Plato’s Allegory of the Cave - Alex Gendler

Translator: Nick Nikolov Reviewer: Anton Hikov

What is reality, knowledge, the meaning of life?

Какво са реалност, знание и смисъл на човешкия живот?

Big topics you might tackle figuratively

Сериозни теми, често обяснявани с метафори.

explaining existence as a journey down a road or across an ocean,

Животът описваме като пътуване по неравен път или прекосяване на океан,

a climb, a war, a book, a thread, a game, a window of opportunity,

или катерене, война, книга, нишка,

игра, уникална възожност,

or an all-too-short-lived flicker of flame.

или краткотрайно проблясване на пламък.

2,400 years ago,

Преди 2400 години

one of history's famous thinkers said life is like being chained up in a cave,

един от най-известните мислители казва, че животът е като да си окован в пещера,

forced to watch shadows flitting across a stone wall.

принуден да гледаш сенки, пробягващи по каменна стена.

Pretty cheery, right?

Доста оптимистично, нали?

That's actually what Plato suggested in his Allegory of the Cave,

Точно това описва Платон в своята Алегория за пещерата,

found in Book VII of "The Republic,"

която се намира в книга VII: „Държавата“,

in which the Greek philosopher envisioned the ideal society

където гръцкият философ ни запознава със своята представа за идеално общество

by examining concepts like justice, truth and beauty.

като разглежда понятия като справедливост, истина и красота.

In the allegory, a group of prisoners have been confined in a cavern since birth,

В алегорията група затворници са приковани от рождение в пещера

with no knowledge of the outside world.

с гръб към входа на пещерата, неспособни да обръщат главите си

They are chained, facing a wall, unable to turn their heads,

и без знания за външния свят.

while a fire behind them gives off a faint light.

От време на време хора и други неща преминават пред входа на пещерата,

Occasionally, people pass by the fire,

carrying figures of animals and other objects that cast shadows on the wall.

при което сенки и звуци се отразяват на стената пред затворниците.

Затворниците дават имена и класифицират тези илюзии

The prisoners name and classify these illusions,

като вярват, че наблюдават действителни обекти.

believing they're perceiving actual entities.

Suddenly, one prisoner is freed and brought outside for the first time.

Изведнъж, един затворник е освободен и изведен вън от пещерата за първи път.

The sunlight hurts his eyes and he finds the new environment disorienting.

Отначало светлината дразни очите му и новата заобикаляща среда го обърква.

When told that the things around him are real,`

Когато му казват, че нещата около него са истински,

while the shadows were mere reflections, he cannot believe it.

докато сенките в пещерата само отражения на него му е трудно да повярва.

The shadows appeared much clearer to him.

Сенките му изглеждат далеч по-ясни.

But gradually, his eyes adjust

Но постепенно зрението му се приспособява

until he can look at reflections in the water,

докато успява да вижда отражения във водата,

at objects directly,

отделни предмети

and finally at the Sun,

и най-накрая – Слънцето,

whose light is the ultimate source of everything he has seen.

чиято излъчвана светлина е причина за всичко, което съзира.

The prisoner returns to the cave to share his discovery,

Затворникът се връща в пещерата за да разкаже за своето откритие,

but he is no longer used to the darkness,

но вече отвикнал от тъмнината

and has a hard time seeing the shadows on the wall.

той трудно различава сенките по стената.

The other prisoners think the journey has made him stupid and blind,

Другите затворници мислят, че пътуването го е направило глупав и сляп

and violently resist any attempts to free them.

и грубо се противопоставят на неговите опити да ги освободи.

Plato introduces this passage as an analogy

Платон използва тази част от притчата като аналогия за това

of what it's like to be a philosopher trying to educate the public.

какво означава да си философ, който се опитва да ограмоти масите.

Most people are not just comfortable in their ignorance

Повечето хора не само се чувстват удобно в своята ограниченост,

but hostile to anyone who points it out.

но дори проявяват враждебност към всеки, който им я посочва.

In fact, the real life Socrates was sentenced to death

Например самият Сократ е осъден на смърт

от управата на Атина за подкопаване на обществения ред,

by the Athenian government for disrupting the social order,

and his student Plato spends much of "The Republic"

а неговият ученик Платон използва диалога „Държавата“

disparaging Athenian democracy,

за да критикува демокрацията в Атина,

while promoting rule by philosopher kings.

като едновременно с това препоръчва властта на управник-философ.

With the cave parable,

С притчата за пещерата,

Plato may be arguing that the masses are too stubborn and ignorant

Платон може би твърди, че масите имат ограничен мироглед и недостатъчно знания

to govern themselves.

да се управляват сами.

But the allegory has captured imaginations for 2,400 years

Алегорията подклажда интереса на хората в продължение на 2400 години

because it can be read in far more ways.

поради това, че тълкуването ѝ не е еднозначно.

Importantly, the allegory is connected to the theory of forms,

Важно е да се отбележи, че алегорията е свързана с теорията за формите,

developed in Plato's other dialogues,

която Платон развива в други от своите диалози.

which holds that like the shadows on the wall,

Според теорията подобно на сенки по стена,

things in the physical world are flawed reflections of ideal forms,

обектите в материалния свят са неточни образи, отражения на идеални форми/понятия

such as roundness, or beauty.

като например – закръгленост, красота.

In this way, the cave leads to many fundamental questions,

По този начин алегорията за пещерата ни насочва към различни основни въпроси

including the origin of knowledge,

като произход на знанието,

the problem of representation,

проблема с понятията, описващи материалния свят

and the nature of reality itself.

и проблема с естеството на самата реалност.

For theologians, the ideal forms exist in the mind of a creator.

За теолозите идеалните форми или понятията съществуват в съзнанието на Създателя.

For philosophers of language viewing the forms as linguistic concepts,

За философите на езикознанието, според които понятията са езикови конструкции,

the theory illustrates the problem of grouping concrete things

тази теорията илюстрира проблема за групиране на конкретни обекти

under abstract terms.

чрез абстрактни понятия.

And others still wonder whether we can really know

Други се питат бихме ли могли наистина да знаем,

that the things outside the cave are any more real than the shadows.

че нещата извън пещерата са по-истински от техните сенки по стените.

As we go about our lives,

В нашето обичайно ежедневие

can we be confident in what we think we know?

може ли да бъдем сигурни в това, което си мислим, че знаем?

Perhaps one day,

Може би един ден

a glimmer of light may punch a hole in your most basic assumptions.

лъч светлина ще постави под съмнение нашите най-основни допускания.

Will you break free to struggle towards the light,

Ще избереш ли да бъдеш свободен, воден от светлината,

even if it costs you your friends and family,

дори да загубиш приятели и семейство

or stick with comfortable and familiar illusions?

или ще се придържаш към удобни и познати илюзии?

Truth or habit? Light or shadow?

Истина или навик? Светлина или мрак?

Hard choices, but if it's any consolation, you're not alone.

Труден избор, но ако може да бъде успокоение —

There are lots of us down here.

пред този избор са изправени много от нас.