What it's like to be a Muslim in America | Dalia Mogahed

Translator: Mihaela Panayotova Reviewer: Darina Stoyanova

Какво виждате като ме погледнете?

What do you think when you look at me?

A woman of faith? An expert?

Религиозна жена? Експерт?

Maybe even a sister.

Може би дори сестра.

Or oppressed,

Или подтисната,

brainwashed,

промит мозък,

a terrorist.

терорист.

Or just an airport security line delay.

Или само едно закъснение на опашката на летищния контрол.

That one's actually true.

За последното действително сте прави.

(Laughter)

(Смях)

If some of your perceptions were negative, I don't really blame you.

Ако някои от впечатленията ви са отрицателни, не ви упреквам.

That's just how the media has been portraying

Медиите точно така представят

хората, които изглеждат като мен.

people who look like me.

One study found

Според едно проучване,

that 80 percent of news coverage about Islam and Muslims is negative.

80% от новините засягащи исляма и мюсюлманите са отрицателни.

And studies show that Americans say that most don't know a Muslim.

А според други, повечето американци заявяват, че не познават мюсюлмани.

I guess people don't talk to their Uber drivers.

Май хората не говорят със шофьорите на Uber.

(Laughter)

(Смях)

Well, for those of you who have never met a Muslim,

За тези от вас, които никога не са се запознавали с мюсюлманин,

it's great to meet you.

приятно ми е да се запознаем.

Let me tell you who I am.

Нека да ви кажа коя съм.

I'm a mom, a coffee lover --

Аз съм майка, любителка на кафе –

double espresso, cream on the side.

двойно еспресо, сметаната отделно.

I'm an introvert.

Аз съм интроверт.

I'm a wannabe fitness fanatic.

Имам мерак да съм фитнес маниачка.

And I'm a practicing, spiritual Muslim.

И съм практикуваща, набожна мюсюлманка.

But not like Lady Gaga says, because baby, I wasn't born this way.

Но не както казва Лейди Гага, защото бейби, не съм се родила така.

It was a choice.

Изборът беше мой.

When I was 17, I decided to come out.

Когато бях на 17, реших да се разкрия.

No, not as a gay person like some of my friends,

Не, не като гей, както някои от моите приятели,

but as a Muslim,

а като мюсюлманка,

and decided to start wearing the hijab, my head covering.

и реших да започна да нося хиджаб, моята забрадка.

My feminist friends were aghast:

Моите приятелки феминистки бяха изумени:

"Why are you oppressing yourself?"

“Защо се потискаш?”

The funny thing was,

Смешното беше,

it was actually at that time a feminist declaration of independence

че всъщност по онова време това беше една феминистка декларация на независимост

from the pressure I felt as a 17-year-old,

от натиска, който усещах като 17-годишна,

to conform to a perfect and unattainable standard of beauty.

да се придържам към един перфектен и недостижим стандарт на красота.

I didn't just passively accept the faith of my parents.

Аз не приех пасивно вярата на моите родители.

I wrestled with the Quran.

Аз се борих с Корана.

I read and reflected and questioned and doubted

Четох и размишлявах и оспорвах и се съмнявах

and, ultimately, believed.

и накрая повярвах.

My relationship with God -- it was not love at first sight.

Взаимоотношението ми с Господ не беше любов от пръв поглед.

It was a trust and a slow surrender

Беше eдно доверяване и едно бавно капитулиране,

that deepened with every reading of the Quran.

което ставаше все по-дълбоко с всяко прочитане на Корана.

Its rhythmic beauty sometimes moves me to tears.

Неговата ритмична красота понякога ме докарва до сълзи.

I see myself in it. I feel that God knows me.

В него виждам себе си. Чувствам, че Господ ме познава.

Have you ever felt like someone sees you, completely understands you

Чувствали ли сте се някога сякаш някой ви вижда,

разбира ви напълно и независимо от това ви обича?

and yet loves you anyway?

That's how it feels.

Така се чувствам аз.

And so later, I got married,

И така, в последствие се омъжих

and like all good Egyptians,

и, като всички добри египтяни,

started my career as an engineer.

започнах кариерата си на инженер.

(Laughter)

(Смях)

I later had a child, after getting married,

После имах дете, след като се омъжих,

and I was living essentially the Egyptian-American dream.

и с две думи, живеех египетско-американската мечта.

And then that terrible morning of September, 2001.

И изведнъж онази ужасна септемврийска сутрин, 2001 година.

I think a lot of you probably remember exactly where you were that morning.

Мисля, че много от вас вероятно си спомнят точно къде са били онази сутрин.

I was sitting in my kitchen finishing breakfast,

Аз си седях в кухнята и приключвах закуската си,

and I look up on the screen and see the words "Breaking News."

когато погледнах екрана и видях думите “Извънредни новини”.

There was smoke, airplanes flying into buildings,

Имаше пушек, самолети, които се блъскаха в сгради,

people jumping out of buildings.

хора, които скачаха от сгради.

What was this?

Какво беше това?

An accident?

Злополука?

A malfunction?

Повреда?

My shock quickly turned to outrage.

Вцепенението ми бързо се превърна във възмущение.

Who would do this?

Кой би направил такова нещо?

And I switch the channel and I hear,

И сменям канала и чувам:

"... Muslim terrorist ...,"

“… мюсюлмански терорист…”,

"... in the name of Islam ...,"

“… в името на исляма...”,

“… от близкоизточен произход...”,

"... Middle-Eastern descent ...,"

"... jihad ...,"

“… джихад...”,

"... we should bomb Mecca."

“…би трябвало да бомбардираме Мека”.

Oh my God.

Боже господи.

Not only had my country been attacked,

Не само че моята държава беше нападната,

but in a flash,

а изведнъж

somebody else's actions had turned me from a citizen

деянията на някой друг ме бяха превърнали

от гражданка в заподозряна.

to a suspect.

That same day, we had to drive across Middle America

На същия този ден, трябваше да прекосим Америка,

to move to a new city to start grad school.

за да се преместим в нов град, където да започнем да следваме.

And I remember sitting in the passenger seat

И си спомням как си седях на мястото,

as we drove in silence,

докато пътувахме без да проговорим,

crouched as low as I could go in my seat,

наведена колкото се може по-ниско, страхувайки се

for the first time in my life, afraid for anyone to know I was a Muslim.

за първи път в живота ми някой да не разбере, че съм мюсюлманка.

We moved into our apartment that night in a new town

Тази нощ се нанесохме в нашия апартамент в един нов град

in what felt like a completely different world.

и в един, според нас, напълно различен свят.

And then I was hearing and seeing and reading

И после започнах да чувам и да виждам и да чета

warnings from national Muslim organizations

предупреждения от национални мюсюлмански организации,

saying things like, "Be alert," "Be aware,"

които казваха неща като: “Бъдете нащрек”, “Внимавайте”,

"Stay in well-lit areas," "Don't congregate."

“Стойте на добре осветени места”, “Не се събирайте”.

I stayed inside all week.

Стоях си вкъщи цяла седмица.

And then it was Friday that same week,

И после дойде петъкът на същата тази седмица,

the day that Muslims congregate for worship.

денят в който мюсюлманите се събират на богослужение.

And again the warnings were, "Don't go that first Friday,

И пак имаше предупреждения: “Не ходете първия петък,

it could be a target."

може да се превърнете в обект на нападение“.

And I was watching the news, wall-to-wall coverage.

А аз гледах новините, пълно отразяване.

Emotions were so raw, understandably,

Емоциите бяха много сурови, разбира се,

and I was also hearing about attacks on Muslims,

и също чувах за атаки срещу мюсюлмани

or people who were perceived to be Muslim, being pulled out

или хора, които просто са приличали на мюсюлмани,

извеждани и пребивани на улиците.

and beaten in the street.

Mosques were actually firebombed.

Джамиите бяха атакувани със запалителни бомби.

And I thought, we should just stay home.

И си помислих, че просто трябва да си останем вкъщи.

And yet, something didn't feel right.

Но въпреки това, усещах, че нещо не е както трябва.

Because those people who attacked our country

Защото тези, които атакуваха нашата страна,

attacked our country.

атакуваха нашата страна.

I get it that people were angry at the terrorists.

Разбирах, че хората бяха ядосани на терористите.

Guess what? So was I.

Но знаете ли какво? И аз също.

And so to have to explain yourself all the time isn't easy.

Не е лесно да трябва да даваш постоянно обяснения.

I don't mind questions. I love questions.

Нямам нищо против въпросите. Обичам въпросите.

It's the accusations that are tough.

Но обвиненията ми тежат.

Today we hear people actually saying things like,

Днес чуваме хората да казват неща като:

"There's a problem in this country, and it's called Muslims.

“В тази държава имаме проблем и той се казва мюсюлмани.

When are we going to get rid of them?"

Кога ще се отървем от тях?”

So, some people want to ban Muslims and close down mosques.

Значи, някои хора искат да забранят мюсюлманите и да затворят джамиите.

They talk about my community kind of like we're a tumor

Говорят за моята общност като за някакъв тумор

in the body of America.

в тялото на Америка.

And the only question is, are we malignant or benign?

И единственият въпрос е злокачествени ли сме или доброкачествени?

You know, a malignant tumor you extract altogether,

Нали знаете, злокачественият тумор се отстранява изцяло,

and a benign tumor you just keep under surveillance.

а доброкачественият само се държи под наблюдение.

The choices don't make sense, because it's the wrong question.

Да се избира няма смисленост, защото просто въпросът е грешен.

Muslims, like all other Americans, aren't a tumor in the body of America,

Мюсюлманите, като всички останали американци, не са тумор

в тялото на Америка, ние сме жизненоважен орган.

we're a vital organ.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Muslims are inventors and teachers,

Мюсюлманите са изобретатели и учители,

first responders and Olympic athletes.

работят в бърза помощ и са олимпийски атлети.

Now, is closing down mosques going to make America safer?

Дали затварянето на джамиите ще направи Америка по-сигурна?

It might free up some parking spots,

Може да освободи някое и друго място за паркиране,

but it will not end terrorism.

но няма да прекрати тероризма.

Going to a mosque regularly is actually linked

Реално, редовното посещение на джамията е свързано

to having more tolerant views of people of other faiths

с по-толерантни възгледи спрямо хора от други вероизповедания

and greater civic engagement.

и с една по-голяма гражданска ангажираност.

And as one police chief in the Washington, DC area

И, както ми каза наскоро един началник на полицията

recently told me,

в района на Вашингтон,

people don't actually get radicalized at mosques.

всъщност хората не се радикализират в джамиите.

They get radicalized in their basement or bedroom, in front of a computer.

Радикализират се в мазетата или в спалните, пред компютъра.

And what you find about the radicalization process

И това, което се знае за процеса на радикализацията е,

is it starts online,

че започва онлайн,

but the first thing that happens

но първото нещо, което се случва е,

is the person gets cut off from their community,

че човекът е изолиран от общността си,

from even their family,

дори от семейството си,

so that the extremist group can brainwash them

за да може екстремистката групировка да му промие мозъка

into believing that they, the terrorists, are the true Muslims,

и да го накара да повярва, че те, терористите, са истинските мюсюлмани,

and everyone else who abhors their behavior and ideology

докато всички останали, които ненавиждат тяхното поведение

и идеологията им, са предатели или неверници.

are sellouts or apostates.

So if we want to prevent radicalization,

Така че ако искаме да предотвратим радикализацията,

we have to keep people going to the mosque.

трябва да насърчаваме хората да посещават джамиите.

Now, some will still argue Islam is a violent religion.

Някои хора ще продължат да спорят, че ислямът е насилствена религия.

After all, a group like ISIS bases its brutality on the Quran.

В края на краищата групи като ИДИЛ основават своята жестокост на Корана.

Now, as a Muslim, as a mother, as a human being,

Значи, като мюсюлманка, като майка, като човешко същество,

I think we need to do everything we can to stop a group like ISIS.

мисля, че трябва да направим каквото е по силите ни, за да спрем група като ИДИЛ.

But we would be giving in to their narrative

Но ако ги вземем за представители на вярата на 1,6 милиарда човека,

if we cast them as representatives of a faith of 1.6 billion people.

само бихме ги насърчили.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.

ISIS has as much to do with Islam

ИДИЛ има толкова общо с исляма,

as the Ku Klux Klan has to do with Christianity.

колкото Ку-клукс-клан с християнството.

(Applause)

(Аплодисменти)

Both groups claim to base their ideology on their holy book.

И двете групи твърдят, че основата на тяхната идеология е свещената им книга.

But when you look at them, they're not motivated

Но като се замислите, те не са мотивирани

by what they read in their holy book.

от това, което четат в тази свещена книга.

It's their brutality that makes them read these things into the scripture.

Тяхната жестокост е тази, която ги кара да виждат в нея тези неща.

Recently, a prominent imam told me a story that really took me aback.

Наскоро един изтъкнат имам ми разказа една история, която наистина ме изуми.

He said that a girl came to him

Каза ми, че едно момиче отишло при него,

because she was thinking of going to join ISIS.

защото мислело да отиде да се присъедини към ИДИЛ.

And I was really surprised and asked him,

Аз много се изненадах и го попитах

had she been in contact with a radical religious leader?

дали не е контактувала с някой радикален религиозен лидер.

And he said the problem was quite the opposite,

А той ми каза, че проблема е точно обратния:

that every cleric that she had talked to had shut her down

всички духовници, с които била говорила ѝ били обърнали гръб и ѝ били казали,

and said that her rage, her sense of injustice in the world,

че нейния гняв, нейното чувство за несправедливост на този свят

was just going to get her in trouble.

само щели да ѝ причинят проблеми.

And so with nowhere to channel and make sense of this anger,

Така че поради липсата на помощ, за да канализира и да излее този гняв,

she was a prime target to be exploited

тя била отличен обект за екстремистите, които можели да я използват,

by extremists promising her a solution.

обещавайки разрешение на проблемите ѝ.

What this imam did was to connect her back to God and to her community.

Този имам я свързал отново с Господ и с нейната общност.

He didn't shame her for her rage -- instead, he gave her constructive ways

Не я посрамил заради нейната ярост, а вместо това

ѝ показал конструктивен подход, за да може наистина да промени света.

to make real change in the world.

What she learned at that mosque prevented her from going to join ISIS.

Наученото в онази джамия

предотвратило присъединяването ѝ към ИДИЛ.

I've told you a little bit

Вече ви разказах накратко

about how Islamophobia affects me and my family.

как ислямофобията засяга мен и моето семейство.

But how does it impact ordinary Americans?

Но как влияе тя на нормалните американци?

How does it impact everyone else?

Как влияе на всички останали?

How does consuming fear 24 hours a day affect the health of our democracy,

Как въздейства консумирането на страх 24 часа на ден

върху здравето на нашата демокрация,

the health of our free thought?

върху здравето на нашето свободно мислене?

Well, one study -- actually, several studies in neuroscience --

Така, едно изследване – всъщност няколко неврологични изследвания –

show that when we're afraid, at least three things happen.

сочат, че когато ни е страх, се случват поне три неща.

We become more accepting of authoritarianism,

Приемаме по-лесно авторитаризма,

conformity and prejudice.

конформизма и предубеждението.

One study showed that when subjects were exposed to news stories

Друго изследване показва,

че при изложение на отрицателни новини относно мюсюлманите,

that were negative about Muslims,

they became more accepting of military attacks on Muslim countries

хората приемат по-лесно военните нападения срещу мюсюлмански държави

and policies that curtail the rights of American Muslims.

и мерките, които ограничават правата на американските мюсюлмани.

Now, this isn't just academic.

Но не са само научните резултати.

When you look at when anti-Muslim sentiment spiked

Ако погледнете кога антимюсюлманските чувства

са достигали най-високо ниво между 2001 и 2013 година,

between 2001 and 2013,

ще видите, че се е случило три пъти,

it happened three times,

but it wasn't around terrorist attacks.

но не е свързано с терористични атаки.

It was in the run up to the Iraq War and during two election cycles.

Било е в навечерието на войната в Ирак и по време на два изборни цикъла.

So Islamophobia isn't just the natural response to Muslim terrorism

Така че ислямофобията

не е само една естествена реакция в резултат на мюсюлманския тероризъм,

as I would have expected.

както би трябвало да очаквам.

It can actually be a tool of public manipulation,

Тя всъщност може да бъде инструмент на публична манипулация,

eroding the very foundation of a free society,

който разяжда самата основа на едно свободно общество,

which is rational and well-informed citizens.

съставено от рационални и добре информирани граждани.

Muslims are like canaries in the coal mine.

Мюсюлманите са като канарчета в каменовъглена мина.

We might be the first to feel it,

Може да сме първите, които я усещат,

but the toxic air of fear is harming us all.

но отровната атмосфера на страха ни вреди на всички.

(Applause)

(Аплодисменти)

And assigning collective guilt

А последиците от приписването на колективна вина

не се състоят само в нуждата постоянно да се обясняваш.

isn't just about having to explain yourself all the time.

Deah and his wife Yusor were a young married couple

Деа и съпругата му Юсор бяха едно младо семейство,

living in Chapel Hill, North Carolina,

което живееше в Чапъл Хил, Северна Каролина,

where they both went to school.

където и двамата учеха.

Deah was an athlete.

Деа беше атлет.

He was in dental school, talented, promising ...

Учеше за зъболекар, талантлив, обещаващ…

And his sister would tell me that he was the sweetest,

Сестра му ми казваше, че е най-сладкото,

most generous human being she knew.

най-благородното човешко същество, което познава.

She was visiting him there and he showed her his resume,

Отишла му на гости, той ѝ показал CV-то си

and she was amazed.

и тя била изумена.

She said, "When did my baby brother become such an accomplished young man?"

Попитала: “Кога успя моето малко братче да се превърне в такъв опитен млад мъж?”

Само няколко седмици след посещението на Сузане

Just a few weeks after Suzanne's visit to her brother and his new wife,

в дома на брат ѝ и неговата нова съпруга,

their neighbor,

техният съсед, Крейг Стивън Хикс,

Craig Stephen Hicks,

murdered them,

ги убил

as well as Yusor's sister, Razan, who was visiting for the afternoon,

заедно със сестрата на Юсор, Разан, която им била на гости този следобед,

in their apartment,

в апартамента им, стил екзекуция,

execution style,

after posting anti-Muslim statements on his Facebook page.

след антимюсюлманскo изказване във фейсбук страницата си.

He shot Deah eight times.

Стрелял по Деа осем пъти.

So bigotry isn't just immoral, it can even be lethal.

Така че фанатизмът не е само неморален, може да бъде и смъртоносен понякога.

So, back to my story.

Но да се върнем към моята история. Какво се случи след 11-ти септември?

What happened after 9/11?

Did we go to the mosque or did we play it safe and stay home?

Отидохме ли в джамията или решихме да си останем за по-сигурно вкъщи?

Well, we talked it over,

Значи, обсъдихме го

and it might seem like a small decision, but to us,

и може решението ни да ви се струва незначително,

но за нас беше свързано с това каква Америка искаме да оставим на децата си:

it was about what kind of America we wanted to leave for our kids:

one that would control us by fear

такава, която да ни контролира чрез страха

or one where we were practicing our religion freely.

или такава, в която можем да изповядваме свободно своята вяра.

So we decided to go to the mosque.

Така че, решихме да отидем в джамията.

Сложихме сина си в столчето, закопчахме го с колана

And we put my son in his car seat,

buckled him in, and we drove silently, intensely, to the mosque.

и подкарахме колата мълчаливо, задълбочени, към джамията.

I took him out, I took off my shoes, I walked into the prayer hall

Извадих го, свалих си обувките, влезнах в молитвената зала

and what I saw made me stop.

и това, което видях ме накара да се спра.

The place was completely full.

Мястото беше препълнено.

And then the imam made an announcement,

И тогава имамът направи изявление,

thanking and welcoming our guests,

като приветства и благодари на нашите гости,

because half the congregation

защото половината бяха християни, евреи, будисти,

were Christians, Jews, Buddhists, atheists,

атеисти, вярващи и невярващи,

people of faith and no faith,

които бяха дошли

who had come not to attack us, but to stand in solidarity with us.

не за да ни нападнат, а за да ни подкрепят.

(Applause)

(Аплодисменти)

I just break down at this time.

Тогава се развълнувах много.

These people were there because they chose courage and compassion

Тези хора бяха там, защото бяха избрали куража и съчувствието

over panic and prejudice.

пред паниката и предубеждението.

What will you choose?

А вие какво ще изберете?

What will you choose at this time of fear and bigotry?

Какво ще изберете в тези времена на страх и фанатизъм?

Will you play it safe?

Към по-сигурното ли ще се придържате?

Or will you join those who say

Или ще се присъедините към тези, които казват,

we are better than that?

че заслужаваме нещо по-добрo?

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you so much.

Много ви благодаря.

Helen Walters: So Dalia, you seem to have struck a chord.

Така, Далиа, ти определено ни развълнува.

But I wonder,

Но се питам,

what would you say to those who might argue

какво би отвърнала, ако някой ти каже,

that you're giving a TED Talk,

че ти изнасяш беседа в TED,

you're clearly a deep thinker,

че ти очевидно си дълбок мислител,

you work at a fancy think tank,

работиш в изискан мозъчен тръст,

you're an exception, you're not the rule.

че ти си изключение, не си правилото.

What would you say to those people?

Какво би отговорила на тези хора?

Dalia Mogahed: I would say, don't let this stage distract you,

Бих им казала: "Не оставяйте тaзи сцена да ви обърква,

I'm completely ordinary.

аз съм съвсем нормална.

I'm not an exception.

Не съм изключение.

My story is not unusual.

Моята история не е необикновена.

I am as ordinary as they come.

Аз съм толкова обикновена, колкото всеки един от тях.

When you look at Muslims around the world --

Когато се вгледате в мюсюлманите по света –

and I've done this, I've done the largest study ever done

а аз съм правила това, направила съм най-голямото проучване

on Muslims around the world --

върху мюсюлманите по света –

people want ordinary things.

хората искат обикновени неща.

They want prosperity for their family,

Искат просперитет за семейството си,

they want jobs

искат работа

and they want to live in peace.

и искат да живеят в мир.

So I am not in any way an exception.

Така че, аз въобще не съм изключение.

When you meet people who seem like an exception to the rule,

Когато срещате хора, които ви се струват изключение на правилото,

oftentimes it's that the rule is broken,

най-вероятно е това правило да е грешно,

not that they're an exception to it.

а не те да са изключение."

HW: Thank you so much. Dalia Mogahed.

Много ти благодаря. Далиа Могахед.

(Applause)

(Аплодисменти)