David Brooks: Should you live for your résumé ... or your eulogy?

Translator: Boyana Hristova Reviewer: Anton Hikov

So I've been thinking about the difference between

Разсъждавах върху разликите между

the résumé virtues and the eulogy virtues.

добродетелите, описани в автобиографията и добродетелите, които се споменават в надгробните слова.

The résumé virtues are the ones you put on your résumé,

Автобиографичните добродетели са тези добродетели, които описвате в автобиографията си,

which are the skills you bring to the marketplace.

това са уменията, които предлагате на пазара.

The eulogy virtues are the ones

Надгробните добродетели са тези,

that get mentioned in the eulogy,

които се изброяват по време на надгробните речи,

which are deeper: who are you, in your depth,

те са по-дълбоки: кой всъщност си ти,

what is the nature of your relationships,

какви са били взаимоотношенията ти,

are you bold, loving, dependable, consistency?

дали си смел, любящ, човек, на когото може да се разчита, постоянен?

And most of us, including me, would say

Повечето от нас, включително и аз, биха казали,

that the eulogy virtues are the more important of the virtues.

че добродетелите в надгробните речи, са по-важни.

But at least in my case, are they the ones that

Но поне в моят случай, дали те са тези,

I think about the most? And the answer is no.

за които мисля най-много? И отговорът е: Не.

So I've been thinking about that problem,

Така че разсъждавах върху този проблем

and a thinker who has helped me think about it

и човекът, който ми помогна

is a guy named Joseph Soloveitchik, who was a rabbi

се казва Джоузеф Соловетчик и е равинът,

who wrote a book called "The Lonely Man Of Faith" in 1965.

който написа книга, наречена "Самотният човек на вярата" през 1965.

Soloveitchik said there are two sides of our natures,

Соловетчик казва, че има две страни на нашата природа,

which he called Adam I and Adam II.

които той нарича Адам 1 и Адам 2.

Adam I is the worldly, ambitious,

Адам 1 е светски, амбициозен,

external side of our nature.

външната страна на нашата природа.

He wants to build, create, create companies,

Той иска да изгражда, създава, основава компании,

create innovation.

създава иновации.

Adam II is the humble side of our nature.

Адам 2 е смирената страна на нашата същност.

Adam II wants not only to do good but to be good,

Адам 2 иска не само да прави добро, но и да бъде добър,

to live in a way internally

да живее във вътрешният си свят,

that honors God, creation and our possibilities.

да почита Бог, съзиданието и нашите възможности.

Adam I wants to conquer the world.

Адам 1 иска да завладее света.

Adam II wants to hear a calling and obey the world.

Адам 2 иска да бъде призван и да се подчини на света.

Adam I savors accomplishment.

Адам 1 предпочита постиженията.

Adam II savors inner consistency and strength.

Адам 2 предпочита вътрешното постоянство и сила.

Adam I asks how things work.

Адам 1 се пита как работят нещата.

Adam II asks why we're here.

Адам 2 се пита защо сме тук.

Adam I's motto is "success."

Мотото на Адам 1 е "успех".

Adam II's motto is "love, redemption and return."

Мотото на Адам 2 е "любов, изкупление и завръщане".

And Soloveitchik argued that these two sides

Соловетчик твърди, че тези две страни

of our nature are at war with each other.

от нашата същност са във война една с друга.

We live in perpetual self-confrontation

Живеем в постоянна конфронтация

between the external success and the internal value.

между външният успех и вътрешните ценности.

And the tricky thing, I'd say, about these

Трудното в това, бих казал е

two sides of our nature is they work

че тези две страни от нашата природа

by different logics.

работят с различна логика.

The external logic is an economic logic:

Външната логика е икономическа логика:

input leads to output, risk leads to reward.

вложението води до приходи, риска води до награда.

The internal side of our nature

Вътрешната страна на природата ни

is a moral logic and often an inverse logic.

е с морална логика и често е обратна логика.

You have to give to receive.

Трябва да дадеш, за да получиш.

You have to surrender to something outside yourself

Трябва да се предадеш на нещо извън себе си,

to gain strength within yourself.

за да придобиеш вътрешна сила.

You have to conquer the desire to get what you want.

Трябва да преодолееш желанието, за да получиш каквото искаш.

In order to fulfill yourself, you have to forget yourself.

За да осъществиш себе си, трябва да забравиш за себе си.

In order to find yourself, you have to lose yourself.

За да намериш себе си, трябва да изгубиш себе си.

We happen to live in a society that favors Adam I,

Живеем в общество, което фаворизира Адам 1

and often neglects Adam II.

и често пренебрегва Адам 2.

And the problem is, that turns you into a shrewd animal

Проблемът е, че това те превръща в хапливо животно,

who treats life as a game,

което се отнася към живота, като игра

and you become a cold, calculating creature

и се превръщаш в студено, пресметливо същество,

who slips into a sort of mediocrity

което се плъзва в един вид посредственост,

where you realize there's a difference

в която осъзнаваш, че има разлика

between your desired self and your actual self.

между това какъв искаш да бъдеш и какъв си в действителност.

You're not earning the sort of eulogy you want,

Не си спечелваш надгробното слово, което искаш,

you hope someone will give to you.

което се надяваш, някой да прочете.

You don't have the depth of conviction.

Нямаш дълбочина на убежденията.

You don't have an emotional sonorousness.

Нямаш емоционална хармония.

You don't have commitment to tasks

Не си отдаден на задачите,

that would take more than a lifetime to commit.

които ще отнемат повече от цял живот за да се завършат.

I was reminded of a common response through history

Напомниха ми за обичайният отговор от историята

of how you build a solid Adam II,

за това как да се изгради солиден Адам 2,

how you build a depth of character.

как се изгражда дълбочина на характера.

Through history, people have gone back

В историята, хората са се връщали назад,

into their own pasts,

в собственото си минало,

sometimes to a precious time in their life,

понякога до скъп момент от живота им,

to their childhood,

до детството

and often, the mind gravitates in the past

и често, умът клони към миналото,

to a moment of shame,

до момент на срам,

some sin committed, some act of selfishness,

до някакъв извършен грях, до някоя егоистична постъпка,

an act of omission, of shallowness,

когато са бездействали или са били лекомислени,

the sin of anger, the sin of self-pity,

до грях, извършен от гняв или самосъжаление,

trying to be a people-pleaser, a lack of courage.

опитвайки се да угоди на хората или от липса на смелост.

Adam I is built by building on your strengths.

Адам 1 се изгражда използвайки вашите силни страни.

Adam II is built by fighting your weaknesses.

Адам 2 се изгражда, борейки се с вашите слаби страни.

You go into yourself, you find the sin

Вглеждайки се в себе си, намирате грях

which you've committed over and again through your life,

който сте извършвали отново и отново през живота,

your signature sin

вашият типичен грях,

out of which the others emerge,

от който произлизат другите

and you fight that sin and you wrestle with that sin,

и се биете и борите с това прегрешение

and out of that wrestling, that suffering,

и в резултат на тази борба, на това страдание,

then a depth of character is constructed.

изграждате дълбочина на характера.

And we're often not taught to recognize

Често, ние не сме научени да разпознаваме сами

the sin in ourselves,

този порок вътре в нас,

in that we're not taught in this culture

не сме научени от тази култура

how to wrestle with it,

как да се борим с него,

how to confront it, and how to combat it.

как да му се противопоставяме и как да го побеждаваме.

We live in a culture with an Adam I mentality

Живеем в култура с манталитет на Адам 1

where we're inarticulate about Adam II.

и сме невежи относно Адам 2.

Finally, Reinhold Niebuhr

В крайна сметка Рейнхолд Нийбър

summed up the confrontation, the fully lived

обобщава тази конфронтация, пълноценно изживян живот

Adam I and Adam II life, this way:

с Адам 1 и Адам 2, по следният начин:

"Nothing that is worth doing can be achieved in our lifetime;

"Нищо, което си заслужава да се направи, не може да бъде постигнато с един живот,

therefore we must be saved by hope.

следователно, трябва да бъдем спасени от надеждата.

Nothing which is true or beautiful or good makes

Нищо, което е истинско или красиво или добро,

complete sense in any immediate context of history;

не придобива пълният си смисъл в непосредственият исторически контекст,

therefore we must be saved by faith.

следователно, трябва да ни спаси вярата.

Nothing we do, however virtuous, can be accomplished alone;

Нищо от това, което правим, без значение колко е добродетелно, може да постигнем сами,

therefore we must be saved by love.

следователно, трябва да бъдем спасени от любовта.

No virtuous act is quite as virtuous

Нито едно добродетелно действие, не е толкова добродетелно

from the standpoint of our friend or foe as from our own standpoint.

от гледната точна на някой приятел или близък, колкото от нашата гледна точка.

Therefore we must be saved by that final form of love,

Следователно трябва да бъдем спасени, от тази последна форма на любов,

which is forgiveness.”

наречена прошка."

Thanks.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)