Depression, the secret we share | Andrew Solomon

Translator: Elina Filipova Reviewer: Anton Hikov

"I felt a Funeral, in my Brain,

"Почувствах в своя мозък погребение,

and Mourners to and fro

вървяха оплаквачите на групи -

kept treading -- treading -- till [it seemed]

и крачеха, и крачеха додето

усещането ми на две се счупи.

that Sense was breaking through --

And when they all were seated,

Те седнаха, опелото започна

a Service, like a Drum --

и също като барабан в тила ми

kept beating -- beating -- till I [thought]

и биеше, и биеше додето

помислих, че заглъхна мисълта ми.

my Mind was going numb --

And then I heard them lift a Box and creak across my Soul

И после чух един съндък да вдигат

и през душата ми да скърцат с постоянство

with those same Boots of Lead, again,

все същите оловени обувки

then Space -- began to toll,

и после звънна цялото пространство

As [all] the Heavens were a Bell, and Being, [but] an Ear,

сякаш небето бе една камбана

едно ухо огромно, битието

and I, and Silence, some strange Race,

и аз и тишината - странно племе

wrecked, solitary, here --

разсипано, самотно и проклето.

[And] then a Plank in Reason, broke,

И дъска от разума се счупи,

and I fell down and down --

и надолу, все надолу падах

and hit a World, at every plunge,

в нов свят при всеки спад,

and Finished knowing -- then --"

и свърши знанието ми тогава."

We know depression through metaphors.

Разпознаваме депресията чрез метафори.

Emily Dickinson was able to convey it in language,

Емили Дикинсън ги предава чрез езика,

Goya in an image.

Гоя - чрез изображения.

Half the purpose of art is to describe such iconic states.

Целта на изкуството е наполовина

да опише тези емблематични състояния.

As for me, I had always thought myself tough,

А що се отнася до мен, аз винаги съм се имал за корав,

one of the people who could survive

за един от хората, които биха оцеляли

if I'd been sent to a concentration camp.

ако ме изпратят в концентрационен лагер.

In 1991, I had a series of losses.

През 1991 претърпях серия от загуби.

My mother died,

Майка ми почина,

a relationship I'd been in ended,

връзката, в която бях, приключи,

I moved back to the United States from some years abroad,

върнах се обратно в САЩ

след няколко години в чужбина

and I got through all of those experiences intact.

и преминах през всички тези изживявания непокътнат.

But in 1994, three years later,

Но през 1994, три години по-късно,

I found myself losing interest in almost everything.

открих, че губя интерес към почти всичко.

Не исках да правя никое от нещата,

I didn't want to do any of the things I had previously wanted to do,

които преди исках да правя,

and I didn't know why.

и не знаех защо.

The opposite of depression is not happiness, but vitality.

Обратното на депресията

не е щастието, а жизнеността,

и именно жизнеността

And it was vitality

that seemed to seep away from me in that moment.

в онзи момент изглеждаше, че се изпарява от мен.

Everything there was to do seemed like too much work.

Всичко, което можеше да бъде свършено

ми изглеждаше като прекалено много работа.

I would come home

Прибирах се вкъщи

and I would see the red light flashing on my answering machine,

и виждах червената мигаща светлина на секретаря ми

and instead of being thrilled to hear from my friends,

и вместо да съм развълнуван да чуя приятелите си,

I would think,

аз си мислех:

"What a lot of people that is to have to call back."

"Колко много хора, на които трябва да върна обаждането, са това."

Or I would decide I should have lunch,

Или пък решавах, че ще обядвам

and then I would think, but I'd have to get the food out

и после се замислях, че ще трябва да извадя храната

and put it on a plate

и да я сложа в чиния

and cut it up and chew it and swallow it,

и да я нарежа и да я сдъвча и да я глътна,

and it felt to me like the Stations of the Cross.

и ми се струваше като Кръстния път.

And one of the things that often gets lost in discussions of depression

Едно от нещата, което често се губи

при дискусиите за депресията

is that you know it's ridiculous.

е това, че знаеш, че е абсурдна.

You know it's ridiculous while you're experiencing it.

Наясно си, че е абсурдно, докато го изживяваш.

You know that most people manage

Знаеш, че повечето хора се справят

to listen to their messages and eat lunch

с прослушването на съобщенията и обяда

and organize themselves to take a shower

и организирането да си вземеш душ

and go out the front door

и да излезеш през входната врата

and that it's not a big deal,

и че не е голяма работа,

and yet you are nonetheless in its grip

и въпреки това ти си не по-малко прихванат в хватката й

and you are unable to figure out any way around it.

и не можеш да измислиш как да я преодолееш.

And so I began to feel myself doing less

И така започнах да усещам, че правя все по-малко

and thinking less

и мисля все по-малко

and feeling less.

и чувствам все по-малко.

It was a kind of nullity.

Беше един вид недействителност.

And then the anxiety set in.

И после дойде безпокойството.

If you told me that I'd have to be depressed for the next month,

Ако ми кажете, че ще съм

в депресия през следващия месец,

I would say, "As long I know it'll be over in November, I can do it."

бих казал "Стига да знам, че ще свърши до ноември, мога да се справя."

But if you said to me,

Но ако ми кажете:

"You have to have acute anxiety for the next month,"

"Ще имаш изострено безпокойство през следващия месец"

по-скоро бих си прерязал вените, отколкото да премина през това.

I would rather slit my wrist than go through it.

It was the feeling all the time

Това беше постоянното чувство,

like that feeling you have if you're walking

като това чувство, което изпитваш, когато ходиш

and you slip or trip and the ground is rushing up at you,

и се подхлъзваш или спъваш

и земята под теб се забързва,

but instead of lasting half a second, the way that does,

но вместо да продължи половин секунда,

it lasted for six months.

продължава шест месеца.

It's a sensation of being afraid all the time

Това е усещането постоянно да се страхуваш,

but not even knowing what it is that you're afraid of.

но дори да не знаеш от какво се страхуваш.

And it was at that point that I began to think

В този момент започнах да си мисля,

that it was just too painful to be alive,

че просто е прекалено болезнено да си жив

and that the only reason not to kill oneself

и че единствената причина да не се самоубия

was so as not to hurt other people.

е за да не нараня други хора.

And finally one day, I woke up

И най-накрая, един ден се събудих

and I thought perhaps I'd had a stroke,

и си помислих, че съм претърпял инсулт,

because I lay in bed completely frozen,

защото лежах в леглото напълно вцепенен,

looking at the telephone, thinking,

гледайки в телефона, мислейки си:

"Something is wrong and I should call for help,"

"Нещо не е наред и трябва да се обадя за помощ",

and I couldn't reach out my arm

и не можех да протегна ръка

and pick up the phone and dial.

да вдигна телефона и да набера.

And finally, after four full hours of my lying and staring at it,

Най-накрая, след цели четири часа на лежане и взиране в него,

the phone rang,

телефонът позвъня

and somehow I managed to pick it up,

и някак си успях да го вдигна.

and it was my father, and I said,

Беше баща ми,

казах му: "Имам сериозен проблем.

"I'm in serious trouble. We need to do something."

Трябва да направим нещо."

The next day I started with the medications and the therapy.

На следващия ден започнах с лекарствата

и с терапията.

And I also started reckoning with this terrible question:

И започнах да разсъждавам

върху този ужасяващ въпрос:

If I'm not the tough person

Ако не съм коравият човек,

who could have made it through a concentration camp,

който би оцелял след концентрационен лагер,

then who am I?

тогава кой съм?

And if I have to take medication,

И ако трябва да взимам лекарства,

is that medication making me more fully myself,

тези лекарства превръщат ли ме повече в себе си

or is it making me someone else?

или ме превръщат в някой друг?

And how do I feel about it if it's making me someone else?

И как се чувствам

ако ме превръщат в някой друг?

Започвайки тази битка имах две преимущества.

I had two advantages as I went into the fight.

The first is that I knew that, objectively speaking,

Първото е, че обективно погледнато, аз знаех,

I had a nice life,

че имам хубав живот

and that if I could only get well,

и че ако само можех да се оправя,

there was something at the other end that was worth living for.

на другия край има нещо,

заради което си заслужава да живея.

And the other was that I had access to good treatment.

И второто беше, че имах достъп до добро лечение.

But I nonetheless emerged and relapsed,

Но въпреки това се издигах и след това пропадах,

and emerged and relapsed,

и се издигах и пропадах,

and emerged and relapsed,

и се издигах и пропадах,

and finally understood

и най-накрая разбрах,

I would have to be on medication and in therapy forever.

че ще трябва да съм на лекарства

и терапия завинаги.

And I thought,

И си помислих: "Но това химически проблем ли е

"But is it a chemical problem or a psychological problem?

или психологически?

And does it need a chemical cure or a philosophical cure?"

И от химическо лечение ли има нужда, или от философско?"

And I couldn't figure out which it was.

И не можех да разбера кое от двете е.

And then I understood that actually,

Тогава разбрах, че всъщност

we aren't advanced enough in either area for it to explain things fully.

не сме достатъчно напреднали и в двете сфери

за да може да бъде обяснено напълно.

The chemical cure and the psychological cure

И химическото лечение, и психологическото лечение

both have a role to play,

играят определена роля.

and I also figured out that depression was something

Също така разбрах, че депресията е нещо,

което е вплетено толкова дълбоко в същността ни,

that was braided so deep into us

that there was no separating it from our character and personality.

че няма как да бъде отделено

от нашия характер и личност.

I want to say that the treatments we have for depression are appalling.

Искам да кажа, че леченията за депресия,

които имаме, са потресаващи.

Те не са особено ефективни.

They're not very effective.

They're extremely costly.

Те са изключително скъпи.

They come with innumerable side effects.

Придружени са от безброй странични ефекти.

They're a disaster.

Те са катастрофални.

Но аз съм толкова благодарен, че живея днес,

But I am so grateful that I live now and not 50 years ago,

а не преди 50 години,

when there would have been almost nothing to be done.

когато почти нищо не е могло

да бъде направено.

I hope that 50 years hence,

Надявам се, че след 50 години

people will hear about my treatments

хората ще чуват за моето лечение

и ще са потресени от факта, че някой се е сблъскал

and be appalled that anyone endured such primitive science.

с толкова примитивна наука.

Depression is the flaw in love.

Депресията е недостатъкът на любовта.

If you were married to someone and thought,

Ако сте женени за някой и си кажете:

"Well, if my wife dies, I'll find another one,"

"Ако жена ми умре, ще си намеря друга",

it wouldn't be love as we know it.

тогава това няма да е любовта, каквато я познаваме.

There's no such thing as love without the anticipation of loss,

Няма такова нещо като любов

без очакването на загуба

and that specter of despair can be the engine of intimacy.

и този спектър на отчаяние

може да бъде двигателят на интимността.

There are three things people tend to confuse:

Има три неща, които хората бъркат:

depression, grief and sadness.

депресията, скръбта и тъгата.

Grief is explicitly reactive.

Скръбта е изрично реагираща.

If you have a loss and you feel incredibly unhappy,

Ако претърпиш загуба и се чувстваш изключително нещастен,

and then, six months later,

и шест месеца по-късно

you are still deeply sad, but you're functioning a little better,

все още си дълбоко разтроен, но функционираш малко по-добре,

това вероятно е скръб

it's probably grief,

and it will probably ultimately resolve itself in some measure.

и вероятно накрая ще се саморазреши

до някаква степен.

If you experience a catastrophic loss,

Ако претърпиш катастрофална загуба

and you feel terrible,

и се чувстваш ужасно,

and six months later you can barely function at all,

и след шест месеца едва успяваш да фунционираш,

then it's probably a depression that was triggered

тогава най-вероятно е депресия породена

от катастрофални обстоятелства.

by the catastrophic circumstances.

The trajectory tells us a great deal.

Траекторията ни дава много информация.

People think of depression as being just sadness.

Хората мислят депресията за тъга.

It's much, much too much sadness,

Тя е много, прекалено много тъга,

much too much grief

много, прекалено много скръб,

at far too slight a cause.

в следствие на твърде минимална причина.

As I set out to understand depression,

Поставяйки си за цел да разбера депресията

and to interview people who had experienced it,

и да интервюирам хора, които са я изпитали,

I found that there were people who seemed, on the surface,

установих, че има хора, които изглежда

на пръв поглед имат това, което прилича на

to have what sounded like relatively mild depression

относително умерена депресия,

които обаче са съвършено ограничени от нея.

who were nonetheless utterly disabled by it.

And there were other people who had what sounded

И има други хора, които страдат от това, което прилича,

as they described it like terribly severe depression

както те го описваха,

на ужасно тежка депресия,

who nonetheless had good lives

които обаче имаха добър живот в промеждутъците

in the interstices between their depressive episodes.

между депресивните им епизоди.

And I set out to find out what it is that causes some people

И си поставих за цел да открия това,

което кара някои хора

to be more resilient than other people.

да бъдат по-устойчиви от други.

What are the mechanisms that allow people to survive?

Какви са механизмите,

които позволяват на хората да оцелеят?

And I went out and I interviewed person after person

Интервюирах човек след човек,

who was suffering with depression.

страдащи от депресия.

One of the first people I interviewed

Един от първите хора, които интервюирах

описа депресията

described depression as a slower way of being dead,

като по-бавен начин да умреш

and that was a good thing for me to hear early on

и това беше нещо полезно, което да чуя още в началото,

because it reminded me that that slow way of being dead

защото ми напомни,

че бавният начин да умреш

can lead to actual deadness,

може да доведе до реална смърт,

that this is a serious business.

че това е сериозна работа.

It's the leading disability worldwide,

Това е водещото увреждане в цял свят

and people die of it every day.

и хората умират от него всеки ден.

One of the people I talked to when I was trying to understand this

Един от хората, с които разговарях

докато се опитвах да разбера това,

was a beloved friend who I had known for many years,

беше обичана от мен приятелка,

която познавах от много години

and who had had a psychotic episode in her freshman year of college,

и която беше имала психотичен пристъп

по време на първата си година в колежа,

and then plummeted into a horrific depression.

който после се разгърнал в ужасяваща депресия.

She had bipolar illness,

Тя имаше биполярно заболяване,

or manic depression, as it was then known.

или маниакална депресия, както беше познато тогава.

And then she did very well for many years on lithium,

По-късно тя беше много добре

на литиум в продължение на дълги години

и накрая

and then eventually, she was taken off her lithium

спря да взима литиум

to see how she would do without it,

за да види как ще се справя без него

and she had another psychosis,

и претърпя нова психоза,

and then plunged into the worst depression that I had ever seen

и след това потъна в най-лошата депресия,

която някога съм виждал,

in which she sat in her parents' apartment,

в която тя седеше в апартамента на родителите си,

more or less catatonic, essentially without moving,

горе-долу в състояние на кататония, на практика без да се движи,

day after day after day.

ден след ден, след ден.

And when I interviewed her about that experience some years later --

И когато я интервюирах относно това преживяване няколко години по-късно --

she's a poet and psychotherapist named Maggie Robbins --

тя се казва Маги Робинс и е поет и психотерапевт --

when I interviewed her, she said,

когато я интервюирах, тя каза:

"I was singing 'Where Have All The Flowers Gone,'

"Пеех си на ум 'Къде са отишли всички цветя'

over and over, to occupy my mind.

отново и отново за да занимавам ума си с нещо.

I was singing to blot out the things my mind was saying,

Пеех за да заглуша нещата, които ума ми казваше,

which were, 'You are nothing. You are nobody.

които бяха "Ти си нищо. Ти си никой.

Ти дори не заслужаваш да живееш."

You don't even deserve to live.'

And that was when I really started thinking

И тогава наистина започнах да обмислям

да се самоубия."

about killing myself."

You don't think in depression that you've put on a gray veil

Докато си в депресия не мислиш

за това, че си сложил сив воал

and are seeing the world through the haze of a bad mood.

и виждаш света през мъглата

на лошото настроение.

You think that the veil has been taken away,

Мислиш си, че воалът е вдигнат,

воалът на щастието,

the veil of happiness,

and that now you're seeing truly.

и че сега виждаш истински.

It's easier to help schizophrenics who perceive

По-лесно е да се помогне на шизофреници, които смятат,

that there's something foreign inside of them that needs to be exorcised,

че има нещо чуждо в тях,

което има нужда от екзорсизъм,

but it's difficult with depressives,

но с депресираните е трудно,

because we believe we are seeing the truth.

защото ние вярваме, че виждаме истината.

But the truth lies.

Но истината лъже.

I became obsessed with that sentence:

Вманиачих се в това изречение:

"But the truth lies."

"Но истината лъже."

And I discovered, as I talked to depressive people,

И говорейки с депресирани хора открих,

that they have many delusional perceptions.

че те имат много налудничави възприятия.

People will say, "No one loves me."

Хората казват: "Никой не ме обича.",

And you say, "I love you,

а ти им казваш: "Аз те обичам,

your wife loves you, your mother loves you."

жената ти те обича, майка ти те обича."

You can answer that one pretty readily, at least for most people.

С готовност можеш да отговориш това,

поне за повечето хора.

Но хората, които са депресирани ще кажат и:

But people who are depressed will also say,

"No matter what we do, we're all just going to die in the end."

"Независимо какво правим,

накрая всички просто ще умрем."

Or they'll say, "There can be no true communion

Или ще кажат: "Не може да има истинска духовна връзка

between two human beings.

между две човешки същества.

Each of us is trapped in his own body."

Всеки от нас е в капан на собственото си тяло."

To which you have to say,

На което ти трябва да отговориш

"That's true,

"Това е вярно,

but I think we should focus right now on what to have for breakfast."

но мисля, че сега трябва да се съсредоточим

върху това какво да ядем за закуска."

(Laughter)

(Смях)

A lot of the time,

В голяма част от времето,

what they are expressing is not illness, but insight,

това, което те изразяват не е болест, а прозрение

and one comes to think what's really extraordinary

и човек се замисля, че истински необичайното е,

is that most of us know about those existential questions

че повечето от нас знаят за тези екзистенциални въпроси

и те не ни разконцентрират особено.

and they don't distract us very much.

There was a study I particularly liked

Има едно проучване, което аз особено харесвам,

in which a group of depressed and a group of non-depressed people

в което една група от депресирани

и една група от недепресирани хора

са инструктирани да играят видео игра за един час.

were asked to play a video game for an hour,

and at the end of the hour,

След този един час

they were asked how many little monsters they thought they had killed.

ги питат колко малки чудовища

смятат, че им се е наложило да убият.

Депресираната група обикновено била точна

The depressive group was usually accurate to within about 10 percent,

до около 10 процента,

and the non-depressed people

а недепресираните хора

guessed between 15 and 20 times as many little monsters --

предположили между 15 и 20 пъти повече

малки чудовища, (Смях)

(Laughter)

отколкото са убили наистина.

as they had actually killed.

A lot of people said, when I chose to write about my depression,

Много хора ми казаха, когато избрах да пиша за моята депресия,

that it must be very difficult to be out of that closet,

че сигурно е много трудно

да се разкрия, хората да разберат.

to have people know.

Казваха ми: "Хората говорят ли различно с теб?",

They said, "Do people talk to you differently?"

I said, "Yes, people talk to me differently.

а аз им казвах: "Да, хората говорят по-различно с мен.

They talk to me differently insofar

Говорят по-различно до такава степен,

as they start telling me about their experience,

че започват да ми разказват за собствените си преживявания

or their sister's experience,

или за преживяванията на сестра си,

or their friend's experience.

или за преживяванията на техен приятел."

Things are different because now I know

Нещата са различни, защото сега аз знам,

that depression is the family secret that everyone has.

че депресията е семейната тайна,

която всеки има.

I went a few years ago to a conference,

Преди няколко години бях на конференция

and on Friday of the three-day conference,

и в петъка от тридневната конференция

one of the participants took me aside, and she said,

един от участниците ме дръпна настрани и ми каза:

"I suffer from depression and I'm a little embarrassed about it,

"Аз страдам от депресия и

малко ме е срам от това,

но взимам едно лекарство

but I've been taking this medication,

and I just wanted to ask you what you think?"

и исках само да ви питам какво мислите?"

И така аз се постарах да й дам такъв съвет, какъвто можех.

And so I did my best to give her such advice as I could.

And then she said, "You know, my husband would never understand this.

И после тя ми каза: "Знаете ли,

мъжа ми никога няма да разбере това.

He's really the kind of guy to whom this wouldn't make any sense,

Той е от онзи тип мъже, за които това няма да има смисъл,

така че аз просто, нали разбирате, това е само между нас двамата."

so, you know, it's just between us."

And I said, "Yes, that's fine."

И аз и казах: "Да, няма проблем."

On Sunday of the same conference,

В неделя на същата конференция,

her husband took me aside,

съпругът й ме дръпна настрани

(Laughter)

and he said, "My wife wouldn't think

и ми каза: "Жена ми няма да ме сметне

that I was really much of a guy if she knew this,

за истински мъж ако знаеше това,

but I've been dealing with this depression and I'm taking some medication,

но аз се боря с тази депресия

и взимам някои лекарства,

and I wondered what you think?"

и се чудех какво мислите вие?"

They were hiding the same medication

Те криеха

едно и също лекарство на две различни места

in two different places in the same bedroom.

в една и съща спалня.

(Laughter)

И аз му казах, че смятам,

And I said that I thought communication within the marriage

че комуникацията в брака

might be triggering some of their problems.

може да е причина за някои от проблемите им.

(Laughter)

(Смях)

But I was also struck

Но и бях поразен

от натоварващото естество

by the burdensome nature of such mutual secrecy.

на такава двустранна потайност.

Depression is so exhausting.

Депресията е толкова изтощаваща.

It takes up so much of your time and energy,

Тя отнема толкова много от времето и енергията ти,

and silence about it,

и мълчанието по въпроса

it really does make the depression worse.

наистина прави депресията още по-тежка.

And then I began thinking

Започнах да мисля за всички начини,

about all the ways people make themselves better.

по които хората помагат на себе си.

I'd started off as a medical conservative.

Бях консервативен по отношение на медицината.

I thought there were a few kinds of therapy that worked,

Смятах, че има само няколко вида терапия, които работят.

it was clear what they were --

Беше ясно кои са --

there was medication,

лекарства,

there were certain psychotherapies,

някои психотерапии,

there was possibly electroconvulsive treatment,

вероятно електроконвулсивно лечение,

и всичко останало са глупости.

and that everything else was nonsense.

But then I discovered something.

Но тогава открих нещо.

If you have brain cancer,

Ако имате рак на мозъка

and you say that standing on your head for 20 minutes every morning

и кажете, че ако стоите на главата си

за 20 минути всяка сутрин, се чувствате по-добре,

makes you feel better,

it may make you feel better, but you still have brain cancer,

може и да се чувствате по-добре,

но все още имате рак на мозъка

and you'll still probably die from it.

и най-вероятно пак ще умрете от него.

But if you say that you have depression,

Но ако кажете, че страдате от депресия

and standing on your head for 20 minutes every day

и стоенето на глава за 20 минути всеки ден

ви кара да се чувствате по-добре, значи работи,

makes you feel better, then it's worked,

because depression is an illness of how you feel,

защото депресията е болест на това как се чувстваш

and if you feel better,

и ако се чувстваш по-добре,

then you are effectively not depressed anymore.

значи вече ефективно не си депресиран.

Затова станах много по-толерантен

So I became much more tolerant

към широкия свят на алтернативните лечения.

of the vast world of alternative treatments.

And I get letters, I get hundreds of letters

Получавам писма, получавам стотици писма,

from people writing to tell me about what's worked for them.

от хора, които ми пишат за да ми кажат за това, което е проработило при тях.

Днес някой ме попита зад сцената

Someone was asking me backstage today about meditation.

за медитацията.

My favorite of the letters that I got was the one that came from a woman

Любимото ми от писмата, които съм получавал,

е писмо от една жена,

who wrote and said that she had tried therapy, medication,

която пише, че е ходила на терапия,

пробвала е лекарства, общо взето е пробвала всичко

she had tried pretty much everything,

и намерила решение и се надявала да кажа на света

and she had found a solution and hoped I would tell the world,

и това е да прави малки неща от прежда.

and that was making little things from yarn.

(Laughter)

(Смях)

She sent me some of them.

Изпрати ми някои от тях. (Смях)

(Laughter)

And I'm not wearing them right now.

Не ги нося в момента.

(Laughter)

I suggested to her that she also should look up

Предложих й да прочете за

obsessive compulsive disorder in the DSM.

обсесивно-компулсивно разтройство в ДСН (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства).

And yet, when I went to look at alternative treatments,

И въпреки това, когато разгледах алтернативните лечения,

I also gained perspective on other treatments.

придобих преспектива и към други лечения.

I went through a tribal exorcism in Senegal

Проучих племенен екзорсизъм в Сенегал,

that involved a great deal of ram's blood

който включва голямо количество овча кръв

and that I'm not going to detail right now,

и за който няма да навлизам в детайли точно сега,

but a few years afterwards I was in Rwanda,

но няколко години по-късно бях в Руанда,

working on a different project,

работейки по друг проект,

and I happened to describe my experience to someone,

и описах преживяванията си на някой,

and he said,

който каза: "Ами, знаеш ли,

"Well, that's West Africa, and we're in East Africa,

това е Западна Африка, а ние сме в Източна Африка.

and our rituals are in some ways very different,

Нашите ритуали са до някъде различни,

but we do have some rituals

но имаме ритуали, които имат нещо

that have something in common with what you're describing."

общо с това, което описваш."

Аз казах: "О.", той каза: "Да,"

And he said,

"But we've had a lot of trouble with Western mental health workers,

"но имахме доста проблеми със западните работници по умственото здраве,

особено с тези, които дойдоха точно след геноцида."

especially the ones who came right after the genocide."

Аз казах: "Какъв тип проблеми сте имали?",

I said, "What kind of trouble did you have?"

а той каза: "Ами,

And he said, "Well, they would do this bizarre thing.

те правеха едно странно нещо.

They didn't take people out in the sunshine

Не извеждаха хората на слънчева светлина,

където започваш да се чувстваш добре.

where you begin to feel better.

They didn't include drumming or music to get people's blood going.

Не включваха свирене на барабани или музика за да раздвижат кръвта на хората.

They didn't involve the whole community.

Не включваха цялата общност.

They didn't externalize the depression as an invasive spirit.

Не възприемаха външно депресията

като дух-натрапник.

Instead what they did was they took people one at a time into dingy little rooms

Вместо това, те вкарваха хората

един след друг в малки мрачни стаи

and had them talk for an hour

и ги караха да говорят един час

about bad things that had happened to them."

за лошите неща, които са им се случили."

(Laughter)

(Смях) (Аплодисменти)

(Applause)

He said, "We had to ask them to leave the country."

Той каза: "Трябваше да ги помолим да напуснат страната."

(Laughter)

(Смях)

Now at the other end of alternative treatments,

В другия край на алтернативните лечения,

нека ви разкажа за Франк Русакоф.

let me tell you about Frank Russakoff.

Франк Русакоф имаше вероятно най-ужасната депресия,

Frank Russakoff had the worst depression perhaps that I've ever seen in a man.

от която съм виждал да страда човек.

He was constantly depressed.

Той беше постоянно депресиран.

He was, when I met him,

Когато го срещнах, той беше на етап, в който

at a point at which every month, he would have electroshock treatment.

всеки месец се подлагаше на електрошокови процедури.

Then he would feel sort of disoriented for a week.

След това се чувстваше леко неориентиран за една седмица.

Then he would feel okay for a week.

После се чувстваше добре за една седмица.

Then he would have a week of going downhill.

След това имаше седмица, в която се влошаваше.

And then he would have another electroshock treatment.

И след това минаваше през още една електрошокова процедура.

Когато се срещнахме, той ми каза:

And he said to me when I met him,

"It's unbearable to go through my weeks this way.

"Непоносимо е седмиците ми да минават по този начин.

Не мога да продължавам така

I can't go on this way,

and I've figured out how I'm going to end it

и съм измислил как да сложа край,

if I don't get better."

ако не се подобря.

"But," he said to me, "I heard about a protocol at Mass General

Но чух за протокол

в Mass General за процедура, наричана

for a procedure called a cingulotomy, which is a brain surgery,

цингулотомия, което е операция на мозъка,

and I think I'm going to give that a try."

и мисля да пробвам."

And I remember being amazed at that point to think that someone

Спомням си как бях изумен в този момент

да разбера, че някой,

who clearly had so many bad experiences

който очевидно е имал толкова много лош опит

with so many different treatments

с толкова много различни лечения,

still had buried in him, somewhere, enough optimism

все още имаше заровен някъде в себе си оптимизъм

to reach out for one more.

да се пресегне още един път.

And he had the cingulotomy, and it was incredibly successful.

И той си направи цингулотомия

и тя беше изключително успешна.

He's now a friend of mine.

Сега той е мой приятел.

He has a lovely wife and two beautiful children.

Има чудесна жена и две красиви деца.

He wrote me a letter the Christmas after the surgery,

Написа ми писмо за Коледа след операцията му

and he said,

и каза:

"My father sent me two presents this year,

"Баща ми ми прати два подаръка тази година.

First, a motorized CD rack from The Sharper Image

Първо, моторизирана поставка за дискове от The Sharper Image,

that I didn't really need,

от която наистина нямах нужда,

but I knew he was giving it to me to celebrate

но знаех, че ми я подарява за да отпразнува

the fact that I'm living on my own and have a job I seem to love.

факта, че живея самостоятелно

и имам работа, която изглежда обичам.

And the other present was a photo of my grandmother,

И другият подарък

беше снимка на баба ми,

who committed suicide.

която се е самоубила.

As I unwrapped it, I began to cry,

Докато го разопаковах, започнах да плача,

and my mother came over and said,

а майка ми дойде при мен и ме попита:

'Are you crying because of the relatives you never knew?'

"Заради роднините, които никога не си познавал ли плачеш?"

А аз й казах: "Тя е имала същата болест като мен."

And I said, 'She had the same disease I have.'

I'm crying now as I write to you.

Плача сега, докато ти пиша.

It's not that I'm so sad, but I get overwhelmed,

Не толкова защото съм тъжен, но мисля, че съм поразен,

I think, because I could have killed myself,

защото можеше да се самоубия,

but my parents kept me going, and so did the doctors,

но родителите ми помогнаха да продължа,

и докторите също,

and I had the surgery.

и си направих операцията.

I'm alive and grateful.

Жив съм и съм благодарен.

We live in the right time, even if it doesn't always feel like it."

Живеем в правилното време,

дори и не винаги да изглежда така."

I was struck by the fact that depression

Бях потресен от факта, че депресията

is broadly perceived to be a modern, Western, middle-class thing,

е широко възприемана като

нещо модерно, западно и присъщо на средната класа,

and I went to look at how it operated in a variety of other contexts,

и започнах да разглеждам как се проявява

в редица от други обстоятелства

and one of the things I was most interested in

и едно от нещата, които най-много ме интересуваше

was depression among the indigent.

беше депресията сред бедните.

И така отидох да видя

And so I went out to try to look

at what was being done for poor people with depression.

какво се правеше за бедните хора с депресия.

And what I discovered is that poor people

И това, което открих е, че бедните хора

are mostly not being treated for depression.

най-често не са лекувани от депресия.

Депресията е резултат от генетична предразположеност,

Depression is the result of a genetic vulnerability,

which is presumably evenly distributed in the population,

която по презумция е равномерно разпространена сред населението,

and triggering circumstances,

и задействащи обстоятелства,

which are likely to be more severe for people who are impoverished.

които е по-вероятно да са по-тежки

при хора, които са бедни.

And yet it turns out that if you have a really lovely life

И въпреки това се оказва, че ако имаш

наистина чудесен живот, но постоянно се чувстваш нещастен,

but feel miserable all the time,

you think, "Why do I feel like this?

си мислиш: "Защо се чувствам така?

I must have depression."

Сигурно страдам от депресия."

And you set out to find treatment for it.

И тръгваш да търсиш лечение.

Но ако имаш абсолютно ужасен живот

But if you have a perfectly awful life,

and you feel miserable all the time,

и постоянно се чувстваш нещастен,

the way you feel is commensurate with your life,

начинът, по който се чувстваш е съизмерим с живота ти

and it doesn't occur to you to think,

и не се сещаш да си помислиш:

"Maybe this is treatable."

"Може би това е лечимо."

And so we have an epidemic in this country

В тази държава има епидемия

of depression among impoverished people

от депресия сред бедните хора,

that's not being picked up and that's not being treated

която не е диагностицирана и не е лекувана

and that's not being addressed,

и не е адресирана

and it's a tragedy of a grand order.

и това е огромна трагедия.

And so I found an academic

Намерих един академик,

who was doing a research project in slums outside of D.C.,

който водеше проект, проучващ

гетата извън окръг Колумбия,

where she picked up women who had come in for other health problems

в който тя се беше спряла на жени, които идват заради други здравословни проблеми

and diagnosed them with depression,

и ги диагностицираше с депресия

и им осугуряваше шест месеца от експериментален протокол.

and then provided six months of the experimental protocol.

One of them, Lolly, came in,

Една от тях, Лоли, дойде

and this is what she said the day she came in.

и денят, в който пристигна, тя каза следното.

Между другото, това е жена

She said, and she was a woman, by the way, who had seven children.

със седем деца. Тя каза:

She said, "I used to have a job but I had to give it up

"Имах работа, но трябваше да я напусна, защото

because I couldn't go out of the house.

не можех да изляза от вкъщи.

Нямам какво да кажа на децата си.

I have nothing to say to my children.

In the morning, I can't wait for them to leave,

Сутрин нямам търпение да излязат

and then I climb in bed and pull the covers over my head,

и след това да се върна в леглото и да дръпна завивките над главата ми.

Докато стане три часа и те се приберат вкъщи,

and three o'clock when they come home,

времето минава толкова бързо."

it just comes so fast."

She said, "I've been taking a lot of Tylenol,

Тя каза: "Взимам доста Тиленол,

anything I can take so that I can sleep more.

колкото е нужно за да спя повече.

My husband has been telling me I'm stupid, I'm ugly.

Съпругът ми ми казва, че съм глупава и грозна.

I wish I could stop the pain."

Иска ми се да спра болката."

Well, she was brought into this experimental protocol,

Тя стана част от този експериментален протокол

and when I interviewed her six months later,

и когато я интервюирах шест месеца по-късно,

she had taken a job working in childcare

тя беше започнала работа в детски център

for the U.S. Navy, she had left the abusive husband,

към Военноморските сили на САЩ, беше напуснала малтретиращия я съпруг

и ми каза:

and she said to me,

"Сега децата ми са толкова по-щастливи."

"My kids are so much happier now."

She said, "There's one room in my new place for the boys

Тя каза: "В новия ми дом има една стая

за момчетата и една стая за момичетата,

and one room for the girls,

но през нощта всички са на моето легло

but at night, they're just all up on my bed,

and we're doing homework all together and everything.

и решаваме домашни заедно.

One of them wants to be a preacher,

Едно от тях иска да е свещеник,

one of them wants to be a firefighter,

едно иска да е пожарникар,

and one of the girls says she's going to be a lawyer.

а едно от момичетата казва, че ще бъде адвокат.

They don't cry like they used to,

Не плачат, както плачеха преди,

and they don't fight like they did.

и не се карат, както се караха преди.

Сега всичко, от което имам нужда, са децата ми.

That's all I need now, is my kids.

Things keep on changing,

Нещата продължават да се променят,

the way I dress, the way I feel, the way I act.

начинът, по който се обличам, начинът, по който се чувствам, начинът, по който действам.

I can go outside not being afraid anymore,

Вече мога да изляза навън без да се страхувам

and I don't think those bad feelings are coming back,

и не мисля, че тези лоши чувства ще се върнат

и ако не беше доктор Миранда,

and if it weren't for Dr. Miranda and that,

щях още да съм си вкъщи под завивките,

I would still be at home with the covers pulled over my head,

if I were still alive at all.

ако въобще бях жива.

Помолих Господ да ми изпрати ангел

I asked the Lord to send me an angel,

and He heard my prayers."

и той чу молитвите ми."

Бях наистина трогнат от тези преживявания

I was really moved by these experiences,

and I decided that I wanted to write about them

и реших, че искам да пиша за тях

not only in a book I was working on, but also in an article,

не просто в книгата, по която работех,

но и в статия.

and I got a commission from The New York Times Magazine

Така получих комисионна от списание Ню Йорк Таймс

да пиша за депресията сред бедните.

to write about depression among the indigent.

И когато предадох историята,

And I turned in my story,

and my editor called me and said, "We really can't publish this."

редакторът ми ме извика и каза:

"Не можем да я публикуваме."

Аз попитах: "Защо не?"

And I said, "Why not?"

And she said, "It just is too far-fetched.

А тя каза: "Твърде пресилена е.

These people who are sort of at the very bottom rung of society

Тези хора, които са общо взето в най-нисшата прослойка на обществото,

and then they get a few months of treatment

са лекувани за няколко месеца

and they're virtually ready to run Morgan Stanley?

и на практика са готови да управляват Morgan Stanley?

Прекалено е неправдоподобно."

It's just too implausible."

Тя каза: "Никога не съм чувала за нещо подобно."

She said, "I've never even heard of anything like it."

And I said, "The fact that you've never heard of it

А аз отговорих: "Фактът, че никога не си чувала за това,

е индикация, че е новина."

is an indication that it is news."

(Laughter)

(Смях) (Аплодисменти)

(Applause)

"And you are a news magazine."

"А вие сте новинарско списание."

So after a certain amount of negotiation, they agreed to it.

Така след известни преговори,

те се съгласиха да я публикуват.

But I think a lot of what they said was connected in some strange way

Но мисля, че доста от това, което казаха,

по странен начин беше свързано

to this distaste that people still have for the idea of treatment,

с това отвращение от идеята за лечение,

което хората все още имат,

the notion that somehow if we went out

идеята, че някак си ако

and treated a lot of people in indigent communities,

лекуваме много хора от бедните общности,

that would be exploitative,

това ще е експлоатация,

because we would be changing them.

защото ще ги променим.

There is this false moral imperative that seems to be all around us,

Съществува този грешен морален императив,

който изглежда е навсякъде около нас,

that treatment of depression,

че лекуването на депресията,

the medications and so on, are an artifice,

лекарствата и т.н., са примамка

and that it's not natural.

и не са естествен начин.

And I think that's very misguided.

Аз мисля, че това е голяма заблуда.

It would be natural for people's teeth to fall out,

Естествено е на човек да му изпопадат зъбите,

but there is nobody militating against toothpaste,

но никой не се опълчва срещу пастата за зъби,

at least not in my circles.

поне не в моя социален кръг.

People then say,

А хората после казват: "Ами, не е ли депресията

"But isn't depression part of what people are supposed to experience?

част от това, през което хората трябва да преминат?

Не сме ли се развили да имаме депресия?

Didn't we evolve to have depression?

Не е ли това част от нашия характер?"

Isn't it part of your personality?"

To which I would say, mood is adaptive.

На което бих отговорил - настроението се адаптира.

Being able to have sadness and fear

Да можеш да изпитваш тъга и страх,

and joy and pleasure

радост и удоволствие,

and all of the other moods that we have, that's incredibly valuable.

и всички останали настроения,

това е невероятно ценно.

And major depression

И пълната депресия е нещо, което се случва,

is something that happens when that system gets broken.

когато тази система не работи.

It's maladaptive.

Това е липса на адаптация.

People will come to me and say,

Хората идват при мен и ми казват:

"I think, though, if I just stick it out for another year,

"Мисля, обаче, че ако изтърпя още една година,

I think I can just get through this."

мисля, че мога да го преживея."

And I always say to them, "You may get through it,

И аз винаги им казвам: "Може да го преживееш,

но никога няма да си на 37 отново.

but you'll never be 37 again.

Life is short, and that's a whole year you're talking about giving up.

Животът е кратък и това е цяла година,

от която ще се откажеш.

Think it through."

Помисли добре."

It's a strange poverty of the English language,

Странна е бедността на английския език,

and indeed of many other languages,

както и на много други езици,

that we use this same word, depression,

защото използваме същата дума, депресия,

to describe how a kid feels when it rains on his birthday,

за да опишем как едно дете се чувства,

когато вали дъжд на рождения му ден,

and to describe how somebody feels the minute before they commit suicide.

и да опишем как някой се чувства

минута преди да се самоубие.

People say to me, "Well, is it continuous with normal sadness?"

Хората ме питат: "Това последователност ли е на обикновената тъга?"

And I say, in a way it's continuous with normal sadness.

А аз им казвам, до една степен е последователност на нормалната тъга.

There is a certain amount of continuity,

Има известна последователност,

but it's the same way there's continuity

но по същия начин има последователност

between having an iron fence outside your house

и в това да имаш метална ограда пред къщата си,

която има ръждиви места по нея,

that gets a little rust spot

that you have to sand off and do a little repainting,

която трябва да пооправиш и да пребоядисаш,

and what happens if you leave the house for 100 years

но какво се случва, когато оставиш къщата за 100 години

and it rusts through until it's only a pile of orange dust.

и тя ръждяса напълно, докато не се превърне в куп

оранжев прах.

Този оранжев прах,

And it's that orange dust spot,

that orange dust problem,

този проблем на оранжевият прах,

that's the one we're setting out to address.

е това, което си поставяме за цел да адресираме.

И сега хората казват:

So now people say,

"Чустваш ли се по-щастлив като вземеш тези весели хапчета?"

"You take these happy pills, and do you feel happy?"

And I don't.

Не.

But I don't feel sad about having to eat lunch,

Но не се чувствам тъжен, защото трябва да обядвам,

and I don't feel sad about my answering machine,

не се чувствам тъжен заради телефонния ми секретар,

and I don't feel sad about taking a shower.

не се чувствам тъжен, защото трябва да си взема душ.

I feel more, in fact, I think,

Чувствам повече, всъщност мисля,

because I can feel sadness without nullity.

защото мога да почувствам тъга без недействителност.

I feel sad about professional disappointments,

Чувствам се тъжен заради професионални разочарования,

about damaged relationships,

за развалени взаимоотношения,

about global warming.

за глобалното затопляне.

Those are the things that I feel sad about now.

Сега това са нещата, заради които се чувствам тъжен.

And I said to myself, well, what is the conclusion?

И си квазам, ами, какво е заключението?

How did those people who have better lives

Как тези хора с по-добър живот,

even with bigger depression manage to get through?

с дори по-тежка депресия, успяват да се справят?

What is the mechanism of resilience?

Какъв е механизмът на устойчивостта?

And what I came up with over time

И това, което разбрах с течение на времето,

was that the people who deny their experience,

е че хората, които отричат преживяванията си,

and say, "I was depressed a long time ago,

тези, които казват: "Бях депресиран преди много време

I never want to think about it again,

и никога вече не искам да мисля за това

I'm not going to look at it

и няма да му обръщам внимание

and I'm just going to get on with my life,"

и просто ще продължа с живота си."

ironically, those are the people who are most enslaved by what they have.

по ирония на съдбата, това са хората,

които са най-зависими от това, което имат.

Shutting out the depression strengthens it.

Блокирането на депресията я засилва.

While you hide from it, it grows.

Докато се криеш от нея, тя расте.

И хората, които се справят по-добре,

And the people who do better

are the ones who are able to tolerate the fact that they have this condition.

са тези, които успяват да толерират факта,

че имат това заболяване.

Тези, които могат да толерират своята депресия,

Those who can tolerate their depression are the ones who achieve resilience.

са тези, които постигат устойчивост.

So Frank Russakoff said to me,

Франк Русакоф ми каза:

"If I had a do-over, I suppose I wouldn't do it this way,

"Ако можех да върна времето,

предполагам, че нямаше да постъпя така,

but in a strange way, I'm grateful for what I've experienced.

но по странен начин, аз съм благодарен

за това, което съм преживял.

I'm glad to have been in the hospital 40 times.

Радвам се, че съм бил в болница 40 пъти.

Това ме научи толкова много за любовта,

It taught me so much about love,

and my relationship with my parents and my doctors

и отношенията ми с родителите и докторите ми

has been so precious to me, and will be always."

са толкова скъпи за мен, и винаги ще бъдат."

And Maggie Robbins said,

А Маги Робинс каза:

"I used to volunteer in an AIDS clinic,

"Преди бях доброволец в клиника за СПИН

and I would just talk and talk and talk,

и само говорех и говорех и говорех,

and the people I was dealing with weren't very responsive, and I thought,

и хората, с които се занимавах,

не откликваха, и си помислих, че

'That's not very friendly or helpful of them.'"

това не е много приятелско или отзивчиво от тяхна страна.

(Laughter)

"And then I realized,

И после осъзнах,

I realized that they weren't going to do more

осъзнах, че те нямаше да направят нещо повече

than make those first few minutes of small talk.

от тези няколко първи минути на кратък разговор.

It was simply going to be an occasion

Щеше просто да е въпрос на това,

where I didn't have AIDS and I wasn't dying,

че аз нямам СПИН и не умирам,

but could tolerate the fact that they did

но мога да толерирам факта, че те го имат

and they were.

и умират.

Our needs are our greatest assets.

Нашите нужди са най-големите ни предимства.

Оказа се, че съм се научила да давам

It turns out I've learned to give all the things I need."

всички неща, от които се нуждая."

Valuing one's depression does not prevent a relapse,

Да цениш депресията на някой

не предотврарява повторната криза,

but it may make the prospect of relapse

но може да направи шанса за повторна криза

and even relapse itself easier to tolerate.

и дори самата повторна криза, по-лесни за толериране.

Въпросът не е толкова

The question is not so much of finding great meaning

в намирането на истинското значение и заключението,

and deciding your depression has been very meaningful.

че депресията ти е била много значима.

It's of seeking that meaning and thinking, when it comes again,

Той е за търсенето на смисъла

и замислянето, когато се появи отново:

"This will be hellish, but I will learn something from it."

"Това ще е адско,

но ще науча нещо от него."

I have learned in my own depression

От собствената ми депресия научих

how big an emotion can be,

колко силна може да бъде една емоция,

how it can be more real than facts,

как може да бъде по-истинска от фактите,

и открих, че това преживяване

and I have found that that experience

has allowed me to experience positive emotion

ми позволи да изживея позитивните емоции

in a more intense and more focused way.

по по-силен и по-концентриран начин.

The opposite of depression is not happiness,

Обратното на депресията не е щастието,

but vitality,

а жизнеността,

and these days, my life is vital,

и тези дни моят живот е жизнен,

дори в дните, когато съм тъжен.

even on the days when I'm sad.

I felt that funeral in my brain,

Почувствах в своя мозък - погребение,

and I sat next to the colossus at the edge of the world,

и до колосите седнах

на ръба на света,

and I have discovered something inside of myself

и открих

нещо вътре в мен,

that I would have to call a soul

което ще нарека душа,

that I had never formulated until that day 20 years ago

което никога не бях определял до преди 20 години,

when hell came to pay me a surprise visit.

когато адът ме навести изненадващо.

I think that while I hated being depressed

Мисля, че докато мразех да съм депресиран

and would hate to be depressed again,

и бих мразил да съм депресиран отново,

I've found a way to love my depression.

намерих начин да обикна депресията си.

I love it because it has forced me to find and cling to joy.

Обичам я, защото ме принуди

да намеря и да се вкопча в радостта.

I love it because each day I decide,

Обичам я, защото всеки ден решавам,

sometimes gamely,

понякога смело,

and sometimes against the moment's reason,

понякога срещу моментния ми разум,

to cleave to the reasons for living.

да се придържам към причините да живея.

And that, I think, is a highly privileged rapture.

И мисля, че това е един изключително привилегирован възторг.

Благодаря.

Thank you.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

(Applause)