Feats of memory anyone can do | Joshua Foer

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Darina Stoyanova

Искам да затворите очите си

I'd like to invite you to close your eyes.

и да си представите, че стоите

Imagine yourself standing outside the front door of your home.

пред външната врата на къщата си.

Спомнете си цвета на вратата,

I'd like you to notice the color of the door,

the material that it's made out of.

материала, от който е направена.

Now visualize a pack of overweight nudists on bicycles.

Сега си представете множество дебели нудисти на велосипеди.

(Laughter)

Те участват в състезание за голи велосипедисти

They are competing in a naked bicycle race,

и се насочват право към външната ви врата.

and they are headed straight for your front door.

I need you to actually see this.

Искам наистина да си представите това.

They are pedaling really hard, they're sweaty,

Те натискат педалите усилено, те са потни,

нещата им подскачат много.

they're bouncing around a lot.

Блъскат се право във външната врата на къщата ви.

And they crash straight into the front door of your home.

Велосипеди хвърчат навсякъде, колела се въртят около вас,

Bicycles fly everywhere, wheels roll past you,

спици се приземяват на странни места.

spokes end up in awkward places.

Step over the threshold of your door into your foyer, your hallway,

Минете през прага на вратата

във фоайето, коридор или каквото имате

whatever's on the other side,

and appreciate the quality of the light.

и се насладете на качеството на осветлението.

The light is shining down on Cookie Monster.

Светлината свети върху Куки монстер.

Куки монстер ви маха

Cookie Monster is waving at you from his perch on top of a tan horse.

от своето място върху жълтокафяв кон.

It's a talking horse.

Това е говорещ кон.

You can practically feel his blue fur tickling your nose.

Можете да почувствате синята му кожа да гъделичка носа ви.

You can smell the oatmeal raisin cookie that he's about to shovel into his mouth.

Можете да помиришете овесените сладки, които той е на път да хвърли в устата си.

Walk past him.

Минете покрай него. Минете покрай него и отидете в дневната.

Walk past him into your living room.

In your living room, in full imaginative broadband,

В дневната, пълна с въображаеми канали,

picture Britney Spears.

си представете Бритни Спиърс.

She is scantily clad, she's dancing on your coffee table,

Тя е оскъдно облечена, танцува върху масата ви за кафе,

and she's singing "Hit Me Baby One More Time."

и пее: "Удари ме, бейби още веднъж".

And then, follow me into your kitchen.

След това ме последвайте в кухнята.

В кухнята ви, подът е павиран с жълт тухлен път

In your kitchen, the floor has been paved over with a yellow brick road,

and out of your oven are coming towards you Dorothy, the Tin Man,

и от печката, към вас идват

Дороти, Консервеният човек,

the Scarecrow and the Lion from "The Wizard of Oz,"

Плашилото и Лъвът от "Вълшебникът от Оз",

hand-in-hand, skipping straight towards you.

хванати под ръка, подскачайки право към вас.

Okay. Open your eyes.

Добре. Отворете очите си.

Искам да ви разкажа за едно много странно състезание,

I want to tell you about a very bizarre contest

that is held every spring in New York City.

което се провежда всяка пролет в Ню Йорк Сити.

It's called the United States Memory Championship.

Нарича се Шампионат за памет в Съединените щати.

And I had gone to cover this contest a few years back

Трябваше да отразя това състезание преди няколко години,

as a science journalist,

като научен журналист,

expecting, I guess, that this was going to be like the Superbowl of savants.

като очаквах, че ще бъде

като Супербоул на учени.

Това беше множество от мъже и няколко жени,

This was a bunch of guys and a few ladies,

widely varying in both age and hygienic upkeep.

които много се различаваха по възраст и хигиена.

(Laughter)

(Смях)

Те запаметяваха стотици произволни числа,

They were memorizing hundreds of random numbers,

looking at them just once.

след като са ги видяли само веднъж.

They were memorizing the names of dozens and dozens and dozens of strangers.

Те запаметяваха имената на дузини и дузини, и дузини непознати.

Запаметяваха цели стихотворения само за няколко минути.

They were memorizing entire poems in just a few minutes.

Те се състезаваха, за да видят, кой може да запомни

They were competing to see who could memorize

the order of a shuffled pack of playing cards the fastest.

най-бързо редът на разбъркана колода карти.

I was like, this is unbelievable.

Чувствах се, като че ли това беше невероятно.

Тези хора трябва да са изроди на природата.

These people must be freaks of nature.

And I started talking to a few of the competitors.

Започнах да говоря с някои от състезателите.

This is a guy called Ed Cook, who had come over from England,

Този мъж се нарича Ед Кук,

който е дошъл от Англия

where he had one of the best-trained memories.

и има един от най-тренираните мозъци.

Казах му: "Ед, кога осъзна,

And I said to him, "Ed, when did you realize

that you were a savant?"

че си учен?"

Ед отговори: "Не съм учен.

And Ed was like, "I'm not a savant.

In fact, I have just an average memory.

Всъщност, имам просто средна памет.

Everybody who competes in this contest will tell you

Всеки, който се състезава в това съревнование,

ще ви каже, че има просто средна памет.

that they have just an average memory.

We've all trained ourselves to perform these utterly miraculous feats of memory

Всички се тренирахме

да изпълним тези чудотворни подвизи на паметта,

using a set of ancient techniques,

като използвахме набор от древни техники,

techniques invented 2,500 years ago in Greece,

техники, изобретени преди 2 500 години в Гърция,

the same techniques that Cicero had used to memorize his speeches,

същите техники, които е използвал Сисеро,

за да запомни речите си

that medieval scholars had used to memorize entire books."

и които средновековните учени са използвали, за да запомнят цели книги."

Казах: "Уа. Защо никога преди не съм чувал за това?"

And I said, "Whoa. How come I never heard of this before?"

Стояхме извън залата за състезание

And we were standing outside the competition hall,

and Ed, who is a wonderful, brilliant, but somewhat eccentric English guy,

и Ед, който е чудесен, блестящ,

но и малко ексцентричен Англичанин,

says to me, "Josh, you're an American journalist.

ми отговори: "Джош, ти си американски журналист.

Do you know Britney Spears?"

Познаваш ли Бритни Спиърс?"

Попитах: "Какво? Не. Защо?"

I'm like, "What? No. Why?"

"Защото наистина искам да науча Бритни Спиърс

"Because I really want to teach Britney Spears

how to memorize the order of a shuffled pack of playing cards

как да запаметява реда на разбъркана колода карти

on U.S. national television.

по националната телевизия на САЩ.

It will prove to the world that anybody can do this."

Ще докажа на света, че всеки може да направи това."

(Laughter)

(Смях)

I was like, "Well, I'm not Britney Spears,

Казах: "Е, аз не съм Бритни Спиърс,

но може би можеш да ме научиш.

but maybe you could teach me.

I mean, you've got to start somewhere, right?"

Искам да кажа, че трябва да започнеш от някъде, нали?"

Това беше началото на много странното ми пътешествие.

And that was the beginning of a very strange journey for me.

Прекарах по-голямата част от следващата година

I ended up spending the better part of the next year

not only training my memory,

не само тренирайки паметта си,

but also investigating it,

но и като я изследвах,

trying to understand how it works,

опитвайки се да разбера как работи

why it sometimes doesn't work,

защо понякога не работи

and what its potential might be.

и какъв може да бъде потенциала й.

And I met a host of really interesting people.

Срещнах се с много интересни хора.

This is a guy called E.P.

Това е мъж, наречен Е. П..

He's an amnesic who had, very possibly,

Той има амнезия и има, вероятно,

the worst memory in the world.

най-лошата памет в света.

His memory was so bad,

Паметта му беше толкова лоша,

that he didn't even remember he had a memory problem,

че той дори не помнеше, че е имал проблем със запаметяването,

което е удивително.

which is amazing.

And he was this incredibly tragic figure,

Той беше невероятно трагичен човек,

but he was a window into the extent to which our memories make us who we are.

но той ни предоставяше прозорец в степента

на която нашите спомени, ни правят тези които сме.

Другият край на спектъра: срещнах този човек.

At the other end of the spectrum, I met this guy.

This is Kim Peek, he was the basis for Dustin Hoffman's character

Това е Ким Пийк.

Той беше прототипът на героя на Дъстин Хофман във филма "Рейнмен".

in the movie "Rain Man."

Прекарахме заедно един следобед

We spent an afternoon together in the Salt Lake City Public Library

в обществената библиотека в Солт лейк сити, запаметявайки телефонни указатели,

memorizing phone books,

което беше страхотно.

which was scintillating.

(Laughter)

(Смях)

And I went back and I read a whole host of memory treatises,

Върнах се и прочетох всички монографии за паметта,

монографии, написани преди повече от 2 000 години

treatises written 2,000-plus years ago in Latin,

на латински, в древността,

in antiquity, and then later, in the Middle Ages.

и след това по-късно в Средновековието.

And I learned a whole bunch of really interesting stuff.

Научих цял куп интересни неща.

One of the really interesting things that I learned

Едно наистина интересно нещо, което научих,

is that once upon a time,

беше, че някога

this idea of having a trained, disciplined, cultivated memory

идеята да имате тренирана, дисциплинирана, култивирана памет

не е била толкова чужда, колкото ни изглежда днес.

was not nearly so alien as it would seem to us to be today.

Някога хората са инвестирали в паметта си,

Once upon a time, people invested in their memories,

in laboriously furnishing their minds.

усърдно са я усъвършенствали.

Over the last few millenia,

През последните няколко хилядолетия

we've invented a series of technologies --

сме изобретили много технологии -

from the alphabet, to the scroll,

от азбуката, до свитъка,

to the codex, the printing press, photography,

до кодекса, печатницата, фотографията,

the computer, the smartphone --

компютъра, смарт телефона -

които са направили все по-лесно и по-лесно

that have made it progressively easier and easier

for us to externalize our memories,

да екстернализираме паметта си,

for us to essentially outsource this fundamental human capacity.

за нас да извлечем по същество

фундаменталния човешки капацитет.

These technologies have made our modern world possible,

Тези технологии са направили възможен съвременния ни свят,

но също така са ни променили.

but they've also changed us.

Те са ни променили в културен аспект

They've changed us culturally,

и ще се съглася, че са ни променили когнитивно.

and I would argue that they've changed us cognitively.

Having little need to remember anymore,

Почти нямаме нужда да запомняме,

it sometimes seems like we've forgotten how.

понякога изглежда, че сме забравили как да запомняме.

One of the last places on Earth where you still find

В едно от най-затънтените места на Земята,

където все още може да намерите хора, жадни за тази идея

people passionate about this idea of a trained, disciplined, cultivated memory,

на тренирана, дисциплинирана, култивирана памет,

is at this totally singular memory contest.

е това единствено по рода си състезание за запаметяване.

It's actually not that singular,

В действителност, то не е единствено по рода си,

такива състезания се провеждат навсякъде по света.

there are contests held all over the world.

And I was fascinated, I wanted to know how do these guys do it.

Бях очарован, исках да разбера, как тези хора го правят.

Преди няколко години, група изследователи в Юнивърсити колидж в Лондон

A few years back a group of researchers at University College London

brought a bunch of memory champions into the lab.

изследваха много шампиони по запаметяване.

Те искаха да знаят:

They wanted to know:

Do these guys have brains that are somehow structurally,

Имат ли тези хора мозък,

който се различава структурно, анатомически от мозъка на останалите хора.

anatomically different from the rest of ours?

The answer was no.

Отговорът беше не.

Are they smarter than the rest of us?

Те по-умни ли са от останалите хора?

They gave them a bunch of cognitive tests, and the answer was: not really.

Те им дадоха множесво когнитивни тестове

и отговорът беше не.

There was, however, one really interesting and telling difference

Все пак, имаше една наистина интересна разлика

between the brains of the memory champions

между мозъка на шампионите по запаметяване

and the control subjects that they were comparing them to.

и контролните лица, с които ги сравняваха.

When they put these guys in an fMRI machine,

Когато поставиха тези хора в fMRI машина,

сканираха мозъка им,

scanned their brains while they were memorizing numbers

докато те запаметяваха числа и лица на хора и картини на снежинки,

and people's faces and pictures of snowflakes,

they found that the memory champions were lighting up different parts of the brain

откриха, че шампионите по запаметяване

осветяват различни части от мозъка,

than everyone else.

отколкото останалите хора.

Of note, they were using, or they seemed to be using,

Трябва да се отбележи, че те използваха или изглежда, че използваха,

a part of the brain that's involved in spatial memory and navigation.

част от мозъка, който е свързан с пространствената памет и навигацията.

Why?

Защо? Има ли нещо, което всички ние можем да научим от това?

And is there something that the rest of us can learn from this?

Спортът за състезателно запаметяване

The sport of competitive memorizing is driven by a kind of arms race where,

се ръководи от вид състезание за власт,

every year, somebody comes up with a new way to remember more stuff more quickly,

където всяка година някой се появява

с нов начин за запаметяване на повече неща по-бързо

and then the rest of the field has to play catch-up.

и след това останалите трябва да го догонят.

Това е приятеля ми, Бен Придмор,

This is my friend Ben Pridmore,

три пъти световен шампион по запаметяване.

three-time world memory champion.

На масата пред него

On his desk in front of him are 36 shuffled packs of playing cards

има 36 разбъркани колоди карти,

that he is about to try to memorize in one hour,

които той ще се опита да запомни за един час,

като използва техника, която той е измислил и сам я е усъвършенствал.

using a technique that he invented and he alone has mastered.

He used a similar technique

Той е използвал подобна техника,

за да запамети точния ред

to memorize the precise order of 4,140 random binary digits

на 4140 произволни двоични числа

in half an hour.

за половин час.

(Laughter)

Yeah.

Да.

And while there are a whole host of ways

Докато има много начини

of remembering stuff in these competitions,

за запаметяване на неща в тези състезания,

everything, all of the techniques that are being used,

всичко, всички техники, които са използвани,

ultimately come down to a concept

безусловно се свеждат до концепция,

that psychologists refer to as "elaborative encoding."

която психолозите наричат сложно кодиране.

And it's well-illustrated by a nifty paradox

Това е добре илюстрирано от чудесен парадокс,

known as the Baker/baker paradox, which goes like this:

познат като Бейкър/парадокса на хлебаря,

който е следния:

If I tell two people to remember the same word,

Ако кажа на двама души да запомнят една и съща дума,

if I say to you,

ако ви кажа:

"Remember that there is a guy named Baker."

"Запомнете, че има човек на име Бейкър."

That's his name.

Това е името му.

And I say to you, "Remember that there is a guy who is a baker."

И ви кажа: "Запомнете, че има човек, който е хлебар."

Okay?

And I come back to you at some point later on,

И идвам при вас малко по-късно,

and I say, "Do you remember that word that I told you a while back?

и казвам: "Помните ли тази дума,

която ви казах преди малко?

Do you remember what it was?"

Помните ли, коя беше?"

The person who was told his name is Baker

Човекът, на когото беше казано, че неговото име е Бейкър,

is less likely to remember the same word

е по-малко вероятно да запомни думата,

than the person was told his job is a baker.

отколкото човекът, на когото е казано, че работата му е хлебар.

Една и съща дума, различна степен на запомняне; това е странно.

Same word, different amount of remembering; that's weird.

What's going on here?

Какво става тук?

Well, the name Baker doesn't actually mean anything to you.

Името Бейкър не значи нищо за вас.

It is entirely untethered from all of the other memories

То е напълно откъснато

от всички други мисли, които минават през главата ви.

floating around in your skull.

Но съществителното хлебар,

But the common noun "baker" -- we know bakers.

знаем хлебари.

Bakers wear funny white hats.

Хлебарите носят смешни бели шапки.

Bakers have flour on their hands.

Хлебарите имат брашно по ръцете си.

Bakers smell good when they come home from work.

Хлебарите миришат хубаво, когато се върнат в къщи от работа.

Maybe we even know a baker.

Може би дори познаваме някой хлебар.

And when we first hear that word,

Когато чуем тази дума за пръв път,

започваме да я свързваме с асоциации,

we start putting these associational hooks into it,

that make it easier to fish it back out at some later date.

които улесняват да си я спомним по-късно.

Цялото изкуство, което се осъществява

The entire art of what is going on in these memory contests,

в тези състезаания за запаметяване

and the entire art of remembering stuff better in everyday life,

и цялото изкуство за запомняне по-добре на неща в ежедневието,

е измисляне на начини да преобразуваме главната буква Б Бейкърс

is figuring out ways to transform capital B Bakers

в малка буква б хлебари -

into lower-case B bakers --

да вземем информация, която липсва в контекста,

to take information that is lacking in context,

in significance, in meaning,

в същността, в значението

and transform it in some way,

и да я преобразуваме по някакъв начин,

so that it becomes meaningful in the light of all the other things

така че да означава нещо

в светлината на всички други неща, които са в съзнанието ви.

that you have in your mind.

One of the more elaborate techniques for doing this

Една от по-сложните техники за правене на това

датира от преди 2 500 години в Древна Гърция.

dates back 2,500 years to Ancient Greece.

It came to be known as the memory palace.

Тя стана известна като дворец на запомняне.

Историята е следната:

The story behind its creation goes like this:

There was a poet called Simonides, who was attending a banquet.

Имало поет на име Симонидис,

който присъствал на банкет.

Той бил нает на тържеството,

He was actually the hired entertainment,

because back then, if you wanted to throw a really slamming party,

защото тогава, ако сте искали да имате наистина страхотно тържество,

you didn't hire a D.J., you hired a poet.

няма да наемете Ди Джей, а ще наемете поет.

And he stands up, delivers his poem from memory, walks out the door,

Той застава, казва стихотворението си наизуст, излиза през вратата

and at the moment he does,

и в момента, когато прави това, банкетната зала се срутва,

the banquet hall collapses.

убивайки всички вътре.

Kills everybody inside.

Не само просто убива всички,

It doesn't just kill everybody,

it mangles the bodies beyond all recognition.

обезобразява телата до неузнаваемост.

Никой не може да каже кой е бил там,

Nobody can say who was inside,

никой не може да каже къде са седяли.

nobody can say where they were sitting.

The bodies can't be properly buried.

Телата не могат да бъдат погребани както трябва.

It's one tragedy compounding another.

Това е една трагедия, която е част от друга.

Simonides, standing outside,

Симонидис, който стои отвън,

the sole survivor amid the wreckage,

единственият жив в цялата трагедия,

closes his eyes and has this realization,

затваря очи и си представя,

с очите на съзнанието си,

which is that in his mind's eye,

he can see where each of the guests at the banquet had been sitting.

той може да види къде е седял всеки от гостите, присъствали на тържеството.

And he takes the relatives by the hand,

Взима роднините за ръка

and guides them each to their loved ones amid the wreckage.

и води всеки от тях до неговите близки, които са убити.

Това, което Симонидис си представил в този момент,

What Simonides figured out at that moment,

е нещо, което, мисля, че всички знаем интуитивно,

is something that I think we all kind of intuitively know,

which is that, as bad as we are at remembering names and phone numbers,

което е, че колкото и зле

да запомняме имена и телефонни номера

and word-for-word instructions from our colleagues,

и дума по дума инструкциите, дадени ни от колеги,

we have really exceptional visual and spatial memories.

имаме наистина изключителна визуална и пространствена памет.

Ако ви помоля да преброите първите 10 думи

If I asked you to recount the first 10 words of the story

that I just told you about Simonides,

от историята за Симонидис, която туку що ви разказах,

обзалагам се, че ще ви бъде трудно.

chances are you would have a tough time with it.

Ще се обзаложа,

But, I would wager that if I asked you to recall

че ако ви помоля да си спомните,

who is sitting on top of a talking tan horse

кой седи на гърба на говорящия жълтокафяв кон

във фоайето ви,

in your foyer right now,

ще си спомните.

you would be able to see that.

The idea behind the memory palace

Идеята за двореца на паметта

is to create this imagined edifice in your mind's eye,

е да създаде тази постройка в съзнанието ви

and populate it with images of the things that you want to remember --

и да я населите с образи

на нещата, които искате да запомните -

the crazier, weirder, more bizarre,

колкото по-луд, по-странен,

funnier, raunchier, stinkier the image is,

по-смешен, по-мръсен, по-миризлив е образът,

the more unforgettable it's likely to be.

толкова по-трудно ще го забравите.

This is advice that goes back 2,000-plus years

Това е съвет, който датира от преди повече от 2 000 години,

от най-ранните латински договори за запомняне.

to the earliest Latin memory treatises.

So how does this work?

Как работи той?

Let's say that you've been invited to TED center stage to give a speech,

Да кажем, че сте били поканени

на централната сцена на TED, за да произнесете реч

и искате да я кажете наизуст,

and you want to do it from memory,

и искате да я произнесете по начинът, по който Сисеро би го направил,

and you want to do it the way that Cicero would have done it,

if he had been invited to TEDxRome 2,000 years ago.

ако е бил поканен на TEDхРим преди 2 000 години.

(Laughter)

What you might do

Това, което можете да направите,

is picture yourself at the front door of your house.

е да си представите, че сте пред външната врата на къщата си.

Представяте си някакъв

And you'd come up with some sort of crazy, ridiculous, unforgettable image,

абсолютно луд, смешен, незабравим образ,

to remind you that the first thing you want to talk about

за да ви напомня, че първото нищо, за което искате да говорите,

is this totally bizarre contest.

е това много странно състезание.

(Laughter)

След това отивате в къщата си

And then you'd go inside your house,

and you would see an image of Cookie Monster on top of Mister Ed.

и виждате образ на Куки монстер

на гърба на Мистър Ед.

And that would remind you

Това ще ви напомни,

that you would want to then introduce your friend Ed Cook.

че искате да представите приятеля си Ед Кук.

След това виждате образ на Бритни Спиърс,

And then you'd see an image of Britney Spears

to remind you of this funny anecdote you want to tell.

което ви напомня за този смешен анекдот, който искате да кажете.

And you'd go into your kitchen,

Влизате в кухнята

and the fourth topic you were going to talk about

и четвъртата тема, за която ще говорите

е това странно пътешествие, на което отидохте за една година

was this strange journey that you went on for a year,

and you'd have some friends to help you remember that.

и няколко ваши приятели, ще ви помогнат да си го припомните.

Ето как римските оратори са запомняли речите си -

This is how Roman orators memorized their speeches --

not word-for-word, which is just going to screw you up,

не дума по дума, което просто ще ви измъчи,

but topic-for-topic.

а тема по тема.

Всъщност, фразата "заглавно изречение",

In fact, the phrase "topic sentence" --

идва от гръцката дума "топос",

that comes from the Greek word "topos,"

which means "place."

която означава "място".

That's a vestige of when people used to think about oratory and rhetoric

Това е знак,

от времето, когато хората са говорели за ораторство и риторика

с тези видове пространствени термини.

in these sorts of spatial terms.

The phrase "in the first place,"

Фразата "на първо място",

е точно като първото място в двореца на запомнянето ви.

that's like "in the first place of your memory palace."

I thought this was just fascinating,

Мисля, че това е завладяващо,

and I got really into it.

и аз наистина му се отдадох.

And I went to a few more of these memory contests,

Отидох на още няколко от тези състезания за запаметяване.

and I had this notion that I might write something longer

Имах идеята, че мога да напиша нещо повече

about this subculture of competitive memorizers.

за тази субкултура на състезатели, които запаметяват.

Но имаше проблем.

But there was a problem.

The problem was that a memory contest

Проблемът беше, че състезанието за запаметяване

is a pathologically boring event.

е патологично скучно събитие.

(Laughter)

(Смях)

Наистина, това е като множество от хора, които седят и гледат SAT.

Truly, it is like a bunch of people sitting around taking the SATs --

I mean, the most dramatic it gets

Искам да кажа, че най-драматично става,

is when somebody starts massaging their temples.

когато някой започне да масажира слепоочията си.

Журналист съм и трябва да пиша за нещо.

And I'm a journalist, I need something to write about.

Знам, че невероятни неща се случват в съзнанието на тези хора,

I know that there's incredible stuff happening in these people's minds,

but I don't have access to it.

но нямам достъп до това.

And I realized, if I was going to tell this story,

Осъзнах, че ако трябва да разкажа тази история,

I needed to walk in their shoes a little bit.

трябва малко да походя с техните обувки.

Започнах да се опитвам да прекарвам 15 - 20 минути

And so I started trying to spend 15 or 20 minutes

every morning, before I sat down with my New York Times,

всяка сутрин, преди да прочета Ню Йорк Таймс,

just trying to remember something.

просто като се опитвам да запомня нещо.

Това можеше да бъде стихотворение.

Maybe it was a poem,

maybe it was names from an old yearbook that I bought at a flea market.

Можеха да бъдат имената от стар годишник,

който съм купил от пазара.

Открих, че беше страхотно забавно.

And I found that this was shockingly fun.

I never would have expected that.

Никога не съм очаквал това.

It was fun because this is actually not about training your memory.

Беше забавно, защото това не беше действително трениране на паметта.

Това, което правите, е че се опитвате да бъдете все по-добри и по-добри

What you're doing, is you're trying to get better and better

в създаването, в мечтаенето,

at creating, at dreaming up,

these utterly ludicrous, raunchy, hilarious,

в тези много абсурдни, мръсни, смешни,

and hopefully unforgettable images in your mind's eye.

и надявам се, незабравими образи в съзнанието ви.

And I got pretty into it.

И аз още повече навлязох.

This is me wearing my standard competitive memorizer's training kit.

Това съм аз, със стандартния ми екип на състезател, който запаметява.

(Laughter)

Той представлява тапи за уши

It's a pair of earmuffs

and a set of safety goggles that have been masked over

и защитни очила, с които се маскирам,

с изключение на две малки дупки за игли,

except for two small pinholes,

because distraction is the competitive memorizer's greatest enemy.

защото разсейването е най-големия враг на състезател, който запаметява.

Отново дойдох на същото състезание, което бях отразил преди година.

I ended up coming back to that same contest

that I had covered a year earlier,

and I had this notion that I might enter it,

Мислех, че мога да участвам в него, което беше

sort of as an experiment in participatory journalism.

вид експеримент по журналистика с участие.

It'd make, I thought, maybe a nice epilogue to all my research.

Мислех, че това би било хубав край на цялото ми изследване.

Problem was, the experiment went haywire.

Проблемът беше, че експериментът се провали.

I won the contest --

Спечелих състезанието,

(Laughter)

which really wasn't supposed to happen.

което наистина не трябваше да се случва.

(Applause)

(Аплодисменти)

Now, it is nice to be able to memorize speeches

Хубаво е

да можеш да запомняш речи,

and phone numbers and shopping lists,

телефонни номера и списъци за пазаруване,

но в действителност това няма смисъл.

but it's actually kind of beside the point.

Това са само трикове.

These are just tricks.

Това са трикове, които работят,

They work because they're based on some pretty basic principles

защото се основават на няколко хубави основни принципи

about how our brains work.

за това, как мозъка ни работи.

Не трябва да създавате палати в паметта

And you don't have to be building memory palaces

or memorizing packs of playing cards

или да запомняте колоди карти,

to benefit from a little bit of insight about how your mind works.

за да се облагодетелствате малко от това,

как мозъкът ви работи.

We often talk about people with great memories

Често говорим за хора с голяма памет,

като че ли тя е вид вроден дар,

as though it were some sort of an innate gift,

but that is not the case.

но това не е същността.

Great memories are learned.

Голямата памет е обучена памет.

На основно ниво, запомняме, когато обръщаме внимание.

At the most basic level, we remember when we pay attention.

Запомняме, когато сме много ангажирани.

We remember when we are deeply engaged.

We remember when we are able to take a piece of information and experience,

Запомняме, когато можем

да вземем част от информация и изживяване

and figure out why it is meaningful to us,

и да разберем, защо то означава нещо за нас,

why it is significant, why it's colorful,

защо е важно, защо е цветно,

when we're able to transform it in some way that makes sense

когато можем да го преобразуваме по някакъв начин,

който има смисъл

in the light of all of the other things floating around in our minds,

в светлината на всички други мисли, които минават през главата ни,

when we're able to transform Bakers into bakers.

когато можем да преобразуваме Бейкърс в хлебари.

Дворецът на запомняне, тези техники за запомняне,

The memory palace, these memory techniques --

те са просто подсказки.

they're just shortcuts.

In fact, they're not even really shortcuts.

Всъщност, те дори не са подсказки.

They work because they make you work.

Те работят, защото ви карат да работите.

Те придизвикват вид дълбочина на анализиране,

They force a kind of depth of processing,

a kind of mindfulness,

вид съзнание,

that most of us don't normally walk around exercising.

което повечето от нас не се стараят да упражнят.

But there actually are no shortcuts.

Но в действителност няма подсказки.

Ето как нещата се запомнят.

This is how stuff is made memorable.

Мисля, че има нещо, което искам да запомните,

And I think if there's one thing that I want to leave you with,

това е което Е. П.,

it's what E.P., the amnesic who couldn't even remember he had a memory problem,

човекът с амнезия, който не можеше дори да запомни, че има проблем с паметта,

left me with,

ми остави,

which is the notion that our lives are the sum of our memories.

което е мисълта,

че животът ни е сбор от мислите ни.

How much are we willing to lose

Колко сме склонни да загубим

от краткия ни живот,

from our already short lives,

by losing ourselves in our Blackberries, our iPhones,

като се губим в Blackberries-та си , вiPhones-те си,

by not paying attention to the human being across from us

като не обръщаме внимание на човека срещу нас,

who is talking with us,

който говори с нас,

by being so lazy that we're not willing to process deeply?

като сме толкова луди, че не желаем

да анализираме дълбоко?

Научих от първа ръка,

I learned firsthand

that there are incredible memory capacities

че паметта ни има невероятни способности

latent in all of us.

на латентност.

Но ако искате да живеете запомнящ се живот,

But if you want to live a memorable life,

трябва да бъдете човек,

you have to be the kind of person

who remembers to remember.

който помни да запомня.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)