Julian Baggini: Is there a real you?

Translator: Detelina Marinova Reviewer: Anton Hikov

Is there a real you?

Имаме ли истинско Аз?

This might seem to you like a very odd question.

Този въпрос може би ви се струва много странен

Because, you might ask,

и ще попитате:

how do we find the real you,

"Как да открия моето истинско Аз,

how do you know what the real you is?

как да разбера, кой наистина съм Аз?"

And so forth.

и т.н.т.

But the idea that there must be a real you,

Вярваме в идеята, че съществува истинското Аз

surely that's obvious.

и това е очевидно.

If there's anything real in the world, it's you.

Ако на света има нещо истинско, то това си ти самият.

Well, I'm not quite sure.

Е, аз не съм твърде убеден.

At least we have to understand a bit better what that means.

Би трябвало да разбираме по-добре значението на тази мисъл.

Now certainly, I think there are lots of things in our culture around us

Разбира се в нашата култура има много неща,

which sort of reinforce the idea

които ни втълпяват идеята,

that for each one of us, we have a kind of a core, an essence.

че във всеки един от нас има уникална сърцевина - същност.

There is something about what it means to be you which defines you,

Съществува нещо, което те оприличава на дефиницията за самия теб.

and it's kind of permanent and unchanging.

При това то е постоянно и не се променя.

The most kind of crude way in which we have it,

Сред обобщените методи на неговото представяне

are things like horoscopes.

са например хороскопите.

You know, people are very wedded to these, actually.

В действителност хората много държат на хороскопите.

People put them on their Facebook profile

Споделят ги на стените си във Фейсбук

as though they are meaningul,

като че ли са от особен култ.

you even know your Chinese horoscope as well.

Знаете дори хороскопа си според китайския календар.

There are also more scientific versions of this,

Съществуват и по-научни версии за представянето на Аз-а:

all sorts of ways of profiling personality type,

различни способи за създаване на персонален профил

such as the Myers-Briggs tests, for example.

като например теста на Майерс-Бригс.

I don't know if you've done those.

Не знам, дали сте правили този тест.

A lot of companies use these for recruitment.

Много фирми го прилагат при подбор на персонала.

You answer a lot of questions,

Задаваш много въпроси, отговаряш на много въпроси

and this is supposed to reveal something about your core personality.

и се предполага, че тестът разкрива нещо от твоята същност.

And of course, the popular fascination with this is enormous.

И естествено този тест има много почитатели.

In magazines like this, you'll see,

В подобни на това списания

in the bottom left corner, they'll advertise in virtually every issue

в долния ляв ъгъл винаги ще намерите реклама

some kind of personality thing.

на какво ли не от личен характер.

And if you pick up one of those magazines,

И ако сте си избрали някое подобно списание,

it's hard to resist, isn't it?

трудно ще устоите, нали?

Doing the test to find what is your learning style,

Правиш тестове, за да разбереш какъв е методът ти на учене,

what is your loving style, or what is your working style?

какъв е начинът ти на обич или какъв е стилът ти на работа.

Are you this kind of person or that?

Дали си един или друг тип човек?

So I think that we have a common-sense idea

Мисля, че всички споделяме общоприетата идея,

that there is a kind of core or essence of ourselves

че във всеки от нас съществува сърцевина - същност,

to be discovered.

която да бъде открита.

And that this is kind of a permanent truth about ourselves,

И че тя е неизменната истина за самите нас,

something that's the same throughout life.

нещо, което не се променя през целия ни живот.

Well, that's the idea I want to challenge.

Именно тази представа бих искал да провокирам.

And I have to say now, I'll say it a bit later,

Признавам и ще го повторя по-късно,

but I'm not challenging this just because I'm weird,

че не правя това просто от любопитство.

the challenge actually has a very, very long and distinguished history.

Това предизвикателство има своята дълга и уникална история.

Here's the common-sense idea.

Ето я и общо споделяната представа:

There is you.

Истинското Аз съществува.

You are the individuals you are, and you have this kind of core.

Вие сте личностите, които сте и притежавате своя същност.

Now in your life, what happens is that you, of course,

Разбира се, с течение на живота се случва да натрупвате

accumulate different experiences and so forth.

различни познания и опит.

So you have memories,

Имате спомени

and these memories help to create what you are.

и именно те помагат за създаването на вас самите.

You have desires, maybe for a cookie,

Имате желания - например за нещо сладко,

maybe for something that we don't want to talk about

или пък за нещо, което не е прилично да обсъждаме

at 11 o'clock in the morning in a school.

в училище в 11 часа преди обед.

You will have beliefs.

Имате своите вярвания.

This is a number plate from someone in America.

На някои американци това им личи по регистрационните номера.

I don't know whether this number plate, which says "messiah 1,"

Не знам, дали този, който означава "МЕСИЯТА 1",

indicates that the driver believes in the messiah,

предполага, че шофьорът вярва в месията

or that they are the messiah.

или че самият той е месията.

Either way, they have beliefs about messiahs.

И в двата случая имаме вяра в съществуването на месия.

We have knowledge.

Разполагаме със знания.

We have sensations and experiences as well.

Също така имаме усещания и преживявания.

It's not just intellectual things.

Не всичко се свежда само до интелект.

So this is kind of the common-sense model, I think,

Според мен така се определя общия модел

of what a person is.

на истинското Аз за всеки човек.

There is a person who has all the things that make up our life experiences.

Така се получава личност, която притежава всичко, формиращо житейския ни опит.

But the suggestion I want to put to you today

Но бих искал да споделя с вас предположението,

is that there's something fundamentally wrong with this model.

че в този модел изконно е заложено нещо погрешно.

And I can show you what's wrong with one click.

И само с едно щракване мога да ви посоча грешката.

Which is there isn't actually a "you" at the heart of all these experiences.

А именно - не съществува истинско Аз в сърцевината на целия този житейски опит.

Strange thought? Well, maybe not.

Странна презумпция? Може би не.

What is there, then?

А какво е това тогава?

Well, clearly there are memories, desires, intentions, sensations,

Със сигурност има спомени, желания

and so forth.

намерения, усещания и т.н.т.

But what happens is these things exist,

Но в действителност всички те съществуват

and they're kind of all integrated,

и са част от общото.

they're overlapped, they're connected in various different ways.

Те са преплетени, свързани по най-различни начини.

They're connecting partly, and perhaps even mainly,

Свързват се частично или пък изцяло,

because they all belong to one body and one brain.

защото всички принадлежат на едно тяло и един разум.

But there's also a narrative, a story we tell about ourselves,

Но съществува и описание, което разказваме за самите себе си,

the experiences we have when we remember past things.

за нашите опит и преживявания, припомняйки си миналото.

We do things because of other things.

Правим едно нещо заради друго нещо.

So what we desire is partly a result of what we believe,

Така че нашите желания, са донякъде резултат от нашите вярвания.

and what we remember is also informing us what we know.

А това, което запомняме, ни показва и какво знаем.

And so really, there are all these things,

Всички тези неща като вярванията,

like beliefs, desires, sensations, experiences,

желанията, чувствата, преживяванията

they're all related to each other,

са свързани помежду си

and that just is you.

и формират теб.

In some ways, it's a small difference from the common-sense understanding.

От една страна има малка разлика от общоприетото разбиране.

In some ways, it's a massive one.

От друга - има голяма разлика.

It's the shift between thinking of yourself

Тя се крие в смяната на възприятията за вас:

as a thing which has all the experiences of life,

като за същество, набиращо житейски опит.

and thinking of yourself as simply that collection

и мислейки за вас като събраното богатство

of all experiences in life.

от целия житейски опит.

You are the sum of your parts.

Ти си сборът от всички твои части.

Now those parts are also physical parts, of course,

Тези части, разбира се, са и физически:

brains, bodies and legs and things,

мозък, тяло, крака и други.

but they aren't so important, actually.

Но в действителност те не са толкова важни.

If you have a heart transplant, you're still the same person.

Оставаш си същата личност и след трансплантация на сърце.

If you have a memory transplant, are you the same person?

Но ако ти трансплантират памет, дали ще си същият човек?

If you have a belief transplant, would you be the same person?

Ако ти трансплантират вярвания? дали би бил същият човек?

Now this idea, that what we are, the way to understand ourselves,

Идеята, че ние не сме постоянни същества,

is as not of some permanent being, which has experiences,

които имат опит, а сме по-скоро същества,

but is kind of a collection of experiences,

създадени от събирането на опита,

might strike you as kind of weird.

може и да ви се строи странна.

But actually, I don't think it should be weird.

Но не би трябвало.

In a way, it's common sense.

Защото донякъде тя е съвсем логична.

Because I just invite you to think about, by comparison,

Приканвам ви да се замислите за сравнение

think about pretty much anything else in the universe,

с каквото и да е от Вселената,

maybe apart from the very most fundamental forces or powers.

дори и най-отдалеченото от фундаменталните сили.

Let's take something like water.

Да поговорим например за водата.

Now my science isn't very good.

Не съм много добър в науките.

We might say something like water has two parts hydrogen

Например казваме, че водната молекула притежава

and one parts oxygen, right?

два атома водород и един - кислород, нали?

We all know that.

Всички знаем това.

I hope no one in this room thinks that what that means

Надявам се няма хора, за които

is there is a thing called water, and attached to it

има нещо, наречено вода и към него има прикачени

are hydrogen and oxygen atoms,

водородни и кислородни атоми.

and that's what water is.

И че това представлява водата.

Of course we don't.

Никой не мисли така.

We understand, very easily, very straightforwardly,

Ние разбираме много лесно и ясно,

that water is nothing more

че водата не е нищо повече

than the hydrogen and oxygen molecules suitably arranged.

от подходящо свързани въглеродни и кислородни молекули.

Everything else in the universe is the same.

Така е и всичко останало във Вселената.

There's no mystery about my watch, for example.

Няма никаква скрита мистерия в часовника ми например.

We say the watch has a face, and hands,

Казваме, че часовникът има циферблат и стрелки,

and a mechanism and a battery,

механизъм и батерия.

But what we really mean is,

И имаме предвид,

we don't think there is a thing called the watch

че няма нещо, наречено часовник,

to which we then attach all these bits.

към което след това да прикачваме всички тези части.

We understand very clearly that you get the parts of the watch,

Подразбираме ясно, че имаме части на часовника,

you put them together, and you create a watch.

които сглобяваме и създаваме часовник.

Now if everything else in the universe is like this,

Ако във Вселената всичко останало е устроено така,

why are we different?

защо тогава се различаваме един от друг?

Why think of ourselves

Защо възприемаме себе си

as somehow not just being a collection of all our parts,

като нещо различно от сбора на всички наши части

but somehow being a separate, permanent entity which has those parts?

и като отделна, постоянна единица, която притежава тези части?

Now this view is not particularly new, actually.

Този възглед в действителност не е нов.

It has quite a long lineage.

Има доста дълга история.

You find it in Buddhism,

Ще го откриете в Будизма,

you find it in 17th, 18th-century philosophy

ще го откриете и във философията на 17-ти и 18-ти век

going through to the current day, people like Locke and Hume.

и така до днес, според личности като Лок и Хюм.

But interestingly, it's also a view

Любопитното е, че този възглед

increasingly being heard reinforced by neuroscience.

все по-често се застъпва в неврологията.

This is Paul Broks, he's a clinical neuropsychologist,

Това е Пол Брокс, невропсихолог,

and he says this:

който казва:

"We have a deep intuition that there is a core,

"Дълбоко вярваме, че имаме сърцевина, наша същност.

an essence there, and it's hard to shake off,

И е трудно да разклатиш това убеждение.

probably impossible to shake off, I suspect.

Може би и дори невъзможно, предполагам.

But it's true that neuroscience shows that there is no centre in the brain

Но в действителност неврологията доказва, че в мозъка няма център,

where things do all come together."

в който всички части се събират."

So when you look at the brain,

Така че, когато разглеждате мозъка

and you look at how the brain makes possible a sense of self,

и как той разпознава себе си,

you find that there isn't a central control spot in the brain.

ще откриете, че в него няма контролен център.

There is no kind of center where everything happens.

Няма централна точка, в която се случва всичко.

There are lots of different processes in the brain,

В мозъка се осъществяват много и различни процеси,

all of which operate, in a way, quite independently.

всеки от които се случва донякъде самостоятелно.

But it's because of the way that they relate

Но от начина, по който те се свързват,

that we get this sense of self.

ние придобиваме усещането за нас самите.

The term I use in the book, I call it the ego trick.

Терминът, с който назовавам това в книгата си, е "его-трик".

It's like a mechanical trick.

Това е като обикновен фокус.

It's not that we don't exist,

Не се състои в предположението, че не съществуваме.

it's just that the trick is to make us feel that inside of us

Фокусът е в това да усетим, че вътре в нас съществува

is something more unified than is really there.

нещо много по-обединено, отколкото ни изглежда.

Now you might think this is a worrying idea.

Може би ще си помислите, че този възглед е погрешен.

You might think that if it's true,

Може би ще си помислите, че ако това е вярно,

that for each one of us there is no abiding core of self,

то тогава никой от нас няма обединяващо ядро,

no permanent essence,

няма постоянна същност.

does that mean that really, the self is an illusion?

И тогава това наистина ли означава, че Аз-ът е илюзия?

Does it mean that we really don't exist?

Означава ли, че в действителност не съществуваме?

There is no real you.

Че няма истинско Аз?

Well, a lot of people actually do use this talk of illusion and so forth.

Много хора наистина използват тази беседа за илюзията.

These are three psychologists, Thomas Metzinger, Bruce Hood,

Трима психолози - Томас Мецингер, Брус Худ,

Susan Blackmore,

Сюзън Блекмор,

a lot of these people do talk the language of illusion,

и много други хора като тях владеят езика на илюзията.

the self is an illusion, it's a fiction.

Аз-ът е илюзия, измислица.

But I don't think this is a very helpful way of looking at it.

Но според мен тази представа не помага особено много.

Go back to the watch.

The watch isn't an illusion, because there is nothing to the watch

Нека се върнем на часовника.

Часовникът не е илюзия, защото в часовника няма нищо друго

other than a collection of its parts.

освен събраните му части.

In the same way, we're not illusions either.

По същия начин и ние не сме илюзия.

The fact that we are, in some ways, just this very, very complex collection,

Фактът, че в известна степен представляваме една много сложна

ordered collection of things,

и подредена колекция,

does not mean we're not real.

не означава, че не сме истински.

I can give you a very sort of rough metaphor for this.

Мога да ви го опиша с една простичка метафора.

Let's take something like a waterfall.

Нека да си представим един водопад.

These are the Iguazu Falls, in Argentina.

Например водопадът Игуасу в Аржентина.

Now if you take something like this,

Имайки предвид нещо като един водопад

you can appreciate the fact that in lots of ways,

веднага в съзнанието ви изниква асоциацията

there's nothing permanent about this.

за липса на постоянство,

For one thing, it's always changing.

за непрекъсната промяна.

The waters are always carving new channels.

Водата винаги си проправя нови канали.

with changes and tides and the weather,

С промените на климата и на приливите

some things dry up, new things are created.

някои неща умират, други се появяват.

Of course the water that flows through the waterfall

Разбира се, стичащата се вода по водопада

is different every single instance.

е различна във всеки един миг.

But it doesn't mean that the Iguazu Falls are an illusion.

Но това не означава, че водопадът Игуасу е илюзия.

It doesn't mean it's not real.

Не означава, че не е истински.

What it means is we have to understand what it is

Това, което означава, е, че трябва да го приемем

as something which has a history,

като нещо, което има своята история

has certain things that keep it together,

и своите елементи и сили, които го правят цял,

but it's a process, it's fluid, it's forever changing.

но и като един процес - течност, която непрекъснато се променя.

Now that, I think, is a model for understanding ourselves,

Според мен това е най-удачният пример за описанието на самите нас.

and I think it's a liberating model.

Един освобождаващ модел.

Because if you think that you have this fixed, permanent essence,

Защото, ако приемате, че имате тази фиксирана, постоянна същност,

which is always the same, throughout your life, no matter what,

която не се променя през целия ви живот,

in a sense you're kind of trapped.

ще живеете с усещането, че сте затворени в следния капан:

You're born with an essence,

Родени сте със същност -

that's what you are until you die,

това е, което сте, докато умрете,

if you believe in an afterlife, maybe you continue.

а ако вярвате в задгробния живот - продължавате с нея.

But if you think of yourself as being, in a way,

Но ако не се възприемате като постоянно същество,

not a thing as such, but a kind of a process,

а по-скоро като вид процес,

something that is changing,

който непрекъснато се променя,

then I think that's quite liberating.

то ще се почувствате свободни.

Because unlike the the waterfalls,

Защото за разлика от водопадите,

we actually have the capacity to channel

притежаваме способността да направляваме

the direction of our development for ourselves to a certain degree.

посоката на нашето развитие до определена степен.

Now we've got to be careful here, right?

Тук трябва да сме много внимателни, нали?

If you watch the X-Factor too much, you might buy into this idea

Ако често сте гледали Х-фактор, може би сте повярвали в идеята,

that we can all be whatever we want to be.

че можем да сме всичко, което искаме да сме.

That's not true.

Това не е вярно.

I've heard some fantastic musicians this morning,

Тази сутрин слушах прекрасни музиканти

and I am very confident that I could in no way be as good as them.

и съм твърдо убеден, че никога няма да стана толкова добър както тях.

I could practice hard and maybe be good,

Мога да се упражнявам упорито и постоянно,

but I don't have that really natural ability.

но не притежавам природния талант.

There are limits to what we can achieve.

Съществуват граници на постижимото от нас.

There are limits to what we can make of ourselves.

Съществуват граници на това, което можем да бъдем.

But nevertheless, we do have this capacity

Въпреки това обаче притежаваме

to, in a sense, shape ourselves.

способността да оформяме себе си.

The true self, as it were then,

Тогава истинското Аз

is not something that is just there for you to discover,

не е нещо, което си стои и чака да го откриете.

you don't sort of look into your soul and find your true self,

Не откривате самите себе си, вглеждайки се в душата си.

What you are partly doing, at least,

Това, което донякъде правите,

is actually creating your true self.

е да създавате истинските самите себе си.

And this, I think, is very, very significant,

Според мен това е от огромно значение

particularly at this stage of life you're at.

особено в настоящия етап на живота ви.

You'll be aware of the fact

Ще осъзнаете, колко много

how much of you changed over recent years.

сте се променили през последните години.

If you have any videos of yourself, three or four years ago,

Ако гледате някой клип с вас от преди 3-4 години,

you probably feel embarrassed because you don't recognize yourself.

сигурно ще изпитате срам, защото няма да се познаете.

So I want to get that message over, that what we need to do

Бих искал да отправя следното послание:

is think about ourselves as things that we can shape,

нека мислим за себе си като нещо, което можем да оформяме,

and channel and change.

направляваме и променяме.

This is the Buddha, again:

Ето отново е Буда:

"Well-makers lead the water,

"Строителите на кладенци направляват водата,

fletchers bend the arrow,

ковачите огъват лъковете,

carpenters bend a log of wood,

дърводелците извиват дървото,

wise people fashion themselves."

мъдреците кроят самите себе си."

And that's the idea I want to leave you with,

Бих искал да ви оставя с мисълта,

that your true self is not something that you will have to go searching for,

че истинското ви Аз не е нещо, което трябва да търсите

as a mystery, and maybe never ever find.

като дълбоко тайнство и което може би никога няма да откриете.

To the extent you have a true self,

В известна степен вие притежавате истинско Аз -

it's something that you in part discover,

това е нещо, което от една страна откривате,

but in part create.

а от друга - сами създавате.

and that, I think, is a liberating and exciting prospect.

И мисля, че това е освобождаваща и вълнуваща мисъл.

Thank you very much.

Благодаря ви много.