Fighting with non-violence | Scilla Elworthy

Translator: Timothy Covell Reviewer: Morton Bast

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Yavor Ivanov

In half a century of trying to help prevent wars,

За половин век, през който хората се опитваха да предотвратят войните,

there's one question that never leaves me:

си задавах един въпрос:

How do we deal with extreme violence

Как да се справим с насилието,

without using force in return?

без да използваме сила?

When you're faced with brutality,

Когато се сблъсквате с бруталност,

whether it's a child facing a bully on a playground

независимо дали дете се сблъсква с побойник на площадката за игра

or domestic violence --

или е жестокост в къщи

or, on the streets of Syria today,

или сега, по улиците в Сирия,

facing tanks and shrapnel,

се сблъскваме с танкове и шрапнели,

what's the most effective thing to do?

какво е най-ефективното, което трябва да направим?

Fight back? Give in?

Да се бием? Да се предадем?

Use more force?

Да използваме повече сила?

This question: "How do I deal with a bully

Задавах си този въпрос: "Как да се справим с побойник,

without becoming a thug in return?"

без да станем гангстер?"

has been with me ever since I was a child.

откакто бях дете.

I remember I was about 13,

Спомням си, че бях на около 13 години,

glued to a grainy black and white television in my parents' living room

погълната от черно-бялата телевизия в дневната на родителите ми,

as Soviet tanks rolled into Budapest,

когато съветските танкове навлязоха в Будапеща

and kids not much older than me

и деца, които не бяха много по-големи от мен,

were throwing themselves at the tanks

се хвърляха пред танковете

and getting mown down.

и бяха покосявани.

And I rushed upstairs and started packing my suitcase.

Отидох на горния етаж и започнах да опаковам куфара си.

And my mother came up and said, "What on Earth are you doing?"

Майка ми дойде и каза: "Какво, по дяволите, правиш?"

And I said, "I'm going to Budapest."

Казах: "Отивам в Будапеща".

And she said, "What on Earth for?"

Тя каза: "За какво, по дяволите?"

And I said, "Kids are getting killed there.

Казах: "Там убиват деца.

There's something terrible happening."

Нещо ужасно се случва".

And she said, "Don't be so silly."

Тя каза: "Не бъди толкова глупава".

And I started to cry.

Започнах да плача.

And she got it, she said,

Тя разбра и каза:

"Okay, I see it's serious.

"Добре. Виждам,че това е сериозно.

You're much too young to help.

Ти си твърде малка, за да помогнеш.

You need training. I'll help you.

Нужно ти е обучение. Ще ти помогна.

But just unpack your suitcase."

Но разопаковай куфара си".

And so I got some training

Получих обучение

and went and worked in Africa during most of my 20s.

и работих в Африка през по-голямата част на 20-те ми години.

But I realized that what I really needed to know

Но разбрах, че това, което трябваше да науча,

I couldn't get from training courses.

не можех да получа от курсове.

I wanted to understand

Исках да разбера,

how violence, how oppression, works.

как работи жестокостта, насилието.

And what I've discovered since is this:

Тогава разбрах това:

Bullies use violence in three ways.

Гангстерите използват жестокостта по три начина:

They use political violence to intimidate,

Те използват политическа жестокост, за да потискат,

physical violence to terrorize

физическа жестокост, за да тероризират

and mental or emotional violence to undermine.

и умствена или емоционална жестокост, за да подронват авторитета.

And only very rarely in very few cases

Много рядко, при много малко случаи,

does it work to use more violence.

е успешно да се използва жестокост.

Nelson Mandela went to jail believing in violence,

Нелсън Мандела отиде в затвора, защото повярва в жестокостта

and 27 years later

и 27 години по-късно,

he and his colleagues

той и колегите му

had slowly and carefully

бавно и внимателно

honed the skills, the incredible skills, that they needed

придобиваха уменията, невероятните умения, които им бяха нужни,

to turn one of the most vicious governments the world has known

за да превърнат най-злобното правителство, което света познаваше,

into a democracy.

в демокрация.

And they did it in a total devotion to non-violence.

Те го направиха, като се посветиха на отрицание на жестокостта.

They realized that using force against force

Разбраха, че използването на сила срещу сила

doesn't work.

не върши работа.

So what does work?

Какво върши работа?

Over time I've collected about a half-dozen methods

С времето събрах около шест метода,

that do work -- of course there are many more --

които вършат работа, разбира се, има още,

that do work and that are effective.

които вършат работа и са ефективни.

And the first is

Първият е,

that the change that has to take place

че промяната, която трябва да се случи,

has to take place here, inside me.

трябва да се случи тук, в мен.

It's my response, my attitude, to oppression

Това е отговора ми, отношението ми, към подтисничеството,

that I've got control over,

което мога да управлявам

and that I can do something about.

и за което мога да направя нещо.

And what I need to develop is self-knowledge to do that.

Нужно ми е да разработя самопознание, за да направя това.

That means I need to know how I tick,

Това значи, че трябва да знам как действам,

when I collapse,

когато се срина,

where my formidable points are,

къде са силните ми страни,

where my weaker points are.

къде са слабите ми страни.

When do I give in?

Кога се предавам?

What will I stand up for?

Какво защитавам?

And meditation or self-inspection

Медитация и себепознание

is one of the ways -- again it's not the only one --

е един от начините - отново, той не е единственият начин -

it's one of the ways

той е един от начините

of gaining this kind of inner power.

за получаване на вид вътрешна сила.

And my heroine here -- like Satish's --

Героинята ми тук - като на Сатиш -

is Aung San Suu Kyi in Burma.

е Аунг Сан Су Куи в Бирма.

She was leading a group of students

Тя водеше група студенти

on a protest in the streets of Rangoon.

на протест по улиците на Рангун.

They came around a corner faced with a row of machine guns.

Зад ъгъла ги чакаха ред пушки.

And she realized straight away

Тя веднага разбра,

that the soldiers with their fingers shaking on the triggers

че войниците, чиито пръсти трепереха върху спусъците,

were more scared than the student protesters behind her.

бяха по-изплашени от протестиращите студенти зад нея.

But she told the students to sit down.

Но тя каза на студентите да седнат.

And she walked forward with such calm and such clarity

Тя отиде напред спокойно

and such total lack of fear

и без страх,

that she could walk right up to the first gun,

достигна до първата пушка,

put her hand on it and lower it.

сложи ръката си върху нея и я насочи надолу.

And no one got killed.

Никой не беше убит.

So that's what the mastery of fear can do --

Ето какво може да направи подтискането на страха -

not only faced with machine guns,

не само да се сблъска с пушки,

but if you meet a knife fight in the street.

но и с хора, биещи се с ножове на улицата.

But we have to practice.

Но трябва да го практикуваме.

So what about our fear?

Какво да кажем за страха ни?

I have a little mantra.

Имам малка мантра.

My fear grows fat

Страхът ми расте

on the energy I feed it.

от енергията, с която го подхранвам.

And if it grows very big

Ако той стане много голям,

it probably happens.

то вероятно се случва.

So we all know the three o'clock in the morning syndrome,

Всички знаем за синдрома три часа през нощта,

when something you've been worrying about wakes you up --

когато нещо, за което се тревожите, ви събужда -

I see a lot of people --

виждам много хора

and for an hour you toss and turn,

и един час вие се въртите в леглото,

it gets worse and worse,

става все по-лошо

and by four o'clock you're pinned to the pillow

и до четири часа сте заковани към възглавницата

by a monster this big.

заедно с голямо чудовище.

The only thing to do

Единственото нещо, което можете да направите,

is to get up, make a cup of tea

е да станете, да направите чаша чай

and sit down with the fear like a child beside you.

и да седнете със страха, като дете.

You're the adult.

Вие сте възрастни.

The fear is the child.

Страхът е дете.

And you talk to the fear

Говорите със страха

and you ask it what it wants, what it needs.

и го питате, какво иска, какво му трябва.

How can this be made better?

Как това може да се подобри?

How can the child feel stronger?

Как детето да стане по-силно?

And you make a plan.

Правите план.

And you say, "Okay, now we're going back to sleep.

Казвате: "Добре, сега ще заспим отново.

Half-past seven, we're getting up and that's what we're going to do."

Седем и половина е, ставаме и ето какво ще правим".

I had one of these 3 a.m. episodes on Sunday --

Имах един от тези епизоди на синдром 3 часа в неделя -

paralyzed with fear at coming to talk to you.

парализирана от страх, че ще говоря с вас.

(Laughter)

(Смях)

So I did the thing.

Направих го.

I got up, made the cup of tea, sat down with it, did it all

Станах, направих чаша чай, седнах и направих всичко

and I'm here -- still partly paralyzed, but I'm here.

и съм тук - все още частично парализирана от страх, но съм тук.

(Applause)

(Аплодисменти)

So that's fear. What about anger?

Това е страх. Какво да кажа за гнева?

Wherever there is injustice there's anger.

Винаги, когато има несправедливост, има гняв.

But anger is like gasoline,

Но гневът е като нафта

and if you spray it around and somebody lights a match,

и ако го разлеете, и някой запали клечка кибрит,

you've got an inferno.

ще направи пожар.

But anger as an engine -- in an engine -- is powerful.

Но гневът е двигател, като двигател, е силен.

If we can put our anger inside an engine,

Ако можем да сложим гнева си в двигател,

it can drive us forward,

той може да ни движи,

it can get us through the dreadful moments

може да ни доведе до ужасни моменти

and it can give us real inner power.

и може да ни даде вътрешна сила.

And I learned this in my work

Научих това по време на работата си

with nuclear weapon policy-makers.

с политиците на ядрени оръжия.

Because at the beginning I was so outraged

Защото в началото бях толкова ядосана

at the dangers they were exposing us to

от опасностите, на които ни излагат,

that I just wanted to argue and blame and make them wrong.

че исках да се карам и да обвинявам и да ги накарам да мислят, че грешат.

Totally ineffective.

Много неефективно.

In order to develop a dialogue for change

За да направим диалог за промяна,

we have to deal with our anger.

трябва да се справим с гнева си.

It's okay to be angry with the thing --

Добре е да се ядосвате на нещо -

the nuclear weapons in this case --

в този случай ядрените оръжия -

but it is hopeless to be angry with the people.

но е безнадеждно да се ядосвате на хората.

They are human beings just like us.

Те са човешки същества точно като нас.

And they're doing what they think is best.

Правят това, което мислят, че е най-добро.

And that's the basis on which we have to talk with them.

Това е основата, на това, как да разговаряме с тях.

So that's the third one, anger.

Това е третият метод, гняв.

And it brings me to the crux

Това ме довежда до основния проблем

of what's going on, or what I perceive as going on,

за това, какво се случва или каквото мисля, че се случва

in the world today,

в съвременния свят,

which is that last century was top-down power.

което е силата отгоре - надолу през миналия век.

It was still governments telling people what to do.

Все още правителствата казваха на хората, какво да правят.

This century there's a shift.

През този век има промяна.

It's bottom-up or grassroots power.

Това е сила отдолу-нагоре.

It's like mushrooms coming through concrete.

Това е като гъби, които минават през бетон.

It's people joining up with people, as Bundy just said, miles away

Това е, когато хората се присъединяват с хора, както Бънди каза, хора, които се намират на мили разстояние едни от други,

to bring about change.

за да донесат промяна.

And Peace Direct spotted quite early on

"Пийс дайрект" забеляза отрано,

that local people in areas of very hot conflict

че местните хора в области с много конфликти

know what to do.

знаят какво да правят.

They know best what to do.

Те знаят най-добре, какво да правят.

So Peace Direct gets behind them to do that.

"Пийс дайрект" ги остави да правят това.

And the kind of thing they're doing

Това, което те правят,

is demobilizing militias,

е да демобилизират военните сили,

rebuilding economies,

да създадат отново икономика,

resettling refugees,

да намерят отново жилища за бегълците,

even liberating child soldiers.

дори да освободят децата войници.

And they have to risk their lives almost every day

Те трябва да рискуват живота си всеки ден,

to do this.

за да правят това.

And what they've realized

Това, което разбраха,

is that using violence in the situations they operate in

е че използването на жестокост в ситуациите, в които се намират,

is not only less humane,

е не само нехуманно,

but it's less effective

но и по-неефективно

than using methods that connect people with people, that rebuild.

от използването на методи, които свързват хора с хора, които възстановяват.

And I think that the U.S. military

Мисля, че военните сили на Съединените щати

is finally beginning to get this.

най-накрая започват да разбират това.

Up to now their counter-terrorism policy

Досега, тяхната контра-терористична политика

has been to kill insurgents at almost any cost,

е била да убиват въстаници на всяка цена

and if civilians get in the way,

и ако се намесят граждани,

that's written as "collateral damage."

това се записва като "невинна вреда".

And this is so infuriating and humiliating

Това е толкова разгневяващо и унижаващо

for the population of Afghanistan,

за населението на Афганистан,

that it makes the recruitment for al-Qaeda very easy,

че то улесни създаването на "Ал Кайда",

when people are so disgusted by, for example,

когато хората са толкова отвратени от

the burning of the Koran.

изгарянето на Корана например.

So the training of the troops has to change.

Обучението на армията трябва да се промени.

And I think there are signs that it is beginning to change.

Мисля, че има знаци, че това е началото на промяната.

The British military have always been much better at this.

Британските военни сили имат напредък в това.

But there is one magnificent example for them to take their cue from,

Но има един чудесен опит, от който да се поучат

and that's a brilliant U.S. lieutenant colonel

и това е този чудесен американски генерал лейтенант,

called Chris Hughes.

наречен Крис Хюс.

And he was leading his men down the streets of Najaf --

- той предвождаше армията си по улиците на Наджаф

in Iraq actually --

в Ирак всъщност -

and suddenly people were pouring out of the houses on either side of the road,

а хората излизаха от къщите разположени отстрани на пътя,

screaming, yelling, furiously angry,

крещейки, викайки, много ядосани

and surrounded these very young troops who were completely terrified,

и заобиколени от тази млада армия, която беше изплашена,

didn't know what was going on, couldn't speak Arabic.

не знаеща какво става, не можеща да говори арабски.

And Chris Hughes strode into the middle of the throng

Крис Хюс мина в средата на тълпата,

with his weapon above his head, pointing at the ground,

носейки оръжието над главата си и сочейки към земята

and he said, "Kneel."

каза: "Коленичете".

And these huge soldiers

Тези огромни войници,

with their backpacks and their body armor,

с раници и оръжие по тялото,

wobbled to the ground.

коленичиха.

And complete silence fell.

Настъпи тишина.

And after about two minutes,

След около две минути,

everybody moved aside and went home.

всички се разотидоха.

Now that to me is wisdom in action.

За мен това беше умна постъпка.

In the moment, that's what he did.

Това направи той.

And it's happening everywhere now.

Сега това се случва навсякъде.

You don't believe me?

Не ми ли вярвате?

Have you asked yourselves

Питали ли сте се,

why and how so many dictatorships have collapsed

защо и как толкова много диктатури паднаха

over the last 30 years?

за последните 30 години?

Dictatorships in Czechoslovakia, East Germany,

Диктатурите в Чехословакия, Източна Германия,

Estonia, Latvia, Lithuania,

Естония, Латвия, Литва,

Mali, Madagascar,

Мали, Мадагаскар,

Poland, the Philippines,

Полша, Филипините,

Serbia, Slovenia, I could go on,

Сърбия, Словения, мога да продължа

and now Tunisia and Egypt.

и сега Тунис и Египет.

And this hasn't just happened.

Това не се е случило просто така.

A lot of it is due to a book

Много от това се случи след издаването на книга,

written by an 80-year-old man in Boston, Gene Sharp.

написана от 80 годишен човек в Бостън, Джиин Шарп.

He wrote a book called "From Dictatorship to Democracy"

Той написа книга, наречена "От диктатура към демокрация"

with 81 methodologies for non-violent resistance.

с 81 методологии за съпротивление без насилие.

And it's been translated into 26 languages.

Тя беше преведена на 26 езика.

It's flown around the world.

Беше разпространена навсякъде по света.

And it's being used by young people and older people everywhere,

Беше използвана от млади и стари, навсякъде,

because it works and it's effective.

защото е ефективна.

So this is what gives me hope --

Това ми дава надежда,

not just hope, this is what makes me feel very positive right now.

не просто надежда, но това ме кара да се чувствам позитивно настроена.

Because finally human beings are getting it.

Защото най-накрая хората го разбират.

We're getting practical, doable methodologies

Ставаме практични, възможни методологии

to answer my question:

отговарят на въпроса ми:

How do we deal with a bully without becoming a thug?

Как да се справим с побойници, без да станем гангстер?

We're using the kind of skills that I've outlined:

Използваме уменията, които описах:

inner power -- the development of inner power -- through self-knowledge,

вътрешна сила - развиване на вътрешна сила - чрез себепознание,

recognizing and working with our fear,

разпознаване и справяне със страха,

using anger as a fuel,

използване на гнева като гориво,

cooperating with others,

сътрудничество с другите хора,

banding together with others,

обединяване с другите хора,

courage,

смелост

and most importantly, commitment to active non-violence.

и най-важното, обвързаност към активна не жестокост.

Now I don't just believe in non-violence.

Не само вярвам в не жестокостта.

I don't have to believe in it.

Не трябва да вярвам в нея.

I see evidence everywhere of how it works.

Навсякъде виждам доказателства, как тя работи.

And I see that we, ordinary people,

Виждам, че ние, обикновените хора,

can do what Aung San Suu Kyi and Ghandi and Mandela did.

можем да направим това, което направиха Аунг Сан Суу Куи и Мандела.

We can bring to an end

Можем да доведем до край

the bloodiest century that humanity has ever known.

най-кървавия век, който човечеството познава.

And we can organize to overcome oppression

Можем да се организираме, за да преодолеем подтисничеството,

by opening our hearts

като отворим сърцата си

as well as strengthening this incredible resolve.

и като приложим това невероятно решение.

And this open-heartedness is exactly what I've experienced

Това откриване на сърцата е точно това, което преживях

in the entire organization of this gathering since I got here yesterday.

при това събиране, откакто съм тук от вчера.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)