Lesley Hazleton: The doubt essential to faith

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Neda Borisova Reviewer: Darina Stoyanova

Writing biography is a strange thing to do.

Да пишеш биография е странно нещо.

It's a journey into the foreign territory

То е като да пътуваш в чужда земя,

of somebody else's life,

в нечий чужд живот.

a journey, an exploration that can take you places

Пътуване, изследване, което може да те отведе до места,

you never dreamed of going

за които не си и мечтал,

and still can't quite believe you've been,

и за които не можеш да повярваш, че си бил,

especially if, like me, you're an agnostic Jew

особено ако, както в моя случай, си евреин, и при това агностик като мен,

and the life you've been exploring

а животът, който описваш,

is that of Muhammad.

е този на Мохамед.

Five years ago, for instance,

Например, преди 5 години,

I found myself waking each morning in misty Seattle

се разхождах из улиците на мъгливия Сиатъл

to what I knew was an impossible question:

и размишлявах над един толкова неясен въпрос:

What actually happened

Какво всъщност се е случило

one desert night,

тази нощ в пустинята,

half the world and almost half of history away?

на това далечно място, преди толкова години?

What happened, that is,

Какво се е случило

on the night in the year 610

през тази нощ на 610 година,

when Muhammad received the first revelation of the Koran

когато пред Мохамед за първи се разкрил Корана,

on a mountain just outside Mecca?

в планината, близо до Мека?

This is the core mystical moment of Islam,

Това е същинският мистичен момент на исляма

and as such, of course,

и като такъв, разбира се,

it defies empirical analysis.

е голямо предизвикателство за емпирични анализи.

Yet the question wouldn't let go of me.

Този въпрос не ми даваше мира.

I was fully aware that for someone as secular as I am,

Давах си сметка, че за светски човек като мен,

just asking it could be seen

дори самото питане можеше да бъде видяно

as pure chutzpah.

като голяма дързост.

(Laughter)

(смях)

And I plead guilty as charged,

Признах се за виновна по всички обвинения,

because all exploration, physical or intellectual,

защото всяко изследване, било то във физическия или интелектуален смисъл,

is inevitably in some sense an act of transgression,

може да бъде видяно и като вид престъпление,

of crossing boundaries.

прекрачване на границата.

Still, some boundaries are larger than others.

И все пак, някои граници са по-обширни от други.

So a human encountering the divine,

И така, човек се среща с Бог,

as Muslims believe Muhammad did,

в това вярват мюсюлманите,

to the rationalist, this is a matter not of fact

но за един рационалист, това не е факт,

but of wishful fiction,

а абсолютна измислица.

and like all of us, I like to think of myself as rational.

И аз, като всеки човек, се имам за рационалист.

Which might be why when I looked at the earliest accounts

Сигурно заради това когато разгледах най-ранните документи,

we have of that night,

с които разполагаме от тази нощ,

what struck me even more than what happened

това, което ме удиви още повече беше, че случилото се

was what did not happen.

всъщност не се беше случило.

Muhammad did not come floating off the mountain

Мохамед не се е носел над планината,

as though walking on air.

сякаш реейки се във въздуха.

He did not run down shouting, "Hallelujah!"

Не е викал "Алелуя"

and "Bless the Lord!"

или "Господи благослови!"

He did not radiate light and joy.

Не е излъчвал светлина или радост.

There were no choirs of angels,

Не е имало ангелски хор,

no music of the spheres, no elation, no ecstasy,

не е имало небесна музика, нито е бил замаян, нито в екстаз,

no golden aura surrounding him,

не е бил осветяван от златна аура,

no sense of an absolute, fore-ordained role

нито пък е ставало въпрос за абсолютния, предопределен

as the messenger of God.

пратеник на Бог.

That is, he did none of the things

Така е, нито едно от тези неща не се е случило,

that might make it easy to cry foul,

въпреки че би било по-лесно да го обявим за луд,

to put down the whole story as a pious fable.

или да наречем цялата случка религиозна измислица.

Quite the contrary.

Но всъщност е точно обратното.

In his own reported words,

Самият той казал,

he was convinced at first

че отначало бил убеден,

that what had happened couldn't have been real.

че всичко това е нещо нереално.

At best, he thought, it had to have been a hallucination --

В най-добрия случай- халюцинация,

a trick of the eye or the ear, perhaps,

зрителна измама, нещо, което му се е причуло,

or his own mind working against him.

или самият му мозък го компрометирал.

At worst, possession --

В най-лошият случай - обсебване,

that he'd been seized by an evil jinn,

някой зъл джин,

a spirit out to deceive him,

дух, който иска да го измами

even to crush the life out of him.

или дори да му вземе живота.

In fact, he was so sure that he could only be majnun,

Всъщност, бил толкова сигурен, че е полудял,

possessed by a jinn,

че някой джин го е обсебил,

that when he found himself still alive,

че когато се осъзнал и видял, че е все още жив,

his first impulse was to finish the job himself,

първият му импулс бил сам да отнеме живота си,

to leap off the highest cliff

да скочи от някоя висока скала

and escape the terror of what he'd experienced

и да избяга от собствения си ужас

by putting an end to all experience.

като сложи край на всичко.

So the man who fled down the mountain that night

И така, мъжът, който слязъл от планината тази нощ,

trembled not with joy

треперел не от радост,

but with a stark, primordial fear.

а от силен първичен страх.

He was overwhelmed not with conviction, but by doubt.

Той бил изпълнен не с вяра, а със съмнение.

And that panicked disorientation,

А тази паническа дизориентация,

that sundering of everything familiar,

толкова непозната,

that daunting awareness of something

толкова плашеща с отделечеността си

beyond human comprehension,

от всичко познато на човек до сега,

can only be called a terrible awe.

може да бъде наречена само страшен ужас.

This might be somewhat difficult to grasp

Може би е малко трудно да разберем

now that we use the word "awesome"

сега, когато използваме думата "страшно",

to describe a new app or a viral video.

за да опишем някое ново приложение или игра.

With the exception perhaps of a massive earthquake,

С изключение може би на някое силно земетресение,

we're protected from real awe.

ние сме защитени от истинските страшни ужаси.

We close the doors and hunker down,

Затваряме вратите си и се скриваме,

convinced that we're in control,

вярвайки, че всичко е под контрол

or, at least, hoping for control.

или поне надявайки се да е така.

We do our best to ignore the fact that

Стараем се да пренебрегнем факта, че

we don't always have it,

не винаги е така

and that not everything can be explained.

и че не всичко има обяснение.

Yet whether you're a rationalist or a mystic,

И все пак независимо дали си рационалист или мистик,

whether you think the words Muhammad heard that night

независимо дали мислиш, че думите, които Мохамед е чул онази нощ,

came from inside himself or from outside,

са плод на въображението му или не,

what's clear is that he did experience them,

ясно е, че той е преживял това

and that he did so with a force that would shatter

и то с такава сила, че напълно преобърнала представите му

his sense of himself and his world

за себе си и за света

and transform this otherwise modest man

и превърнала този иначе скромен човек

into a radical advocate for social and economic justice.

в радикален деец за социална и икономическа правда.

Fear was the only sane response,

Страхът е единственият логичен отговор,

the only human response.

единственият човешки отговор.

Too human for some,

Твърде човешки за някои,

like conservative Muslim theologians who maintain that

като консервативните теолози мюсюлмани, които твърдят, че

the account of his wanting to kill himself

желанието му за самоубийство

shouldn't even be mentioned, despite the fact

не бива дори да се споменава, въпреки че

that it's in the earliest Islamic biographies.

се съдържа в първите ислямски биографии.

They insist that he never doubted

Те твърдят, че той никога не се е съмнявал,

for even a single moment, let alone despaired.

дори и за един миг, въпреки че е бил сам в отчаянието си.

Demanding perfection, they refuse to tolerate

В желанието си за съвършенство, те отказват да приемат

human imperfection.

човешкото несъвършенство.

Yet what, exactly, is imperfect about doubt?

А какво всъщност е несъвършенство когато става въпрос за съмнение?

As I read those early accounts, I realized it was

Четейки тези първи документи, си дадох сметка,

precisely Muhammad's doubt that brought him alive for me,

че именно съмнението на Мохамед го е разкрил пред мен

that allowed me to begin to see him in full,

и ми е позволил да го видя в цялостта му,

to accord him the integrity of reality.

да му дам реален образ.

And the more I thought about it,

И колкото повече си мислех за това,

the more it made sense that he doubted,

толкова по-смислено ми се виждаше съмнението му,

because doubt is essential to faith.

защото именно съмнението е основата на вярата.

If this seems a startling idea at first,

Ако ви се струва, че тази идея е изумителна,

consider that doubt, as Graham Greene once put it,

спомнете си за Грахам Грийн, който някога е казал, че

is the heart of the matter.

съмнението е същината на всичко.

Abolish all doubt, and what's left is not faith,

Противопоставяйки се на съмнението, оставаме място не на вярата,

but absolute, heartless conviction.

а на абсолютното, безсърдечно убеждение.

You're certain that you possess the Truth --

Сигурни сте, че носите в себе си Истината

inevitably offered with an implied uppercase T --

с неизбежно главно И

and this certainty quickly devolves

и тази убеденост бързо се превръща

into dogmatism and righteousness,

в догматизъм и правота,

by which I mean a demonstrative, overweening pride

имам предвид в демонстративна и себична гордост,

in being so very right,

за това че сме прави,

in short, the arrogance of fundamentalism.

накратко - това е арогантността на фундаментализма.

It has to be one of the multiple ironies of history

Една от многото иронии в историята е,

that a favorite expletive of Muslim fundamentalists

че любимата обида на мюсюлманите фундаменталисти

is the same one once used by the Christian fundamentalists

е същата, като на някогашните фундаменталисти християни,

known as Crusaders:

познати като Кръстоносци -

"infidel," from the Latin for "faithless."

"infidel" - неверник на латински.

Doubly ironic, in this case, because their absolutism

Още по-иронично е, че в този случай техния абсолютизъм

is in fact the opposite of faith.

е всъщност обратното на вярата.

In effect, they are the infidels.

Всъщност, именно те са неверниците.

Like fundamentalists of all religious stripes,

Подобно на фундаменталистите от всяка религия

they have no questions, only answers.

те нямат въпроси, само отговори.

They found the perfect antidote to thought

Те са намерили идеалният антидот на мисълта

and the ideal refuge of the hard demands of real faith.

и идеалното убежище на трудните повели на истинската вяра.

They don't have to struggle for it like Jacob

Те не трябва да се борят за нея като Яков,

wrestling through the night with the angel,

който цяла нощ се борил с ангел

or like Jesus in his 40 days and nights in the wilderness,

или да прекарат като Исус 40 дни и нощи в пустинята

or like Muhammad, not only that night on the mountain,

или като Мохамед, не само тази нощ в планината,

but throughout his years as a prophet,

а през всичките си години като пророк,

with the Koran constantly urging him not to despair,

който не се поддавал на отчаянието единствено благодарение на Корана,

and condemning those who most loudly proclaim

осъждайки тези, които най- силно се провъзгласявали за

that they know everything there is to know

знаещи

and that they and they alone are right.

и прави.

And yet we, the vast and still far too silent majority,

И при все това, ние, най-обширното и най-мълчаливо мнозинство,

have ceded the public arena to this extremist minority.

сме отстъпили обществената арена на това малцинство от екстремисти.

We've allowed Judaism to be claimed

Позволили сме юдаизмът да се свързва

by violently messianic West Bank settlers,

с насилието на месианските западни банки,

Christianity by homophobic hypocrites

християнството - с двулични хомофоби

and misogynistic bigots,

и фанатици женомразци,

Islam by suicide bombers.

ислямът - с камикадзета.

And we've allowed ourselves to be blinded to the fact that

И сме позволили да бъдем заслепени от факта, че

no matter whether they claim to be Christians,

независимо дали те се имат за Християни,

Jews or Muslims,

Евреи или Мюсюлмани,

militant extremists are none of the above.

екстремистите не могат да се свържат с никоя от тези религии.

They're a cult all their own, blood brothers

Те са отделен култ, кръвни братя,

steeped in other people's blood.

опетнени с чужда кръв.

This isn't faith.

Това не е вяра.

It's fanaticism, and we have to stop confusing the two.

Това е фанатизъм и трябва да спрем да смесваме двете неща.

We have to recognize that real faith has no easy answers.

Да признаем, че истинската вяра няма лесни отговори.

It's difficult and stubborn.

Трудно е и се иска упоритост.

It involves an ongoing struggle,

А също и постоянна битка,

a continual questioning of what we think we know,

постоянно да поставяме под съмнение това, което си мислим, че знаем,

a wrestling with issues and ideas.

да се борим с трудностите и идеите.

It goes hand in hand with doubt,

Върви ръка за ръка със съмнението

in a never-ending conversation with it,

и е в непрестанен диалог с него,

and sometimes in conscious defiance of it.

а понякога напълно съзнателно го отхвърля.

And this conscious defiance is why I, as an agnostic,

И именно заради това съзнателно отхвърляне аз, като агностик,

can still have faith.

още имам вяра.

I have faith, for instance, that peace in the Middle East

Още имам вяра, че например мирът в Близкия Изток

is possible despite the ever-accumulating mass of evidence

е възможен, въпреки постоянните доказателства

to the contrary.

за обратното.

I'm not convinced of this.

Аз самата не съм убедена в това.

I can hardly say I believe it.

Не бих могла да кажа, че го вярвам.

I can only have faith in it,

Мога само да имам вяра,

commit myself, that is, to the idea of it,

да се посветя на тази идея

and I do this precisely because of the temptation

и го правя именно поради изкушението

to throw up my hands in resignation

да се оставя в ръцете на примирението

and retreat into silence.

и да се оттегля в мълчание.

Because despair is self-fulfilling.

Защото отчаянието е самодостатъчно.

If we call something impossible,

Ако наречем нещо невъзможно,

we act in such a way that we make it so.

действаме по начин, по който да го направим такова.

And I, for one, refuse to live that way.

А аз отказвам да живея по този начин.

In fact, most of us do,

Всъщност, повечето от нас го правят,

whether we're atheist or theist

независимо дали сме атеисти или теисти

or anywhere in between or beyond, for that matter,

или по средата или отвъд това, но това което

what drives us is that, despite our doubts

ни движи напред, въпреки съмненията ни,

and even because of our doubts,

и дори поради самите ни съмнения,

we reject the nihilism of despair.

е това, че отхвърляме нихилизма на отчаянието.

We insist on faith in the future

Държим на мястото на вярата в бъдещето

and in each other.

и във всеки един от нас.

Call this naive if you like.

Наречете го наивно, ако искате.

Call it impossibly idealistic if you must.

Наречете го невъзможно идеалистично, ако трябва.

But one thing is sure:

Но едно нещо е сигурно:

Call it human.

наречете го човечно.

Could Muhammad have so radically changed his world

Възможно ли е Мохамед толкова радикално да е променил собствения си свят

without such faith, without the refusal

без да има вяра, без да се откаже

to cede to the arrogance of closed-minded certainty?

и да отстъпи на арогантността на ограничената сигурност?

I think not.

Не мисля.

After keeping company with him as a writer

След като прекарах 5 години в неговата компания

for the past five years, I can't see

като писател, мога само да си представя

that he'd be anything but utterly outraged

колко е разгневен от

at the militant fundamentalists who claim to speak

борците фундаменталисти, които днес уж говорят и

and act in his name in the Middle East and elsewhere today.

действат в негово име в Близкия Изток или другаде.

He'd be appalled at the repression of half the population

Той би се ужасил от потисничеството, от което половината мюсюлманско население страда,

because of their gender.

и което се основава на пола.

He'd be torn apart by the bitter divisiveness of sectarianism.

Той би бил разкъсан от горчивите разделения на сектите.

He'd call out terrorism for what it is,

Той би нарекъл тероризма с истинското му име -

not only criminal but an obscene travesty

не само криминално, но налудничаво изопачаване

of everything he believed in and struggled for.

на всичко, в което някога е вярвал и се е борил.

He'd say what the Koran says: Anyone who takes a life

Би казал, че Корана казва: "Всеки, който отнеме живот,

takes the life of all humanity.

отнема живота на цялото човечество.

Anyone who saves a life, saves the life of all humanity.

Всеки, който спасява живот, спасява живота на цялото човечество."

And he'd commit himself fully

И би се посветил напълно на тази идея

to the hard and thorny process of making peace.

по трудния и бодлив път към мира.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you. (Applause)

Благодаря ви (Аплодисменти)