How to truly listen | Evelyn Glennie

Translator: nickolette stephanova Reviewer: MaYoMo com

Не съм напълно убедена, че наистина искам да виждам

I'm not quite sure whether I really want to see a snare drum

at nine o'clock or so in the morning.

малък барабан в девет, девет и нещо сутринта.

(Laughter)

But anyway, it's just great to see such a full theater,

Но както и да е, просто е страхотно да видя толкова пълна зала

and really, I must thank Herbie Hancock and his colleagues

и наистина трябва да благодаря на Хърби Ханкок

и колегите му за това прекрасно представяне.

for such a great presentation.

(Applause)

Едно от интересните неща,

One of the interesting things, of course,

разбира се, е комбинацията от тази гола ръка върху инструмента

is the combination of that raw hand on the instrument and technology,

и технологията, и разбира се, това което той спомена за вслушването в младите ни хора.

and what he said about listening to our young people.

Of course, my job is all about listening.

Разбира се, моята работа изцяло касае слушането,

And my aim, really, is to teach the world to listen.

и моята цел, всъщност, е да науча света да слуша.

That's my only real aim in life.

Това е моята единствена истинска цел в живота.

And it sounds quite simple, but actually, it's quite a big, big job.

И ако звучи просто, в действителност е доста сериозна работа.

Because you know, when you look at a piece of music, for example,

Защото, знаете, че ако погледнете музикално произведенеие -- например

if I just open my little motorbike bag --

ако отворя малката си моторджийска чанта -- надявам се, тук имам

we have here, hopefully,

a piece of music that is full of little black dots on the page.

музикално произведение пълно с малки черни точки по страницата.

And, you know, we open it up ...

Отваряме го и разчитам музиката.

And I read the music.

So technically, I can actually read this.

Така че технически, реално мога да го разчета.

I will follow the instructions, the tempo markings, the dynamics.

Ще следвам инструкциите, обозначенията на темпото, динамиката.

I will do exactly as I'm told.

Ще правя точно каквото ми е казано.

And so therefore, because time is short,

И така, понеже времето е ограничено,

if I just played you, literally, the first, maybe, two lines or so --

ако ви изсвиря буквално първите, може би два реда. Много е праволинейно.

It's very straightforward; there's nothing too difficult about the piece.

Няма нещо, което да представлява трудност в тази част.

Но тук ми е указано, че това музикално произведение е много бързо.

But here, I'm being told that the piece of music is very quick.

Посочено ми е в коя част на барабана да свиря.

I'm being told where to play on the drum.

I'm being told which part of the stick to use.

Посочено ми е коя част на палката да използвам.

And I'm being told the dynamic.

И динамиката ми е указана.

And I'm also being told that the drum is without snares.

И също ми е казано, че барабанът е без корди.

Snares on, snares off.

С корди, без корди.

So therefore, if I translate this piece of music,

Така че, ако преведа това музикално произведение, имаме тази идея.

we have this idea.

(Drum sounds)

(Drum sounds end)

And so on.

И т.н. Кариерата ми вероятно би продължила около пет години.

My career would probably last about five years.

(Laughter)

However, what I have to do as a musician

Но като музикант, това което трябва да направя, е да изпълня всичко извън музиката.

is do everything that is not on the music;

everything that there isn't time to learn from a teacher,

Всичко, за което няма време да се научи от учител

or to talk about, even, from a teacher.

или за което да се говори, дори и от учител.

But it's the things you notice when you're not actually with your instrument

Това са нещата, които забелязваш, когато не си с инструмената си,

that, in fact, become so interesting, and that you want to explore

които всъщност стават толкова интересни, че искаш да ги изследваш

through this tiny, tiny surface of a drum.

чрез тази малка, малка повърхност на барабана.

So there, we experience the translation.

Така – преживяхме превода. Сега ще преживеем интерпретацията.

Now we'll experience the interpretation.

(Drum sounds)

(Drum sounds end)

(Applause)

Сега кариерата ми ще продължи малко по-дълго!

Now my career may last a little longer.

(Laughter)

В известен смисъл е същото, ако ви погледна и видя

But in a way, you know, it's the same if I look at you

and I see a nice, bright young lady with a pink top on.

приятна, умна млада жена в розова блуза.

I see that you're clutching a teddy bear, etc., etc.

Виждам, че стискате плюшено мече, и т. н., и т. н.

So I get a basic idea as to what you might be about,

Така получавам обща идея, за това каква сте, какво бихте харесали,

what you might like, what you might do as a profession, etc., etc.

каква би била вашата професия и т. н.

However, that's just the initial idea I may have that we all get

Обаче това е само първоначалната идея, която получавам, която всички получаваме,

when we actually look and we try to interpret.

когато в действителност се вгледаме. И се опитваме да я разтълкуваме,

But actually it's so unbelievably shallow.

но всъщност е толкова невероятно повърхностна.

In the same way, I look at the music; I get a basic idea;

По същия начин като погледна музиката, получавам основната идея,

I wonder what technically might be hard, or, you know, what I want to do.

чудя се какво технически може да бъде трудно или какво искам да направя.

Just the basic feeling.

Само основното чувство.

However, that is simply not enough.

Обаче това просто не е достатъчно.

And I think what Herbie said: please listen, listen.

И си мисля какво Хърби каза -- моля ви, слушайте, слушайте.

We have to listen to ourselves, first of all.

Трабва най-напред да слушаме себе си.

If I play, for example, holding the stick --

Ако свиря, например, държайки палката -- докато буквално не отпускам палката --

where literally I do not let go of the stick --

(Drum sound)

you'll experience quite a lot of shock coming up through the arm.

ще изпитам доста голям шок, преминаващ през ръката.

And you feel really quite -- believe it or not --

Чувствам се наистина доста – вярвате или не –

detached from the instrument and from the stick,

откъсната от инструмента и от палката,

even though I'm actually holding the stick quite tightly.

въпреки, че всъщност държа палката доста здраво.

(Drum sound)

By holding it tightly, I feel strangely more detached.

Държайки я здраво, странно, но се чувствам по-откъсната.

If I just simply let go

Ако просто отпусна и позволя на ръката си да бъде по-скоро спомагателна система,

and allow my hand, my arm, to be more of a support system,

suddenly --

изведнъж имам повече динамика с по-малко усилие. Нещо повече.

(Drum sound)

I have more dynamic with less effort.

Much more --

(Drum sound)

and I just feel, at last, one with the stick

Чувствам се, най-накрая, едно с палката и едно с барабана.

and one with the drum.

And I'm doing far, far less.

А правя далеч по-малко.

So in the same way that I need time with this instrument,

Така по същия начин, по който се нуждая от време с инструмента си,

I need time with people in order to interpret them.

се нуждая и от време с хората, за да ги разтълкувам.

Not just translate them, but interpret them.

Не просто да ги преведа, а да ги разтълкувам.

If, for example, I play just a few bars of a piece of music

Ако например изсвиря само няколко такта от музикално произведение

for which I think of myself as a technician --

като мисля за себе си като техник –

that is, someone who is basically a percussion player --

това е някой, който е просто перкусионист...

(Marimba sounds)

(Marimba sounds end)

And so on, if I think of myself as a musician --

и т. н. Ако се възприемам като музикант ...

(Marimba sounds)

(Marimba sounds end)

And so on.

и т. н. Има малка разлика тук, която просто си струва -- (Аплодисменти)

There is a little bit of a difference there that is worth just --

(Applause)

thinking about.

-- да бъде обмислена.

And I remember when I was 12 years old,

Спомням си, когато бях на 12 години

and I started playing timpani and percussion,

и започвах да свиря на тимпани и перкусии, и учителят ми ми каза

and my teacher said,

"Well, how are we going to do this? You know, music is about listening."

„Добре, как ще направим това? Знаеш, музиката е, за да се слуша.”

And I said, "Yes, I agree with that, so what's the problem?"

„Да, съгласна съм с това. Къде е проблема?”

And he said, "Well, how are you going to hear this?

И той попита „Ами, как ще чуеш това? Как ще чуеш онова?”

How are you going to hear that?"

And I said, "Well, how do you hear it?"

А аз казах: „Ами вие как го чувате?”

He said, "Well, I think I hear it through here."

Той отвърна „Мисля, че чувам оттук.”

And I said, "Well, I think I do too, but I also hear it through my hands,

Аз казах: „Мисля, че и аз – но също чувам и през дланите,

through my arms, cheekbones, my scalp,

през ръцете си, през скулите си, през скалпа си, стомаха, гърдите, краката и т. н.”

my tummy, my chest, my legs and so on."

And so we began our lessons every single time

И така започвахме уроците си всеки път с настройване на барабани –

tuning drums, in particular, the kettle drums, or timpani

и по-точно тъпани или тимпани -

to such a narrow pitch interval, so something like --

до толкова ограничена настройка на интервала, нещо такова

(Marimba sounds)

за разлика от това. Тогава постепенно... и постепенно...

that of a difference.

Then gradually:

(Marimba sounds)

And gradually:

(Marimba sounds)

And it's amazing that when you do open your body up,

и е изумително как когато отвориш тялото си

and open your hand up to allow the vibration to come through,

и отвориш ръката си, за да позволиш на вибрацията да премине през нея,

that in fact the tiny, tiny difference --

тази действително малка, малка разлика..

(Marimba sounds)

can be felt with just the tiniest part of your finger, there.

може да бъде усетена и с най-миниатюрната част на пръста ви, тук.

And so what we would do is that I would put my hands

И така, това, което правехме, е да опрем ръцете си в стената

on the wall of the music room,

на музикалната стая и заедно да слушаме звуците от инструментите

and together, we would "listen" to the sounds of the instruments,

and really try to connect with those sounds

и наистина да се опитаме да се свържем с тези звуци

far, far more broadly than simply depending on the ear.

далеч по-дълбоко, отколкото просто да зависим от ушите си.

Because of course, the ear is subject to all sorts of things.

Защото, разбира се, ухото служи за всякакъв вид неща.

The room we happen to be in, the amplification,

Стаята, в която сме, силата, качеството на инструмента

the quality of the instrument, the type of sticks --

вида палки, и така нататък.

(Marimba sounds)

(Marimba sounds end)

Etc., etc., they're all different.

Всички те могат да са различни.

(Marimba sounds)

(Marimba sounds end)

Same amount of weight, but different sound colors.

Същото количество тежест, но различни звукови оттенъци.

And that's basically what we are; we're just human beings,

И това всъщност е какви сме ние. Ние сме просто човешки същества,

but we all have our own little sound colors, as it were,

но всички ние имаме собствени звукови оттенъци,

that make up these extraordinary personalities and characters

които формират тези изключителни личности,

и характери, и интереси, и други неща.

and interests and things.

And as I grew older, I then auditioned

Когато поотраснах, се явих на прослушване в Кралската музикална академия в Лондон,

for the Royal Academy of Music in London,

and they said, "Well, no, we won't accept you, because we haven't a clue,

и ми казаха: „Ами, не, не можем да ви приемем, защото не си представяме

you know, of the future of a so-called 'deaf musician.'"

бъдещето на така наречените 'глухи' музиканти.”

And I just couldn't quite accept that.

Но аз просто не можех да приема това.

And so therefore, I said to them, "Well, look, if you refuse --

И така, казах им: „Добре, вижте, ако откажете --

if you refuse me through those reasons,

ако ме отхвърлите по тези причини,

as opposed to the ability to perform

вместо заради способността да изпълнявам и разбирам и обичам

and to understand and love the art of creating sound --

изкуството на създаване на звук --

then we have to think very, very hard about the people you do actually accept."

тогава трябва да се замислим много, много сериозно за хората, които реално приемате”.

And as a result, once we got over a little hurdle,

В резултат -- след като веднъж преминахме малките пречки и след като трябваше да се явя на прослушване два пъти --

and having to audition twice,

they accepted me.

те ме приеха. И не само това --

And not only that,

what had happened was that it changed the whole role of the music institutions

случи се така, че това промени изцяло ролята

на музикалните институции в Обединеното кралство.

throughout the United Kingdom.

Under no circumstances were they to refuse

При никакви обстоятелства вече не отхвърлят кандидат на основание,

any application whatsoever

on the basis of whether someone had no arms, no legs --

че някой няма ръце, крака --

they could still perhaps play a wind instrument if it was supported on a stand.

те биха могли вероятно да свирят на духов инструмент, ако е поставен на стойка.

Никакви обстоятелства не могат да бъдат използвани, за да се отхвърли прием.

No circumstances at all were used to refuse any entry.

And every single entry had to be listened to, experienced,

Всеки един кандидат трябваше да бъде изслушан, изпитан и тогава,

and then, based on the musical ability,

базирано на музикалните му способности -- тогава този човек може да бъде приет или не.

then that person could either enter or not.

And so therefore, this in turn meant

В следствие на това, дойде ред на едни изключително интересни

that there was an extremely interesting bunch of students

студенти да пристигнат в тези разнообразни музикални институции.

who arrived in these various music institutions,

and I have to say, many of them now in the professional orchestras

И трябва да кажа, че много от тях сега са

в професионални оркестри по цял свят.

throughout the world.

The interesting thing about this as well, though --

Интересното нещо около това обаче --

(Applause)

(Аплодисменти) --

is quite simply that not only were people connected with sound --

е че не просто хората се свързаха чрез звук --

which is basically all of us --

както всички нас, но и добре знаем, че музиката действително е нашето ежедневно лекараство.

we well know that music really is our daily medicine.

I say "music," but actually I mean "sound."

Казвам музика, когато всъщност имам предвид звук.

Because some of the extraordinary things I've experienced as a musician --

Защото, знаете ли, някои от изключителните неща, които съм изпитала

като музикант, е когато пред себе си имаш 15-годишно момче,

when you may have a 15-year-old lad

who has got the most incredible challenges,

изправено пред най-невероятните предизвикателства,

who may not be able to control his movements,

като да не може да контролира движенията си,

who may be deaf, who may be blind, etc., etc. --

или е глух, може би сляп и така нататък.

suddenly, if that young lad sits close to this instrument,

Изведнъж ако това младо момче седне близо до този инструмент,

and perhaps even lies underneath the marimba,

и може би дори легне под маримбата

and you play something that's so incredibly organ-like, almost --

и му изсвириш нещо, което е толкова органично, почти --

I don't really have the right sticks, perhaps --

не съм с подходящите палки, вероятно --

but something like this -- let me change --

но нещо като това. Нека ги сменя.

(Soft marimba sounds)

(Soft marimba sounds end)

Something that's so unbelievably simple --

Нещо, което е толкова невъобразимо просто --

но той би изпитал нещо, което аз не бих,

but he would be experiencing something that I wouldn't be,

because I'm on top of the sound.

защото аз съм на върха на звука.

I have the sound coming this way.

Звукът ми идва от тук.

He would have the sound coming through the resonators.

За него звукът ще идва през резонаторите.

If there were no resonators on here, we would have:

Ако резонаторите не бяха включени тук, би се получило --

(Marimba sounds)

So he would have a fullness of sound

и така той би изпитал пълнотата на звука, който тези от вас на първите няколко реда

that those of you in the front few rows wouldn't experience,

не биха изпитали; както и тези от вас на последните няколко реда.

those of you in the back few rows wouldn't experience, either.

Every single one of us, depending on where we're sitting,

Всеки един от нас, според това къде е седнал,

will experience this sound quite, quite differently.

ще преживее звука доста, доста различно.

And of course, being the participator of the sound,

И разбира се, като участник в звука,

and that is, starting from the idea of what type of sound

и тръгвайки от идеята какъв вид звук искам да произведа –

I want to produce, for example, this sound:

например този звук.

(No sound)

Can you hear anything?

Чувате ли нещо?

Exactly -- because I'm not even touching it.

Именно. Защото дори не го докосвам.

(Laughter)

И все пак имаме усещането, че нещо се случва.

But yet, we get the sensation of something happening.

In the same way that when I see a tree moves,

По същия начин, когато видя да се движи дърво,

then I imagine that tree making a rustling sound.

си представям как дървото издава шумолящ звук.

Do you see what I mean?

Виждате ли какво имам предвид?

Whatever the eye sees, then there's always sound happening.

Каквото и да види окото, към него винаги има звук.

So there's always, always that huge --

Така че винаги, винаги го има този огромен --

I mean, just this kaleidoscope of things to draw from.

този калейдоскоп от неща, от които да черпим.

So all of my performances are based on entirely what I experience,

Така че моите представления са изцяло базирани на това какво изпитвам,

and not by learning a piece of music,

а не чрез изучаване на музикално произведение, прилагайки нечия друга интерпретация,

putting on someone else's interpretation of it,

buying all the CDs possible of that particular piece of music,

купувайки всички възможни дискове със същото това произведение и т. н.

and so on and so forth,

because that isn't giving me enough of something that is so raw and so basic,

Защото това не ми дава достатъчно от нещо, което е толкова сурово и толкова базово,

and something that I can fully experience the journey of.

и с което мога да преживея цяло пътуване.

So it may be that, in certain halls,

Може да се случи така, че в определени зали тази динамика да пасва.

this dynamic may well work.

(Soft marimba sounds)

(Soft marimba sounds end)

It may be that in other halls,

Mоже в други зали хората въобще да не могат да изпитат това

they're simply not going to experience that at all,

и в резултат нивото на меко,

and so therefore, my level of soft, gentle playing may have to be --

нежно свирене трябва да бъде --

(Marimba sounds)

(Marimba sounds end)

Do you see what I mean?

So, because of this explosion in access to sound,

виждате ли какво искам да кажа? Заради тази експлозия в достъпа до звук,

especially through the Deaf community,

особено в общността на глухите,

this has not only affected how music institutions,

това не само се отрази на начина, по който музикалните институции

how schools for the deaf treat sound, and not just as a means of therapy --

и училищата за глухи се отнасят към звука. И не просто като средство за терапия -

although, of course, being a participator of music,

въпреки че, разбира се, да практикуваш музика,

that definitely is the case as well --

това определено помага.

but it's meant that acousticians have had to really think

Но се знае, че акустичните музиканти е трябвало да мислят за вида зали,

about the types of halls they put together.

които създават. Смея да кажа, че има толкова малко зали по света,

There are so few halls in this world

that actually have very good acoustics, dare I say.

които имат наистина добра акустика.

И с това имам предвид, че можеш да направиш всичко, което си представиш.

But by that I mean, where you can absolutely do anything you imagine.

The tiniest, softest, softest sound to something that is so broad,

Най-тихичкият, мек звук в нещо, което е толкова широко,

so huge, so incredible.

толкова огромно, толкова невероятно! Винаги има нещо --

There's always something:

it may sound good up there, may not be so good there;

може да звучи добре там горе, и може да не е толкова добре там.

it may be great there, but terrible up there;

Може да е чудесно там, но ужасно там.

maybe terrible over there, but not too bad there, etc., etc.

Може да е ужасно хей там, а да не е зле там, и т. н. и т. н.

So to find an actual hall is incredible --

И така, да се намери подходяща зала е невероятно,

for which you can play exactly what you imagine,

заради това, че можеш да свириш точно каквото си представиш,

without it being cosmetically enhanced.

без да бъде козметично подчертано.

So therefore, acousticians are actually in conversation

И така акустичните музиканти са в действителност в разговор с хората

with people who are hearing impaired,

с увреден слух, участващи в създаването на звука.

and who are participators of sound.

And this is quite interesting.

И това е доста интересно.

I cannot give you any detail

Не бих могла да ви опиша в детайли какво става

as far as what is actually happening with those halls,

в тези зали, но е достатъчен фактът, че са за група хора,

but it's just the fact that they are going to a group of people

for whom so many years, we've been saying,

за които в продължение на толкова много години казвахме

"Well, how on earth can they experience music? They're deaf."

„Как, за бога, могат да изпитат музиката? Знаете, те са глухи.”

We go like that, and we imagine that's what deafness is about.

Ние просто –– правим така и и си представяме, че това е да си глух.

Or we go like that, and we imagine that's what blindness is about.

Или правим така и си представяме, че това представлява слепотата.

Ако видим някой в инвалидна количка си представяме, че не може да върви.

If we see someone in a wheelchair, we assume they cannot walk.

It may be that they can walk three, four, five steps.

А може би са способни да извървят три, четири, пет стъпки. За тях това значи, че могат да вървят.

That, to them, means they can walk.

In a year's time, it could be two extra steps.

След една година може да прибавят още две стъпки.

In another year's time, three extra steps.

След още една година, три стъпки повече.

Those are hugely important aspects to think about.

Това са въпроси от огромна важност, за които да помислим.

So when we do listen to each other,

Така че, когато се изслушваме един друг,

it's unbelievably important for us

е невероятно важно наистина да изпитаме уменията си на слушател.

to really test our listening skills,

to really use our bodies as a resonating chamber,

Да използваме телата си като резониращи стаи. Да престанем да съдим.

to stop the judgment.

For me, as a musician who deals with 99 percent of new music,

За мен като музикант, който работи с 99 процента нова музика,

it's very easy for me to say,

е много лесно да кажа „О, да, харесва ми това парче.

"Oh yes, I like that piece. No, I don't like that piece," and so on.

О, не, това не ми харесва.” И в този дух.

And I just find that I have to give those pieces of music real time.

Но знаете ли, мисля, че трябва да дам на тези произведения повече време.

It may be that the chemistry isn't quite right between myself

Може би просто химията не се е получила между мен и конкретното музикално произведение.

and that particular piece of music,

but that doesn't mean I have the right to say it's a bad piece of music.

Но това не ми дава правото да кажа, че произведението не става.

And you know, one of the great things about being a musician

И знаете ли, едно от страхотните неща в това да бъдеш музикант е,

is that it is so unbelievably fluid.

че е невероятно променливо.

So there are no rules, no right, no wrong, this way, that way.

Няма правила, няма правилно и грешно, по този или по друг начин.

If I asked you to clap -- maybe I can do this.

Ако ви помоля да пляскате – може бих могла да го направя.

If I can just say, "Please clap and create the sound of thunder."

Ако просто кажа „моля пляскайте”. И се създаде този звуков гърмеж.

I'm assuming we've all experienced thunder.

Предполагам всички сме изпитвали гърмеж.

Now, I don't mean just the sound;

Не говоря само за звука,

I mean really listen to that thunder within yourselves.

а действително да чуем този гърмеж в себе си.

And please try to create that through your clapping.

И моля ви, опитайте да го създадете чрез пляскането си. Опитайте. Просто –– моля опитайте.

Try, just -- please try.

(Loud clapping sounds)

(Аплодисменти)

(Clapping ends)

Много добре! Сняг. Сняг. Чували ли сте някога сняг?

Snow.

(Laughter)

Snow.

(Soft clapping sounds)

Have you ever heard snow?

Audience: No.

Публиката: Не.

Evelyn Glennie: Well, then, stop clapping.

Евелин Глени: Добре тогава, спрете пляскането. (Смях) Опитайте отново.

(Laughter)

Try again. Try again: snow.

Опитайте отново. Сняг.

(No sound)

See, you're awake.

Виждате ли, сега се събудихте.

Rain.

Дъжд. Не е зле. Не е зле.

(Light clapping sounds)

EG: (Laughs)

Not bad. Not bad.

The interesting thing here, though, is that I asked a group of kids

Знаете ли, интересното тук е, че не толкова отдавна зададох

not so long ago

на група деца точно същия въпрос.

exactly the same question.

Now -- great imagination, thank you very much.

Сега – голямо въображение, благодаря ви много.

However, not one of you got out of your seats to think,

Обаче нито един от вас не стана от мястото си да помисли,

"Right! How can I clap?

„Добре! Как мога да пляскам? Може би...

OK, maybe:

(Clapping sounds)

Maybe I can use my jewelry to create extra sounds.

-- може би бих могла да използвам бижутата си да създам допълнителен звук.

Maybe I can use the other parts of my body to create extra sounds."

Може би бих могла да използвам други части от тялото си да създам допълнителен звук.”

Not a single one of you thought about clapping in a slightly different way

Нито един от вас не се сети да изпляска по малко по-различен начин,

other than sitting in your seats there and using two hands.

различен от този да сте седнали по местата си и да използвате двете си ръце.

In the same way, when we listen to music,

По същия начин, когато слушаме музика

we assume that it's all being fed through here.

приемаме, че тя изцяло се възприема оттук.

This is how we experience music.

По този начин изпитваме музиката. Разбира се, това не е начинът.

Of course, it's not.

We experience thunder, thunder, thunder.

Ние изпитваме гърмеж – гърмеж, гърмеж. Мислете, мислете, мислете.

Think, think, think.

Listen, listen, listen.

Слушайте, слушайте, слушайте. Сега – какво можем да направим с гърмежа?

Now, what can we do with thunder?

I remember my teacher, when I first started, my very first lesson,

Спомням си учителя си. Когато първоначално започвах, моят първи урок,

I was all prepared with sticks, ready to go.

бях подготвена с палките и готова да свиря.

And instead of him saying, "OK, Evelyn, please, feet slightly apart,

И вместо да ми каже: „Добре, Евелин, моля те. Краката леко разкрачени,

arms at a more or less 90-degree angle, sticks in a more or less V shape,

ръцете приблизително под ъгъл от 90 градуса, палките в приблизително V-образна форма,

keep this amount of space here, etc.

запази разстоянието тук и така нататък.

Please keep your back straight, etc., etc., etc." --

Моля те, изправи гърба си и т. н.”

where I was just probably going to end up absolutely rigid, frozen,

Тогава най-вероятно щях да остана неподвижно скована

and I would not be able to strike the drum

и неспособна да ударя барабана,

because I was thinking of so many other things,

защото мислех за толкова много други неща. Той ми каза:

he said, "Evelyn, take this drum away for seven days,

„Евелин, вземи този барабан за седем дни, и ще се видим следващата седмица.”

and I'll see you next week."

So -- heavens! What was I to do?

Мили боже! Какво щях да правя? Вече не ми трябваха палките,

I no longer required the sticks.

I wasn't allowed to have these sticks.

не ми беше позволено да взема тези палки.

I had to basically look at this particular drum,

Трябваше просто да огледам този конкретен барабан,

see how it was made,

да видя как е направен, какво правеха тези малки дръжки, за какво бяха кордите.

what these little lugs did, what the snares did.

Turned it upside down, experimented with the shell.

Обърнах го, експериментирах с покритието, експериментирах с лицевата част.

(Drum sounds)

Experimented with the head.

(Drum sounds)

Experimented with my body.

Експериментирах с тялото си, експериментирах с бижута,

(Drum sounds)

Experimented with jewelry.

Experimented with all sorts of things.

експериментирах с всякакви неща.

(Drum sounds)

(Drum sounds end)

And of course, I returned with all sorts of bruises.

И разбира се, се върнах с какви ли не насинявания --

(Laughter)

въпреки всичко, беше невероятно преживяване,

But nevertheless, it was such an unbelievable experience,

because where on earth are you going to experience that in a piece of music?

защото, къде за бога, би могъл да изпиташ това в музикално произведение?

Where on earth are you going to experience that in a study book?

Как за бога би могъл да го изпиташ с учебник?

So we never, ever dealt with actual study books.

Така че ние никога не работехме по учебници.

So for example, one of the things that we learn

Например, едно от нещата, които научаваме

when we are dealing with being a percussion player

като перкусионисти, в противовес на музикантите,

as opposed to a musician,

is basically, straightforward single-stroke rolls.

е праволинейни откъслечни удари по барабана.

(Drum sounds)

Like that, and then we get a little faster --

Ето така. И тогава ставаме малко по-бързи и още малко по-бързи, и по-бързи.

(Drum sounds)

and a little faster --

(Drum sounds)

and a little faster, and so on and so forth.

И така нататък. Какво изисква това произведение?

What does this piece require?

Single-stroke rolls.

Откъслечни удари. Защо тогава да не ги направим, докато изучаваме музикалното произведение?

(Drum sound)

So why can't I then do that whilst learning a piece of music?

And that's exactly what he did.

И точно това направихме.

And interestingly, the older I became, and when I became a full-time student

Но интересното е, че когато пораснах и станах редовен студент

at a so-called "music institution," all of that went out of the window.

в така наречения „музикален институт”, всичко това беше изхвърлено на боклука.

We had to study from study books.

Трябваше да учим по учебници.

And constantly, the question, "Well, why? Why? What is this relating to?

И постоянно въпросът: "Добре, но защо? Защо? Какво общо има това?"

I need to play a piece of music."

Искам да изсвиря музикално произведение. „Да, добре, това ще ти помогне с контрола!”

"Well, this will help your control."

"Well, how? Why do I need to learn that?

Но как? Защо трябва да уча това? Искам да го свържа с музикалното произведение.

I need to relate it to a piece of music.

You know, I need to say something.

Разбирате ли? Искам да кажа нещо.

Why am I practicing paradiddles?

Защо упражнявам парадидли?

(Drum sounds)

Is it just literally for control, for hand-stick control?

Буквално за контрол, за контрол на ръката и палката? Защо правя това?

Why am I doing that?

I need to have the reason,

Необходима ми е причина,

and the reason has to be by saying something through the music."

и причината трябва да бъде да кажеш нещо чрез музика.

And by saying something through music, which basically is sound,

И казвайки нещо чрез музика, което всъщност е звук,

we then can reach all sorts of things to all sorts of people.

едва тогава можем да предадем различни неща на различнии хора.

But I don't want to take responsibility of your emotional baggage.

Но не искам да ставам отговорна за емоционалния ви багаж.

That's up to you, when you walk through a hall,

Това зависи от вас, когато влизате в зала.

because that then determines what and how we listen to certain things.

Защото това определя какво чуваме и как слушаме определени неща.

I may feel sorrowful, or happy, or exhilarated, or angry

Може би се чувствам тъжна, или щастлива, или приповдигната, или ядосана, когато свиря

when I play certain pieces of music,

музикално произведение, но не целя непременно

but I'm not necessarily wanting you to feel exactly the same thing.

и вие да чувствате точно това.

So please, the next time you go to a concert,

Така че, моля ви, следващият път когато сте на концерт

just allow your body to open up,

просто позволете на тялото си да се отвори, да бъде тази резонираща зала.

allow your body to be this resonating chamber.

Be aware that you're not going to experience the same thing

Имайте предвид, че няма да изпитате същото, което изпитва изпълнителя.

as the performer is.

The performer is in the worst possible position for the actual sound,

Изпълнителят е във възможно най-лошата позиция за действителния звук,

because they're hearing the contact of the stick --

той чува допира на палката с барабана,

(Drum sound)

on the drum, or the mallet on the bit of wood,

или чукчето върху дървото, или перцето върху струната, и т.н.

or the bow on the string, etc.,

or the breath that's creating the sound from wind and brass.

Или дишането, което създава звука от вятър и месинг.

They're experiencing that rawness there.

Те изпитват тази суровост.

But yet they're experiencing something so unbelievably pure,

Но в същото време те изпитват и нещо невероятно чисто,

which is before the sound is actually happening.

което се случва преди звука реално да излезе.

Please take note of the life of the sound after the actual initial strike,

Моля, обърнете внимание на живота на звука след реалния първоначален удар,

или издишания въздух. Просто преживейте цялото пътуване на този звук

or breath, is being pulled.

Just experience the whole journey of that sound

in the same way that I wished I'd experienced the whole journey

по същия начин, по който аз бих искала да преживея цялото пътуване

of this particular conference, rather than just arriving last night.

на тази конкретна конференция, вместо просто да пристигна снощи.

But I hope maybe we can share one or two things as the day progresses.

Надявам се, че може би ще споделим едно или две неща с напредването на деня.

But thank you very much for having me!

Благодаря ви много, че ме приехте!

(Applause)

(Аплодисменти)

(Applause ends)

(Music)

(Music ends)

(Applause)