Rufus Griscom and Alisa Volkman: It's time to explode 4 taboos of parenting

Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova

Alisa Volkman: So this is where our story begins --

Алиса Фолкман: Ето как започва нашата история --

the dramatic moments of the birth

драматичните моменти на раждането

of our first son, Declan.

на първия ни син, Деклан.

Obviously a really profound moment,

Очевидно, наистина важен момент,

and it changed our lives in many ways.

който промени живота ни по много начини.

It also changed our lives in many unexpected ways,

Също така промени живота ни по много неочаквани начини,

and those unexpected ways we later reflected on,

и тези неочаквани начини, над които се замислихме по-късно,

that eventually spawned a business idea between the two of us,

в крайна сметка провокираха една бизнес идея между нас двамата,

and a year later, we launched Babble,

и една година по-късно ние стартирахме Babble,

a website for parents.

уеб сайт за родители.

Rufus Griscom: Now I think of our story

Руфус Грискъм: Аз мисля че нашата история

as starting a few years earlier. AV: That's true.

започна няколко години по-рано. (АФ: Това е вярно.)

RG: You may remember, we fell head over heels in love.

РГ: Може би си спомняш, че бяхме лудо влюбени.

AV: We did.

АФ: Да, наистина.

RG: We were at the time running a very different kind of website.

РГ: По това време работехме над много по-различен уеб сайт.

It was a website called Nerve.com,

Това беше сайт, наречен Nerve.com,

the tagline of which was "literate smut."

който беше -- мотото на който беше "грамотни цинизми."

It was in theory, and hopefully in practice,

Беше на теория, и да се надяваме на практика,

a smart online magazine

находчиво онлайн списание

about sex and culture.

за секс и култура.

AV: That spawned a dating site.

АФ: Това породи сайт за запознанства.

But you can understand the jokes that we get. Sex begets babies.

Но можете да разберете шегите, които си правеха с нас. Секса води до деца.

You follow instructions on Nerve and you should end up on Babble,

Ако следвате инструкциите на Nerve.com, ще се озовете на Babble.com,

which we did.

което и направихме.

And we might launch a geriatric site as our third. We'll see.

И можем да започнем гериатричен сайт като наш трети проект. Ще видим.

RG: But for us, the continuity between Nerve and Babble

РГ: Но за нас, приемствеността между Nerve и Babble

was not just the life stage thing,

не беше само нещо като етап в живота,

which is, of course, relevant,

което е, разбира се, уместно,

but it was really more about

но беше всъщност повече

our desire to speak very honestly

за желанието ни да говорим много откровено

about subjects that people have difficulty speaking honestly about.

за неща, за които на повечето им е трудно да говорят.

It seems to us that

На нас ни се струва,

when people start dissembling, people start lying about things,

че когато хората започват да се задълбават, хората започват да лъжат за неща,

that's when it gets really interesting.

и тогава става наистина интересно,

That's a subject that we want to dive into.

това е темата, в която искаме да се потопим.

And we've been surprised to find, as young parents,

И ние бяхме изненадани да открием, като млади родители,

that there are almost more taboos around parenting

че има почти повече табута около отглеждането на децата,

than there are around sex.

отколкото около секса.

AV: It's true. So like we said,

АФ: Това е вярно. Като казахме,

the early years were really wonderful,

ранните години бяха наистина прекрасни,

but they were also really difficult.

но те бяха също много трудни.

And we feel like some of that difficulty

И ние чувстваме, че част от тези трудности

was because of this false advertisement around parenting.

бяха заради фалшивите реклами за отглеждане на деца.

(Laughter)

(Смях)

We subscribed to a lot of magazines, did our homework,

Ние се абонирахме за много списания, направихме си домашното,

but really everywhere you look around, we were surrounded by images like this.

но наистина където и да погледнехме, бяхме заобиколени от снимки като тази.

And we went into parenting

И ние навлязохме в родителството,

expecting our lives to look like this.

очаквайки живота ни да изглежда така.

The sun was always streaming in, and our children would never be crying.

Слънцето винаги щеше да грее, и нашите деца никога нямаше да плачат.

I would always be perfectly coiffed and well rested,

Аз винаги щях да бъда с идеална прическа и добре отпочинала.

and in fact, it was not like that at all.

А в действителност, това изобщо не беше така.

RG: When we lowered the glossy parenting magazine

РГ: Когато захвърлихме гланцираното списание за отглеждане на деца,

that we were looking at, with these beautiful images,

което разглеждахме, с тези красиви снимки,

and looked at the scene in our actual living room,

и погледнахме към сцената в нашата всекидневна,

it looked a little bit more like this.

тя изглеждаше по-скоро така.

These are our three sons.

Това са нашите трима сина.

And of course, they're not always crying and screaming,

И, разбира се, те не винаги плачат и крещят.

but with three boys, there's a decent probability

Но с три момчета, има голяма вероятност,

that at least one of them will not be comporting himself

че поне един от тях няма да се държи

exactly as he should.

точно така, както би трябвало.

AV: Yes, you can see where the disconnect was happening for us.

АФ: Да, можете да видите, къде нещата не се връзваха при нас.

We really felt like what we went in expecting

Ние наистина чувствахме, че това, което очаквахме

had nothing to do with what we were actually experiencing,

няма нищо общо с онова, което всъщност изпитвахме.

and so we decided we really wanted to give it to parents straight.

И така решихме, че наистина искахме да го споделим открито с родителите.

We really wanted to let them understand

Наистина искахме те да разберат

what the realities of parenting were in an honest way.

какви са реалностите при отглеждането на деца с откровенност.

RG: So today, what we would love to do

РГ: Така че днес това, което ще направим с удоволствие

is share with you four parenting taboos.

е да споделим с вас четири табута за отглеждането на деца.

And of course, there are many more than four things

И, разбира се, има много повече от четири неща,

you can't say about parenting,

които не можете да кажете за отглеждането на децата.

but we would like to share with you today

Но ние бихме искали да споделим с вас днес

four that are particularly relevant for us personally.

четирите, които са от особено значение за нас лично.

So the first, taboo number one:

И така първото, табу номер едно:

you can't say you didn't fall in love with your baby

не можете да кажете, че не сте се влюбили в бебето си

in the very first minute.

още в първата минута.

I remember vividly, sitting there in the hospital.

Спомням си ясно, седейки там в болницата.

We were in the process of giving birth to our first child.

Ние бяхме в процес на раждане на първото ни дете.

AV: We, or I?

АФ: Ние, или аз?

RG: I'm sorry.

РГ: Съжалявам.

Misuse of the pronoun.

Неправилно употребих местоимението.

Alisa was very generously in the process

Алиса беше много надълбоко в процеса

of giving birth to our first child -- (AV: Thank you.)

на раждане на първото ни дете -- (АФ: Благодаря ти.)

-- and I was there with a catcher's mitt.

-- и аз бях там с медицински ръкавици.

And I was there with my arms open.

И аз бях там с отворени ръце.

The nurse was coming at me

Сестрата дойде към мен

with this beautiful, beautiful child,

с това красиво, прекрасно дете.

and I remember, as she was approaching me,

И си спомням, че докато се приближаваше,

the voices of friends saying,

гласовете на приятели ми нашепваха:

"The moment they put the baby in your hands,

"В момента, когато поставят бебето в ръцете ти,

you will feel a sense of love that will come over you

ще изпиташ чувство на любов, което ще те завладее,

that is [on] an order of magnitude more powerful

което ще бъде със степени по-силно,

than anything you've ever experienced in your entire life."

от всичко друго, което някога си изпитвал в целия си живот."

So I was bracing myself for the moment.

Така че аз се подготвях за този момент.

The baby was coming,

Бебето идваше,

and I was ready for this Mack truck of love

и аз се подговях за тази буря на любовта,

to just knock me off my feet.

който да ме нокаутира.

And instead, when the baby was placed in my hands,

И вместо това, когато бебето бе поставено в ръцете ми,

it was an extraordinary moment.

беше изключителен момент.

This picture is from literally a few seconds after

Тази снимка е от буквално няколко секунди след това,

the baby was placed in my hands and I brought him over.

бебето бе поставено в ръцете ми и аз го отнесох.

And you can see, our eyes were glistening.

И можете да видите, че очите ни блестят.

I was overwhelmed with love and affection for my wife,

Аз бях изпълнен с любов и привързаност към жена ми,

with deep, deep gratitude

с дълбока, дълбока признателност,

that we had what appeared to be a healthy child.

че имахме това, което изглеждаше като здраво дете.

And it was also, of course, surreal.

И това беше също така, разбира се, нереално.

I mean, I had to check the tags and make sure.

Искам да кажа, че трябваше да проверя етикетите и да се уверя.

I was incredulous, "Are you sure this is our child?"

Бях скептичен: "Наистина ли това е нашето дете?"

And this was all quite remarkable.

И всичко това беше доста забележително.

But what I felt towards the child at that moment was deep affection,

Но онова, което почувствах към детето в този момент беше дълбока обич,

but nothing like what I feel for him now, five years later.

но нищо подобно на това, което чувствам към него сега, пет години по-късно.

And so we've done something here

И така ние направихме нещо тук,

that is heretical.

което е еретично.

We have charted

Ние начертахме

our love for our child over time.

нашата любов към децата ни с течение на времето.

(Laughter)

(Смях)

This, as you know, is an act of heresy.

Това, както знаете, е акт на ерес.

You're not allowed to chart love.

Не ни е позволено да чертаем любов.

The reason you're not allowed to chart love

Причината, поради която не ни е позволено да чертаем любов

is because we think of love as a binary thing.

е, защото ние мислим за любовта като двоично нещо.

You're either in love, or you're not in love.

Човек или обича, или не обича.

You love, or you don't love.

Или обичате, или не обичате.

And I think the reality is that love is a process,

А мисля, че реалността е, че любовта е процес.

and I think the problem with thinking of love

И мисля, че проблемът с това, че си мислим за любовта

as something that's binary

като нещо, което е бинарно

is that it causes us

е, че това ни кара

to be unduly concerned

да бъдем излишно разтревожени,

that love is fraudulent, or inadequate, or what have you.

че любовта е измамна, или недостатъчна, или какво ли още не.

And I think I'm speaking obviously here to the father's experience.

И мисля, аз говоря очевидно тук за преживяването на бащата.

But I think a lot of men do go through this sense

Но мисля, че много хора имат това усещане

in the early months, maybe their first year,

в началите месеци, може би първата година,

that their emotional response is inadequate in some fashion.

че тяхната емоционална реакция не е достатъчна по някакъв начин.

AV: Well, I'm glad Rufus is bringing this up,

АФ: Ами, аз съм се радвам, че Руфус повдига този въпрос,

because you can notice where he dips in the first years

защото можете да забележите, къде има спад през първите години,

where I think I was doing most of the work.

когато си мисля, че вършех по-голяма част от работата.

But we like to joke,

Но ние обичаме да се шегуваме,

in the first few months of all of our children's lives,

през първите няколко месеца от живота на всичките ни деца,

this is Uncle Rufus.

че това е чичо Руфус.

(Laughter)

(Смях)

RG: I'm a very affectionate uncle, very affectionate uncle.

РГ: Аз съм много привързан чичо, много привързан чичо.

AV: Yes, and I often joke with Rufus when he comes home

АФ: Да, и аз често се шегувам с Руфус, когато той се връща вкъщи,

that I'm not sure he would actually be able to find our child in a line-up

че аз не съм сигурна, че той ще бъде в състояние да намери детето ни

amongst other babies.

сред група с други бебета.

So I actually threw a pop quiz here onto Rufus.

Така че всъщност имам малък тест тук за Руфус.

RG: Uh oh.

РГ: Ох.

AV: I don't want to embarrass him too much. But I am going to give him three seconds.

АФ: Не искам да го унижавам прекалено много. Но ще му дам три секунди.

RG: That is not fair. This is a trick question. He's not up there, is he?

РГ: Това не е честно. Това е подвеждащ въпрос. Той не е там, нали?

AV: Our eight-week-old son is somewhere in here,

АФ: Нашият син на осем седмици е някъде тук.

and I want to see if Rufus can actually quickly identify him.

И искам да видя дали всъщност Руфус може да го разпознае бързо.

RG: The far left. AV: No!

РГ: В левия край. (АФ: Не!)

(Laughter)

(Смях)

RG: Cruel.

РГ: Не е честно.

AV: Nothing more to be said.

АФ: Какво повече да се каже.

(Laughter)

(Смях)

I'll move on to taboo number two.

Ще премина към табу номер две.

You can't talk about how lonely having a baby can be.

Не може да се говори, колко самотна мога да бъда, когато имам бебе.

I enjoyed being pregnant. I loved it.

Наслаждавах се, когато бях бременна; обичах го.

I felt incredibly connected to the community around me.

Чувствах се невероятно свързана с хората около мен.

I felt like everyone was participating in my pregnancy, all around me,

Чувствах, че всички участваха в бременността ми, всички около мен,

tracking it down till the actual due-date.

проследяваха я до датата на раждането.

I felt like I was a vessel of the future of humanity.

Чувствах все едно бях кораб за бъдещето на човечеството.

That continued into the the hospital. It was really exhilarating.

Това продължи и в болницата, беше наистина вълнуващо.

I was shower with gifts and flowers and visitors.

Бях отрупана с подаръци, и цветя, и посетители.

It was a really wonderful experience,

Беше наистина невероятно преживяване.

but when I got home,

Но когато се прибрах у дома,

I suddenly felt very disconnected

изведнъж се почувствах много изолирана,

and suddenly shut in and shut out,

и изведнъж се затворих и изключих.

and I was really surprised by those feelings.

И бях много изненадана от тези чувства.

I did expect it to be difficult,

Очаквах, че ще бъде трудно,

have sleepless nights, constant feedings,

имах безсънни нощи, постоянни хранения,

but I did not expect the feelings

но не очаквах чувствата

of isolation and loneliness that I experienced,

на изолация и самота, които изпитах.

and I was really surprised that no one had talked to me,

И бях много изненадана, че никой не ми беше казал,

that I was going to be feeling this way.

че щях да се чувствам по този начин.

And I called my sister

И се обадих на сестра ми,

whom I'm very close to -- and had three children --

с която съм много близка -- тя има три деца --

and I asked her, "Why didn't you tell me

и я попитах: "Защо не ми каза,

I was going to be feeling this way,

че ще се чувствам по този начин,

that I was going to have these -- feeling incredibly isolated?"

че ще имам тези -- ще се чувствам невероятно изолирана?"

And she said -- I'll never forget --

И тя каза -- никога няма да го забравя --

"It's just not something you want to say to a mother

"Това просто не е нещо, което човек иска да каже на майка,

that's having a baby for the first time."

която ще има бебе за първи път."

RG: And of course, we think

РГ: И разбира се, ние мислим,

it's precisely what you really should be saying

че това е точно нещото, което наистина трябва да се казва

to mothers who have kids for the first time.

на майки, които ще имат деца за първи път.

And that this, of course, one of the themes for us

И че това, разбира се, една от темите за нас,

is that we think

е, че мислим,

that candor and brutal honesty

че откровеността и бруталната честност

is critical to us collectively

са изключително важни за всички нас,

being great parents.

за да бъдем страхотни родители.

And it's hard not to think

И е трудно да не си мислим,

that part of what leads to this sense of isolation

че част от това, което води до това усещане за изолация

is our modern world.

е нашият съвременен свят.

So Alisa's experience is not isolated.

Така че преживяването на Алиса не е изолирано.

So your 58 percent of mothers surveyed

И така 58% от анкетираните майки

report feelings of loneliness.

споделят чувство на самота.

Of those, 67 percent are most lonely

От тях, 67% са най-самотни

when their kids are zero to five -- probably really zero to two.

когато децата им са от нула до пет -- по-скоро от нула до две години.

In the process of preparing this,

В процеса на подготвяне на тази презентация,

we looked at how some other cultures around the world

ние проучихме как някои други култури по света

deal with this period of time,

се справят с този период от време,

because here in the Western world,

защото тук, в западния свят,

less than 50 percent of us live near our family members,

по-малко от 50% от нас живеят в близост до нашите семейства,

which I think is part of why this is such a tough period.

което според мен е част от причините, защо това е толкова труден период.

So to take one example among many:

И така да вземем един пример от многото:

in Southern India

в южна Индия

there's a practice known as jholabhari,

има практика, известна като джолабихари,

in which the pregnant woman, when she's seven or eight months pregnant,

в която бременната жена, когато тя е седем-осем месеца бременна,

moves in with her mother

се премества при своята майка

and goes through a series of rituals and ceremonies,

и преминава през серия от ритуали и церемонии,

give birth and returns home to her nuclear family

ражда и се връща в къщи пре нейното семейство,

several months after the child is born.

няколко месеца след раждането на детето.

And this is one of many ways

И това е един от многото начини,

that we think other cultures offset this kind of lonely period.

по които смятаме, че другите култури компенсират този период на самота.

AV: So taboo number three:

АФ: И така, табу номер три:

you can't talk about your miscarriage -- but today I'll talk about mine.

не можете да говорите за вашия спонтанен аборт -- но днес ще говоря за моя.

So after we had Declan,

И така, след раждането на Деклан,

we kind of recalibrated our expectations.

ние пренастроихме нашите очаквания.

We thought we actually could go through this again

Ние решихме, че всъщност можем да преминем през това отново

and thought we knew what we would be up against.

и мислехме, че знаем пред какво ще бъдем изправени.

And we were grateful that I was able to get pregnant,

И ние бяхме благодарни, че аз бях в състояние да забременея.

and I soon learned that we were having a boy,

И скоро разбрах, че ще имаме момче.

and then when I was five months,

Но по-късно, когато бях в петия месец,

we learned that we had lost our child.

научихме, че сме загубили нашето дете.

This is actually the last little image we have of him.

Това всъщност е последното малко изображение, което имаме от него.

And it was obviously a very difficult time --

И това очевидно беше много труден период от време --

really painful.

наистина болезнен.

As I was working through that mourning process,

Докато преминавах през този траурен процес,

I was amazed that I didn't want to see anybody.

бях изумена, че не исках да видя никого.

I really wanted to crawl into a hole,

Наистина исках да се заровя в дупка.

and I didn't really know how I was going

И наистина не знам как щях

to work my way back into my surrounding community.

да се върна обратно в моята околна среда.

And I realize, I think, the way I was feeling that way,

И осъзнавам, според мен, че се чувствах по този начин,

is on a really deep gut level,

на наистина интуитивно ниво,

I was feeling a lot of shame

зз се чувствах много засрамена --

and embarrassed, frankly,

объркана, честно казано --

that, in some respects, I had failed

че в някои отношения, аз се провалих,

at delivering what I'm genetically engineered to do.

в доставянето на онова, което съм генетично програмирана да направя.

And of course, it made me question,

И разбира се, това ме накара да се замисля,

if I wasn't able to have another child,

дали бях в състояние да имам друго дете,

what would that mean for my marriage,

какво щеше да означава това за моя брак,

and just me as a woman.

и просто за мен като жена.

So it was a very difficult time.

Така че това беше много труден период от време.

As I started working through it more,

Като започнах да работя над него повече,

I started climbing out of that hole and talking with other people.

аз започнах да излизам от тази дупка и да говоря с други хора.

I was really amazed

И бях наистина изумена

by all the stories that started flooding in.

от всички истории, които започнаха да изплуват.

People I interacted with daily,

Хора, с които контактувах ежедневно,

worked with, was friends with,

с които работех, бяхме приятели,

family members that I had known a long time,

членове на семейството, които знаех от дълго време,

had never shared with me their own stories.

никога не бяха споделяли с мен своите собствени истории.

And I just remember feeling all these stories came out of the woodwork,

И просто си спомням как усетих, че всички тези истории излязоха наяве.

and I felt like I happened upon

И се чувствах, като че ли се бях натъкнала

this secret society of women that I now was a part of,

на това тайно общество от жени, от което сега бях станала част,

which was reassuring and also really concerning.

което беше успокояващо, но и също така обезпокояващо.

And I think,

И аз мисля,

miscarriage is an invisible loss.

че спонтанния аборт е една невидима загуба.

There's not really a lot of community support around it.

Няма много голяма подкрепа в обществото за него.

There's really no ceremony,

Няма церемонии,

rituals, or rites.

ритуали или обреди.

And I think, with a death, you have a funeral, you celebrate the life,

А мисля, че при смърт, има погребение, човек празнува живота,

and there's a lot of community support,

и има голяма подкрепа от обществото.

and it's something women don't have with miscarriage.

И това е нещо, което жените просто нямат при аборт.

RG: Which is too bad because, of course,

РГ: Което е жалко, защото разбира се,

it's a very common and very traumatic experience.

това е често срещано и много травматично преживяване.

Fifteen to 20 percent of all pregnancies result in miscarriage,

15 до 20 процента от всички бременности свършват със спонтанен аборт.

and I find this astounding.

И аз намирам това за невероятно.

In a survey, 74 percent of women said

В едно проучване, 74% от жените казват,

that miscarriage, they felt, was partly their fault, which is awful.

че спонтанния аборт, те чувстват, е отчасти по тяхна вина, което е ужасно.

And astoundingly, 22 percent

И поразително, 22 процента

said they would hide a miscarriage from their spouse.

заявяват, че ще скрият спонтанен аборт от техните съпрузи.

So taboo number four:

И така табу номер четири:

you can't say that your average happiness

не можете да кажете, че вашето усреднено щастие

has declined since having a child.

е намаляло, откакто сте имали дете.

The party line is that every single aspect of my life

Разпространеното мнение е, че всеки един аспект от живота ми

has just gotten dramatically better

е станал драстично по-добър,

ever since I participated

откакто съм участвал

in the miracle that is childbirth and family.

в чудото, което е раждането на дете и създаването на семейство.

I'll never forget, I remember vividly to this day,

Никога няма да забравя, помня живо и до днес,

our first son, Declan, was nine months old,

първият ни син, Деклан, беше на девет месеца,

and I was sitting there on the couch,

и аз седях на дивана,

and I was reading Daniel Gilbert's wonderful book, "Stumbling on Happiness."

и четях великолепната книги на Даниел Гилбърт, "Натъкване на щастие."

And I got about two-thirds of the way through,

И аз прочетох около две трети от нея

and there was a chart on the right-hand side --

и се натъкнах на диаграма от дясната страна --

on the right-hand page --

на дясната страница --

that we've labeled here

която тук кръстихме:

"The Most Terrifying Chart Imaginable

"Най-ужасяващата диаграма, която можем да си представим

for a New Parent."

за нов родител."

This chart is comprised of four completely independent studies.

Тази диаграма се състои от четири напълно независими проучвания.

Basically, there's this precipitous drop

В основни линии, в нея има този значителен спад

of marital satisfaction,

на семейно удовлетворение,

which is closely aligned, we all know, with broader happiness,

което е тясно свързано, всички знаем, с щастието в по-широк мащаб,

that doesn't rise again

което не се повишава отново,

until your first child goes to college.

докато първото ви дете не отиде в колеж.

So I'm sitting here looking at the next two decades of my life,

Така че аз гледам тук на следващите две десетилетия от живота си,

this chasm of happiness

тази пропаст от щастие,

that we're driving our proverbial convertible straight into.

в която направо шофираме нашия прословут кабриолет.

We were despondent.

Ние бяхме унили.

AV: So you can imagine, I mean again, the first few months were difficult,

АФ: Така че можете да си представите, искам да кажа отново, първите няколко месеца бяха трудни,

but we'd come out of it,

но ние ги преодоляхме,

and were really shocked to see this study.

и бяхме наистина шокирани като видяхме това изследване.

So we really wanted to take a deeper look at it

Така че наистина искахме да го разгледаме по-подробно,

in hopes that we would find a silver lining.

с надеждата, че ще намерим нещо положително.

RG: And that's when it's great to be running a website for parents,

РГ: И в такива случаи е страхотно да имаш уеб сайт за родители,

because we got this incredible reporter

защото имахме една невероятна репортерка,

to go and interview all the scientists

която интервюира всички учени,

who conducted these four studies.

които бяха провели тези четири проучвания.

We said, something is wrong here.

Казахме си, че нещо не е наред.

There's something missing from these studies.

Нещо липсваше в тези проучвания.

It can't possibly be that bad.

Не можеше да бъде толкова зле.

So Liz Mitchell did a wonderful job with this piece,

Така че Лиз Мичъл свърши чудесна работа.

and she interviewed four scientists,

И тя интервюира четирите учени,

and she also interviewed Daniel Gilbert,

и тя също така интервюира Даниел Гилбърт.

and we did indeed find a silver lining.

И ние наистина намерихме нещо добро.

So this is our guess

Така че това е нашето предположение,

as to what this baseline of average happiness

за това как изглежда кривата на усредненото щастие

arguably looks like throughout life.

през целия живот.

Average happiness is, of course, inadequate,

Усредненото щастие е, разбира се, недостатъчно,

because it doesn't speak

защото това не показва

to the moment-by-moment experience,

преживявянията момент след момент.

and so this is what we think it looks like

И така, според нас изглежда така,

when you layer in

когато нанесем

moment-to-moment experience.

преживявянията момент след момент.

And so we all remember as children,

Всички ние помним като деца,

the tiniest little thing -- and we see it on the faces of our children --

най-малките дреболии -- и ние виждаме това по лицата на децата ни --

the teeniest little thing

най-малката дреболия

can just rocket them to these heights

може да ги изстреля на висини

of just utter adulation,

от просто невероятна радост,

and then the next teeniest little thing

а после другата най-малка дреболия

can cause them just to plummet to the depths of despair.

понеже да ги понижи в дълбините на отчаянието.

And it's just extraordinary to watch, and we remember it ourselves.

Това е невероятно за наблюдаване и ние самите си го спомняме.

And then, of course, as you get older,

И после, разбира се, с напредване на годините,

it's almost like age is a form of lithium.

това е почти, като че ли остаряването е форма на литий.

As you get older, you become more stable.

Докато остаряваме ние ставаме по-стабилни.

And part of what happens, I think, in your '20s and '30s,

И част от това, което се случва, мисля, когато сте на 20-30 години е,

is you start to learn to hedge your happiness.

че започвате да се научавате да разпределяте вашето щастие.

You start to realize that

Започвате да осъзнавате, че

"Hey, I could go to this live music event

"Хей, аз може да отида на този концерт

and have an utterly transforming experience

и да имам напълно трансформиращо преживяване,

that will cover my entire body with goosebumps,

което ще накара цялото ми тяло да настръхне,

but it's more likely that I'll feel claustrophobic

но по-вероятно е, че ще се чувствам клаустрофобично

and I won't be able to get a beer.

и няма да мога дори и бира да пия.

So I'm not going to go.

Така че няма да отида.

I've got a good stereo at home. So, I'm not going to go."

Имам добра стерео уредба в къщи. Така че няма да отида."

So your average happiness goes up,

Така че усредненото ви щастие се покачва,

but you lose those transcendent moments.

но вие губите тези мимолетни моменти.

AV: Yeah, and then you have your first child,

АФ: Да, а след това имате първото си дете.

and then you really resubmit yourself

И тогава наистина се подлагате

to these highs and lows --

на тези пикове и спадове --

the highs being the first steps, the first smile,

пиковете са първите стъпки, първата усмивка,

your child reading to you for the first time --

детето ви чете пред вас за първи път --

the lows being, our house, any time from six to seven every night.

спадовете са в нашата къща по всяко време между 6 и 7 всяка вечер.

But you realize you resubmit yourself

Но вие осъзнавате, че се подлагате

to losing control in a really wonderful way,

на загубата на контрол по един наистина прекрасен начин,

which we think provides a lot of meaning to our lives

което смятаме, че предоставя доста смисъл в живота ни

and is quite gratifying.

и е доста приятно.

RG: And so in effect,

РГ: И така, в известен смисъл

we trade average happiness.

ние търгуваме със усредненото щастие.

We trade the sort of security and safety

Ние търгуваме със сигурността и безопасността

of a certain level of contentment

на определено ниво на задоволство

for these transcendent moments.

за тези мимолетни моменти.

So where does that leave the two of us

Така че къде ни поставя това нас двамата,

as a family with our three little boys

семейство с нашите три малки момчета

in the thick of all this?

в разгара на всичко това?

There's another factor in our case.

Има и друг фактор в нашия случай.

We have violated yet another taboo

Ние нарушихме още едно табу

in our own lives,

в нашия живот.

and this is a bonus taboo.

И това е бонус табу.

AV: A quick bonus taboo for you, that we should not be working together,

АФ: Бързо бонус табу за вас, че ние не трябва да работим заедно,

especially with three children --

най-вече с трите си деца --

and we are.

но ние го правим.

RG: And we had reservations about this on the front end.

РГ: И ние имаме резервации за това.

Everybody knows, you should absolutely not work with your spouse.

Всеки знае, че човек в никакъв случай не трябва да работи заедно със своята половинка.

In fact, when we first went out to raise money to start Babble,

Всъщност, когато за първи път се опитахме да съберем пари за да започнем Babble,

the venture capitalists said,

инвеститорите ни казаха:

"We categorically don't invest

"Ние категорично не инвестираме

in companies founded by husbands and wives,

в компании, които са основани от съпруг и съпруга,

because there's an extra point of failure.

защото това е допълнителна възможност за неуспех.

It's a bad idea. Don't do it."

Това е лоша идея. Не го правете."

And we obviously went forward. We did.

А ние очевидно продължихме напред. Направихме го.

We raised the money, and we're thrilled that we did,

Събрахме парите и сме доволни, че го направихме,

because in this phase of one's life,

защото в тази фаза от живота ни

the incredibly scarce resource is time.

невероятно ограничения ресурс е времето.

And if you're really passionate about what you do every day -- which we are --

И ако сте наистина страстни за това, което правите всеки ден -- а ние сме --

and you're also passionate about your relationship,

и ако сте също така страстни за връзката ви,

this is the only way we know how to do it.

това е единственият начин, по който знаем как да го направим.

And so the final question that we would ask is:

И така, последния въпрос, който ще зададем е:

can we collectively bend that happiness chart upwards?

можем ли заедно да изкривим нагоре тази графика на щастието?

It's great that we have these transcendent moments of joy,

Страхотно е, че имаме тези мимолетни моменти на радост,

but they're sometimes pretty quick.

но те са понякога доста неуловими.

And so how about that average baseline of happiness?

А какво да кажем за средната крива на щастие?

Can we move that up a little bit?

Можем ли да я придвижим малко нагоре?

AV: And we kind of feel that the happiness gap, which we talked about,

АФ: И ние смятаме, че щастието, за което говорихме,

is really the result of walking into parenting --

наистина е резултат от навлизането в отглеждането на деца --

and really any long-term partnership for that matter --

а и наистина всяко дългосрочно партньорство --

with the wrong expectations.

с погрешните очаквания.

And if you have the right expectations and expectation management,

И ако имате правилните очаквания и управление на очакванията,

we feel like it's going to be a pretty gratifying experience.

чувстваме, че то може да бъде доста приятно изживяване.

RG: And so this is what --

РГ: И така, това е, което --

And we think that a lot of parents,

И мислим, че много от родителите,

when you get in there -- in our case anyway --

когато стигнате дотам -- както е поне в нашия случай --

you pack your bags for a trip to Europe, and you're really excited to go.

си стягате багажа за пътуване до Европа, и сте много радостни да отидете там.

Get out of the airplane,

Слизате от самолета,

it turns out you're trekking in Nepal.

и се оказва, че се разхождате в Непал.

And trekking in Nepal is an extraordinary experience,

И разходката в Непал е невероятно преживяване,

particularly if you pack your bags properly

особено ако си стегнете багажа подходящо

and you know what you're getting in for and you're psyched.

и знаете какво ви очаква и сте развълнувани.

So the point of all this for us today

Така че, идеята за всичко това за нас днес

is not just hopefully honesty for the sake of honesty,

е не само да се надяваме за откровеност в името на честността,

but a hope that by being more honest and candid about these experiences,

но надежда, че ако сме по-честни и откровени за тези преживявания,

that we can all collectively

ние ще можем заедно

bend that happiness baseline up a little bit.

да огънем мъничко нагоре линията на щастието.

RG + AV: Thank you.

РГ + АФ: Благодариме ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)