Leonard Susskind: My friend Richard Feynman

Translator: Mariya Derelieva Reviewer: Anton Hikov

Когато ми предложиха да участвам в този проект реших,

I decided when I was asked to do this

че това, за което наистина искам да говоря

that what I really wanted to talk about was my friend, Richard Feynman.

е моят приятел Ричард Файнман.

I was one of the fortunate few that really did get to know him

Аз бях един от малкото късметлии,

които имаха шанса да го познават

and enjoyed his presence.

и които се насладиха на неговото присъствие.

And I'm going to tell you about the Richard Feynman that I knew.

И ще ви разкажа за Ричард Файнман такъв, какъвто го познавах.

I'm sure there are people here who could tell you

Сигурен съм, че тук има и други хора,

които биха могли да ви разкажат за този Ричард Файнман, който са познавали,

about the Richard Feynman they knew,

and it would probably be a different Richard Feynman.

и най-вероятно това би бил един различен Ричард Файнман.

Ричард Файнман беше един много сложен човек.

Richard Feynman was a very complex man.

He was a man of many, many parts.

Беше човек с множество различни лица.

He was, of course, foremost, a very, very, very great scientist.

Разбира се, той беше преди всичко

един много, много, много велик учен.

Беше актьор. Вие го видяхте да играе.

He was an actor. You saw him act.

I also had the good fortune to be in those lectures,

Аз също имах удоволствието да присъствам на тези лекции,

up in the balcony.

на един от горните балкони.

They were fantastic.

Бяха фантастични.

Той беше философ;

He was a philosopher.

He was a drum player.

той беше барабанист;

He was a teacher par excellence.

той беше истински учител.

Richard Feynman was also a showman,

Ричард Файнман беше и шоумен,

невероятен шоумен.

an enormous showman.

Беше безразсъден, дързък --

He was brash, irreverent.

He was full of macho, a kind of macho one-upmanship.

беше истински мачо,

нещо като безскрупулен мачо.

He loved intellectual battle.

Обожаваше интелектуалните сблъсъци.

He had a gargantuan ego.

Имаше огромно его.

But the man had, somehow,

Но този човек по някакъв начин притежаваше и

a lot of room at the bottom.

едно друго измерение.

И когато казвам това, имам предвид

And what I mean by that is a lot of room, in my case --

едно измерение, което в моя случай беше --

не знам дали и за други е било така --

I can't speak for anybody else, but in my case --

но в моя случай,

a lot of room for another big ego.

ставаше въпрос за още едно голямо его.

Well, not as big as his,

Не толкова голямо колкото първото,

but fairly big.

но доста значително все пак.

Винаги се чувствах добре с Дик Файнман.

I always felt good with Dick Feynman.

It was always fun to be with him.

Винаги беше забавно да си около него.

He always made me feel smart.

Той винаги ме караше да се чувствам умен.

Как би могъл такъв гений да те накара да се чувстваш интелигентен?

How can somebody like that make you feel smart?

Някакси той успяваше.

Somehow he did.

He made me feel smart. He made me feel he was smart.

Той ме караше да се чувствам умен. Но ми показваше също и своята интелигентност.

He made me feel we were both smart,

Той ме караше да чувствам, че и двамата сме умни,

and the two of us could solve any problem whatever.

и че заедно, двамата бихме могли да разрешим какъвто и да е проблем.

И всъщност, понякога дори размишлявахме заедно върху физиката.

And in fact, we did sometimes do physics together.

Никога не сме публикували обща научна статия,

We never published a paper together,

но пък за сметка на това, се забавлявахме много.

but we did have a lot of fun.

Той обичаше да печели.

He loved to win,

win these little macho games we would sometimes play.

На тези малки мачо игри, които понякога играехме --

And he didn't only play them with me, but with all sorts of people.

а той не ги играеше само с мен, той ги играеше с най-различни хора --

He would almost always win.

почти винаги печелеше.

But when he didn't win, when he lost,

Но когато не печелеше, когато губеше,

he would laugh and seem to have just as much fun

той пак се смееше и се забавляваше,

as if he had won.

сякаш беше спечелил.

I remember once he told me a story

Спомням си как веднъж ми разказа история

about a joke the students played on him.

за една шега, която неговите студентите му изиграли.

I think it was for his birthday --

Извели го -- мисля, че за рождения му ден --

they took him for lunch

извели го на обяд.

to a sandwich place in Pasadena.

Извели го да обядват

в заведение за сандвичи в Пасадена.

It may still exist; I don't know.

Може би то още съществува, нямам представа.

Celebrity sandwiches was their thing.

Сандвичите с имена на известни хора били техен специалитет.

You could get a Marilyn Monroe sandwich.

Можело да си купиш сандвич Мерилин Монро.

You could get a Humphrey Bogart sandwich.

Можело да си купиш сандвич Хъмфри Богарт.

The students went there in advance,

Студентите отишли там предварително,

and arranged that they'd all order Feynman sandwiches.

и уредили всички да си поръчат сандвичи на името на Файнман.

Един след друг, всеки от тях си поръчал Файнман сандвич.

One after another, they came in and ordered Feynman sandwiches.

Файнман обичаше тази история.

Feynman loved this story.

He told me this story, and he was really happy and laughing.

Разказа ми я, и беше много щастлив и засмян.

When he finished the story, I said to him,

Когато приключи историята, аз му казах:

"Dick, I wonder what would be the difference

"Дик, чудя се каква би била разликата

между Файнман сандвич и Съскинд сандвич."

between a Feynman sandwich and a Susskind sandwich."

And without skipping a beat at all,

И без да се замисли,

he said, "Well, they'd be about the same.

той каза: " Ами, сигурно ще са горе-долу еднакви.

Единствената разлика би била, че Съскинд сандвича не би бил толкова обигран

The only difference is a Susskind sandwich would have a lot more ham."

в актьорското майсторство.

"Ham" as in bad actor.

(Смях)

(Laughter)

Well, I happened to have been very quick that day,

Всъщност, точно в този ден мозъкът ми сечеше бързо,

и му казах: " Да, но пък би бил по-малко помпозен."

and I said, "Yeah, but a lot less baloney."

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

Всъщност истината

The truth of the matter

is that a Feynman sandwich had a load of ham,

е, че Файнман сандвичът

би бил по-претенциозен,

but absolutely no baloney.

но без да е надут.

What Feynman hated worse than anything else

Това, което Файнман мразеше повече от всичко

беше интелектуална претенциозност --

was intellectual pretense --

лицемерието,

phoniness,

false sophistication, jargon.

фалшивата изисканост, жаргона.

Спомням си, че по едно време през 80-те години,

I remember sometime during the mid-'80s,

средата на 80-те,

Dick and I and Sidney Coleman would meet a couple of times

Дик, аз и Сидни Коулман

се срещнахме няколко пъти

up in San Francisco -- at some very rich guy's house --

в Сан Франциско в къщата на един много богат човек --

up in San Francisco for dinner.

защото бяхме поканени на вечеря.

И последният път, когато богаташът ни покани,

And the last time the rich guy invited us,

he also invited a couple of philosophers.

сред останалите гости бяха и няколко философа.

These guys were philosophers of mind.

Философи на ума.

Their specialty was the philosophy of consciousness.

Техният специалитет беше философията на съзнанието.

And they were full of all kinds of jargon.

И те употребяваха обширно всякакви видове жаргон.

Опитвам се да си спомня точните думи --

I'm trying to remember the words --

"monism," "dualism," categories all over the place.

"монизъм," "дуализъм," всякакви видове категории.

Аз не знаех какво означаваха тези думи, нито пък Дик --

I didn't know what those meant, neither did Dick or Sydney, for that matter.

нито пък и Сидни, всъщност.

И за какво говорихме?

And what did we talk about?

Well, what do you talk about when you talk about minds?

Така де, за какво се говори, когато темата на разговора са видовете интелигентност?

There's one obvious thing to talk about:

Едно очевидно нещо, за което нямаше как да не говорим --

Can a machine become a mind?

възможно ли е една машина да има собствена интелигентност?

Can you build a machine

Възможно ли е да се построи машина,

that thinks like a human being that is conscious?

която мисли като човешко същество,

която има собствено съзнание?

We sat around and talked about this -- we of course never resolved it.

Седяхме и обсъждахме този въпрос -- но разбира се не го разрешихме докрай.

But the trouble with the philosophers

Но проблемът с философите

is that they were philosophizing

е, че те философстват

when they should have been science-ophizing.

вместо да се базират на науката.

Все пак ставаше дума за научен въпрос.

It's a scientific question, after all.

And this was a very, very dangerous thing to do

Затова това поведение беше много, много опасно

около Дик Файнман.

around Dick Feynman.

(Laughter)

Feynman let them have it -- both barrels, right between the eyes.

Файнман им разказа играта -- с техните камъни по техните глави.

It was brutal; it was funny -- ooh, it was funny.

Беше брутално, беше смешно -- Боже, колко беше смешно!

But it was really brutal.

Но беше наистина брутално.

He really popped their balloon.

Той им взе ъкъла.

Но невероятното беше,

But the amazing thing was -- Feynman had to leave a little early;

че на Файнман му се наложи да си тръгне малко по-рано.

he wasn't feeling too well, so he left a little bit early.

Не се чувстваше много добре, затова си тръгна по-рано от очакваното.

And Sidney and I were left there with the two philosophers.

И Синди и аз останахме там с двамата философи.

And the amazing thing is these guys were flying.

И невероятното беше, че тези хора бяха на седмото небе.

They were so happy.

Толкова бяха щастливи.

Бяха срещнали един велик човек;

They had met the great man;

they had been instructed by the great man;

бяха инструктирани от този велик човек;

they had an enormous amount of fun

бяха се позабавлявали доста

having their faces shoved in the mud ...

от подигравките;

и всичко това беше специално за тях.

And it was something special.

I realized there was something just extraordinary about Feynman,

Тогава осъзнах, че имаше нещо невероятно във Файнман,

дори когато се държеше както се държеше.

even when he did what he did.

Dick -- he was my friend; I did call him Dick --

Дик, той беше мой приятел. Аз наистина му казвах Дик.

Dick and I had a little bit of a rapport.

Дик и аз си имахме наше си разбирателство.

Мисля, че може би разбирателството между нас беше специално.

I think it may have been a special rapport that he and I had.

We liked each other; we liked the same kind of things.

Харесвахме се взаимно, харесвахме еднакви неща.

I also like the intellectual macho games.

Аз също обичах този тип интелектуални мачо игри.

Sometimes I would win, mostly he would win,

Понякога печелех аз, повечето пъти -- той,

but we both enjoyed them.

но и на двамата ни беше забавно.

And Dick became convinced at some point

И в някакъв момент Дик се убеди,

that he and I had some kind of similarity of personality.

че и той и аз имаме подобни характери.

Не мисля, че той беше прав.

I don't think he was right.

I think the only point of similarity between us

Мисля, че единствената прилика между нас

е, че и двамата обичаме да говорим за себе си.

is we both like to talk about ourselves.

But he was convinced of this.

Но той беше убеден в това.

И беше любопитен.

And the man was incredibly curious.

Страшно любопитен.

And he wanted to understand what it was and why it was

Искаше да разбере каква беше и защо съществуваше

тази наша специална връзка.

that there was this funny connection.

And one day, we were walking.

Един ден се разхождахме. Бяхме във Франция.

We were in France, in Les Houches.

Бяхме в La Zouche.

We were up in the mountains, 1976.

Бяхме в планината през 1976.

Бяхме горе в планината, и Файнман ми каза:

And Feynman said to me, "Leonardo ..."

"Леонардо."

Причината, поради която ме нарече Леонардо

The reason he called me "Leonardo" is because we were in Europe,

беше защото бяхме в Европа

and he was practicing his French.

и той упражняваше френския си език.

(Laughter)

Каза ми: " Леонардо,

And he said, "Leonardo,

с кого беше по-близък -- с майка ти или с баща ти

were you closer to your mother or your father when you were a kid?"

като дете?"

I said, "Well, my real hero was my father.

Аз му отговорих: "Ами, истинският герой за мен беше моя баща.

Той беше работещ човек,

He was a working man,

имаше начално образование.

had a fifth-grade education.

He was a master mechanic, and he taught me how to use tools.

Беше механик, и ме научи как да използвам инструменти.

He taught me all sorts of things about mechanical things.

Научи ме какво ли не за механичните неща.

He even taught me the Pythagorean theorem.

Дори ми показа питагоровата теорема.

He didn't call it the hypotenuse,

Само че не наричаше хипотенузата хипотенуза,

he called it the shortcut distance."

наричаше я пряк път."

And Feynman's eyes just opened up.

Файнман се ококори.

He went off like a lightbulb.

Сякаш в главата му светна крушка.

И каза, че и той е имал

And he said that he had had

basically exactly the same relationship with his father.

съвсем същата връзка

с баща си.

In fact, he had been convinced at one time

Всъщност, дори по едно време смятал,

that to be a good physicist,

че за да си добър физик,

било много важно

it was very important to have had that kind of relationship

да си имал такава връзка с баща си.

with your father.

I apologize for the sexist conversation here,

Извинявам се за сексисткия разговор,

but this is the way it really happened.

но това е начинът, по който се случи тогава.

He said he had been absolutely convinced that this was necessary,

Той каза, че бил абсолютно убеден, че това е необходимо --

a necessary part of the growing up of a young physicist.

че това е нужна част от израстването на един млад физик.

Being Dick, he, of course, wanted to check this.

Тъй като това все пак беше Дик, разбира се, той искаше да провери тази зависимост.

Искаше да направи един експеримент.

He wanted to go out and do an experiment.

Така и направи.

(Laughter)

Well, he did.

Той проведе един експеримент.

He went out and did an experiment.

Попита всичките си приятели, които той смяташе за добри физици:

He asked all his friends that he thought were good physicists,

"Кой ти е повлиял повече -- мама или тати?"

"Was it your mom or your pop that influenced you?"

They were all men,

И за всички тези мъже -- тъй като те всички бяха мъже --

and to a man, every single one of them said,

отговорът на всеки един от тях

беше: "Майка ми."

"My mother."

(Laughter)

(Смях)

There went that theory, down the trash can of history.

Така тази теория свърши в кошчето за боклук.

(Laughter)

But he was very excited that he had finally met somebody

Но все пак той беше много развълнуван най-накрая да е срещнал някого,

who had the same experience with his father

който да е имал същия опит със своя баща

както той бе имал със своя.

as he had with his father.

And for some time, he was convinced this was the reason we got along so well.

И за известно време, той беше убеден,

че това беше причината да се разбираме така добре.

I don't know. Maybe. Who knows?

Не знам. Може би. Кой знае?

But let me tell you a little bit about Feynman the physicist.

Но нека ви разкажа малко

и за Файнман -- физика.

Feynman's style -- no, "style" is not the right word.

Стилът на Файнман --

не, стил не е точната дума.

"Style" makes you think of the bow tie he might have worn,

Думата 'стил' те кара да мислиш за неговата вратовръзка

или пък за неговия костюм.

or the suit he was wearing.

Имаше нещо по-дълбоко от това,

It's something much deeper than that,

but I can't think of another word for it.

но не мога да намеря правилната дума за него.

Научният стил на Файнман

Feynman's scientific style was always to look for the simplest,

се състоеше в това винаги да търси най-простото,

най-елементарното възможно решение на всяка задача.

most elementary solution to a problem that was possible.

If it wasn't possible, you had to use something fancier.

Само ако това не беше възможно, се налагаше някакъв по-сложен отговор.

Но без съмнение част от този метод

No doubt, part of this was his great joy and pleasure

се коренеше в неговата радост и удоволствие

in showing people that he could think more simply than they could.

да показва на хората, че могат да мислят по-опростено отколкото бяха свикнали.

But he also deeply believed, he truly believed,

Но също така, той беше дълбоко и истински убеден,

that if you couldn't explain something simply,

че ако ти не можеш да обясниш нещо по прост начин,

you didn't understand it.

значи не го разбираш.

In the 1950s, people were trying to figure out

През 50-те години, много хора се опитваха да разберат

how superfluid helium worked.

как работи суперфлуидният хелий.

Имаше една теория.

There was a theory.

It was due to a Russian mathematical physicist.

Тя принадлежеше на един руски математически физик,

и беше доста сложна теория.

It was a complicated theory;

I'll tell you what it was soon enough.

Съвсем скоро ще ви обясня точно в какво се състоеше.

It was a terribly complicated theory,

Беше невероятно сложна теория,

full of very difficult integrals and formulas

пълна с трудни интеграли и формули,

and mathematics and so forth.

много математика и т.н.

And it sort of worked, but it didn't work very well.

И тази теория горе-долу работеше, но не работеше съвсем добре.

Единствено функционираше,

The only way it worked

is when the helium atoms were very, very far apart.

когато атомите на хелия бяха много отдалечени.

And unfortunately,

Атомите на хелия трябваше да са много, много отдалечени.

И за съжаление, хелиевите атоми в течния хелий

the helium atoms in liquid helium are right on top of each other.

се намират точно един над друг.

Feynman decided, as a sort of amateur helium physicist,

Файнман реши, като аматьор физик на хелий,

да се опита да разреши задачата.

that he would try to figure it out.

He had an idea, a very clear idea.

Той имаше една идея, много изчистена идея.

He would try to figure out

Щеше да се опита да измисли

what the quantum wave function of this huge number of atoms looked like.

как изглежда квантовата вълнова функция

на този голям брой атоми.

Той щеше да се опита да я визуализира,

He would try to visualize it,

guided by a small number of simple principles.

воден от ограничен брой прости принципи.

The small number of simple principles were very, very simple.

Този ограничен брой принципи наистина бяха много, много прости.

The first one was that when helium atoms touch each other,

Първият беше,

че когато хелиевите атоми се докосват, те се отблъскват.

they repel.

The implication of that is that the wave function has to go to zero,

Това означава, че когато вълновата функция достигне нулата,

тя трябва да изчезне при допира на хелиевите атоми.

it has to vanish when the helium atoms touch each other.

Другият факт беше, че при базисното състояние,

The other fact is that in the ground state --

състоянието с най-ниска енергия на една квантова система,

the lowest energy state of a quantum system --

вълновата функция винаги е много гладка --

the wave function is always very smooth;

it has the minimum number of wiggles.

има минимален брой извивки.

So he sat down --

И така, той седнал --

and I imagine he had nothing more

и, доколкото си представям, не е имал нещо повече

than a simple piece of paper and a pencil --

от един прост лист хартия и един молив --

and he tried to write down, and did write down,

и се опитал да напише, а и написал,

най-простата функция, която можел да си представи,

the simplest function that he could think of,

which had the boundary conditions

която имала като гранични условия,

that the wave function vanish when things touch

че вълновата функция трябва да изчезне при допира на атомите

and is smooth in between.

и да е гладка до този момент.

Написал това просто решение.

He wrote down a simple thing -- so simple, in fact,

Всъщност то е толкова просто,

that I suspect a really smart high-school student

че подозирам, че някой много умен ученик в гимназията,

дори без точните сметки,

who didn't even have calculus

could understand what he wrote down.

би разбрал какво е написал.

The thing was, that simple thing that he wrote down

Въпросът е, че това просто решение, което той написа

explained everything that was known at the time about liquid helium,

обясняваше всичко, което се знаеше за течния хелиум в онзи момент

и малко повече.

and then some.

I've always wondered whether the professionals --

Винаги съм се чудил дали професионалистите,

истинските професионални физици, занимаващи се с хелий

the real professional helium physicists --

were just a little bit embarrassed by this.

не бяха малко засрамени от този факт.

They had their super-powerful technique,

Те имаха мощна техника,

и не бяха успяли да стигнат до толкова добър отговор.

and they couldn't do as well.

Incidentally, I'll tell you what that super-powerful technique was.

Между другото, мога да ви разкажа каква беше тази мощна техника.

Беше техниката на диаграмите на Файнман.

It was the technique of Feynman diagrams.

(Laughter)

(Смях)

He did it again in 1968.

Той го направи отново през 1968.

In 1968, in my own university -- I wasn't there at the time --

През 1968, в моя собствен университет --

аз не бях там по това време -- но през 1968,

they were exploring the structure of the proton.

повечето физици изследваха структурата на протона.

The proton is obviously made of a whole bunch of little particles;

Протонът очевидно е изграден

от множество малки частици.

this was more or less known.

Това беше горе-долу известно.

And the way to analyze it was, of course, Feynman diagrams.

И начинът да се анализира този феномен бяха, разбира се, диаграмите на Файнман.

Тъй като диаграмите на Файнман бяха конструирани точно затова --

That's what Feynman diagrams were constructed for --

to understand particles.

за да обяснят различните видове частици.

The experiments that were going on were very simple:

Експериментите по това време бяха много прости.

Взимаш протона

you simply take the proton,

and you hit it really sharply with an electron.

и го сблъскваш много силно с един електрон.

Точно затова служеха диаграмите на Файнман.

This was the thing the Feynman diagrams were for.

Единственият проблем беше,

The only problem was that Feynman diagrams are complicated.

че диаграмите на Файнман бяха доста сложни.

Те са трудни интеграли.

They're difficult integrals.

If you could do all of them, you would have a very precise theory,

Ако можеше експериментът да използва всички диаграми, явно ставаше дума за много прецизна теория.

Но обикновено случаят не беше такъв и диаграмите бяха прекалено сложни.

but you couldn't -- they were just too complicated.

Много хора се опитваха да ги нарисуват.

People were trying to do them.

Можеше да се нарисува диаграма с една линия без никакви притеснения.

You could do a one-loop diagram. Don't worry about one loop.

Една линия, две линии -- може би дори беше възможно да нарисуваш диаграма с три линии,

One loop, two loops -- maybe you could do a three-loop diagram,

но беше трудно да се направи нещо повече от това.

but beyond that, you couldn't do anything.

Файнман каза: "Забравете всичко това.

Feynman said, "Forget all of that.

Just think of the proton

Просто мислете за протона

as an assemblage, a swarm, of little particles."

като за сбор от малки частици --

като за рояк частици."

He called them "partons."

Той ги наричаше партони. Наричаше ги партони.

He said, "Just think of it as a swarm of partons moving real fast."

Казваше: "Просто мислете за протона като за рояк партони,

които се движат много бързо."

Точно защото те се движат толкова бързо,

Because they're moving real fast,

relativity says the internal motions go very slow.

според теорията за относителността вътрешните движения се случват доста бавно.

Внезапно, електронът удря протона.

The electron hits it suddenly --

it's like taking a very sudden snapshot of the proton.

И това е сякаш внезапна снимка на протона.

Какво се вижда?

What do you see?

Виждат се множество замръзнали на място партони.

You see a frozen bunch of partons.

They don't move,

Те не се движат, и точно затова,

and because they don't move during the course of the experiment,

по време на експеримента,

you don't have to worry about how they're moving.

няма защо да се притеснявате как се движат.

Няма защо да се притеснявате за силите, които им влияят.

You don't have to worry about the forces between them.

Просто трябва да мислите за това множество

You just get to think of it as a population of frozen partons."

като група

замръзнали на място партони.

This was the key to analyzing these experiments.

Това беше ключовият момент в анализа на тези експерименти.

Наистина беше изключително ефективно --

Extremely effective.

макар и някой да беше казал, че думата революция е лоша дума.

Somebody said the word "revolution" is a bad word.

Предполагам, че наистина е, затова няма да казвам, че беше революция --

I suppose it is, so I won't say "revolution,"

but it certainly evolved very, very deeply our understanding of the proton,

но със сигурност това откритие промени много дълбоко

нашето разбиране за протона

and of particles beyond that.

и за всички частици в него.

Well, I had some more that I was going to tell you

Както и да е, имах още доста неща да ви разкажа

за връзката ми с Файнман,

about my connection with Feynman,

what he was like,

и за неговия характер,

but I see I have exactly half a minute.

но виждам, че имам точно половин минута.

So I think I'll just finish up by saying:

Затова мисля просто да приключа

с това, че не мисля, че Файнман би харесал това събитие.

I actually don't think Feynman would have liked this event.

Струва ми се, че би казал:

I think he would have said, "I don't need this."

"Аз нямам нужда от това."

But ...

Но как да отдадем своята почит на Файнман?

(Laughter)

How should we honor Feynman?

How should we really honor Feynman?

Как наистина да му отдадем почит?

I think the answer is we should honor Feynman

Според мен отговорът е, че ние трябва да отдадем почитта си към Файнман

by getting as much baloney out of our own sandwiches

като направим своите сандвичи

колкото е възможно по-малко помпозни.

as we can.

Благодаря ви.

Thank you.

(Applause)

(Аплодисменти)