Your words may predict your future mental health | Mariano Sigman

Translator: Irina Lilova Reviewer: Darina Stoyanova

We have historical records that allow us to know how the ancient Greeks dressed,

Имаме исторически сведения за това как древните гърци са се обличали,

how they lived,

как са живели,

how they fought ...

как са се биели...

but how did they think?

но как са мислели?

One natural idea is that the deepest aspects of human thought --

Естествено е да мислим, че най-дълбоките аспекти на човешката мисъл -

our ability to imagine,

нашата способност да си представяме,

to be conscious,

да бъдем съзнателни,

to dream --

да мечтаем,

have always been the same.

винаги са били едни и същи.

Another possibility

Една друга възможност е

is that the social transformations that have shaped our culture

социалните трансформации, оформили нашата култура,

may have also changed the structural columns of human thought.

също да са променили и структурата на човешката мисъл.

We may all have different opinions about this.

Можем да имаме различни мнения по този въпрос.

Actually, it's a long-standing philosophical debate.

Това всъщност е продължителен философски дебат.

But is this question even amenable to science?

Но този въпрос изобщо подлежи ли на научно разглеждане?

Here I'd like to propose

Тук бих искал да представя идеята,

that in the same way we can reconstruct how the ancient Greek cities looked

че също както изграждаме образа на древногръцките градове

just based on a few bricks,

само на базата на няколко тухли,

that the writings of a culture are the archaeological records,

така и писанията на дадена култура са археологическите сведения,

the fossils, of human thought.

фосилите на човешката мисъл.

And in fact,

Всъщност,

doing some form of psychological analysis

след прилагането на вид психологически анализ

of some of the most ancient books of human culture,

върху някои от най-древните книги на човешката култура

Julian Jaynes came up in the '70s with a very wild and radical hypothesis:

през 70-те години Джулиан Джейнс представя доста откачената и радикална хипотеза,

that only 3,000 years ago,

че само преди 3 000 години

humans were what today we would call schizophrenics.

хората са били това, което днес наричаме шизофреници.

And he made this claim

И той направил това твърдение

based on the fact that the first humans described in these books

въз основа на факта, че първите хора описани в тези книги

behaved consistently,

демонстрирали консистентно поведение,

in different traditions and in different places of the world,

в рамките на различни традиции и различни места по света,

as if they were hearing and obeying voices

сякаш чували и се подчинявали на гласове,

that they perceived as coming from the Gods,

които смятали, че идват от боговете

or from the muses ...

или музите...

what today we would call hallucinations.

нещо, което днес бихме нарекли халюцинации.

And only then, as time went on,

Едва тогава, с времето

they began to recognize that they were the creators,

те започнали да разпознават, че те са създателите

the owners of these inner voices.

и собствениците на тези вътрешни гласове.

And with this, they gained introspection:

По този начин те добили инстроспекция:

the ability to think about their own thoughts.

способността да мислят за собствените си мисли.

So Jaynes's theory is that consciousness,

Теорията на Джейнс е, че съзнателността,

at least in the way we perceive it today,

поне в смисъла, в който я разбираме днес,

where we feel that we are the pilots of our own existence --

чувствайки, че ние сме пилотите на собственото си съществуване,

is a quite recent cultural development.

е доста нова концепция в културното развитие.

And this theory is quite spectacular,

И тази теория е доста забележителна,

but it has an obvious problem

но има един очевиден проблем:

which is that it's built on just a few and very specific examples.

изградена е само върху няколко и то доста конкретни примера.

So the question is whether the theory

Ето защо въпросът е дали тази теория,

that introspection built up in human history only about 3,000 years ago

че интроспекцията, възникнала в човешката история едва преди около 3 000 години,

can be examined in a quantitative and objective manner.

може да бъде изучавана чрез количествени и обективни методи

And the problem of how to go about this is quite obvious.

Проблемът тук е доста очевиден.

It's not like Plato woke up one day and then he wrote,

Платон не се е събудил един ден, записвайки

"Hello, I'm Plato,

"Здравейте, аз съм Платон,

and as of today, I have a fully introspective consciousness."

и считано от днес имам пълна интроспективна съзнателност."

(Laughter)

(смях)

And this tells us actually what is the essence of the problem.

Това ни показва каква е същината на проблема.

We need to find the emergence of a concept that's never said.

Трябва да открием възникването на понятие, което никога не е назовавано.

The word introspection does not appear a single time

Думата интроспекция не се появява нито веднъж

in the books we want to analyze.

в книгите, които искаме да анализираме.

So our way to solve this is to build the space of words.

Нашият начин да се справим с това е, като създадем семантична карта.

This is a huge space that contains all words

Това е огромна карта, в която всички думи

in such a way that the distance between any two of them

са разположени така, че разстоянието между коя да е двойка

is indicative of how closely related they are.

показва колко тясно са свързани те помежду си.

So for instance,

Така например,

you want the words "dog" and "cat" to be very close together,

думите "куче" и "котка" ще бъдат много близо една до друга,

but the words "grapefruit" and "logarithm" to be very far away.

докато "ябълка" и "логаритъм" - много далече.

And this has to be true for any two words within the space.

Това трябва да важи за всяка двойка думи в картата.

And there are different ways that we can construct the space of words.

Има различни начини за създаване на такава карта.

One is just asking the experts,

Единият е да попитаме експертите,

a bit like we do with dictionaries.

както правим с речниците.

Another possibility

Друга възможност е

is following the simple assumption that when two words are related,

да приемем допускането, че когато две думи са свързани,

they tend to appear in the same sentences,

те обикновено се появяват в същите изречения,

in the same paragraphs,

в същите параграфи,

in the same documents,

в същите документи,

more often than would be expected just by pure chance.

по-често, отколкото се очаква, когато това стане случайно.

And this simple hypothesis,

И тази проста хипотеза,

this simple method,

този прост метод,

with some computational tricks

с помощта на няколко изчислителни трика,

that have to do with the fact

свързани с факта,

that this is a very complex and high-dimensional space,

че това е много сложна и многоизмерна карта,

turns out to be quite effective.

се оказва много ефективен.

And just to give you a flavor of how well this works,

За да ви дам идея колко добре работи това,

this is the result we get when we analyze this for some familiar words.

ето какъв резултат получаваме, когато анализираме някои познати думи.

And you can see first

Ще забележите първо,

that words automatically organize into semantic neighborhoods.

че думите автоматично се групират по семантични ядра.

So you get the fruits, the body parts,

Така получаваме плодове, части на тялото,

the computer parts, the scientific terms and so on.

компютърни части, научни термини и т.н.

The algorithm also identifies that we organize concepts in a hierarchy.

Алгоритъмът също разпознава, че подреждаме концепциите йерархично.

So for instance,

Така например,

you can see that the scientific terms break down into two subcategories

научните термини се разделят на две подкатегории -

of the astronomic and the physics terms.

астрономически термини и термини от физиката.

And then there are very fine things.

Следват и по-фини детайли.

For instance, the word astronomy,

Например, думата астрономия,

which seems a bit bizarre where it is,

която изглежда на странно място,

is actually exactly where it should be,

всъщност е точно, където трябва да бъде,

between what it is,

между това, което е -

an actual science,

точна наука,

and between what it describes,

и това, което описва -

the astronomical terms.

астрономическите термини.

And we could go on and on with this.

Можем да продължим така до безкрай.

Actually, if you stare at this for a while,

Всъщност, ако погледате картата известно време

and you just build random trajectories,

и просто прокарате мислени траектории,

you will see that it actually feels a bit like doing poetry.

ще видите, че това е малко като писането на поезия.

And this is because, in a way,

Това е, защото до известна степен

walking in this space is like walking in the mind.

разходките в пространството са като разходките в ума.

And the last thing

И последното, което алгоритъмът разпознава,

is that this algorithm also identifies what are our intuitions,

е нашият усет за това

of which words should lead in the neighborhood of introspection.

кои думи би следвало да водят към семантичното ядро на интроспекцията.

So for instance,

Например,

words such as "self," "guilt," "reason," "emotion,"

думи като "себе си", "вина", "причина", "емоция"

are very close to "introspection,"

са много близки до "интроспекция",

but other words,

а други думи като

such as "red," "football," "candle," "banana,"

"червено", "футбол", "свещ", "банан"

are just very far away.

са доста далече.

And so once we've built the space,

И така, веднъж след като картата е създадена,

the question of the history of introspection,

въпросът за историята на интроспекцията,

or of the history of any concept

или за историята на което и да е понятие,

which before could seem abstract and somehow vague,

който преди може да е изглеждал абстрактен и някак мъгляв,

becomes concrete --

се превръща в конкретен,

becomes amenable to quantitative science.

превръща се в подлежащ на научно разглеждане по количествен начин.

All that we have to do is take the books,

Всичко, което трябва да направим, е да вземем книгите,

we digitize them,

да ги дигитализираме,

and we take this stream of words as a trajectory

да разгледаме тази поредица от думи като траектория,

and project them into the space,

и да я отразим върху картата,

and then we ask whether this trajectory spends significant time

като си зададем въпроса дали тази траектория

circling closely to the concept of introspection.

се доближава до понятието за интроспекция.

And with this,

И с това бихме могли да анализираме

we could analyze the history of introspection

историята на интроспекцията

in the ancient Greek tradition,

в древногръцката традиция,

for which we have the best available written record.

за която имаме най-богат запас от писмени сведения.

So what we did is we took all the books --

Затова взехме всички книги -

we just ordered them by time --

просто ги подредихме хронологично,

for each book we take the words

за всяка книга взимаме думите

and we project them to the space,

и ги нанасяме върху картата,

and then we ask for each word how close it is to introspection,

след което за всяка дума питаме колко е близо до интроспекцията,

and we just average that.

и после просто взимаме средната стойност.

And then we ask whether, as time goes on and on,

И после си задаваме въпроса дали с времето

these books get closer, and closer and closer

тези книги започват да се доближават все повече и повече

to the concept of introspection.

до понятието за интроспекция.

And this is exactly what happens in the ancient Greek tradition.

И точно това се случва в древногръцката традиция.

So you can see that for the oldest books in the Homeric tradition,

Можете да видите как при най-старите книги на Омир

there is a small increase with books getting closer to introspection.

има малък растеж, където книгите се доближават до интроспекцията.

But about four centuries before Christ,

Но около четири века пр. Хр.

this starts ramping up very rapidly to an almost five-fold increase

линията дръпва рязко нагоре, с почти петкратен скок,

of books getting closer, and closer and closer

и книгите се доближават все по-близо и по-близо

to the concept of introspection.

до понятието за интроспекция.

And one of the nice things about this

И най-хубавото на това е,

is that now we can ask

че сега можем да попитаме,

whether this is also true in a different, independent tradition.

дали това е вярно и в друга, независима традиция.

So we just ran this same analysis on the Judeo-Christian tradition,

Така че просто повторихме анализа при юдеохристиянската традиция,

and we got virtually the same pattern.

и получихме буквално същия модел.

Again, you see a small increase for the oldest books in the Old Testament,

Отново, виждате слабо повишаване при най-старите книги от Стария Завет,

and then it increases much more rapidly

и после много по-рязък скок

in the new books of the New Testament.

при новите книги от Новия Завет.

And then we get the peak of introspection

След това достигаме пиковата точка на интроспекция

in "The Confessions of Saint Augustine,"

в "Изповеди" на Св. Августин,

about four centuries after Christ.

около четири века сл. Хр.

And this was very important,

И това беше много важно,

because Saint Augustine had been recognized by scholars,

защото Св. Августин е признат от учените,

philologists, historians,

филолози и историци, като един от основателите

as one of the founders of introspection.

на интроспекцията.

Actually, some believe him to be the father of modern psychology.

Всъщност, някои вярват, че той е бащата на модерната психология.

So our algorithm,

Така нашият алгоритъм,

which has the virtue of being quantitative,

който има предимството да бъде количествен,

of being objective,

да бъде обективен

and of course of being extremely fast --

и разбира се, да бъде изключително бърз -

it just runs in a fraction of a second --

отнемайки части от секундата,

can capture some of the most important conclusions

успява да улови някои от най-важните заключения

of this long tradition of investigation.

на тази дълга традиция на проучвания.

And this is in a way one of the beauties of science,

И в това някак си се крие една от красотите на науката,

which is that now this idea can be translated

че сега тази идея може да бъде пренесена

and generalized to a whole lot of different domains.

и обобщена към множество различни области.

So in the same way that we asked about the past of human consciousness,

Така по същия начин, по който попитахме за миналото на човешката съзнателност,

maybe the most challenging question we can pose to ourselves

може би най-предизвикателният въпрос, който можем да си зададем е,

is whether this can tell us something about the future of our own consciousness.

дали това може да ни каже нещо за бъдещето на собствената ни съзнателност.

To put it more precisely,

Или по-точно,

whether the words we say today

дали думите, които изричаме днес

can tell us something of where our minds will be in a few days,

могат да ни кажат нещо за това, къде ще бъде умът ни след няколко дни,

in a few months

след няколко месеца,

or a few years from now.

или след няколко години.

And in the same way many of us are now wearing sensors

И по същия начин, по който много от нас сега носят сензори,

that detect our heart rate,

измерващи пулса ни,

our respiration,

дишането ни,

our genes,

гените ни,

on the hopes that this may help us prevent diseases,

с надеждата, че това може да ни помогне да избегнем заболявания,

we can ask whether monitoring and analyzing the words we speak,

можем да се запитаме дали следенето и анализа на думите, които изричаме,

we tweet, we email, we write,

които туийтваме, пишем или изпращаме по имейл,

can tell us ahead of time whether something may go wrong with our minds.

могат да ни кажат предварително дали нещо може да се обърка с мозъка ни.

And with Guillermo Cecchi,

Заедно с Гилермо Чеки,

who has been my brother in this adventure,

който е мой спътник в това приключение,

we took on this task.

поехме тази задача.

And we did so by analyzing the recorded speech of 34 young people

И го направихме, като анализирахме записи на речта на 34-ма младежи

who were at a high risk of developing schizophrenia.

с висок риск от развиване на шизофрения.

And so what we did is, we measured speech at day one,

Това, което направихме, беше да измерим речта в първия ден,

and then we asked whether the properties of the speech could predict,

и после попитахме дали качеството на речта може да предскаже

within a window of almost three years,

за период от почти три години,

the future development of psychosis.

развиване на психоза в бъдеще.

But despite our hopes,

Но независимо от надеждите ни

we got failure after failure.

се натъквахме на провал след провал.

There was just not enough information in semantics

Просто нямаше достатъчно семантична информация,

to predict the future organization of the mind.

която да предскаже бъдещия ред в ума ни.

It was good enough

Тя беше достатъчна,

to distinguish between a group of schizophrenics and a control group,

за да различи между група шизофреници и контролна група -

a bit like we had done for the ancient texts,

горе-долу както направихме с древните текстове,

but not to predict the future onset of psychosis.

но не и да предскаже бъдеща психоза.

But then we realized

Но после осъзнахме,

that maybe the most important thing was not so much what they were saying,

че може би най-важното нещо не беше толкова какво казват участниците,

but how they were saying it.

колкото как го казват.

More specifically,

И по-точно,

it was not in which semantic neighborhoods the words were,

въпросът не беше в кое семантично ядро са думите,

but how far and fast they jumped

а колко далече и колко бързо прескачат те

from one semantic neighborhood to the other one.

от едно семантично ядро към друго.

And so we came up with this measure,

И така измислихме показател,

which we termed semantic coherence,

който нарекохме семантична кохерентност,

which essentially measures the persistence of speech within one semantic topic,

която измерва постоянството на речта в рамките на една семантична тематика

within one semantic category.

в една семантична категория.

And it turned out to be that for this group of 34 people,

Оказа се, че за тази група от 34-ма души

the algorithm based on semantic coherence could predict,

алгоритъмът, базиран на семантична кохерентност, успява да предскаже

with 100 percent accuracy,

със 100-процентова точност

who developed psychosis and who will not.

кой ще развие психоза и кой - не.

And this was something that could not be achieved --

И това е нещо, което не можеше да бъде постигнато,

not even close --

или дори доближено,

with all the other existing clinical measures.

с никой друг от съществуващите клинични тестове.

And I remember vividly, while I was working on this,

Помня ясно как докато работех върху това,

I was sitting at my computer

седях на компютъра си

and I saw a bunch of tweets by Polo --

и видях няколко туийта на Поло -

Polo had been my first student back in Buenos Aires,

Поло беше първият ми студент в Буенос Айрес,

and at the time he was living in New York.

който по това време живееше в Ню Йорк.

And there was something in this tweets --

И имаше нещо в туийтовете му -

I could not tell exactly what because nothing was said explicitly --

не можех да различа какво точно, защото нищо не беше казано направо,

but I got this strong hunch,

но у мен имаше ясно чувство,

this strong intuition, that something was going wrong.

силна интуиция, че нещо не беше наред.

So I picked up the phone, and I called Polo,

Затова вдигнах телефона и се обадих на Поло,

and in fact he was not feeling well.

и той наистина не се чувстваше добре.

And this simple fact,

И този простичък факт,

that reading in between the lines,

че четейки между редовете,

I could sense, through words, his feelings,

чрез думите му, аз можех да усетя неговите чувства,

was a simple, but very effective way to help.

беше прост, но много ефективен начин да помогна.

What I tell you today

Това, което ви казвам днес е,

is that we're getting close to understanding

че се доближаваме до разбирането за това

how we can convert this intuition that we all have,

как можем да превърнем тази интуиция, която всички ние имаме,

that we all share,

която всички споделяме,

into an algorithm.

в алгоритъм.

And in doing so,

И по този начин

we may be seeing in the future a very different form of mental health,

може би ще станем свидетели на една много различна форма на умствено здраве,

based on objective, quantitative and automated analysis

която се основава на обективен, количествен и автоматизиран анализ

of the words we write,

на думите, които пишем

of the words we say.

или изричаме.

Gracias.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)