Shirin Neshat: Art in exile

Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova

The story I wanted to share with you today

Историята, която искам да споделя с вас днес

is my challenge as an Iranian artist,

е за трудностите ми като ирански човек на изкуството,

as an Iranian woman artist,

като иранска жена артистка,

as an Iranian woman artist

като иранска жена артистка,

living in exile.

живееща в изгнание.

Well, it has its pluses and minuses.

Това си има своите плюсове и минуси.

On the dark side,

От тъмната страна,

politics doesn't seem to escape people like me.

политиката изглежда не избягва хора като мен.

Every Iranian artist, in one form or another,

Всеки ирански човек на изкуството, в една или друга форма,

is political.

е политически обвързан.

Politics have defined our lives.

Политиката определя живота ни.

If you're living in Iran,

Ако живеете в Иран,

you're facing censorship, harassment,

сте изправени пред цензура, тормоз,

arrest, torture --

арести, мъчения --

at times, execution.

понякога екзекуция.

If you're living outside like me,

Ако живеете навън като мен,

you're faced with life in exile --

сте изправени пред живот в изгнание --

the pain of the longing

болката от копнежа

and the separation from your loved ones

и разделението от хората, които обичате

and your family.

и вашето семейство.

Therefore, we don't find

Ето защо, ние не намираме

the moral, emotional,

моралното, емоционалното,

psychological and political space

психологическото и политическото пространство

to distance ourselves from the reality

да се дистанцираме от действителността

of social responsibility.

на социалната отговорност.

Oddly enough,

Странното е,

an artist such as myself

че артист като мен

finds herself also in the position of being the voice,

намира себе си и в позицията да бъде гласа,

the speaker of my people,

говорителя на моя народ,

even if I have, indeed,

дори и ако нямам, действително,

no access to my own country.

достъп до собствената си страна.

Also, people like myself,

Също така, хора като мен,

we're fighting two battles on different grounds.

водят две битки на различни нива.

We're being critical of the West,

Ние сме критично настроени към Запада,

the perception of the West

възприемането на Запада

about our identity --

за нашата идентичност --

about the image that is constructed about us,

за образа, който е изграден за нас,

about our women, about our politics,

за нашите жени, политика,

about our religion.

религия.

We are there to take pride

Ние сме там, за да се гордеем

and insist on respect.

и настояваме за уважение.

And at the same time,

И в същото време,

we're fighting another battle.

ние водим друга битка.

That is our regime,

Това е нашия режим,

our government --

нашето правителство --

our atrocious government,

нашето ужасно правителство,

[that] has done every crime

което е извършило всяко възможно престъпление,

in order to stay in power.

за да остане на власт.

Our artists are at risk.

Нашите хора на изкуството са изложени на риск.

We are in a position of danger.

Ние сме подложени на опасност.

We pose a threat

Ние представляваме заплаха

to the order of the government.

за порядъка на правителството.

But ironically,

Но по ирония на съдбата,

this situation

тази ситуация

has empowered all of us,

ни упълномощява всички нас,

because we are considered, as artists,

защото ние сме считани, като хора на изкуството,

central to the cultural, political,

като заемащи централно място в културния, политически,

social discourse in Iran.

социалния дискурс в Иран.

We are there to inspire, to provoke,

Ние сме там, за да вдъхновяваме, да провокираме,

to mobilize,

да мобилизираме,

to bring hope to our people.

да носим надежда на нашите хора.

We are the reporters of our people,

Ние сме репортерите на нашия народ,

and are communicators

и комуникаторите

to the outside world.

с външния свят.

Art is our weapon.

Изкуството е нашето оръжие.

Culture is a form of resistance.

Културата е форма на съпротива.

I envy sometimes the artists of the West

Понякога завиждам на хората на изкуството на Запад

for their freedom of expression.

за тяхната свобода на изразяване --

For the fact that they can distance themselves

за това, че те могат да се дистанцират

from the question of politics.

от въпроса за политиката --

From the fact that they are only serving one audience,

за факта, че те само служат на една аудитория,

mainly the Western culture.

главно на западната култура.

But also, I worry about the West,

Но също така, аз се тревожа за Запада,

because often in this country,

защото често в тази страна,

in this Western world that we have,

в този западен свят, който имаме,

culture risks being a form of entertainment.

културата рискува да се превърне във форма на забавление.

Our people depend on our artists,

Народа ни зависи от нашите хора на изкуството

and culture is beyond communication.

и културата не е само комуникация.

My journey as an artist

Моето пътуване като човек на изкуството

started from a very, very personal place.

започна от много, много лично място.

I did not start

Не започнах,

to make social commentary

за да правя социален коментар

about my country.

за моята страна.

The first one that you see in front of you

Първия кадър, който виждате пред вас

is actually when I first returned to Iran

е всъщност, откакто за първи път се върнах в Иран

after being separated for a good 12 years.

след като бях отделена за цели 12 години.

It was after the Islamic Revolution

Това беше след ислямската революция

of 1979.

през 1979 година.

While I was absent from Iran,

Докато отсъствах от Иран,

the Islamic Revolution had descended on Iran

ислямската революция беше се надвесила над Иран

and had entirely transformed the country

и беше преобразила напълно страната

from Persian to the Islamic culture.

от персийската до ислямската култура.

I came mainly to be reunited with my family

Завърнах се предимно за да се събера със семейството си

and to reconnect in a way

и да се свържа по начин,

that I found my place in the society.

по който да намеря мястото си в обществото.

But instead, I found a country

Но вместо това открих страна,

that was totally ideological

която беше напълно идеологическа,

and that I didn't recognize anymore.

и която не разпознавах повече.

More so, I became very interested,

Още повече, силно се заинтересувах,

as I was facing

докато бях изправена

my own personal dilemmas and questions,

пред собствените си лични дилеми и въпроси,

I became immersed in the study

се потопих в изучаването

of the Islamic Revolution --

на ислямската революция --

how, indeed,

как, наистина,

it had incredibly transformed

тя беше трансформирала неузнаваемо

the lives of Iranian women.

живота на иранските жени.

I found the subject of Iranian women

Намирам темата за иранските жени

immensely interesting,

за изключително интересна,

in the way the women of Iran, historically,

тъй като жените в Иран, исторически,

seemed to embody the political transformation.

изглежда олицетворяват политическата трансформация.

So in a way, by studying a woman,

Така до известна степен, чрез изучаване на жените,

you can read the structure and the ideology of the country.

човек може да разбере структурата и идеологията на страната.

So I made a group of work

Така че направих група от творби,

that at once faced my own personal questions in life,

които се занимаваха с моите собствени лични въпроси в живота,

and yet it brought my work into a larger discourse --

и въпреки това доведоха работата ми до по-голям дискурс --

the subject of martyrdom,

предмета на мъченичеството,

the question of those who willingly stand in that intersection

въпросът за тези, които доброволно стоят в пресечната точка

of love of God, faith,

на божията любов, вярата,

but violence and crime and cruelty.

и насилието, и престъпността, и жестокостта.

For me, this became incredibly important.

За мен, това беше изключително важно.

And yet, I had an unusual position toward this.

И все пак, аз имах необичайна позиция към това.

I was an outsider

Аз бях външен човек,

who had come back to Iran to find my place,

който се беше върнал обратно в Иран, за да намери мястото си,

but I was not in a position

но не бях в състояние

to be critical of the government

да бъда критична към правителството

or the ideology of the Islamic Revolution.

или идеологията на ислямската революция.

This changed slowly

Това се промени бавно,

as I found my voice

докато намерих своя глас

and I discovered things

и открих неща,

that I didn't know I would discover.

които не подозирах, че ще открия.

So my art became slightly more critical.

Така че моето изкуство стана малко по-критично.

My knife became a little sharper.

Моят нож стана малко по-остър.

And I fell into a life in exile.

И аз попаднах в живот в изгнание.

I am a nomadic artist.

Аз съм номадски човек на изкуството.

I work in Morocco, in Turkey, in Mexico.

Работя в Мароко, в Турция, в Мексико.

I go everywhere to make believe it's Iran.

Ходя навсякъде, за да повярвам, че е Иран.

Now I am making films.

Сега правя филми.

Last year, I finished a film

Миналата година завърших един филм,

called "Women Without Men."

наречен "Жени без мъже".

"Women Without Men" returns to history,

"Жени без мъже" се връща в историята,

but another part of our Iranian history.

но друга част от нашата иранска история.

It goes to 1953

Връща се към 1953 година,

when American CIA exercised a coup

когато американското ЦРУ предизвика преврат

and removed a democratically elected leader,

и премахна демократично избран лидер,

Dr. Mossadegh.

д-р Мосадех.

The book is written by an Iranian woman,

Книгата е написана от иранска жена,

Shahrnush Parsipur.

Шарнуш Парсипур.

It's a magical realist novel.

Това е магически реалистичен роман.

This book is banned,

Тази книга е забранена,

and she spent five years in prison.

и тя прекара пет години в затвора.

My obsession with this book,

Обсебването ми по тази книга,

and the reason I made this into a film,

и причината, поради която я направих на филм,

is because it at once was addressing

е понеже тя се занимава както

the question of being a female --

с въпроса, свързан с жените --

traditionally, historically in Iran --

традиционно, исторически в Иран --

and the question of four women

и въпроса за четири жени,

who are all looking for an idea

които всички търсят идея

of change, freedom and democracy --

за промяна, свобода и демокрация --

while the country of Iran, equally, as if another character,

докато страната Иран, също така, като че ли е друг характер,

also struggled for an idea

и също се бори за идеята

of freedom and democracy

за свобода и демокрация,

and independence from the foreign interventions.

и независимост от външна намеса.

I made this film

Направих този филм,

because I felt it's important

защото почувствах, че е важно

for it to speak to the Westerners

да разкажа на хората на Запад

about our history as a country.

за историята ни като държава.

That all of you seem to remember Iran

Че всички вие като че ли помните Иран

after the Islamic Revolution.

след ислямската революция.

That Iran was once a secular society,

Това че Иран някога беше светско общество,

and we had democracy,

и ние имахме демокрация,

and this democracy was stolen from us

и тази демокрация беше открадната от нас

by the American government,

от американското правителство,

by the British government.

от британското правителство.

This film also speaks to the Iranian people

Този филм също говори на хората в Иран,

in asking them to return to their history

като ги кара да се върнат в своята история

and look at themselves before they were so Islamicized --

и да погледнат себе си, преди да бъдат толкова ислямизирани --

in the way we looked, in the way we played music,

по начина, по който изглеждахме, по начина, по който свирехме музика,

in the way we had intellectual life.

по начина, по който имахме интелектуален живот.

And most of all,

И най-вече,

in the way that we fought for democracy.

по начина, по който се борихме за демокрация.

These are some of the shots actually from my film.

Това са няколко кадри всъщност от моя филм.

These are some of the images of the coup.

Това са няколко кадри от държавния преврат.

And we made this film in Casablanca,

И ние направихме този филм в Казабланка,

recreating all the shots.

пресъздавайки всички кадри.

This film tried to find a balance

Този филм се опитва да намери баланс

between telling a political story,

между разказването на политическа история,

but also a feminine story.

но и женска история.

Being a visual artist, indeed,

В качеството си на визуален артист, всъщност,

I am foremost interested to make art --

преди всичко се интересувам да правя изкуство --

to make art that transcends

да правя изкуство, което надхвърля

politics, religion,

политика, религия,

the question of feminism,

въпроса за феминизма,

and become an important, timeless,

и се превръща във важно, неподвластно на времето,

universal work of art.

универсално произведение на изкуството.

The challenge I have

Предизвикателството, пред което бях изправена

is how to do that.

беше как да направя това --

How to tell a political story but an allegorical story.

как да разкажа политическа история, чрез алегорична история --

How to move you with your emotions,

как да ви изпълня с емоции,

but also make your mind work.

но също и да накарам мозъка ви да работи.

These are some of the images

Това са някои от кадрите

and the characters of the film.

и героите във филма.

Now comes the green movement --

Тогава дойде зеленото движение --

the summer of 2009,

през лятото на 2009 година,

as my film is released --

когато филмът ми беше издаден --

the uprising begins in the streets of Tehran.

въстанието започна по улиците на Техеран.

What is unbelievably ironic

Това, което е невероятно иронично

is the period that we tried to depict in the film,

е, че периода, който се опитахме да пресъздадем във филма,

the cry for democracy

вика за демокрация

and social justice,

и социална справедливост,

repeats itself now

се повтаря сега

again in Tehran.

отново в Техеран.

The green movement

Зеленото движение

significantly inspired the world.

вдъхнови света в значителна степен.

It brought a lot of attention to all those Iranians

То насочи значително внимание към всички тези иранци,

who stand for basic human rights

които подкрепят основните човешки права

and struggle for democracy.

и се борят за демокрация.

What was most significant for me

Това, което беше най-значимо за мен

was, once again,

бе, още веднъж,

the presence of the women.

присъствието на жените.

They're absolutely inspirational for me.

Те са абсолютно вдъхновяващи за мен.

If in the Islamic Revolution,

Ако през ислямската революция,

the images of the woman portrayed

образите на представяните жени

were submissive

бяха покорни

and didn't have a voice,

и не разполагаха с глас,

now we saw a new idea of feminism

сега виждаме нова идея на феминизма

in the streets of Tehran --

по улиците на Техеран --

women who were educated,

жени, които са образовани,

forward thinking, non-traditional,

прогресивни, нетрадиционни,

sexually open, fearless

сексуално отворени, безстрашни,

and seriously feminist.

и сериозно феминистки.

These women and those young men

Тези жени и млади мъже

united Iranians

обединиха иранците

across the world, inside and outside.

по целия свят, вътре и вън.

I then discovered

Тогава открих,

why I take so much inspiration

защо получавах толкова много вдъхновение

from Iranian women.

от иранските жени.

That, under all circumstances,

Понеже, при всички обстоятелства,

they have pushed the boundary.

те бяха прекосили ограниченията.

They have confronted the authority.

Те са бяха изправили пред властта.

They have broken every rule

Бяха нарушили всяко правило

in the smallest and the biggest way.

по най-малкия и най-големия начин.

And once again, they proved themselves.

И още веднъж, се бяха доказали.

I stand here to say

Сега мога да заявя,

that Iranian women have found a new voice,

че иранските жени са намерили нов глас

and their voice is giving me my voice.

и гласът им ми дава моя глас.

And it's a great honor

И е голяма чест

to be an Iranian woman and an Iranian artist,

да съм иранска жена и ирански човек на изкуството,

even if I have to operate in the West only for now.

дори ако трябва да работя на Запад, засега.

Thank you so much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскане)