Why do I make art? To build time capsules for my heritage | Kayla Briët

Translator: Dimana Boshnakova Reviewer: Yavor Ivanov

When I was four years old,

Когато бях на 4

my dad taught me the Taos Pueblo Hoop Dance,

баща ми ме научи на Таос Пюбло Хууп Танц

a traditional dance born hundreds of years ago in Southwestern USA.

традиционен танц възникнал стотици години в югозападна Америка.

A series of hoops are created out of willow wood,

Няколко серии обръчи са създадени от върбово дърво,

and they're threaded together to create formations of the natural world,

и те са резбовани заедно да създават формации на естествения свят,

showing the many beauties of life.

показвайки многото красоти на живота.

In this dance, you're circling in a constant spin,

В този танц ти обикаляш в постоянно завъртане,

mimicking the movement of the Sun

имитирайки движенията на слънцето

and the passage of time.

и преминаването на времето

Watching this dance was magic to me.

Гледането на танца беше магия за мен.

Like with a time capsule,

Като с капсула на времето

I was taking a look through a cultural window to the past.

Поглеждах през културен прозорец на миналото.

I felt a deeper connection

Усетих по-дълбока връзка

to how my ancestors used to look at the world around them.

с това как моите предци са гледали на света около тях.

Since then, I've always been obsessed with time capsules.

От тогава, винаги съм била обсебена с капсули на времето.

They take on many forms,

Те приемат много форми,

but the common thread is that they're uncontrollably fascinating

но общата нишка е, че те са неконтролируемо очарователни

to us as human beings,

за нас като човешки същества,

because they're portals to a memory,

защото те са портали към спомени

and they hold the important power of keeping stories alive.

и те притежават важната сила да запазват историите живи.

As a filmmaker and composer,

Като режисьор и композитор,

it's been my journey to find my voice,

моето пътешествие беше да намеря гласа си,

reclaim the stories of my heritage and the past

да възстановя историите на моето наследство и миналото

and infuse them into music and film time capsules to share.

и да ги вкарам в музикална и филмова капсули за споделяне.

To tell you a bit about how I found my voice,

За да ви разкажа малко как намерих гласа си,

I'd like to share a bit about how I grew up.

бих искала да споделя малко за това как израснах.

In Southern California, I grew up in a multigenerational home,

В Южна Калифорния, израснах в многогенерационен дом,

meaning I lived under the same roof

което означаваше, че живеех под един покрив

as my parents, aunts, uncles and grandparents.

с родителите ми, лелите ми, чичовците ми, и бабите и дядовците ми.

My mother is Dutch-Indonesian and Chinese with immigrant parents,

Майка ми е холандко-индонезийска и китайка с родители имигранти,

and my father is Ojibwe

и баща ми е (Оджибве)

and an enrolled tribal member

и записан племенен член

of the Prairie Band's Potawatomi Tribe in Northeastern Kansas.

на племето Прайуатоми от прерията в Североизточен Канзас.

So one weekend I'd be learning how to fold dumplings,

Така един уикенд ще се уча как да сгъвам кнедли,

and the next, I'd be traditional-style dancing

а следващия ще бъда танцьорка на

at a powwow,

традиционен стил (повуол)

immersed in the powerful sounds of drums and singers.

потопена в мощните звуци на барабани и певци.

Being surrounded by many cultures was the norm,

Да бъдеш заобиколен от много култури беше нормалното,

but also a very confusing experience.

но също и много объркващо преживяване.

It was really hard for me to find my voice,

Беше много трудно за мен, да намеря гласа си,

because I never felt I was enough --

защото никога не се чувствах достатъчно част от една култура -

never Chinese, Dutch-Indonesian or Native enough.

нито изцяло китайка, холандо-индонезийка или местна достатъчна.

Because I never felt I was a part of any community,

Защото никога не се чувствах част от някоя общност

I sought to learn the stories of my heritage

Търсих да науча историите на моето наследство

and connect them together to rediscover my own.

и да ги свържа, за да преоткрия собствената си.

The first medium I felt gave me a voice was music.

Първото средство, което почувствах да ми дава глас беше музиката.

With layers of sounds and multiple instruments,

С пластове от звуци и множество инструменти,

I could create soundscapes and worlds that were much bigger than my own.

можех да създам звукови пейзажи и светове, които бяха много по-големи от моите.

Through music, I'm inviting you into a sonic portal

Чрез музика ви каня в звуков портал

of my memories and emotions,

на мойте спомени и емоции,

and I'm holding up a mirror to yours.

като отражение на вашите.

One of my favorite instruments to play is the guzheng zither,

Един от любимите ми инструменти за свирене е гуцин цитра,

a Chinese harp-like instrument.

китайски арфа-подобен инструмент.

While the hoop dance is hundreds of years old,

Докато танцът с обръчи е на стотици години,

the guzheng has more than 2,000 years of history.

гуцин има повече от 2000 години история.

I'm playing the styles that greatly influence me today,

Аз свиря стилове, които са имали огромно влияние върху мен днес

like electronic music,

като електронната музика,

with an instrument that was used to play traditional folk music long ago.

с инструмент, който е бил използван за традиционна народна музика отдавна.

And I noticed an interesting connection:

И забелязах една интересна връзка:

the zither is tuned to the pentatonic scale,

цитрата е настроена към пентатоничната скала

a scale that is universally known in so many parts of music

скала, която е общоизвестна в толкова много музикални части

around the world,

навсякъде по света,

including Native American folk songs.

включително народните американски песни.

In both Chinese and Native folk,

В китайските и местните народи,

I sense this inherent sound of longing and holding onto the past,

чувствам този присъщ звук на копнеж и задържане на миналото,

an emotion that greatly drives the music I create today.

емоция, която много задвижва музиката, която създавам днес.

At the time, I wondered if I could make this feeling of immersion

Тогава се чудех дали мога да направя това чувство на потапяне

even more powerful,

дори по-могъщо

by layering visuals and music --

чрез наслагване на визуални ефекти и музика

visuals and images on top of the music.

визуализации и изображения върху музиката

So I turned to internet tutorials to learn editing software,

Така се обърнах към интернет уроци, за да науча софтуер за редактиране,

went to community college to save money

отидох в общински колеж, за да спестя пари

and created films.

и създавах филми.

After a few years experimenting,

След няколко години експериментиране,

I was 17 and had something I wanted to tell and preserve.

бях на 17 и имах нещо, което исках да кажа и да запазя

It started with a question:

Започна с въпрос:

What happens when a story is forgotten?

Какво става, когато история е забравена?

I lead with this in my latest documentary film,

Това е водещо в последния ми документален филм,

"Smoke That Travels,"

"Пушекът, който пътува",

which immerses people into the world of music, song, color and dance,

който потапя хората в света на музика, песни, цветове и танци,

as I explore my fear that a part of my identity, my Native heritage,

тъй като аз изследвам моя страх, че част от моята идентичност, моето наследство,

will be forgotten in time.

ще бъде забравено с времето.

Many indigenous languages are dying due to historically forced assimilation.

Много местни езици умират поради историческа принудителна асимилация.

From the late 1800s to the early 1970s,

От края на 1800 до началото на 70-те години,

Natives were forced into boarding schools,

Местните жители били принудени да се включат в интернати,

where they were violently punished if they practiced traditional ways

където са били насилствено наказвани, ако практикуват традиционни начини

or spoke their native language,

или говорят майчиния си език,

most of which were orally passed down.

повечето от които бяха предавани устно.

As of now, there are 567 federally recognized tribes in the United States,

Досега има 567 федерално признати племена в Съединените щати,

when there used to be countless more.

когато имаше безброй повече.

In my father's words,

По думите на баща ми,

"Being Native is not about wearing long hair in braids.

"Да си местен не означава само да носиш дълга коса на плитки.

It's not about feathers or beadwork.

Не са перата или мънистата.

It's about the way we all center ourselves in the world as human beings."

Става въпрос за това как всички се концентрираме върху себе си в света като човешки същества"

After traveling with this film for over a year,

След като пътувах с този филм за повече от година

I met indigenous people from around the world,

срещнах местни хора от целия свят,

from the Ainu of Japan,

от Айну Япония,

Sami of Scandinavia,

Саами от Скандинавия,

the Maori

Маорите

and many more.

и още много.

And they were all dealing with the exact same struggle

И те всички се сблъскваха с точно същата борба

to preserve their language and culture.

да запазят техния език и култура.

At this moment, I not only realize the power storytelling has

В този момент не само осъзнавам силата, която разказването на истории има

to connect all of us as human beings

да свържем всички нас като човешки същества,

but the responsibility that comes with this power.

но отговорността, която идва с тази сила.

It can become incredibly dangerous when our stories are rewritten or ignored,

То може да стане невероятно опасно когато нашите

истории са пренаписани или игнорирани,

because when we are denied identity,

защото когато ни липсва

идентичност ние ставаме невидими

we become invisible.

We're all storytellers.

Всички ние сме разказвачи.

Reclaiming our narratives and just listening to each other's

Възстановяването на нашите истории и изслушването им

can create a portal that can transcend time itself.

може да създаде портал,

който да надмине времето.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)