Why bother leaving the house? | Ben Saunders

Translator: Joseph Geni Reviewer: Thu-Huong Ha

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Evelina Pashova

I essentially drag sledges for a living,

Професията ми е да влача шейни,

so it doesn't take an awful lot to flummox me intellectually,

така че това не ме затруднява интелектуално,

but I'm going to read this question

но ще прочета този въпрос

from an interview earlier this year:

от интервю, проведено по-рано през годината:

"Philosophically, does the constant supply of information

"Философски погледнато, постоянният поток от информация

steal our ability to imagine

отнема ли от способността ни да си представяме

or replace our dreams of achieving?

или замества мечтите ни за постигане на цели?

After all, if it is being done somewhere by someone,

Все пак, ако това се прави някъде от някого

and we can participate virtually,

и ние можем да участваме виртуално,

then why bother leaving the house?"

тогава защо изобщо да излизаме от къщи?"

I'm usually introduced as a polar explorer.

Представят ме като полярен изследовател.

I'm not sure that's the most progressive or 21st-century

Не съм сигурен, че това е най-прогресивната или

of job titles, but I've spent more than two percent now

най-модерната професия, но до момента съм прекарал повече от два процента

of my entire life living in a tent inside the Arctic Circle,

от целия си живот живейки в палатка на Арктическия полюс

so I get out of the house a fair bit.

така че, може да се каже, че излизам от вкъщи.

And in my nature, I guess, I am a doer of things

В характера ми е да правя нещата,

more than I am a spectator or a contemplator of things,

а не да бъда наблюдател или да размишлявам над тях

and it's that dichotomy, the gulf between ideas and action

и точно тази дихотомия, разликата между идея и действие,

that I'm going to try and explore briefly.

ще разгледам накратко.

The pithiest answer to the question "why?"

Най-жалкият отговор на въпроса "Защо?",

that's been dogging me for the last 12 years

който ме гложди през последните 12 години,

was credited certainly to this chap, the rakish-looking gentleman

се приписва на този момък, елегантният джентълмен,

standing at the back, second from the left,

отзад, вторият от ляво,

George Lee Mallory. Many of you will know his name.

Джордж Лий Малъри. Много от вас познават това име.

In 1924 he was last seen disappearing into the clouds

През 1924 г., за последно беше видян да изчезва в облаците,

near the summit of Mt. Everest.

близо до връх Еверест.

He may or may not have been the first person to climb Everest,

Той може или пък не, да е бил първият човек изкачил връх Еверест

more than 30 years before Edmund Hillary.

30 години преди Едмунд Хилари.

No one knows if he got to the top. It's still a mystery.

Никой не знае, дали е стигнал до върха. Това все още е загадка.

But he was credited with coining the phrase, "Because it's there."

Но на него се приписва фразата "Защото е там".

Now I'm not actually sure that he did say that.

Сега не съм съвсем сигурен, дали той е казал това.

There's very little evidence to suggest it, but what he did say

Има много малко доказателства за това, но това, което е казал,

is actually far nicer,

е всъщност много по-хубаво

and again, I've printed this. I'm going to read it out.

и аз съм го разпечатал. Ще го прочета.

"The first question which you will ask

"Първият въпрос, който ще зададете

and which I must try to answer is this:

и на който трябва да се опитам да отговоря, е този:

What is the use of climbing Mt. Everest?

Какъв е смисълът от изкачването на връх Еверест?

And my answer must at once be, it is no use.

Веднага ще кажа - няма смисъл.

There is not the slightest prospect of any gain whatsoever.

Няма ни най-малка полза.

Oh, we may learn a little about the behavior

А...Можем да научим малко за поведението

of the human body at high altitudes,

на човешкото тяло при високи надморски височини

and possibly medical men may turn our observation

и може би лекарите ще приложат наблюденията ни

to some account for the purposes of aviation,

за целите на авиацията,

but otherwise nothing will come of it.

но иначе, няма полза от това.

We shall not bring back a single bit of gold or silver,

Няма да донесем и едно парче злато или сребро

and not a gem, nor any coal or iron.

или скъпоценен камък, нито въглища или желязо.

We shall not find a single foot of earth that can be planted

Няма да намерим нито един фут земя, който може да бъде засаден,

with crops to raise food. So it is no use.

и отгледана реколта. Така че, няма полза от това.

If you cannot understand that there is something in man

Ако не можете да разберете, че има нещо в човека,

which responds to the challenge of this mountain

което отвръща на предизвикателството на тази планина

and goes out to meet it, that the struggle

и отива да да го посрещне, че борбата

is the struggle of life itself upward and forever upward,

е борбата на самия живот - напред и винаги напред,

then you won't see why we go.

то тогава няма да разберете защо отиваме.

What we get from this adventure is just sheer joy,

Това, което получаваме от това приключение, е просто чиста радост

and joy, after all, is the end of life.

и радостта, все пак, е целта на живота.

We don't live to eat and make money.

Не живеем, за да ядем и да правим пари.

We eat and make money to be able to enjoy life.

Ядем и правим пари, за да можем да се радваме на живота.

That is what life means, and that is what life is for."

Това означава животът и затова живеем".

Mallory's argument that leaving the house,

Аргументът на Малъри, че излизането от вкъщи,

embarking on these grand adventures is joyful and fun,

впускането в тези големи приключения е радостно и забавно,

however, doesn't tally that neatly with my own experience.

обаче не съвпада напълно със собствения ми опит.

The furthest I've ever got away from my front door

Най-надалече от предната врата на дома си излязох

was in the spring of 2004. I still don't know exactly

през пролетта на 2004 г. Все още не знам

what came over me, but my plan was to make

какво точно се случи с мен, но планът ми беше,

a solo and unsupported crossing of the Arctic Ocean.

да пресека Арктическия океан напълно сам.

I planned essentially to walk from the north coast of Russia

Планирах да премина през северния бряг на Русия

to the North Pole, and then to carry on to the north coast of Canada.

до Северния полюс и след това да продължа до северния бряг на Канада.

No one had ever done this. I was 26 at the time.

Никой не беше правил това досега. Бях на 26 години тогава.

A lot of experts were saying it was impossible,

Много експерти казваха, че това е невъзможно

and my mum certainly wasn't very keen on the idea.

и майка ми със сигурност не беше запалена по идеята.

(Laughter)

(Смях)

The journey from a small weather station on the north coast

Пътуването от малка метерологична станция на северния бряг

of Siberia up to my final starting point,

на Сибир до последната начална точка на пътешествието ми,

the edge of the pack ice, the coast of the Arctic Ocean,

до ръба на полярния лед, брега на Арктическия океан,

took about five hours, and if anyone watched fearless

ми отне около пет часа и ако някой без страх е наблюдавал

Felix Baumgartner going up, rather than just coming down,

как Феликс Баумгартнър се изкачва, а не само как слиза,

you'll appreciate the sense of apprehension,

ще оцени чувството на безпокойство,

as I sat in a helicopter thundering north,

докато седях в хеликоптера, който се отправяше на север

and the sense, I think if anything, of impending doom.

и усещането за, по-скоро, неизбежна участ.

I sat there wondering what on Earth I had gotten myself into.

Седях там и се чудех, в какво, по дяволите, се забърках.

There was a bit of fun, a bit of joy.

Имаше нещо забавно, малко радост.

I was 26. I remember sitting there

Бях на 26 години. Спомням си, че седях там,

looking down at my sledge. I had my skis ready to go,

гледайки надолу към шейната ми. Ските ми бяха готови,

I had a satellite phone, a pump-action shotgun

имах сателитен телефон, пушка,

in case I was attacked by a polar bear.

в случай, че ме нападне полярна мечка.

I remember looking out of the window and seeing the second helicopter.

Спомням си, че погледнах през прозореца и видях втория хеликоптер.

We were both thundering through this incredible Siberian dawn,

И двата хеликоптера се движеха през тази невероятна сибирска зора

and part of me felt a bit like a cross between Jason Bourne

и част от мен се чувстваше малко като кръстоска между Джейсън Борн

and Wilfred Thesiger. Part of me

и Уилфред Тесигер. Част от мен

felt quite proud of myself, but mostly I was just utterly terrified.

се гордееше с мен самия, но като цяло, бях направо ужасен.

And that journey lasted 10 weeks, 72 days.

Това пътешествие продължи 10 седмици и 72 дни.

I didn't see anyone else. We took this photo next to the helicopter.

Не видях никой друг. Направихме си тази снимка до хеликоптера.

Beyond that, I didn't see anyone for 10 weeks.

Освен тях, не видях никой друг за тези 10 седмици.

The North Pole is slap bang in the middle of the sea,

Северният полюс се намира насред морето

so I'm traveling over the frozen surface of the Arctic Ocean.

така че пътувах по замръзналата повърхност на Арктическия океан.

NASA described conditions that year as the worst since records began.

НАСА описа условията през тази година, като най-лошите откакто са започнали наблюдения.

I was dragging 180 kilos of food and fuel and supplies,

Влачех 180 кила храна, гориво и припаси,

about 400 pounds. The average temperature for the 10 weeks

около 400 фунта. Средната температура през 10-те седмици

was minus 35. Minus 50 was the coldest.

беше минус 35 градуса. Минус 50 градуса беше най-ниската.

So again, there wasn't an awful lot of joy or fun to be had.

Така че нямаше кой знае колко радост и забава.

One of the magical things about this journey, however,

Едно от вълшебните неща на това пътешествие

is that because I'm walking over the sea,

обаче е, че тъй като ходех над морето,

over this floating, drifting, shifting crust of ice

по тази плаваща, носеща се, подвижна ледена кора,

that's floating on top of the Arctic Ocean is

която се движи по най-горната част на Арктическия океан,

it's an environment that's in a constant state of flux.

бях в среда, която е в състояние на постоянна промяна.

The ice is always moving, breaking up, drifting around,

Ледът постянно се движи, разбива се, носи се наоколо,

refreezing, so the scenery that I saw for nearly 3 months

замръзва отново, така че пейзажът, който гледах почти 3 месеца

was unique to me. No one else will ever, could ever,

беше уникален за мен. Никой друг никога няма и не може

possibly see the views, the vistas, that I saw for 10 weeks.

да види гледките които виждах през тези 10 седмици.

And that, I guess, is probably the finest argument for leaving the house.

Това, предполагам, е най-добрия аргумент да излезеш от къщата си.

I can try to tell you what it was like,

Мога да се опитам да Ви разкажа как беше,

but you'll never know what it was like,

но няма да разберете

and the more I try to explain that I felt lonely,

и колкото повече се опитвам да обясня, че се чувствах самотен,

I was the only human being in 5.4 million square-miles,

бях единственото човешко същество на 5.4 милиона квадратни мили,

it was cold, nearly minus 75 with windchill on a bad day,

беше студено, и през лошите дни - почти минус 75 градуса и с вятър,

the more words fall short, and I'm unable to do it justice.

толкова думите не стигат и аз не мога да го обясня правилно.

And it seems to me, therefore, that the doing,

Струва ми се, че затова в самото действие,

you know, to try to experience, to engage, to endeavor,

да се опиташ да преживееш, да се захванеш, да положиш усилия,

rather than to watch and to wonder, that's where

а не само да наблюдаваш и да се чудиш,

the real meat of life is to be found,

се крие реалната ценност на живота,

the juice that we can suck out of our hours and days.

сокът, който можем да изцедим от нашите часове и дни.

And I would add a cautionary note here, however.

Тук обаче ще ви предупредя.

In my experience, there is something addictive

Според моя опит, има нещо пристрастяващо

about tasting life at the very edge of what's humanly possible.

в това да се наслаждаваш на живота от самия ръб на човешките възможности.

Now I don't just mean in the field of

И нямам предвид

daft macho Edwardian style derring-do,

храбростта на глупав мачо от средновековието,

but also in the fields of pancreatic cancer,

а области като рак на панкреаса

there is something addictive about this, and in my case,

има нещо пристрастяващо в това и в моя случай,

I think polar expeditions are perhaps not that far removed

смятам че полярните експедиции може би не са толкова различни

from having a crack habit.

от това да си пристрастен към наркотиците.

I can't explain quite how good it is until you've tried it,

Не мога да обясня, колко е хубаво, докато сами не го изпитате,

but it has the capacity to burn up all the money I can get my hands on,

но ми костваше всички пари, които бях спечелил,

to ruin every relationship I've ever had,

и успя да развали всяка връзка, която нкога съм имал,

so be careful what you wish for.

така че, бъдете внимателни какво си пожелавате.

Mallory postulated that there is something in man

Малъри заяви, че има нещо в човека,

that responds to the challenge of the mountain,

което отговаря на предизвикателството на планината

and I wonder if that's the case whether there's something

и се чудя, дали става въпрос за това дали има нещо

in the challenge itself, in the endeavor, and particularly

в самото предизвикателство, в усилието и най-вече

in the big, unfinished, chunky challenges that face humanity

в големите, незавършени предизвикателства, с които се сблъсква човечеството,

that call out to us, and in my experience that's certainly the case.

и които ни викат и според мен случаят е точно такъв.

There is one unfinished challenge

Има едно незавършено предизвикателство,

that's been calling out to me for most of my adult life.

което ме вика през по-голямата част от живота ми на зрял човек.

Many of you will know the story.

Много от вас ще познаят историята.

This is a photo of Captain Scott and his team.

Това е снимка на капитан Скот и екипа му.

Scott set out just over a hundred years ago to try

Преди повече от сто години, Скот се отправил на път,

to become the first person to reach the South Pole.

за да стане първият човек, достигнал до Южния полюс.

No one knew what was there. It was utterly unmapped

Никой не знаел, какво има там. Нямало е нищо на картата

at the time. We knew more about the surface of the moon

по това време. Знаехме повече за повърхността на луната,

than we did about the heart of Antarctica.

отколкото за вътрешността на Антарктика.

Scott, as many of you will know, was beaten to it

Скот, както много от вас ще научат, беше изпреварен

by Roald Amundsen and his Norwegian team,

от Роалд Амундсен и норвежкия му екип,

who used dogs and dogsleds. Scott's team were on foot,

които изполвали кучета и шейни, теглени от кучета. Екипът на Скот се движел пеша,

all five of them wearing harnesses and dragging around sledges,

и петимата мъже впрегнати влачели шейни.

and they arrived at the pole to find the Norwegian flag already there,

Пристигнаха на Северния полюс и намерили норвежкото знаме вече забито,

I'd imagine pretty bitter and demoralized.

представям си колко жалко и деморализиращо е това.

All five of them turned and started walking back to the coast

Петимата се обърнали и тръгнали да вървят обратно към брега

and all five died on that return journey.

като и петимата умрели по пътя.

There is a sort of misconception nowadays that

Погрешно е съвременното схващане, че

it's all been done in the fields of exploration and adventure.

всичко вече е направено в областта на проучването и приключенията.

When I talk about Antarctica, people often say,

Когато разказвам за Антарктика, хората често казват:

"Hasn't, you know, that's interesting,

"Това е интересно,

hasn't that Blue Peter presenter just done it on a bike?"

но оня водещ Блу Питър не го ли направи наскоро и то на велосипед?"

Or, "That's nice. You know, my grandmother's going

Или: "Това е хубаво. Знаеш ли, баба ми ще

on a cruise to Antarctica next year. You know.

ходи на круиз до Антарктика следващата година.

Is there a chance you'll see her there?"

Има ли шанс, да я видиш там?"

(Laughter)

(Смях)

But Scott's journey remains unfinished.

Но пътешествието на Скот остана незавършено.

No one has ever walked from the very coast of Antarctica

Никой досега не е прекосил пеша разстоянието от брега на Антарктика

to the South Pole and back again.

до Южния полюс и обратно.

It is, arguably, the most audacious endeavor

Това е, може би, най-смелото начинание

of that Edwardian golden age of exploration,

на Eдуардовата златна ера на проучвания.

and it seemed to me high time, given everything

и мисля, че е крайно време, предвид всичко,

we have figured out in the century since

което сме открили през този век - от

from scurvy to solar panels, that it was high time

скорбута до слънчевите панели, крайно време е

someone had a go at finishing the job.

някой да завърши това начинание.

So that's precisely what I'm setting out to do.

Точно това се каня да направя.

This time next year, in October, I'm leading a team of three.

Следващата година по това време, през октомври, ще водя екип от трима души.

It will take us about four months to make this return journey.

Ще ни отнеме около четири месеца да направим това повторно пътешествието.

That's the scale. The red line is obviously halfway to the pole.

Това е картата. Червената линия очевидно е половината път до полюса.

We have to turn around and come back again.

Трябва да завием и да се върнем.

I'm well aware of the irony of telling you that we will be

Напълно наясно съм, че няма смисъл да ви споменавам, че ще

blogging and tweeting. You'll be able to live

пишем в блога и ще постваме в Tweeter. Ще можете да съпреживеете

vicariously and virtually through this journey

това пътешествие чрез нас и виртуално

in a way that no one has ever before.

по начин, като никой друг до сега.

And it'll also be a four-month chance for me to finally

Също така, ще имам 4 месеца на разположение, за да открия най-накрая

come up with a pithy answer to the question, "Why?"

смислен отговор на въпроса "Защо?"

And our lives today are safer and more comfortable

Днес животът ни е по-сигурен и по-удобен,

than they have ever been. There certainly isn't much call

отколкото преди. В наши дни много не се

for explorers nowadays. My career advisor at school

търсят изследователи. Кариерният съветник в училище

never mentioned it as an option.

никога не ми го спомена като вариант.

If I wanted to know, for example,

Ако исках да знам, например,

how many stars were in the Milky Way,

колко звезди има Млечния път,

how old those giant heads on Easter Island were,

на каква възраст са тези гигантски глави на Великденския остров,

most of you could find that out right now

повечето от вас могат да разберат това на момента

without even standing up.

без дори да стават.

And yet, if I've learned anything in nearly 12 years now

И все пак, ако съм научил нещо за тези 12 години

of dragging heavy things around cold places,

теглене на тежки неща през студени места,

it is that true, real inspiration and growth

то е, че истинското, реално вдъхновение и развитие,

only comes from adversity and from challenge,

идват само след преживяно нещастие и от предизвикателство,

from stepping away from what's comfortable and familiar

като се отдръпнеш от удобното и познатото

and stepping out into the unknown.

и навлезеш в неизвестното.

In life, we all have tempests to ride and poles to walk to,

В живота, всички ние си имаме бури, през които трябва да преминем, и полюси, които да прекосим

and I think metaphorically speaking, at least,

и си мисля, това е метафора, че най-малкото

we could all benefit from getting outside the house

всички ние можем да се възползваме от това, да излизаме от вкъщи

a little more often, if only we could summon up the courage.

малко по-често, само трябва да съберем смелост.

I certainly would implore you to open the door just a little bit

Ще ви помоля, да отворите малко вратата

and take a look at what's outside.

и да погледнете навън.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)