Béatrice Coron: Stories cut from paper

Translator: Youlia Todorova Reviewer: Darina Stoyanova

(Applause)

(Аплодисменти)

(Applause)

(Аплодисменти)

I am a papercutter.

Аз изрязвам хартия.

(Laughter)

Смях в залата.

I cut stories.

Аз изрязвам истории.

So my process is very straightforward.

И така, процесът на моята работа е ясно определен.

I take a piece of paper,

Взимам парче хартия.

I visualize my story,

Видимо си представям моята история,

sometimes I sketch, sometimes I don't.

понякога я скицирам, понякога не.

And as my image

И тъй като моята визия

is already inside the paper,

е вече вложена в хартията,

I just have to remove

аз само трябва да махна

what's not from that story.

това, което не е част от тази история.

So I didn't come to papercutting

Все пак, не стигнах до художественото изрязване на хартия

in a straight line.

направо.

In fact,

Всъщност,

I see it more as a spiral.

възприемам го по-скоро като спираловидно развитие.

I was not born

По рождение не ми е било дадено

with a blade in my hand.

острие в ръката.

And I don't remember papercutting as a child.

И не си спомням да съм изрязвала хартия като дете.

As a teenager,

В юношеските ми години

I was sketching, drawing,

скицирах, рисувах,

and I wanted to be an artist.

и исках да стана художничка.

But I was also a rebel.

Но също бях и бунтарка.

And I left everything

И зарязах всичко,

and went for a long series of odd jobs.

и се отдадох на дълги поредици от странни занимания.

So among them,

Сред които

I have been a shepherdess,

да бъда овчарка,

a truck driver,

шофьорка на камион,

a factory worker,

работничка във фабрика,

a cleaning lady.

чистачка.

I worked in tourism for one year

Работих в туристическия сектор

in Mexico,

една година в Мексико,

one year in Egypt.

една година в Египет.

I moved for two years

Преместих се за две години

in Taiwan.

в Тайван.

And then I settled in New York

И чак след това се установих в Ню Йорк,

where I became a tour guide.

където станах екскурзовод.

And I still worked as a tour leader,

И продължих да работя като туристически водач,

traveled back and forth

пътувах напред, назад

in China, Tibet and Central Asia.

до Китай, Тибет и Централна Азия.

So of course, it took time, and I was nearly 40,

Е разбира се, това ми отне време, и вече наближавах 40-те,

and I decided it's time

когато реших, че е настъпил момента

to start as an artist.

да започна да творя като художничка.

(Applause)

(Аплодисменти)

I chose papercutting

Избрах художественото изрязване на хартия,

because paper is cheap,

защото хартията е евтина,

it's light,

лека,

and you can use it

и човек може да я

in a lot of different ways.

преобразува по много различни начини.

And I chose the language of silhouette

И аз избрах езика на силуета,

because graphically it's very efficient.

защото графично, той е дълбоко изразителен.

And it's also just getting to the essential of things.

А също дава възможност да се стигне до същността на нещата.

So the word "silhouette"

А пък думата "силует"

comes from a minister of finance,

идва от името на един министър на финансите,

Etienne de Silhouette.

Етиен де Силует.

And he slashed so many budgets

Той орязвал толкова много бюджетите,

that people said they couldn't afford

че хората казвали, че не могат да си позволят

paintings anymore,

вече картини

and they needed to have their portrait

и само портрети

"a la silhouette."

по модела на Силует.

(Laughter)

(Смях в залата)

So I made series of images, cuttings,

И тъй направих поредица от картини, изрезки

and I assembled them in portfolios.

и ги подредих в творчески албуми.

And people told me --

И хората ми казваха -

like these 36 views of the Empire State building --

подобно на албума с 36 изгледа на Емпайър Стейт Билдинг -

they told me, "You're making artist books."

та те ми казваха, "Ти правиш художествени книги".

So artist books have a lot of definitions.

А пък художествените книги имат различни определения

They come in a lot of different shapes.

Биха могли да приемат различни форми.

But to me,

Но за мен,

they are fascinating objects

това са вълнуващи предмети, с които

to visually narrate a story.

видимо разказваш история.

They can be with words

Могат да бъдат словестни

or without words.

или без слова.

And I have a passion

Аз имам страст

for images and for words.

и за картини и за думи.

I love pun

Обичам играта на думи

and the relation to the unconscious.

и връзката с подсъзнателното.

I love oddities of languages.

Обичам особеностите на езиците.

And everywhere I lived, I learned the languages,

Където и да живеех, аз учех езика,

but never mastered them.

но никога не го усъвършенствах.

So I'm always looking

Затова винаги търся

for the false cognates

подвеждащите сходства

or identical words in different languages.

или буквално - идентични думи в различните езици.

So as you can guess, my mother tongue is French.

Както можете да предположите, родният ми език е френски.

And my daily language is English.

А езикът, който използвам в ежедневието е английски.

So I did a series of work

И тъй направих поредица от произведения

where it was identical words

в които използвах буквално - идентични думи

in French and in English.

на френски и английски

So one of these works

Едно от тези произведения

is the "Spelling Spider."

е "Правописният Паяк".

So the Spelling Spider

А" Правописният Паяк"

is a cousin of the spelling bee.

е братовчед на правописната пчела.

(Laughter)

(Смях в залата)

But it's much more connected to the Web.

Но той е много повече свързан с мрежата.

(Laughter)

(Смях в залата.)

And this spider

И този паяк

spins a bilingual alphabet.

преде двуезична азбука.

So you can read "architecture active"

С която можеш да прочетеш "архитектурата активна"

or "active architecture."

или "активна архитектура"

So this spider goes through the whole alphabet

И тъй, този паяк преминава през цялата азбука

with identical adjectives and substantives.

с буквално - идентични прилагателни и съществителни.

So if you don't know one of these languages,

И ако човек не знае един от двата езика,

it's instant learning.

се получава мигновено научаване.

And one ancient form of the book

Една древна форма на книгата

is scrolls.

са свитъците.

So scrolls are very convenient,

Свитъците са много удобни,

because you can create a large image

тъй като можеш да изобразиш картина с голям размер

on a very small table.

върху много по-малкък по размер отрязък

So the unexpected consequences of that

И неочакваният ефект от това е,

is that you only see one part of your image,

че виждаш само част от изображението,

so it makes a very freestyle architecture.

а това дава усещането за освободена архитектура.

And I'm making all those kinds of windows.

И аз правя всякакви такива различни видове витрини.

So it's to look beyond the surface.

А това е, за да се прозре отвъд очевидното.

It's to have a look

То е за да надникнеш

at different worlds.

в различни светове.

And very often I've been an outsider.

И много често съм била от външната страна

So I want to see how things work

И тъй, аз искам да видя как се извършват нещата

and what's happening.

и какво се случва.

So each window

Така всяка витрина

is an image

е изображение

and is a world

както и отделен сят,

that I often revisit.

който аз често посещавам отново.

And I revisit this world

И връщайки се обратно в този свят,

thinking about the image

си мисля за изобразеното

or cliché about what we want to do,

или клишето за това, което искаме да представим

and what are the words, colloquialisms,

и за същносттта на думите, разговорните изрази,

that we have with the expressions.

които използваме, за да се изразим.

It's all if.

Всичко е относително

So what if we were living in balloon houses?

А какво би станало, ако живеем в къщи-балони?

It would make a very uplifting world.

Светът би бил много извисен.

And we would leave a very low footprint on the planet.

И щяхме да нанасяме много малка вреда на планетата.

It would be so light.

И щеше да бъде толкова леко.

So sometimes I view from the inside,

И така, понякога аз гледам отвътре,

like EgoCentriCity

като ЕгоЦентриПолис

and the inner circles.

и вътрешните кръгове.

Sometimes it's a global view,

Понякога перспективата ми е глобална,

to see our common roots

за да видя общите ни корени

and how we can use them to catch dreams.

и как можем чрез тях да виждаме сънища.

And we can use them also

А можем също така да ги използваме

as a safety net.

като безопасна мрежа.

And my inspirations

И моите вдъхновения

are very eclectic.

са много еклектични.

I'm influenced by everything I read,

Влияе ми всичко, което чета,

everything I see.

всичко, което виждам.

I have some stories that are humorous,

Някои от историите ми са смешни,

like "Dead Beats."

например "Глухи Удари"

(Laughter)

(Смях в залата)

Other ones are historical.

Други са насочени към историята.

Here it's "CandyCity."

Ето например "Бонбонения Град"

It's a non-sugar-coated

Това е незахаросана

history of sugar.

история на захарта.

It goes from slave trade

Тя започва от търговията с роби

to over-consumption of sugar

и стига до свръх-консумацията на захар

with some sweet moments in between.

с някои сладки моменти по средата.

And sometimes I have an emotional response to news,

А понякога давам емоционален отговор на новини

such as the 2010 Haitian earthquake.

като земетресението в Хаити през 2010.

Other times, it's not even my stories.

Понякога това не са дори моите истории.

People tell me their lives,

Хората ми разказват техните истории,

their memories, their aspirations,

спомени, стремежи,

and I create a mindscape.

по които аз създавам изображение в съзнанието си.

I channel their history

Насочвам техните истории

[so that] they have a place to go back

за да имат те място, на което да се върнат

to look at their life and its possibilities.

и да видят живота си и възможностите си.

I call them Freudian cities.

Наричам ги Фройдистки градове.

I cannot speak for all my images,

Не мога да изрека всичките си картини,

so I'll just go through a few of my worlds

затова, ще премина през няколко от моите светове

just with the title.

само със заглавие.

"ModiCity."

"МодиСити"

"ElectriCity."

"ЕлектриПолис"

"MAD Growth on Columbus Circle."

"Луд Растеж на Колумбовия Кръг"

"ReefCity."

"Коралов Град"

"A Web of Time."

"Мрежата на Времето"

"Chaos City."

"Град-Хаус"

"Daily Battles."

"Дневни Битки"

"FeliCity."

"Щастлив-Град"

"Floating Islands."

"Плуващи Острови"

And at one point,

И в един момент

I had to do "The Whole Nine Yards."

трябваше да направя "Всичките 9 Ярда"

So it's actually a papercut that's nine yards long.

Което е всъшност изрязана хартия, дълга девет ярда.

(Laughter)

(Смях в залата)

So in life and in papercutting,

Както в живота така и в изрязването на хартия,

everything is connected.

всичко е свързано.

One story leads to another.

Една история води до друга.

I was also interested

Беше ми интересна

in the physicality of this format,

и физическата страна на този формат,

because you have to walk to see it.

защото трябва да се отдалечиш, за да я видиш.

And parallel to my cutting

Паралел на моето изрязване

is my running.

е бягането ми.

I started with small images,

Започнах с малки изображения,

I started with a few miles.

започнах с малки разстояния.

Larger images, I started to run marathons.

С големите картини, започнах да правя маратони.

Then I went to run 50K, then 60K.

След това започнах да бягам 50К, после 60К.

Then I ran 50 miles -- ultramarathons.

После бягах 50 мили - супермаратони.

And I still feel I'm running,

И все още имам чувството, че бягам.

it's just the training

А то е просто тренировка

to become a long-distance papercutter.

за да стана изрезвач на хартия на дълги разстояния.

(Laughter)

(Смях в залата)

And running gives me a lot of energy.

А бягането ми дава много енергия.

Here is a three-week papercutting marathon

Това е 3 седмичен маратон по изрязване на хартия

at the Museum of Arts and Design

в Музея на Изкуствата и Дизайна

in New York City.

в Ню Йорк.

The result is "Hells and Heavens."

Резултатът е "Ад и Рай"

It's two panels 13 ft. high.

Това са 2 пана, високи 13 фута.

They were installed in the museum on two floors,

Бяха изложени в музея на два етажа,

but in fact, it's a continuous image.

ала, всъшност са продължаваща картина.

And I call it "Hells and Heavens"

И аз я наричам " Ад и Рай"

because it's daily hells and daily heavens.

защото това са дневните ни "Ад и Рай"

There is no border in between.

Нама граница между тях.

Some people are born in hells,

Някои хора са родени в Ада,

and against all odds, they make it to heavens.

и въпреки всичките пречки, стигат в Рая.

Other people make the opposite trip.

Други хора правят обратното.

That's the border.

Това е границата.

You have sweatshops in hells.

Намират се сладкарници и в Ада.

You have people renting their wings in the heavens.

Има хора, които дават под наем крилете си в Рая.

And then you have all those individual stories

Съществуват и всички тези лични истории,

where sometimes we even have the same action,

в които понякога се получава същото действие,

and the result puts you in hells or in heavens.

и според резултата се озоваваш в рая или ада.

So the whole "Hells and Heavens"

Цялата история за "Ад и Рай"

is about free will

а за свободната воля

and determinism.

и решителността.

And in papercutting,

А в изрязването на хартия,

you have the drawing as the structure itself.

картината е и самата структура.

So you can take it off the wall.

Тъй че, можеш да я свалиш от стената.

Here it's an artist book installation

Ето, това е инсталация на художествена книга,

called "Identity Project."

наречена "Проект Идентичност"

It's not autobiographical identities.

Не става дума за автобиографични идентичности.

They are more our social identities.

Това са по-скоро нашите социални идентичности.

And then you can just walk behind them

И така човек би могъл да се разходи зад тях

and try them on.

и да ги изпробва.

So it's like the different layers

Това е като различните пластове,

of what we are made of

които ни изграждат

and what we present to the world

и които ние представяме пред света

as an identity.

като идентичност.

That's another artist book project.

А това е друг проект на художествена книга.

In fact, in the picture, you have two of them.

В същност в картината има два от тях.

It's one I'm wearing

Единият го нося аз,

and one that's on exhibition

а другият е в изложбата

at the Center for Books Arts in New York City.

в Центъра за Изкуство на Книгата в Ню Йорк.

Why do I call it a book?

Защо наричам това книга?

It's called "Fashion Statement,"

Нарича се "Становище за модата"

and there are quotes about fashion,

и в него има цитати за модата,

so you can read it,

които човек може да прочете

and also,

а също

because the definition of artist book

и защото определението за художествена книга

is very generous.

е многолико.

So artist books, you take them off the wall.

И така художествените книги, могат да бъдат свалени от стената.

You take them for a walk.

Можеш да се разходиш с тях.

You can also install them as public art.

Можеш да ги представиш като публично изкуство.

Here it's in Scottsdale, Arizona,

Това е Скотсдейл, Аризона,

and it's called "Floating Memories."

и се нарича "Плаващи спомени"

So it's regional memories,

Това са спомени от мястото,

and they are just randomly moved by the wind.

които вятърът движи напосоки.

I love public art.

Обичам изкуството, изложено пред публика.

And I entered competitions

Участвах в различни конкурси

for a long time.

дълго време.

After eight years of rejection,

След 8 години неуспех,

I was thrilled to get my first commission

въодушевено получих първата си поръчка

with the Percent for Art in New York City.

от Процент за Изкуството в Ню Йорк.

It was for a merger station

Беше за обща станция

for emergency workers and firemen.

на бригада за спешна помощ и пожарникари.

I made an artist book

Направих художествена книга

that's in stainless steel

от неръждаема стомана

instead of paper.

вместо от хартия.

I called it "Working in the Same Direction."

Нарекох я "Да работим в една посока".

But I added weathervanes on both sides

Но добавих ветропоказатели он двете страни

to show that they cover all directions.

за да покажа, че те покриват всички посоки.

With public art,

Чрез публично изложено изкуство

I could also make cut glass.

можех също да изрязвам стъкло.

Here it's faceted glass in the Bronx.

Това е фасетирано стъкло в Бронкс.

And each time I make public art,

И всеки път, когато правя изкуство за публиката

I want something that's really relevant

искам нещо, което е действително стойностно

to the place it's installed.

за мястото, на което ще бъде изложено.

So for the subway in New York,

Например в метрото в Ню Йорк,

I saw a correspondence

видях връзката

between riding the subway

между пътъването в метрото

and reading.

и четенето.

It is travel in time, travel on time.

Това е пътуване във времето, пътуване навреме.

And Bronx literature,

А литературата от Бронкс,

it's all about Bronx writers

всичко е за писателите от Бронкс

and their stories.

и техните истории.

Another glass project

Друг проект от стъкло

is in a public library

се намира в обществената библиотека

in San Jose, California.

в Сан Хосе, Калифорния.

So I made a vegetable point of view

Там, изразих растежа на Сан Хосе

of the growth of San Jose.

от растителна гледна точка.

So I started in the center

Започнах от центъра

with the acorn

с жълъд, изобразяващ

for the Ohlone Indian civilization.

Индианската цивилизация Охлоне.

Then I have the fruit from Europe

След това сложих европейски плод

for the ranchers.

за животновъдите и земеделците.

And then the fruit of the world for Silicon Valley today.

После плод на света за днешната Силиконова Долина.

And it's still growing.

И това продължава да расте.

So the technique, it's cut,

И техниката е чрез изрязване,

sandblasted, etched

пясъчно изтъргване, офорт

and printed glass into architectural glass.

и печат, стъклото да се превърне в архитектурно стъкло.

And outside the library,

А отвън на библиотеката,

I wanted to make a place to cultivate your mind.

исках да направя място за култувиране на ума.

I took library material

Взех материали от библиотеката,

that had fruit in their title

в чиито заглавия се съдържаше думата плод

and I used them to make an orchard walk

и ги използвах, за да оформя пътека с овошки,

with these fruits of knowledge.

с тези плодове на знанието.

I also planted the bibliotree.

А също насадих и библиотечно дърво.

So it's a tree,

То е дърво,

and in its trunk you have the roots of languages.

по чието стъбло има корените на езиците.

And it's all about international writing systems.

Отася се за световните писмени системи.

And on the branches

А по клоните

you have library material growing.

расте библиотечен фонд.

You can also have function and form

При публичното изкуство има също

with public art.

функция и форма.

So in Aurora, Colorado it's a bench.

Например, в Аврора, Колорадо е пейка.

But you have a bonus with this bench.

Но има също и награда с тази пейка.

Because if you sit a long time in summer in shorts,

Защото, ако седиш дълго време през лятото по къси панталони,

you will walk away

си тръгваш

with temporary branding of

с времени отпечатъци

the story element on your thighs.

от елемента на историята върху себе си.

(Laughter)

(Смях в залата)

Another functional work,

Друга функционална творба

it's in the south side of Chicago

се намира в южната част на Чикаго

for a subway station.

в станция на метрото.

And it's called "Seeds of the Future are Planted Today."

Нарича се "Семената на бъдещето се садят днес".

It's a story about transformation

Това е история за превъплащението

and connections.

и връзките.

So it acts as a screen

Служи като екран,

to protect the rail and the commuter,

който предпазва релсите и хората, които ежедневно пътуват до работните си места

and not to have objects falling on the rails.

и не допуска падащи предмети по релсите.

To be able to change fences

Да си способен да преобразиш оградите

and window guards into flowers,

и решетките на прозорците в цветя

it's fantastic.

е фантастично.

And here I've been working for the last three years

А по това работих през последните 3 години

with a South Bronx developer

заедно с предприемач от Южен Бронкс,

to bring art to life

с цел да върна към живот изкуството

to low-income buildings

при сградите с ниска стойност

and affordable housing.

и скромни условия за живот.

So each building has its own personality.

И така всяка сграда има свой, собствен облик.

And sometimes it's about a legacy of the neighborhood,

Понякога, това е наследството на квартала,

like in Morrisania, about the jazz history.

както е с Морисания и историята на джаза.

And for other projects, like in Paris,

А при други проекти, както при Париж

it's about the name of the street.

връзката е името на улицата.

It's called Rue des Prairies -- Prairie Street.

Нарича се улица Прерия или Прерийна улица.

So I brought back the rabbit,

И така аз върнах обратно заека,

the dragonfly,

морското конче

to stay in that street.

на тази улица.

And in 2009,

А през 2009

I was asked to make a poster

ме помолиха да направя плакат,

to be placed in the subway cars in New York City

който да бъде поставен по вагоните на метрото в Ню Йорк

for a year.

за една година.

So that was a very captive audience.

Ставаше дума за изключително "пленена" аудитория.

And I wanted to give them an escape.

И аз исках да им дам възможност за бягство.

I created "All Around Town."

Създадох "Около Целия Град"

It is a papercutting,

Използвах изрязване на хартия

and then after, I added color on the computer.

и след това, добавих цвят чрез компютър.

So I can call it techno-crafted.

Така че, мога да го нареча техно-изработване.

And along the way,

И така по целия път

I'm kind of making papercuttings

аз изрязвам хартия

and adding other techniques.

и същевременно добавям други техники.

But the result is always to have stories.

Но целта е винаги да има истории.

So the stories, they have a lot of possibilities.

А историите имат много възможности.

They have a lot of scenarios.

Различни сценарии.

I don't know the stories.

Аз не знам историите.

I take images from our global imagination,

Взимам картините от нашето общо въображение,

from cliché, from things we are thinking about,

от всеобщо приетото, от нещата за които мислим,

from history.

от историята.

And everybody's a narrator,

А и всеки е разказвач,

because everybody has a story to tell.

тъй като всеки има история, която да разкаже.

But more important

Но още по-важно,

is everybody has to make a story

че всеки трябва да измисли история,

to make sense of the world.

за да си обясни света.

And in all these universes,

И всички тези светове,

it's like imagination is the vehicle

сякаш при тях въображението е превозното средство,

to be transported with,

с което пътуваме,

but the destination is our minds

но целта е нашето съзнание

and how we can reconnect

и начина, по които се свързваме отново

with the essential and with the magic.

със същественото и вълшебното.

And it's what story cutting is all about.

Ето затова са историите изрязани от хартия.

(Applause)

(Аплодисменти)