The clues to a great story | Andrew Stanton | TED

Translator: Ivelina Petkova Reviewer: Anton Hikov

A tourist is backpacking

Андрю Стантън: Един турист обикаля

through the highlands of Scotland,

из планините на Шотландия

and he stops at a pub to get a drink.

и спира в кръчма за едно питие.

And the only people in there is a bartender

Единствените хора вътре са барманът

and an old man nursing a beer.

и един възрастен човек, пиещ бира.

And he orders a pint, and they sit in silence for a while.

Туристът си поръчва халба бира и известно време цари мълчание.

And suddenly the old man turns to him and goes,

Изведнъж старият човек се обръща към него и го пита:

"You see this bar?

"Виждаш ли този бар?

I built this bar with my bare hands

Построих го с тези две ръце

from the finest wood in the county.

от най-хубавата дървесина в страната.

Gave it more love and care than my own child.

Дарих му повече любов и грижи отколкото на собственото си дете.

But do they call me MacGregor the bar builder? No."

Но нарича ли ме някой МакГрегър, който построи бара? Не."

Points out the window.

Мъжът посочва през прозореца.

"You see that stone wall out there?

"Виждаш ли онази каменна стена?

I built that stone wall with my bare hands.

И нея построих с тези две ръце.

Found every stone, placed them just so through the rain and the cold.

Търсих всеки един камък, нареждах ги и в дъжд и в студ.

But do they call me MacGregor the stone wall builder? No."

Но наричат ли ме МакГрегър, който построи стената? Не."

Points out the window.

Посочва през прозореца.

"You see that pier on the lake out there?

"Виждаш ли онзи кей в езерото?

I built that pier with my bare hands.

И него построих с тези две ръце.

Drove the pilings against the tide of the sand, plank by plank.

Сам забих подпорите в пясъка, борейки се с прилива, греда по греда.

But do they call me MacGregor the pier builder? No.

И наричат ли ме МакГрегър, строителят на кея? Не.

But you fuck one goat ... "

Но веднъж да изчукаш една коза..."

(Laughter)

(Смях)

Storytelling --

Разказването на истории --

(Laughter)

(Смях)

is joke telling.

е като разказването на вицове.

It's knowing your punchline,

Трява да си измислил кулминацията,

your ending,

как ще завършиш,

knowing that everything you're saying, from the first sentence to the last,

да осъзнаваш, че всяка една дума от първото изречение до последното

is leading to a singular goal,

води до една единствена цел

and ideally confirming some truth

и в идеалния случай потвърждава някаква истина,

that deepens our understandings

която задълбочава осъзнаването ни

of who we are as human beings.

като човешки същества.

We all love stories.

Ние всички обичаме истории.

We're born for them.

Родени сме за тях.

Stories affirm who we are.

Историите утвърждават нашата същност.

We all want affirmations that our lives have meaning.

Всички искаме потвърждение, че животът ни има смисъл.

And nothing does a greater affirmation

И нищо не потвърждава това по-добре

than when we connect through stories.

от мига, в който се свързваме чрез историите.

It can cross the barriers of time,

Те могат да прескочат бариерите на времето,

past, present and future,

миналото, настоящето и бъдещето

and allow us to experience

и да ни позволят да преживеем

the similarities between ourselves

приликите между нас

and through others, real and imagined.

чрез други герои, истински или въображаеми.

The children's television host Mr. Rogers

Водещият на детски предавания Мистър Роджърс

always carried in his wallet

винаги носил в джоба си

a quote from a social worker

цитат от един социален работник, който гласял:

that said, "Frankly, there isn't anyone you couldn't learn to love

"Честно казано, няма човек, който да не заобичаш,

once you've heard their story."

когато чуеш историята му."

And the way I like to interpret that

И начинът, по който аз разбирам това

is probably the greatest story commandment,

е може би най-висшата заповед в разказването на истории,

which is "Make me care" --

а тя е: "Направете ме съпричастен" --

please, emotionally,

моля ви, емоционално,

intellectually, aesthetically,

интелектуално, естетически,

just make me care.

просто ме направете съпричастен.

We all know what it's like to not care.

Всички знаем какво е да не ни е грижа.

You've gone through hundreds of TV channels,

Прехвърлили сте стотици телевизионни канали,

just switching channel after channel,

преквключвайки от един на друг

and then suddenly you actually stop on one.

и изведнъж спирате на един.

It's already halfway over,

Предаването почти е свършило,

but something's caught you and you're drawn in and you care.

но нещо грабва окото ви и вие сте въвлечени и ви е грижа.

That's not by chance,

Това не е случайно,

that's by design.

така сме устроени.

So it got me thinking, what if I told you my history was story,

И аз се замислих, защо да не ви разкажа моето минало като история,

how I was born for it,

как съм роден да правя това,

how I learned along the way this subject matter?

как се учех в движение.

And to make it more interesting,

И за да стане по-интересно,

we'll start from the ending

ще започнем от края

and we'll go to the beginning.

и оттам ще стигнем до началото.

And so if I were going to give you the ending of this story,

Ако ви кажа края на тази история,

it would go something like this:

той ще бъде нещо от рода:

And that's what ultimately led me

и благодарение на това

to speaking to you here at TED

аз в моментa говоря пред вас на TED

about story.

за историите.

And the most current story lesson that I've had

Последният урок за историите, който научих,

was completing the film I've just done

беше свързан със завършването на последния ми филм,

this year in 2012.

сега през 2012.

The film is "John Carter." It's based on a book called "The Princess of Mars,"

Филмът е "Джон Картър." Базиран е на книгата "Принцесата от Марс,"

which was written by Edgar Rice Burroughs.

която е написана от Едгар Райс Бъроуз.

And Edgar Rice Burroughs actually put himself

А Едгар Райс Бъроуз дори участва

as a character inside this movie, and as the narrator.

като герой във филма, в ролята на разказвач.

And he's summoned by his rich uncle, John Carter, to his mansion

Той е привикан от богатия си чичо, Джон Картър, в неговото имение

with a telegram saying, "See me at once."

с телеграма, гласяща: "Ела веднага."

But once he gets there,

Но когато пристига там,

he's found out that his uncle has mysteriously passed away

открива, че чичо му е починал при мистериозни обстоятелства

and been entombed in a mausoleum on the property.

и е бил погребан в мавзолей в земите му.

(Video) Butler: You won't find a keyhole.

(Видео) Иконом: Няма да намерите ключалка.

Thing only opens from the inside.

Отваря се само отвътре.

He insisted,

Той настоя,

no embalming, no open coffin,

без балсамиране, без отворен ковчег,

no funeral.

без погребение.

You don't acquire the kind of wealth your uncle commanded

Човек не натрупва такова богатство като чичо ви,

by being like the rest of us, huh?

ако е същият като нас, нали?

Come, let's go inside.

Хайде, да влезем вътре.

AS: What this scene is doing, and it did in the book,

АС: Целта на тази сцена, каквато е и в книгата,

is it's fundamentally making a promise.

е в основни линии да ни обещае нещо.

It's making a promise to you

Тя ви обещава,

that this story will lead somewhere that's worth your time.

че тази история ще се развие така, че ще си заслужава времето ви.

And that's what all good stories should do at the beginning, is they should give you a promise.

Това трябва да направят всички хубави истории в началото, да направят обещание.

You could do it an infinite amount of ways.

Можете да го направите по безброй начини.

Sometimes it's as simple as "Once upon a time ... "

Понякога е толкова просто като "Имало едно време..."

These Carter books always had Edgar Rice Burroughs as a narrator in it.

Книгите за Картър винаги имат за разказвач Едгар Райс Бъроуз.

And I always thought it was such a fantastic device.

И винаги съм намирал това за страхотен похват.

It's like a guy inviting you around the campfire,

Все едно някой ви кани около лагерния огън

or somebody in a bar saying, "Here, let me tell you a story.

или някой в бара казва: "Ела, да ти разкажа една история.

It didn't happen to me, it happened to somebody else,

Не се е случила на мен, а на някой друг,

but it's going to be worth your time."

но си заслужава да я чуеш."

A well told promise

Добре направеното обещание

is like a pebble being pulled back in a slingshot

е като камъче опънато в прашка,

and propels you forward through the story

което ви изстрелва през цялата история

to the end.

до края.

In 2008,

През 2008 година,

I pushed all the theories that I had on story at the time

аз развих всичките си теории за разказването на истории

to the limits of my understanding on this project.

до техния възможен предел в този проект.

(Video) (Mechanical Sounds)

(Видео)(Механични звуци)

♫ And that is all ♫

♫ И това е всичко ♫

♫ that love's about ♫

♫ И това е същността на любовта ♫

♫ And we'll recall ♫

♫ И ние ще си спомним ♫

♫ when time runs out ♫

♫ когато изтече времето ♫

♫ That it only ♫

♫ че то само ♫

(Laughter)

(Смях)

AS: Storytelling without dialogue.

АС: Разказването на истории без диалог

It's the purest form of cinematic storytelling.

е най-изчистената форма на кинематографичното разказване.

It's the most inclusive approach you can take.

Това е най-всеобхватният подход, който можете да използвате.

It confirmed something I really had a hunch on,

То потвърди едно мое усещане от преди,

is that the audience

че публиката

actually wants to work for their meal.

всъщност иска да се потруди за храната си.

They just don't want to know that they're doing that.

Но те просто не искат да осъзнават, че го правят.

That's your job as a storyteller,

Това е вашата работа като разказвач на истории.

is to hide the fact

Да скриете факта,

that you're making them work for their meal.

че ги карате да работят, за да заслужат храната си.

We're born problem solvers.

Ние сме родени, за да решаваме проблеми.

We're compelled to deduce

Имаме неустоимо желание да правим свои заключения,

and to deduct,

и стигаме до свои изводи,

because that's what we do in real life.

защото това правим и в реалния живот.

It's this well-organized absence of information

Тази добре организирана липса на информация

that draws us in.

ни привлича.

There's a reason that we're all attracted to an infant or a puppy.

Има причина, поради която бебетата и кученцата ни привличат.

It's not just that they're damn cute;

Не само защото са страшно сладки,

it's because they can't completely express

а и защото не могат ясно да изразят

what they're thinking and what their intentions are.

какво мислят и какви са им намеренията.

And it's like a magnet.

Това ни действа като магнит.

We can't stop ourselves

Не можем да устоим

from wanting to complete the sentence and fill it in.

на желанието си да завършим изречението и попълним празните места.

I first started

За първи път започнах

really understanding this storytelling device

да разбирам този похват в разказването на истории,

when I was writing with Bob Peterson on "Finding Nemo."

когато с Боб Петерсън работихме върху "Търсенето на Немо."

And we would call this the unifying theory of two plus two.

Нарекохме това обединяващата теория "две плюс две."

Make the audience put things together.

Да накараме публиката сама да сглоби фактите.

Don't give them four,

Да не им кажем "четири,"

give them two plus two.

а "две плюс две."

The elements you provide and the order you place them in

Елементите, които предоставяте и редът, в който ги показвате

is crucial to whether you succeed or fail at engaging the audience.

са много важни за вашия успех в привличането на публиката.

Editors and screenwriters have known this all along.

Редакторите и сценаристите винаги са знаели това.

It's the invisible application

Невидимото подреждане на тези елементи

that holds our attention to story.

задържа вниманието ни върху историята.

I don't mean to make it sound

Не искам това да звучи

like this is an actual exact science, it's not.

като точна наука, защото не е.

That's what's so special about stories,

Именно това прави историите специални,

they're not a widget, they aren't exact.

те не са програми, не са с точни параметри.

Stories are inevitable, if they're good,

Историите следват един неизбежен ход, ако са добри,

but they're not predictable.

но не са предсказуеми.

I took a seminar in this year

Тази година бях на един семинар

with an acting teacher named Judith Weston.

воден от преподавателката по актьорско майсторство Джудит Уестън.

And I learned a key insight to character.

Там научих нещо много важно за характера.

She believed that all well-drawn characters

Според нея всички добре пресъздадени герои

have a spine.

трябва да имат една несломима жилка в характера.

And the idea is that the character has an inner motor,

Идеята е, че този герой има една вътрешна потребност,

a dominant, unconscious goal that they're striving for,

доминираща и неосъзната цел, към която се стреми,

an itch that they can't scratch.

дразнене, което непрекъснато те човърка.

She gave a wonderful example of Michael Corleone,

Тя даде един прекрасен пример с Майкъл Корлеоне,

Al Pacino's character in "The Godfather,"

героят на Ал Пачино от "Кръстникът,"

and that probably his spine

и може би неговата потребност

was to please his father.

е била да се хареса на баща си.

And it's something that always drove all his choices.

Това е определяло всичките му решения.

Even after his father died,

Дори и след смъртта на баща си,

he was still trying to scratch that itch.

той е продължавал да се стреми към това.

I took to this like a duck to water.

Влюбих се в тази идея.

Wall-E's was to find the beauty.

Стремежът на УОЛ-И е да открие красотата.

Marlin's, the father in "Finding Nemo,"

Марлин, бащата в "Търсенето на Немо,"

was to prevent harm.

се стреми да предпази детето си от опасностите.

And Woody's was to do what was best for his child.

А стремежът на Ууди е да направи най-доброто за детето си.

And these spines don't always drive you to make the best choices.

Тези потребности не винаги те карат да направиш най-добрия избор.

Sometimes you can make some horrible choices with them.

Понякога заради тях вземаш ужасни решения.

I'm really blessed to be a parent,

Имам щастието да съм родител,

and watching my children grow, I really firmly believe

и гледайки как растат децата ми, твърдо вярвам,

that you're born with a temperament and you're wired a certain way,

че се раждаме с определен темперамент, "устроени" по определен начин,

and you don't have any say about it,

и това не зависи от нас

and there's no changing it.

и не може да бъде променено.

All you can do is learn to recognize it

Това, което можем да направим е да осъзнаем това

and own it.

и да го приемем.

And some of us are born with temperaments that are positive,

Някои от нас са родени с позитивни черти на характера,

some are negative.

други с отрицателни.

But a major threshold is passed

Но едно от най-важните събития в нашия живот

when you mature enough

е когато сме достатъчно узрели,

to acknowledge what drives you

за да разпознаем какво ни води в живота,

and to take the wheel and steer it.

да седнем зад волана и да го управляваме.

As parents, you're always learning who your children are.

Като родители, ние непрекъснато откриваме нови черти от характера на децата си.

They're learning who they are.

Те самите откриват себе си.

And you're still learning who you are.

И ние самите все още преоткриваме себе си.

So we're all learning all the time.

Така че ние се учим през целия си живот.

And that's why change is fundamental in story.

Ето защо промяната е основна част от всяка история.

If things go static, stories die,

Ако всичко стане статично, историите умират,

because life is never static.

защото животът никога не е статичен.

In 1998,

През 1998 година,

I had finished writing "Toy Story" and "A Bug's Life"

бях завършил сценариите на "Играта на играчките" и "Живот на буболечка,"

and I was completely hooked on screenwriting.

и бях тотално въвлечен в писането на сценарии.

So I wanted to become much better at it and learn anything I could.

Исках да стана много добър и да науча колкото се може повече неща.

So I researched everything I possibly could.

Прочетох всичко, което открих.

And I finally came across this fantastic quote

И попаднах на един невероятен цитатт

by a British playwright, William Archer:

от един британски драматург Уилиям Арчър:

"Drama is anticipation

"Драмата е очакване

mingled with uncertainty."

примесено с несигурност."

It's an incredibly insightful definition.

Това е много проницателно определение.

When you're telling a story,

Когато разказваш една история,

have you constructed anticipation?

създал ли си усещане за очакване?

In the short-term, have you made me want to know

В краткосрочен план, накарал ли си ме

what will happen next?

да искам да знам какво ще се случи след малко?

But more importantly,

Но най-важното е,

have you made me want to know

накарал ли си ме да искам да знам

how it will all conclude in the long-term?

как историята ще се развие в дългосрочен план?

Have you constructed honest conflicts

Създал ли си честни конфликти,

with truth that creates doubt

в които истината поражда съмнение

in what the outcome might be?

какъв ще бъде крайният изход?

An example would be in "Finding Nemo,"

Например в "Търсенето на Немо,"

in the short tension, you were always worried,

в краткосрочен план ние непрекъснато се притесняваме,

would Dory's short-term memory

дали краткосрочната памет на Дори

make her forget whatever she was being told by Marlin.

ще я накара да забрави това, което Марлин й е казал.

But under that was this global tension

Но в дългосрочен план е напрежението

of will we ever find Nemo

ще намерим ли някога Немо

in this huge, vast ocean?

в този огромен, безкраен океан?

In our earliest days at Pixar,

В първите ни дни в Пиксар

before we truly understood the invisible workings of story,

преди да си дадем ясна сметка за невидимия механизъм на историята,

we were simply a group of guys just going on our gut, going on our instincts.

ние бяхме група от хора, следващи инстиктите си.

And it's interesting to see

Интересно е да се види

how that led us places

как по този начин

that were actually pretty good.

постигнахме доста интересни неща.

You've got to remember that in this time of year,

Не трябва да забравяте че през онази година,

1993,

1993,

what was considered a successful animated picture

под успешни анимационни филми се разбираше

was "The Little Mermaid," "Beauty and the Beast,"

"Малката Русалка," "Красавицата и Звярът,"

"Aladdin," "Lion King."

"Аладин," "Цар Лъв."

So when we pitched "Toy Story" to Tom Hanks for the first time,

Така че когато за първи път говорихме с Том Ханкс за "Играта на Играчките,"

he walked in and he said,

той влезе и попита:

"You don't want me to sing, do you?"

"Няма да искате да пея, нали?"

And I thought that epitomized perfectly

Помислих си, че това напълно отразява

what everybody thought animation had to be at the time.

начина, по който анимацията се възприемаше тогава.

But we really wanted to prove

Но ние искахме да докажем,

that you could tell stories completely different in animation.

че можем да разкажем съвсем различни истории чрез анимацията.

We didn't have any influence then,

Тогава нямахме никакво влияние,

so we had a little secret list of rules

но си имахме малък списък с правила,

that we kept to ourselves.

които си бяха само между нас.

And they were: No songs,

Те бяха: без песни,

no "I want" moment,

без моменти от типа "аз искам,"

no happy village,

без весели села,

no love story.

без любовна история.

And the irony is that, in the first year,

А ироничното беше, че през първата година

our story was not working at all

нашата история нещо не вървеше

and Disney was panicking.

и от Дисни започнаха да се притесняват.

So they privately got advice

Затова те тихомълком се допитали

from a famous lyricist, who I won't name,

до един известен тесктописец, чието име няма да спомена,

and he faxed them some suggestions.

който им изпратил няколко съвета по факса.

And we got a hold of that fax.

Ние прочетохме този факс,

And the fax said,

а той гласеше:

there should be songs,

трябва да има песни,

there should be an "I want" song,

трябва да има песен в дух "аз искам...",

there should be a happy village song,

трябва да има песен за веселото село,

there should be a love story

трябва да има любовна история

and there should be a villain.

и трябва да има злодей.

And thank goodness

И добре, че тогава

we were just too young, rebellious and contrarian at the time.

бяхме прекалено млади и бунтарски настроени.

That just gave us more determination

Това още повече ни мотивира

to prove that you could build a better story.

да докажем, че можем да напишем по-добра история.

And a year after that, we did conquer it.

И година след това, постигнахме успех.

And it just went to prove

С този пример искам да ви покажа,

that storytelling has guidelines,

че разказването на истории се направлява от някакви насоки,

not hard, fast rules.

но не от строги и неотменни правила.

Another fundamental thing we learned

Друго много важно нещо, което научихме,

was about liking your main character.

е че трябва да обичаш главния си герой.

And we had naively thought,

Ние наивно разсъждавахме по следния начин:

well Woody in "Toy Story" has to become selfless at the end,

в края на "Играта на Играчките" Уди става толкова самоотвержен,

so you've got to start from someplace.

така че трябва да започнем от друго положение.

So let's make him selfish. And this is what you get.

Например, да го направим егоист. Ето какво се получава:

(Voice Over) Woody: What do you think you're doing?

(Дублаж) Уди: Какво си мислиш, че правиш?

Off the bed.

Слизай от леглото.

Hey, off the bed!

Хей, слизай от леглото!

Mr. Potato Head: You going to make us, Woody?

Картофена глава: Ще ни накараш ли, Уди?

Woody: No, he is.

Уди: Не аз, той.

Slinky? Slink ... Slinky!

Слинки? Слинк...Слинки!

Get up here and do your job.

Качи се тук и си свърши работата.

Are you deaf?

Оглуша ли?

I said, take care of them.

Казах ти, погрижи се за тях.

Slinky: I'm sorry, Woody,

Слинки: Съжалявам Уди,

but I have to agree with them.

но съм съгласен с тях.

I don't think what you did was right.

Не мисля, че постъпи правилно.

Woody: What? Am I hearing correctly?

Уди: Какво? Добре ли чувам?

You don't think I was right?

Не мислиш, че съм прав?

Who said your job was to think, Spring Wiener?

Кой ти каза, че си тук за да мислиш, кренвирш на пружина?

AS: So how do you make a selfish character likable?

АС: Как да накараме публиката да хареса един егоистичен герой?

We realized, you can make him kind,

Осъзнахме, че можем да го направим добър,

generous, funny, considerate,

щедър, забавен, грижовен,

as long as one condition is met for him,

стига за него да е изпълнено едно условие:

is that he stays the top toy.

да бъде играчка номер едно.

And that's what it really is,

И това в действителност е така,

is that we all live life conditionally.

живеем живота си на базата на различни условия.

We're all willing to play by the rules and follow things along,

Всички ние сме съгласни да следваме правилата,

as long as certain conditions are met.

ако са изпълнени определени условия.

After that, all bets are off.

Ако не са, тогава правилата отпадат.

And before I'd even decided to make storytelling my career,

Още преди да реша, че ще се занимавам професионално с разказването на истории,

I can now see key things that happened in my youth

сега осъзнавам как определени моменти от младостта ми

that really sort of opened my eyes

са ми отворили очите

to certain things about story.

за определени аспекти на историята.

In 1986, I truly understood the notion

През 1986 година наистина разбрах,

of story having a theme.

защо една история трябва да има своя идея.

And that was the year that they restored and re-released

Това беше годината, когато възстановиха и излъчиха наново

"Lawrence of Arabia."

"Лорънс Арабски."

And I saw that thing seven times in one month.

Гледах го седем пъти за един месец.

I couldn't get enough of it.

Не можех да му се наситя.

I could just tell there was a grand design under it --

Можех да усетя голямата идея в основата му --

in every shot, every scene, every line.

залегнала във всеки кадър, всяка сцена, всяка реплика.

Yet, on the surface it just seemed

На повърхността филмът уж разказваше

to be depicting his historical lineage

за историята на рода му

of what went on.

и как се развили събитията.

Yet, there was something more being said. What exactly was it?

Но филмът казваше и нещо повече. Какво беше то?

And it wasn't until, on one of my later viewings,

Едва по време на едно от последните ми гледания

that the veil was lifted

завесата беше повдигната.

and it was in a scene where he's walked across the Sinai Desert

Това стана по време на една сцена, в която той пресича Синайската пустиня

and he's reached the Suez Canal,

и стига Суецкия канал.

and I suddenly got it.

тогава изведнъж ми просветна.

(Video) Boy: Hey! Hey! Hey! Hey!

(Видео) Момче: Хей! Хей! Хей! Хей!

Cyclist: Who are you?

Моторист: Кой си ти?

Who are you?

Кой си ти?

AS: That was the theme: Who are you?

АС: Това беше идеята: кой си ти?

Here were all these seemingly disparate

Гледахме всички тези уж несвързани

events and dialogues

събития и диалози,

that just were chronologically telling the history of him,

които разказваха историята му в хронологичен ред,

but underneath it was a constant,

но в основата им беше едно неизменно направление,

a guideline, a road map.

една пътна карта.

Everything Lawrence did in that movie

Всичко, което правеше Лорънс в този филм

was an attempt for him to figure out where his place was in the world.

бе опит да разбере къде е мястото му в света.

A strong theme is always running through

Една силна идея винаги лежи в основата

a well-told story.

на добре разказаната история.

When I was five,

Когато бях на пет,

I was introduced to possibly the most major ingredient

бях запознат с може би най-важния елемент,

that I feel a story should have,

който според мен трябва да има една история,

but is rarely invoked.

но за който рядко се сещаме.

And this is what my mother took me to when I was five.

Ето на какво ме заведе майка ми, когато бях на пет.

(Video) Thumper: Come on. It's all right.

(Видео) Тропчо: Хайде, ела. Всичко е наред.

Look.

Погледни.

The water's stiff.

Водата е замръзнала.

Bambi: Yippee!

Бамби: Урааа!

Thumper: Some fun,

Тропчо: Малко да се позабавляваме,

huh, Bambi?

а, Бамби?

Come on. Get up.

Хайде, изправи се.

Like this.

Ето така.

Ha ha. No, no, no.

Хе хе. Не, не, не.

AS: I walked out of there

АС: Излязох от киното

wide-eyed with wonder.

с ококорени от удивление очи.

And that's what I think the magic ingredient is,

И това според мен е най-важната съставка,

the secret sauce,

тайният сос,

is can you invoke wonder.

да успееш да предизвикаш удивление.

Wonder is honest, it's completely innocent.

Удивлението е честна емоция, напълно невинна.

It can't be artificially evoked.

Не може да бъде изкуствено предизвикано.

For me, there's no greater ability

За мен няма по-велика способност

than the gift of another human being giving you that feeling --

от дарбата на някое човешко същество да предизвика в теб това чувство,

to hold them still just for a brief moment in their day

да те задържи за един кратък момент от твоя ден

and have them surrender to wonder.

и да те накара да се удивиш.

When it's tapped, the affirmation of being alive,

Когато се пресъздаде добре, това утвърждаване на чувството да си жив

it reaches you almost to a cellular level.

те докосва почти на клетъчно ниво.

And when an artist does that to another artist,

И когато един човек на изкуството го предаде на друг,

it's like you're compelled to pass it on.

той се чувства задължен да го предаде нататък.

It's like a dormant command

Подобно на една латентна команда,

that suddenly is activated in you, like a call to Devil's Tower.

която изведнъж се активира в теб, като призив към Дяволската кула.

Do unto others what's been done to you.

Стори на другите това, което е било сторено на теб.

The best stories infuse wonder.

Най-добрите истории предизвикват удивление.

When I was four years old,

Когато бях на четири,

I have a vivid memory

ясно си спомням как открих

of finding two pinpoint scars on my ankle

два точковидни белега на глезена си

and asking my dad what they were.

и попитах баща си откъде ги имам.

And he said I had a matching pair like that on my head,

Той ми каза, че имам същите белези на главата си,

but I couldn't see them because of my hair.

но не мога да ги видя заради косата.

And he explained that when I was born,

И той ми обясни, че когато съм се родил,

I was born premature,

съм се появил преждевременно,

that I came out much too early,

прекалено рано

and I wasn't fully baked;

и не съм бил още съвсем изпечен;

I was very, very sick.

бил съм много, много болен.

And when the doctor took a look at this yellow kid with black teeth,

Когато докторът видял това жълтеникаво бебе с черни зъби,

he looked straight at my mom and said,

той погледнал право към майка ми и й казал,

"He's not going to live."

"Той няма да оцелее."

And I was in the hospital for months.

Прекарал съм месеци в болницата.

And many blood transfusions later,

И след много преливания на кръв,

I lived,

аз съм оцелял

and that made me special.

и това ме е направило специален.

I don't know if I really believe that.

Не знам дали наистина вярвам в това.

I don't know if my parents really believe that,

Не знам и дали родителите ми наистина вярват.

but I didn't want to prove them wrong.

Но не исках да ги оборвам.

Whatever I ended up being good at,

В това, в което откривах че съм добър,

I would strive to be worthy of the second chance I was given.

се стремях да покажа, че съм достоен за втория шанс, който ми е бил даден.

(Video) (Crying)

(Видео)(Плаче)

Marlin: There, there, there.

(Марлин): Ето, ето.

It's okay, daddy's here.

Всичко е наред, татко е тук.

Daddy's got you.

Татко е при теб.

I promise,

Обещавам ти,

I will never let anything happen to you, Nemo.

никога няма да позволя нещо да ти се случи, Немо.

AS: And that's the first story lesson I ever learned.

АС: И това беше първият урок, който научих.

Use what you know. Draw from it.

Използвай, това, което знаеш. Черпи от него.

It doesn't always mean plot or fact.

Това не винаги е сценарий или факт.

It means capturing a truth from your experiencing it,

Това означава да уловиш някаква истина от твоите преживявания,

expressing values you personally feel

да изразиш ценностите, които ти лично усещаш, че са важни,

deep down in your core.

дълбоко в себе си.

And that's what ultimately led me to speaking to you

И това в крайна сметка ме накара да говоря сега пред вас,

here at TEDTalk today.

на тази TED конференция днес.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)