Do we see reality as it is? | Donald Hoffman | TED

Translator: Peter Petrov Reviewer: Radost Tsvetkova

I love a great mystery,

Обичам загадките

and I'm fascinated by the greatest unsolved mystery in science,

и съм запленен от най-великата неразгадана мистерия в науката,

perhaps because it's personal.

може би защото ме засяга лично.

It's about who we are,

Тя касае това кои сме ние

and I can't help but be curious.

и аз няма как да не бъда любопитен.

The mystery is this:

Става дума

What is the relationship between your brain

за неясната връзка между мозъка

and your conscious experiences,

и съзнателните преживявания,

such as your experience of the taste of chocolate

каквито са усещането на вкуса на шоколада

or the feeling of velvet?

или докосването до кадифе.

Now, this mystery is not new.

Тази тайна не е нова.

In 1868, Thomas Huxley wrote,

През 1868 Томас Хъксли пише:

"How it is that anything so remarkable as a state of consciousness comes about

"Как така нещо така забележително, като състоянието на съзнанието, идващо

as the result of irritating nervous tissue

като резултат от дразнене на нервна тъкан,

is just as unaccountable

е също толкова необяснимо,

as the appearance of the genie when Aladdin rubbed his lamp."

колкото появата на дух от лампата на Аладин, когато я потърквал."

Now, Huxley knew that brain activity

Хъксли знаел, че между мозъчната активност

and conscious experiences are correlated,

и съзнателното преживяване има корелация,

but he didn't know why.

но не знаел защо.

To the science of his day, it was a mystery.

За науката от онова време това е било загадка.

In the years since Huxley,

В годините след Хъксли

science has learned a lot about brain activity,

науката научава много за мозъчната активност,

but the relationship between brain activity

но връзката между нея

and conscious experiences is still a mystery.

и съзнателните преживявания все още е мистерия.

Why? Why have we made so little progress?

Защо? Защо имаме толкова малък прогрес?

Well, some experts think that we can't solve this problem

Някои експерти смятат, че проблемът е неразрешим,

because we lack the necessary concepts and intelligence.

поради липсата на нужните понятия и интелигентност.

We don't expect monkeys to solve problems in quantum mechanics,

Ние не очакваме маймуни да решават проблеми на квантовата механика

and as it happens, we can't expect our species to solve this problem either.

и както се вижда, не можем да очакваме нашият вид да реши този проблем.

Well, I disagree. I'm more optimistic.

Аз не съм съгласен с това. По-голям оптимист съм.

I think we've simply made a false assumption.

Мисля, че просто сме направили невярно предположение.

Once we fix it, we just might solve this problem.

Поправим ли го веднъж, може и да успеем да решим проблема.

Today, I'd like tell you what that assumption is,

Днес бих искал да ви кажа кое е то,

why it's false, and how to fix it.

защо е невярно и как да го поправим.

Let's begin with a question:

Да започнем с един въпрос:

Do we see reality as it is?

Виждаме ли реалността такава, каквато е?

I open my eyes

Отварям очи

and I have an experience that I describe as a red tomato a meter away.

и преживявам нещо, което описвам като червен домат на метър от мен.

As a result, I come to believe that in reality,

В резултат започвам да вярвам, че наистина

there's a red tomato a meter away.

на метър разстояние има червен домат.

I then close my eyes, and my experience changes to a gray field,

Затварям очи и вече преживявам сиво поле.

but is it still the case that in reality, there's a red tomato a meter away?

Но въпросът е дали на метър от мен все още има червен домат?

I think so, but could I be wrong?

Аз мисля, че има, но ако бъркам?

Could I be misinterpreting the nature of my perceptions?

Възможно ли е да тълкувам погрешно естеството на възприятията си?

We have misinterpreted our perceptions before.

Това се е случвало преди.

We used to think the Earth is flat, because it looks that way.

Смятали сме, че земята е плоска, защото изглежда такава,

Pythagorus discovered that we were wrong.

но Питагор е открил, че бъркаме.

Then we thought that the Earth is the unmoving center of the Universe,

След това сме мислели, че земята е център на Вселената,

again because it looks that way.

отново защото така ни се е струвало,

Copernicus and Galileo discovered, again, that we were wrong.

но Коперник и Галилео са открили, че сме грешили и този път.

Galileo then wondered if we might be misinterpreting our experiences

По-късно Галилео се е запитал дали не тълкуваме грешно преживяванията си

in other ways.

и по други начини.

He wrote: "I think that tastes, odors, colors, and so on

Ето какво пише той: "Мисля, че вкусовете, миризмите, цветовете и т. н.

reside in consciousness.

пребивават в съзнанието ни.

Hence if the living creature were removed, all these qualities would be annihilated."

Т. е. ако живото същество бъде отстранено, всички тези качества ще бъдат унищожени."

Now, that's a stunning claim.

Това е поразително твърдение.

Could Galileo be right?

Възможно ли е Галилео да е бил прав?

Could we really be misinterpreting our experiences that badly?

Наистина ли тълкуваме преживяванията си толкова зле?

What does modern science have to say about this?

Какво казва съвременната наука по въпроса?

Well, neuroscientists tell us that about a third of the brain's cortex

Според невролозите една трета от мозъчната кора

is engaged in vision.

е заета със зрението.

When you simply open your eyes and look about this room,

Само като отворите очи и огледате тази зала,

billions of neurons and trillions of synapses are engaged.

милиарди неврони и трилиони синапси се активират.

Now, this is a bit surprising,

Това е леко изненадващо,

because to the extent that we think about vision at all,

защото, доколкото мислим за зрението изобщо,

we think of it as like a camera.

ние си го представяме като камера:

It just takes a picture of objective reality as it is.

заснема обективната действителност такава, каквато е.

Now, there is a part of vision that's like a camera:

Една част от зрението наистина е като камера:

the eye has a lens that focuses an image on the back of the eye

окото има леща, която фокусира изображение в задната му част,

where there are 130 million photoreceptors,

където има 130 милиона фоторецептори,

so the eye is like a 130-megapixel camera.

така че окото е като една 130 мегапикселова камера.

But that doesn't explain the billions of neurons

Но това не обяснява милиардите неврони

and trillions of synapses that are engaged in vision.

и трилионите синапси, заети със зрението.

What are these neurons up to?

За какво са те?

Well, neuroscientists tell us that they are creating, in real time,

Според невролозите, те създават в реално време

all the shapes, objects, colors, and motions that we see.

формите, обектите, цветовете и движенията, които виждаме.

It feels like we're just taking a snapshot of this room the way it is,

Струва ни се, че просто правим снимка на залата такава, каквато е,

but in fact, we're constructing everything that we see.

но в действителност ние конструираме всичко, което виждаме.

We don't construct the whole world at once.

Не построяваме целия свят наведнъж.

We construct what we need in the moment.

Изграждаме само това, което ни е нужно в момента.

Now, there are many demonstrations that are quite compelling

Има много примери, при това доста убедителни,

that we construct what we see.

за това, че изграждаме каквото виждаме.

I'll just show you two.

Ще ви покажа само два от тях.

In this example, you see some red discs with bits cut out of them,

В този виждате няколко червени диска с изрязани части от тях.

but if I just rotate the disks a little bit,

Ако ги завъртя леко,

suddenly, you see a 3D cube pop out of the screen.

виждате как на екрана изведнъж изплува един триизмерен куб.

Now, the screen of course is flat,

Екранът, разбира се, е плосък,

so the three-dimensional cube that you're experiencing

така че кубът, който виждате,

must be your construction.

трябва да е ваша конструкция.

In this next example,

В следващия пример

you see glowing blue bars with pretty sharp edges

виждате светещи сини ленти с доста остри ръбове,

moving across a field of dots.

преминаващи през поле от точки.

In fact, no dots move.

В действителност точките не се движат.

All I'm doing from frame to frame is changing the colors of dots

Всичко, което правя, е да сменям цвета им в следващия кадър,

from blue to black or black to blue.

от синьо на черно и обратно.

But when I do this quickly,

Но когато го правя бързо,

your visual system creates the glowing blue bars

вашата зрителна система създава светещите сини ленти

with the sharp edges and the motion.

с остри ръбове и движението.

There are many more examples, but these are just two

Има още много примери, показващи,

that you construct what you see.

че вие конструирате това, което виждате.

But neuroscientists go further.

Но учените отиват още по-далеч.

They say that we reconstruct reality.

Според тях ние възстановяваме реалността.

So, when I have an experience that I describe as a red tomato,

Например когато имам преживяване, което описвам като червен домат,

that experience is actually an accurate reconstruction

то всъщност е точна възстановка

of the properties of a real red tomato

на свойствата на един истински домат,

that would exist even if I weren't looking.

който би съществувал, даже ако не гледам.

Now, why would neuroscientists say that we don't just construct,

Защо невролозите казват, че ние не изграждаме,

we reconstruct?

а възстановяваме?

Well, the standard argument given

Стандартният отговор

is usually an evolutionary one.

обикновено е еволюционен:

Those of our ancestors who saw more accurately

Тези от предците ни, които виждали по-точно,

had a competitive advantage compared to those who saw less accurately,

имали предимство пред по-зле виждащите,

and therefore they were more likely to pass on their genes.

следователно е било по-вероятно да са предали гените си.

We are the offspring of those who saw more accurately,

Ние сме потомци на по-добре виждащите

and so we can be confident that, in the normal case,

и можем да сме сигурни, че в нормалния случай,

our perceptions are accurate.

нашите възприятия са точни.

You see this in the standard textbooks.

Това казват стандартните учебници.

One textbook says, for example,

Например в един от тях четем:

"Evolutionarily speaking,

"Еволюционно погледнато

vision is useful precisely because it is so accurate."

зрението е полезно именно заради своята точност."

So the idea is that accurate perceptions are fitter perceptions.

Идеята е, че точните възприятия са по-подходящите.

They give you a survival advantage.

Дават ви предимство за оцеляване.

Now, is this correct?

Така ли е, обаче?

Is this the right interpretation of evolutionary theory?

Това ли е вярното тълкуване на еволюционната теория?

Well, let's first look at a couple of examples in nature.

Нека вземем няколко примера от природата.

The Australian jewel beetle

Австралийският златен бръмбар

is dimpled, glossy and brown.

е грапав, лъскав и кафяв.

The female is flightless.

Женската не може да лети.

The male flies, looking, of course, for a hot female.

Лети мъжкият, разбира се, оглеждайки се за сексапилна женска.

When he finds one, he alights and mates.

Когато намери такава, каца и се чифтосват.

There's another species in the outback,

Има и друг вид в природата -

Homo sapiens.

Хомо сапиенс.

The male of this species has a massive brain

Мъжкият на този вид е с голям мозък,

that he uses to hunt for cold beer.

използван за намиране на студена бира.

(Laughter)

(Смях)

And when he finds one, he drains it,

Когато я намери, я пресушава

and sometimes throws the bottle into the outback.

и понякога изхвърля бутилката навън.

Now, as it happens, these bottles are dimpled, glossy,

Случва се тези бутилки да са грапави, лъскави

and just the right shade of brown to tickle the fancy of these beetles.

и с точния кафяв цвят, който събужда фантазията на бръмбарите.

The males swarm all over the bottles trying to mate.

Мъжките налазват бутилките, опитвайки да се чифтосат.

They lose all interest in the real females.

Те загубват интерес към истинските женски.

Classic case of the male leaving the female for the bottle.

Класически случай на мъж, зарязал жена заради бутилката.

(Laughter) (Applause)

(Смях, аплодисменти)

The species almost went extinct.

В резултат видът почти изчезна.

Australia had to change its bottles to save its beetles.

Австралия трябваше да промени бутилките, за да спаси бръмбарите.

(Laughter)

(Смях)

Now, the males had successfully found females for thousands,

Мъжките са намирали успешно женски хиляди,

perhaps millions of years.

а може би милиони години.

It looked like they saw reality as it is, but apparently not.

Изглежда, че са виждали реалността такава, каквато е, но явно не е било така.

Evolution had given them a hack.

Еволюцията ги е снабдила с лесен трик за разпознаване.

A female is anything dimpled, glossy and brown,

Женска е което и да е грапаво, лъскаво и кафяво нещо,

the bigger the better.

колкото по-голямо, толкова по-добре.

(Laughter)

(Смях)

Even when crawling all over the bottle, the male couldn't discover his mistake.

Дори след обхождане на цялата бутилка, мъжкият не открива грешката си.

Now, you might say, beetles, sure, they're very simple creatures,

Може би ще кажете: "Бръмбарите са много прости създания.

but surely not mammals.

При бозайниците сигурно не е така.

Mammals don't rely on tricks.

Те не разчитат на трикове."

Well, I won't dwell on this, but you get the idea. (Laughter)

Няма да се спирам на това, но вие схващате идеята. (Смях)

So this raises an important technical question:

И така, възниква един важен технически въпрос:

Does natural selection really favor seeing reality as it is?

Дали естественият подбор благоприятства виждането на действителността, каквато е?

Fortunately, we don't have to wave our hands and guess;

За щастие не е нужно да махаме с ръце и да гадаем -

evolution is a mathematically precise theory.

еволюцията е математически точна теория.

We can use the equations of evolution to check this out.

Може да използваме нейните уравнения, за да проверим.

We can have various organisms in artificial worlds compete

Да вземем различни организми, състезаващи се в един изкуствен свят,

and see which survive and which thrive,

и видим кои оцеляват и кои процъфтяват,

which sensory systems are more fit.

чии сетивни системи ще са по-годни.

A key notion in those equations is fitness.

Ключово понятие в тези уравнения е годност.

Consider this steak:

Да вземем тази пържола.

What does this steak do for the fitness of an animal?

С какво допринася тя за годността на едно животно?

Well, for a hungry lion looking to eat, it enhances fitness.

За един гладен, търсещ храна лъв, я увеличава.

For a well-fed lion looking to mate, it doesn't enhance fitness.

Но за един добре нахранен, търсещ чифтосване - не.

And for a rabbit in any state, it doesn't enhance fitness,

А за заека не покачва годността, каквото и да е състоянието му,

so fitness does depend on reality as it is, yes,

така че годността зависи от действителната реалност,

but also on the organism, its state and its action.

но и от организма, неговото състояние и дейност.

Fitness is not the same thing as reality as it is,

Годността и действителността не са едно и също нещо

and it's fitness, and not reality as it is,

и именно годността, а не действителната реалност,

that figures centrally in the equations of evolution.

заема централно място в уравненията на еволюцията.

So, in my lab,

В моята лаборатория

we have run hundreds of thousands of evolutionary game simulations

сме провели стотици хиляди симулации на еволюционна игра,

with lots of different randomly chosen worlds

с много на брой различни, произволно избрани светове

and organisms that compete for resources in those worlds.

и организми, състезаващи се за ресурсите в тях.

Some of the organisms see all of the reality,

Някой организми виждат цялата действителност,

others see just part of the reality,

други - част от нея,

and some see none of the reality,

а трети не я виждат изобщо

only fitness.

и разчитат само на годност.

Who wins?

Кой печели?

Well, I hate to break it to you, but perception of reality goes extinct.

Не ми се ще да ви разочаровам, но възприемащите реалността изчезват.

In almost every simulation,

В почти всяка симулация

organisms that see none of reality

тези организми, които не я виждат,

but are just tuned to fitness

но са настроени за годност,

drive to extinction all the organisms that perceive reality as it is.

довеждат до изчезване на всички онези, възприемащи действителността, каквато е.

So the bottom line is, evolution does not favor veridical,

Което ще рече, че еволюцията не благоприятства правдивите,

or accurate perceptions.

или точни възприятия.

Those perceptions of reality go extinct.

Разпознаващите реалността изчезват.

Now, this is a bit stunning.

Това е малко стряскащо.

How can it be that not seeing the world accurately

Как може невиждането на света

gives us a survival advantage?

да ни дава предимство в оцеляването?

That is a bit counterintuitive.

Звучи нелогично.

But remember the jewel beetle.

Но си спомнете златния бръмбар.

The jewel beetle survived for thousands, perhaps millions of years,

Той е оцелял хиляди, може би милиони години,

using simple tricks and hacks.

използвайки прости трикове.

What the equations of evolution are telling us

Уравненията на еволюцията ни казват,

is that all organisms, including us, are in the same boat as the jewel beetle.

че всички организми, включително и хората, са в един кюп със златния бръмбар.

We do not see reality as it is.

Ние не виждаме реалността, каквато е.

We're shaped with tricks and hacks that keep us alive.

Проектирани сме с трикове, които ни поддържат живи.

Still,

И все пак,

we need some help with our intuitions.

имаме нужда от помощта на интуицията си.

How can not perceiving reality as it is be useful?

Как може невъзприемането на действителната реалност да бъде полезно?

Well, fortunately, we have a very helpful metaphor:

За щастие имаме много подходяща метафора:

the desktop interface on your computer.

десктоп интерфейса на компютъра ви.

Consider that blue icon for a TED Talk that you're writing.

Вижте тази синя иконка на файла, в който пишете TED лекцията си.

Now, the icon is blue and rectangular

Синя, квадратна

and in the lower right corner of the desktop.

и в долния десен ъгъл на десктопа.

Does that mean that the text file itself in the computer is blue,

Означава ли това, че самият файл е син,

rectangular, and in the lower right-hand corner of the computer?

квадратен и в долния десен ъгъл на компютъра?

Of course not.

Разбира се, че не.

Anyone who thought that misinterprets the purpose of the interface.

Всеки, който го мисли, схваща погрешно целта на интерфейса.

It's not there to show you the reality of the computer.

Иконката не е там, за да показва реалността на компютъра.

In fact, it's there to hide that reality.

Всъщност, тя е там, за да я скрива.

You don't want to know about the diodes

Вие не искате да знаете за диодите,

and resistors and all the megabytes of software.

резисторите и всичките мегабайти софтуер.

If you had to deal with that, you could never write your text file

Ако трябваше да работите така, никога нямаше да напишете текст

or edit your photo.

или да редактирате снимка.

So the idea is that evolution has given us an interface

Идеята е, че еволюцията ни дава интерфейс,

that hides reality and guides adaptive behavior.

който скрива действителността и ръководи адаптивното поведение.

Space and time, as you perceive them right now,

Пространството и времето, каквито ги възприемате в този момент,

are your desktop.

са вашият десктоп.

Physical objects are simply icons in that desktop.

Физическите обекти са просто иконки в него.

There's an obvious objection.

Има едно очевидно възражение:

Hoffman, if you think that train coming down the track at 200 MPH

Хофман, ако мислиш, че идващият с 320 км/ч влак

is just an icon of your desktop,

е само иконка на десктопа ти,

why don't you step in front of it?

защо не застанеш срещу него?

And after you're gone, and your theory with you,

И след като изчезнеш, заедно с теорията си,

we'll know that there's more to that train than just an icon.

ще знаем, че той не е само иконка.

Well, I wouldn't step in front of that train

Е, не бих застанал срещу влак,

for the same reason

по същата причина,

that I wouldn't carelessly drag that icon to the trash can:

поради която не бих пратил тази иконка в кошчето:

not because I take the icon literally --

не защото я приемам буквално -

the file is not literally blue or rectangular --

файлът не е нито син, нито квадратен,

but I do take it seriously.

а защото я вземам на сериозно -

I could lose weeks of work.

мога да загубя седмици работа.

Similarly, evolution has shaped us

По подобен начин еволюцията ни е формирала

with perceptual symbols that are designed to keep us alive.

със символи на възприемане, предназначени да ни пазят живи.

We'd better take them seriously.

И е по-добре да ги вземаме на сериозно.

If you see a snake, don't pick it up.

Видите ли змия, не я вдигайте.

If you see a cliff, don't jump off.

Видите ли надвиснала скала, не скачайте от нея.

They're designed to keep us safe, and we should take them seriously.

Те са създадени да ни пазят и ние трябва да ги вземаме на сериозно.

That does not mean that we should take them literally.

Това не означава да ги приемаме буквално.

That's a logical error.

Това е логическа грешка.

Another objection: There's nothing really new here.

Друго възражение: тук няма нищо ново.

Physicists have told us for a long time that the metal of that train looks solid

Физиците отдавна ни казват, че металът на този влак изглежда плътен,

but really it's mostly empty space with microscopic particles zipping around.

но всъщност е предимно празно пространство с профучаващи наоколо микрочастици.

There's nothing new here.

Няма нищо ново тук.

Well, not exactly.

Е, не е точно така.

It's like saying, I know that that blue icon on the desktop

Това е като да кажеш: Зная, че тази синя иконка на десктопа

is not the reality of the computer,

не е действителността на компютъра,

but if I pull out my trusty magnifying glass and look really closely,

но ако си извадя лупата и погледна отблизо,

I see little pixels,

виждам малки пиксели,

and that's the reality of the computer.

което вече е действителността му.

Well, not really -- you're still on the desktop, and that's the point.

Не точно, защото сте все още на десктопа и това е важното.

Those microscopic particles are still in space and time:

Тези микрочастици са все така в пространството и времето:

they're still in the user interface.

Те са все още в потребителския интерфейс.

So I'm saying something far more radical than those physicists.

Така че казвам нещо много по-радикално от физиците.

Finally, you might object,

Накрая може да възразите, че

look, we all see the train,

всички виждат влака,

therefore none of us constructs the train.

следователно той не е умствена конструкция на някого.

But remember this example.

Спомнете си този пример.

In this example, we all see a cube,

В него всички виждаме куб,

but the screen is flat,

но екранът е плосък,

so the cube that you see is the cube that you construct.

което значи, че кубът, който виждате, е ваша конструкция.

We all see a cube

Всички виждаме един куб,

because we all, each one of us, constructs the cube that we see.

защото всеки един от нас конструира куба, който виждаме.

The same is true of the train.

Същото е вярно и за влака.

We all see a train because we each see the train that we construct,

Всички виждаме един влак, защото всеки конструира влака, който виждаме

and the same is true of all physical objects.

и това е вярно за всички физически обекти.

We're inclined to think that perception is like a window on reality as it is.

Ние сме склонни да мислим, че възприятието е като прозорец към реалността, каквато е.

The theory of evolution is telling us that this is an incorrect interpretation

Еволюционната теория казва, че това е невярно тълкуване

of our perceptions.

на нашите възприятия.

Instead, reality is more like a 3D desktop

Реалността е по-скоро като 3D десктоп,

that's designed to hide the complexity of the real world

конструиран да закрива сложността на истинския свят

and guide adaptive behavior.

и да ръководи адаптивното поведение.

Space as you perceive it is your desktop.

Пространството, каквото го възприемате, е вашият десктоп.

Physical objects are just the icons in that desktop.

Физическите обекти са само иконки в него.

We used to think that the Earth is flat because it looks that way.

Смятахме, че земята е плоска, защото изглежда така.

Then we thought that the Earth is the unmoving center of reality

Мислехме, че тя е център на вселената,

because it looks that way.

защото изглежда така.

We were wrong.

Оказа се, че бъркаме.

We had misinterpreted our perceptions.

Тълкували сме погрешно възприятията си.

Now we believe that spacetime and objects

Сега вярваме, че пространството и обектите

are the nature of reality as it is.

са естеството на реалността, каквато е.

The theory of evolution is telling us that once again, we're wrong.

Еволюционната теория ни казва, че отново грешим.

We're misinterpreting the content of our perceptual experiences.

Ние погрешно тълкуваме съдържанието на възприятийните си преживявания.

There's something that exists when you don't look,

Има нещо, което съществува, когато не гледате,

but it's not spacetime and physical objects.

но то не е пространствено-времеви континуум и физически обекти.

It's as hard for us to let go of spacetime and objects

За нас е трудно да се откажем от тях

as it is for the jewel beetle to let go of its bottle.

така, както златният бръмбар не може да остави бутилката си.

Why? Because we're blind to our own blindnesses.

Защо? Защото сме слепи за собствената си слепота.

But we have an advantage over the jewel beetle:

Но имаме едно предимство пред златния бръмбар:

our science and technology.

нашата наука и технология.

By peering through the lens of a telescope

Взирайки се през обектива на телескопа,

we discovered that the Earth is not the unmoving center of reality,

открихме, че земята не е неподвижният център на света.

and by peering through the lens of the theory of evolution

А взирайки се през обектива на еволюционната теория -

we discovered that spacetime and objects

че времето, пространството и обектите

are not the nature of reality.

не са естеството на действителността.

When I have a perceptual experience that I describe as a red tomato,

Когато имам възприятийно преживяване, което описвам като червен домат,

I am interacting with reality,

аз взаимодействам с действителността,

but that reality is not a red tomato and is nothing like a red tomato.

но тя нито е домат, нито е нещо подобно.

Similarly, when I have an experience that I describe as a lion or a steak,

По същия начин, когато имам преживяване, което описвам като лъв или пържола,

I'm interacting with reality,

аз взаимодействам с действителността,

but that reality is not a lion or a steak.

но тя не е лъв или пържола.

And here's the kicker:

А ето и черешката на тортата:

When I have a perceptual experience that I describe as a brain, or neurons,

Когато имам възприятийно преживяване, което описвам като мозък или неврони,

I am interacting with reality,

аз взаимодействам с действителността,

but that reality is not a brain or neurons

но тя не е мозък или неврони,

and is nothing like a brain or neurons.

нито е нещо подобно.

And that reality, whatever it is,

Тази действителност, каквато и да е тя,

is the real source of cause and effect

е истинският причинно-следствен източник

in the world -- not brains, not neurons.

в света - не мозъците, не и невроните.

Brains and neurons have no causal powers.

Те нямат сила да променят реалността.

They cause none of our perceptual experiences,

Те не причиняват нашите възприятийни преживявания

and none of our behavior.

и не обуславят нашето поведение.

Brains and neurons are a species-specific set of symbols, a hack.

Мозъците и невроните са набор от символи, характерни за съответния вид. Те са трик.

What does this mean for the mystery of consciousness?

Какво означава това за мистерията на съзнанието?

Well, it opens up new possibilities.

Откриване на нови възможности.

For instance,

Например:

perhaps reality is some vast machine that causes our conscious experiences.

Може би реалността е огромна машина, причиняваща съзнателните ни преживявания.

I doubt this, but it's worth exploring.

Аз се съмнявам, но си струва да се проучи.

Perhaps reality is some vast, interacting network of conscious agents,

Възможно е действителността да е огромна интерактивна мрежа от съзнателни агенти,

simple and complex, that cause each other's conscious experiences.

прости и сложни, причиняващи съзнателните преживявания един на друг.

Actually, this isn't as crazy an idea as it seems,

Всъщност това не е толкова луда идея, колкото изглежда

and I'm currently exploring it.

и аз в момента я проучвам.

But here's the point:

Но ето кое е важното:

Once we let go of our massively intuitive

Веднага щом изоставим интуитивното

but massively false assumption about the nature of reality,

и погрешно предположение за естеството на действителността,

it opens up new ways to think about life's greatest mystery.

се отварят нови пътища за размисъл над най-голямата мистерия на живота.

I bet that reality will end up turning out to be more fascinating

Обзалагам се, че действителността ще се окаже по-обаятелна

and unexpected than we've ever imagined.

и неочаквана отколкото някога сме си представяли.

The theory of evolution presents us with the ultimate dare:

Еволюционната теория ни подава окончателното предизвикателство:

Dare to recognize that perception is not about seeing truth,

Осмелете се да признаете, че възприятията ни не са за виждане на реалността,

it's about having kids.

а за създаване на поколение.

And by the way, even this TED is just in your head.

И между другото, дори това TED е само в главата ви.

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Аплодисменти)

Chris Anderson: If that's really you there, thank you.

Крис Андерсън: "Ако това тук си наистина ти - благодаря ти.

So there's so much from this.

Научаваме толкова много от това.

I mean, first of all, some people may just be profoundly depressed

Имам предвид най-вече, че някои хора може дълбоко да се депресират

at the thought that, if evolution does not favor reality,

при мисълта, че еволюцията не благоприятства действителността.

I mean, doesn't that to some extent undermine all our endeavors here,

Искам да кажа, това не подкопава ли донякъде всичките ни усилия тук,

all our ability to think that we can think the truth,

цялата ни способност да мислим, че можем да мислим вярно,

possibly even including your own theory, if you go there?

включително и твоята теория?"

Donald Hoffman: Well, this does not stop us from a successful science.

Доналд Хофман: "Е, това не ни пречи да развиваме успешна наука.

What we have is one theory that turned out to be false,

Това, което имаме, е една оказала се погрешна теория,

that perception is like reality and reality is like our perceptions.

че възприятието е като действителността и тя е като възприятията ни.

That theory turns out to be false.

Тази теория се оказа погрешна.

Okay, throw that theory away.

Добре, изхвърляме я.

That doesn't stop us from now postulating all sorts of other theories

Но това не ни спира от постулиране на всякакви други теории

about the nature of reality,

за естеството на реалността.

so it's actually progress to recognize that one of our theories was false.

Признанието, че една теория е грешна, всъщност е прогрес.

So science continues as normal. There's no problem here.

Науката продължава, както обикновено. Не виждам проблем тук."

CA: So you think it's possible -- (Laughter) --

КА: "Значи смяташ за възможно..." (Смях)

This is cool, but what you're saying I think is it's possible that evolution

"Супер, но от това, което казваш, си мисля, че е възможно еволюцията

can still get you to reason.

все пак да създава разумни същества."

DH: Yes. Now that's a very, very good point.

ДХ: "Да. Това е отлична мисъл.

The evolutionary game simulations that I showed were specifically about perception,

Симулациите на еволюционна игра, които показах, бяха за възприемане.

and they do show that our perceptions have been shaped

Те показват, че възприятията ни не са формирани

not to show us reality as it is,

да показват реалността, каквато е,

but that does not mean the same thing about our logic or mathematics.

но това не значи същото за нашата логика или за математиката.

We haven't done these simulations, but my bet is that we'll find

Не сме правили такива симулации, но се обзалагам, че ще открием

that there are some selection pressures for our logic and our mathematics

някакъв селекционен натиск и при тях,

to be at least in the direction of truth.

който най-малко ще е в посока на истината.

I mean, if you're like me, math and logic is not easy.

Ако сте като мен, математиката и логиката не са лесни.

We don't get it all right, but at least the selection pressures are not

Не винаги ни се получава, но поне селекционният натиск не е по начало

uniformly away from true math and logic.

далеч от истинска математика и логика.

So I think that we'll find that we have to look at each cognitive faculty

Мисля, че ще трябва да разгледаме всички познавателни способности

one at a time and see what evolution does to it.

една по една и да видим какво прави еволюцията с тях.

What's true about perception may not be true about math and logic.

Вярното за възприятието, може да не е вярно за математиката и логиката."

CA: I mean, really what you're proposing is a kind of modern-day Bishop Berkeley

КА: "Това, което предлагаш, е един вид съвременна интерпретация на света

interpretation of the world:

от типа на епископ Бъркли:

consciousness causes matter, not the other way around.

Съзнанието създава материята, а не обратното."

DH: Well, it's slightly different than Berkeley.

ДХ: "Е, малко по-различно е от Бъркли.

Berkeley thought that, he was a deist, and he thought that the ultimate

Той е деист, който смята, че естеството

nature of reality is God and so forth,

на действителността е Бог и т. н.

and I don't need to go where Berkeley's going,

Няма нужда да вървя в тази посока.

so it's quite a bit different from Berkeley.

Малко по-различно е отколкото при него.

I call this conscious realism. It's actually a very different approach.

Аз го наричам "съзнателен реализъм". Това е много по-различен подход."

CA: Don, I could literally talk with you for hours, and I hope to do that.

КА: "Дон, бих могъл да си говоря часове с теб и се надявам да го направим.

Thanks so much for that. DH: Thank you. (Applause)

Благодаря ти много." ДХ: "Благодаря." (Аплодисменти)