Does photographing a moment steal the experience from you? | Erin Sullivan

Translator: Joseph Geni Reviewer: Camille Martínez

Translator: Eva Natcheva Reviewer: Anton Hikov

What is the most beautiful place you have ever been?

Кое е най-красивото място, на което някога сте били?

And when you were there, did you take a picture of it?

И когато бяхте там, снимахте ли го?

Here's a place that tops that list for me.

Ето едно място, което оглавява моя списък.

This is Mesa Arch in Canyonlands National Park in Utah

Това е Меса Арк в Националният парк Кениънлендс в Юта

at sunrise.

на изгрев слънце.

It's the traditional homeland of the Pueblo, Ute,

Това е родината на племената пуебло, юта,

Paiute and Navajo people,

паютите и навахите,

and when you are there,

и когато си там,

it is absolutely stunning.

е незабравимо преживяване.

The sunrise illuminates the bottom of the arch orange,

Изгревът осветява краищата на арката в оранжево,

and then behind it you see the buttes and clouds and cliffs.

и зад самата нея виждате хълмовете, облаците и скалите.

But what you might not see from my photo here

Но, което може би не виждате от снимката ми тук

is the 30 people behind me who were also taking photos.

са 30-те души зад мен, които също правеха снимки.

And these are just the committed people, the sunrise people, right?

И това са само посветените хора, хората на изгрева, нали така?

So when you think about that,

Когато помислите за това,

there must be hundreds if not thousands of photos of Mesa Arch taken every week.

трябва да има стотици, ако не и хиляди снимки на Меса Арк, правени всяка седмица.

I've been sharing my photography on Instagram for years,

Споделям снимките си в Инстаграм от години,

and it started to become really interesting and funny, even,

и започна да става наистина интересно и смешно, дори,

just how many similar photos of the same places

само колко подобни снимки от същите места

I started to see online.

започнах да виждам онлайн.

And I was participating in it.

И аз също участвах.

So this made me wonder:

И се замислих:

Why are we taking photos in the first place?

Каква е причината да правим снимки?

Sometimes, I visit a popular landmark --

Понякога посещавам популярна забележителност --

this one is Horseshoe Bend in Arizona --

като например тази е Подковата в Аризона --

and I see all the people with their phones and cameras out

и виждам хората с техните телефони и камери,

who snap a photo,

които щракват снимка

just to turn and get back in the car or walk back to the trailhead.

и само момент по-късно се връщат в колата и продължават прехода си.

And sometimes it seems like we are missing the point

И понякога изглежда, че не се възползваме от възможността

of going to this place to experience it for ourselves

да се насладим на мястото и на мига за нас самите

or to see it with our own eyes.

или да го видим със собствените си очи.

When I'm behind the camera,

Когато съм зад камерата

I notice the smallest details:

забелязвам най-малките детайли:

the layers of light in the mountains

разликата в светлината зад планините,

as the light fades at the end of the day;

когато слънцето залязва в края на деня;

the shapes that nature so expertly makes,

формите, които създава природата,

abstract and yet completely perfect.

абстрактни и същевременно напълно съвършени.

I could go on and on here musing about the intricacies of this planet

Бих могла да продължа да размишлявам за спецификите на тази планета

and the way that it makes me feel.

и как те ме карат да се чувствам.

Photographing the beauty and complexity of this world

Снимането на красотата и сложността на този свят

for me is like making a portrait of someone that I love.

за мен е като да правя портрет на някого, когото обичам.

And when I make a photograph,

И когато снимам,

I have to think about what I want it to say.

трябва да мисля какво искам да кажа.

I have to ask myself what I want it to feel like.

Трябва да си задам въпроса какво искам да е чувството.

When you're communicating through an image,

Когато общуваш чрез изображение,

every creative choice matters.

всеки творчески избор има значение.

Sometimes, I plan to share my images,

Понякога планирам да споделя моите снимки,

and other times, I take them just for myself.

докато други пъти ги правя за себе си.

I currently host a video series on the future of the outdoors,

В момента съм водеща на видео поредица за бъдещето на откритите пространства,

and for one of the episodes we wanted to explore

и за един от епизодите искахме да изследваме

the relationship between photography and outdoor spaces.

връзката между фотография и външни пространства.

I learned about the research of Kristin Diehl

Разбрах за изследванията на Кристин Диел

and her colleagues at USC,

и нейните колеги в USC,

who studied photo-taking's effect on enjoyment levels.

които изучават ефекта на снимането върху нивото на наслада.

They found that when we're behind the camera,

Те откриват, че когато сме зад камерата,

when we're the ones taking the picture,

когато ние сме тези, които снимаме,

we enjoy our experiences more, not less.

ние се наслаждаваме на преживяванията си повече.

But it wasn't true all the time.

Но това не е винаги вярно.

If the person took the photo solely with the intention of sharing it,

Ако човек снима единствено с намерението да сподели снимката,

there was no increase in enjoyment,

то това не повишава насладата,

because they didn't do it for themselves.

защото не снимат за себе си.

So this points to an important distinction:

Това води до едно важно разграничение:

photography can enhance your experience

фотографията може да подобри преживяването

if it's done intentionally.

само ако е преднамерена.

The intention piece is what matters.

Намерението има значение.

As a photographer, I've really had to check myself on this.

Като фотограф, аз трябваше да се преценя.

When does it help me to have my camera out,

Кога ми помага да имам камера в ръцете си

and when do I just need to put it away?

и кога трябва просто да я прибера?

On a trip to Alaska, I had the opportunity to photograph Alaskan brown bears.

На екскурзия до Аляска имах възможността да снимам кафявите мечки там.

I was on a boat with four other photographers,

Бях на лодка с четирима други фотографи,

and we were all having our minds blown

и всички бяхме изумени

at the same time

по едно и също време,

in such close proximity to these animals.

толкова близо до тези животни.

It's an emotional experience.

Това беше емоционално преживяване.

Being eye to eye with these bears gave me a feeling of connection

Доближавайки се очи в очи с тези мечки ми даде усещане за връзка,

that transcends words,

което надхвърля думите,

and having my camera with me in this case enhanced that.

и в случая фотоапарата с мен добави стойност към преживяването.

We were all creating independently but also all completely in the moment,

Всички създавахме независимо, но и всички бяхме напълно в момента,

both with nature and with each other.

както с природата, така и помежду си.

I so clearly remember

Толкова ясно си спомням

capturing the water droplets and the motion as the bears swam

как улавям водните капчици и движението, докато мечките плуват

and the cute cubs following their mothers.

и симпатичните мечета, които следват майките си.

That group and I will have that experience together

С тази група ще запазим това преживяване заедно

and these images to look back on

и тези снимки, които да разглеждаме

time and time again,

отново,

and photography is what enabled us to share this in the first place.

и фотографията е това, което ни позволи да споделим момента.

Other times, I choose to leave the camera behind,

Други пъти, предпочитам да оставя камерата

and I think that choice ultimately improves both my experience

и според мен този избор в крайна сметка подобрява и преживяването ми

and my work.

и работата ми.

I recently flew to the South Pacific island of Tonga

Наскоро пътувах до южно-тихоокеанският остров Тонга,

to swim with humpback whales.

за да плувам с гърбати китове.

I noticed myself feeling pressure

Забелязах, че се чувствам притисната

and a certain obligation to take the camera with me,

и до някаква степен задължена да взема камерата със себе си,

when sometimes I just wanted the pure experience itself.

когато понякога просто исках самото преживяване.

And the experience is seriously amazing.

И изживяването е aбсолютно невероятно!

You're talking about being in the water

Говорим за това да си във водата

with a curious baby animal the size of a station wagon

с любопитно бебе кит с размерът на вагон,

while you are surrounded by particles that float around you like glitter,

докато си заобиколен от частици, които блестят наоколо като искри

and the mom swims gracefully below you.

и майката плува грациозно под теб.

There were times, obviously, when I did take my camera with me,

Очевидно, от време на време, взимах фотоапарата със себе си,

and those were really amazing to capture as well.

и тези моменти бяха страхотни за заснемане.

But the setup is pretty big.

Но оборудването е доста голямо.

It's like this big box. This is what it looks like.

Прилича на една огромна кутия. Ето така изглежда.

And so this is between me and the whales,

И това е между мен и китовете,

and at times that feels like a block between you and reality.

и понякога е сякаш като преграда между теб и реалността.

Is there a difference when it's just your phone?

Има ли разлика, когато е просто телефонът ти?

Last year, I went to Uluru in Central Australia,

Миналата година отидох до Улуру в централна Австралия,

which is this massive rock that towers over the desert.

голямо скално образувание, което гледа към пустинята.

This is sacred land to Anangu,

Това е свещената земя за Анангу,

who are the Aboriginal people from this area

аборигенското племе от този регион

and the traditional owners of the land.

и оригиналните собственици на земята.

There are particular spots in Uluru that you cannot photograph professionally,

В Улуру има конкретни места, които не можеш да снимаш професионално,

because they are culturally sensitive,

тъй като са чувствителни на културно ниво,

equivalent to sacred scripture to Anangu.

еквивалент на свещеното писание на Анангу.

So because of this, most of my photographs are from either far away, like this one,

Така че заради това, повечето ми снимки са или отдалеч, като тaзи,

or from specific angles in the park.

или от определени ъгли в парка.

You could say that some of the most interesting and beautiful visuals in Uluru

Може да се каже, че някои от най-красивите и интересни места в Улуру

are located in these sensitive areas,

са в тези по-чувствителни зони,

but the request not to photograph them is an explicit and direct invitation

но изискването да не бъдат снимани е изрична и директна покана

to learn more about the land, its importance and its people.

да научим повече за земята, за нейното значение и за хората ѝ.

Isn't that what we should be doing anyway?

Не трябва ли това да правим така или иначе?

So my visit to Uluru quickly became not about me

Моето посещение до Улуру се превърна от пътуване за мен

but about connecting with the place.

в свързване с мястото.

Ironically and unsurprisingly,

Иронично, но очаквано,

I have found that presence and connection

открих, че това присъствие и връзка

also happens to make for more compelling images.

ми помага да създавам по-завладяващи изображения.

We can probably all point to social media

Вероятно всички бихме посочили социалните медии

as being a good place to share the images from our travels and from our lives.

като добро място за споделяне на снимките от нашите пътувания и от нашия живот.

We not only share pieces of the world that we have seen

Ние не споделяме само краищата на света, които сме видяли,

but also parts of our day-to-day experiences.

но и всекидневните си преживявания.

And if we're applying intentionality to the photos we take,

И ако правим тези снимки преднамерено,

then hopefully we're sharing intentionally too.

то най-вероятно ги споделяме преднамерено.

For me, allowing people to see pieces of my story and my perspective online

За мен, позволявайки на хората да видят моята история и моята гледна точка онлайн

has reminded me that I'm not alone.

ми напомни, че не съм сама.

It's helped me build support and community

Помогна ми да изградя подкрепа и общност,

to do the same for others.

за да направя същото и за другите.

Let me be clear:

Нека бъда ясна:

I am not trying to discourage you from taking photos.

не се опитвам да ви обезкуража да правите снимки.

Even if thousands of people have been to whatever exact location

Дори и хиляди хора да са били на едно и също място,

and taken whatever exact photo,

да са заснели една и съща снимка,

I encourage you to get out and create too.

ви насърчавам да излезете и да направите също.

The world needs every voice and perspective,

Светът се нуждае от всеки глас и перспектива,

and yours is included.

и това включва и вашата.

But what I'm trying to show you is that the phone or camera

Но това, което искам да ви покажа е, че телефонът или камерата

doesn't have to stay out all the time.

не трябва да са навън през цялото време.

What I'm trying to encourage you to do

Това, което се опитам да ви насърча е

is to put it away, just for a moment --

да ги сложите настрани само за момент -

a moment for you.

един момент за вас самите.

So let's go back to Mesa Arch,

Нека се върнем към Меса Арк,

the way that the rock glows orange

начина, по който скалата блести в оранжево

and the lovely layers of blue in the background.

и прекрасното разнообразие от синьо на заден план.

What if the next time you were somewhere amazing,

Ами ако следващия път, когато сте на невероятно място

you couldn't bring your camera or phone?

не донесете камерата със себе си?

What if you were not allowed to take any pictures at all?

Ами ако не ви е разрешено да снимате?

Would it feel like a limitation?

Ще се почувствате ли ограничени?

Or would it feel like a relief?

Или облекчени?

So what can we do?

Какво можем да направим?

Well, the next time you feel the impulse to take out your camera or phone,

Следващия път, когато усетите импулса да извадите камерата или телефона си,

or, in my case, once you realize you have already pulled it out --

или, в моя случай, щом разберете, че вече сте ги извадили -

(Laughter)

(Смях)

First: stop.

Първо: спрете.

Pause.

Изчакайте.

Take a deep breath.

Поемете си дълбоко въздух.

Look around. What do you notice?

Огледайте се наоколо. Какво виждате?

Are you experiencing this moment with someone else?

Споделяте ли този момент с някого?

Remember that this moment only comes once.

Спомнете си, че този момент идва само веднъж.

Photography can be part of a beautiful experience.

Фотографията може да бъде част от красиво изживяване.

Just don't let it be a block between you and reality.

Просто не позволявайте да бъде преграда между вас и реалността.

Be intentional,

Бъдете преднамерени,

and don't lose a beautiful, irreplaceable memory,

и не изпускайте красив, незаменим спомен,

because you were too focused on getting the shot.

защото сте концентрирани да го заснемете.

Thank you.

Благодаря!

(Applause)

(Аплодисменти)