Understanding the rise of China | Martin Jacques

Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova

The world is changing

Светът се променя

with really remarkable speed.

с наистина забележителна скорост.

If you look at the chart at the top here,

Ако погледнете графиката тук горе,

you'll see that in 2025,

ще видите, че през 2025 година,

these Goldman Sachs projections

прогнозите на Goldman Sachs предсказват,

suggest that the Chinese economy

че китайската икономика

will be almost the same size as the American economy.

ще бъде почти същия размер като американската икономика.

And if you look at the chart

И ако се вгледате в диаграмата

for 2050,

за 2050 година,

it's projected that the Chinese economy

там се прогнозира, че китайската икономика

will be twice the size of the American economy,

ще бъде два пъти по-голяма от Американската икономика,

and the Indian economy will be almost the same size

а Индийската икономика ще бъде почти същата големина

as the American economy.

както Американската икономика.

And we should bear in mind here

И ние трябва да имаме предвид тук,

that these projections were drawn up

че тези прогнози бяха изготвени

before the Western financial crisis.

преди западната финансова криза.

A couple of weeks ago,

Преди няколко седмици

I was looking at the latest projection

гледах последните прогнози

by BNP Paribas

от BNP Paribas,

for when China

за това кога Китай

will have a larger economy

ще има по-голяма икономика,

than the United States.

от тази на Съединените щати.

Goldman Sachs projected 2027.

Goldman Sachs прогнозираха 2027 година.

The post-crisis projection

Прогнозата, направена след кризата

is 2020.

е 2020 година.

That's just a decade away.

Това е само след едно десетилетие.

China is going to change the world

Китай ще промени света

in two fundamental respects.

в два основни аспекта.

First of all,

На първо място,

it's a huge developing country

това е огромна развиваща се страна,

with a population of 1.3 billion people,

с население от 1,3 милиарда души,

which has been growing for over 30 years

която се развива през последните повече от 30 години

at around 10 percent a year.

с около 10 процента годишно.

And within a decade,

И в рамките на едно десетилетие

it will have the largest economy in the world.

ще има най-голямата икономика в света.

Never before in the modern era

Никога досега в модерната история,

has the largest economy in the world

най-голямата икономика в света

been that of a developing country,

не е била на развиваща се страна,

rather than a developed country.

вместо на развита страна.

Secondly,

На второ място,

for the first time in the modern era,

за първи път в модерната история,

the dominant country in the world --

доминиращата държава в света --

which I think is what China will become --

която според мен ще стане Китай --

will be not from the West

няма да бъде от Запада,

and from very, very different civilizational roots.

и ще произхожда от много, много различна цивилизация.

Now, I know it's a widespread assumption in the West

Знам, че има широко разпространено убеждение на Запад,

that as countries modernize,

че докато държавите се модернизират,

they also westernize.

те също усвояват западния начин на живот.

This is an illusion.

Това е илюзия.

It's an assumption that modernity

Това е предположение, че модерността

is a product simply of competition, markets and technology.

е продукт само на конкуренция, пазари и технологии.

It is not. It is also shaped equally

Това не е така. Тя е също оформена еднакво

by history and culture.

от историята и културата.

China is not like the West,

Китай не е като Запада,

and it will not become like the West.

и няма да стане като Запада.

It will remain in very fundamental respects

Ще остане в много основни аспекти

very different.

много различен.

Now the big question here is obviously,

Сега, големият въпрос тук е очевидно,

how do we make sense of China?

какво да си мислим за Китай?

How do we try to understand what China is?

Как да се опитаме да разберем какво е Китай?

And the problem we have in the West at the moment, by and large,

И проблемът, който имаме на Запад в момента, до голяма степен е,

is that the conventional approach

че традиционният подход

is that we understand it really in Western terms,

е, че ние го разбираме наистина от западна гледна точка,

using Western ideas.

използвайки западни идеи.

We can't.

Ние не можем да правим това.

Now I want to offer you

Сега искам да ви предложа

three building blocks

три градивни елементи,

for trying to understand what China is like,

за да се опитате да разберете какво представлява Китай --

just as a beginning.

само като начало.

The first is this:

Първото е това,

that China is not really a nation-state.

че Китай не е всъщност една национална държава.

Okay, it's called itself a nation-state

Добре, той нарича себе си национална държава

for the last hundred years,

през последните сто години.

but everyone who knows anything about China

Но всеки, който знае нещо за Китай,

knows it's a lot older than this.

знае, че той е много по-стар от това.

This was what China looked like with the victory of the Qin Dynasty

Така е изглеждал Китай след победата на династията Чин

in 221 B.C. at the end of the warring-state period --

през 221 година преди новата ера, в края на периода на враждуващите класи --

the birth of modern China.

раждането на съвременен Китай.

And you can see it against the boundaries of modern China.

И можете да го видите в сравнение с границите на съвременен Китай.

Or immediately afterward, the Han Dynasty,

Или веднага след това, династията Хан,

still 2,000 years ago.

още преди 2000 години.

And you can see already it occupies

И можете да видите, че вече заема

most of what we now know as Eastern China,

по-голяма част от това, което днес знаем като източен Китай,

which is where the vast majority of Chinese lived then

което е мястото, където по-голяма част от китайците живели тогава

and live now.

и живеят сега.

Now what is extraordinary about this

Невероятното нещо тук е,

is, what gives China its sense of being China,

че това, което дава на Китай усещането, че е Китай,

what gives the Chinese

това, което дава на Китайците

the sense of what it is to be Chinese,

усещането за това, че са Китайци,

comes not from the last hundred years,

идва не от последните сто години,

not from the nation-state period,

не от периода на националната държава,

which is what happened in the West,

както се е случило на Запад,

but from the period, if you like,

но от периода, ако искате,

of the civilization-state.

на цивилизираната държава.

I'm thinking here, for example,

Тук си мисля, например,

of customs like ancestral worship,

за обичаи като родови поклонения,

of a very distinctive notion of the state,

за много характерно схващане за държавата,

likewise, a very distinctive notion of the family,

също така, много характерна представа за семейството,

social relationships like guanxi,

социални взаимоотношения като гуанши,

Confucian values and so on.

Конфуциански ценности и др.

These are all things that come

Това са все неща, които идват

from the period of the civilization-state.

от времето на цивилизираната държава.

In other words, China, unlike the Western states and most countries in the world,

С други думи, Китай, за разлика от западните държави и повечето страни в света,

is shaped by its sense of civilization,

е оформен от чувството си за цивилизация,

its existence as a civilization-state,

неговото съществуване като цивилизирана държава,

rather than as a nation-state.

а не като национална държава.

And there's one other thing to add to this, and that is this:

И има още нещо, което да се добави към това, и то е следното:

Of course we know China's big, huge,

Разбира се, ние знаем, че Китай е голям, огромен,

demographically and geographically,

демографски и географски,

with a population of 1.3 billion people.

с население от 1,3 милиарда души.

What we often aren't really aware of

Това, с което често не сме много наясно

is the fact

е фактът,

that China is extremely diverse

че Китай е изключително разнообразен

and very pluralistic,

и много плуралистичен,

and in many ways very decentralized.

и в много отношения много децентрализиран.

You can't run a place on this scale simply from Beijing,

Не може да управлявате площ от такъв мащаб просто от Пекин,

even though we think this to be the case.

въпреки че си мислим, че това е така.

It's never been the case.

Никога не е било така.

So this is China, a civilization-state,

Така че това е Китай, цивилизирана държава,

rather than a nation-state.

а не национална държава.

And what does it mean?

И какво означава това?

Well, I think it has all sorts of profound implications.

Ами мисля, че има най-различни значими последици.

I'll give you two quick ones.

Ще ви дам два примера набързо.

The first is that

Първият е, че

the most important political value for the Chinese

най-важната политическа стойност за китайците

is unity,

е обединението,

is the maintenance

поддържането

of Chinese civilization.

на Китайската цивилизация.

You know, 2,000 years ago, Europe:

Знаете ли, преди 2000 години, Европа:

breakdown -- the fragmentation of the Holy Roman Empire.

разпадане, разпокъсаността на Свещената Римска империя [Римската империя].

It divided, and it's remained divided ever since.

Тя се разделила, и останала разделена до днес.

China, over the same time period,

Китай, през същия период от време,

went in exactly the opposite direction,

отишъл в точно обратната посока,

very painfully holding this huge civilization,

много болезнено задържайки тази огромна цивилизация,

civilization-state, together.

цивилизирана държава цяла.

The second

Второто нещо

is maybe more prosaic,

е може би по-прозаично,

which is Hong Kong.

което е Хонг Конг.

Do you remember the handover of Hong Kong

Спомняте ли си предаването на Хонг Конг

by Britain to China in 1997?

от Великобритания на Китай през 1997 година?

You may remember

Може би си спомняте

what the Chinese constitutional proposition was.

какво беше китайското конституционно предложение.

One country, two systems.

Една държава, две системи.

And I'll lay a wager

И мога да се обзаложа,

that barely anyone in the West believed them.

че едва ли някой на Запад им повярва.

"Window dressing.

"Прах в очите.

When China gets its hands on Hong Kong,

Когато Китай се докопа до Хонг Конг,

that won't be the case."

това няма да се случи."

Thirteen years on,

13 години по-късно,

the political and legal system in Hong Kong

политическата и правната система в Хонг Конг

is as different now as it was in 1997.

са толкова различни сега, колкото бяха през 1997 година.

We were wrong. Why were we wrong?

Ние сгрешихме. Защо сгрешихме?

We were wrong because we thought, naturally enough,

Ние сгрешихме, защото си мислихме, напълно естествено,

in nation-state ways.

за модела на националната държава.

Think of German unification, 1990.

Мислете си за обединението на Германия през 1990 година.

What happened?

Какво се случи?

Well, basically the East was swallowed by the West.

Ами, в основни линии, изтока беше погълнат от запада.

One nation, one system.

Една нация, една система.

That is the nation-state mentality.

Това е мисленето за национална държава.

But you can't run a country like China,

Но не можете да управлявате страна като Китай,

a civilization-state,

цивилизирана страна,

on the basis of one civilization, one system.

на базата на една цивилизация, една система.

It doesn't work.

Не става.

So actually the response of China

Така че всъщност реакцията на Китай

to the question of Hong Kong --

по въпроса за Хонг Конг --

as it will be to the question of Taiwan --

както ще бъде по въпроса за Тайван --

was a natural response:

беше естествен отговор:

one civilization, many systems.

една цивилизация, много системи.

Let me offer you another building block

Нека да ви предложа друг градивен елемент,

to try and understand China --

за да се опитаме да разберем Китай --

maybe not sort of a comfortable one.

може би не толкова удобен.

The Chinese have a very, very different

Китайците имат много, много различна

conception of race

концепция за раса,

to most other countries.

в сравнение с повечето други страни.

Do you know,

Знаете ли,

of the 1.3 billion Chinese,

от 1.3 милиарда китайци,

over 90 percent of them

над 90 процента от тях

think they belong to the same race,

мислят, че принадлежат към една и съща раса,

the Han?

Хан.

Now, this is completely different

Сега, това е напълно различно

from the world's [other] most populous countries.

от другите страни с най-голямо население в света.

India, the United States,

Индия, САЩ,

Indonesia, Brazil --

Индонезия, Бразилия --

all of them are multiracial.

всички те са многорасови.

The Chinese don't feel like that.

Китайците не се чувстват по този начин.

China is only multiracial

Китай е многорасова само

really at the margins.

наистина в периферията.

So the question is, why?

Така че въпросът е, защо?

Well the reason, I think, essentially

Ами причината, мисля, по същество

is, again, back to the civilization-state.

е, отново, назад в цивилизираната държава.

A history of at least 2,000 years,

История от най-малко 2000 години,

a history of conquest, occupation,

история на завладяване, окупация,

absorption, assimilation and so on,

поглъщане, усвояване и т.н.,

led to the process by which,

довели до процеса, чрез който,

over time, this notion of the Han emerged --

с течение на времето, тази идея за Хан се появила --

of course, nurtured

разбира се, подхранвана

by a growing and very powerful sense

от нарастващо и много значимо усещане

of cultural identity.

за културна идентичност.

Now the great advantage of this historical experience

Голямото предимство на този исторически опит

has been that, without the Han,

е, че без Хан,

China could never have held together.

Китай никога нямаше да остане цял.

The Han identity has been the cement

Идентичността за Хан беше цимента,

which has held this country together.

който задържал тази страна цяла.

The great disadvantage of it

Големият недостатък на това е,

is that the Han have a very weak conception

че Хан имат много слабо схващане

of cultural difference.

за културни различия.

They really believe

Те наистина вярват

in their own superiority,

в собственото си превъзходство,

and they are disrespectful

и не се отнасят с уважение,

of those who are not.

към онези, които не са.

Hence their attitude, for example,

Оттам идва и тяхното отношение, например,

to the Uyghurs and to the Tibetans.

към Уйгурите и Тибетците.

Or let me give you my third building block,

Или нека да ви дам моя трети градивен елемент,

the Chinese state.

китайската държава.

Now the relationship

Сега, връзката

between the state and society in China

между държавата и обществото в Китай

is very different from that in the West.

са много различни от тези на Запад.

Now we in the West

Така, ние на Запад

overwhelmingly seem to think -- in these days at least --

преобладаващо изглежда си мислим -- в последните дни най-малко --

that the authority and legitimacy of the state

че правомощията и легитимността на държавата

is a function of democracy.

са функции на демокрацията.

The problem with this proposition

Проблемът с това предложение

is that the Chinese state

е, че Китайската държава

enjoys more legitimacy

се радва на по-голяма легитимност

and more authority

и повече правомощия,

amongst the Chinese

сред Китайците,

than is true

отколкото е вярно

with any Western state.

за всяка западна държава.

And the reason for this

И причината за това

is because --

е понеже --

well, there are two reasons, I think.

ами, има две причини за това, мисля.

And it's obviously got nothing to do with democracy,

И това очевидно няма нищо общо с демокрацията,

because in our terms the Chinese certainly don't have a democracy.

защото от наша гледна точка Китайците със сигурност нямат демокрация.

And the reason for this is,

И причината за това е,

firstly, because the state in China

от една страна, защото държавата в Китай

is given a very special --

има много специално --

it enjoys a very special significance

тя се радва на много специална значителност,

as the representative,

като представител,

the embodiment and the guardian

въплъщение и пазител

of Chinese civilization,

на Китайската цивилизация,

of the civilization-state.

на цивилизационната държава.

This is as close as China gets

Това е най-близко до това Китай да изпълнява

to a kind of spiritual role.

един вид духовна роля.

And the second reason is because,

А втората причина е защото,

whereas in Europe

докато в Европа

and North America,

и Северна Америка,

the state's power is continuously challenged --

властта на държавата е постоянно оспорвана --

I mean in the European tradition,

искам да кажа в Европейската традиция,

historically against the church,

исторически срещу църквата,

against other sectors of the aristocracy,

срещу други сектори на аристокрацията,

against merchants and so on --

срещу търговци и т.н. --

for 1,000 years,

за 1000 година

the power of the Chinese state

властта на китайската държава

has not been challenged.

не е била оспорвана.

It's had no serious rivals.

Тя е нямала сериозни съперници.

So you can see

Така че можете да видите,

that the way in which power has been constructed in China

че начинът, по който властта е построена в Китай

is very different from our experience

е много различен от нашия опит

in Western history.

в западната история.

The result, by the way,

В резултат на това, между другото,

is that the Chinese have a very different view of the state.

китайците имат много по-различно възприятие за държавата.

Whereas we tend to view it as an intruder,

Докато ние я виждаме като нарушител,

a stranger,

непознат,

certainly an organ

със сигурност орган,

whose powers need to be limited

чиито правомощия трябва да бъдат намалени,

or defined and constrained,

или дефинирани и ограничени,

the Chinese don't see the state like that at all.

Китайците въобще не виждат държавата по този начин.

The Chinese view the state

Китайците виждат държавата

as an intimate -- not just as an intimate actually,

като интимен -- не само като интимен всъщност,

as a member of the family --

като член на семейството --

not just in fact as a member of the family,

всъщност не просто като член на семейството,

but as the head of the family,

но като главата на семейството,

the patriarch of the family.

патриарха на семейството.

This is the Chinese view of the state --

Това е китайското схващане за държавата --

very, very different to ours.

много, много различно от нашето.

It's embedded in society in a different kind of way

То е заложено в общество по много различен начин,

to what is the case

отколкото, както е

in the West.

на Запад.

And I would suggest to you that actually what we are dealing with here,

И бих ви предложил, че действително това, с което се занимаваме тук,

in the Chinese context,

в Китайския контекст,

is a new kind of paradigm,

е нов вид модел,

which is different from anything

който е по-различен от всичко,

we've had to think about in the past.

за което можем да се сетим в миналото.

Know that China believes in the market and the state.

Помнете, че Китай вярва в пазара и държавата.

I mean, Adam Smith,

Искам да кажа, Адам Смит,

already writing in the late 18th century, said,

пишейки още в края на 18 век, казва:

"The Chinese market is larger and more developed

"Китайският пазар е по-голям и по-развит

and more sophisticated

и по-сложен

than anything in Europe."

от всеки в Европа."

And, apart from the Mao period,

И, с изключение на периода на Мао,

that has remained more or less the case ever since.

това е останало повече или по-малко вярно и досега

But this is combined

Но това е комбинирано

with an extremely strong and ubiquitous state.

с изключително силна и повсеместна държава.

The state is everywhere in China.

Държавата е навсякъде в Китай.

I mean, it's leading firms --

Искам да кажа, тя води фирмите,

many of them are still publicly owned.

много от тях все още са публична собственост.

Private firms, however large they are, like Lenovo,

Частните фирми, колкото и да са големи, като Lenovo,

depend in many ways on state patronage.

зависят в много отношения от държавен патронаж.

Targets for the economy and so on

Икономически цели и т.н.

are set by the state.

се определят от държавата.

And the state, of course, its authority flows into lots of other areas --

И държавата, разбира се, нейният авторитет се простира и в други области --

as we are familiar with --

с които сме запознати --

with something like the one-child policy.

с неща като политиката за едно дете.

Moreover, this is a very old state tradition,

Нещо повече, това е много стара държавна традиция,

a very old tradition of statecraft.

много стара традиция за управление на държавата.

I mean, if you want an illustration of this,

Искам да кажа, ако искате илюстрация на това,

the Great Wall is one.

Великата китайска стена е един пример.

But this is another, this is the Grand Canal,

Но това е друг, това е Великия канал,

which was constructed in the first instance

който бил построен първоначално

in the fifth century B.C.

в пети век преди Христа,

and was finally completed

и бил завършен

in the seventh century A.D.

в седми век от нашата ера

It went for 1,114 miles,

Простира се в продължение на 1114 мили (1793 километра),

linking Beijing

свързвайки Пекин

with Hangzhou and Shanghai.

с Хангджоу и Шанхай.

So there's a long history

Така че има дълга история

of extraordinary state infrastructural projects

на изумителни държавни инфраструктурни проекти

in China,

в Китай,

which I suppose helps us to explain what we see today,

което предполагам ни помага да си обясним това, което виждаме днес,

which is something like the Three Gorges Dam

което е неща като язовира Трите клисури

and many other expressions

и много други подобни примери

of state competence

за държавна компетенция

within China.

в рамките на Китай.

So there we have three building blocks

Ето ги и трите градивни елементи,

for trying to understand the difference that is China --

в опитите ни да разберем различията е Китай --

the civilization-state,

цивилизираната държава,

the notion of race

понятието за раса

and the nature of the state

и естеството на държавата

and its relationship to society.

и нейната връзка с обществото.

And yet we still insist, by and large,

И все пак, ние все още настояваме, до голяма степен,

in thinking that we can understand China

мислейки си, че можем да разберем Китай,

by simply drawing on Western experience,

като просто се позоваваме на западния опит,

looking at it through Western eyes,

гледайки на него през западни очи,

using Western concepts.

използвайки западни понятия.

If you want to know why

Ако искате да разберете защо

we unerringly seem to get China wrong --

ние безпогрешно изглежда, че разбираме Китай погрешно --

our predictions about what's going to happen to China are incorrect --

нашите прогнози за това какво ще се случи в Китай са неверни --

this is the reason.

това е причината.

Unfortunately, I think,

За съжаление мисля,

I have to say that I think

трябва да кажа, че мисля,

attitude towards China

че отношението към Китай

is that of a kind of little Westerner mentality.

е това на човек с дребнав западен манталитет.

It's kind of arrogant.

То е донякъде арогантно.

It's arrogant in the sense

То е арогантно, в смисъл,

that we think that we are best,

че ние смятаме, че сме най-добрите,

and therefore we have the universal measure.

и затова имаме универсалната мярка.

And secondly, it's ignorant.

И на второ място, то е невежо.

We refuse to really address

Ние отказваме да адресираме наистина

the issue of difference.

въпроса за различията.

You know, there's a very interesting passage

Знаете ли, има много интересен пасаж

in a book by Paul Cohen, the American historian.

в книгата на Пол Коен, американски историк.

And Paul Cohen argues

И Пол Коен твърди,

that the West thinks of itself

че Западът мисли за себе си,

as probably the most cosmopolitan

като може би за най-космополитната

of all cultures.

от всички култури.

But it's not.

Но това не е.така.

In many ways,

В много отношения,

it's the most parochial,

той е най-ограничения,

because for 200 years,

защото за 200 години

the West has been so dominant in the world

Запада е бил толкова доминиращ в света,

that it's not really needed

че наистина не е било необходимо

to understand other cultures,

да разбира други култури,

other civilizations.

други цивилизации.

Because, at the end of the day,

Защото, в крайна сметка,

it could, if necessary by force,

той би могъл, ако е необходимо със сила,

get its own way.

да наложи своята воля.

Whereas those cultures --

Докато тези култури --

virtually the rest of the world, in fact,

почти останалата част от света, всъщност --

which have been in a far weaker position, vis-a-vis the West --

която била в много по-слаба позиция, за разлика от Запада,

have been thereby forced to understand the West,

била принудена да разбира Запада,

because of the West's presence in those societies.

поради присъствието на Запада в тези общества.

And therefore, they are, as a result,

И затова, те са в резултат на това,

more cosmopolitan in many ways than the West.

та са по-космополитни в много отношения, отколкото Запада.

I mean, take the question of East Asia.

Искам да кажа, да вземем въпроса за Източна Азия.

East Asia: Japan, Korea, China, etc. --

Източна Азия: Япония, Корея, Китай и т.н. --

a third of the world's population lives there.

една трета от населението на света живее там,

Now the largest economic region in the world.

сега най-големият икономически регион в света.

And I'll tell you now,

И ще ви кажа сега,

that East Asianers, people from East Asia,

че източно азиатците, хората от Източна Азия,

are far more knowledgeable

са далеч по-добре осведомени

about the West

за Запада,

than the West is about East Asia.

отколкото Запада е за Източна Азия.

Now this point is very germane, I'm afraid,

Сега този въпрос е много уместен, боя се,

to the present.

за днешно време.

Because what's happening? Back to that chart at the beginning,

Защото какво се случва? Нека да се върнем на тази диаграма от началото --

the Goldman Sachs chart.

графиката от Goldman Sachs.

What is happening

Това, което се случва е

is that, very rapidly in historical terms,

че много бързо в исторически план,

the world is being driven

света се движи

and shaped,

и формира,

not by the old developed countries,

не от старите развити страни,

but by the developing world.

но от развиващия се свят.

We've seen this

Ние виждаме това

in terms of the G20

от гледна точка на Г-20 --

usurping very rapidly the position of the G7,

узурпиращи много бързо позицията на Г-7,

or the G8.

или Г-8.

And there are two consequences of this.

И има две последствия от това.

First, the West

На първо място, Запада

is rapidly losing

бързо губи

its influence in the world.

влиянието си в света.

There was a dramatic illustration of this actually a year ago --

Имаше драматична илюстрация на това, всъщност преди една година --

Copenhagen, climate change conference.

в Копенхаген, на конференцията за изменението на климата.

Europe was not at the final negotiating table.

Европа не беше на крайната маса за преговори.

When did that last happen?

Кога за последно се случило това?

I would wager it was probably about 200 years ago.

Бих се обзаложил, че най-вероятно преди около 200 години.

And that is what is going to happen in the future.

И това ще се случи в бъдещето.

And the second implication

И второто последствие е,

is that the world will inevitably, as a consequence,

че светът неизбежно, в резултат на това,

become increasingly unfamiliar to us,

ще става все по-непознат за нас,

because it'll be shaped by cultures and experiences and histories

тъй като ще бъде формиран от култури и преживявания, и истории,

that we are not really familiar with,

с които не сме много запознати,

or conversant with.

или, с които не общуваме.

And at last, I'm afraid -- take Europe;

И накрая, боя се -- да вземем Европа,

America is slightly different --

Америка е малко по-различна --

but Europeans by and large, I have to say,

но Европейците като цяло, трябва да кажа,

are ignorant,

не са запознати,

are unaware

не са наясно,

about the way the world is changing.

с начина, по който светът се променя.

Some people -- I've got an English friend in China,

Някои хора -- имам английски приятел в Китай,

and he said, "The continent is sleepwalking into oblivion."

и той ми каза: "Континентът ходи насън в забрава."

Well, maybe that's true,

Ами, може би това е вярно,

maybe that's an exaggeration.

може би това е преувеличение.

But there's another problem which goes along with this --

Но има и друг проблем, който е свързан с това --

that Europe is increasingly out of touch with the world --

че Европа все повече се откъсва от света --

and that is a sort of

и това е нещо като

loss of a sense of the future.

губене на представа за бъдещето.

I mean, Europe once, of course, once commanded the future

Искам да кажа, Европа навремето, разбира се, преди определяше бъдещето

in its confidence.

с нейната увереност.

Take the 19th century, for example.

Вземете 19-ти век например.

But this, alas, is no longer true.

Но това, уви, вече не е вярно.

If you want to feel the future, if you want to taste the future,

Ако искате да почувствате бъдещето, ако искате да вкусите от бъдещето,

try China -- there's old Confucius.

опитайте Китай -- това е стария Конфуций.

This is a railway station

Това е жп гара,

the likes of which you've never seen before.

подобна на която не сте виждали никога преди.

It doesn't even look like a railway station.

Дори не прилича на жп гара.

This is the new [Wuhan] railway station

Това е новата жп гара на Гуанджоу

for the high-speed trains.

за високоскоростни влакове.

China already has a bigger network

Китай вече има по-голяма мрежа,

than any other country in the world

от всяка друга страна в света,

and will soon have more than all the rest of the world put together.

и скоро ще има по-голяма от всички останали страни в света, взети заедно.

Or take this: now this is an idea,

Или вземете това: Сега това е само идея,

but it's an idea to be tried out shortly

но това е идея, която наскоро ще бъде изпитана

in a suburb of Beijing.

в предградие на Пекин.

Here you have a megabus,

Тук имате мегабус,

on the upper deck carries about 2,000 people.

на горния етаж вози около 2000 души.

It travels on rails

Той пътува по релси

down a suburban road,

по крайградски път,

and the cars travel underneath it.

и колите се движат под него.

And it does speeds of up to about 100 miles an hour.

И равива скорост до 100 мили (160 километра) в час.

Now this is the way things are going to move,

Това е начина, по който ще се развиват нещата,

because China has a very specific problem,

тъй като Китай има много специфичен проблем,

which is different from Europe

който е различен от Европа

and different from the United States:

и различен от Съединените щати.

China has huge numbers of people and no space.

Китай има огромен брой хора и няма място.

So this is a solution to a situation

Така че това е решение за ситуацията,

where China's going to have

когато Китай ще има

many, many, many cities

много, много, много градове

over 20 million people.

с над 20 милиона души.

Okay, so how would I like to finish?

Добре, как бих искал да завърша?

Well, what should our attitude be

Ами, какво трябва да бъде отношението ни

towards this world

към този свят,

that we see

който виждаме

very rapidly developing

да се развива много бързо

before us?

пред нас?

I think there will be good things about it and there will be bad things about it.

Мисля, че ще има добри неща в него и ще има лоши неща в него.

But I want to argue, above all,

Но искам да твърдя, преди всичко,

a big-picture positive for this world.

голяма положителна картина за този свят.

For 200 years,

В продължение на 200 години,

the world was essentially governed

светът беше по същество управляван

by a fragment of the human population.

от фрагмент от населението на света.

That's what Europe and North America represented.

Това е, което представляха Европа и Северна Америка.

The arrival of countries

Пристигането на страни

like China and India --

като Китай и Индия --

between them 38 percent of the world's population --

между тях 38 процента от населението на света --

and others like Indonesia and Brazil and so on,

и други като Индонезия и Бразилия и т. н.,

represent the most important single act

представлява най-важният единичен акт

of democratization

на демократизация

in the last 200 years.

през последните 200 години.

Civilizations and cultures,

Цивилизациите и културите,

which had been ignored, which had no voice,

които са били пренебрегвани, които са нямали глас,

which were not listened to, which were not known about,

които не са били изслушвани, които не са били известни,

will have a different sort

ще имат различен вид

of representation in this world.

представителство в този свят.

As humanists, we must welcome, surely,

Като хуманисти, ние трябва да приветстваме, разбира се,

this transformation,

тази трансформация.

and we will have to learn

И ще трябва да научим

about these civilizations.

за тези цивилизации.

This big ship here

Този голям кораб тук

was the one sailed in by Zheng He

е онзи, на който плавал Джън Хъ

in the early 15th century

в началото на 15 век,

on his great voyages

по време на големите му пътувания

around the South China Sea, the East China Sea

около Южнокитайско море, Източнокитайско море

and across the Indian Ocean to East Africa.

и през Индийския океан до източна Африка.

The little boat in front of it

Малката лодка пред него

was the one in which, 80 years later,

е кораба, в който, 80 години по-късно

Christopher Columbus crossed the Atlantic.

Христофор Колумб прекосил Атлантическия океан.

(Laughter)

(Смях)

Or, look carefully

Или, погледнете внимателно

at this silk scroll

този копринен свитък,

made by ZhuZhou

направен от Жу Жоу

in 1368.

през 1368 година.

I think they're playing golf.

Мисля, че те играят голф.

Christ, the Chinese even invented golf.

Исусе, китайците дори изобретили голфа.

Welcome to the future. Thank you.

Добре дошли в бъдещето. Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)