Onora O'Neill: What we don't understand about trust

Translator: Tsvetanka Fileva Reviewer: Darina Stoyanova

So I'm going to talk about trust,

И така, аз ще говоря за доверието,

and I'm going to start by reminding you

и ще започна с това да ви припомня

of the standard views that people have about trust.

какви са популярните разбирания на хората за доверието.

I think these are so commonplace,

Тези разбирания са толкова разпространени,

they've become clichés of our society.

че са станали клишета в нашето общество.

And I think there are three.

И мисля, че те са три.

One's a claim: there has been a great decline in trust,

Първото твърдение е, че има много голям спад в доверието,

very widely believed.

това е много разспространено вярване.

The second is an aim: we should have more trust.

Второто е цел - би трябвало да има повече доверие.

And the third is a task: we should rebuild trust.

Третото е задача - да възвърнем доверието си.

I think that the claim, the aim and the task

Мисля, че твърдението, целта и задачата

are all misconceived.

са тотално грешни разбирания.

So what I'm going to try to tell you today

Това, което ще си опитам да ви разкажа днес

is a different story about a claim, an aim and a task

е различна история за твърдението, целта и задачата,

which I think give one quite a lot better purchase on the matter.

които ще дадат нова перспектива по този въпрос.

First the claim: Why do people think trust has declined?

Първо е твърдението: Но защо хората мислят, че доверието е намаляло?

And if I really think about it on the basis of my own evidence,

И ако трябва да помисля на основата на моите доказателства,

I don't know the answer.

аз нямам отговор.

I'm inclined to think it may have declined

Склонен съм да мисля, че може би е спаднало

in some activities or some institutions

към някои дейности или институции,

and it might have grown in others.

и може би е нараснало към други.

I don't have an overview.

Нямам представа.

But, of course, I can look at the opinion polls,

Но разбира се, мога да разгледам проучвания на нагласите,

and the opinion polls are supposedly

и тези проучвания на нагласите са вероятно

the source of a belief that trust has declined.

източникът на вяра, че доверието намалява.

When you actually look at opinion polls across time,

Когато обърнете повече внимание на тези проучвания във времето назад,

there's not much evidence for that.

всъщност няма много доказателства за това.

That's to say, the people who were mistrusted

Иначе казано, хората на които не сме вярвали

20 years ago,

преди 20 години,

principally journalists and politicians, are still mistrusted.

обикновено журналисти и политици, все още нямат подкрепа.

And the people who were highly trusted 20 years ago

И хора, на които сме вярвали преди 20 години

are still rather highly trusted: judges, nurses.

все още имат голяма подкрепа - съдии, медицински сестри.

The rest of us are in between,

Останалите сме по средата

and by the way, the average person in the street

и между другото, средностатистическият човек на улицата

is almost exactly midway.

се намира точно по средата.

But is that good evidence?

Добро доказателство ли е това обаче?

What opinion polls record is, of course, opinions.

Това, което тези проучвания на мнение събират са, разбира се, мнения.

What else can they record?

Какво друго могат да запишат?

So they're looking at the generic attitudes

Така че те наблюдават общите нагласи,

that people report when you ask them certain questions.

които хората споделят, когато им зададете определени въпроси.

Do you trust politicians? Do you trust teachers?

Вярвате ли на политиците? Вярвате ли на учителите?

Now if somebody said to you, "Do you trust greengrocers?

И ако някой ви попита: "Вярвате ли на фермерите?

Do you trust fishmongers?

Вярвате ли на продавачите на риба?

Do you trust elementary school teachers?"

Вярвате ли на учителите в основното училище?"

you would probably begin by saying, "To do what?"

тогава би трябвало да ги попитате: "Да повярвам да направят какво?"

And that would be a perfectly sensible response.

И това би бил най-нормалният отговор.

And you might say, when you understood the answer to that,

И когато разберете отговора на въпроса ви, можете да кажете:

"Well, I trust some of them, but not others."

"Вярвам на едни, но на други не."

That's a perfectly rational thing.

Това е напълно смислен отговор.

In short, in our real lives,

Накратко, в нашият смислен живот

we seek to place trust in a differentiated way.

ние търсим доверието по различни начини.

We don't make an assumption that the level of trust

Не правим предположение, че нивото на доверие,

that we will have in every instance of a certain type

което ще имаме към някоя институция или някое

of official or office-holder or type of person

длъжностно лице

is going to be uniform.

ще дойде от униформата.

I might, for example, say that I certainly trust

Например мога да кажа, че определено имам доверие

a certain elementary school teacher I know

на учител в основно училище, когото познавам,

to teach the reception class to read,

който да научи първи клас да четат,

but in no way to drive the school minibus.

но със сигурност нямам доверие ако кара училищният автобус.

I might, after all, know that she wasn't a good driver.

В крайна сметка тя не беше добър шофьор.

I might trust my most loquacious friend

Може да вярвам в най-приказливият ми приятел,

to keep a conversation going

че може да поддържа добър разговор,

but not -- but perhaps not to keep a secret.

но да нямам доверие, че ще пази тайна.

Simple.

Просто е.

So if we've got those evidence in our ordinary lives

И така, ние имаме доказателство във всекидневният ни живот

of the way that trust is differentiated,

за това как доверието има различни нюанси,

why do we sort of drop all that intelligence

защо пропускаме да използваме нашият ум,

when we think about trust more abstractly?

когато мислим по-абстрактно за доверието?

I think the polls are very bad guides

Мисля, че проучванията са много лоши съветници

to the level of trust that actually exists,

за нивото на доверие, което съществува реално,

because they try to obliterate the good judgment

защото те заличават добрата преценка,

that goes into placing trust.

която замества доверието.

Secondly, what about the aim?

Второ, ами целта?

The aim is to have more trust.

Целта е да има повече доверие.

Well frankly, I think that's a stupid aim.

Честно казано, мисля, че това е тъпа цел.

It's not what I would aim at.

Не бих имал такава цел.

I would aim to have more trust in the trustworthy

Бих имал за цел да имам доверие на заслужили доверието,

but not in the untrustworthy.

но не и на тези, които не заслужават доверие.

In fact, I aim positively to try not to trust the untrustworthy.

Всъщност аз съм за да не се вярва на незаслужилите доверие.

And I think, of those people who, for example,

И си мисля за тези хора, които например

placed their savings with the very aptly named Mr. Madoff,

са депозирали спестяванията си при уместно нареченият г-н Мадоф (make off - офейквам),

who then made off with them,

който след това им офейка,

and I think of them, and I think, well, yes,

и си мисля за тях, ами да,

too much trust.

твърде много доверие.

More trust is not an intelligent aim in this life.

Повечето доверие не е интелигентна цел в живота.

Intelligently placed and intelligently refused trust

Интелигентно давано и интелигетно отнемано доверие

is the proper aim.

е по-точната цел.

Well once one says that, one says, yeah, okay,

Веднъж един човек ми каза - ами добре,

that means that what matters in the first place

това означава, че най-важното

is not trust but trustworthiness.

е не доверието, а надеждността.

It's judging how trustworthy people are

Тоест да преценяваме колко надеждни са хората

in particular respects.

в определени отношения.

And I think that judgment requires us to look at three things.

И мисля, че тази преценка изисква да разгледаме три аспекта.

Are they competent? Are they honest? Are they reliable?

Те компетентни ли са? Честни ли са? Надеждни ли са?

And if we find that a person is competent

И ако решим, че даден човек е компетентен

in the relevant matters,

в съответните дейностти,

and reliable and honest,

и надежден, и честен,

we'll have a pretty good reason to trust them,

ще имаме доста добра причина да му вярваме,

because they'll be trustworthy.

защото ще бъде надежден, заслужаващ доверие.

But if, on the other hand, they're unreliable, we might not.

Но ако той е ненадежден, тогава нямаме причина да му вярваме.

I have friends who are competent and honest,

Имам приятели, които са компетентни и честни,

but I would not trust them to post a letter,

но им нямам доверие да пусна дори едно писмо,

because they're forgetful.

защото са много разсеяни.

I have friends who are very confident

Имам приятели, които са много самоуверени,

they can do certain things,

могат да правят много неща,

but I realize that they overestimate their own competence.

но аз осъзнавам, че те надценяват своята компетентност.

And I'm very glad to say, I don't think I have many friends

И съм много доволен да кажа, че нямам много приятели,

who are competent and reliable but extremely dishonest.

които да са компетентни и надеждни, но много нечестни.

(Laughter)

(смях)

If so, I haven't yet spotted it.

Ако са такива, все още не съм го забелязал.

But that's what we're looking for:

Но това е, което търсим -

trustworthiness before trust.

надеждност преди доверието.

Trust is the response.

Доверието е резултатът.

Trustworthiness is what we have to judge.

Надеждността е това, което трябва да преценим.

And, of course, it's difficult.

И разбира се, това е трудно.

Across the last few decades, we've tried to construct

През последните години се опитахме да създадем

systems of accountability for all sorts of institutions

система от отговорности за всички видове институции,

and professionals and officials and so on

специалисти и длъжностни лица,

that will make it easier for us to judge their trustworthiness.

която да помогне за по-лесното преценяване на тяхната надеждност.

A lot of these systems have the converse effect.

Много от тези системи имат обратен ефект.

They don't work as they're supposed to.

Не работят така както би трябвало.

I remember I was talking with a midwife who said,

Помня, че говорех с една акушерка, която каза:

"Well, you see, the problem is it takes longer

"Разбираш ли, проблемът е, че е необходимо повече време

to do the paperwork than to deliver the baby."

да се обработят документите, отколкото да се роди бебето."

And all over our public life, our institutional life,

Навсякъде в обществения ни живот или този на институциите

we find that problem,

ние намираме този проблем,

that the system of accountability

че системата от отговорности,

that is meant to secure trustworthiness

която би трябвало да подсигури надеждността

and evidence of trustworthiness

и да докаже тази надеждност,

is actually doing the opposite.

всъщност прави точно обратното.

It is distracting people who have to do difficult tasks,

Разсейва хората, които имат по-трудни задачи,

like midwives, from doing them

като акушерките, които не могат да се справят с тях,

by requiring them to tick the boxes, as we say.

защото искаме да зачеркват квадратчета.

You can all give your own examples there.

Всеки от вас може да даде собствен пример.

So so much for the aim.

Толкова за целта.

The aim, I think, is more trustworthiness,

Целта, мисля, е да има повече надеждност

and that is going to be different

и мисля, че ще е по-различно

if we are trying to be trustworthy

ако се опитаме да заслужим доверие,

and communicate our trustworthiness to other people,

и да комуникираме нашата надеждност с други хора,

and if we are trying to judge whether other people

и се опитваме да съдим дали други хора

or office-holders or politicians are trustworthy.

или длъжностни лица, или политици са надеждни.

It's not easy. It is judgment, and simple reaction,

Не е лесно. Това е съдене и простата реакция,

attitudes, don't do adequately here.

отношение, не върши много работа тук.

Now thirdly, the task.

Третото - задачата.

Calling the task rebuilding trust, I think,

Да наречеш задача построяването на доверие отново, мисля,

also gets things backwards.

е отново да върнем нещата назад.

It suggests that you and I should rebuild trust.

Това предполага, че вие и аз трябва да изградим доверието отново.

Well, we can do that for ourselves.

Това може да направим за нас самите.

We can rebuild a bit of trustworthiness.

Може да изградим наново част от надеждността.

We can do it two people together trying to improve trust.

Можем да го направим двама души заедно, да подобрим доверието.

But trust, in the end, is distinctive

Но доверието, в крайна сметка, е специфично,

because it's given by other people.

защото е давано от други хора.

You can't rebuild what other people give you.

Не можете да възстановите това, което са ви дали други хора.

You have to give them the basis

Трябва да им дадете основата,

for giving you their trust.

на която да стъпи тяхното доверие.

So you have to, I think, be trustworthy.

Така че трябва да бъдете надеждни.

And that, of course, is because you can't fool

И това защото не можете да излъжете

all of the people all of the time, usually.

всички хора непрекъснато. Обикновено.

But you also have to provide usable evidence

Но трябва и да дадете работещо доказателство,

that you are trustworthy.

че сте надежден.

How to do it?

Как да го направите?

Well every day, all over the place, it's being done

Всеки ден, навсякъде по света, това се прави

by ordinary people, by officials, by institutions,

от обикновени граждани, длъжностни лица, институции,

quite effectively.

доста ефективно.

Let me give you a simple commercial example.

Нека ви дам прост търговски пример.

The shop where I buy my socks says I may take them back,

В магазинът, от който си купувам чорапи ми казват, че мога да си ги взема обратно,

and they don't ask any questions.

и не задават никакви въпроси.

They take them back and give me the money

Те си ги взимат обратно, връщат ми парите

or give me the pair of socks of the color I wanted.

или ми дават чифтът чорапи в цвета, който искам.

That's super. I trust them

Това е страхотно. Аз им вярвам,

because they have made themselves vulnerable to me.

защото те се показват уязвими пред мен.

I think there's a big lesson in that.

Мисля, че тук има голям урок.

If you make yourself vulnerable to the other party,

Ако се разкриеш като уязвим пред друга страна,

then that is very good evidence that you are trustworthy

тогава това е добро доказателство, че сте благонадежден

and you have confidence in what you are saying.

и че имате самочувствие за това, което казвате.

So in the end, I think what we are aiming for

Така че в крайна сметка това, което целим

is not very difficult to discern.

не е много трудно да се разпознае.

It is relationships in which people are trustworthy

Това са отношения, в които хората са благонадеждни

and can judge when and how the other person

и могат да преценят кога и защо другият човек

is trustworthy.

заслужава доверие.

So the moral of all this is,

Така че изводът от всичко това е,

we need to think much less about trust,

че ние имаме нужда да мислим за доверието много по-малко

let alone about attitudes of trust

да останем верни на отношението към доверието,

detected or mis-detected by opinion polls,

открито или неоткрито от проучваниата за мнение,

much more about being trustworthy,

много повече за това да бъдеш благонадежден,

and how you give people adequate, useful

и как давате на хората адекватно, полезно

and simple evidence that you're trustworthy.

и просто доказателство, че заслужавате доверие.

Thanks.

Благодаря ви.

(Applause)

(аплодисменти)