, го изрази много, много добре.

One of things that people forget, is that in 100 years,

Едно от нещата, които хората забравят е, че до 100 години,

when we're talking about most of the climate change impacts will be,

когато говорим, че ще бъдат повечето от ефектите на климатичната промяна,

people will be much, much richer.

хората ще бъдат много, много по-богати.

Even the most pessimistic impact scenarios of the U.N.

Дори според най-песимистичните сценарии за ефекта от ООН

estimate that the average person in the developing world in 2100

средностатистическото лице в развиващия се свят през 2100 г.

will be about as rich as we are today.

ще бъде приблизително толкова богато, колкото сме ние днес.

Much more likely, they will be two to four times richer than we are.

А много по-вероятно е да са два до четири пъти по-богати от нас сега.

And of course, we'll be even richer than that.

А ние, разбира се, ще сме дори още по-богати.

But the point is to say, when we talk about saving people,

Но смисълът е да се каже, като говорим за спасяване на хора

or helping people in Bangladesh in 2100,

или подпомагане на хора в Бангладеш през 2100-та,

we're not talking about a poor Bangladeshi.

не говорим за бедни бангладешчани.

We're actually talking about a fairly rich Dutch guy.

Всъщност говорим за един доста богат холандец.

And so the real point, of course, is to say,

Затова, разбира се, истинският смисъл е да се каже,

do we want to spend a lot of money helping a little,

искаме ли да харчим много пари, за да помагаме малко,

100 years from now, a fairly rich Dutch guy?

след сто години, на доста богат холандец?

Or do we want to help real poor people, right now, in Bangladesh,

Или пък искаме да помагаме на наистина бедни хора, точно сега, в Бангладеш,

who really need the help, and whom we can help very, very cheaply?

на които помощта наистина е нужна, и на които можем да помогнем с много, много малко разходи?

Or as Schelling put it, imagine if you were a rich -- as you will be --

Или, както се изразява Шелинг, представете си, че сте богат... както и ще бъде...

a rich Chinese, a rich Bolivian, a rich Congolese, in 2100,

богат китаец, богат боливиец, богат конгоанец, през 2100 г.,

thinking back on 2005, and saying, "How odd that they cared so much

който мисли как е било през 2005-та и казва: "Колко странно, че ги е било грижа толкова много

about helping me a little bit through climate change,

да ми помогнат малко през климатичната промяна,

and cared so fairly little about helping my grandfather

а толкова слабо ги е било грижа за това да помогнат на дядо ми

and my great grandfather, whom they could have helped so much more,

и прадядо ми, на които са могли да помогнат толкова повече

and who needed the help so much more?"

и на които помощта им е била толкова по-нужна?"

So I think that really does tell us why it is

Затова мисля, че това наистина ни казва защо

we need to get our priorities straight.

е нужно да си оправим приоритетите.

Even if it doesn't accord to the typical way we see this problem.

Дори да не съответства на типичния начин, по който виждаме този проблем.

Of course, that's mainly because climate change has good pictures.

Разбира се, това е главно защото за климатичната промяна има толкова добри филми.

We have, you know, "The Day After Tomorrow" -- it looks great, right?

Нали знаете, имаме "Денят след утре" - изглежда страхотно, нали?

It's a good film in the sense that

Това е добър филм, в смисъл, че

I certainly want to see it, right, but don't expect Emmerich

със сигурност искам да го гледам, нали, но не очаквам Емерих

to cast Brad Pitt in his next movie

да включи Брад Пит в следващия си филм,

digging latrines in Tanzania or something. (Laughter)

за да копае отходни ями в Танзания или нещо такова. (Смях)

It just doesn't make for as much of a movie.

Това просто не е чак толкова като за филм.

So in many ways, I think of the Copenhagen Consensus

Така че в много отношения мисля за Копенхагенския консенсус

and the whole discussion of priorities

и за цялата дискусия за приоритетите

as a defense for boring problems.

като за защита от скучни проблеми.

To make sure that we realize it's not about making us feel good.

Със сигурност да осъзнаваме, че не става дума за това ние да се чувстваме добре,

It's not about making things that have the most media attention,

не става дума да се правят неща, които привличат най-голямо внимание от медиите,

but it's about making places where we can actually do the most good.

а за това да се създадат места, където наистина можем да вършим най-много добро.

The other objections, I think, that are important to say,

Другите важни за изказване според мен възражения

is that I'm somehow -- or we are somehow -- positing a false choice.

са, че аз някак... или ние някак... поставяме фалшив избор.

Of course, we should do all things,

Разбира се, трябва да вършим всички неща,

in an ideal world -- I would certainly agree.

в един идеален свят... със сигурност бих се съгласил.

I think we should do all things, but we don't.

Мисля, че трябва да правим всички неща, но не става така.

In 1970, the developed world decided we were going to spend

През 1970-та развитият свят е решил, че ще харчим

twice as much as we did, right now, than in 1970, on the developing world.

двойно повече от преди, точно сега, отколкото през 1970-та за развиващия се свят.

Since then our aid has halved.

Оттогава насам нашата помощ е намаляла наполовина.

So it doesn't look like we're actually on the path

Така че всъщност не изглежда, като че ли сме на път

of suddenly solving all big problems.

внезапно да разрешим всички големи проблеми.

Likewise, people are also saying, but what about the Iraq war?

По подобен начин, хората казват също: ами войната в Ирак?

You know, we spend 100 billion dollars --

Нали знаете, харчим 100 милиарда долара.

why don't we spend that on doing good in the world?

Защо не ги харчим, за да вършим добро по света?

I'm all for that.

Изцяло съм за това.

If any one of you guys can talk Bush into doing that, that's fine.

Ако някой от вас, хора, може да убеди Буш да стори това, прекрасно.

But the point, of course, is still to say,

Но смисълът, разбира се, все пак е да се каже,

if you get another 100 billion dollars,

ако получим други 100 милиарда долара,

we still want to spend that in the best possible way, don't we?

все пак искаме да ги похарчим по най-добрия възможен начин, нали?

So the real issue here is to get ourselves back

Така че истинският въпрос тук е да се върнем назад

and think about what are the right priorities.

и да помислим за това кои са правилните приоритети.

I should just mention briefly, is this really the right list that we got out?

Просто трябва да спомена накратко, това ли е наистина правилният списък, който сме извлекли?

You know, when you ask the world's best economists,

Знаете ли, като попитате най-добрите икономисти на света,

you inevitably end up asking old, white American men.

неизбежно в крайна сметка питате стари, бели мъже-американци.

And they're not necessarily, you know,

А те, разбирате ли, нямат непременно

great ways of looking at the entire world.

прекрасни начини да гледат на целия свят.

So we actually invited 80 young people from all over the world

Затова всъщност поканихме 80 млади хора от целия свят

to come and solve the same problem.

да дойдат и да разрешат същия проблем.

The only two requirements were that they were studying at the university,

Единствените две изисквания бяха да учат в университета

and they spoke English.

и да говорят английски.

The majority of them were, first, from developing countries.

Първо, болшинството от тях бяха от развиващи се страни.

They had all the same material but they could go vastly

Всички те имаха същия материал, но можеха да излязат далеч

outside the scope of discussion, and they certainly did,

извън обхвата на дискусията, и със сигурност го правеха,

to come up with their own lists.

да излязат със свои собствени списъци.

And the surprising thing was that the list was very similar --

А изненадващото беше, че списъкът беше много подобен -

with malnutrition and diseases at the top

недохранването и болестите най-отгоре,

and climate change at the bottom.

а климатичната промяна - най-отдолу.

We've done this many other times.

Правили сме това и в много други случаи.

There's been many other seminars and university students, and different things.

Имало е много други семинари, университетски студенти и различни неща.

They all come out with very much the same list.

Всички излизат с до голяма степен един и същ списък.

And that gives me great hope, really, in saying that I do believe

А това ми дава огромна надежда, наистина, да кажа, че вярвам,

that there is a path ahead to get us to start thinking about priorities,

че предстои път напред, който да ни накара да започнем да мислим за приоритети.

and saying, what is the important thing in the world?

И да кажем, кое е важното в света?

Of course, in an ideal world, again we'd love to do everything.

Разбира се, в един идеален свят, отново много бихме искали да правим всичко.

But if we don't do it, then we can start thinking about where should we start?

Но ако не го правим, тогава можем да започнем да мислим за това - откъде трябва да започнем?

I see the Copenhagen Consensus as a process.

Виждам Копенхагенския консенсус като процес.

We did it in 2004,

Направихме го през 2004-та

and we hope to assemble many more people,

и се надяваме да съберем много повече хора,

getting much better information for 2008, 2012.

да се получава много по-добра информация за 2008-а, 2012-та.

Map out the right path for the world --

Да начертаем правилния път за света.

but also to start thinking about political triage.

Но също да започнем да мислим и за политическо сортиране.

To start thinking about saying, "Let's do

Да започнем да мислим за това да казваме: "Да правим

not the things where we can do very little at a very high cost,

не нещата, където можем да направим много малко на много висока цена,

not the things that we don't know how to do,

не нещата, които не знаем как да правим,

but let's do the great things where we can do an enormous

а нека да правим прекрасните неща, където можем да направим

amount of good, at very low cost, right now."

огромно количество добро, на много ниска цена, веднага.

At the end of the day, you can disagree

В края на деня може да не се съгласите

with the discussion of how we actually prioritize these,

с обсъждането на това как всъщност да се подредят тези приоритети,

but we have to be honest and frank about saying,

но трябва да сме честни и прями и да кажем,

if there's some things we do, there are other things we don't do.

че ако има някои неща, които правим, има други неща, които не правим.

If we worry too much about some things,

Ако се безпокоим твърде много за някои неща,

we end by not worrying about other things.

в крайна сметка не се безпокоим за други неща.

So I hope this will help us make better priorities,

Надявам се това да ни помогне да си поставим по-добри приоритети

and think about how we better work for the world.

и да мислим за това как по-добре да работим за света.

Thank you.

Благодаря.