The Art of Stillness | Pico Iyer | TED

Translator: Biliana Nikolova Reviewer: Kitchka Dyankova

I'm a lifelong traveler.

Цял живот пътешествам.

Even as a little kid,

Още като дете

I was actually working out that it would be cheaper

изчислих, че ще излезе по-евтино,

to go to boarding school in England

ако уча в пансион в Англия,

than just to the best school down the road from my parents' house in California.

вместо в най-доброто училище в квартала близо до семейния ни дом в Калифорния.

So, from the time I was nine years old

И така, още от 9-годишна възраст

I was flying alone several times a year

летях сам самичък няколко пъти годишно

over the North Pole, just to go to school.

над Северния полюс, за да ходя на училище.

And of course the more I flew the more I came to love to fly,

И, естествено, колкото повече летях, толкова повече обичах да летя,

so the very week after I graduated from high school,

затова в седмицата, през която завърших гимназия,

I got a job mopping tables

се хванах на работа да почиствам масите в заведения,

so that I could spend every season of my 18th year

за да мога да прекарам всеки сезон от 18-тата си година

on a different continent.

на различен континент.

And then, almost inevitably, I became a travel writer

И така, почти неизбежно, станах пътуващ писател,

so my job and my joy could become one.

комбинирайки работата и удоволствието в едно.

And I really began to feel that if you were lucky enough

Тогава започнах да усещам, че ако човек има достатъчно късмет

to walk around the candlelit temples of Tibet

да се разхожда из осветените от свещи храмове на Тибет

or to wander along the seafronts in Havana

или да се скита по крайбрежните улици на Хавана,

with music passing all around you,

а музиката да го залива отвсякъде,

you could bring those sounds and the high cobalt skies

може да пренесе тези звуци, безкрайното кобалтово небе

and the flash of the blue ocean

и разбиващите се вълни на синия океан

back to your friends at home,

при своите приятели у дома,

and really bring some magic

както и да пренесе малко вълшебство

and clarity to your own life.

и яснота в собствения си живот.

Except, as you all know,

Освен това, както знаете,

one of the first things you learn when you travel

едно от първите неща, които научаваш, когато си на път,

is that nowhere is magical unless you can bring the right eyes to it.

е, че не можеш да видиш вълшебното, ако не си настроил своя взор.

You take an angry man to the Himalayas,

Ако качиш някой сърдитко на Хималаите,

he just starts complaining about the food.

той ще започне да се оплаква от храната.

And I found that the best way

Най-неочаквано открих,

that I could develop more attentive and more appreciative eyes

че най-добрият начин да настроя очите си да бъдат по-внимателни

was, oddly,

и оценяващи заобикалящото,

by going nowhere, just by sitting still.

е да не пътувам за никъде, а просто да стоя неподвижно.

And of course sitting still is how many of us get

Именно в състоянието на покой много от нас получават това,

what we most crave and need in our accelerated lives, a break.

за което копнеем и жадуваме в нашия живот на бързи обороти – почивка.

But it was also the only way

За мен това е и единственият начин

that I could find to sift through the slideshow of my experience

да успея да пресея редуващите се образи на моите преживявания

and make sense of the future and the past.

и да осмисля бъдещето и миналото.

And so, to my great surprise,

И така, за моя огромна изненада,

I found that going nowhere

открих, че непътуването за никъде,

was at least as exciting as going to Tibet or to Cuba.

е също толкова вълнуващо, колкото пътуването до Тибет или Куба.

And by going nowhere, I mean nothing more intimidating

Под непътуване за никъде имам предвид съвсем постижимото

than taking a few minutes out of every day

отделяне на няколко минути на ден

or a few days out of every season,

или няколко дни всеки сезон

or even, as some people do,

или дори, както правят някои,

a few years out of a life

няколко години от живота,

in order to sit still long enough

за да останеш в покой достатъчно дълго,

to find out what moves you most,

за да откриеш какво те вълнува най-много,

to recall where your truest happiness lies

да си спомниш къде се крие най-изконното ти щастие

and to remember that sometimes

и да си припомниш, че понякога

making a living and making a life

изкарването на прехраната и прекарването на живота ти

point in opposite directions.

сочат в противоположни посоки.

And of course, this is what wise beings through the centuries

Разбира се, това е нещо, което векове наред ни повтарят

from every tradition have been telling us.

мъдреците от всяка духовна традиция.

It's an old idea.

Това е стара идея.

More than 2,000 years ago, the Stoics were reminding us

Преди повече от 2 хилядолетия стоиците ни напомнят,

it's not our experience that makes our lives,

че не опитът определя живота ни,

it's what we do with it.

а това, което правим с него.

Imagine a hurricane suddenly sweeps through your town

Представете си, че вашият град е пометен от ураган

and reduces every last thing to rubble.

и че всичко в него е изравнено със земята.

One man is traumatized for life.

Някой ще бъде травматизиран за цял живот.

But another, maybe even his brother, almost feels liberated,

Но друг, може би дори неговият брат, ще се почувства почти освободен

and decides this is a great chance to start his life anew.

и ще реши, че има уникалната възможност да започне живота си начисто.

It's exactly the same event,

Едно и също събитие,

but radically different responses.

но коренно различни реакции.

There is nothing either good or bad, as Shakespeare told us in "Hamlet,"

Няма добро или лошо, както ни казва Шекспир в „Хамлет“,

but thinking makes it so.

нашето мислене го прави такова.

And this has certainly been my experience as a traveler.

И точно това показва моят опит на пътешественик.

Twenty-four years ago I took the most mind-bending trip

Преди 24 години се отправих на най-паметното пътуване в живота ми –

across North Korea.

из Северна Корея.

But the trip lasted a few days.

Пътуването продължи едва няколко дни.

What I've done with it sitting still, going back to it in my head,

Това, което направих с него, преживявайки го в състояние на покой,

trying to understand it, finding a place for it in my thinking,

в опит да го разбера и да намеря място за него в мислите си,

that's lasted 24 years already

продължава вече 24 години

and will probably last a lifetime.

и вероятно ще продължи до края на живота ми.

The trip, in other words, gave me some amazing sights,

С други думи, пътуването ми донесе някои удивителни картини,

but it's only sitting still

но едва миговете на покой

that allows me to turn those into lasting insights.

ми позволиха да ги превърна в трайни прозрения.

And I sometimes think that so much of our life

Понякога си мисля, че толкова голяма част от живота ни

takes place inside our heads,

протича в главите ни,

in memory or imagination or interpretation or speculation,

чрез спомени или въображение или интерпретации или размишления,

that if I really want to change my life

че ако наистина искам да променя живота си,

I might best begin by changing my mind.

най-добре е да започна като променя ума си.

Again, none of this is new;

Всичко това не е нещо ново;

that's why Shakespeare and the Stoics were telling us this centuries ago,

затова Шекспир и стоиците говорят за него още преди векове,

but Shakespeare never had to face 200 emails in a day.

но Шекспир не е получавал по 200 имейла на ден.

(Laughter)

(Смях)

The Stoics, as far as I know, were not on Facebook.

А и доколкото ми е известно, стоиците не са имали профил във Facebook.

We all know that in our on-demand lives,

Знаем, че в нашия живот по заявка

one of the things that's most on demand

едно от нещата, което не ни достигат,

is ourselves.

сме самите ние.

Wherever we are, any time of night or day,

Където и да сме, по всяко време на денонощието

our bosses, junk-mailers, our parents can get to us.

нашите шефове, податели на нежелана поща и родители могат да стигнат до нас.

Sociologists have actually found that in recent years

Социолозите са установили, че през последните години

Americans are working fewer hours than 50 years ago,

американците работят по-малко часове, отколкото преди 50 години,

but we feel as if we're working more.

но се чувстваме така, сякаш работим повече.

We have more and more time-saving devices,

Имаме все повече спестяващи времето устройства,

but sometimes, it seems, less and less time.

но понякога ни се струва, че имаме все по-малко време.

We can more and more easily make contact with people

Можем все по-лесно да се свързваме с хората

on the furthest corners of the planet,

в най-далечните кътчета на света,

but sometimes in that process

но понякога в този процес

we lose contact with ourselves.

загубваме контакта със самите себе си.

And one of my biggest surprises as a traveler

Една от най-големите изненади за мен като пътешественик

has been to find that often it's exactly the people

беше да открия, че често именно хората,

who have most enabled us to get anywhere

които са ни дали възможност да стигнем някъде,

who are intent on going nowhere.

се стремят да не отиват никъде.

In other words, precisely those beings

С други думи, именно хората,

who have created the technologies

които са създали технологиите,

that override so many of the limits of old,

преодоляващи много от ограниченията на миналото,

are the ones wisest about the need for limits,

са най-мъдрите по отношение на нуждата от граници,

even when it comes to technology.

дори когато става въпрос за технологии.

I once went to the Google headquarters

Веднъж посетих централата на Google

and I saw all the things many of you have heard about;

и видях всичко това, за което много от вас са чували –

the indoor tree houses, the trampolines,

къщите на дървета в сградата, батутите, служителите,

workers at that time enjoying 20 percent of their paid time free

разполагащи свободно с 20 процента от работното си време,

so that they could just let their imaginations go wandering.

за да може въображението им да се развихри.

But what impressed me even more

Но това, което ме впечатли най-вече,

was that as I was waiting for my digital I.D.,

беше, че докато чаках да ми издадат дигиталния пропуск,

one Googler was telling me about the program

един от служителите на Google ми разказваше за програмата,

that he was about to start to teach the many, many Googlers

която предстоеше да стартира за обучаване на много други служители,

who practice yoga to become trainers in it,

практикуващи йога, за да станат инструктори по йога,

and the other Googler was telling me about the book that he was about to write

а друг служител ми сподели за книгата, която предстоеше да напише

on the inner search engine,

за вътрешната търсачка

and the ways in which science has empirically shown

и за начините, по които науката показва емпирично,

that sitting still, or meditation,

че състоянието на покой или медитацията

can lead not just to better health or to clearer thinking,

могат да ни донесат не само по-добро здраве или по-ясна мисъл,

but even to emotional intelligence.

но и емоционална интелигентност.

I have another friend in Silicon Valley

Имам друг приятел в Силициевата долина,

who is really one of the most eloquent spokesmen

който е един от най-убедителните поддръжници

for the latest technologies,

на най-новите технологии

and in fact was one of the founders of Wired magazine, Kevin Kelly.

и е един от основателите на сп. „Wired“ – Кевин Кели.

And Kevin wrote his last book on fresh technologies

Кевин написа последната си книга за новите технологии

without a smartphone or a laptop or a TV in his home.

без смартфон или лаптоп или телевизор у дома си.

And like many in Silicon Valley,

И като много други в Силициевата долина,

he tries really hard to observe

той прави всичко възможно да спазва

what they call an Internet sabbath,

това, което някои наричат „Събота без Интернет".

whereby for 24 or 48 hours every week

Това е 24- или 48-часов период седмично

they go completely offline

без да влизате в Интернет,

in order to gather the sense of direction

за да можете да развиете чувството

and proportion they'll need when they go online again.

на ориентация и мярка, необходимо, когато отново сте в Интернет.

The one thing perhaps that technology hasn't always given us

Нещо, което може би технологиите невинаги са ни давали,

is a sense of how to make the wisest use of technology.

е чувството как да използваме най-мъдро тези технологии.

And when you speak of the sabbath,

И когато говорим за съботния ден,

look at the Ten Commandments --

погледнете Десетте Божи заповеди –

there's only one word there for which the adjective "holy" is used,

има само една дума в тях, за която се използва прилагателното „свят“

and that's the Sabbath.

и тя е съботния ден.

I pick up the Jewish holy book of the Torah --

Разглеждайки свещената книга на евреите – Тора –

its longest chapter, it's on the Sabbath.

видях, че най-дългата глава в нея е посветена на шабат.

And we all know that it's really one of our greatest luxuries,

Всички ние знаем, че разполагаме с този огромен лукс:

the empty space.

празното пространство.

In many a piece of music, it's the pause or the rest

В много музикални произведения именно паузата

that gives the piece its beauty and its shape.

придава тяхната красота и форма.

And I know I as a writer

И като писател знам,

will often try to include a lot of empty space on the page

че често се опитвам да вмъкна много празно пространство на страницата,

so that the reader can complete my thoughts and sentences

за да може читателят да завърши моите мисли и изречения

and so that her imagination has room to breathe.

и въображението му да бъде оставено на свобода.

Now, in the physical domain, of course, many people,

Естествено във физическия свят много хора, стига

if they have the resources,

да разполагат със средствата,

will try to get a place in the country, a second home.

биха се опитали да си купят втори дом в провинцията.

I've never begun to have those resources,

Никога дори не съм започвал да разполагам с подобни средства,

but I sometimes remember that any time I want,

но понякога си напомням, че стига да поискам, по всяко време

I can get a second home in time, if not in space,

мога да имам свой втори дом във времето, ако не в пространството,

just by taking a day off.

като си взема почивен ден.

And it's never easy because, of course, whenever I do I spend much of it

Това никога не е лесно, защото винаги когато го сторя, прекарвам

worried about all the extra stuff

повечето време в притеснения за

that's going to crash down on me the following day.

това, което ще ми се изсипе на главата на следващия ден.

I sometimes think I'd rather give up meat or sex or wine

Мисля си, че е по-добре да откажа месото, секса или виното,

than the chance to check on my emails.

отколкото възможността да проверявам пощата си.

(Laughter)

And every season I do try to take three days off on retreat

(Смях)

Всеки сезон се опитвам да се отдам на уединение в продължение на три дни,

but a part of me still feels guilty to be leaving my poor wife behind

но част от мен се чувства виновна, че съм оставил бедничката ми жена сама

and to be ignoring all those seemingly urgent emails

и че игнорирам всички привидно неотложни имейли

from my bosses

от моите шефове,

and maybe to be missing a friend's birthday party.

както и че вероятно ще пропусна рождения ден на някой приятел.

But as soon as I get to a place of real quiet,

Но когато се озова на място с пълна тишина,

I realize that it's only by going there

осъзнавам, че само чрез това пътуване

that I'll have anything fresh or creative or joyful to share

ще разполагам с нещо ново, творческо или забавно, което да споделя

with my wife or bosses or friends.

с жена ми, шефовете или приятелите ми.

Otherwise, really,

Защото в противен случай

I'm just foisting on them my exhaustion or my distractedness,

те трябва да търпят моето изтощение или разсеяност,

which is no blessing at all.

което не е нищо добро.

And so when I was 29,

И така, на 29-годишна възраст

I decided to remake my entire life

реших да прекроя живота си

in the light of going nowhere.

в светлината на неходенето никъде.

One evening I was coming back from the office,

Една вечер се прибирах от офиса,

it was after midnight, I was in a taxi driving through Times Square,

беше след полунощ, пътувах с такси през Таймс Скуеър

and I suddenly realized that I was racing around so much

и изведнъж осъзнах, че препусках толкова бързо,

I could never catch up with my life.

че не смогвах да догоня своя живот.

And my life then, as it happened,

Бе станало така, че животът ми тогава

was pretty much the one I might have dreamed of as a little boy.

наподобяваше това, за което си бях мечтал като малко момче.

I had really interesting friends and colleagues,

Имах наистина интересни приятели и колеги,

I had a nice apartment on Park Avenue and 20th Street.

чудесен апартамент на Парк авеню и 20-та улица.

I had, to me, a fascinating job writing about world affairs,

Имах, поне според мен, удивителна работа, пишейки по международни теми,

but I could never separate myself enough from them

но никога не можех да се отделя достатъчно от тях,

to hear myself think --

за да чуя мислите си –

or really, to understand if I was truly happy.

или, по-скоро да разбера дали бях наистина щастлив.

And so, I abandoned my dream life

И така, изоставих живота на мечтите си

for a single room on the backstreets of Kyoto, Japan,

за стаичка на отдалечена улица от центъра на Киото в Япония,

which was the place that had long exerted a strong,

място, което от дълго време

really mysterious gravitational pull on me.

ме привличаше със загадъчна сила.

Even as a child

Още като дете

I would just look at a painting of Kyoto and feel I recognized it;

разглеждайки картина на Киото, усещах, че го разпознавам;

I knew it before I ever laid eyes on it.

знаех, че е той, още преди очите ми да се спрат на картината.

But it's also, as you all know,

Но, както знаете, Киото

a beautiful city encircled by hills,

е и красив град, заобиколен от хълмове,

filled with more than 2,000 temples and shrines,

по които са накацали над 2000 храмове и светилища,

where people have been sitting still for 800 years or more.

в които хората се отдават на покой вече повече от 800 години.

And quite soon after I moved there, I ended up where I still am

Съвсем скоро след като се преместих, се озовахме където сме и до днес

with my wife, formerly our kids,

с жена ми, по-рано и с децата,

in a two-room apartment in the middle of nowhere

в двустаен апартамент по средата на нищото,

where we have no bicycle, no car,

където нямаме колело, кола,

no TV I can understand,

телевизия на разбираем език

and I still have to support my loved ones

и все още се налага да издържам любимите ми хора

as a travel writer and a journalist,

като пътуващ писател и журналист,

so clearly this is not ideal for job advancement

така че очевидно това не е идеалът за кариерно развитие

or for cultural excitement

или културни преживявания

or for social diversion.

или социални развлечения.

But I realized that it gives me what I prize most,

Но осъзнах, че ми дава най-ценното за мен,

which is days

а това са дни

and hours.

и часове.

I have never once had to use a cell phone there.

Тук никога не ми се налага да ползвам мобилен телефон.

I almost never have to look at the time,

Почти никога не ми се налага да си поглеждам часовника

and every morning when I wake up,

и всяка сутрин, когато се събудя,

really the day stretches in front of me

пред мен се е ширнал целият ден

like an open meadow.

като открита ливада.

And when life throws up one of its nasty surprises,

И когато животът ни поднесе някоя от неприятните си изненади,

as it will, more than once,

както се случва неведнъж,

when a doctor comes into my room

когато докторът влезе в стаята ми

wearing a grave expression,

с мрачно изражение

or a car suddenly veers in front of mine on the freeway,

или някоя кола изведнъж завие рязко пред моята на магистралата,

I know, in my bones,

усещам в мозъка на костите си,

that it's the time I've spent going nowhere

че времето, прекарано в покой,

that is going to sustain me much more

ще ми даде сила да устоя много повече,

than all the time I've spent racing around to Bhutan or Easter Island.

отколкото времето на бясна надпревара в Бутан или на Великденските острови.

Винаги ще съм пътешественик –

I'll always be a traveler --

my livelihood depends on it --

така изкарвам прехраната си –

but one of the beauties of travel

но една от красотите на пътуването е,

is that it allows you to bring stillness

че ти позволява да внесеш покой

into the motion and the commotion of the world.

в движението и суматохата на света.

I once got on a plane in Frankfurt, Germany,

Веднъж се качих на самолет във Франкфурт в Германия.

and a young German woman came down and sat next to me

До мен седна млада германка,

and engaged me in a very friendly conversation

с която проведохме много дружелюбен разговор

for about 30 minutes,

в продължение на около 30 минути,

and then she just turned around

след което тя се обърна на другата страна

and sat still for 12 hours.

и остана в покой в продължение на 12 часа.

She didn't once turn on her video monitor,

Нито веднъж не пусна видео монитора,

she never pulled out a book, she didn't even go to sleep,

не извади книга, дори не заспа,

she just sat still,

просто стоеше неподвижна

and something of her clarity and calm really imparted itself to me.

и нещо от нейната яснота и спокойствие наистина се прехвърли върху мен.

I've noticed more and more people taking conscious measures these days

Забелязвам все повече хора, които съзнателно вземат мерки напоследък

to try to open up a space inside their lives.

да се опитват да отворят пространство в живота си.

Some people go to black-hole resorts

Някои отиват на курорти без мобилни комуникации,

where they'll spend hundreds of dollars a night

където харчат стотици долари на нощ,

in order to hand over their cell phone and their laptop

за да предадат своя телефон и лаптоп

to the front desk on arrival.

на рецепцията при пристигането си.

Some people I know, just before they go to sleep,

Познавам хора, които преди лягане,

instead of scrolling through their messages

вместо да проверяват съобщенията си

or checking out YouTube,

или да гледат YouTube,

just turn out the lights and listen to some music,

просто угасват светлините и слушат музика,

and notice that they sleep much better

откривайки, че спят много по-добре

and wake up much refreshed.

и се събуждат много по-освежени.

I was once fortunate enough

Веднъж имах късмета

to drive into the high, dark mountains behind Los Angeles,

да шофирам сред високите, тъмни планини зад Лос Анджелис,

where the great poet and singer

където дълги години живее и твори

and international heartthrob Leonard Cohen

великият поет, певец

was living and working for many years as a full-time monk

и международен любимец Ленард Коен като монах

in the Mount Baldy Zen Center.

в Дзен центъра „Маунт Болди“.

And I wasn't entirely surprised

Не бях особено учуден,

when the record that he released at the age of 77,

когато албумът му, който издаде на 77 години

to which he gave the deliberately unsexy title of "Old Ideas,"

и който съзнателно озаглави „Стари идеи“ - име, което не е секси,

went to number one in the charts in 17 nations in the world,

достигна първо място в класациите в 17 страни,

hit the top five in nine others.

и попадна в първата петорка в още 9.

Something in us, I think, is crying out

Мисля, че нещо в нас крещи

for the sense of intimacy and depth that we get from people like that.

за чувството на интимност и дълбочина, което получаваме от такива хора,

who take the time and trouble to sit still.

които отделят време и усилия, за да се отдадат на покоя.

And I think many of us have the sensation,

Мисля също така,че много от нас имат усещането,

I certainly do,

аз твърдо имам такова,

that we're standing about two inches away from a huge screen,

че стоим на няколко сантиметра от огромен екран,

and it's noisy and it's crowded

страшно е шумно и претъпкано,

and it's changing with every second,

картината се сменя всяка секунда,

and that screen is our lives.

и този екран е животът ни.

And it's only by stepping back, and then further back,

Едва когато направим крачка назад, а след това и още една,

and holding still,

и останем неподвижни,

that we can begin to see what the canvas means

можем да започнем да виждаме какво означава платното

and to catch the larger picture.

и да видим голямата картина.

And a few people do that for us by going nowhere.

Шепа хора правят това вместо нас, като не ходят никъде.

So, in an age of acceleration,

Затова, във века на бързите обороти

nothing can be more exhilarating than going slow.

няма нищо по-ободряващо от забавяне на темпото.

And in an age of distraction,

И във века на отвличането на вниманието,

nothing is so luxurious as paying attention.

няма по-голям лукс от това да обръщаш внимание.

And in an age of constant movement,

И във века на постоянното движение,

nothing is so urgent as sitting still.

няма нищо по-неотложно от това да преминеш в състояние на покой.

So you can go on your next vacation

Можете да прекарате следващата си ваканция

to Paris or Hawaii, or New Orleans;

в Париж, на Хаваите или в Ню Орлиънс;

I bet you'll have a wonderful time.

обзалагам се, че ще си прекарате чудесно.

But, if you want to come back home alive and full of fresh hope,

Но ако искате да се върнете вкъщи живи и изпълнени с нова надежда,

in love with the world,

влюбени в света,

I think you might want to try considering going nowhere.

може би бихте пробвали да обмислите варианта да не пътувате за никъде.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)