Glenn Greenwald: Why privacy matters

Translator: Boyana Hristova Reviewer: Anton Hikov

There is an entire genre of YouTube videos

Съществува цял раздел видеоклипове в YouTube,

devoted to an experience which

посветени на изживяване, за което

I am certain that everyone in this room has had.

съм сигурен, че всеки в тази стая е имал.

It entails an individual who,

Показват хора, които

thinking they're alone,

смятайки, че са сами,

engages in some expressive behavior —

извършват действия като -

wild singing, gyrating dancing,

диво пеене, вихрени танци,

some mild sexual activity —

някаква сексуална заигравка -

only to discover that, in fact, they are not alone,

само за да открият, че всъщност не са сами,

that there is a person watching and lurking,

че някой ги наблюдава и дебне.

the discovery of which causes them

Осъзнаването на това ги кара

to immediately cease what they were doing

веднага да спрат това, което правят,

in horror.

в тих ужас.

The sense of shame and humiliation

Усещането за срам и унижение,

in their face is palpable.

изписано на лицата им е осезаемо.

It's the sense of,

Усещането за

"This is something I'm willing to do

"Това е нещо, което бих направил,

only if no one else is watching."

само, ако никой друг не гледа."

This is the crux of the work

Това е същността на работата,

on which I have been singularly focused

върху която се бях съсредоточил

for the last 16 months,

през последните 16 месеца,

the question of why privacy matters,

въпросът защо неприкосновеността на личният живот е важна

a question that has arisen

е въпрос, който възниква

in the context of a global debate,

в контекста на глобалният дебат,

enabled by the revelations of Edward Snowden

започнал след разкритията на Едуард Сноудън,

that the United States and its partners,

че САЩ и техните партньори,

unbeknownst to the entire world,

без знанието на никого по света,

has converted the Internet,

са превърнали Интернет,

once heralded as an unprecedented tool

навремето предвестник на невиждано средство

of liberation and democratization,

за свобода и демокрация,

into an unprecedented zone

в безпрецедентна зона

of mass, indiscriminate surveillance.

на масово, безразборно следене.

There is a very common sentiment

Това е доста често срещано отношение,

that arises in this debate,

възникващо в този дебат,

even among people who are uncomfortable

дори сред хора, които се чувстват неудобно

with mass surveillance, which says

от масовото наблюдение, което твърди

that there is no real harm

че няма истинска вреда,

that comes from this large-scale invasion

от това огромно нахлуване в личният живот,

because only people who are engaged in bad acts

понеже само хора, които извършват нещо лошо,

have a reason to want to hide

имат причина да искат да крият

and to care about their privacy.

и да се притесняват за своето уединение.

This worldview is implicitly grounded

Тази гледна точка е изрично обвързана

in the proposition that there are two kinds of people in the world,

с предположението, че съществуват два типа хора на света,

good people and bad people.

добри и лоши хора.

Bad people are those who plot terrorist attacks

Лоши хора са тези, които планират терористични атаки

or who engage in violent criminality

или се занимават с насилие и престъпност

and therefore have reasons to want to hide what they're doing,

и следователно имат причини да искат да скрият какво правят,

have reasons to care about their privacy.

имат причини да се притесняват за своето уединение.

But by contrast, good people

За разлика, добри хора,

are people who go to work,

са хора, които ходят на работа,

come home, raise their children, watch television.

прибират се в къщи, отглеждат децата си, гледат телевизия.

They use the Internet not to plot bombing attacks

Използват интернет, не за да планират бомбени атентати,

but to read the news or exchange recipes

а за да четат новините или обменят рецепти

or to plan their kids' Little League games,

или планират игрите на децата си

and those people are doing nothing wrong

и тези хора не правят нищо нередно

and therefore have nothing to hide

и следователно нямат нищо за криене

and no reason to fear

и нямат причина да се страхуват, от това,

the government monitoring them.

че правителството ги наблюдава.

The people who are actually saying that

Хората, които всъщност твърдят това,

are engaged in a very extreme act

са ангажирани в много екстремно действие

of self-deprecation.

на самоосъждане.

What they're really saying is,

Това, което всъщност казват е:

"I have agreed to make myself

"Съгласих се да се превърна

such a harmless and unthreatening

в толкова безобидна, безопасна

and uninteresting person that I actually don't fear

и безинтересна личност, че действително не се страхувам,

having the government know what it is that I'm doing."

от това правителството да знае какво правя."

This mindset has found what I think

Тази нагласа откри, според мен

is its purest expression

най-чистата си изява

in a 2009 interview with

през 2009 година в интервю с

the longtime CEO of Google, Eric Schmidt, who,

дългогодишният изпълнителен директор на Гугъл, Ерик Шмид, който

when asked about all the different ways his company

на въпрос за всички различни начини, по които неговата компания

is causing invasions of privacy

нарушава неприкосновеността на

for hundreds of millions of people around the world,

хиляди и милиони хора по света,

said this: He said,

той отговори следното:

"If you're doing something that you don't want

"Ако правите нещо, за което не искате

other people to know,

да знаят други хора,

maybe you shouldn't be doing it in the first place."

може би не трябва въобще да го правите."

Now, there's all kinds of things to say about

Има много неща, които могат да се кажат

that mentality,

за този начин на мислене,

the first of which is that the people who say that,

първото от които е, че хората които го казват,

who say that privacy isn't really important,

тези, които твърдят, че уединението не е наистина важно,

they don't actually believe it,

всъщност не го вярват.

and the way you know that they don't actually believe it

Начинът да открием, че всъщност не го вярват е,

is that while they say with their words that privacy doesn't matter,

че докато с думите си твърдят, че уединението няма значение,

with their actions, they take all kinds of steps

с действията си, те предприемат всякакви стъпки, с които

to safeguard their privacy.

да запазят своето уединение.

They put passwords on their email

Слагат пароли на имейлите

and their social media accounts,

и акаунтите в социалните мрежи,

they put locks on their bedroom

слагат ключалки на спалните

and bathroom doors,

и вратите на баните,

all steps designed to prevent other people

всички стъпки, чието предназначение е да попречат на други хора,

from entering what they consider their private realm

да нахлуят в това, които считат за лично пространство

and knowing what it is that they don't want other people to know.

и знаят че не искат другите хора да знаят за тях.

The very same Eric Schmidt, the CEO of Google,

Същият Ерик Шмид, изпълнителният директор на Гугъл,

ordered his employees at Google

дава нареждане на служителите си в Гугъл

to cease speaking with the online

да спрат да разговарят с онлайн

Internet magazine CNET

интернет списанието CNET,

after CNET published an article

след като CNET публикува статия,

full of personal, private information

пълна с лична, частна информация

about Eric Schmidt,

за Ерик Шмид,

which it obtained exclusively through Google searches

с която са се сдобили предимно чрез Гугъл търсения

and using other Google products. (Laughter)

и използване на продуктите на Гугъл. (Смях)

This same division can be seen

Същото това разделяне може да се види

with the CEO of Facebook, Mark Zuckerberg,

с изпълнителният директор на Фейсбук, Марк Зукерберг,

who in an infamous interview in 2010

който в скандално интервю през 2010

pronounced that privacy is no longer

заявява, че правото на неприкосновеност на личният живот,

a "social norm."

вече не е "социална норма".

Last year, Mark Zuckerberg and his new wife

Миналата година, Марк Зукерберг и неговата нова съпруга

purchased not only their own house

закупиха не само собствена къща,

but also all four adjacent houses in Palo Alto

но и всичките 4 съседни къщи в Пало Алто,

for a total of 30 million dollars

на обща стойност 30 млн. долара

in order to ensure that they enjoyed a zone of privacy

за да си подсигурят, че ще се наслаждават на неприкосновена зона на личен живот,

that prevented other people from monitoring

с която предотвратяват други хора да ги наблюдават

what they do in their personal lives.

какво правят в личният си живот.

Over the last 16 months, as I've debated this issue around the world,

През последните 16 месеца, докато обсъждах този въпрос по целият свят,

every single time somebody has said to me,

всеки път някой ми казваше

"I don't really worry about invasions of privacy

"Аз не се притеснявам наистина от инвазия в личното пространство,

because I don't have anything to hide."

защото нямам нищо за криене."

I always say the same thing to them.

Винаги отговарям едно и също нещо.

I get out a pen, I write down my email address.

Изваждам химикал, пиша си имейл адреса и

I say, "Here's my email address.

им казвам: "Това е моят имейл адрес.

What I want you to do when you get home

Това, което искам да направите, когато се приберете в къщи

is email me the passwords

е да ми изпратите всичките си пароли

to all of your email accounts,

за всичките си имейл акаунти,

not just the nice, respectable work one in your name,

не само хубавият, уважаван работен имейл с вашето име,

but all of them,

но всички,

because I want to be able to just troll through

защото искам да мога да се поровя през

what it is you're doing online,

това, което правите онлайн,

read what I want to read and publish whatever I find interesting.

да прочета, каквото си искам и да публикувам това, което сметна за интересно.

After all, if you're not a bad person,

В крайна сметка, вие не сте лош човек

if you're doing nothing wrong,

и ако не правите нищо нередно,

you should have nothing to hide."

няма да имате нищо за криене."

Not a single person has taken me up on that offer.

Нито един човек не е откликнал на това предложение.

I check and — (Applause)

Проверявам и (аплодисменти)

I check that email account religiously all the time.

и проверявам този имейл най-редовно.

It's a very desolate place.

Много самотно място е там.

And there's a reason for that,

И си има причина за това,

which is that we as human beings,

която е че ние, като човешки същества,

even those of us who in words

дори тези от нас, които на думи

disclaim the importance of our own privacy,

отричаме важността на нашето право на неприкосновеност,

instinctively understand

инстинктивно разбираме

the profound importance of it.

изключителната й важност.

It is true that as human beings, we're social animals,

Вярно е, че като човешки същества, ние сме социални животни,

which means we have a need for other people

което означава, че имаме нужда от други хора

to know what we're doing and saying and thinking,

да знаят какво правим, казваме и мислим,

which is why we voluntarily publish information about ourselves online.

това е причината, поради която доброволно публикуваме информация за себе си онлайн.

But equally essential to what it means

Но еднакво съществено на това какво означава

to be a free and fulfilled human being

да си свободно и пълноценно човешко същество

is to have a place that we can go

е да имаш място, на което да отидеш

and be free of the judgmental eyes of other people.

и да си далеч от осъждащите очи на другите хора.

There's a reason why we seek that out,

Има си причина, поради която търсим това

and our reason is that all of us —

и причината е, че всеки от нас -

not just terrorists and criminals, all of us —

не само терористите и престъпниците, всеки от нас -

have things to hide.

има неща, които да скрие.

There are all sorts of things that we do and think

Има най-различни неща, които правим и мислим,

that we're willing to tell our physician

които сме склонни да споделим с нашият лекар

or our lawyer or our psychologist or our spouse

или адвокат или психолог или половинка

or our best friend that we would be mortified

или най-добрият ни приятел, които ще сме огорчени,

for the rest of the world to learn.

ако се разберат от останалият свят.

We make judgments every single day

Всеки ден, ние отсъждаме какво

about the kinds of things that we say and think and do

да кажем и какво да мислим и направим,

that we're willing to have other people know,

неща, които сме готови да споделим с други хора

and the kinds of things that we say and think and do

и неща, които казваме, мислим и правим,

that we don't want anyone else to know about.

за които не искаме никой друг да знае.

People can very easily in words claim

На думи, хората могат много лесно да твърдят,

that they don't value their privacy,

че не ценят своето право за неприкосновеност,

but their actions negate the authenticity of that belief.

но техните действия опровергават достоверността на това твърдение.

Now, there's a reason why privacy is so craved

Има си причина, поради която неприкосновеността на личният живот

universally and instinctively.

е така желана универсално и инстинктивно.

It isn't just a reflexive movement

Това не е просто рефлексивно движение,

like breathing air or drinking water.

като дишането или пиенето на вода.

The reason is that when we're in a state

Причината е, че когато сме в състояние,

where we can be monitored, where we can be watched,

в което ни гледат, в което ни наблюдават,

our behavior changes dramatically.

нашето поведение се променя драматично.

The range of behavioral options that we consider

Диапазонът от опции, които разглеждаме,

when we think we're being watched

когато смятаме, че ни наблюдават,

severely reduce.

се стеснява доста.

This is just a fact of human nature

Това е просто факт за човешката природа,

that has been recognized in social science

който е признат в социалната наука

and in literature and in religion

и в литературата и в религията

and in virtually every field of discipline.

и във всяка друга дисциплина.

There are dozens of psychological studies

Има десетки психологически изследвания,

that prove that when somebody knows

които доказват, че когато някой знае,

that they might be watched,

че може да е наблюдаван,

the behavior they engage in

поведението му е значително

is vastly more conformist and compliant.

по-конформистко и отстъпчиво.

Human shame is a very powerful motivator,

Човешкият срам е много силен мотиватор,

as is the desire to avoid it,

както и желанието да го избегнем

and that's the reason why people,

и това е причината, поради която хората,

when they're in a state of being watched, make decisions

когато биват наблюдавани, взимат решения,

not that are the byproduct of their own agency

които не са продукт на тяхната личност,

but that are about the expectations

а са продукт на очакванията,

that others have of them

които другите имат към тях

or the mandates of societal orthodoxy.

или на правилата на обществената норма.

This realization was exploited most powerfully

Осъзнаването на това е използвано най-силно

for pragmatic ends by the 18th- century philosopher Jeremy Bentham,

за прагматични цели от философът от 18-ти век, Джереми Бентъм,

who set out to resolve an important problem

който се е заел да разреши важен проблем,

ushered in by the industrial age,

породен от индустриалната епоха,

where, for the first time, institutions had become

в която за първи път, институциите са станали

so large and centralized

толкова огромни и централизирани,

that they were no longer able to monitor

че вече не са били в състояние да наблюдават

and therefore control each one of their individual members,

и следователно контролират всеки един от индивидуалните си членове

and the solution that he devised

и решението, което той предлага

was an architectural design

е бил архитектурен дизайн,

originally intended to be implemented in prisons

оригинално предназначен за затворите,

that he called the panopticon,

което той нарича паноптикон,

the primary attribute of which was the construction

чиято основна характеристика е конструкция,

of an enormous tower in the center of the institution

представляваща огромна кула в центъра на институцията,

where whoever controlled the institution

където този, който контролира институцията,

could at any moment watch any of the inmates,

може във всеки един момент да наблюдава, който и да е от затворниците,

although they couldn't watch all of them at all times.

въпреки че не може да гледа всички и през цялото време.

And crucial to this design

Критично за дизайнът е,

was that the inmates could not actually

че затворниците не могат всъщност

see into the panopticon, into the tower,

да видят вътре в паноптикона и в кулата

and so they never knew

и по този начин те никога не знаят

if they were being watched or even when.

дали са наблюдавани или дори кога са наблюдавани.

And what made him so excited about this discovery

Това, което е било най-вълнуващо за него при откритието му е,

was that that would mean that the prisoners

че това означава, че затворниците

would have to assume that they were being watched

трябва да приемат, че са наблюдавани

at any given moment,

във всеки един момент,

which would be the ultimate enforcer

което би било абсолютното налагане

for obedience and compliance.

на подчинение и съгласие.

The 20th-century French philosopher Michel Foucault

Френският философ от 20-ти век, Мишел Фуко,

realized that that model could be used

осъзнава, че този модел може да се използва,

not just for prisons but for every institution

не само за затвори, но и за всяка институция,

that seeks to control human behavior:

която търси контрол върху човешкото поведение:

schools, hospitals, factories, workplaces.

училища, болници, фабрики, работни места.

And what he said was that this mindset,

И той казва, че този начин на мислене,

this framework discovered by Bentham,

тази рамка, открита от Бентъм,

was the key means of societal control

е ключът към общественият контрол

for modern, Western societies,

в модерните, западни общества,

which no longer need

който вече не се нуждае

the overt weapons of tyranny —

от явните оръжия на тиранията -

punishing or imprisoning or killing dissidents,

наказанието, затварянето или убиването на дисидентите

or legally compelling loyalty to a particular party —

или законовото налагане на преданост към определена партия -

because mass surveillance creates

понеже масовото наблюдение създава

a prison in the mind

затвор в ума,

that is a much more subtle

който е едва доловимо,

though much more effective means

но също така много по-ефективно средство

of fostering compliance with social norms

за налагане спазването на социалните норми

or with social orthodoxy,

или социалните правила,

much more effective

много по-ефективно,

than brute force could ever be.

отколкото бруталната сила би могла да бъде.

The most iconic work of literature about surveillance

Най-значимото литературно произведение за надзора

and privacy is the George Orwell novel "1984,"

и неприкосновеността на личността е новелата на Джордж Оруел "1984",

which we all learn in school, and therefore it's almost become a cliche.

която всички ние сме изучавали в училище и следователно почти се е превърнала в клише.

In fact, whenever you bring it up in a debate about surveillance,

Всъщност, когато я споменеш в дебат за наблюдението,

people instantaneously dismiss it

хората веднага я отхвърлят,

as inapplicable, and what they say is,

като неприложима и казват:

"Oh, well in '1984,' there were monitors in people's homes,

"О, в "1984" има монитори в домовете на хората,

they were being watched at every given moment,

те са наблюдавани във всеки един момент

and that has nothing to do with the surveillance state that we face."

и това няма нищо общо с наблюдението, с което се сблъскваме ние."

That is an actual fundamental misapprehension

Това е в действителност основното недоразумение

of the warnings that Orwell issued in "1984."

в предупреждението, което отправя Оруел в "1984".

The warning that he was issuing

Предупреждението, което отправя той

was about a surveillance state

е за наблюдение, в което

not that monitored everybody at all times,

не всеки се наблюдава постоянно,

but where people were aware that they could

а където хората са наясно, че

be monitored at any given moment.

биха могли да бъдат наблюдавани във всеки един момент.

Here is how Orwell's narrator, Winston Smith,

Ето как разказвачът на Оруел, Уинстън Смит,

described the surveillance system

описва системата за наблюдение,

that they faced:

която използват:

"There was, of course, no way of knowing

"Разбира се, нямаше начин да знаеш

whether you were being watched at any given moment."

дали си наблюдаван във всеки един момент."

He went on to say,

Продължавайки, той казва:

"At any rate, they could plug in your wire

"Във всеки случай, те можеха да се включат към теб,

whenever they wanted to.

когато си пожелаеха.

You had to live, did live,

Ти трябваше да живееш и живееше,

from habit that became instinct,

с навик, който се превърна в инстинкт

in the assumption that every sound you made

и с предположението, че всеки звук, който издаваш

was overheard and except in darkness

е бил чут и с изключение на времето в тъмнина,

every movement scrutinized."

всяко движение е проверявано."

The Abrahamic religions similarly posit

Авраамовите религии по подобен начин

that there's an invisible, all-knowing authority

постулират, че има невидима и всевиждаща сила,

who, because of its omniscience,

която, заради своето всезнание,

always watches whatever you're doing,

винаги наблюдава каквото и да правиш,

which means you never have a private moment,

което означава, че никога не си сам,

the ultimate enforcer

върховният наложител

for obedience to its dictates.

на подчинение към своята диктатура.

What all of these seemingly disparate works

Това, което тези толкова различни произведения

recognize, the conclusion that they all reach,

признават, изводът до който стигат всички,

is that a society in which people

е че общество, в което хората,

can be monitored at all times

могат да бъдат наблюдавани през цялото време

is a society that breeds conformity

е общество, което изгражда подчинение

and obedience and submission,

и послушание и сговорчивост,

which is why every tyrant,

поради което всеки тиранин,

the most overt to the most subtle,

от най-изявеният до най-недоловимият,

craves that system.

жадува за тази система.

Conversely, even more importantly,

От друга страна, дори по-важно е

it is a realm of privacy,

тази зона на неприкосновеност на личността,

the ability to go somewhere where we can think

способността да отидем някъде, където можем да мислим

and reason and interact and speak

и спорим и взаимодействаме и говорим,

without the judgmental eyes of others being cast upon us,

без укорителните очи на други върху нас,

in which creativity and exploration

където креативността и проучването

and dissent exclusively reside,

и несъгласието съществуват

and that is the reason why,

и това е причината, поради която,

when we allow a society to exist

когато позволяваме да съществува общество,

in which we're subject to constant monitoring,

в което сме субект на постоянно наблюдение,

we allow the essence of human freedom

ние позволяваме същността на свободата на личността

to be severely crippled.

да бъде жестоко осакатена.

The last point I want to observe about this mindset,

Последното, което искам да разгледаме, относно тази нагласа,

the idea that only people who are doing something wrong

е идеята, че само хората, които правят нещо нередно,

have things to hide and therefore reasons to care about privacy,

имат какво да крият и следователно причини да се интересуват

is that it entrenches two very destructive messages,

от неприкосновеността на личността са. че наслагва две много разрушителни послания,

two destructive lessons,

два деструктивни урока,

the first of which is that

първият от които е, че

the only people who care about privacy,

само хората, които ги е грижа за неприкосновеността на личността,

the only people who will seek out privacy,

само хората, които търсят тази неприкосновеност,

are by definition bad people.

са по дефиниция лоши хора.

This is a conclusion that we should have

Това е извод, който трябва

all kinds of reasons for avoiding,

да избягваме по най-различни причини,

the most important of which is that when you say,

най-важната от които е, че когато казваме

"somebody who is doing bad things,"

"някой, който прави лоши неща",

you probably mean things like plotting a terrorist attack

най-вероятно имаме предвид някой, който планира терористична атака

or engaging in violent criminality,

или извършва насилствени престъпления,

a much narrower conception

много по-стеснена концепция,

of what people who wield power mean

отколкото властимащите имат предвид,

when they say, "doing bad things."

когато казват "да правиш нещо лошо".

For them, "doing bad things" typically means

За тях "да правиш нещо лошо", обикновено означава

doing something that poses meaningful challenges

да правиш нещо, което поставя значими предизвикателства

to the exercise of our own power.

пред упражняването на собствената ни сила.

The other really destructive

Другият, наистина деструктивен

and, I think, even more insidious lesson

и според мен, още по-коварен урок,

that comes from accepting this mindset

който произтича от приемането на този начин на мислене е,

is there's an implicit bargain

че има косвена сделка,

that people who accept this mindset have accepted,

която хората, с това мислене приемат,

and that bargain is this:

и тази сделка е следната:

If you're willing to render yourself

Ако сте склонни да изградите себе си

sufficiently harmless,

като достатъчно безобидни,

sufficiently unthreatening

като достатъчно незаплашителни,

to those who wield political power,

за тези, които притежават политическа сила,

then and only then can you be free

тогава и само тогава, можете да бъдете свободни

of the dangers of surveillance.

от опасността от наблюдението.

It's only those who are dissidents,

Само дисидентите,

who challenge power,

тези, които предизвикват властта,

who have something to worry about.

имат за какво да се притесняват.

There are all kinds of reasons why we should want to avoid that lesson as well.

Има много причини, поради които бихме искали да избегнем и този урок.

You may be a person who, right now,

Може в момента да сте личност, която

doesn't want to engage in that behavior,

не иска да се ангажира с подобен род поведение,

but at some point in the future you might.

но в бъдеще може да поискате.

Even if you're somebody who decides

Дори да сте някой, който смята,

that you never want to,

че никога няма да поиска,

the fact that there are other people

фактът, че има и други хора,

who are willing to and able to resist

които искат да имат възможността да се съпротивляват

and be adversarial to those in power —

и да оспорват властта на властимащите -

dissidents and journalists

дисиденти и журналисти

and activists and a whole range of others —

и активисти и цяла група други -

is something that brings us all collective good

е нещо, което ни носи полза като колектив

that we should want to preserve.

и което трябва да запазим.

Equally critical is that the measure

Еднакво критично е, че критерият,

of how free a society is

по който се измерва колко свободно е обществото,

is not how it treats its good,

не е това как се отнася с добрите,

obedient, compliant citizens,

подчинените, сговорчивите граждани,

but how it treats its dissidents

а как се отнася с дисидентите

and those who resist orthodoxy.

и тези, които се противопоставят на обществените догми.

But the most important reason

Но най-важната причина е,

is that a system of mass surveillance

че системата за масово наблюдение

suppresses our own freedom in all sorts of ways.

потиска свободата ни по най-различни начини.

It renders off-limits

Създава табута

all kinds of behavioral choices

и най-различни избори на поведение,

without our even knowing that it's happened.

без дори да осъзнаваме.

The renowned socialist activist Rosa Luxemburg

Известната социалистическа активистка Роза Люксембург

once said, "He who does not move

казва: "Този, който не се движи,

does not notice his chains."

не забелязва оковите си."

We can try and render the chains

Може да се опитаме да създадем окови

of mass surveillance invisible or undetectable,

от масово наблюдение, невидими и незабележими,

but the constraints that it imposes on us

но ограниченията, които това налага върху нас,

do not become any less potent.

не отслабват.

Thank you very much.

Благодаря много.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Bruno Giussani: Glenn, thank you.

Бруно Джусани: Глен, благодаря ти.

The case is rather convincing, I have to say,

Случаят е доста убедителен, трябва да призная,

but I want to bring you back

но бих искал да те върна

to the last 16 months and to Edward Snowden

към последните 16 месеца и до Едуард Сноудън

for a few questions, if you don't mind.

за няколко въпроса, ако нямаш нищо против.

The first one is personal to you.

Първият е лично към теб.

We have all read about the arrest of your partner,

Всички четохме за ареста на партньора ти,

David Miranda in London, and other difficulties,

Дейвид Миранда в Лондон и за други трудности,

but I assume that

но предполагам, че

in terms of personal engagement and risk,

в контекста на личната ангажираност и риск,

that the pressure on you is not that easy

натиска върху теб не е толкова лесно да се понесе,

to take on the biggest sovereign organizations in the world.

да поемеш най-голямата независима организация в света.

Tell us a little bit about that.

Разкажи ни малко повече за това.

Glenn Greenwald: You know, I think one of the things that happens

Глен Грийнуолд: Знаете ли, смятам, че едно от нещата, които се случват е,

is that people's courage in this regard

че куражът на хората, когато стане въпрос за това,

gets contagious,

е заразен

and so although I and the other journalists with whom I was working

и въпреки, че аз и други журналисти, с които работих,

were certainly aware of the risk —

бяхме наясно с риска -

the United States continues to be the most powerful country in the world

САЩ продължава да бъде най-силната държава в света

and doesn't appreciate it when you

и не е доволна, когато разкриваш

disclose thousands of their secrets

хиляди от нейните тайни

on the Internet at will —

в Интернет, когато пожелаеш -

seeing somebody who is a 29-year-old

да видиш някой, който на 29 години,

ordinary person who grew up in

обикновена личност, израснала в

a very ordinary environment

съвсем обикновена среда,

exercise the degree of principled courage that Edward Snowden risked,

изразява такава степен на принципна смелост, която Едуард Сноудън показа,

knowing that he was going to go to prison for the rest of his life

знаейки, че ще отиде в затвор за остатъка от живота си

or that his life would unravel,

или че ще разнищят живота му,

inspired me and inspired other journalists

вдъхнови мен и други журналисти,

and inspired, I think, people around the world,

вдъхнови хора, по целият свят,

including future whistleblowers,

включително бъдещи разобличители,

to realize that they can engage in that kind of behavior as well.

да осъзнаят, че могат също да се ангажират с този вид поведение.

BG: I'm curious about your relationship with Ed Snowden,

БД: Любопитен съм за отношенията ти с Ед Сноудън,

because you have spoken with him a lot,

понеже вие сте разговаряли доста

and you certainly continue doing so,

и със сигурност продължавате да разговаряте,

but in your book, you never call him Edward,

но в книгата, никога не го наричаш Едуард

nor Ed, you say "Snowden." How come?

или Ед, наричаш го Сноудън. Защо?

GG: You know, I'm sure that's something

ГГ: Знаете ли, сигурен съм, че това е нещо,

for a team of psychologists to examine. (Laughter)

което екип от психолози биха могли да разгледат. (Смях)

I don't really know. The reason I think that,

Всъщност не знам. Смятам, че причината е, че

one of the important objectives that he actually had,

една от най-важните цели, които той имаше,

one of his, I think, most important tactics,

една от неговите най-важни тактики,

was that he knew that one of the ways

беше, че той знаеше, че единият от начините

to distract attention from the substance of the revelations

да разсее вниманието от същността на откритията,

would be to try and personalize the focus on him,

би бил да опита и да персонализира фокуса върху себе си

and for that reason, he stayed out of the media.

и по тази причина, той остана настрани от медиите.

He tried not to ever have his personal life

Той се опита да не подлага личният

subject to examination,

си живот на разглеждане

and so I think calling him Snowden

и за това смятам, че да го наричам Сноудън,

is a way of just identifying him as this important historical actor

е начин да го идентифицирам като важно историческо лице,

rather than trying to personalize him in a way

отколкото да го персонализирам по начин,

that might distract attention from the substance.

който може да разсее вниманието от същността.

Moderator: So his revelations, your analysis,

Водещ: Така неговите разкрития, твоят анализ,

the work of other journalists,

работата на другите журналисти,

have really developed the debate,

разви един дебат

and many governments, for example, have reacted,

и много правителства, например, реагираха,

including in Brazil, with projects and programs

включително бразилското, с проекти и програми

to reshape a little bit the design of the Internet, etc.

за променяне дизайна на Интернет и т.н.

There are a lot of things going on in that sense.

Много неща се случват в този смисъл.

But I'm wondering, for you personally,

Но се чудя за теб лично,

what is the endgame?

каква е крайната цел?

At what point will you think,

В кой момент ще решиш,

well, actually, we've succeeded in moving the dial?

добре, ние наистина успяхме да променим нещата?

GG: Well, I mean, the endgame for me as a journalist

ГГ: Смятам, че крайната цел за мен, като журналист

is very simple, which is to make sure

е много проста и тя е да съм сигурен,

that every single document that's newsworthy

че всеки един документ, който си заслужава да бъде новина

and that ought to be disclosed

и който е трябвало да бъде оповестен,

ends up being disclosed,

в крайна сметка наистина бива оповестен

and that secrets that should never have been kept in the first place

и че тайните, които не е трябвало да бъдат пазени по начало,

end up uncovered.

накрая биват разкрити.

To me, that's the essence of journalism

За мен, това е същността на журналистиката

and that's what I'm committed to doing.

и на това съм се посветил.

As somebody who finds mass surveillance odious

За мен, като човек, който смята масовото наблюдение за противно,

for all the reasons I just talked about and a lot more,

поради всички причини, които изброих и заради много други,

I mean, I look at this as work that will never end

гледам на работата си, сякаш тя никога няма да свърши,

until governments around the world

докато правителствата по света,

are no longer able to subject entire populations

не са способни повече да подлагат цялото население

to monitoring and surveillance

на контрол и наблюдение,

unless they convince some court or some entity

освен ако не убедят някакъв съд или организация,

that the person they've targeted

че човекът, който са набелязали,

has actually done something wrong.

наистина е направил нещо нередно.

To me, that's the way that privacy can be rejuvenated.

За мен това е начинът, по който правото на неприкосновеност може да се възвърне.

BG: So Snowden is very, as we've seen at TED,

БД: Сноудън е много, както видяхме в TED,

is very articulate in presenting and portraying himself

е много добър в представянето си

as a defender of democratic values

като защитник на демократични ценности

and democratic principles.

и демократични принципи.

But then, many people really find it difficult to believe

Но за много хора е трудно да повярват, че това са

that those are his only motivations.

неговите единствени мотиви.

They find it difficult to believe

Трудно им е да повярват,

that there was no money involved,

че не са замесени пари,

that he didn't sell some of those secrets,

че не е продал някои от тези тайни,

even to China and to Russia,

дори на Китай или Русия,

which are clearly not the best friends

които със сигурност не са най-добри приятели

of the United States right now.

на Съединените Щати в момента.

And I'm sure many people in the room

Сигурен съм, че много хора в залата

are wondering the same question.

си задават същият въпрос.

Do you consider it possible there is

Смятате ли, че е възможно да има част

that part of Snowden we've not seen yet?

от Сноудън, която все още не сме видели?

GG: No, I consider that absurd and idiotic.

ГГ: Не, считам това за абсурдно и идиотско.

(Laughter) If you wanted to,

(Смях) Ако искаш,

and I know you're just playing devil's advocate,

а аз знам, че просто играеш ролята на адвокат на дявола в случая,

but if you wanted to sell

но ако искаш да продадеш

secrets to another country,

тайни на друга държава,

which he could have done and become

което той е можел да направи и да стане

extremely rich doing so,

извънредно богат,

the last thing you would do is take those secrets

последното нещо, което би направил е да вземеш тези тайни

and give them to journalists and ask journalists to publish them,

и да ги дадеш на журналистите и да ги помолиш да ги публикуват,

because it makes those secrets worthless.

защото това прави тези тайни безсмислени.

People who want to enrich themselves

Хората, които искат да забогатеят,

do it secretly by selling secrets to the government,

го правят тайно, като продават тайни на правителството,

but I think there's one important point worth making,

но смятам, че има една важна точка, която си заслужава да отбележа.

which is, that accusation comes from

Тя е, че обвиненията идват

people in the U.S. government,

от хора, които са от правителството на САЩ,

from people in the media who are loyalists

от хора в медиите, които са лоялни

to these various governments,

на тези правителства

and I think a lot of times when people make accusations like that about other people —

и смятам, че доста често, хората, които отправят подобни обвинение към други -

"Oh, he can't really be doing this

"О, той не може наистина да направи това

for principled reasons,

от принципни подбуди,

he must have some corrupt, nefarious reason" —

сигурно има някакви корумпирани, престъпни причини" -

they're saying a lot more about themselves

казват много повече за себе си,

than they are the target of their accusations,

отколкото за обекта на техните обвинения,

because — (Applause) —

защото - (аплодисменти) -

those people, the ones who make that accusation,

тези хора, които отправят обвиненията,

they themselves never act

те самите никога не действат

for any reason other than corrupt reasons,

по причини, различни от корупция

so they assume

така те предполагат,

that everybody else is plagued by the same disease

че всеки друг е заразен със същото заболяване

of soullessness as they are,

на безсъвестност като тях

and so that's the assumption.

и от там и техните изводи.

(Applause)

(Аплодисменти)

BG: Glenn, thank you very much. GG: Thank you very much.

БД: Глен, благодаря ти много. ГГ: Много благодаря.

BG: Glenn Greenwald.

БД: Глен Грийнуолд.

(Applause)

(Аплодисменти)