What fear can teach us | Karen Thompson Walker

Translator: Morton Bast Reviewer: Thu-Huong Ha

Translator: Ina Krasteva Reviewer: Darina Stoyanova

One day in 1819,

Един ден през 1819-та,

3,000 miles off the coast of Chile,

на 3000 мили от брега на Чили,

in one of the most remote regions of the Pacific Ocean,

в един от най-отдалечените райони на Тихия океан,

20 American sailors watched their ship flood with seawater.

20 американски моряци гледали как корабът им се пълни с вода.

They'd been struck by a sperm whale, which had ripped

Един кашалот ударил кораба им и

a catastrophic hole in the ship's hull.

издълбал огромна дупка в корпуса.

As their ship began to sink beneath the swells,

Тъй като корабът започнал да потъва,

the men huddled together in three small whaleboats.

мъжете се сместили заедно в три малки лодки.

These men were 10,000 miles from home,

Те били на 10 000 мили разстояние от дома и

more than 1,000 miles from the nearest scrap of land.

на повече от 1000 мили до най-близката суша.

In their small boats, they carried only

В малките си лодки те носели само

rudimentary navigational equipment

елементарно навигационно оборудване

and limited supplies of food and water.

и ограничени запаси от храна и вода.

These were the men of the whaleship Essex,

Тези мъже били от кораба Есекс,

whose story would later inspire parts of "Moby Dick."

чиято история по-късно щяла да вдъхнови части от "Моби Дик".

Even in today's world, their situation would be really dire,

Дори в наши дни положението им щеше да бъде трагично,

but think about how much worse it would have been then.

да не говорим колко по-лошо е било в онези дни.

No one on land had any idea that anything had gone wrong.

Никой на сушата не е имал представа, че нещо се е объркало навътре в морето.

No search party was coming to look for these men.

Никой не е тръгнал да ги търси.

So most of us have never experienced a situation

Така че повечето от нас никога не са попадали в толкова опасна ситуация

as frightening as the one in which these sailors found themselves,

като тези моряци,

but we all know what it's like to be afraid.

но всички ние знаем какво е да се страхуваш от нещо.

We know how fear feels,

Знаем какво е да те е страх,

but I'm not sure we spend enough time thinking about

но не съм сигурна, че отделяме достатъчно време да помислим затова,

what our fears mean.

какво означават страховете ни.

As we grow up, we're often encouraged to think of fear

Докато растем, често ни се повтаря, че страхът е

as a weakness, just another childish thing to discard

слабост, просто поредното детинско нещо, което да забравим,

like baby teeth or roller skates.

като бебешките зъби или пързалянето с ролкови кънки.

And I think it's no accident that we think this way.

Не мисля, че е случайно, че мислим по този начин.

Neuroscientists have actually shown that human beings

Всъщност невролозите показаха, че на хората им

are hard-wired to be optimists.

е трудно да бъдат оптимисти.

So maybe that's why we think of fear, sometimes,

Може би заради това мислим за страха

as a danger in and of itself.

като за опасност.

"Don't worry," we like to say to one another. "Don't panic."

Обичаме да си казваме един на друг: "Не се тревожи." "Не се паникьосвай."

In English, fear is something we conquer.

На английски страх означава нещо, което овладяваме;

It's something we fight. It's something we overcome.

нещо, с което се борим и което преодоляваме.

But what if we looked at fear in a fresh way?

Но нека погледнем на страха по нов начин -

What if we thought of fear as an amazing act of the imagination,

като на невероятен плод на въображението ни,

something that can be as profound and insightful

като на нещо толкова дълбоко и проникновено,

as storytelling itself?

като разказването на приказки?

It's easiest to see this link between fear and the imagination

Най-лесно е да видим връзката между страха и въображението

in young children, whose fears are often extraordinarily vivid.

при малките деца, чийто страхове често са изключително ярки.

When I was a child, I lived in California,

Като дете живеех в Калифорния,

which is, you know, mostly a very nice place to live,

много приятно място за живеене, знаете.

but for me as a child, California could also be a little scary.

Но за мен като дете, Калифорния можеше да бъде малко плашеща.

I remember how frightening it was to see the chandelier

Спомням си колко ме беше страх

that hung above our dining table swing back and forth

да гледам люлеещия се напред-назад полюлей в трапезарията ни

during every minor earthquake,

дори при най-малкото земетресение.

and I sometimes couldn't sleep at night, terrified

Понякога даже не можех да спя през нощта, ужасена, че

that the Big One might strike while we were sleeping.

ще падне и ще ни удари докато спим.

And what we say about kids who have fears like that

Какво казваме за деца, които имат подобни страхове?

is that they have a vivid imagination.

Че имат развинтено въображение.

But at a certain point, most of us learn

В определен момент обаче, повечето от нас

to leave these kinds of visions behind and grow up.

оставят тези страхове в миналото и порастват.

We learn that there are no monsters hiding under the bed,

Разбираме, че няма чудовища под леглото

and not every earthquake brings buildings down.

и че не всяко земетресение ще събори сградите.

But maybe it's no coincidence that some of our most creative minds

Но може би не е съвпадение, че някои от най-креативните умове

fail to leave these kinds of fears behind as adults.

не успяват да преодолеят тези страхове когато порастнат.

The same incredible imaginations that produced "The Origin of Species,"

Плод на подобно невероятно въображение са произведенията " Произходът на видовете" ,

"Jane Eyre" and "The Remembrance of Things Past,"

"Джейн Еър", "По следите на изгубеното време",

also generated intense worries that haunted the adult lives

в които се преплитат големите тревоги на

of Charles Darwin, Charlotte BrontĂŤ and Marcel Proust.

Чарлс Дарвин, Шарлот Бронте и Марсел Пруст.

So the question is, what can the rest of us learn about fear

Въпросът е какво можем да научим за страха

from visionaries and young children?

от малките деца и въображението?

Well let's return to the year 1819 for a moment,

Нека се върнем за момент обратно към ситуацията,

to the situation facing the crew of the whaleship Essex.

в която изпадна екипажа на кораба Есекс през 1819г.

Let's take a look at the fears that their imaginations

Да си представим картините на страх, които е рисувало въображението им,

were generating as they drifted in the middle of the Pacific.

докато са били сами по средата на нищото някъде в Тихия океан.

Twenty-four hours had now passed since the capsizing of the ship.

От преобръщането на кораба бяха изминали 24 часа.

The time had come for the men to make a plan,

Време беше корабокрушенците да съставят план,

but they had very few options.

но те имали много малко възможности.

In his fascinating account of the disaster,

В своя изключителен анализ на това нещастие,

Nathaniel Philbrick wrote that these men were just about

Натаниел Филбрик казва, че тези мъже са били

as far from land as it was possible to be anywhere on Earth.

толкова далече от сушата, че на практика е било възможно да са навсякъде по Земята.

The men knew that the nearest islands they could reach

Моряците знаели, че най-близките острови, които биха могли да достигнат,

were the Marquesas Islands, 1,200 miles away.

били Маркизовите острови, на 1 200 мили от тях.

But they'd heard some frightening rumors.

Но те били чували ужасяващи слухове

They'd been told that these islands,

за тези острови.

and several others nearby, were populated by cannibals.

Според тях, Маркизовите острови и няколко други острови в района, били населявани от канибали.

So the men pictured coming ashore only to be murdered

Моряците си представяли как ще успеят да достигнат брега,

and eaten for dinner.

само за да свършат като нечия вечеря.

Another possible destination was Hawaii,

Друга възможна дестинация били Хавайските острови,

but given the season, the captain was afraid

но имайки предвид сезона,

they'd be struck by severe storms.

капитанът се опасявал, че ще бъдат застигнати от бури по пътя.

Now the last option was the longest, and the most difficult:

Последната възможност била най-трудната и най-дългата:

to sail 1,500 miles due south in hopes of reaching

да преплуват 1 500 мили на юг, с надеждата да

a certain band of winds that could eventually

попаднат на ветрове, които евентуално

push them toward the coast of South America.

да ги насочат към бреговете на Южна Африка.

But they knew that the sheer length of this journey

Наличните им запаси на храна и вода обаче

would stretch their supplies of food and water.

нямало да стигнат за цялото пътуване.

To be eaten by cannibals, to be battered by storms,

Да бъдат изядени от канибали, погълнати от бури,

to starve to death before reaching land.

или да умрат от глад преди да достигнат сушата -

These were the fears that danced in the imaginations of these poor men,

това били страховете, които се въртели в главите на горките моряци.

and as it turned out, the fear they chose to listen to

И както се оказало, страхът, които те избрали да послушат,

would govern whether they lived or died.

щял да определи дали ще живеят или не.

Now we might just as easily call these fears by a different name.

Можем много лесно да наречем страховете им с други имена.

What if instead of calling them fears,

Вместо да ги наричаме "страхове",

we called them stories?

бихме могли да ги кръстим "истории".

Because that's really what fear is, if you think about it.

Защото ако се замислим, точно това е страхът.

It's a kind of unintentional storytelling

Някакво несъзнателно разказване на истории,

that we are all born knowing how to do.

което всички знаем как да правим още от раждането си.

And fears and storytelling have the same components.

Страховете и разказването на приказки имат общи елементи.

They have the same architecture.

Имат еднакво скеле.

Like all stories, fears have characters.

Също както историите, страховете си имат герои.

In our fears, the characters are us.

При страховете, героите сме самите ние.

Fears also have plots. They have beginnings and middles and ends.

Страховете също имат и сценарии. Имат начало, среда и край.

You board the plane. The plane takes off. The engine fails.

Качваш се на самолет. Той излиза. Двигателят се поврежда.

Our fears also tend to contain imagery that can be

Страховете ни също обикновено съдържат фантазии,

every bit as vivid as what you might find in the pages of a novel.

също толкова живи, колкото в романите.

Picture a cannibal, human teeth

Представете си канибал, човешки зъби,

sinking into human skin,

забиващи се в човешка кожа,

human flesh roasting over a fire.

човешко месо, изпечено на огън.

Fears also have suspense.

В страховете има и напрежение.

If I've done my job as a storyteller today,

Ако днес съм си свършила работата като разказвач на истории,

you should be wondering what happened

би трябвало да се чудите какво се е случило с

to the men of the whaleship Essex.

екипажа на кораба Есекс.

Our fears provoke in us a very similar form of suspense.

Страховете ни събуждат в нас напрежение.

Just like all great stories, our fears focus our attention

Точно както всички велики истории, страховете ни насочват вниманието ни

on a question that is as important in life as it is in literature:

към въпроса какво е важното в живота, също както в литературата.

What will happen next?

Какво ще се случи след това?

In other words, our fears make us think about the future.

С други думи, страховете ни карат да мислим за бъдещето.

And humans, by the way, are the only creatures capable

Между другото, хората са единствените създания,

of thinking about the future in this way,

които умеят да мислят за бъдещето по този начин,

of projecting ourselves forward in time,

като си се представят напред във времето.

and this mental time travel is just one more thing

Точно това ментално пътуване е следващата прилика

that fears have in common with storytelling.

между страховете и разказването на приказки.

As a writer, I can tell you that a big part of writing fiction

Като писателка, мога да ви кажа, че съществена част от писането заема

is learning to predict how one event in a story

опита да си представиш как едно събитие в историята

will affect all the other events,

ще окаже влияние върху всички останали събития.

and fear works in that same way.

Страхът "действа" по същия начин.

In fear, just like in fiction, one thing always leads to another.

При страха, както в литературата, едно нещо води към друго.

When I was writing my first novel, "The Age Of Miracles,"

Когато пишех първия си роман, наречен "Ерата на чудесата",

I spent months trying to figure out what would happen

прекарах няколко месеца опитвайки се да разбера какво би станало

if the rotation of the Earth suddenly began to slow down.

ако изведнъж Земята започне да се върти по-бавно.

What would happen to our days? What would happen to our crops?

Как щеше да ни се отрази това? Какво щеше да стане с посевите ни?

What would happen to our minds?

А с умовете ни?

And then it was only later that I realized how very similar

По-късно осъзнах, че всички тези въпроси много

these questions were to the ones I used to ask myself

приличат на онези, които си задавах

as a child frightened in the night.

като дете, когато се страхувах от нещо в нощта.

If an earthquake strikes tonight, I used to worry,

Притеснявах се например какво ще се случи, ако ни удари земетресение довечера.

what will happen to our house? What will happen to my family?

Какво щеше да стане с къщата ни, със семейството ми?

And the answer to those questions always took the form of a story.

Отговорът на този въпрос вианги идваше под формата на история.

So if we think of our fears as more than just fears

Ако гледаме на страховете като на нещо повече от страхове,

but as stories, we should think of ourselves

а като на истории, трябва да смятаме себе си

as the authors of those stories.

за автори на тези истории.

But just as importantly, we need to think of ourselves

Също толкова важно е, освен за себе си, да помислим и

as the readers of our fears, and how we choose

за читателите на нашите страхове, затова как

to read our fears can have a profound effect on our lives.

"разчитането" на страховете ни може да има удивителен ефект върху живота ни.

Now, some of us naturally read our fears more closely than others.

Някои от нас разчитат страховете по-добре от други.

I read about a study recently of successful entrepreneurs,

Наскоро четох изследване за успешни предприемачи.

and the author found that these people shared a habit

Според автора тези хора имат обща черта,

that he called "productive paranoia," which meant that

която той нарича "продуктивна параноя" , което означава,

these people, instead of dismissing their fears,

че тези хора вместо да пренебрегват страховете си,

these people read them closely, they studied them,

ги разчитат, изучават ги

and then they translated that fear into preparation and action.

и ги превръщат в подготовка и действие.

So that way, if their worst fears came true,

По този начин, дори и най-големият им страх да се сбъдне,

their businesses were ready.

бизнесът им е подготвен.

And sometimes, of course, our worst fears do come true.

Понякога разбира се нашите най-големи страхове се сбъдват.

That's one of the things that is so extraordinary about fear.

Това е едно от изключителните свойства на страха.

Once in a while, our fears can predict the future.

От време на време страховете ни предсказват бъдещето.

But we can't possibly prepare for all of the fears

Но не можем да се подготвим за всички страхове,

that our imaginations concoct.

които въображението ни ражда.

So how can we tell the difference between

Как тогава да разберем разликата между страховете

the fears worth listening to and all the others?

в които си струва да се вслушаш и останалите?

I think the end of the story of the whaleship Essex

Мисля, че краят на историята за китоловния кораб Есекс

offers an illuminating, if tragic, example.

ни дава изумителен, ако не трагичен пример за това.

After much deliberation, the men finally made a decision.

След дълго умуване, моряците най-сетне взели решение.

Terrified of cannibals, they decided to forgo the closest islands

Ужасен от канибалите, те решили да избегнат близките острови

and instead embarked on the longer

и се насочили по по-дългия

and much more difficult route to South America.

и по-труден път към Южна Америка.

After more than two months at sea, the men ran out of food

След повече от два месеца в открито море, както и си знаели,

as they knew they might,

останали без храна и

and they were still quite far from land.

били все още далеч от сушата.

When the last of the survivors were finally picked up

Когато най-накрая и последните оцелели били

by two passing ships, less than half of the men were left alive,

спасени от два преминаващи кораба, по-малко от половината моряци били оцелели.

and some of them had resorted to their own form of cannibalism.

А някои от другите бяха развили своя форма на канибализъм.

Herman Melville, who used this story as research for "Moby Dick,"

Хърман Мелвил, който използва историята като проучване за "Моби Дик",

wrote years later, and from dry land, quote,

писа години по-късно, цитирам:

"All the sufferings of these miserable men of the Essex

"Всички страдания на тези нещастни мъже от Есекс

might in all human probability have been avoided

съществуват като вероятности в главите на хората

had they, immediately after leaving the wreck,

още докато напускат потъващия кораб

steered straight for Tahiti.

и се отправят право към Таити.

But," as Melville put it, "they dreaded cannibals."

Но както отбелязва Мелвил, " те са се страхували от канибалите".

So the question is, why did these men dread cannibals

Така че въпросът е защо тези мъже са се страхували повече от канибалите,

so much more than the extreme likelihood of starvation?

отколкото от вероятността да умрат от глад в открито море?

Why were they swayed by one story

Защо везните са се наклонили толкова много в полза на

so much more than the other?

единия страх?

Looked at from this angle,

Погледнато от този ъгъл,

theirs becomes a story about reading.

тяхната история е история за разчитането на страховете.

The novelist Vladimir Nabokov said that the best reader

Писателят Владимир Набоков казва, че най-добрият читател

has a combination of two very different temperaments,

е комбинация от два различни темперамента -

the artistic and the scientific.

артистичен и научен.

A good reader has an artist's passion,

Добрият читател има страстта на артиста,

a willingness to get caught up in the story,

желанието да се потопи в историята.

but just as importantly, the readers also needs

Също толкова важно е обаче

the coolness of judgment of a scientist,

е преценката на учен,

which acts to temper and complicate

която служи за да промени и усложни

the reader's intuitive reactions to the story.

интуитивните реакции на читателя към историята.

As we've seen, the men of the Essex had no trouble with the artistic part.

Както видяхме, моряците от Есекс нямат проблем с артистичната част.

They dreamed up a variety of horrifying scenarios.

Те съчиниха всевъзможни ужасяващи сценарии.

The problem was that they listened to the wrong story.

Проблемът е, че се вслушаха в грешната история.

Of all the narratives their fears wrote,

От всички възможни страхове, които им се въртели в главата,

they responded only to the most lurid, the most vivid,

те отговорили само на най-яркия и жив страх.

the one that was easiest for their imaginations to picture:

И същевременно най-лесният, който въображението им рисува:

cannibals.

канибалите.

But perhaps if they'd been able to read their fears

Може би ако можеха да разчетат страховете си

more like a scientist, with more coolness of judgment,

повече като учени, с по-трезва преценка,

they would have listened instead to the less violent

те щяха да послушат не най-зловещия,

but the more likely tale, the story of starvation,

а този по-скоро звучащ като приказка, за оставането без храна в открито море,

and headed for Tahiti, just as Melville's sad commentary suggests.

щяха да се отправят към Таити, точно както Мелвил казава в коментарите си.

And maybe if we all tried to read our fears,

Може би ако се опитвахме да прочетем страховете си

we too would be less often swayed

нямаше толкова лесно да се поддаваме

by the most salacious among them.

на най-големия от тях.

Maybe then we'd spend less time worrying about

Може би тогава щяхме да се тревожим по-малко

serial killers and plane crashes,

за серийни убийци и самолетни катастрофи;

and more time concerned with the subtler

а се бяхме съсредоточили върху по-малките и бавни

and slower disasters we face:

страхове и бедствия, които срещаме:

the silent buildup of plaque in our arteries,

бавното запушване на артериите ни,

the gradual changes in our climate.

постепенните промени в климата.

Just as the most nuanced stories in literature are often the richest,

Точно както многопластовите, нюансирани истории в литературата са най-богатите,

so too might our subtlest fears be the truest.

така и нашите най-малки и скрити страхове са най-истинските.

Read in the right way, our fears are an amazing gift

Разчетени правилно, страховете ни са невероятен дар

of the imagination, a kind of everyday clairvoyance,

на въображението и всекидневната ни интуиция,

a way of glimpsing what might be the future

начин да надникнем в бъдещето,

when there's still time to influence how that future will play out.

когато все още има време да му се повлияе.

Properly read, our fears can offer us something as precious

Правилно разчетени, страховете ни предлагат нещо безценно,

as our favorite works of literature:

точно както любимите ни книги:

a little wisdom, a bit of insight

малко мъдрост, малко по-дълбок поглед,

and a version of that most elusive thing --

версия на най-едно от най-трудните за достигане неща -

the truth.

истината.

Thank you. (Applause)

Благодаря ви. ( Аплодисменти)