Aparna Rao: Art that craves your attention

Translator: Iren Angelova Reviewer: Anton Hikov

Hi. So today, I'd like to share some works in progress.

Здрвейте. И така, днес искам да споделя някои недовършени творби.

Since we are still realizing these works,

Тъй като все още работим върху тези творби,

we are largely working within the realm

работим най-вече с помощта на

of intuition and mystery, still.

интуицията и неизвестното, все още.

So I'm going to try and describe

Затова, ще се опитам и ще опиша

some of the experiences that we're looking for

някои от преживяванията, които се опитваме да изпитаме

through each of the works.

чрез всяка от творбите.

So the first work is called the Imperial Monochromes.

И така, първата творба се нарича Имперски едноцветни рисунки.

A viewer sort of unsuspectingly walks into the room,

Зрителят, така да се каже, доверчиво влиза в стаята,

and catches a glimpse of these panels

и вижда тези табла

in a messy composition on the wall.

в разпиляна композиция на стената.

Within seconds, as if the panels have noticed

За секунди, сякаш забелязали

the presence of the viewer,

присъствието на зрителя,

they appear to panic and sort of get into

те изглежда се паникьосват и някак се подреждат

a strict symmetry.

абсолютно симетрично.

(Laughter)

(Смях)

So this is the sketch of the two states.

И така, това е скицата на двете състояния.

One is total chaos. The other is absolute order.

Едната е абсолютен хаос. Другата е пълен ред.

And we were interested in seeing how little change

И ние искаме да видим колко малко е нужно,

it takes to move from one state to the other state.

за да преминат от едното състояние в другото състояние.

This also reminded us of two very different pictorial traditions.

Това също ни напомни за две много различни образни традиции.

One is the altar tablets of the 15th century,

Едната е на плочите от олтарите от 15-ти век,

and the other is about 100 years ago,

а другата е отпреди около 100 години,

Malevich's abstract compositions.

абстрактните композиции на Малевич.

So I'm just going to take you to a video.

Затова ще ви пренеса в едно видео.

To give you a sense of scale,

За да ви създам чувство за мащаб,

the largest panel is about two meters high.

най-голямото табло е високо около два метра.

That's about this much. And the smallest one is an A4.

И е може би ей толкова. А най-малкото е А4.

So a viewer enters the space,

И така, зрителят навлиза в едно пространство

and they snap to attention.

и те се сопват заради вниманието.

And after a while, if the viewer continues

И след време, ако зрителят продължава

to remain in the space,

да стои в пространството,

the panels will sort of become immune

таблата ще станат, така да се каже, имунизирани

to the presence of the viewer

за присъсвието на зрителя

and become lax and autonomous again,

и ще се отпуснат и ще станат отново независими,

until they sort of sense a presence in the room or a movement,

докато, така да се каже, не усетят присъствие или движение в стаята,

when they will again snap to attention.

и пак ще се сопнат заради вниманието.

(Laughter)

(Смях)

So here it appears as if it's the viewer

И така, тук изглежда сякаш зрителят

that's sort of instigating the sense of order among the panels,

е този, който провокира чувството за ред сред таблата,

but it could also be the other way around,

но, би могло също така да е обратното,

that the panels are so stuck within

таблата да са свикнали дотолкова

their preconditioned behaviors

със своето заучено поведение,

that they sort of thrust the viewer with the role of a tyrant.

че те дават на зрителя ролята на тиранин.

So this brings me to a quieter, small work

Затова, това ме води до по-спокойна, малка творба

called Handheld.

наречена Ръчен.

The viewer sees a piece of paper

Зрителят вижда парче хартия,

that's mounted on the far end of the wall,

което е сложено на далечния край на стената,

but when you go closer, you see that it's a blank

но, щом отидете по-близо, виждате, че е бял лист

A4, or a letter-sized piece of paper,

А4 или парче хартия за писма,

that's held on either side

което се държи от двете страни

by two small hands

от две ръчички,

that appear to be carved with a great deal

които изглежда са изрязани с много

of attention and care from a small block of wood.

грижа и внимание от малко дървено трупче.

The viewer also sees that this entire sculpture

Зрителят също вижда, че цялата тази склуптура

is sort of moving very slightly,

някак се движи много леко,

as if these two hands are trying

сякаш тези две ръце се опитват

to hold the paper very still

да задържат хартията съвсем неподвижно

for a long period of time,

за дълъг период от време

and somehow are not managing to.

и някак си не успяват.

So this instability in the movement

Така тази нестабилност на движението

very closely resembles the unsteady nature

страшно много напомня за променливия характер

of images seen through a handheld camera.

на образите, които се виждат през ръчна камера.

So here I'm going to show you two tandem clips.

Затова тук ще ви покажа два паралелни образа.

One is through a still camera

Единият е от неподвижна камера,

and the other is through a handheld camera.

а другият е от ръчна камера.

And you immediately see how the unsteady nature

И веднага виждате как променливият характер

of the video suggests the presence

на видеото загатва за присъствието

of an observer and a subjective point of view.

на наблюдател и субективна гледна точка.

So we've just removed the camera

Затова, току-що махнахме камерата

and transferred that movement onto the panel.

и пренесохме това движение върху таблото.

So here's a video.

И така, ето едно видео.

You have to imagine the other hand. It's not there yet.

Налага се да си представите другата ръка. Не се вижда още.

But to us, we're sort of trying to evoke

Но, ние се опитваме да пресъздадем

a self-effacing gesture, as if there's a little person

един скромен жест, все едно има малко човече

with outstretched arms

с разперени ръце

behind this enormous piece of paper.

зад това огромно парче хартия.

That sort of likens it to the amount of strain

С това може да се сравни усилието,

to be at the service of the observer and present

с което наблюдателят много деликатно представя

this piece of paper very delicately to the viewer

това парче хартия на зрителя

in front of them.

пред него.

The next work is Decoy.

Следващата творба е Примамка.

This is a cardboard model, so the object

Това е картонен модел, така че обектът

is about as tall as I am.

е с височина почти колкото мен.

It has a rounded body, two arms,

Има закръглено тяло, две ръце,

and a very tall, head-like antenna,

и много висока антена, която е като глава,

and its sole purpose is to attract attention towards itself.

и единствената й цел е да привлича вниманието към себе си.

So when a viewer passes by,

Така че, щом зрител мине пoкрай нея,

it sort of tilts from side to side,

тя, така да се каже, се клатушка наляво-надясно

and moves its arms more and more frantically

и маха с ръце като луда все повече и повече,

as the person gets closer.

когато човекът идва по-близо.

So here is the first test scenario.

И така, това е първият пробен вариант.

You see the two movements integrated,

Виждате, че и двете движения са включени,

and the object seems to be employing

а обектът изглежда, че използва

its entire being in this expression of desperation.

цялото си същество в този израз на отчаяние.

But the idea is that once it's got the person's attention,

Но, идеята е такава, че щом веднъж е привлякла вниманието на човека,

it's no longer interested, and it looks for the next person whose attention to get.

вече не й е интересно, и търси следващия човек, на когото да привлече вниманието.

(Laughter)

(Смях)

So this is the final fabricated body of the Decoy.

И така, това е окончателна изработка на тялото на примамката.

It appears to be mass-manufactured

Изглежда сякаш се произвежда масово,

like it came out of a factory

все едно, че е излязла от фабрика

like vacuum cleaners and washing machines.

като прахосмукачките и пералните.

Because we are always working

Тъй като ние винаги изработваме нещата

from a very personal space,

от много лична преспектива,

we like how this consumer aesthetic

и ни харесва как естетическият усет на този потребител

sort of depersonalizes the object

някак деперсонализира обекта

and gives us a bit of distance

и ни придава усещането за дистанция

in its appearance, at least.

с външния си вид,поне.

And so to us this is a kind of sinister being

И така, за нас това е някакво зловещо същество,

which is trying to distract you from the things

което се опитва да те разсее от нещата,

that actually need your attention,

на които всъщност трябва да обърнеш внимание,

but it could also be a figure that needs a lot of help.

но, също би могло да бъде фигура, която много се нуждае от помощ.

The next work is an object,

Следващата творба е обект,

that's also a kind of sound instrument.

който също така е вид музикален инструмент

In the shape of an amphitheater

с форма на амфитеатър,

that's scaled to the size of an audience

който е с размерите на някаква публика

as perceived from somebody from the stage.

от гледната точка на човек застанал на сцената.

So from where I'm standing,

От мястото, където се намирам аз сега,

each of you appears to be this big,

всеки един от вас изглежда ей толкова голям,

and the audience sort of takes the entire

и публиката е в моето полезрение

field of my vision.

изцяло, така да се каже.

Seated in this audience are 996 small figures.

Публиката се състои от 996 малки човечета.

They're mechanically enabled to clap

Те могат да пляскат механично

of their own free will.

по свое собствено желание.

This means that each of them can decide

Това значи, че всяко едно от тях може да реши

if and when they want to clap,

дали му се пляска,

how hard, for how long,

колко силно, колко дълго,

how they want to be influenced by those around them or influence others,

дали иска другите около него да му въздействат, или то да вляе на другите,

and if they want to contribute to innovation.

и дали иска да участва в промяната.

So when the viewer steps in front of the audience,

Така че, когато зрителят излезе пред публиката,

there will be a response.

ще има реакция.

It could be a few claps or a strong applause,

Може да е няколко ръкопляскания или силни аплодисменти

and then nothing happens until the viewer

и след това нищо няма да се случи докато зрителя

leaves the stage, and again the audience will respond.

не си тръгне от сцената, и публиката ще реагира отново.

It could be anything from a few feeble claps

Може да са всякакви -- от няколко плахи ръкопляслания

from members in the audience,

от хора в публиката,

or it could be a very loud ovation.

до много бурна овация.

So to us, I think we're really looking

И така, смятам, че ние наистина гледаме

at an audience as its own object

на една публика като на самостоятелен обект

or its own organism

или самостоятелен организъм,

that's also got a sort of musical-like quality to it,

който също така притежава някакви музикални качества,

an instrument.

един инструмент.

So the viewer can play it

И така, зрителят може да свири на него

by eliciting quite complex and varied,

като извлича доста сложни и разнообразни,

nuanced musical or sound patterns,

нюансирани музикални или звукови мотиви,

but cannot really provoke the audience

но в действителност не може да предизвика

into any particular kind of response.

някаква определена реакция у публиката.

So there's a sense of judgment and capriciousness

Тук се намесва усещане за преценка, своенравие

and uneasiness involved.

и смущение.

It also has an alluring and trap-like quality to it.

Това също така е инструмент съблазнителен като капан.

So here if you see we're quite excited about

Тук ако виждате ние доста се радваме, че

the image of the head splitting to form the two hands.

главата се разделя, за да формира двете ръце.

So here's a small visual animation,

Ето една малка визуална анимация,

as if the two sides of the brain are sort of clashing

все едно че двете страни на мозъка се удрят

against each other to kind of make sense

една в друга, за да придадат смисъл

of the duality and the tension.

на двойнствеността и напрежението.

And here is a prototype.

Ето един прототип.

So we can't wait to be engulfed by 996 of them.

Нямаме търпение да ни погълнат 996 такива.

Okay, this is the last work. It's called the Framerunners.

Така, това е последната творба. Тя се нарича Прозоробегачи.

It comes out of the idea of a window.

Произлиза от представата за един прозорец.

This is an actual window in our studio,

Това е истински прозорец в нашето ателие,

and as you can see, it's made up of three

и както виждате той се състои от три

different thicknesses of wooden sections.

различни по плътност дървени части.

So we used the same window vocabulary

И така, ние използвахме представата за същия този прозорец,

to construct our own frame or grid

за да конструираме наша собствена рамка или решетка,

that's suspended in the room and that can

която е окачена в стаята и може

be viewed from two sides.

да се види от две страни.

This grid is inhabited by a tribe of small figures.

Тази решетка се обитава от едно племе от малки човечета.

They're also made up of three different sizes,

Те също така са в три различни размера,

as if to suggest a kind of perspective

все едно че внушават някаква преспектива

or landscape on the single plain.

или пейзаж на равнината.

Each of these figures can also run backward

Всяка от тези фигури може да тича

and forward in the track

напред-назад по пътеката

and hide behind two adjacent tracks.

и да се крият зад две близкостоящи парчета.

So in contrast to this very tight grid,

Ние искахме да придадем на тези човечета

we wanted to give these figures a very comical

много комичен вид с тези пръчки,

and slapstick-like quality,

който контрастира с тази много строга решетка.

as if a puppeteer has taken them

Все едно един кукловод ги е взел

and physically animated them down the path.

и им е вдъхнал живот по пътеката.

So we like the idea of these figures

Харесва ни идеята тези човечета

sort of skipping along

да подскачат

like they're oblivious and carefree

разсеяно и безотговорно

and happy-go-lucky and content,

и безгрижно и доволно

until they sort of sense a movement from the viewer

докато не усетят движението на зрителя

and they will hide behind the fastest wall.

и не се ският зад най-близката стена.

So to us, this work also presents its own contradiction.

И така, за нас тази творба представя и своето собствено противоречие.

These figures are sort of entrapped

Тези човечета са някак хванати в капана

within this very strong grid,

на тази много сериозна решетка,

which is like a prison, but also a fortress,

която е както затвор, така и крепост,

because it allows them to be oblivious

защото им позволява да забравят,

and naive and carefree and quite oblivious

да бъдат наивни, безгрижни и доста да забравят,

of the external world.

за заобикалящия ги свят.

So all these real life qualities that I talk about

Всички тези характерни черти от живота, за които говоря

are sort of translated to a very specific

са някак пренесени на много специфична

technical configuration,

техническа конфигурация,

and we were very lucky to collaborate

а ние сме големи късметлии, че работим съвместно

with ETH Zurich to develop the first prototype.

с ЕТХ Цюрих, за да развием първия прототип.

So you see they extracted the motion cogs

Те извадиха зъбните колелца

from our animations and created a wiggle

от нашите анимации и създадоха движение,

that integrated the head-bobbing movement

което обедини клатещото движение на главата

and the back-and-forth movement.

с движението напред и назад.

So it's really quite small.

Прототипът е доста мъничък.

You can see it can fit into the palm of my hand.

Виждате, че се побира в дланта ми.

So imagine our excitement when we saw it

Така че, представете си какво вълнение изпитахме, когато го видяхме

really working in the studio, and here it is.

как мърда в ателието, а ето го и него.

(Laughter)

(Смях)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)