Embrace the Shake | Phil Hansen | TED Talks

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Mike Ramm Reviewer: Maya Mihaylova

So, when I was in art school,

Когато бях в художественото училище

I developed a shake in my hand,

получих тремор на ръката си

and this was the straightest line I could draw.

и това беше най-правата линия, която можех да нарисувам.

Now in hindsight, it was actually good for some things,

Сега, като си помисля, това всъщност беше добре за някои неща,

like mixing a can of paint or shaking a Polaroid,

като да смеся кутия с боя или да разклатя полароидна снимка,

but at the time this was really doomsday.

но по онова време това за мен беше Страшният съд.

This was the destruction of my dream of becoming an artist.

Това унищожи мечтата ми да стана художник.

The shake developed out of, really,

В действителност, треморът се разви в резултат на

a single-minded pursuit of pointillism,

целенасочено търсене на поантилизма,

just years of making tiny, tiny dots.

години наред правейки мънички точки.

And eventually these dots went from being perfectly round

И в един момент тези точки се превърнаха от идеално кръгли

to looking more like tadpoles, because of the shake.

в приличащи повече на попови лъжички заради тремора.

So to compensate, I'd hold the pen tighter,

Така че, за да компенсирам, започнах да държи писалката по-здраво,

and this progressively made the shake worse,

и това постепенно влоши тремора още повече,

so I'd hold the pen tighter still.

затова аз стисках писалката още по-здраво.

And this became a vicious cycle that ended up

И това се превърна в порочен цикъл, който завърши

causing so much pain and joint issues,

с много болка и проблеми със ставите,

I had trouble holding anything.

Имах проблеми да държа каквото и да е.

And after spending all my life wanting to do art,

И след като бях прекарал целия си живот искайки да правя изкуство,

I left art school, and then I left art completely.

аз напуснах художественото училище, а по-късно напуснах изкуство изобщо.

But after a few years, I just couldn't stay away from art,

Но след няколко години, аз просто не можех да стоя настрана от изкуството

and I decided to go to a neurologist about the shake

и реших да отида на невролог за този тремор

and discovered I had permanent nerve damage.

и открих, че имах трайно увреждане на нервите.

And he actually took one look at my squiggly line,

Той хвърли един поглед на моите разкривени линии

and said, "Well, why don't you just embrace the shake?"

и каза: "Ами защо просто не прегърнеш този тремор?"

So I did. I went home, I grabbed a pencil,

Така и направих. Отидох си у дома, взех един молив

and I just started letting my hand shake and shake.

и просто оставих ръката ми да трепери и да трепери.

I was making all these scribble pictures.

Така направих всички тези драсканици.

And even though it wasn't the kind of art

И макар да не е съвсем изкуство,

that I was ultimately passionate about, it felt great.

към което да изпитвам страст, се почувствах страхотно.

And more importantly, once I embraced the shake,

И по-важното е, че след като веднъж прегърнах тремора,

I realized I could still make art.

разбрах, че все още може да правя изкуство.

I just had to find a different approach

Просто трябваше да намеря различен подход

to making the art that I wanted.

към правенето на изкуството, което исках.

Now, I still enjoyed the fragmentation of pointillism,

Сега аз все още се наслаждавам на разпокъсаността на поантилизма,

seeing these little tiny dots come together

виждайки тези малки точки, които се сливат,

to make this unified whole.

за да се получи единно цяло.

So I began experimenting with other ways to fragment images

Така започнах да експериментирам с други начини за насичане на изображенията,

where the shake wouldn't affect the work,

при които треморът няма да влияе на работата,

like dipping my feet in paint and walking on a canvas,

като да си потопя краката в боя и да ходя върху платно,

or, in a 3D structure consisting of two-by-fours,

или в 3D структура, състояща се от летви,

creating a 2D image by burning it with a blowtorch.

да създавам 2D изображения чрез изгаряне с горелка.

I discovered that, if I worked on a larger scale and with bigger materials,

Открих, че, ако работя в по-голям мащаб и с по-едри материали

my hand really wouldn't hurt,

ръката ми наистина няма да ме боли,

and after having gone from a single approach to art,

а след като избягах от еднотипния подход към изкуството,

I ended up having an approach to creativity

открих своя подход към творчеството,

that completely changed my artistic horizons.

който напълно промени моите художествени хоризонти.

This was the first time I'd encountered this idea

Това беше първият път, когато се сблъсках с идеята,

that embracing a limitation could actually drive creativity.

че приемането на едно ограничение, може в действителност да отприщи творчеството.

At the time, I was finishing up school,

По това време завършвах училище

and I was so excited to get a real job and finally afford new art supplies.

и толкова исках да получа истинска работа, че да мога да си позволя нови инструменти.

I had this horrible little set of tools, and I felt like

Имах ужасно малък набор от инструменти и чувствах, че

I could do so much more with the supplies

бих могъл да направя много повече с материалите, които

I thought an artist was supposed to have.

си мислех, че един художник трябва да има.

I actually didn't even have a regular pair of scissors.

Аз даже нямах обикновени ножици.

I was using these metal shears until I stole a pair

Използвах тези метални ножици, докато не откраднах едни

from the office that I worked at.

от офиса, в който работех.

So I got out of school, I got a job, I got a paycheck,

И така, завърших училище, намерих си работа, взех заплата

I got myself to the art store,

и се озовах в магазина за художници,

and I just went nuts buying supplies.

където просто полудях да си купувам материали.

And then when I got home, I sat down

И когато се прибрах у дома, седнах

and I set myself to task to really try to create something

и си поставих задачата наистина да се опитам да създам нещо

just completely outside of the box.

напълно извън кутията.

But I sat there for hours, and nothing came to mind.

Но аз си седях с часове и нищо не ми идваше на ум.

The same thing the next day, and then the next,

Същото стана и следващия ден и на по-следващия,

quickly slipping into a creative slump.

бързо затъвайки в творчески застой.

And I was in a dark place for a long time, unable to create.

И тогава изпаднах в затъмнение за дълго време, неспособен да творя.

And it didn't make any sense, because I was finally able

В това нямаше никакъв смисъл, защото бях способен

to support my art, and yet I was creatively blank.

да поддържам моето изкуство, а въпреки това бях творчески изчерпан.

But as I searched around in the darkness,

Но докато търсех наоколо в тъмнината,

I realized I was actually paralyzed by all of the choices

разбрах, че всъщност бях парализиран от всички възможности,

that I never had before.

които никога не съм имал досега.

And it was then that I thought back to my jittery hands.

И точно тогава си спомних отново за своите нервни ръце.

Embrace the shake.

Прегърни тремора.

And I realized, if I ever wanted my creativity back,

И разбрах, че ако искам да си възвърна креативността,

I had to quit trying so hard to think outside of the box

трябваше да се откажа да се старая толкова усилено да мисля извън кутията,

and get back into it.

а да се върна обратно в нея.

I wondered, could you become more creative, then,

Чудех се можеш ли да станеш по-креативен,

by looking for limitations?

като търсиш ограниченията?

What if I could only create with a dollar's worth of supplies?

Дали мога да създам нещо с материали само за един долар?

At this point, I was spending a lot of my evenings in --

В този момент прекарвах много вечери в --

well, I guess I still spend a lot of my evenings in Starbucks —

добре де, предполагам, че все още прекарвам повечето си вечери в Старбъкс —

but I know you can ask for an extra cup if you want one,

но знам, че можете да поискате допълнителна чаша, ако ви трябва,

so I decided to ask for 50.

така че аз реших да поискам 50.

Surprisingly, they just handed them right over,

Изненадващо те просто ми ги дадоха,

and then with some pencils I already had,

и тогава с няколко молива, които имах,

I made this project for only 80 cents.

направих този проект само за 80 цента.

It really became a moment of clarification for me

Това наистина беше момент на прозрение за мен,

that we need to first be limited

че ние трябва първо да бъдем ограничени,

in order to become limitless.

за да станем безгранични.

I took this approach of thinking inside the box

Приех този подход на мислене вътре в кутията

to my canvas, and wondered what if, instead of

към моите платна и се чудех какво ще стане, ако вместо

painting on a canvas, I could only paint on my chest?

да рисувам върху платно, можех да рисувам само върху гърдите си?

So I painted 30 images, one layer at a time,

Така че аз нарисувах 30 картини,

one on top of another,

слой върху слой,

with each picture representing an influence in my life.

като всяка картина, изобразяваше някакво влияние в моя живот.

Or what if, instead of painting with a brush,

Или пък, ако, вместо да рисувам с четка,

I could only paint with karate chops? (Laughter)

можех само да рисувам с каратистки удари? (Смях)

So I'd dip my hands in paint,

Така че натопих ръцете си в боя

and I just attacked the canvas,

и просто нападнах платното.

and I actually hit so hard that I bruised a joint in my pinkie

И даже толкова силно го удрях, че чак си нараних става на кутрето

and it was stuck straight for a couple of weeks.

и трябваше да я шинираме за няколко седмици.

(Laughter) (Applause)

(Смях) (Аплодисменти)

Or, what if instead of relying on myself,

Или пък, ако вместо да разчитам на себе си,

I had to rely on other people

трябваше разчитам на други хора,

to create the content for the art?

за да създам съдържанието на своето изкуството?

So for six days, I lived in front of a webcam.

Така в продължение на шест дни живях пред уеб камера.

I slept on the floor and I ate takeout,

Спях на пода и ядях пакетирана храна,

and I asked people to call me and share a story with me

и карах хората да ми се обаждат и да споделят с мен история

about a life-changing moment.

за момент, който е променил живота им.

Their stories became the art

Техните истории станаха изкуство

as I wrote them onto the revolving canvas.

докато ги записвах върху въртящото се платно.

(Applause)

(Аплодисменти)

Or what if instead of making art to display,

Или пък, ако вместо да правя изкуство за показване,

I had to destroy it?

аз трябваше да го унищожа?

This seemed like the ultimate limitation,

Това изглеждаше като най-голямото ограничение -

being an artist without art.

да бъдеш художник без картини.

This destruction idea turned into a yearlong project

Идеята за унищожаването се превърна в проект, който отне цяла година

that I called Goodbye Art,

и аз го нарекох "Сбогом, изкуство".

where each and every piece of art had to be destroyed after its creation.

В него всяко произведение трябваше да бъде унищожено след създаването му.

In the beginning of Goodbye Art, I focused on

В началото на "Сбогом, изкуство" се фокусирах върху

forced destruction, like this image of Jimi Hendrix,

насилственото унищожаване, както при тази картина на Джими Хендрикс,

made with over 7,000 matches.

направена от над 7000 кибритени клечки.

(Laughter)

(Смях)

Then I opened it up to creating art that was destroyed naturally.

След това се отрих за създаването на изкуство, което се разрушаваше естествено.

I looked for temporary materials,

Търсех нетрайни материали,

like spitting out food --

като да плюя храна--

(Laughter) —

(Смях) —

sidewalk chalk

тебешир върху тротоар

and even frozen wine.

и дори замразено вино.

The last iteration of destruction

Последната стъпка на унищожението

was to try to produce something that didn't actually exist in the first place.

беше да се опитам да създам нещо, което изобщо не беше съществувало.

So I organized candles on a table, I lit them, and then blew them out,

Така че подредих свещи върху маса, запалих ги и след това ги издухах.

then repeated this process over and over with the same set of candles,

След това повторих този процес отново и отново със същите свещи,

then assembled the videos into the larger image.

след това събрах видео клиповете в по-голямо изображение.

So the end image was never visible as a physical whole.

Така, че крайната картина не е видима като физическо цяло.

It was destroyed before it ever existed.

Тя беше разрушена преди да се е появила.

In the course of this Goodbye Art series,

В хода на сериите "Сбогом, изкуство"

I created 23 different pieces

бях създал 23 различни произведения

with nothing left to physically display.

от които не беше останало нищо веществено за показване.

What I thought would be the ultimate limitation

Това, което мислех, че е най-голямото ограничение,

actually turned out to be the ultimate liberation,

всъщност се оказа най-голямото освобождение,

as each time I created,

тъй като всеки път, когато създавах,

the destruction brought me back to a neutral place

унищожението ме водеше обратно до неутрално място,

where I felt refreshed and ready to start the next project.

където се чувствах освежен и готов да започна следващия проект.

It did not happen overnight.

Това не се случи за една нощ.

There were times when my projects failed to get off the ground,

Имаше моменти, когато моите проекти не успяваха да се реализират

or, even worse, after spending tons of time on them

или, още по-лошо, след като прекарвах ужасно много време върху тях,

the end image was kind of embarrassing.

изображението, което се получаваше, беше смущаващо.

But having committed to the process, I continued on,

Но тъй като бях отдаден на процеса, продължавах напред

and something really surprising came out of this.

и нещо наистина изненадващо се случи.

As I destroyed each project,

Докато унищожавах всеки проект,

I was learning to let go,

аз се учех да се освобождавам -

let go of outcomes, let go of failures,

да се освобождавам от резултатите, от провалите,

and let go of imperfections.

от несъвършенствата.

And in return, I found a process of creating art

И в замяна, открих процес на създаване на изкуство,

that's perpetual and unencumbered by results.

който е постоянен и необременен от резултатите.

I found myself in a state of constant creation,

Озовах се в състояние на постоянно създаване,

thinking only of what's next

мислейки само за това, което предстои

and coming up with more ideas than ever.

и раждайки повече идеи от всякога.

When I think back to my three years away from art,

Когато си мисля за моите три години извън изкуството,

away from my dream, just going through the motions,

далеч от моята мечта, изпаднал в канавката,

instead of trying to find a different way to continue that dream,

вместо да се опитам да намеря друг начин да продължа тази мечта,

I just quit, I gave up.

аз просто се бях предал, бях се отказал.

And what if I didn't embrace the shake?

Ами ако не бях прегърнал този тремор?

Because embracing the shake for me

Защото приемането на тремора за мен

wasn't just about art and having art skills.

не беше само въпрос за изкуство и за рисуването.

It turned out to be about life, and having life skills.

Оказа се, че това е въпрос за живота и за живеенето.

Because ultimately, most of what we do

Защото в крайна сметка, повечето от това, което правим,

takes place here, inside the box, with limited resources.

се случва тук, вътре в кутията, с ограничени ресурси.

Learning to be creative within the confines of our limitations

Да се научим да бъдем креативни в рамките на нашите ограничения

is the best hope we have to transform ourselves

е най-добрата надежда, която имаме, за да променим себе си

and, collectively, transform our world.

и заедно да променим нашия свят.

Looking at limitations as a source of creativity

Гледането на ограничения като източник на креативност

changed the course of my life.

промени хода на живота ми.

Now, when I run into a barrier

Сега, когато се сблъсквам с бариера

or I find myself creatively stumped,

или изпадам в творчески блокаж,

I sometimes still struggle,

понякога все още се боря,

but I continue to show up for the process

но продължавам да поддържам процеса

and try to remind myself of the possibilities,

и да си напомням за безкрайните възможности,

like using hundreds of real, live worms to make an image,

като използването на стотици живи червеи за направата на картина,

using a pushpin to tattoo a banana,

използването на кабърче да татуирам банан,

or painting a picture with hamburger grease.

или рисуването на картина с мазнина за хамбургери.

(Laughter)

(Смях)

One of my most recent endeavors

Едно от моите най-новите начинания

is to try to translate the habits of creativity that I've learned

е да се опитам да преведа навиците на творчество, които вече научих

into something others can replicate.

в нещо, което другите хора могат да възпроизведат.

Limitations may be the most unlikely of places

Ограниченията може и да са най-неочакваните начини

to harness creativity, but perhaps

да се впрегне креативността, но може би са

one of the best ways to get ourselves out of ruts,

едни от най-добрите начини да се извадим от коловозите,

rethink categories and challenge accepted norms.

да преосмислим класификациите и да предизвикаме приетите норми.

And instead of telling each other to seize the day,

И вместо да си казваме един на друг да се възползваме от деня,

maybe we can remind ourselves every day

може би можем да си припомняме всеки ден

to seize the limitation.

да се възползваме от ограниченията.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)