Letting go of God | Julia Sweeney

Translator: MaYoMo com Reviewer: Mike Ramm

On September 10, the morning of my seventh birthday,

На 10 септември, сутринта на седмия ми рожден ден,

I came downstairs to the kitchen, where my mother was washing the dishes

слязох в кухнята, където майка ми миеше съдовете,

and my father was reading the paper or something,

а баща ми четеше вестник или нещо такова,

and I sort of presented myself to them in the doorway, and they said,

показах се на вратата и те казаха:

"Hey, happy birthday!" And I said, "I'm seven."

"Ей, честит рожден ден." А аз казах, "На седем съм."

And my father smiled and said,

Баща ми се усмихна и каза,

"Well, you know what that means, don't you?"

"Е, знаеш какво значи това, нали?"

And I said, "Yeah, that I'm going to have a party

А аз отвърнах: "Да, че ще имам тържество, торта

and a cake and get a lot of presents?"

и ще получа много подаръци?" А баща ми отвърна: "Ами да.

And my dad said, "Well, yes.

But more importantly,

Но по-важното е, че да си на седем години значи, че си достигнала възрастта на разсъдъка

being seven means that you've reached the age of reason,

and you're now capable of committing any and all sins against God and man."

и вече си способна да извършваш всякакви грехове срещу Бог и човек."

(Laughter)

(Смях)

Now, I had heard this phrase, "age of reason," before.

Бях чувала тази фраза - "възраст на разума" - и преди.

Sister Mary Kevin had been bandying it about

Сестра Мери Кевин я подмяташе около

my second-grade class at school.

втория ми клас в училище. Но когато тя го казваше,

But when she said it,

the phrase seemed all caught up in the excitement of preparations

фразата изглеждаше изцяло обзета от вълнението на подготовката

for our first communion and our first confession,

за първото ни причастие и първата ни изповед,

а всички знаеха, че цялата работа е само заради бялата рокля и белия воал -

and everybody knew that was really all about the white dress

and the white veil.

And anyway, I hadn't really paid all that much attention

както и да е, всъщност не бях обръщала особено внимание на тази фраза - "възрастта на разума".

to that phrase, "age of reason."

So, I said, "Yeah, yeah, age of reason. What does that mean again?"

И казах: "Да, да, възрастта на разума. Какво значеше това?"

And my dad said, "Well, we believe, in the Catholic Church,

А татко ми отвърна: "Ами ние, католиците, вярваме,

that God knows that little kids don't know the difference between right and wrong,

че Бог знае, че малките деца не правят разлика между добро и зло,

but when you're seven, you're old enough to know better.

но като навършиш седем години, си достатъчно голям, за да разбираш.

И така, ти си пораснала и си достигнала възрастта на разума, и сега

So, you've grown up and reached the age of reason,

and now God will start keeping notes on you,

Бог ще започне да си води бележки за теб и ще започне постоянното ти досие."

and begin your permanent record."

(Laughter)

(Смях)

And I said, "Oh ...

Казах: "О! Чакай малко. Искаш да кажеш, че през цялото това време,

Wait a minute.

You mean all that time, up till today,

чак до днес, през цялото време, когато съм била толкова добра, Бог не е забелязвал?"

all that time I was so good, God didn't notice it?"

And my mom said, "Well, I noticed it."

А майка ми каза:" Ами, аз забелязвах."

(Laughter)

(Смях)

And I thought, "How could I not have known this before?

Помислих си: "Как може да не съм знаела това преди?

How could it not have sunk in when they'd been telling me?

Как може да не съм разбрала, като са ми казвали?

Толкова много съм слушала, а никой няма да ми го зачете.

All that being good and no real credit for it.

And worst of all, how could I not have realized

И най-лошото от всичко - как може да не съм осъзнавала тази много важна информация,

this very important information

до самия ден, когато всъщност е станала безполезна за мен?"

until the very day that it was basically useless to me?"

So I said, "Well, Mom and Dad, what about Santa Claus?

И казах: "Мамо, татко, ами Дядо Коледа?

I mean, Santa Claus knows if you're naughty or nice, right?"

Искам да кажа, Дядо Коледа знае дали си добър или непослушен, нали?"

And my dad said, "Yeah, but, honey,

А татко ми каза: "Да, но, миличка,

I think that's technically just between Thanksgiving and Christmas."

според мен това технически е само между Деня на благодарността и Коледа."

And my mother said, "Oh, Bob, stop it. Let's just tell her. I mean, she's seven.

А майка ми каза: "О, стига, Боб. Хайде просто да й кажем.

Вече е на седем години. Джули, Дядо Коледа не съществува."

Julie, there is no Santa Claus."

(Laughter)

(Смях)

Now, this was actually not that upsetting to me.

Това всъщност не ме разстрои.

My parents had this whole elaborate story about Santa Claus:

Родителите ми имаха цяла сложна история за Дядо Коледа:

how they had talked to Santa Claus himself and agreed

как са говорили със самия Дядо Коледа и са се разбрали,

that instead of Santa delivering our presents

че вместо да ни носи подаръците на Бъдни вечер,

over the night of Christmas Eve,

както правел за всяко друго семейство,

like he did for every other family who got to open their surprises

което си отваряло изненадите рано на Коледа сутринта,

first thing Christmas morning,

our family would give Santa more time.

нашето семейство ще даде на Дядо Коледа повече време.

Santa would come to our house while we were at nine o'clock high mass

Дядо Коледа ще идва в нашата къща, докато сме на служба в девет часа

on Christmas morning, but only if all of us kids did not make a fuss.

на Коледа сутринта, но само ако всички ние, децата, не се суетим.

Which made me very suspicious.

Което ме правеше много подозрителна.

It was pretty obvious that it was really our parents giving us the presents.

Беше доста очевидно, че всъщност нашите родители дават подаръци.

I mean, my dad had a very distinctive wrapping style,

Искам да кажа, баща ми имаше много характерен стил в опаковането,

and my mother's handwriting was so close to Santa's.

а почеркът на майка ми толкова приличаше на този на Дядо Коледа.

(Laughter)

Plus, why would Santa save time by having to loop back

Освен това, защо Дядо Коледа би пестил време, ако трябва да се връща

to our house after he'd gone to everybody else's?

до нашата къща, след като е обиколил всички други?

There was only one obvious conclusion to reach from this mountain of evidence:

Има само едно очевидно заключение, до което се стига след тази планина от доказателства:

our family was too strange and weird for even Santa Claus to come visit,

нашето семейство беше твърде странно,

за да го посещава дори Дядо Коледа,

and my poor parents were trying to protect us from the embarrassment,

а горките ми родители се опитваха да ни предпазят от смущението,

this humiliation of rejection by Santa, who was jolly --

от това унижение, че сме отхвърлени от Дядо Коледа, който беше весел.

but let's face it, he was also very judgmental.

Но, да си го кажем, също и много тенденциозен.

So to find out that there was no Santa Claus at all

Затова да открия, че изобщо няма Дядо Коледа, всъщност беше един вид облекчение.

was actually sort of a relief.

I left the kitchen not really in shock about Santa,

Излязох от кухнята, без да съм потресена заради Дядо Коледа,

but rather, I was just dumbfounded

само бях втрещена

about how I could have missed this whole age of reason thing.

от това как може да съм пропуснала цялата тази работа с възрастта на разума.

It was too late for me, but maybe I could help someone else,

Беше твърде късно за мен, но може би можех да помогна на някой друг -

someone who could use the information.

някой, на когото тази информация да е от полза.

They had to fit two criteria:

Трябваше да отговаря на два критерия:

they had to be old enough to be able to understand

да е достатъчно голям, за да може да разбере

the whole concept of the age of reason, and not yet seven.

цялото понятие за възрастта на разума, но още да не е навършил седем години.

The answer was clear: my brother Bill. He was six.

Отговорът беше ясен: брат ми Бил. Беше на шест.

Well, I finally found Bill

Е, най-сетне открих Бил на една пресечка от нашата къща

about a block away from our house at this public school playground.

на площадката на едно държавно училище. Беше в събота

It was a Saturday, and he was all by himself,

и той беше съвсем сам, просто риташе една топка срещу стената.

just kicking a ball against the side of a wall.

I ran up to him and said, "Bill!

Изтичах при него и казах: "Бил,

I just realized that the age of reason starts when you turn seven,

току що разбрах, че възрастта на разума започва, като навършиш седем години,

and then you're capable of committing any and all sins

и тогава си способен да извършваш всякакви грехове

against God and man."

срещу Бог и човека." Бил попита: "И какво?" Тогава отвърнах:

And Bill said, "So?"

And I said, "So, you're six.

"Ти си на шест. Имаш цяла година, за да правиш, каквото си искаш,

You have a whole year to do anything you want to and God won't notice it."

и Бог няма да забележи." Той пак попита: "И какво?" А аз:

And he said, "So?"

And I said, "So? So everything!"

"Как какво? Всичко!" И се обърнах да избягам. Толкова му бях ядосана.

And I turned to run. I was so angry with him.

But when I got to the top of the steps,

Но като изкачих стълбите, се обърнах драматично

I turned around dramatically and said,

и казах: "О, между другото, Бил, няма Дядо Коледа."

"Oh, by the way, Bill -- there is no Santa Claus."

(Laughter)

(Смях)

Now, I didn't know it at the time,

Тогава не знаех,

but I really wasn't turning seven on September 10th.

но всъщност не ставах на седем на 10-ти септември.

For my 13th birthday,

За 13-тия си рожден ден планирах пижамено парти с всичките си приятелки,

I planned a slumber party with all of my girlfriends,

but a couple of weeks beforehand my mother took me aside and said,

но две седмици преди това майка ми ме дръпна настрана и каза:

"I need to speak to you privately.

"Трябва да говоря с теб насаме.

September 10th is not your birthday. It's October 10th."

10-ти септември не е рождения ти ден. А 10-ти октомври". Попитах: "Какво?"

And I said, "What?"

(Laughter)

And she said ...

(Смях)

А тя каза: "Слушай. Детската градина започваше на 15-ти септември.

(Laughter)

"Listen. The cut-off date to start kindergarten was September 15th."

(Laughter)

(Смях)

"So I told them that your birthday was September 10th,

Затова им казах, че рожденият ти ден е на 10-ти септември,

and then I wasn't sure

и понеже не бях сигурна дали няма да го раздрънкаш навсякъде,

that you weren't just going to go blab it all over the place,

so I started to tell you your birthday was September 10th.

започнах да ти казвам, че рожденият ти ден е на 10-ти септември.

But, Julie, you were so ready to start school, honey. You were so ready."

Но, Джули, ти беше съвсем готова да започваш училище, миличка. Беше съвсем готова."

I thought about it, and when I was four,

Мислих за това, и като навърших четири години,

I was already the oldest of four children,

вече бях най-голямата от четири деца,

and my mother even had another child to come,

а майка ми чакаше още едно дете,

so what I think she -- understandably -- really meant

така че според мен е разбираемо, че всъщност е имала предвид, че тя е била готова,

was that she was so ready, she was so ready.

толкова готова. После каза:

Then she said, "Don't worry, Julie.

Every year on October 10th,

"Не се безпокой, Джули - всяка година на 10-ти октомври, когато беше рожденият ти ден,

when it was your birthday but you didn't realize it,

но ти не знаеше, правех всичко възможно

I made sure that you ate a piece of cake that day."

да изядеш парче торта онзи ден."

(Laughter)

(Смях)

Which was comforting, but troubling.

Което беше утешително, но обезпокоително.

My mother had been celebrating my birthday with me, without me.

Майка ми беше празнувала рождения ми ден с мен, без мен.

(Laughter)

What was so upsetting about this new piece of information

Разстройващото в тази нова информация

was not that I had to change the date of my slumber party

не беше, че ще трябва да сменя датата на пижаменото си парти

with all of my girlfriends.

с всичките си приятелки -

What was most upsetting was that this meant I was not a Virgo.

най-разстройващо за мен беше, че това значи, че не съм Дева.

I had a huge Virgo poster in my bedroom.

В спалнята си имах огромен плакат със зодия Дева

And I read my horoscope every single day,

четях хороскопа си всеки божи ден, и беше точно като за мен.

and it was so totally me.

(Laughter)

(Смях)

And this meant that I was a Libra?

А това означаваше, че съм Везни?

So, I took the bus downtown to get the new Libra poster.

И така, взех автобуса до центъра, за да взема новия плакат с Везни.

The Virgo poster is a picture of a beautiful woman with long hair,

Плакатът Дева е картина с красива жена с дълга коса,

sort of lounging by some water,

излегната до някаква вода,

but the Libra poster is just a huge scale.

а плакатът за Везни е просто огромен кантар.

This was around the time that I started filling out physically,

Това беше горе-долу по времето, когато започвах да разширявам психиката си,

and I was filling out a lot more than a lot of the other girls,

разширявах я доста повече от много от другите момичета

and frankly, the whole idea that my astrological sign was a scale

и, честно казано, цялата идея, че астрологичният ми знак е кантар

just seemed ominous and depressing.

просто изглеждаше злокобна и потискаща.

(Laughter)

(Смях)

But I got the new Libra poster,

Но взех новия плакат на Везни

and I started to read my new Libra horoscope,

и започнах да чета новия си хороскоп за Везни

and I was astonished to find that it was also totally me.

и с изумление открих, че и това ми съответства напълно.

(Laughter)

It wasn't until years later, looking back

Едва години по-късно, като се връщах

on this whole age-of-reason, change-of-birthday thing,

към цялата тази история с възрастта на разума и смяната на рождения ден,

that it dawned on me:

ми просветна, че не съм навършвала седем години,

I wasn't turning seven when I thought I turned seven.

когато мислех, че съм навършила седем. Имала съм още цял месец

I had a whole other month

to do anything I wanted to before God started keeping tabs on me.

да правя, каквото си искам, преди Бог да започне да ме следи.

Oh, life can be so cruel.

О, животът може да е толкова жесток.

One day, two Mormon missionaries came to my door.

Един ден двама мормонски мисионери дойдоха на вратата ми.

Now, I just live off a main thoroughfare in Los Angeles,

Живея точно до една главна улица в Лос Анжелис

and my block is -- well, it's a natural beginning

и кварталът ми е... ами, естествено начало

for people who are peddling things door to door.

за хора, които въртят амбулантна търговия от врата на врата.

Sometimes I get little old ladies from the Seventh Day Adventist Church

Понякога идват дребнички старици от църквата на Адвентистите на седмия ден

showing me these cartoon pictures of heaven.

и ми показват едни анимационни картинки от рая.

And sometimes I get teenagers who promise me

А понякога идват тийнейджъри, които ми обещават, че няма да се присъединят към банда

that they won't join a gang and just start robbing people,

и просто да започнат да ограбват хора, само ако купя

if I only buy some magazine subscriptions from them.

някакви абонаменти за списания от тях.

So normally, I just ignore the doorbell, but on this day, I answered.

Затова обикновено просто не обръщам внимание, като се звънне на вратата, но онзи ден отворих.

And there stood two boys, each about 19, in white, starched short-sleeved shirts,

И там стояха две момчета, около деветнайсетгодишни,

в бели колосани ризи с къс ръкав, и имаха малки табелки с имена,

and they had little name tags

that identified them as official representatives

според които бяха официални представители

на Църквата на Исус Христос на новите светци

of the Church of Jesus Christ of Latter-day Saints,

and they said they had a message for me, from God.

и казаха, че имат за мен послание от Бог.

I said, "A message for me? From God?" And they said, "Yes."

Повторих: "Послание за мен? От Бог?" А те отвърнаха: "Да."

Now, I was raised in the Pacific Northwest,

Вижте, отгледана съм в тихоокеанския северозапад,

around a lot of Church of Latter-day Saints people and, you know,

около много хора от Църквата на новите светци,

I've worked with them and even dated them,

работила съм с тях, дори съм излизала на срещи с тях,

but I never really knew the doctrine,

но никога не съм знаела доктрината, или какво казват на хората,

or what they said to people when they were out on a mission,

когато са на мисия, и предполагам, че съм била някак любопитна,

and I guess I was sort of curious, so I said, "Well, please, come in."

затова казах: "Ами, моля, влезте." Изглеждаха много доволни,

And they looked really happy,

защото според мен това не им се случва особено често.

because I don't think this happens to them all that often.

(Смях)

(Laughter)

And I sat them down, and I got them glasses of water --

Поканих ги да влязат, донесох им чаши с вода...

Ok, I got it, I got it.

Така, ясно. Донесох им чаши с вода.

I got them glasses of water.

Don't touch my hair, that's the thing.

Да не си пипам косата, там е работата.

(Laughter)

(Смях)

You can't put a video of myself in front of me

Не може да сложите видео на самата мен пред мен

and expect me not to fix my hair.

и да очаквате да не си оправям косата.

Ok.

(Смях)

(Laughter)

Така. Значи, поканих ги да седнат, донесох им по чаша вода

So I sat them down and I got them glasses of water,

and after niceties, they said,

и след учтивостите те попитаха: "Вярвате ли, че Бог ви обича с цялото негово сърце?"

"Do you believe that God loves you with all his heart?"

And I thought, "Well, of course I believe in God,

Помислих си: "Е, разбира се, че вярвам в Бог,

but you know, I don't like that word 'heart,'

но знаете ли, не обичам тази дума - сърце,

because it anthropomorphizes God,

защото тя антроморфизира Бог,

and I don't like the word, 'his,' either, because that sexualizes God."

не ми харесва и думата "негово", защото това сексуализира Бог.

But I didn't want to argue semantics with these boys,

Но не исках да водя семантични спорове с тези момчета,

so after a very long, uncomfortable pause, I said,

затова след много дълга, неудобна пауза отвърнах:

"Yes, yes, I do. I feel very loved."

"Да, да, да. Чувствам се много обичана."

And they looked at each other and smiled,

Те се спогледаха и се усмихнаха,

like that was the right answer.

все едно това беше правилният отговор. После попитаха:

And then they said, "Do you believe

"Вярвате ли, че всички на тази планета сме братя и сестри?"

that we're all brothers and sisters on this planet?"

Отвърнах:" Да, да. Да, вярвам." И бях толкова облекчена,

And I said, "Yes, I do."

And I was so relieved that it was a question I could answer so quickly.

че това е въпрос, на който мога да отговоря толкова бързо.

And they said, "Well, then we have a story to tell you."

Те казаха: "Е, тогава ще ви разкажем една история."

And they told me this story all about this guy named Lehi,

И ми разказаха една история за човек на име Лехи,

who lived in Jerusalem in 600 BC.

живял в Йерусалим през 600 г. пр.н.е.

Now, apparently in Jerusalem in 600 BC, everyone was completely bad and evil.

Очевидно, в Йерусалим през 600 г. пр.н.е.

всички били много лоши и зли. Всеки един от тях:

Every single one of them: man, woman, child, infant, fetus.

мъж, жена, дете, бебе, зародиш.

And God came to Lehi and said to him,

Бог дошъл при Лехи и му казал: "Качи семейството си на една лодка,

"Put your family on a boat and I will lead you out of here."

и ще ви изведа оттук." И Бог наистина ги извел.

And God did lead them.

He led them to America.

Завел ги в Америка.

I said, "America?

Попитах: "Америка? От Йерусалим до Америка с лодка през 600 г.пр.н.е.?"

(Laughter)

From Jerusalem to America by boat in 600 BC?"

And they said, "Yes."

А те отвърнаха: "Да.

(Laughter)

(Смях)

Then they told me how Lehi and his descendants

После ми разказаха как Лехи и неговите потомци

reproduced and reproduced, and over the course of 600 years,

се възпроизвеждали и възпроизвеждали, и за 600 години

there were two great races of them, the Nephites and the Lamanites,

имало две велики раси от тах, нефитите и ламанитите

and the Nephites were totally good -- each and every one of them --

и нефитите били напълно, изцяло добри... всеки един от тях...

and the Lamanites were totally bad and evil --

а ламанитите били изцяло лоши и зли...

всеки един от тях, просто зъл до мозъка на костите си.

every single one of them just bad to the bone.

(Смях)

Then, after Jesus died on the cross for our sins,

После, след като Исус умрял на кръста заради нашите грехове,

on his way up to heaven,

по пътя си нагоре съм небесата минал през Америка и посетил нефитите.

he stopped by America and visited the Nephites.

(Laughter)

(Смях)

And he told them that if they all remained totally, totally good --

И им разказал, че ако всички останат изцяло, напълно добри...

всеки един от тях...

each and every one of them --

they would win the war against the evil Lamanites.

ще спечелят войната срещу злите ламанити.

But apparently somebody blew it,

Но очевидно някой се е провалил,

because the Lamanites were able to kill all the Nephites.

защото ламанитите успели да избият всички нефити.

All but one guy, this guy named Mormon,

Всички освен един - човек на име Мормон,

who managed to survive by hiding in the woods.

който успял да оцелее, като се криел в горите.

And he made sure this whole story was written down

И направил нужното цялата тази история да бъде записана

in reformed Egyptian hieroglyphics chiseled onto gold plates,

на реформирани египетски йероглифи, гравирани на златни плочи,

which he then buried near Palmyra, New York.

които после заровил близо до Палмира, Ню Йорк.

(Laughter)

(Смях)

Well, I was just on the edge of my seat.

Е, направо слушах в захлас.

(Laughter)

(Смях)

I said, "What happened to the Lamanites?"

Попитах: "А какво се случило с ламанитите?"

And they said, "Well, they became our Native Americans, here in the U.S."

Те отвърнаха: "Ами, те станали нашите местни американци тук, в САЩ".

Попитах: "Значи вярвате, че местните американци произхождат

And I said, "So, you believe the Native Americans are descended

from a people who were totally evil?"

от хора, които са били изцяло зли?" А те отвърнаха: "Да."

And they said, "Yes."

Then they told me how this guy named Joseph Smith

После ми казаха как един човек на име Джоузеф Смит

found those buried gold plates right in his backyard,

открил онези заровени златни плочи в задния си двор,

and he also found this magic stone back there that he put into his hat

открил и един магически камък там, който сложил в шапката си,

после заровил лице в нея и това му позволило

and then buried his face into,

and this allowed him to translate the gold plates

да преведе златните плочи от реформирания египетски на английски.

from the reformed Egyptian into English.

Well, at this point I just wanted to give these two boys some advice

На този етап само исках да дам на тези две момчета

някои съвети за тяхната презентация.

about their pitch.

(Laughter)

(Смях)

I wanted to say --

Исках да кажа: "Стига де, не започвайте с тази история."

(Applause)

"Ok, don't start with this story."

(Laughter)

I mean, even the Scientologists

Искам да кажа, дори сциентолозите знаят, че първо трябва да се започне с тест за тип личност, преди да започнат...

know to start with a personality test before they start --

(Applause)

(Аплодисменти)

telling people all about Xenu, the evil intergalactic overlord.

...да раказват на хората за Ксену, злия междугалактически господар.

Then, they said, "Do you believe that God speaks to us

А после попитаха: "Вярвате ли, че Бог ни говори

through his righteous prophets?"

чрез праведните си пророци?" А аз отвърнах: "Не, не вярвам."

And I said, "No, I don't,"

because I was sort of upset about this Lamanite story

Защото бях някак разстроена от тази ламанитска история

и налудничавата история за златни плочи, но истината беше,

and this crazy gold plate story,

but the truth was, I hadn't really thought this through,

че всъщност не го бях премислила, затова отстъпих малко и казах:

so I backpedaled a little and I said,

"Well, what exactly do you mean by 'righteous'?

"А какво точно имате предвид под праведни?

And what do you mean by prophets? Like, could the prophets be women?"

И какво имате предвид под пророци? Биха ли могли пророците да са жени?"

And they said, "No." And I said, "Why?"

Те отвърнаха: "Не." А аз попитах: "Защо?" А те казаха:

And they said, "Well, it's because God gave women a gift

"Ами, защото Бог е дал на жените дар, който е толкова поразителен,

that is so spectacular,

it is so wonderful, that the only gift he had left over to give men

толкова чудесен, че единственият дар, който му останал, за да го даде на мъжете,

was the gift of prophecy."

бил дарът за пророчество."

What is this wonderful gift God gave women, I wondered?

Какъв е този чудесен дар, който Бог дал на жените, зачудих се?

Може би далеч по-голямата им способност за сътрудничество и приспособяване?

Maybe their greater ability to cooperate and adapt?

(Laughter)

Women's longer lifespan?

По-голямата продължителност на живота при жените? Фактът, че жените са далеч по-малко

The fact that women tend to be much less violent than men?

склонни към насилие от мъжете? Но не, не беше нито един от тези дарове.

But no -- it wasn't any of these gifts.

They said, "Well, it's her ability to bear children."

Казаха: "Ами, способността й да ражда деца."

I said, "Oh, come on.

Възкликнах: "О, стига де. Искам да кажа, дори ако жените се опитат да раждат по едно бебе

I mean, even if women tried to have a baby every single year

всяка година, след като навършат 15 години, докато станат на 45,

from the time they were 15 to the time they were 45,

assuming they didn't die from exhaustion,

ако предположим, че не умрат от изтощение,

it still seems like some women would have some time left over

все ще изглежда, че на някои жени би им останало известно време

to hear the word of God."

да чуят Божието слово. А те казаха: "Не."

And they said, "No."

(Laughter)

(Смях)

Well, then they didn't look so fresh-faced and cute to me any more,

Е, тогава вече не ми изглеждаха толкова свежи и симпатични,

но не бяха приключили.

but they had more to say.

They said, "Well, we also believe that if you're a Mormon,

Казаха: "Вярваме също, че ако си мормон

and if you're in good standing with the church,

и си в добро положение в църквата, като умреш,

when you die, you get to go to heaven

ще отидеш в рая и ще си със семейството си цяла вечност."

and be with your family for all eternity."

And I said, "Oh, dear.

А аз казах: "Леле...

(Laughter)

(Смях)

That wouldn't be such a good incentive for me."

...това не би било особено добър стимул за мен."

(Laughter)

(Смях)

And they said, "Oh.

А те казаха: "О... е, добре, ние също вярваме,

(Laughter)

Hey! Well, we also believe that when you go to heaven,

че като отидеш в рая, тялото ти се възстановява

you get your body restored to you in its best original state.

за теб в най-доброто си първоначално състояние.

Like, if you'd lost a leg, well, you get it back.

Например, ако си изгубил крак - ами, връщат ти го.

Or, if you'd gone blind, you could see."

Или, ако си ослепял, проглеждаш."

I said, "Oh. Now, I don't have a uterus,

Казах: "О... ами аз нямам матка, защото се разболях от рак

because I had cancer a few years ago.

преди няколко години. Значи ли това, че като отида в рая,

So does this mean that if I went to heaven,

I would get my old uterus back?"

ще си върна старата матка?" А те казаха: "Разбира се."

And they said, "Sure."

And I said, "I don't want it back. I'm happy without it." Gosh.

А аз: "Не я искам. Доволна съм и без нея." Божичко.

What if you had a nose job and you liked it?

Ами ако си си направил операция на носа и ти е харесал?

(Laughter)

(Смях)

Would God force you to get your old nose back?

Ще те принуди ли Бог да си върнеш стария нос?

Then they gave me this Book of Mormon,

Е, дадоха ми една Книга на мормоните

told me to read this chapter and that chapter,

и ми казаха да прочета тази глава и онази глава,

and said they'd come back and check in on me,

казаха, че ще се върнат един ден да ме навестят,

а аз отвърнах нещо като: "Моля, не бързайте",

and I think I said something like, "Please don't hurry,"

или може би беше просто "Моля, недейте", и те си тръгнаха.

or maybe just, "Please don't," and they were gone.

Ok, so I initially felt really superior to these boys,

И така, отначало усещах превъзходство над тези момчета

and smug in my more conventional faith.

и самодоволство от по-конвенционалната си вяра. Но после,

But then the more I thought about it, the more I had to be honest with myself.

колкото повече мислех за това, толкова повече трябваше да съм честна със себе си.

Ако някой дойде до вратата ми и чуех католическа теология

If someone came to my door

and I was hearing Catholic theology and dogma for the very first time,

и догма за пръв път, и кажеха:

and they said, "We believe that God impregnated a very young girl

"Вярваме, че Бог е забременил много младо момиче,

without the use of intercourse,

без употреба на проникване,

and the fact that she was a virgin is maniacally important to us."

и фактът, че била девица, е маниакално важен за нас...

(Laughter)

(Смях)

"And she had a baby, and that's the son of God,"

...и тя родила бебе, и това бил Божият син..."

I mean, I would think that's equally ridiculous.

искам да кажа, бих го сметнала за еднакво абсурдно.

I'm just so used to that story.

Просто съм толкова свикнала с тази история.

(Laughter)

(Смях)

So, I couldn't let myself feel condescending towards these boys.

Затова не можех да си позволя снизхождение спрямо тези момчета.

But the question they asked me when they first arrived

Но въпросът, който ми зададоха, като пристигнаха отначало,

наистина заседна в главата ми:

really stuck in my head:

Did I believe that God loved me with all his heart?

Вярвах ли, че Бог ме обича с цялото си сърце?

Because I wasn't exactly sure how I felt about that question.

Защото не бях съвсем сигурна какво е усещането ми по този въпрос.

Ако ме бяха попитали:

Now, if they had asked me,

"Do you feel that God loves you with all his heart?"

Чувстваш ли, че Бог те обича с цялото си сърце?

Well, that would have been much different, I think I would have instantly answered,

Е, това би било много по-различно - мисля, че бих отговорила моментално:

"Да, да, чувствам го постоянно. Усещам Божията любов, когато съм наранена и объркана,

"Yes, yes, I feel it all the time.

I feel God's love when I'm hurt and confused,

and I feel consoled and cared for.

чувствам се утешена и обгрижена. Намирам подслон в Божията любов,

I take shelter in God's love when I don't understand why tragedy hits,

когато не разбирам защо настъпва трагедия,

and I feel God's love when I look with gratitude at all the beauty I see."

и усещам Божията любов, като гледам с благодарност цялата красота, която виждам.

But since they asked me that question with the word "believe" in it,

Но тъй като ми зададоха този въпрос с думата "вярвам",

somehow it was all different,

някак всичко беше различно,

because I wasn't exactly sure if I believed what I so clearly felt.

защото не бях съвем сигурна дали вярвам в онова, което усещах толкова ясно.