Enough with the fear of fat | Kelli Jean Drinkwater

Translator: Stanislava Stoeva Reviewer: Anton Hikov

I'm here today to talk to you about a very powerful little word,

Днес съм тук за да говоря с вас за една много малка, но силна дума -

one that people will do almost anything

думата, заради която много хора биха направили всичко

to avoid becoming.

за да не я чуват повече.

Billion-dollar industries thrive

Индустриите печелещи милиарди преуспяват

because of the fear of it,

поради страха от Нея

and those of us who undeniably are it

и тези от нас които безспорно са свързани с тази дума

are left to navigate a relentless storm

участват в безмилостна битка

surrounding it.

за да я заобиколят.

I'm not sure if any of you have noticed,

Не съм сигурна дали забелязвате,

but I'm fat.

но аз съм дебела.

Not the lowercase, muttered-behind-my-back kind,

Не просто 'леко', както хората се изразяват зад гърба ми

or the seemingly harmless chubby or cuddly.

или безобидно пълничка или пухкава.

I'm not even the more sophisticated voluptuous or curvaceous kind.

Аз дори не се вписвам във вида на пищните и заоблени хора.

Let's not sugarcoat it.

Нека да не прекаляваме.

I am the capital F-A-T kind of fat.

Аз съм просто Д-Е-Б-Е-Л-А.

I am the elephant in the room.

Аз съм слонът в тази стая.

When I walked out on stage,

Когато се появих на сцената,

some of you may have been thinking,

някои от вас сигурно сте си казали:

"Aww, this is going to be hilarious,

"Ах, това ще бъде много забавно,

because everybody knows that fat people are funny."

защото всеки знае, че дебелите хора са забавни."

(Laughter)

(Смях)

Or you may have been thinking, "Where does she get her confidence from?"

Или може би сте си помислили: "Тази жена откъде има такова самочувствие?"

Because a confident fat woman is almost unthinkable.

Защото да видиш уверена дебела жена е почти невъзможно.

The fashion-conscious members of the audience

Тези от вас, които се интересуват от мода,

may have been thinking how fabulous I look

може би сте си помислили колко добре изглеждам

in this Beth Ditto dress --

в тази рокля на Бет Дито --

(Cheers)

(Ръкопляскане)

thank you very much.

благодаря ви много!

Whereas some of you might have thought,

Макар, че някои от вас сте си казали:

"Hmm, black would have been so much more slimming."

"Хм, черното определено щеше да седи по-добре."

(Laughter)

(Смях)

You may have wondered, consciously or not,

Може би се чудите, съзнателно или не,

if I have diabetes, or a partner,

дали имам диабет или партньор,

or if I eat carbs after 7pm.

или дали ям въглехидрати след 7 вечерта.

(Laughter)

(Смях)

You may have worried that you ate carbs after 7pm last night,

А може би самите вие сте се притеснили, че сте яли въглехидрати след 7 часа снощи,

and that you really should renew your gym membership.

и трябва веднага да си подновите фитнес режима.

These judgments are insidious.

Тези преценки са опасни.

They can be directed at individuals and groups,

Могат да бъдат отправени към един човек или група хора,

and they can also be directed at ourselves.

както и към самите нас.

And this way of thinking is known as fatphobia.

Този начин на мислене се асоциира със страха от надебеляване.

Like any form of systematic oppression,

Като всяка форма на системно потисничество,

fatphobia is deeply rooted in complex structures

страхът от надебеляване има корени в заплетени структури

like capitalism, patriarchy and racism,

като капитализъм, патриархат и расизъм.

and that can make it really difficult to see,

Това прави страха труден да се види,

let alone challenge.

камо ли да се преодолее.

We live in a culture

Живеем в общество,

where being fat is seen as being a bad person --

в което да бъдеш дебел се равнява на това да си лош човек -

lazy, greedy, unhealthy, irresponsible

мързелив, ненаситен, нездравословен, безотговорен

and morally suspect.

и подозрително морален.

And we tend to see thinness

И виждаме слабите хора

as being universally good --

като универсално добри -

responsible, successful,

отговорни, успешни,

and in control of our appetites, bodies and lives.

защото държат под контрол апетита, телата и живота си.

We see these ideas again and again

Виждаме тези идеи отново и отново

in the media, in public health policy,

в медиите, в политиката по общественото здраве,

doctors' offices,

в кабинета на доктора,

in everyday conversations

в ежедневните разговори

and in our own attitudes.

и в личното ни поведение.

We may even blame fat people themselves

Дори е нормално да съдим самите дебели хора за дискриминацията

for the discrimination they face

с която се сблъскват,

because, after all, if we don't like it, we should just lose weight.

защото в края на краищата, ако не ни харесва трябва просто да отслабнем.

Easy.

Лесно е.

This antifat bias has become so integral, so ingrained

Мисълта да бъдем слаби е вкоренена в начина по който оценяваме

to how we value ourselves and each other

хората и самите нас,

that we rarely question why we have such contempt for people of size

до толкова, че си задаваме въпроса: "Защо имаме презрение към дебелите хора

and where that disdain comes from.

и от къде идва това неуважение?"

But we must question it,

Но трябва да си го задаваме,

because the enormous value we place on how we look

защото огромното внимание, което обръщаме на това как изглеждаме,

affects every one of us.

влияе на всеки един от нас.

And do we really want to live in a society

Наистина ли искаме да живеем в свят,

where people are denied their basic humanity

в който хората са лишени от елементарна човечност

if they don't subscribe to some arbitrary form of acceptable?

ако не следват приетите коравосърдечни социални форми?

So when I was six years old,

Когато бях на 6 години,

my sister used to teach ballet to a bunch of little girls in our garage.

сестра ми преподаваше балет на малки момиченца в нашия гараж.

I was about a foot taller and a foot wider than most of the group.

Аз бях много по-висока и по-широка от повечето момичета в групата.

When it came to doing our first performance,

Когато дойде ред на първото ни представление,

I was so excited about wearing a pretty pink tutu.

бях много ентусиазирана за това, че ще нося розова поличка.

I was going to sparkle.

Щях да блестя!

As the other girls slipped easily into their Lycra and tulle creations,

Докато останалите момичета лесно облякоха своите тоалети от ликра и тюл,

not one of the tutus was big enough to fit me.

нито един тоалет не беше достатъчно голям за мен.

I was determined not to be excluded from the performance,

Реших, че не искам да бъда изключена от представлението,

so I turned to my mother

затова отидох при майка ми

and loud enough for everyone to hear

и на достатъчно висок за всички глас

said, "Mom, I don't need a tutu.

и казах: "Мамо, не ми трябва ПОЛИЧКА."

I need a fourfour."

Трябва ми ПОЛА"

(Laughter)

(Смях)

Thanks, Mom.

Благодаря ти, мамо!

(Applause)

(Ръкопляскане)

And although I didn't recognize it at the time,

И въпреки, че не го осъзнавах тогава,

claiming space for myself in that glorious fourfour

искайки да намеря начин да се побера в тази двойна пола,

was the first step towards becoming a radical fat activist.

това беше първа стъпка да стана краен защитник на правото да бъдеш дебел.

Now, I'm not saying that this whole body-love thing

Сега, не казвам, че

has been an easy skip along a glittering path of self-acceptance

това да се науча да обичам тялото си е било лесен процес

since that day in class.

от това представление.

Far from it.

Далече е от истината.

I soon learned that living outside what the mainstream considers normal

Научих, че светът може да е много разочароващ и изолиращ

can be a frustrating and isolating place.

когато живееш извън приетите от обществото нормални форми.

I've spent the last 20 years unpacking and deprogramming these messages,

През последните 20 години се опитвах да разбера тези послания

and it's been quite the roller coaster.

и честно казано се чувствах като във влакче на ужасите.

I've been openly laughed at, abused from passing cars

Много хора са ми се подигравали, дори са ми подвиквали от минаващите коли.

and been told that I'm delusional.

Казвали са ми, че съм луда.

I also receive smiles from strangers

Но има и хора, които ми се усмихват

who recognize what it takes to walk down the street

и разбират какво ми коства да излезна на улицата

with a spring in your step and your head held high.

с високо вдигната глава.

(Cheer)

(Ура!)

Thanks.

Благодаря.

And through it all, that fierce little six-year-old has stayed with me,

Това малко и свирепо 6-годишно момиченце винаги е било с мен

and she has helped me stand before you today

и днес то ми помогна да се изправя пред вас

as an unapologetic fat person,

като един дебел човек, който не се извинява

a person that simply refuses to subscribe

и човек, на който просто не му пука

to the dominant narrative

за доминиращите мнения,

about how I should move through the world in this body of mine.

за това как трябва да се държа с моето тяло.

(Applause)

(Ръкопляскане)

And I'm not alone.

И не съм единствената.

I am part of an international community of people

Аз съм част от международна група от хора,

who choose to, rather than passively accepting

които вместо пасивно да приемаме факта,

that our bodies are and probably always will be big,

че нашите тела са и винаги ще бъдат дебели,

we actively choose to flourish in these bodies as they are today.

ние активно избираме да блестим с телата които притежаваме.

People who honor our strength and work with, not against,

Това са хора, които уважават и работят с, а не срещу нас,

our perceived limitations,

нашите недостатъци.

people who value health

Това са хора, които ценят здравето

as something much more holistic

за нещо повече

than a number on an outdated BMI chart.

от остаряла диаграма на индекса на телесната маса.

Instead, we value mental health, self-worth and how we feel in our bodies

Вместо това, ние ценим душевното здраве, самоуважението

и как се чувстваме в телата си

as vital aspects to our overall well-being.

като жизненоважни аспекти

на общото ни благосъстояние.

People who refuse to believe that living in these fat bodies

Ние сме хора, които не искат да повярват, че животът в тези тела

is a barrier to anything, really.

поставя бариера за нещо.

There are doctors, academics and bloggers

Много доктори, академици и блогъри

who have written countless volumes

са написали безбройни статии

on the many facets of this complex subject.

за многото аспекти на тази сложна тема.

There are fatshionistas who reclaim their bodies and their beauty

Модни фенове възстановяват телата и красотата си

by wearing fatkinis and crop tops,

като носят огромни размери бански и изрязани потници

exposing the flesh that we're all taught to hide.

и показвайки плътта, която винаги сме били научени да крием.

There are fat athletes

Има дори дебели атлети,

who run marathons, teach yoga or do kickboxing,

които бягат маратони, преподават йога и тренират кик-боксинг,

all done with a middle finger firmly held up to the status quo.

и гордо показват среден пръст на приетите социални норми.

And these people have taught me that radical body politics

Тези хора ме научиха, че радикалната политика на тялото

is the antidote to our body-shaming culture.

е антидот за културата, която засрамва телата ни.

But to be clear, I'm not saying that people shouldn't change their bodies

Но нека бъда ясна...не казвам, че не трябва да си променяте телата,

if that's what they want to do.

ако това е към което се стремите.

Reclaiming yourself can be one of the most gorgeous acts of self-love

Да откриете себе си

е един от най-прекрасните актове на любовта към себе си

and can look like a million different things,

и може да се изрази чрез милион неща

from hairstyles to tattoos to body contouring

от прически, татуировки, оформяне на тялото

to hormones to surgery and yes, even weight loss.

до хормони, операции и дори отслабване.

It's simple: it's your body,

Просто е: това е вашето тяло

and you decide what's best to do with it.

и вие решавате кое е най-добре за него.

My way of engaging in activism

Моят активизъм включва

is by doing all the things that we fatties aren't supposed to do,

да върша неща, които, като дебел човек, не се предполага да правя.

and there's a lot of them,

Тези неща са много и включват

inviting other people to join me and then making art about it.

да каня други хора да се присъединят и да правим изкуство от това.

The common thread through most of this work

Често срещана спънка на този етап е

has been reclaiming spaces that are often prohibitive to bigger bodies,

откриването на места, които са често забранени за хората с големи тела:

from the catwalk to club shows,

модните подиуми

клубните представления,

from public swimming pools to prominent dance stages.

публичните басейни и сцените за танцуване.

And reclaiming spaces en masse is not only a powerful artistic statement

Груповото откриване на такива места е не само велико художествено изявление,

but a radical community-building approach.

но и радикален подход за изграждането на една общност.

This was so true of "AQUAPORKO!" --

Отборът на 'Водните Прасета' е ясен пример за това -

(Laughter)

(Смях)

the fat fem synchronized swim team

- това е отбор, който създадох с група приятели

I started with a group of friends in Sydney.

за дебели жени и синхронно плуване в Сидни.

The impact of seeing a bunch of defiant fat women

Не бива да бъде подценявано въздействието на група упорити дебели жени,

in flowery swimming caps and bathers

носещи цветисти плувни шапки и бански

throwing their legs in the air without a care

и скачайки във въздуха

should not be underestimated.

без да им пука.

(Laughter)

(Смях)

Throughout my career, I have learned that fat bodies are inherently political,

През цялата ми кариера научих, че дебелите тела са политически вродени

and unapologetic fat bodies

и неразкаяните дебели тела

can blow people's minds.

могат наистина да учудят хората.

When director Kate Champion,

Когато директорът

of acclaimed dance theater company Force Majeure,

на признатия танцов театър 'Изключителна Сила' - Кейт Чемпиън,

asked me to be the artistic associate

ме помоли да бъда артистичен сътрудник

on a work featuring all fat dancers,

за проект с участието на дебели танцьори,

I literally jumped at the opportunity.

направо подскочих от радост за тази възможност.

And I mean literally.

Буквално подскочих.

"Nothing to Lose" is a work made in collaboration with performers of size

'Нищо за губене' е проект, направен от сътрудничеството на дебели изпълнители,

who drew from their lived experiences

които създават автентични произведения

to create a work as varied and authentic as we all are.

чрез техните преживявания.

And it was as far from ballet as you could imagine.

И това е толкова далеч от балета както можете да си представите.

The very idea of a fat dance work by such a prestigious company

Самата идея на такава престижна компания за танцуващи дебели хора

was, to put it mildly, controversial,

беше леко спорна да кажем,

because nothing like it had ever been done on mainstream dance stages before

защото нищо подобно не беше изпълнявано на преобладаващите танцови сцени

anywhere in the world.

никъде в света.

People were skeptical.

Хората бяха скептични.

"What do you mean, 'fat dancers?'

"Какво имаш предвид под 'дебели танцьори?'

Like, size 10, size 12 kind of fat?

Колко дебели? Номер 10, номер 12?

Where did they do their dance training?

Къде са се обучавали да танцуват?

Are they going to have the stamina for a full-length production?"

Ще имат ли силата да изкарат цялото представление?"

But despite the skepticism,

Но въпреки скептичността,

"Nothing to Lose" became a sellout hit of Sydney Festival.

"Нищо за губене'' стана хит по продажби на фестивала на Сидни.

We received rave reviews, toured,

Получихме възторжени отзиви, направихме турне,

won awards and were written about in over 27 languages.

спечелихме награди и писаха за нас на над 27 езика.

These incredible images of our cast were seen worldwide.

Тези невероятни снимки на нашия екип бяха видяни от цял свят.

I've lost count of how many times people of all sizes

Вече загубих представа за пътите в които хора с различни тегла

have told me that the show has changed their lives,

са ми казвали, че това шоу е променило живота им,

how it helped them shift their relationship

помогнало им е да променят отношението им

to their own and other people's bodies,

към своите и на другите хора тела

and how it made them confront their own bias.

и ги е накарало да се изправят срещу своите предразсъдъци.

But of course, work that pushes people's buttons

Но разбира се, всеки акт, който предизвиква силни емоции

is not without its detractors.

не остава по-назад със своите критики.

I have been told that I'm glorifying obesity.

Често са ми казвали,

че по този начин прославям затлъстяването.

I have received violent death threats

Получавала съм смъртни заплахи

and abuse for daring to make work that centers fat people's bodies and lives

и ругатни заради дързостта да направя представление,

което се върти около телата и живота на дебели хора

and treats us as worthwhile human beings with valuable stories to tell.

и ни показва като хора, заслужаващи да разкажат своите ценни истории.

I've even been called

Дори са ме наричали

"the ISIS of the obesity epidemic" --

"ИДИЛ (Ислямска Държава) на епидемията на затлъстяването" --

(Laughter)

(Смях)

a comment so absurd that it is funny.

толкова абсурден коментар, че дори е смешен.

But it also speaks to the panic,

Но този коментар също така говори за паника,

the literal terror,

за буквален терор,

that the fear of fat can evoke.

предизвикан от страхът от надебеляването.

It is this fear that's feeding the diet industry,

Това е страхът, който храни диетичната индустрия,

which is keeping so many of us from making peace with our own bodies,

която не позволява на много от нас да се примирим с нашите тела,

for waiting to be the after-photo

и ни кара да се стремим за 'СЛЕД'- снимката,

before we truly start to live our lives.

за да започнем да живеем пълноценно.

Because the real elephant in the room here is fatphobia.

Защото истинският слон в тази стая е страхът от надебеляване.

Fat activism refuses to indulge this fear.

Застъпниците за надебеляването не позволяват да се отдадат на този страх.

By advocating for self-determination and respect for all of us,

Чрез застъпване за свободата на волята и респект към всички нас,

we can shift society's reluctance to embrace diversity

ние може да изместим съпротивата на обществото да приема разнообразието

and start to celebrate the myriad ways there are to have a body.

и да започнем да празнуваме безбройните начини да ценим телата си.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскане)