Why should you read "One Hundred Years of Solitude"? - Francisco Díez-Buzo

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Anton Hikov

One day in 1965, while driving to Acapulco for a vacation with his family,

Един ден през 1965, докато шофира към Акапулко за семейна ваканция,

Colombian journalist Gabriel García Márquez abruptly turned his car around,

колумбийският журналист Габриел Гарсия Маркес рязко обръща колата,

asked his wife to take care of the family’s finances for the coming months,

моли жена си да се погрижи за семейните финанси в следващите месеци

and returned home.

и се връща вкъщи.

The beginning of a new book had suddenly come to him:

Началото на нова книга го е осенило ненадейно:

“Many years later, as he faced the firing squad,

"Много години по-късно, пред взвода за разстрел,

Colonel Aureliano Buendía was to remember that distant afternoon

полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен следобед,

when his father took him to discover ice.”

когато баща му го заведе да види леда."

Over the next eighteen months,

През следващите 18 месеца,

those words would blossom into One Hundred Years of Solitude.

тези думи ще се превърнат в "Сто години самота".

A novel that would go on to bring Latin American literature

Роман, който ще изведе латиноамериканската литература

to the forefront of the global imagination,

на челно място в световното въображение,

earning García Márquez the 1982 Nobel Prize for Literature.

донасяйки на Гарсия Маркес Нобелова награда за литература през 1982.

What makes One Hundred Years of Solitude so remarkable?

Какво прави "Сто година самота" толкова забележителен?

The novel chronicles the fortunes and misfortunes

Романът хроникира успехи и нещастия

of the Buendía family over seven generations.

на семейство Буендия в продължение на седем поколения.

With its lush, detailed sentences,

С дългите си, подробни изречения,

large cast of characters,

голям набор от герои,

and tangled narrative,

и заплетен разказ,

One Hundred Years of Solitude is not an easy book to read.

"Сто години самота" не е лесна за четене книга.

But it’s a deeply rewarding one,

Но е дълбоко обогатяваща,

with an epic assortment of intense romances,

с епичен асортимент от интензивни романси,

civil war,

гражданска война,

political intrigue,

политическа интрига,

globe-trotting adventurers,

странстващи по целия свят авантюристи,

and more characters named Aureliano than you’d think possible.

и повече герои на име Аурелиано, отколкото можете да помислите, че е възможно.

Yet this is no mere historical drama.

И все пак, това е повече от историческа драма.

One Hundred Years of Solitude is one of the most famous examples

"Сто години самота" е един от най-известните примери

of a literary genre known as magical realism.

на литературен жанр, известен като магически реализъм.

Here, supernatural events or abilities

Тук свръхестествени събития или способности

are described in a realistic and matter-of-fact tone,

са описани с реалистичен и прозаичен тон,

while the real events of human life and history

докато истинските събития от човешкия живот и история

reveal themselves to be full of fantastical absurdity.

разкриват себе си, изпълнени с фантастичен абсурд.

Surreal phenomena within the fictional village of Macondo

Сюрреалистични явления в рамките на измислено село Макондо

intertwine seamlessly with events taking place in the real country of Colombia.

се преплитат безпроблемно със събития, развиващи се в реалната страна Колумбия.

The settlement begins in a mythical state of isolation,

Селището започва в митично състояние на изолация,

but is gradually exposed to the outside world,

но постепенно е изложено към външния свят,

facing multiple calamities along the way.

изправено пред множество бедствия по пътя.

As years pass, characters grow old and die,

С течение на годините, героите остаряват и умират,

only to return as ghosts,

само за да се завърнат като призраци

or to be seemingly reincarnated in the next generation.

или да бъдат преродени в следващото поколение.

When the American fruit company comes to town,

Когато американската компания за плодове идва в града,

so does a romantic mechanic who is always followed by yellow butterflies.

идва и романтичен механик, който винаги е следван от жълти пеперуди.

A young woman up and floats away.

Млада жена се издига във въздуха и отлита.

Although the novel moves forward through subsequent generations,

Въпреки че романът се движи напред през следващите поколения,

time moves in an almost cyclical manner.

времето се движи по почти цикличен начин.

Many characters have similar names and features to their forebears,

Много герои имат подобни имена и характеристики на техните предци,

whose mistakes they often repeat.

чиито грешки често повтарят.

Strange prophecies and visits from mysterious gypsies

Странни пророчества и посещения от мистериозни цигани

give way to the skirmishes and firing squads of repeated civil wars.

отстъпват на схватките и стрелкови отряди от многократни граждански войни.

An American fruit company opens a plantation near the village

Американска компания за плодове отваря плантация близо до селото,

and ends up massacring thousands of striking workers,

и в крайна сметка избива хиляди стачкуващи работници,

mirroring the real-life ‘Banana Massacre’ of 1928.

отразявайки реалния живот в „Бананово клане“ от 1928.

Combined with the novel’s magical realism,

В съчетание с магическия реализъм на романа,

this produces a sense of history as a downward spiral

това поражда усещане за историята като низходяща спирала,

the characters seem powerless to escape.

от която героите изглеждат безсилни да избягат.

Beneath the magic is a story about the pattern of Colombian

Под магията е история за образеца на колумбийците

and Latin American history from colonial times onward.

и латиноамериканска история от колониални времена нататък.

This is a history that the author experienced firsthand.

Това е история, която авторът преживява от първа ръка.

Gabriel García Márquez grew up in a Colombia torn apart by civil conflict

Габриел Гарсия Маркес израства в Колумбия, разкъсвана от граждански конфликти

between its Conservative and Liberal political parties.

между консервативни и либерални политически партии.

He also lived in an autocratic Mexico

Той също е живял в автократично Мексико

and covered the 1958 Venezuelan coup d’état as a journalist.

и отразява венецуелския преврат през 1958 като журналист.

But perhaps his biggest influences were his maternal grandparents.

Но може би най-голямо влияние оказват неговите баба и дядо по майчина линия.

Nicolás Ricardo Márquez was a decorated veteran of the Thousand Days War

Николас Рикардо Маркес е награждаван ветеран от Войната на хилядите дни,

whose accounts of the rebellion against Colombia's conservative government

чиито разкази за бунта срещу Консервативното правителство на Колумбия

led Gabriel García Márquez to a socialist outlook.

повеждат Габриел Гарсия Маркес към социалистическа перспектива.

Meanwhile, Doña Tranquilina Iguarán Cotes’ omnipresent superstition

Междувременно вездесъщото суеверие на доня Тракилина Игуаран Котес

became the foundation of One Hundred Years of Solitude’s style.

става основата на стила в "Сто година самота".

Their small house in Aracataca where the author spent his childhood

Малката им къща в Аракатака, където авторът изкарва детството си,

formed the main inspiration for Macondo.

формира главното вдъхновение за Макондо.

With One Hundred Years of Solitude,

Чрез "Сто година самота"

Gabriel García Márquez found a unique way

Габриел Гарсия Маркес намира неповторим начин

to capture the unique history of Latin America.

да улови уникалната история на Латинска Америка.

He was able to depict the strange reality of living in a post-colonial society,

Има шанса да обрисува странната реалност на живота в постколониално общество,

forced to relive the tragedies of the past.

принудено да преживява трагедиите от миналото.

In spite of all this fatalism, the novel still holds hope.

Въпреки целия този фатализъм, романът все още носи надежда.

At his Nobel Lecture,

На своята Нобелова лекция,

García Marquez reflected on Latin America’s long history

Гарсия Маркес набляга върху дългата история на Латинска Америка

of civil strife and rampant iniquity.

на граждански раздор и разразило се беззаконие.

Yet he ended the speech by affirming the possibility of building a better world,

Все пак той завършва речта с потвърждение за възможност да се изгради по-добър свят,

to quote, “where no one will be able to decide for others how they die,

цитирайки: „в който никой няма да може да решава за другите как да умрат,

where love will prove true

където любовта ще е истинска

and happiness be possible,

и щастието е възможно.

and where the races condemned to one hundred years of solitude

и в който расите, осъждани на сто години самота,

will have, at last and forever, a second chance on earth."

ще имат, най-накрая и завинаги, втори шанс на земята."