Janine Shepherd: A broken body isn't a broken person

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Mike Ramm Reviewer: Maya Mihaylova

Life is about opportunities -- creating them and embracing them.

Смисълът на живота е във възможностите -

да ги създаваш, да ги прегръщаш, и за мен

And for me, that was the Olympic dream.

това беше Олимпийската мечта.

Това ме определяше. Това беше моето блаженство.

That's what defined me. That was my bliss.

As a cross-country skier and member of the Australian ski team

Като скиор-бегач и член на австралийския отбор по ски,

headed towards the Winter Olympics,

подготвяйки се за зимните олимпийски игри,

бях на тренировъчно колоездене с моите съотборници.

I was on a training bike ride with my fellow teammates.

Когато се насочихме към

As we made our way up towards the spectacular Blue Mountains

грандиозните Сини планини западно от Сидни,

west of Sydney,

it was the perfect autumn day:

беше идеален есенен ден:

sunshine, the smell of eucalypt and a dream.

слънце, миризма на евкалипт и една мечта.

Life was good.

Животът беше хубав.

We'd been on our bikes for around five-and-a-half hours

Бяхме карали велосипедите около пет часа и половина,

когато стигнахме до онази част от пътуването, която най-много обичах,

when we got to the part of the ride that I loved,

and that was the hills, because I loved the hills.

и това бяха хълмовете, защото обичах хълмовете.

I got up off the seat of my bike and I started pumping my legs,

Изправих се на крака върху колелото и започнах да

помпам краката си и докато вдишвах студения планински въздух,

and as I sucked in the cold mountain air, I could feel it burning my lungs,

го усещах как изгаря дробовете ми. Погледнах нагоре,

and I looked up to see the sun shining in my face.

за да видя как слънцето огрява лицето ми.

And then everything went black.

И след това всичко угасна.

Where was I? What was happening?

Къде бях? Какво се случи?

My body was consumed by pain.

Тялото ми изгаряше от болка.

I'd been hit by a speeding utility truck

Била съм ударена от товарен камион

with only 10 minutes to go on the bike ride.

само 10 минути преди края на тренировката.

I was airlifted from the scene of the accident by a rescue helicopter

Била съм отнесена от мястото на инцидента

със спасителен хеликоптер до голям ортопедичен център в Сидни.

to a large spinal unit in Sydney.

I had extensive and life-threatening injuries.

Имах сериозни животозастрашаващи наранявания.

Бях си счупила врата и гръбнака на шест места.

I'd broken my neck and my back in six places.

Имах пет счупени ребра от лявата си страна.

I broke five ribs on my left side.

I broke my right arm. I broke my collarbone.

Бях си счупила дясната си ръка и ключицата.

I broke some bones in my feet.

Имах счупени кости и по краката си.

My whole right side was ripped open, filled with gravel.

Цялата ми дясна страна беше раздрана и пълна с чакъл.

My head was cut open across the front, lifted back,

Главата ми беше разрязана в предната част, обърната назад

и черепът ми беше оголен.

exposing the skull underneath.

I had head injures. I had internal injuries.

Имах поражения по главата. Имах и вътрешни наранявания.

I had massive blood loss.

Бях получила огромна кръвозагуба. В действителност загубих около пет литра

In fact, I lost about five liters of blood,

кръв, което е всичката кръв за човек с моя размер.

which is all someone my size would actually hold.

By the time the helicopter arrived at Prince Henry Hospital in Sydney,

Докато хеликоптерът пристигне в болница "Принц Хенри"

в Сидни, кръвното ми налягане паднало до 40 на нула.

my blood pressure was 40 over nothing.

Имах един наистина лош ден. (Смях)

I was having a really bad day.

(Laughter)

В продължение на повече от 10 дни се носех между две пространства.

For over 10 days, I drifted between two dimensions.

Осъзнавах, че съм в тялото си, но също така и

I had an awareness of being in my body,

but also being out of my body, somewhere else,

че съм извън него, някъде другаде, гледайки

watching from above, as if it was happening to someone else.

от по-горе, сякаш това се случваше на някого другиго.

Защо бих искала да се върна към тяло, което е толкова разбито?

Why would I want to go back to a body that was so broken?

But this voice kept calling me:

Но един глас постоянно се обаждаше: "Хайде, остани с мен."

"Come on, stay with me."

"No, it's too hard."

"Не. Много е трудно."

"Come on. This is our opportunity."

"Хайде. Това е нашата възможност."

"No. That body is broken. It can no longer serve me."

"Не. Това тяло е повредено. Повече не може да ми служи."

"Come on. Stay with me. We can do it. We can do it together."

"Хайде. Остани с мен. Можем да го направим. Можем да го направим заедно."

I was at a crossroads.

Аз бях на кръстопът.

I knew if I didn't return to my body, I'd have to leave this world forever.

Знаех, че ако не се върна към тялото си, ще трябва да напусна този свят завинаги.

It was the fight of my life.

Това беше борбата на живота ми.

After 10 days, I made the decision to return to my body.

След 10 дни взех решение да се върна в тялото си

и вътрешното кървене спря.

And the internal bleeding stopped.

The next concern was whether I would walk again,

Следващият проблем беше дали ще мога да ходя отново,

because I was paralyzed from the waist down.

защото бях парализирана от кръста надолу.

Казаха на родителите ми, че счупването на врата е стабилна фрактура,

They said to my parents that the neck break was a stable fracture,

но гърба ми беше напълно смачкан.

but the back was completely crushed:

Лумбалния прешлен L1 изглеждаше сякаш сте изтървали фъстък,

the vertebra at L1 was like you'd dropped a peanut,

stepped on it, smashed it into thousands of pieces.

стъпили сте на него и сте го смачкали на хиляди парчета.

They'd have to operate.

Те трябваше да ме оперират.

И те се заеха с това. Поставиха ме върху барбарон. Разрязаха ме

They went in. They put me on a beanbag.

They cut me -- literally cut me in half.

буквално на половина - имам белег

I have a scar that wraps around my entire body.

който преминава през цялото ми тяло.

They picked as much broken bone as they could

Ивадиха почти всички счупени кости,

които се свързваха с гръбначния стълб.

that had lodged in my spinal cord.

They took out two of my broken ribs and they rebuilt my back --

Извадиха две счупени ребра и изградиха гърба ми отново.

L1, they rebuilt it, they took out another broken rib,

L1 го възстановиха, като извадиха друго счупено ребро

they fused T12, L1 and L2 together.

и сляха T12, L1 и L2 заедно.

Then they stitched me up; they took an entire hour to stitch me up.

След това ме зашиха обратно. Само зашиването им отне цял час.

I woke up in intensive care,

Събудих се в реанимацията, а лекарите бяха наистина развълнувани,

and the doctors were really excited that the operation had been a success,

че операцията е минала успешно, защото в този момент

because at that stage, I had a little bit of movement

можех да движа само малко от единия от големите пръсти на краката

in one of my big toes,

и си помислих: "Страхотно, ще ходя на Олимпиадата!"

and I thought, "Great, because I'm going to the Olympics!"

(Laughter)

(Смях)

Нямах представа. Това е нещо, което

I had no idea.

That's the sort of thing that happens to someone else, not me, surely.

се случва на някой друг, не на мен, със сигурност.

But then the doctor came over to me and she said,

Но след това докторът дойде при мен и каза:

"Janine, the operation was a success,

"Джанин, операцията е успешна и ние извадихме

and we've picked as much bone out of your spinal cord as we could.

толкова кости от гръбначния ти стълб, колкото можахме,

But the damage is permanent.

но увреждането е завинаги.

The central nervous system nerves -- there is no cure.

За нервите на централната нервна система няма лечение.

Ти си това, което наричаме "частично парализирана" и ще имаш

You're what we call a partial paraplegic,

and you'll have all of the injuries that go along with that.

всички поражения, които идват с това.

You'll have no feeling from the waist down,

няма да имаш усещания от кръста надолу и ще можеш

and at most, you might get 10 or 20 percent return.

да възстановиш не повече от 10 или 20 процента.

Ще ти останат вътрешни наранявания до края на живота ти.

You'll have internal injuries for the rest of your life.

You'll have to use a catheter for the rest of your life.

Ще трябва да използваш катетър до края на живота си.

И ако проходиш отново, ще бъдат само милиметри и то с проходилка."

And if you walk again, it will be with calipers and a walking frame."

And then she said,

И тогава тя каза, "Джанин,

"Janine, you'll have to rethink everything you do in your life,

ще трябва да преосмислиш всичко, което правиш в живота си,

защото повече няма да можеш да правиш онова, което правеше досега."

because you're never going to be able to do the things you did before."

(Gasps)

Опитах се да разбере какво казва.

I tried to grasp what she was saying.

I was an athlete. That's all I knew. That's all I'd done.

Аз бях спортист. Това беше всичко, което знаех. Това беше всичко, което бях правила.

Ако не можех да направя това, тогава какво можех да правя?

If I couldn't do that, then what could I do?

И въпросът, който си зададох, беше: ако не можех да правя това,

And the question I asked myself is:

If I couldn't do that,

тогава коя бях аз?

then who was I?

They moved me from intensive care to acute spinal.

Преместиха ме от реанимацията в отделението за гръбначни травми.

I was lying on a thin, hard spinal bed.

Аз лежах на тънко и твърдо спинално легло.

I had no movement in my legs.

Не можех да движа краката си. Имах стегнати чорапи,

I had tight stockings on to protect from blood clots.

за защита от образуването на кръвни съсиреци.

I had one arm in plaster, one arm tied down by drips.

Едната ми ръка беше в гипс, а другата - овързана в системи.

I had a neck brace and sandbags on either side of my head

Имах яка на врата и торби с пясък от двете страни на главата си,

and I saw my world through a mirror

и виждах моя свят чрез огледало,

that was suspended above my head.

което беше монтирано над главата ми.

I shared the ward with five other people,

Споделях отделението с пет други хора

and the amazing thing is,

и удивителното е, че тъй като всички ние лежахме

because we were all lying paralyzed in a spinal ward,

парализирани в гръбначното отделение, не знаехме как изглеждаме.

we didn't know what each other looked like.

How amazing is that?

Колко невероятно е това? Колко често в живота

How often in life do you get to make friendships, judgment-free,

успявате да завържете приятелство, освободено от оценки,

purely based on spirit?

изцяло основано на духа?

И разговорите ни не бяха повърхностни,

And there were no superficial conversations

as we shared our innermost thoughts, our fears,

тъй като споделяхме своите най-съкровени мисли, своите страхове

and our hopes for life after the spinal ward.

и своите надежди за живота след гръбначното отделение.

I remember one night, one of the nurses came in, Jonathan,

Спомням си една нощ, една от сестрите дойде,

Джонатан, с един куп пластмасови сламки.

with a whole lot of plastic straws.

He put a pile on top of each of us, and he said,

Той сложи по една купчинка върху всяка от нас, и каза:

"Start threading them together."

"Започнете да ги нанизвате една в друга."

Well, there wasn't much else to do in the spinal ward, so we did.

Е, нямаше какво друго да се направи в гръбначното отделение, така че започнахме.

(Laughter)

И когато бяхме готови, той мина покрай нас тихо

And when we'd finished, he went around silently

and he joined all of the straws up till it looped around the whole ward.

и съедини всички сламки,

докато не стана един цял кръг около отделението и тогава каза,

And then he said,

"Добре, сега се хванете всички за сламките."

"OK everybody, hold on to your straws."

And we did. And he said, "Right ...

И ни се хванахме. А той рече: "Чудесно. Сега всички сме свързани."

Now we're all connected."

And as we held on and we breathed as one,

И както се държахме заедно и дишахме като един,

знаехме, че не бяхме на това пътуване сами.

we knew we weren't on this journey alone.

And even lying paralyzed in the spinal ward ...

И дори лежейки парализирани в гръбначното отделение,

имахме моменти на невероятна дълбочина и богатство,

there were moments of incredible depth and richness,

of authenticity and connection

на искреност и връзка,

that I had never experienced before.

каквито не бях изпитвала дотогава.

And each of us knew that when we left the spinal ward,

И всяка от нас знаеше, че когато напуснем гръбначното отделение,

we would never be the same.

ние никога нямаше да бъдем същите.

След шест месеца беше време да се прибера вкъщи.

After six months, it was time to go home.

I remember Dad pushing me outside in my wheelchair,

Спомням си баща ми как ме буташе в инвалидната количка,

wrapped in a plaster body cast,

опакована в гипс,

and feeling the sun on my face for the first time.

и как усетих слънцето върху лицето си за първи път.

I soaked it up and I thought,

Попивах слънчевата топлина и си мислех,

"How could I ever have taken this for granted?"

как съм могла да я приемам за даденост?

I felt so incredibly grateful for my life.

Чувствах се толкова невероятно благодарна за моя живот.

But before I left hospital,

Но преди да напусна болницата, старшата сетра

the head nurse had said to me, "Janine, I want you to be ready,

ми каза: "Джанин, искам да бъдеш готова,

because when you get home, something's going to happen."

защото когато се прибереш вкъщи, нещо ще се случи. "

And I said, "What?"

Попитах я: "Какво?" И тя каза:

And she said, "You're going to get depressed."

"Ще изпаднеш в депресия."

And I said, "Not me, not Janine the Machine,"

А аз й казах: "Не аз, не Джанин Машината",

which was my nickname.

което беше моя прякор.

She said, "You are, because, see, it happens to everyone.

Тя каза, "Да, ще стане, защото, това се случва на всеки.

In the spinal ward, that's normal. You're in a wheelchair. That's normal.

В гръбначното отделение това е нормално.

Ти си в инвалидна количка. Това е нормално.

But you're going to get home and realize how different life is."

Но си отиваш у дома и ще осъзнаеш

колко е различен живота."

And I got home.

И аз се прибрах у дома и нещо се случи.

And something happened.

I realized Sister Sam was right.

Разбрах, че сестра Сам е била права.

Изпаднах в депресия.

I did get depressed.

Бях в количката си. Нищо не усещах от кръста надолу,

I was in my wheelchair.

I had no feeling from the waist down,

attached to a catheter bottle.

бях закачена към шише с катетър. Не можех да ходя.

I couldn't walk.

Бях отслабнала толкова много в болницата -

I'd lost so much weight in hospital,

сега тежах по-малко от 40 килограма.

I now weighed about 80 pounds.

И исках да се откажа.

And I wanted to give up.

All I wanted to do was put my running shoes on and run out the door.

Всичко, което исках да правя, беше да си обуя маратонките и да избягам навън.

Исках си стария живот обратно. Исках си тялото обратно.

I wanted my old life back. I wanted my body back.

И си спомням мама да седи на края на леглото ми

And I can remember Mom sitting on the end of my bed

and saying, "I wonder if life will ever be good again."

и да казва, "Чудя се дали животът някога ще бъде добър отново."

And I thought, "How could it?

А аз си помислих: "Как е възможно това? Загубих всичко,

Because I've lost everything that I valued,

което ценях, всичко, към което се стремях.

everything that I'd worked towards.

Свърши."

Gone."

И въпроса, който си зададох, беше, "Защо аз? Защо на мен? "

And the question I asked was, "Why me? Why me?"

И тогава си спомних приятелите си,

And then I remembered

my friends that were still in the spinal ward,

които останаха в гръбначното отделение,

particularly Maria.

специално Мария.

Мария беше претърпяла автомобилна катастрофа и се събудила

Maria was in a car accident,

and she woke up on her 16th birthday

на 16-тия си рожден ден с новината, че е напълно парализирана -

to the news that she was a complete quadriplegic,

had no movement from the neck down,

не можеше да се движи от врата надолу,

had damage to her vocal chords, and she couldn't talk.

имаше увреждане на гласните струни и не можеше да говори.

Бяха ми казали: "Ще те преместим до нея,

They told me, "We're going to move you next to her

защото смятаме, че това ще бъде добре за нея."

because we think it will be good for her."

Бях притеснена. Не знаех как да се държа

I was worried. I didn't know how I'd react to being next to her.

докато съм до нея.

I knew it would be challenging, but it was actually a blessing,

Знаех, че това ще бъде предизвикателство, но всъщност беше благословия,

because Maria always smiled.

защото Мария винаги се усмихваше.

She was always happy, and even when she began to talk again,

Тя винаги беше щастлива и дори, когато започна да говори отново,

albeit difficult to understand, she never complained, not once.

макар и трудно разбираемо, тя никога не се оплака, нито веднъж.

And I wondered how had she ever found that level of acceptance.

Чудех се как тя успя да намери сили да го приеме.

And I realized that this wasn't just my life;

И разбрах, че това не беше само моя живот.

it was life itself.

Това е самият живот. Разбрах, че това не беше само моята болка.

I realized that this wasn't just my pain; it was everybody's pain.

То беше болката на всеки. И тогава разбрах, точно както и преди,

And then I knew, just like before,

that I had a choice: I could keep fighting this,

че имах избор. Можех да се съпротивлявам на това

или да приема не само тялото си,

or I could let go and accept not only my body,

but the circumstances of my life.

но и новото положение на живота си.

И тогава спрях да питам "Защо аз?"

And then I stopped asking, "Why me?"

And I started to ask, "Why not me?"

И започнах да питам "Защо да не съм аз?"

И тогава си помислих, че може би да си на дъното

And then I thought to myself,

maybe being at rock bottom is actually the perfect place to start.

е всъщност идеалното място да започнеш.

Никога преди не съм мислила за себе си като за творческа личност.

I had never before thought of myself as a creative person.

I was an athlete; my body was a machine.

Аз бях спортист. Тялото ми беше машина.

But now I was about to embark on the most creative project

Но сега бях на път да предприема най-творческия проект,

that any of us could ever do:

който някой от нас някога може да започне:

да възстановя живота си.

that of rebuilding a life.

И въпреки, че нямах абсолютно никаква идея

And even though I had absolutely no idea what I was going to do,

какво щях да правя, в тази несигурност

in that uncertainty came a sense of freedom.

дойде усещане за свобода.

I was no longer tied to a set path.

Вече не бях обвързана към определен път.

I was free to explore life's infinite possibilities.

Аз бях свободна да изследвам безкрайни възможности на живота.

And that realization was about to change my life.

И това осъзнаване беше на път да промени живота ми.

Sitting at home in my wheelchair and my plaster body cast,

Докато си седях у дома в инвалидната си количка и в гипс,

an airplane flew overhead.

един самолет прелетя над мен и аз погледнах нагоре,

I looked up, and I thought to myself, "That's it!

и си помислих: "Това е!

Ако не мога да ходя, тогава бих могла да полетя."

If I can't walk, then I might as well fly."

(Laughter)

I said, "Mom, I'm going to learn how to fly."

Казах: "Мамо, аз ще се науча да летя."

She said, "That's nice, dear."

Тя каза: "Това е хубаво, скъпа". (Смях)

(Laughter)

I said, "Pass me the yellow pages."

Казах й: "Подай ми жълтите страници."

She passed me the phone book, I rang up the flying school,

Тя ми подаде телефонния указател, аз позвъних на училището за пилоти,

направих резервация, казах: "Бих искала да направя резервация за полет."

I said I'd like to make a booking to come out for a flight.

Те ме попитаха: "Кога искате да излетите?"

They said, "When do you want to come out?"

I said, "Well, I have to get a friend to drive me because I can't drive.

Казах, "Ами, ще трябва да немря някой приятел да ме докара,

защото не мога да карам. Също не мога и да ходя.

Sort of can't walk, either. Is that a problem?"

Това проблем ли е?"

I made a booking, and weeks later,

Направих резервация и седмици по-късно моя приятел Крис

my friend Chris and my mom drove me out to the airport,

и майка ми ме закараха до летището -

всичките ми 40 килограма, опаковани в гипс

all 80 pounds of me covered in a plaster body cast

в провиснал гащеризон. (Смях)

in a baggy pair of overalls.

(Laughter)

I can tell you, I did not look like the ideal candidate

Мога да ви кажа, че изобщо не изглеждах като идеалния кандидат

за пилотски лиценз. (Смях)

to get a pilot's license.

(Laughter)

Подпирам се на плота, защото не мога да стоя права.

I'm holding on to the counter because I can't stand.

Казах: "Здравейте, аз съм за урок по летене."

I said, "Hi, I'm here for a flying lesson."

Те ме погледнаха и избягаха отзад, за да теглят сламки.

They took one look and ran out the back to draw short straws.

"Ти я вземаш." "Не, не, ти я вземи."

"You get her." "No, no, you take her."

Накрая излиза един човек и започва:

Finally a guy goes, "Hi, I'm Andrew. I'm going to take you flying."

"Здравейте, аз съм Андрю и ще ви заведа да летите."

I go, "Great!"

А аз: "Страхотно!" И така те ме закараха до летището,

They get me out on the tarmac,

спряхме пред хангара

and there was this red, white and blue airplane -- it was beautiful.

и там беше този самолет в червено, бяло и синьо.

Беше много красив. Качиха ме в пилотската кабина.

They had to slide me up on the wing to put me in the cockpit.

Трябваше да ме плъзнат нагоре по крилото, за да ме поставят в кабината.

They sat me down. There are buttons and dials everywhere.

Поставиха ме да седна. Имаше бутони и ръчки навсякъде.

I'm going, "Wow, how do you ever know what all these buttons and dials do?"

Казах: "Уау, как изобщо знаете какво правят всички тези бутони и ръчки?"

Андрю - инструкторът - седна в предната част и запали самолета.

Andrew got in the front, started the plane, and said,

"Would you like to have a go at taxiing?"

Той каза: "Искаш ли да се пробваш да рулираш?"

That's when you use your feet to control the rudder pedals

Това е, когато използвате краката си, за да контролирате педалите на руля,

когато управлявате самолета на земята.

to control the airplane on the ground.

Казах, "Не, не мога да използвам краката си."

I said, "No, I can't use my legs."

Той продължи: "О!"

He went, "Oh."

Казах: "Но мога да използвам ръцете си" и той каза: "Добре"

I said, "But I can use my hands," and he said, "OK."

И така, той се насочи към пистата и натисна газта.

So he got over to the runway, and he applied the power.

Когато се отлепихме от пистата

And as we took off down the runway,

and the wheels lifted up off the tarmac, and we became airborne,

и колелата се издигнаха над асфалта, и ние полетяхме,

изживях най-невероятното усещане за свобода.

I had the most incredible sense of freedom.

And Andrew said to me,

И Андрю ми каза,

as we got over the training area,

когато се издигнахме над площта за обучение:

"Виждаш ли онази планина там?"

"You see that mountain over there?"

And I said, "Yeah."

Аз казах: "Да."

Той каза: "Ами, поеми контрола и карай към планината."

And he said, "Well, you take the controls, and you fly towards that mountain."

And as I looked up, I realized

И като погледнах нагоре, разбрах,

че той ми сочи към Сините планини,

that he was pointing towards the Blue Mountains,

where the journey had begun.

откъдето започна моето пътуване.

And I took the controls,

И аз поех контрола и вече летях.

and I was flying.

И бях много, много далече от онази болница,

And I was a long, long way from that spinal ward.

и точно тогава вече знаех, че ще бъда пилот.

I knew right then that I was going to be a pilot.

Didn't know how on Earth I'd ever pass a medical.

Изобщо не знаех как ще премина медицинския тест.

(Laughter)

But I'd worry about that later, because right now, I had a dream.

Но за това щях да се тревожа по-късно, защото точно сега имах една мечта.

И така, прибрах се у дома, извадих си дневник за обучение и си създадох план.

So I went home, I got a training diary out, and I had a plan.

And I practiced my walking as much as I could,

Започнах да се упражнявам в ходене колкото можех повече

и стигнах от положение да ме държат двама души

and I went from the point of two people holding me up ...

to one person holding me up ...

до положение да ме държи един човек,

до момента, в който можех да ходя около мебелите,

to the point where I could walk around the furniture

стига да не са много далеч един от друг.

as long as it wasn't too far apart.

And then I made great progression,

А след това постигнах голям напредък до състояние,

to the point where I could walk around the house,

в което можех да ходя около къщата, държейки се за стените,

holding onto the walls, like this.

ето така, а мама каза, че постоянно ме е следвала,

And Mom said she was forever following me,

wiping off my fingerprints.

за да бърше отпечатъците от пръстите ми. (Смях)

(Laughter)

But at least she always knew where I was.

Но така поне винаги знаеше къде бях.

(Laughter)

И така, докато докторите продължаваха да ме оперират

So while the doctors continued to operate

and put my body back together again,

и да сглобяват тялото ми отново,

I went on with my theory study.

аз се захванах с изучаване на теорията, а след това в крайна сметка

And then eventually, amazingly, I passed my pilot's medical,

и крайно удивително, взех медицинския изпит за пилот

and that was my green light to fly.

и това беше моята зелена светлина да летя.

And I spent every moment I could out at that flying school,

Прекарах всеки възможен момент в училището за пилоти,

way out of my comfort zone,

далече извън зоната си на комфорт,

all these young guys that wanted to be Qantas pilots, you know,

с всички тези млади момчета, които искаха да бъдат пилоти на Qantas,

които ме заглеждаха първо в гипсовата ми отливка,

and little old hop-along me in first my plaster cast,

and then my steel brace, my baggy overalls,

после в стоманената ми скоба, в провисналия ми гащеризон,

my bag of medication and catheters and my limp.

в торбата ми с лекарства, катетрите, и накуцването...

They use to look at me and think,

Те ме гледаха и си мислеха:

"О, тя кого си мисли, че заблуждава? Тя никога няма да може да го направи."

"Oh, who is she kidding? She's never going to be able to do this."

Понякога и аз си мислех така.

And sometimes I thought that, too.

Но това нямаше значение, защото сега имаше нещо в мен, което гореше,

But that didn't matter,

because now there was something inside that burned

that far outweighed my injuries.

и което надделяваше над моите травми.

And little goals kept me going along the way,

И малки цели, които ме крепяха по пътя,

така че в крайна сметка взех своя лиценз за частен пилот,

and eventually I got my private pilot's license.

Then I learned to navigate, and I flew my friends around Australia.

а след това се научих да навигирам и летяхме с моите приятели из Австралия.

And then I learned to fly an airplane with two engines

След това се научих да управлявам самолет с два двигателя

and I got my twin-engine rating.

и взех сертификат за двумоторен самолет.

And then I learned to fly in bad weather as well as fine weather,

След това се научих да летя в лошо време така, както и в хубаво време

и получих оценка за каране по уреди.

and got my instrument rating.

And then I got my commercial pilot's license.

И след това взех лиценз за пилот на търговски самолети.

And then I got my instructor rating.

После взех сертификат за инструктор.

And then I found myself back at that same school

След това се озовах обратно в същото училище,

where I'd gone for that very first flight,

къде бях отишла за своя първи полет,

teaching other people how to fly ...

обучавайки други хора как да летят,

just under 18 months after I'd left the spinal ward.

за по-малко от 18 месеца след като бях напуснала гръбначното отделение.

(Аплодисменти)

(Applause)

(Applause ends)

And then I thought, "Why stop there?

И тогава си помислих: "Защо да спирам дотук?

Why not learn to fly upside down?"

Защо да не се науча да летя с главата надолу?"

(Laughter)

И се научих да летя с главата надолу

And I did, and I learned to fly upside down

and became an aerobatics flying instructor.

и станах инструктор по висш пилотаж.

(Laughter)

А мама и татко? Никога не са се качвали горе.

And Mom and Dad? Never been up.

(Laughter)

Но тогава разбрах със сигурност, че въпреки че тялото ми беше ограничено,

But then I knew for certain that although my body might be limited,

it was my spirit that was unstoppable.

моят дух беше неудържим.

Философът Лао Дзъ е казал:

The philosopher Lao Tzu once said,

"Когато се освободиш от това, което си,

"When you let go of what you are,

you become what you might be."

ставаш това, което можеш да бъдеш."

I now know that it wasn't until I let go of who I thought I was

Сега знам, че докато не се бях освободила от човека, който си мислех, че бях,

that I was able to create a completely new life.

не бих могла да създам един напълно нов живот.

It wasn't until I let go of the life I thought I should have ...

Докато не се освободих от живота, който си мислех, че трябва да имам,

не можех да прегърна живота, който ме очакваше.

that I was able to embrace the life that was waiting for me.

Сега знам, че истинската ми сила

I now know that my real strength

never came from my body.

никога не дойде от моето тяло

And although my physical capabilities have changed dramatically,

и въпреки че моите физически възможности се промениха драстично,

who I am is unchanged.

това коя съм аз, остана непроменено.

The pilot light inside of me was still alight,

Пилотската светлина в мен е все още светлина,

just as it is in each and every one of us.

точно както е във всеки един от нас.

I know that I'm not my body.

Знам, че аз не съм моето тяло

And I also know that you're not yours.

и аз също знам, че вие не сте вашите тела.

И вече няма значение как изглеждаш,

And then it no longer matters what you look like,

where you come from, or what you do for a living.

от къде си или с какво се занимаваш.

All that matters is that we continue to fan the flame of humanity

Всичко, което има значение е, че ние продължаваме да разпалваме пламъка на човечеството,

като живеем живота си като максимален творчески израз

by living our lives as the ultimate creative expression

of who we really are,

на това, което наистина сме,

because we are all connected

защото всички ние сме свързани

by millions and millions of straws.

от милиони и милиони сламки,

и е време да ги свържем всички

And it's time to join those up

и да се хванем за тях.

and to hang on.

И ако искаме да се приближим към нашето общо щастие,

And if we are to move towards our collective bliss ...

време е да прехвърлим вниманието си от физическото

it's time we shed our focus on the physical

and instead embrace the virtues of the heart.

и вместо това да прегърнем добродетелите на сърцето.

So raise your straws if you'll join me.

Така че вдигнете вашите сламки, ако искате да се присъедините към мен.

(Applause)

Благодаря ви! (Аплодисменти)

Thank you.

(Applause)

Благодаря ви!

Thank you.

(Applause)