Why should you read "Hamlet"? - Iseult Gillespie

Translator: Stilyana Stoyanova Reviewer: Anton Hikov

"Who’s there?"

"Кой е там?"

Whispered in the dark,

Прошепнат в тъмнината

this question begins a tale of conspiracy, deception and moral ambiguity.

този въпрос започва история за заговор, измама и морална неяснота.

And in a play where everyone has something to hide,

И в пиеса, където всеки има какво да крие,

its answer is far from simple.

отговорът му далеч не е прост.

Written by William Shakespeare between 1599 and 1601,

Написана от Уилям Шекспир между 1599 и 1601 г.,

"Hamlet" depicts its titular character haunted by the past,

"Хамлет" изобразява заглавният си герой като преследван от миналото,

but immobilized by the future.

но прикован от бъдещето.

Mere months after the sudden death of his father,

Само няколко месеца след внезапната смърт на баща му,

Hamlet returns from school a stranger to his own home,

Хамлет се връща от училище като странник в собствения си дом,

and deeply unsure of what might be lurking in the shadows.

и дълбоко несигурен за това какво може да се крие в сенките.

But his brooding takes a turn

Но мрачните му размисли се променят,

when he’s visited by a ghost that bears his father’s face.

когато е посетен от призрак, притежаващ образа на неговия баща.

The phantom claims to be the victim of a “murder most foul,”

Фантомът твърди, че е жертва на "най-грозното убийство",

and convinces Hamlet that his uncle Claudius usurped the throne

и убеждава Хамлет, че чичо му Клавдий е узурпирал трона

and stole queen Gertrude’s heart.

и откраднал сърцето на царица Гертруда.

The prince’s mourning turns to rage,

Скръбта на принца се превръща в ярост,

and he begins to plots his revenge

и започва да планува своето отмъщение

on the new king and his court of conspirators.

на новия крал и неговия двор от заговорници.

The play is an odd sort of tragedy,

Пиесата е странен вид трагедия,

lacking either the abrupt brutality or all-consuming romance

липсват или внезапната бруталност или всепоглъщащата романтика,

that characterize Shakespeare’s other work in the genre.

които характеризират другите творби на Шекспир в жанра.

Instead it plumbs the depths of its protagonist’s indecisiveness,

Вместо това тя пронизва в дълбочина нерешителността на главния герой

and the tragic consequences thereof.

и нейните трагичните последици.

The ghost’s revelation draws Hamlet into multiple dilemmas–

Откровението на призрака въвлича множество дилеми в Хамлет –

what should he do, who can he trust,

какво да направи, на кого може да се довери,

and what role might he play in the course of justice?

и каква роля може да играе той в хода на правосъдието?

These questions are complicated by a tangled web of characters,

Тези въпроси са усложнени от заплетена мрежа от персонажи,

forcing Hamlet to negotiate friends, family,

принуждаваща Хамлет да преговаря с приятели, семейство,

court counselors, and love interests–

съдебни съветници и любовни интереси -

many of whom possess ulterior motives.

много от които притежават скрити мотиви.

The prince constantly delays and dithers over how to relate to others,

Принцът непрекъснато отлага и се колебае как да се отнася към другите,

and how he should carry out revenge.

и как трябва да изпълни отмъщението.

This can make Hamlet more than a little exasperating,

Това може да прави Хамлет повече от малко дразнещ,

but it also makes him one of the most human characters Shakespeare ever created.

но също и един от най-големите човешки символи, някога създавани от Шекспир.

Rather than rushing into things,

Вместо да прибързва,

Hamlet becomes consumed with the awful machinations of thinking itself.

Хамлет е погълнат от ужасните машинации на самото мислене.

And over the course of the play,

С развитието на пиесата,

his endless questions come to echo throughout our own racing minds.

безкрайните му въпроси се превръщат в ехо в нашите препускащи умове.

To accomplish this,

За да постигне това,

Shakespeare employs his most introspective language.

Шекспир използва най-самоанализиращия език.

From the usurping king’s blazing contemplation of heaven and hell,

От пламтящото съзерцание на узурпиращия цар над небето и ада,

to the prince’s own cackling meditation on mortality,

до собственото бръщолевене на принца относно смъртността,

Shakespeare uses melancholic monologues to breathtaking effect.

Шекспир използва меланхолични монолози за спиращ дъха ефект.

This is perhaps best exemplified in Hamlet’s most famous declaration of angst:

Това може би е най-добре илюстрирано от Хамлетовата всеизвестната декларация

на безпокойство:

"To be or not to be—that is the question:

"Да бъдеш, или да не бъдеш? В туй е въпросът, който мъчи всички нас

Whether ’tis nobler in the mind to suffer

Дали е по-достойно да понасяш

The slings and arrows of outrageous fortune,

стрелите на свирепата Съдба,

Or to take arms against a sea of troubles

или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки и в таз битка

And, by opposing, end them."

да ги зачеркнеш всички?"

This monologue personifies Hamlet’s existential dilemma:

Този монолог олицетворява екзистенциална дилема на Хамлет:

being torn between thought and action,

разкъсван между мисъл и действие,

unable to choose between life and death.

неспособен да избере между живота и смъртта.

But his endless questioning raises yet another anxiety:

Но безкрайните му въпроси повдигат още една тревога:

is Hamlet’s madness part of a performance to confuse his enemies,

част от представление ли е полудата на Хамлет, за да заблуди враговете му

or are we watching a character on the brink of insanity?

или наблюдаваме герой на ръба на лудостта?

These questions weigh heavily on Hamlet’s interactions with every character.

Тези въпроси тежат силно на взаимодействията на Хамлет с героите.

And since he spends much of the play facing inward,

И тъй като той прекарва голяма част от пиесата гледайки навътре,

he often fails to see the destruction left in his wake.

той често не вижда как чувството за унищожение се пробужда.

He’s particularly cruel to Ophelia,

Той е особено жесток към Офелия,

his doomed love interest who is brought to madness by the prince’s erratic behavior.

неговата обречена любов, подлудена от непостоянното поведение на принца.

Her fate is one example of how tragedy could have been easily avoided,

Нейната съдба е пример за това как трагедията може лесно да бъде избегната,

and shows the ripple effect of Hamlet’s toxic mind games.

и показва вълнуващия ефект от токсичните мисловни игри на Хамлет.

Similar warning signs of tragedy are constantly overlooked throughout the play.

Подобни предупредителни признаци за трагедия биват

постоянно пренебрегвани по време на пиесата.

Sometimes, these oversights occur because of willful blindness–

Понякога тези пропуски се случват, поради преднамерената слепота -

such as when Ophelia’s father dismisses Hamlet’s alarming actions

както когато бащата на Офелия определя обезпокоителните действия на Хамлет

as mere lovesickness.

като обикновено страдание от любов.

At other points, tragedy stems from deliberate duplicity–

В други точки, трагедията е в основата на преднамерената двойственост -

as when a case of mistaken identity leads to yet more bloodshed.

когато случай на сгрешена идентичност води до още повече кръвопролития.

These moments leave us with the uncomfortable knowledge

Тези моменти ни оставят с неприятното знание,

that tragedy evolves from human error–

че трагедияте се развива от човешка грешка -

even if our mistake is to leave things undecided.

дори когато нашата грешка е да оставим нещата нерешени.

For all these reasons, perhaps the one thing we never doubt is Hamlet’s humanity.

От всички причини, може би тази, в която никога не се съмняваме,

е човечеството на Хамлет.

But we must constantly grapple with who the “real” Hamlet might be.

Но постоянно трябва да се борим с това кой може да бъде „истинският“ Хамлет.

Is he a noble son avenging his father?

Дали е благороден син, който отмъщава за баща си?

Or a mad prince creating courtly chaos?

Или луд принц, който създава придворен хаос?

Should he act or observe, doubt or trust?

Трябва ли да действа или да наблюдава, да се съмнява или да има доверие?

Who is he? Why is he here?

Кой е той? Защо е тук?

And who’s out there– waiting in the dark?

И кой е там - чакащ в тъмното?