My son was a Columbine shooter. This is my story | Sue Klebold | TED

Translator: Dima Dimova Reviewer: Darina Stoyanova

The last time I heard my son's voice

За последен път чух гласа на сина ми,

was when he walked out the front door

когато той излезе през входната врата

on his way to school.

и тръгна към училище.

He called out one word in the darkness:

Той извика една дума в тъмнината:

"Bye."

"Чао."

It was April 20, 1999.

Беше април, 1999.

Later that morning, at Columbine High School,

По-късно същата сутрин, в Колумбайнската гимназия,

my son Dylan and his friend Eric

моят син Дилан и приятелят му Ерик

killed 12 students and a teacher

убиха 12 ученици и учител

and wounded more than 20 others before taking their own lives.

и раниха повече от 20 човека преди да отнемат живота си.

Thirteen innocent people were killed,

13 невинни човека бяха убити,

leaving their loved ones in a state of grief and trauma.

оставяйки своите близки в дълбока скръб и траур.

Others sustained injuries,

Други получиха наранявания,

some resulting in disfigurement and permanent disability.

някои бяха обезобразени и останаха инвалиди.

But the enormity of the tragedy

Но големината на трагедията

can't be measured only by the number of deaths and injuries that took place.

не може да се измери единствено с броя на жертвите и ранените.

There's no way to quantify the psychological damage

Няма мерило за психологическите поражения

of those who were in the school,

за тези, които са се намирали в училището

or who took part in rescue or cleanup efforts.

или за тези, помагали при спасяването на хора или са разчиствали след това.

There's no way to assess the magnitude of a tragedy like Columbine,

Няма мерило за големината на трагедия като тази в Колумбайн,

especially when it can be a blueprint

особено когато тя може да стане образец

for other shooters who go on to commit atrocities of their own.

за тези, които от своя страна искат да извършат подобно престъпление.

Columbine was a tidal wave,

Колумбайн беше ударна вълна

и когато трагедията приключи,

and when the crash ended,

it would take years for the community and for society

на общността и обществото им бяха нужни години,

to comprehend its impact.

за да разберат напълно случилото се.

It has taken me years to try to accept my son's legacy.

На мен ми бяха нужни години, за да опитам да приема действията на сина ми.

The cruel behavior that defined the end of his life

Жестоките действия, които доведоха до смъртта му,

showed me that he was a completely different person from the one I knew.

ми показаха, че той е бил съвсем различен човек, от човека, който познавах.

Afterwards people asked,

След това хората ме питаха:

"How could you not know?

"Как е можело да не знаеш?

What kind of a mother were you?"

Каква майка си ти?"

I still ask myself those same questions.

Все още си задавам същите въпроси.

Before the shootings, I thought of myself as a good mom.

Преди стрелбата възприемах себе си като добра майка.

Helping my children become caring,

Да помогна на децата си да станат грижовни,

healthy, responsible adults

здрави, отговорни възрастни

was the most important role of my life.

беше най-важната роля в моя живот.

But the tragedy convinced me that I failed as a parent,

Но трагедията ме убеди, че съм се провалила като родител

and it's partially this sense of failure that brings me here today.

и отчасти това чувство на провал ме доведе тук днес.

Aside from his father,

Освен баща му,

I was the one person who knew and loved Dylan the most.

аз бях единственият човек, който познаваше и обичаше Дилън най-много.

If anyone could have known what was happening,

Ако някой можеше да предвиди какво ще се случи,

it should have been me, right?

това трябваше да съм аз, нали?

But I didn't know.

Но аз не знаех.

Today, I'm here to share the experience

Днес съм тук да споделя опита за това,

of what it's like to be the mother of someone who kills and hurts.

какво е да бъдеш майка на някой, който убива и наранява.

For years after the tragedy, I combed through memories,

В годините след трагедията, щателно се ровех в спомените си,

trying to figure out exactly where I failed as a parent.

опитвайки се да разбера къде се провалих като родител

But there are no simple answers.

Но няма прости отговори.

I can't give you any solutions.

Не мога да дам никакви изводи.

All I can do

Всичко, което мога да направя

is share what I have learned.

е да споделя какво научих.

When I talk to people who didn't know me before the shootings,

Когато разговарям с хора, които не ме познаваха преди стрелбата,

I have three challenges to meet.

съм изправена пред три изпитания.

First, when I walk into a room like this,

Първо, когато влеза в помещение като това,

I never know if someone there has experienced loss

никога не знам дали някой тук не е преживял загуба

because of what my son did.

заради стореното от сина ми.

I feel a need to acknowledge the suffering caused by a member of my family

Усещам необходимост да поискам прошка за страданието, причинено от сина ми,

who isn't here to do it for himself.

който не е тук, за да го направи сам.

So first, with all of my heart,

Така че първо, от цялото си сърце

I'm sorry if my son has caused you pain.

съжалявам, ако моят син ви е причинил болка.

The second challenge I have

Второ, пред мен стои изпитанието

is that I must ask for understanding and even compassion

да търся разбиране и дори състрадание,

when I talk about my son's death as a suicide.

когато говоря за смъртта на сина ми като за самоубийство.

Two years before he died,

Две години преди да умре,

he wrote on a piece of paper in a notebook

той е написал на лист от тетрадка,

that he was cutting himself.

че е режел тялото си.

He said that he was in agony

Казва, че бил в агония

and wanted to get a gun so he could end his life.

и би искал да има оръжие, за да приключи с живота си.

I didn't know about any of this until months after his death.

Разбрах тези неща месеци след неговата смърт.

When I talk about his death as a suicide,

Когато говоря за смъртта на сина си като за самоубийство,

I'm not trying to downplay the viciousness he showed at the end of his life.

не се опитвам да омаловажа жестокостта, която той извърши в края на живота си.

I'm trying to understand

Опитвам се да разбера

how his suicidal thinking

как неговите самоубийствени мисли

led to murder.

доведоха до убийства.

After a lot of reading and talking with experts,

След много четене и разговори с експерти,

I have come to believe

стигнах до убеждението,

that his involvement in the shootings was rooted not in his desire to kill

че участието му в стрелбата не идва от вкоренено желание да убива,

but in his desire to die.

а от желанието му да умре.

The third challenge I have when I talk about my son's murder-suicide

Третото изпитание пред мен, когато говоря за убийството-самоубийство на сина ми

is that I'm talking about mental health --

е, че говоря за психическо здраве --

excuse me --

извинете --

is that I'm talking about mental health,

е, че говоря за психическо здраве

or brain health, as I prefer to call it, because it's more concrete.

или мозъчно здраве, както предпочитам да го наричам, понеже е по-конкретно.

And in the same breath, I'm talking about violence.

И в същото време говоря за насилие.

The last thing I want to do is to contribute to the misunderstanding

Последното, което искам, е да допринеса за неправилното разбиране,

that already exists around mental illness.

което вече съществува за психичните заболявания.

Only a very small percent of those who have a mental illness

Много малък процент от тези, които имат психично заболяване

are violent toward other people,

проявяват насилие спрямо останалите,

but of those who die by suicide,

Но хората, които умират при самоубийство

it's estimated that about 75 to maybe more than 90 percent

в около 75-90 процента от случаите

have a diagnosable mental health condition of some kind.

са диагностицирани с някакъв тип психично заболяване.

As you all know very well,

Както много добре знаете,

our mental health care system is not equipped to help everyone,

системата ни за психично-здравно лечение не е в състояние да помогне на всички

and not everyone with destructive thoughts

и не всеки с деструктивни мисли

fits the criteria

отговаря на критериите

for a specific diagnosis.

за определена диагноза.

Many who have ongoing feelings

Много хора с постоянни чувства

of fear or anger or hopelessness

на страх или гняв или безнадеждност

are never assessed or treated.

никога не са били диагностицирани или лекувани.

Too often, they get our attention only if they reach a behavioral crisis.

Твърде често те привличат вниманието ни, само в случай на поведенческа криза.

If estimates are correct

Ако приблизителните данни са верни,

that about one to two percent of all suicides

че само 1-2 процента от всички самоубийства

involves the murder of another person,

включват и убийството на друг човек,

when suicide rates rise, as they are rising for some populations,

то когато процентът самоубийства нараства, както нараства за някои населения,

the murder-suicide rates will rise as well.

процентът на самоубийци - убийци също ще нарастне.

I wanted to understand what was going on in Dylan's mind prior to his death,

Исках да разбера какво се е случвало в главата на Дилън преди смъртта му,

so I looked for answers from other survivors of suicide loss.

така че потърсих отговори от хора, чиито близки са се самоубили.

I did research and volunteered to help with fund-raising events,

Направих изследвания и помагах за набиране на средства,

and whenever I could,

помагах с каквото мога.

I talked with those who had survived their own suicidal crisis

Говорих с хора, оцелели след опит

or attempt.

да се самоубият.

One of the most helpful conversations I had

Един от разговорите, които най-много ми помогна,

was with a coworker

беше с колежка,

who overheard me talking to someone else

чула ме да говоря с някой друг

in my office cubicle.

в офиса.

She heard me say that Dylan could not have loved me

Чула ме да казвам, че Дилън не би могъл да ме обича

if he could do something as horrible as he did.

щом е направил нещо толкова ужасно.

Later, when she found me alone,

По-късно, когато ме видя сама,

she apologized for overhearing that conversation,

тя се извини, че е подслушала разговора ми,

but told me that I was wrong.

но ми каза, че греша.

She said that when she was a young, single mother

Каза, че когато била млада, самотна майка

with three small children,

с три малки деца,

she became severely depressed and was hospitalized to keep her safe.

била в тежка депресия и била хоспитали- зирана заради собствената ѝ безопастност.

At the time, she was certain

По това време била сигурна,

that her children would be better off if she died,

че за децата ѝ ще е по-добре, ако тя умре

so she had made a plan to end her life.

и решила да приключи с живота си.

She assured me that a mother's love was the strongest bond on Earth,

Тя ме увери, че майчината любов е най-силното чувство на замята

and that she loved her children more than anything in the world,

и че е обичала децата си повече от всичко на света,

but because of her illness,

но заради болестта си

she was sure that they would be better off without her.

била сигурна, че те ще са по-добре без нея.

What she said and what I've learned from others

Това, което каза и което научих от другите е,

is that we do not make the so-called decision or choice

че ние не правим избор и не вземаме решение

to die by suicide

да се самоубием

in the same way that we choose what car to drive

по същия начин, по който избираме кола

or where to go on a Saturday night.

или къде да отидем събота вечер.

When someone is in an extremely suicidal state,

Когато някой го обземат завладяващи самоубийствени мисли,

they are in a stage four medical health emergency.

той спешно се нуждае от медицинска помощ.

Their thinking is impaired and they've lost access to tools of self-governance.

Мислите му са пагубни, способността за самоконтрол е загубена.

Even though they can make a plan and act with logic,

Въпреки това той може да направи план и да действа логично,

their sense of truth is distorted by a filter of pain

усещането му за истина е изопачено през призмата на болката,

through which they interpret their reality.

през която интерпретира своята реалност.

Some people can be very good at hiding this state,

Някои хора могат много добре да прикрият своето състояние

and they often have good reasons for doing that.

и често имат добри причини за това.

Many of us have suicidal thoughts at some point,

Много от нас имат самоубийствени мисли понякога,

but persistent, ongoing thoughts of suicide

но постоянните, завладяващи мисли за самоубийство

and devising a means to die

и изработването на план за самоубийство

are symptoms of pathology,

са симптоми на патология

and like many illnesses,

и като много заболявания

the condition has to be recognized and treated

състоянието трябва да бъде разпознато и лекувано

before a life is lost.

преди един живот да е загубен.

But my son's death was not purely a suicide.

Но смъртта на сина ми не беше чисто самоубийство.

It involved mass murder.

Включваше масово убийство.

I wanted to know how his suicidal thinking became homicidal.

Исках да разбера как мислите му за само- убийство са довели до мисли за убийство.

But research is sparse and there are no simple answers.

Изследванията на тази тема обаче са оскъдни и няма лесни отговори.

Yes, he probably had ongoing depression.

Да, той вероятно е имал нарастваща депресия.

He had a personality that was perfectionistic and self-reliant,

Чертите на характера му включваха перфекционизъм и самоувереност

and that made him less likely to seek help from others.

и поради това той не би помолил друг за помощ.

He had experienced triggering events at the school

Редица преживявания в училище

that left him feeling debased and humiliated and mad.

са го довели до чувства на унижение, обида и гняв.

And he had a complicated friendship

И е имал сложни взаимоотношения

with a boy who shared his feelings of rage and alienation,

с момче, което е споделяло неговите чувствата на гняв и отчуждение

and who was seriously disturbed,

и което е било емоционално неуравновесено,

controlling and homicidal.

доминиращо и склонно да убива.

And on top of this period in his life

И в пика на този негов период

of extreme vulnerability and fragility,

на крайна уязвимост и крехкост,

Dylan found access to guns

Дилан е намерил достъп до оръжия,

even though we'd never owned any in our home.

въпреки че ние никога не сме имали такова вкъщи.

It was appallingly easy for a 17-year-old boy to buy guns,

Ужасяващо лесно е за 17-годишно момче да купи оръжие,

both legally and illegally, without my permission or knowledge.

легално и нелегално, без моето знание или позволение.

And somehow, 17 years and many school shootings later,

И някакси, 17 години по-късно, след многобройни случаи на училищни стрелби,

it's still appallingly easy.

все още е плашещо лесно.

What Dylan did that day broke my heart,

Това, което Дилън извърши през този ден разби сърцето ми

and as trauma so often does,

и както често се случва при травми,

it took a toll on my body and on my mind.

и се отрази тежко на тялото и ума ми.

Two years after the shootings, I got breast cancer,

Две години след стрелбата бях диагностицирана с рак на гърдата,

and two years after that, I began to have mental health problems.

а след още две години се появиха психически проблеми.

On top of the constant, perpetual grief

В допълнение към постоянна, нестихваща скръб

I was terrified that I would run into a family member

се ужасявах да не срещна роднини

of someone Dylan had killed,

на някой, който Дилън е убил

or be accosted by the press

или да не ме заговорят журналисти

or by an angry citizen.

или гневни граждани.

I was afraid to turn on the news,

Страхувах се да пусна новините,

afraid to hear myself being called a terrible parent or a disgusting person.

страхувах се, че ще ме нарекат ужасна майка и отвратителна личност.

I started having panic attacks.

Започнах да изпитвам паник атаки.

The first bout started four years after the shootings,

Първият пристъп получих четири години след стрелбата,

when I was getting ready for the depositions

когато се подготвях за свидетелски показания

and would have to meet the victims' families face to face.

и трябваше да се срещна лично със семействата на жертвите.

The second round started six years after the shootings,

Вторият пристъп получих шест години след стрелбата,

when I was preparing to speak publicly about murder-suicide

когато се подготвях да говоря публично за убийството-самоубийство

for the first time at a conference.

за пръв път на конференция.

Both episodes lasted several weeks.

И двата епизода продължиха няколко седмици.

The attacks happened everywhere:

Пристъпите се появяваха навсякъде:

in the hardware store, in my office,

в магазина, в офиса ми,

or even while reading a book in bed.

дори докато четях книга в леглото.

My mind would suddenly lock into this spinning cycle of terror

Умът ми внезапно се затвори в този замайващ лабиринт от терор

and no matter how I hard I tried

и нямаше значение колко силно опитвах

to calm myself down or reason my way out of it,

да се успокоя или да потърся разумен изход от него,

I couldn't do it.

усилията ми бяха напразни.

It felt as if my brain was trying to kill me,

Чувствах се така сякаш умът ми се опитва да ме убие

and then, being afraid of being afraid

и тогава страхът от самия старх

consumed all of my thoughts.

погълна всичките ми мисли.

That's when I learned firsthand

Тогава научих от първа ръка

what it feels like to have a malfunctioning mind,

какво е да се чувстваш така сякаш имаш мозъчна дизфункция,

and that's when I truly became a brain health advocate.

именно тогава станах истински застъпник на психичното здраве.

With therapy and medication and self-care,

С терапия, лекарства и самопомощ,

life eventually returned

животът ми се върна

to whatever could be thought of as normal under the circumstances.

към това, което би могло да се счита за нормално при тези обстоятелства.

Когато погледнах назад към всичко случило се,

When I looked back on all that had happened,

I could see that my son's spiral into dysfunction

видях спиралата на дизфункция на сина ми

probably occurred over a period of about two years,

вероятно продължила за период от около две години,

plenty of time to get him help,

достатъчно време, за да му се помогне,

if only someone had known that he needed help

само ако някой знаеше, че има нужда от помощ

and known what to do.

и знаеше какво да направи.

Every time someone asks me,

Всеки път, когато някой ме попита:

"How could you not have known?",

"Как може да не си знаела",

it feels like a punch in the gut.

това е като удар в стомаха.

It carries accusation and taps into my feelings of guilt

Този въпрос звучи осъдително и удря върху чувството ми на вина,

that no matter how much therapy I've had

което независимо колко терапия ще проведа,

I will never fully eradicate.

никога няма да изчезне напълно.

But here's something I've learned:

Но има нещо, което научих:

if love were enough

ако любовта беше достатъчна,

to stop someone who is suicidal

за да спре човек със самоубийствени мисли

from hurting themselves,

да нарани себе си,

suicides would hardly ever happen.

едва ли би имало самоубийства.

But love is not enough,

Но любовта не е достатъчна

and suicide is prevalent.

и самоубийства се случват често.

It's the second leading cause of death

Те са втората основна причина за смътртност

for people age 10 to 34,

при хора на възраст от 10 до 34 години

and 15 percent of American youth

и 15 процента от американските младежи

report having made a suicide plan

споделят, че са правили план за самоубийство

in the last year.

през последната година.

I've learned that no matter how much we want to believe we can,

Разбрах, че независимо колко искаме да вярваме, че можем,

we cannot know or control

ние не сме в състояние да знаем или контролираме

everything our loved ones think and feel,

всичко, което нашите близки мислят или чувстват.

and the stubborn belief that we are somehow different,

И непреклонното убеждение, че сме някак различни,

that someone we love would never think of hurting themselves

че тези, които обичаме никога не биха помислили да наранят себе си

or someone else,

или някой друг,

can cause us to miss

може да ни накара да пропуснем

what's hidden in plain sight.

скритото под повърхността.

And if worst case scenarios do come to pass,

И ако най-лошите сценарии се случат,

we'll have to learn to forgive ourselves for not knowing

ще трябва да научим да си простим, че не сме знаели

or for not asking the right questions

или не сме питали правилните въпроси

or not finding the right treatment.

или не сме намерили правилното лечение.

We should always assume

Трябва винаги да допускаме,

that someone we love may be suffering,

че е възможно някой, който обичаме, да страда,

regardless of what they say

независимо от това какво казва

or how they act.

или как действа.

We should listen with our whole being,

Трябва да изслушваме всеки с цялото си същество

without judgments,

без осъждане

and without offering solutions.

и без да предлагаме решения.

I know that I will live with this tragedy,

Знам, че ще живея с тази трагедия,

with these multiple tragedies,

с тези многобройни трагедии

for the rest of my life.

през остатъка от живота си.

I know that in the minds of many,

Знам, че в съзнанието на мнозина

what I lost can't compare to what the other families lost.

моята загуба не може да се сравни със загубата на другите семейства.

I know my struggle doesn't make theirs any easier.

Знам, че моята борба не прави тяхната по-лесна.

I know there are even some who think I don't have the right to any pain,

Знам, че някои дори мислят, че нямам право на страдание,

but only to a life of permanent penance.

а трябва да живея живота си във вечно разкаяние.

In the end what I know comes down to this:

Но това, което разбрах накрая се свежда до следното:

the tragic fact is that even the most vigilant and responsible of us

трагичното е, че дори най-бдителните и отговорните от нас

may not be able to help,

може да не са в състояние да помогнат когато е необходимо,

but for love's sake,

но заради самата любов

we must never stop trying

не трябва да спираме да опитваме

to know the unknowable.

да опознаем непознатото.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)