Daniel H. Cohen: For argument's sake

Translator: Kitchka Dyankova Reviewer: Anton Hikov

Казвам се Дан Коен и съм учен, както каза той.

My name is Dan Cohen and I am an academic, as he said.

А това означава, че споря.

And what that means is that I argue.

It's an important part of my life.

Това е важна част от живота ми и аз обичам да споря.

And I like to argue.

And I'm not just an academic, I'm a philosopher,

Не съм просто учен, аз съм философ,

затова ми харесва да мисля, че всъщност съм доста добър в споренето.

so I like to think that I'm actually pretty good at arguing.

Но също обичам и доста да мисля за споровете.

But I also like to think a lot about arguing.

And in thinking about arguing, I've come across some puzzles.

И мислейки за споровете, се натъкнах на някои загадки,

And one of the puzzles is that,

една от тях е, че

as I've been thinking about arguing over the years --

докато мислех за споренето през годините,

а вече минаха десетилетия, станах по-добър,

and it's been decades now --

I've gotten better at arguing.

But the more that I argue and the better I get at arguing,

но колкото повече споря и колкото по-добър ставам,

толкова повече губя. А това е мистерия.

the more that I lose.

And that's a puzzle.

And the other puzzle is that I'm actually okay with that.

И другата загадка е, че всъщност нямам проблем с това.

Why is it that I'm okay with losing

Защо нямам против да губя

and why is it that I think good arguers are actually better at losing?

и защо си мисля, че добрите опоненти

всъщност са по-добри в губенето?

Well, there are some other puzzles.

Е, има и някои други загадки.

One is: why do we argue?

Например, защо спорим? Кой печели от споровете?

Who benefits from arguments?

When I think about arguments, I'm talking about --

И когато мисля за спорове сега, говоря за

let's call them academic arguments or cognitive arguments --

така да се каже, академичните или когнитивните такива,

where something cognitive is at stake:

в които някакво познание е изложено на риск.

Is this proposition true? Is this theory a good theory?

Вярно ли е това предположение? Тази теория добра ли е?

Is this a viable interpretation of the data or the text? And so on.

Реална ли е тази интерпретация на данните или текста?

I'm not interested really in arguments about whose turn it is to do the dishes

И така нататък. Не се интересувам от спорове за това

чий ред е да измие чиниите или кой да изхвърли боклука.

or who has to take out the garbage.

Yeah, we have those arguments, too.

Да, имаме и такива спорове.

I tend to win those arguments, because I know the tricks.

Обикновено ги печеля, защото знам трикове.

Но не тези спорове са важните.

But those aren't the important arguments.

Днес ме интересуват академичните дискусии

I'm interested in academic arguments,

и ето какво ме озадачава.

and here are the things that puzzle me.

Първо, какво печелят изкусните в спора, когато го спечелят?

First, what do good arguers win when they win an argument?

What do I win if I convince you

Какво печеля аз, ако ви убедя, че утилитаризмът

that utilitarianism isn't really the right framework

не е подходящата рамка за разглеждане на етични теории?

for thinking about ethical theories?

Какво печелим, когато спечелим един спор?

What do we win when we win an argument?

Даже преди това, какво значение има за мен

Even before that,

what does it matter to me

дали вие мислите, че теорията на Кант работи

whether you have this idea that Kant's theory works

or Mill is the right ethicist to follow?

или че етиката на Мил си струва да бъде следвана?

Няма значение за мен дали мислите,

It's no skin off my back

whether you think functionalism is a viable theory of mind.

че функционализмът е приложима теория.

So why do we even try to argue?

Тогава защо въобще се опитваме да спорим?

Why do we try to convince other people

Защо опитваме да накараме други хора

to believe things they don't want to believe,

да повярват в неща, които не искат да вярват?

and is that even a nice thing to do?

И това изобщо хубаво ли е? Хубаво ли е да се отнасяме

Is that a nice way to treat another human being,

така с други човешки същества, да ги караме

try and make them think something they don't want to think?

да мислят нещо, което не искат да мислят?

Well, my answer is going to make reference to three models for arguments.

Е, отговорът ми ще опише

три модела на дискусия.

The first model -- let's call it the dialectical model --

При първия модел, нека го наречем диалектически,

is we think of arguments as war; you know what that's like --

ние приемаме споровете като война - знаете какво означава това.

Има много писъци и крясъци,

a lot of screaming and shouting and winning and losing.

победа и загуба

и това наистина не е много полезен модел,

That's not a very helpful model for arguing,

but it's a pretty common and entrenched model for arguing.

но e чест и здраво установен модел на спорене.

But there's a second model for arguing: arguments as proofs.

Но има и втори модел - дискусиите като доказателства.

Think of a mathematician's argument.

Представете си едно математическо доказателство.

Here's my argument. Does it work? Is it any good?

Ето го доказателството ми. Работи ли? Става ли за нещо?

Are the premises warranted? Are the inferences valid?

Всички предварителни допускания основателни ли са? Заключенията обосновани ли са?

Решението следва ли от предварителните допускания?

Does the conclusion follow from the premises?

No opposition, no adversariality --

Няма опозиция, няма противопоставяне,

not necessarily any arguing in the adversarial sense.

няма непременно спор в конфликтния смисъл.

But there's a third model to keep in mind

А има и трети модел, който да запомним

that I think is going to be very helpful,

и който, мисля, ще бъде много полезен

and that is arguments as performances, arguments in front of an audience.

и той е споровете като представления,

споровете като поведение пред публика.

We can think of a politician trying to present a position,

Можем да си представим как един политик се опитва да представи една позиция,

trying to convince the audience of something.

опитва се да убеди публиката в нещо.

But there's another twist on this model that I really think is important;

Има и другa особеност в този модел, която наистина мисля за важна,

namely, that when we argue before an audience,

а именно това, че когато спорим пред публика,

sometimes the audience has a more participatory role in the argument;

понякога публиката има по-активна роля в спора,

that is, arguments are also [performances] in front of juries,

т.е. публика може да участва и като жури,

who make a judgment and decide the case.

което преценява и решава случая.

Да наречем този модел риторичен -

Let's call this the rhetorical model,

where you have to tailor your argument to the audience at hand.

при него трябва да нагодите вашата дискусия към публиката, която имате.

You know, presenting a sound, well-argued,

Разбирате, че представянето на сериозна, добре обоснована,

tight argument in English before a francophone audience

стегната аргументация на английски пред френско-говоряща публика

just isn't going to work.

просто няма да проработи.

So we have these models -- argument as war, argument as proof

И така, имаме тези модели - спорът като война,

спорът като доказателство и спорът като представление.

and argument as performance.

От тях трите, спорът като война е доминиращият модел.

Of those three, the argument as war is the dominant one.

It dominates how we talk about arguments,

Той владее начина, по който говорим за споровете,

it dominates how we think about arguments,

преобладава в мислите ни за споровете

and because of that, it shapes how we argue,

и затова, той формира начина ни на спорене,

our actual conduct in arguments.

нашето конкретно поведение, докато спорим.

Now, when we talk about arguments,

Сега, когато говорим за спорене,

we talk in a very militaristic language.

да, ние говорим с много войнствен език.

We want strong arguments, arguments that have a lot of punch,

Искаме силни аргументи, много ефектни,

arguments that are right on target.

аргументи, които удрят право в целта.

We want to have our defenses up and our strategies all in order.

Искаме защитата ни да е на ниво и стратегията ни да е подредена.

We want killer arguments.

Искаме убийствени аргументи.

That's the kind of argument we want.

Ето какъв спор искаме.

It is the dominant way of thinking about arguments.

Този е доминиращият начин на мислене за споровете.

When I'm talking about arguments,

Когато говоря за спор, вероятно става въпрос за

that's probably what you thought of, the adversarial model.

това, което и вие помислихте - конфликтния модел.

But the war metaphor,

Но военната метафора, военната парадигма

the war paradigm or model for thinking about arguments,

или модел на отношение към спора,

has, I think, deforming effects on how we argue.

има, мисля, изкривяващ ефект върху споренето.

Първо, тя издига тактиката над съдържанието.

First, it elevates tactics over substance.

You can take a class in logic, argumentation.

Можете да се запишете на курс по логика, аргументация.

Ще научите всичко за хитрините, които хората използват,

You learn all about the subterfuges

that people use to try and win arguments -- the false steps.

за да печелят спорове, нечестните стъпки.

It magnifies the us-versus them aspect of it.

Военният модел набляга на аспекта ние-срещу-тях.

It makes it adversarial; it's polarizing.

Той прави спора конфликтен. Той поляризира.

And the only foreseeable outcomes are triumph -- glorious triumph --

И единствените очаквани резултати

са триумф, славен триумф или унизително, срамно поражение.

or abject, ignominious defeat.

I think those are deforming effects,

Мисля, че това са изкривяващи влияния и най-лошото -

and worst of all, it seems to prevent things like negotiation

той пречи на неща като договарянето

or deliberation or compromise or collaboration.

или обсъждането, или споразумяването,

или сътрудничеството.

Think about that one -- have you ever entered an argument thinking,

Помислете за това. Влизали ли сте някога в спор,

мислейки: "Я да видим можем ли да поразсъждаваме заедно

"Let's see if we can hash something out, rather than fight it out.

вместо да се борим. Какъв отговор можем да намерим заедно?"

What can we work out together?"

I think the argument-as-war metaphor

Аз мисля, че метафората спор като война

потиска останалите видове решения в една дискусия.

inhibits those other kinds of resolutions to argumentation.

And finally -- this is really the worst thing --

И накрая, и това наистина е най-лошото,

arguments don't seem to get us anywhere; they're dead ends.

споровете не ни водят до никъде.

Те са задънени улици. Те са въртележки,

They are like roundabouts or traffic jams or gridlock in conversation.

улични задръствания или разговор без изход.

We don't get anywhere.

Ние не стигаме до никъде.

And one more thing.

О, и още едно нещо, което като преподавател

And as an educator, this is the one that really bothers me:

истински ме тревожи:

If argument is war,

Ако спорът е война, то има подразбиращо се изравняване

then there's an implicit equation of learning with losing.

на научаването с губенето.

And let me explain what I mean.

Нека да обясня какво имам предвид.

Да предположим, че вие и аз имаме спор.

Suppose you and I have an argument.

You believe a proposition, P, and I don't.

Вие вярвате в твърдение P, а аз не.

And I say, "Well, why do you believe P?"

И аз казвам: "Е, защо вярвате в P?"

And you give me your reasons.

И вие ми давате вашите доводи.

And I object and say, "Well, what about ...?"

Аз възразявам и казвам: "Добре, а какво ще кажете за...?"

And you answer my objection.

И вие отговаряте на моите възражения.

And I have a question: "Well, what do you mean?

Аз имам въпрос: "Какво имате предвид?

How does it apply over here?"

Това как се прилага тук?" И вие отговаряте на въпроса ми.

And you answer my question.

Now, suppose at the end of the day,

Сега да предположим, че в края на краищата

I've objected, I've questioned,

аз съм възразявал, поставял съм под въпрос,

I've raised all sorts of counter counter-considerations

повдигал съм всякакви контра съображения,

and in every case you've responded to my satisfaction.

и всеки път вие сте ми отговаряли задоволително.

And so at the end of the day, I say,

И така, в края на краищата аз казвам:

"You know what? I guess you're right: P."

"Знаете ли какво? Май сте прави. P."

So, I have a new belief.

И ето че имам ново убеждение. И то не е просто някакво си убеждение,

And it's not just any belief;

а добре формулирано, изпитано такова,

it's well-articulated, examined -- it's a battle-tested belief.

то е убеждение, проверено в битка.

Great cognitive gain.

Голяма познавателна придобивка. Така. Кой спечели този спор?

OK, who won that argument?

Well, the war metaphor seems to force us into saying you won,

Военната метафора ни принуждава да кажем,

че вие сте го спечелили, въпреки че аз съм единственият, който е спечелил ново познание.

even though I'm the only one who made any cognitive gain.

Какво спечелихте вие като знание от това, че ме убедихте?

What did you gain, cognitively, from convincing me?

Sure, you got some pleasure out of it, maybe your ego stroked,

Разбира се, извлякохте някакво удоволствие от това, може би егото ви бе погалено,

maybe you get some professional status

може би получавате някакъв професионален статус в областта.

in the field -- "This guy's a good arguer."

Този човек е добър опонент.

But just from a cognitive point of view,

Но познавателно, от чисто познавателна гледна точка - кой е победителят?

who was the winner?

The war metaphor forces us into thinking that you're the winner and I lost,

Военната метафора ни убеждава,

че вие сте победителят, а аз съм загубил,

even though I gained.

въпреки че аз спечелих.

And there's something wrong with that picture.

Има нещо нередно в тази представа.

И това е представата, която наистина искам да променим, ако можем.

And that's the picture I really want to change if we can.

So, how can we find ways

Така че, как да намерим начини споровете

to make arguments yield something positive?

да носят нещо положително?

What we need is new exit strategies for arguments.

Това, от което имаме нужда, са нови стратегии за излизане от дискусия.

But we're not going to have new exit strategies for arguments

Но ние няма да имаме нови стратегии за излизане

until we have new entry approaches to arguments.

преди да имаме нови подходи към влизането в спор.

We need to think of new kinds of arguments.

Трябва да измислим нови видове дискусии.

За да направим това...добре де,

In order to do that, well --

I don't know how to do that.

аз не знам как да го направим.

That's the bad news.

Това е лошата новина.

The argument-as-war metaphor is just ... it's a monster.

Метафората спор като война е просто чудовищна.

It's just taken up habitation in our mind,

Тя просто се е настанила в съзнанието ни

and there's no magic bullet that's going to kill it.

и няма вълшебен куршум, който да я унищожи.

Няма вълшебна пръчица, която да я накара да изчезне.

There's no magic wand that's going to make it disappear.

Аз нямам отговор.

I don't have an answer.

But I have some suggestions.

Но имам някои предложения,

Here's my suggestion:

и ето едно от тях.

If we want to think of new kinds of arguments,

Ако искаме да измислим нови типове дискусии,

what we need to do is think of new kinds of arguers.

трябва да изнамерим нов тип опоненти.

So try this:

Затова, опитайте това.

Think of all the roles that people play in arguments.

Помислете за всички роли, които хората играят в дискусиите.

There's the proponent and the opponent

Имаме защитник на тезата и опонент

in an adversarial, dialectical argument.

в един конфликтен, диалектически спор.

There's the audience in rhetorical arguments.

Имаме публиката в риторичните спорове.

There's the reasoner in arguments as proofs.

Имаме мислителя в споровете-доказателства.

All these different roles.

Всички тези различни роли. Сега, можете ли да си представите една дискусия,

Now, can you imagine an argument in which you are the arguer,

в която вие сте спорещият, но също сте и част от публиката

but you're also in the audience, watching yourself argue?

и наблюдавате себе си, докато спорите?

Can you imagine yourself watching yourself argue,

Можете ли да си представите как наблюдавате себе си, спорейки

и губите спора, но при все това, накрая

losing the argument, and yet still, at the end of the argument, saying,

казвате: "Ей, това беше един хубав спор".

"Wow, that was a good argument!"

Можете ли да направите това? Mисля, че можете.

Can you do that?

I think you can, and I think if you can imagine that kind of argument,

И мисля, че щом можете да си представите спор,

where the loser says to the winner and the audience and the jury can say,

при който изгубилият казва на победителя

и публиката и журито могат да кажат:

"Yeah, that was a good argument,"

"Да, това беше един добър спор",

then you have imagined a good argument.

тогава сте си представили добър спор.

And more than that,

Нещо повече, мисля, че сте си представили

I think you've imagined a good arguer,

един добър опонент - ценен опонент,

an arguer that's worthy of the kind of arguer you should try to be.

като опонента, който трябва да се опитате да бъдете самите вие.

Now, I lose a lot of arguments.

Сега, губя в много дискусии.

It takes practice to become a good arguer,

Изисква се опит, за да станеш добър опонент

in the sense of being able to benefit from losing, but fortunately,

в смисъл да можеш да се възползваш от загубата,

но за щастие съм имал много, много колеги,

I've had many, many colleagues who have been willing to step up

които са имали желание да ми осигурят този опит.

and provide that practice for me.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)