Stanley McChrystal: Listen, learn ... then lead

Translator: Mike Ramm Reviewer: Anton Hikov

Ten years ago, on a Tuesday morning,

Преди 10 години, един вторник сутринта

I conducted a parachute jump at Fort Bragg, North Carolina.

командвах парашутен скок във Форт Браг, Северна Каролина.

It was a routine training jump, like many more I'd done

Това беше рутинен, тренировъчен скок, каквито съм правил много,

since I became a paratrooper

откакто съм станал прашутист

27 years before.

преди 27 години.

We went down to the airfield early

Отидохме на летището рано,

because this is the Army and you always go early.

защото това е Армията и там винаги отиваш рано.

You do some routine refresher training,

Правиш няколко опреснителни тренировки

and then you go to put on your parachute and a buddy helps you.

и след това колега ти помага да си сложиш парашута.

And you put on the T-10 parachute.

Слагаш си парашут Т10

And you're very careful how you put the straps,

и много внимаваш как си слагаш ремъците,

particularly the leg straps because they go between your legs.

особено тези, които минават между краката ти.

And then you put on your reserve, and then you put on your heavy rucksack.

След това си слагаш резервния, а после нарамваш и тежката раница.

And then a jumpmaster comes,

Тогава идва командира на скока

and he's an experienced NCO in parachute operations.

а той е опитен сержант в парашутните операции.

He checks you out, he grabs your adjusting straps

Той те проверява, хваща регулиращите ремъци

and he tightens everything

и затяга всичко,

so that your chest is crushed,

че направо ти смачква гърдите,

your shoulders are crushed down,

раменете ти се огъват надолу

and, of course, he's tightened so your voice goes up a couple octaves as well.

и естествено, така си затегнат, че гласът ти се вдига с две октави нагоре.

Then you sit down, and you wait a little while,

После сядаш и изчакваш малко,

because this is the Army.

защото това е Армията.

Then you load the aircraft, and then you stand up and you get on,

После товариш самолета и стоиш прав, качваш се,

and you kind of lumber to the aircraft like this, in a line of people,

и се тътриш към самолета ето така -- в колона --

and you sit down on canvas seats on either side of the aircraft.

и после сядаш върху брезентовите седалки отстрани на самолета.

And you wait a little bit longer,

Чакаш още малко, защото

because this is the Air Force teaching the Army how to wait.

това са ВВС, които учат Армията как се чака.

Then you take off.

И тогава отлитате.

And it's painful enough now --

Това е доста болезнено --

and I think it's designed this way --

и аз мисля, че така е проектирано --

it's painful enough so you want to jump.

толкова е болезнено, че ти се иска да скочиш.

You didn't really want to jump, but you want out.

Всъщност не искаш да скочиш, но искаш да се измъкнеш.

So you get in the aircraft, you're flying along,

Затова се качваш на самолета, летиш малко

and at 20 minutes out, these jumpmasters start giving you commands.

и след 20 минути командирите на скока започват да дават команди.

They give 20 minutes -- that's a time warning.

Те ти дават 20 минути -- това е предизвестие.

You sit there, OK.

Ти си седиш там -- окей.

Then they give you 10 minutes.

После ти дават 10 минути.

And of course, you're responding with all of these.

И, разбира се, ти отговаряш на всичко това.

And that's to boost everybody's confidence, to show that you're not scared.

И това е за повдигане на увереността, за да не се страхуваш.

Then they give you, "Get ready."

Тогава ти казват: "Приготви се".

Then they go, "Outboard personnel, stand up."

И после: "Външните служители, станете".

If you're an outboard personnel, now you stand up.

Ако сте външни служители, ставате.

If you're an inboard personnel, stand up.

Ако сте вътрешни -- също ставате.

And then you hook up, and you hook up your static line.

И след това си закачате статичния ремък.

And at that point, you think, "Hey, guess what?

И в този момент си мислите: "Хей, познай какво?

I'm probably going to jump.

Аз май ще взема да скоча.

There's no way to get out of this at this point."

Няма начин да се измъкнеш, ако стигнеш до тази точка."

You go through some additional checks, and then they open the door.

Минаваш през допълнителни проверки и после отварят вратата.

And this was that Tuesday morning in September,

И това беше един вторник сутринта през септември,

and it was pretty nice outside.

а навън беше много приятно.

So nice air comes flowing in.

Чистият въздух влиза навътре.

The jumpmasters start to check the door.

Командващите скока проверяват вратата.

And then when it's time to go,

И когато стане време за скачане

a green light goes and the jumpmaster goes, "Go."

светва зелена светлина и командващия казва: "Давай".

The first guy goes, and you're just in line,

Първият човек скача, а ти си още в редицата

and you just kind of lumber to the door.

и някак си се тътриш към вратата.

Jump is a misnomer; you fall.

"Скок" е погрешна дума, ти просто падаш.

You fall outside the door,

Падаш извън вратата

you're caught in the slipstream.

и веднага попадаш във въздушното течение.

The first thing you do is lock into a tight body position --

Първото нещо, което правиш, е да заемеш стегната позиция --

head down in your chest, your arms extended,

главата надолу към гърдите, ръцете напред,

put over your reserve parachute.

поставени върху резервния парашут.

You do that because, 27 years before,

Правя това, защото преди 27 години

an airborne sergeant had taught me to do that.

един сержант от авиацията ме научи да го правя.

I have no idea whether it makes any difference,

Нямам идея, дали това има значение,

but he seemed to make sense,

но той изглеждаше толкова уверен,

and I wasn't going to test the hypothesis that he'd be wrong.

а аз нямах намерение да проверявам дали греши.

And then you wait for the opening shock

И тогава чакаш за шока от отварянето

for your parachute to open.

на твоя парашут.

If you don't get an opening shock, you don't get a parachute --

Ако не усетиш шока, значи нямаш парашут --

you've got a whole new problem set.

имаш цяла нова камара проблеми.

But typically you do; typically it opens.

Но обикновено става -- парашутът се отваря.

And of course, if your leg straps aren't set right,

И разбира се, ако ремъците под краката ти не са наместени правилно,

at that point you get another little thrill.

в този момент получаваш друга тръпка.

Boom.

Бум.

So then you look around,

И така, ти се оглеждаш наоколо,

you're under a canopy and you say, "This is good."

подсъзнанието ти казва: "Това е добре".

Now you prepare for the inevitable.

И вече се приготвяш за неизбежното.

You are going to hit the ground.

Ще се удариш в земята.

You can't delay that much.

И не можеш да го отлагаш много.

And you really can't decide where you hit very much,

И даже не можеш да решиш къде ще я удариш

because they pretend you can steer,

защото те ти внушават, че можеш да управляваш,

but you're being delivered.

но ти просто си изсипан.

So you look around, where you're going to land,

И така, ти се оглеждаш да видиш къде ще се приземиш,

you try to make yourself ready.

опитваш се да се приготвиш,

And then as you get close, you lower your rucksack below you on a lowering line,

и когато приближиш, издърпваш раницата си под себе си,

so that it's not on you when you land,

за да не е върху теб, когато се приземиш,

and you prepare to do a parachute-landing fall.

и се приготвяш да се приземиш с парашута.

Now the Army teaches you

Армията те учи

to do five points of performance --

да правиш пет действия --

the toes of your feet,

пръстите на краката,

your calves, your thighs,

прасците, бедрата,

your buttocks and your push-up muscles.

задника и раменните мускули.

It's this elegant little land, twist and roll.

Това е елегантното приземяване, завъртане и търкаляне.

And that's not going to hurt.

И това няма да боли.

In 30-some years of jumping, I never did one.

за близо 30 години никога не съм го правил.

(Laughter)

(Смях)

I always landed like a watermelon out of a third floor window.

Винаги съм падал като диня от третия етаж.

(Laughter)

(Смях)

And as soon as I hit,

И веднага след като падах,

the first thing I did is I'd see if I'd broken anything that I needed.

първото нещо, което правех, беше да проверя дали нещо важно не ми е счупено.

I'd shake my head,

Поклащам глава

and I'd ask myself the eternal question:

и си задавам вечния въпрос:

"Why didn't I go into banking?"

"Защо не се захванах с банкерство?"

(Laughter)

(Смях)

And I'd look around,

После поглеждам наоколо

and then I'd see another paratrooper,

и виждам друг парашутист,

a young guy or girl,

млад мъж или жена,

and they'd have pulled out their M4 carbine

а те вече са извадили своята карабина М-4

and they'd be picking up their equipment.

и си събират екипировката.

They'd be doing everything

Те правят всичко, на което

that we had taught them.

ние сме ги учили.

And I realized

И тогава разбирам,

that, if they had to go into combat,

че ако трябва да го правят в битка,

they would do what we had taught them and they would follow leaders.

те ще правят онова, на което сме ги учили и ще следват водачите.

And I realized that, if they came out of combat,

И още разбрах, че ако излязат от битката,

it would be because we led them well.

това ще бъде, защото сме ги водили добре.

And I was hooked again on the importance of what I did.

И бях поразен отново от важността на това, което правя.

So now I do that Tuesday morning jump,

И сега, аз правя този скок във вторнишката сутрин,

but it's not any jump --

но това не е какъв да е скок --

that was September 11th, 2001.

това беше 11 септември 2001 г.

And when we took off from the airfield, America was at peace.

Когато излетяхме от летището, Америка беше в мир.

When we landed on the drop-zone, everything had changed.

Когато се приземихме в зоната на скачане, всичко се беше променило.

And what we thought

И това, което си мислехме,

about the possibility of those young soldiers going into combat

че възможността тези млади войници да влязат в битка,

as being theoretical

бе чисто теоретична,

was now very, very real --

сега беше много, много истинска --

and leadership seemed important.

и лидерството стана важно.

But things had changed;

Но нещата се промениха --

I was a 46-year-old brigadier general.

аз бях 46-годишен бригаден генерал.

I'd been successful,

Аз бях успешен, но

but things changed so much

нещата се промениха толкова много,

that I was going to have to make some significant changes,

че щеше да се наложи да направя някои значителни промени,

and on that morning, I didn't know it.

но в онази сутрин още не го знаех.

I was raised with traditional stories of leadership:

Бях отгледан с традиционните истории за лидерството:

Robert E. Lee, John Buford at Gettysburg.

Робърт Е. Лий, Джон Бъфорд при Гетисбърг.

And I also was raised

И също бях възпитаван

with personal examples of leadership.

с лични примери на лидерство.

This was my father in Vietnam.

Това беше моят баща във Виетнам.

And I was raised to believe

Бях възпитаван да вярвам,

that soldiers were strong and wise

че войниците са силни и мъдри,

and brave and faithful;

смели и предани --

they didn't lie, cheat, steal

те не лъжат, не мамят, не крадат

or abandon their comrades.

и не изоставят своите другари.

And I still believe real leaders are like that.

И все още вярвам, че лидерите са такива.

But in my first 25 years of career,

Но в първите 25 години от моята кариера

I had a bunch of different experiences.

имах куп различни преживявания.

One of my first battalion commanders,

Един от моите първи другари в батальона,

I worked in his battalion for 18 months

аз работех в неговия батальон 18 месеца

and the only conversation he ever had with Lt. McChrystal

и единственият разговор, който той проведе с л-т Маккристъл,

was at mile 18 of a 25-mile road march,

беше на 18-тата миля от 25 мили марш,

and he chewed my ass for about 40 seconds.

когато ми срита задника за около 40 секунди.

And I'm not sure that was real interaction.

И аз още не съм убеден, че това беше истинско общуване.

But then a couple of years later, when I was a company commander,

Но две години по-късно, когато бях ротен командир,

I went out to the National Training Center.

отидох до националния тренировъчен център.

And we did an operation,

Ние провеждахме операция

and my company did a dawn attack --

и моята рота изпълни атака по зазоряване --

you know, the classic dawn attack:

нали се сещате, класическа утринна атака:

you prepare all night, move to the line of departure.

подготвяш се цяла нощ, отиваш до линията на излитане.

And I had an armored organization at that point.

Аз имах желязна организация в този момент.

We move forward, and we get wiped out --

Придвижихме се напред и бяхме пометени --

I mean, wiped out immediately.

имам предвид, мигновено пометени.

The enemy didn't break a sweat doing it.

Врагът дори не се изпоти, докато ни унищожи.

And after the battle,

И след битката донесоха

they bring this mobile theater and they do what they call an "after action review"

"мобилния театър" и направиха това, което наричат "разбор след действието",

to teach you what you've done wrong.

за да ни покажат къде сме сгрешили.

Sort of leadership by humiliation.

Нещо като лидерство чрез унижение.

They put a big screen up, and they take you through everything:

Поставят голям екран и те прекарват през всички етапи.

"and then you didn't do this, and you didn't do this, etc."

"... и тогава ти не направи това, и това не направи, и т. н."

I walked out feeling as low

Когато излязох, се чувствах толкова унизен

as a snake's belly in a wagon rut.

като змийски корем в коловоз.

And I saw my battalion commander, because I had let him down.

Видях моя батальонен командир и понеже го изложих,

And I went up to apologize to him,

отидох да му се извиня,

and he said, "Stanley, I thought you did great."

а той каза: "Стенли, мисля, че се справи чудесно."

And in one sentence,

И в едно изречение,

he lifted me, put me back on my feet,

той ме издигна и отново ме постави на крака,

and taught me that leaders can let you fail

и ме научи, че лидерите могат да те оставят да се провалиш,

and yet not let you be a failure.

но не и да бъдеш провал.

When 9/11 came,

Когато дойде 11.09,

46-year-old Brig. Gen. McChrystal sees a whole new world.

46-годишния бриг. генерал Маккристъл видя един съвсем нов свят.

First, the things that are obvious, that you're familiar with:

Първо, нещата, които са очевидни, с които си свикнал:

the environment changed --

обстановката се промени --

the speed, the scrutiny,

скоростта, наблюдателността,

the sensitivity of everything now is so fast,

чувствителността към всичко сега е толкова бърза,

sometimes it evolves faster

и понякога се развива по-бързо,

than people have time to really reflect on it.

отколкото хората могат да й реагират.

But everything we do

Но всичко, което правим,

is in a different context.

е в различен контекст.

More importantly, the force that I led

И по-важното е, че екипът, който водех,

was spread over more than 20 countries.

беше пръснат в над 20 страни.

And instead of being able to get all the key leaders

И вместо да мога да събера всички водачи

for a decision together in a single room

да решават заедно, в една стая,

and look them in the eye and build their confidence

да ги гледам в очите и да изграждам тяхната увереност,

and get trust from them,

и да получа тяхното доверие,

I'm now leading a force that's dispersed,

сега аз водя отряд, който е разпръснат

and I've got to use other techniques.

и трябва да използвам други техники.

I've got to use video teleconferences, I've got to use chat,

Трябва да използвам видео-конференции, чат,

I've got to use email, I've got to use phone calls --

трябва да използвам имейл, телефонни разговори --

I've got to use everything I can,

трябва да използвам всичко, което мога,

not just for communication,

не само за комуникация,

but for leadership.

но и за лидерство.

A 22-year-old individual

22-годишен човек,

operating alone,

работещ сам,

thousands of miles from me,

на хиляди мили от мен,

has got to communicate to me with confidence.

трябва да общува с мен с увереност.

I have to have trust in them and vice versa.

Аз трябва да му имам доверие и обратно.

And I also have to build their faith.

И трябва също да изградя неговата вяра.

And that's a new kind of leadership

А това е съвсем нов вид лидерство

for me.

за мен.

We had one operation

Имахме една операция,

where we had to coordinate it from multiple locations.

която трябваше да координираме от много локации.

An emerging opportunity came --

Появи се неочаквана възможност,

didn't have time to get everybody together.

а нямахме време да съберем всички заедно.

So we had to get complex intelligence together,

Затова трябваше да съберем комплексна разузнавателна информация,

we had to line up the ability to act.

трябваше да подредим способностите си за действие.

It was sensitive, we had to go up the chain of command,

Беше важно, трябваше да докладваме на висшите командири,

convince them that this was the right thing to do

да ги убедим, че това е правилното действие

and do all of this

и да направим всичко това

on electronic medium.

с електронни средства.

We failed.

Провалихме се.

The mission didn't work.

Мисията не проработи.

And so now what we had to do

И това, което трябваше да направим бе,

is I had to reach out

че трябваше да протегна ръка

to try to rebuild the trust of that force,

и да се опитам да изградя отново доверието в този екип,

rebuild their confidence --

да изградя тяхната увереност --

me and them, and them and me,

аз и те, те и аз

and our seniors and us as a force --

и нашите командири и всички ние като сила --

all without the ability to put a hand on a shoulder.

всичко това без възможността да сложа ръка върху нечие рамо.

Entirely new requirement.

Изцяло ново изискване.

Also, the people had changed.

Хората също се промениха.

You probably think that the force that I led

Вие вероятно си мислите, че екипът, който водех,

was all steely-eyed commandos with big knuckle fists

беше от командоси със стоманени очи и железни юмруци,

carrying exotic weapons.

носещи екзотични оръжия.

In reality,

В действителност,

much of the force I led

повечето от хората, които водех,

looked exactly like you.

изглеждаха точно като вас.

It was men, women, young, old --

Бяха мъже, жени, млади, стари --

not just from military; from different organizations,

не само от армията -- от различни организации,

many of them detailed to us just from a handshake.

повечето от тях, прикачени към нас само след ръкостискане.

And so instead of giving orders,

И вместо да давам заповеди,

you're now building consensus

сега трябваше да създавам консенсус

and you're building a sense of shared purpose.

и да изграждам усещане за споделена цел.

Probably the biggest change

Вероятно най-голямото предизвикателство

was understanding that the generational difference,

беше да разбера, че разликата в поколенията,

the ages, had changed so much.

възрастта също се е променила много.

I went down to be with a Ranger platoon

Веднъж бях с взвод рейнджъри

on an operation in Afghanistan,

на операция в Афганистан,

and on that operation,

и в тази операция

a sergeant in the platoon

един сержант от взвода

had lost about half his arm

загуби почти половината си ръка,

throwing a Taliban hand grenade

хвърляйки талибанска ръчна граната

back at the enemy

обратно към врага,

after it had landed in his fire team.

след като тя падна сред неговия екип.

We talked about the operation,

Ние говорехме за операцията

and then at the end I did what I often do with a force like that.

и накрая аз направих онова, което винаги правех с такъв отряд.

I asked, "Where were you on 9/11?"

Попитах ги: "Къде бяхте на 11.09?"

And one young Ranger in the back --

И един млад рейнджър отзад --

his hair's tousled and his face is red and windblown

със стърчаща коса и зачервено лице

from being in combat in the cold Afghan wind --

от битки сред студения афганистански вятър --

he said, "Sir, I was in the sixth grade."

той каза: "Сър, аз бях в шести клас."

And it reminded me

И това ми напомни,

that we're operating a force

че ние работим с войници,

that must have shared purpose

които трябва да имат споделена цел

and shared consciousness,

и споделено съзнание,

and yet he has different experiences,

но в същото време имат различен опит,

in many cases a different vocabulary,

а в много случаи и различен речник,

a completely different skill set

съвсем различни умения

in terms of digital media

в областта на цифровите медии,

than I do and many of the other senior leaders.

отколкото мен и много други старши лидери.

And yet, we need to have that shared sense.

И въпреки това, ние трябва да имаме това общо чувство.

It also produced something

Това създаде нещо,

which I call an inversion of expertise,

което наричам "обръщане на опита",

because we had so many changes at the lower levels

защото има толкова много промени на ниско ниво

in technology and tactics and whatnot,

в технологиите, тактиките и какво ли не,

that suddenly the things that we grew up doing

че изведнъж нещата, които сме свикнали да правим,

wasn't what the force was doing anymore.

не са нещата, които Армията прави вече.

So how does a leader

Тогава как един лидер

stay credible and legitimate

да запази доверието и позицията си,

when they haven't done

когато никога не е правил онова,

what the people you're leading are doing?

което хората, които води, правят?

And it's a brand new leadership challenge.

И това е съвсем ново лидерско предизвикателство.

And it forced me to become a lot more transparent,

То ме накара да стана много по-прозрачен,

a lot more willing to listen,

повече желаещ да изслушвам,

a lot more willing to be reverse-mentored from lower.

и по-готов да бъда обратно поучаван от подчинените ми.

And yet, again, you're not all in one room.

И отново -- ние не сме в една стая.

Then another thing.

Още едно нещо.

There's an effect on you and on your leaders.

Това има ефект върху вас и вашите лидери.

There's an impact, it's cumulative.

Има въздействие и то се натрупва.

You don't reset, or recharge your battery every time.

Вие не стартирате и не презареждате батериите си всеки път.

I stood in front of a screen one night in Iraq

Една нощ стоях пред екрана в Ирак,

with one of my senior officers

с един от моите старши офицери,

and we watched a firefight from one of our forces.

и гледахме битка с един от нашите отряди.

And I remembered his son was in our force.

Спомних си, че неговият син беше в нашия екип.

And I said, "John, where's your son? And how is he?"

И го попитах: "Джон, къде е сина ти? И как е той?"

And he said, "Sir, he's fine. Thanks for asking."

А той отговори: "Сър, той е добре. Благодаря, че попитахте."

I said, "Where is he now?"

Аз казах: "Къде е той сега?"

And he pointed at the screen, he said, "He's in that firefight."

А той посочи към екрана и каза: "Той е в тази битка."

Think about watching your brother, father,

Помислете си какво е да гледаш своя брат,

daughter, son, wife

баща, дъщеря, син, жена

in a firefight in real time

в истинска битка в реално време

and you can't do anything about it.

и нищо да не можеш да направиш.

Think about knowing that over time.

Помислете си какво е да знаеш това през цялото време.

And it's a new cumulative pressure on leaders.

И това е един нов, натрупващ се натиск върху лидерите.

And you have to watch and take care of each other.

Вие трябва да се наблюдавате и да се грижите един за друг.

I probably learned the most about relationships.

Вероятно съм научил най-много за отношенията.

I learned they are the sinew

Научих, че те са онази сила,

which hold the force together.

която крепи екипа заедно.

I grew up much of my career in the Ranger regiment.

Прекарах по-голяма част от кариерата си в рейнджърски полк.

And every morning in the Ranger regiment,

И всяка сутрин в рейнджърския полк,

every Ranger -- and there are more than 2,000 of them --

всеки рейнджър -- а там имаше над 2000 такива --

says a six-stanza Ranger creed.

казва рейнджърското верую от шест стиха.

You may know one line of it, it says,

Може и да знаете някой стих от него:

"I'll never leave a fallen comrade to fall into the hands of the enemy."

"Никога няма да изоставя паднал другар в ръцете на врага."

And it's not a mindless mantra,

И това не е безсмислена мантра,

and it's not a poem.

то не е и стихотворение.

It's a promise.

Това е обещание.

Every Ranger promises every other Ranger,

Всеки рейнджър обещава на всеки друг рейнджър,

"No matter what happens, no matter what it costs me,

независимо какво стане, независимо какво ще ми струва,

if you need me, I'm coming."

ако имаш нужда от мен, аз идвам.

And every Ranger gets that same promise

И всеки рейнджър получава това обещание

from every other Ranger.

от всеки друг рейнджър.

Think about it. It's extraordinarily powerful.

Помислете си за това. То е изключително силно.

It's probably more powerful than marriage vows.

Може би е по-силно от сватбените клетви.

And they've lived up to it, which gives it special power.

И те живееха с това, което му дава специална сила.

And so the organizational relationship that bonds them

Затова организационните отношения, които ги свързват,

is just amazing.

са просто удивителни.

And I learned personal relationships

И аз научих, че личните взаимоотношения

were more important than ever.

са по-важни от всякога.

We were in a difficult operation in Afghanistan in 2007,

През 2007 година бяхме в трудна операция в Афганистан

and an old friend of mine,

и един стар мой приятел,

that I had spent many years

с когото съм прекарал много години

at various points of my career with --

в различни периоди от моята кариера --

godfather to one of their kids --

кръстник съм на едно от децата им --

he sent me a note, just in an envelope,

той ми изпрати бележка, просто в един плик,

that had a quote from Sherman to Grant

която имаше цитат от Шърман към Грант,

that said, "I knew if I ever got in a tight spot,

който гласи: "Знам, че ако някога попадна натясно,

that you would come, if alive."

ти ще дойдеш, ако си жив."

And having that kind of relationship, for me,

И да имам такива взаимоотношения, за мен

turned out to be critical at many points in my career.

се оказа критично в много моменти от моята кариера.

And I learned that you have to give that

И аз научих, че трябва да можеш да дадеш това

in this environment,

в тази обстановка,

because it's tough.

защото е трудно.

That was my journey.

Това беше моето пътуване.

I hope it's not over.

Надявам се, че още не е свършило.

I came to believe

Започнах да вярвам,

that a leader isn't good because they're right;

че един лидер не е добър, защото е прав;

they're good because they're willing to learn and to trust.

той е добър, защото има желание да се учи и да се доверява.

This isn't easy stuff.

Това не е лесна работа.

It's not like that electronic abs machine

Това не е като онези електронни машинки за мускули,

where, 15 minutes a month, you get washboard abs.

с които за 15 минути на месец ще направиш плочки.

(Laughter)

(Смях)

And it isn't always fair.

И не винаги е честно.

You can get knocked down,

Можеш да бъдеш съборен

and it hurts

и това боли,

and it leaves scars.

и оставя белези.

But if you're a leader,

Но ако си лидер,

the people you've counted on

хората, които разчитат на теб,

will help you up.

ще ти помогнат да се изправиш.

And if you're a leader,

И ако си лидер,

the people who count on you need you on your feet.

хората, които разчитат на теб, имат нужда да си изправен.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)