Wisdom from great writers on every year of life | Joshua Prager

Translator: Iviana Gicheva Reviewer: Darina Stoyanova

I'm turning 44 next month,

Навършвам 44 години следващия месец

and I have the sense that 44 is going to be a very good year,

и имам предчувствието, че ще бъде много добра година,

a year of fulfillment, realization.

година на удовлетворение, реализация.

I have that sense,

Имам това предчувствие,

not because of anything particular in store for me,

не заради нещо конкретно свързано с мен,

but because I read it would be a good year

а защото прочетох, че ще бъде хубава година

in a 1968 book by Norman Mailer.

в една книга от Норман Мейлър, написана през 1968.

"He felt his own age, forty-four ..."

"Той почувства възрастта си, 44...",

wrote Mailer in "The Armies of the Night,"

написа Мейлър в "Армиите на нощта",

"... felt as if he were a solid embodiment

"...почувства, че е истинско въплъщение

of bone, muscle, heart, mind, and sentiment to be a man,

на костите, мускулите, сърцето, ума, и усещането да бъдеш мъж,

as if he had arrived."

като че ли беше пристигнал."

Yes, I know Mailer wasn't writing about me.

Да, аз знам, че Мейлър не е писал за мен.

But I also know that he was;

Но също знам, че е писал

for all of us -- you, me, the subject of his book,

за всички нас - за теб, за мен, предметът на неговата книга,

age more or less in step,

по-ранна или по-напреднала възраст,

proceed from birth along the same great sequence:

изхожда от раждането по същата страхотна последователност:

through the wonders and confinements of childhood;

през чудесата и ограниченията на детството,

the emancipations and frustrations of adolescence;

разочарованието и еманципацията на юношеството,

the empowerments and millstones of adulthood;

правомощията и големите събития на зрелостта,

the recognitions and resignations of old age.

признанията и смирението на старостта.

There are patterns to life,

Има модели в живота

and they are shared.

и те са споделени.

As Thomas Mann wrote: "It will happen to me as to them."

Както Томас Ман е написал: "Ще се случи на мен, както и на тях."

We don't simply live these patterns.

Не само изживяваме тези шаблони.

We record them, too.

Ние ги и записваме.

We write them down in books, where they become narratives

Пишем за тях в книги, където те стават разкази,

that we can then read and recognize.

които можем да прочетем и да се припознаем.

Books tell us who we've been,

Книгите ни казват кои сме били,

who we are, who we will be, too.

кои сме сега, кои и ще бъдем.

So they have for millennia.

Така е от хилядолетия.

As James Salter wrote,

Както Джеймс Салтър пише:

"Life passes into pages if it passes into anything."

"Животът преминава в страници, ако изобщо преминава в нещо."

And so six years ago, a thought leapt to mind:

И така преди шест години, една мисъл изскочи в ума ми:

if life passed into pages, there were, somewhere,

ако животът може да се предаде чрез страници, някъде там,

passages written about every age.

са написани пасажи за всяка възраст.

If I could find them, I could assemble them into a narrative.

Ако ги открия, мога да ги подредя в разказ.

I could assemble them into a life,

Бих могъл да ги сглобя в един живот,

a long life, a hundred-year life,

дълъг живот, стогодишен живот,

the entirety of that same great sequence

цялата същност на тази велика последователност,

through which the luckiest among us pass.

през която преминават късметлиите сред нас.

I was then 37 years old,

Тогава бях на 37 години,

"an age of discretion," wrote William Trevor.

"годината на свободата на действие", е написал Уилям Тревър.

I was prone to meditating on time and age.

Бях предразположен да медитирам върху времето и възрастта.

An illness in the family and later an injury to me

Болест в семейството и по-късно мое нараняване

had long made clear that growing old could not be assumed.

ми дадоха да разбера, че стареенето не може да бъде осмислено.

And besides, growing old only postponed the inevitable,

И освен, че остаряването само отлага неизбежното,

time seeing through what circumstance did not.

времето те превежда, през това което обстоятелствата не могат.

It was all a bit disheartening.

Беше малко обезкуражаващо.ю

A list, though, would last.

Обаче, един списък ще остане във времето.

To chronicle a life year by vulnerable year

Проследявайки живота, година след уязвима година,

would be to clasp and to ground what was fleeting,

щеше да запечата и да обясни всичко, което е минолетно и въображаемо,

would be to provide myself and others a glimpse into the future,

щеше да осигури на мен и на другите поглед в бъдещето,

whether we made it there or not.

независимо дали сме стигнали до там или не.

And when I then began to compile my list, I was quickly obsessed,

И когато започнах да съставям списъка си, бързо станах обсебен,

searching pages and pages for ages and ages.

търсейки страници и страници за години и още години.

Here we were at every annual step through our first hundred years.

И ето ни през всяка годишна стъпка през първите ни сто години.

"Twenty-seven ... a time of sudden revelations,"

"Двадесет и седем... време на внезапни разкрития, "

"sixty-two, ... of subtle diminishments."

"шестдесет и две...на лека умора."

I was mindful, of course, that such insights were relative.

Имах предвид, разбира се, че подобни прозрения са относителни.

For starters, we now live longer, and so age more slowly.

Като за начало сега живеем по-дълго, и остаряваме по-бавно.

Christopher Isherwood used the phrase "the yellow leaf"

Кристофър Ишъруд използва фразата "жълтото листо",

to describe a man at 53,

за да опише 53-годишен човек,

only one century after Lord Byron used it to describe himself at 36.

само 1 век след като лорд Байрън използва същото описание за себе си на 36.

(Laughter)

(Смях)

I was mindful, too, that life can swing wildly and unpredictably

Знаех, че животът може да се люшка сериозно и непредвидимо,

from one year to the next,

от една година до следващата,

and that people may experience the same age differently.

и хората могат да изживяват една и съща възраст по различен начин.

But even so, as the list coalesced,

Но дори и така, докато списъкът ставаше цялостен,

so, too, on the page, clear as the reflection in the mirror,

както и на хартия, ясен като отражението в огледалото,

did the life that I had been living:

открих живота, който живея:

finding at 20 that "... one is less and less sure of who one is;"

откривайки на 20, че "...никой няма представа кой е всъщност";

emerging at 30 from the "... wasteland of preparation into active life;"

изплувайки на 30 от "... пустошта на подготовката за активен живот";

learning at 40 "... to close softly the doors to rooms

научавайки на 40 "...да затварям внимателно вратите към стаите,

[I would] not be coming back to."

в които не бих се върнал."

There I was.

Стигнах до там.

Of course, there we all are.

Разбира се, всички сме тук.

Milton Glaser, the great graphic designer

Милтън Глейзър, великият графичен дизайнер,

whose beautiful visualizations you see here,

чийто невероятни визуализации виждате тук,

and who today is 85 --

и който днес е на 85 -

all those years "... a ripening and an apotheosis," wrote Nabokov --

през всичките тези години на "... узряване и апотеоза ", пише Набоков -

noted to me that, like art and like color,

ме накара да прозра, че както изкуството и цвета,

literature helps us to remember what we've experienced.

литературата ни помага да запомним какво сме преживели.

And indeed, when I shared the list with my grandfather,

И наистина, когато споделих списъка с дядо ми,

he nodded in recognition.

той кимна в знак на признание.

He was then 95 and soon to die,

Тогава той беше на 95, чакайки да умре,

which, wrote Roberto Bolaño,

което, както е написал Роберто Боланьо,

"... is the same as never dying."

"... е същото като никога да не умираш."

And looking back, he said to me that, yes,

И поглеждайки назад, той ми каза: да,

Proust was right that at 22, we are sure we will not die,

Пруст беше прав, че на 22, сме сигурни, че няма да умрем,

just as a thanatologist named Edwin Shneidman was right

точно като танатолог на име Едвин Шнайдман е бил прав

that at 90, we are sure we will.

че на 90, сме сигурни, че ще го направим.

It had happened to him,

Случило се е на него,

as to them.

както и на тях.

Now the list is done:

Сега списъкът ми е готов:

a hundred years.

сто години.

And looking back over it,

И връщайки се назад,

I know that I am not done.

знам, че още не съм приключил.

I still have my life to live,

Все още имам да изживея живота си,

still have many more pages to pass into.

все още имам да напиша много страници.

And mindful of Mailer,

И имайки предвид Мейлър,

I await 44.

очаквам 44.

Thank you.

Благодаря Ви.

(Applause)

(Аплодисменти)