The gift and power of emotional courage | Susan David

Translator: Magdalena Georgieva Reviewer: Tihomir Todorov

Hello, everyone.

Здравейте всички.

Sawubona.

Sawubona.

In South Africa, where I come from,

В Южна Африка, откъдето идвам,

"sawubona" is the Zulu word for "hello."

"sawubona" е думата "здравей" на езика Зулу.

There's a beautiful and powerful intention behind the word

Зад думата стои красив и силен замисъл,

because "sawubona" literally translated means,

тъй като в буквален превод "sawubona" означава

"I see you, and by seeing you, I bring you into being."

"Виждам те, а виждайки те аз те създавам."

So beautiful, imagine being greeted like that.

Толкова красиво. Представете си такова посрещане.

But what does it take in the way we see ourselves?

Но какво определя как ние виждаме себе си?

Our thoughts, our emotions and our stories

Нашите мисли, нашите емоции и нашите истории,

that help us to thrive

помагащи ни да се развиваме

in an increasingly complex and fraught world?

в един постоянно осложняващ се и неспокоен свят?

This crucial question has been at the center of my life's work.

Този повратен въпрос е бил в основата на цялата ми работа досега.

Because how we deal with our inner world drives everything.

Защото от това, как се справяме с вътрешния ни свят, зависи всичко.

Every aspect of how we love, how we live,

Всеки аспект на това как обичаме, как живеем,

how we parent and how we lead.

що за родители и лидери сме.

The conventional view of emotions as good or bad,

Конвенционалното възприемане на емоциите като лоши или добри,

positive or negative,

положителни или отрицателни

is rigid.

е праволинейно.

And rigidity in the face of complexity is toxic.

А тази строгост, изправена пред тяхната сложност, е токсична.

We need greater levels of emotional agility

Това, от което се нуждаем, за да сме наистина гъвкави и устойчиви,

for true resilience and thriving.

е добре развита емоцинолна ловкост.

My journey with this calling

Моите стъпки в тази посока

began not in the hallowed halls of a university,

не започнаха в празните университетски коридори,

but in the messy, tender business of life.

а с пример от разбъркания и крехък живот.

I grew up in the white suburbs of apartheid South Africa,

Израснах в покрайнините на "белите" през апартейда в Южна Африка,

a country and community committed to not seeing.

в страна и общество, посветили се на това да не виждат.

To denial.

На отричането.

It's denial that makes 50 years of racist legislation possible

Отричането е това, което прави 50 години на расистко законодателство възможни,

while people convince themselves that they are doing nothing wrong.

докато хората убеждават себе си, че не извършват нищо лошо.

And yet, I first learned of the destructive power of denial

И все пак, за пръв път научих за унищожителната сила на отричането

at a personal level,

чрез личния си опит,

before I understood what it was doing to the country of my birth.

преди дори да разбера какво причинява то на страната, в която съм родена.

My father died on a Friday.

Баща ми почина през един петък.

He was 42 years old and I was 15.

Той беше на 42, а аз - на 15.

My mother whispered to me to go and say goodbye to my father

Майка ми прошепна да отида и да си взема довиждане с баща си

before I went to school.

преди да отида на училище.

So I put my backpack down and walked the passage that ran through

Така че свалих раницата си и прекосих коридора, който водеше

to where the heart of our home my father lay dying of cancer.

към мястото, където сърцето на дома ни, моят баща, умираше от рак.

His eyes were closed, but he knew I was there.

Очите му бяха затворени, но той знаеше, че съм там.

In his presence, I had always felt seen.

В негово присъствие винаги се чувствах значима.

I told him I loved him,

Казах му, че го обичам,

said goodbye and headed off for my day.

взех си довиждане и продължих деня си.

At school, I drifted from science to mathematics to history to biology,

В училище препусках от наука към математика, от история към биология

as my father slipped from the world.

докато баща ми си отиваше от този свят.

From May to July to September to November,

От май до юли, от септември до ноември,

I went about with my usual smile.

продължавах да нося типичната си усмивка.

I didn't drop a single grade.

Не пропуснах нито един час.

When asked how I was doing, I would shrug and say, "OK."

Когато ме питаха как съм, свивах рамене и отвръщах "Добре".

I was praised for being strong.

Хвалеха ме за това колко съм силна.

I was the master of being OK.

Бях експерт в това да си "добре".

But back home, we struggled --

Но обратно вкъщи всички страдахме.

my father hadn't been able to keep his small business going

Баща ми не беше съумял да запази малкия си бизнес

during his illness.

по време на боледуването.

And my mother, alone, was grieving the love of her life

А майка ми, съвсем сама, скърбеше за любовта на живота си,

trying to raise three children,

опитвайки да отгледа три деца,

and the creditors were knocking.

докато кредиторите чукат на вратата.

We felt, as a family, financially and emotionally ravaged.

Ние, като семейство, се чувствахме финансово и емоционално опустошени.

And I began to spiral down, isolated, fast.

И аз започнах да се сгромолясвам - усамотено, бързо.

I started to use food to numb my pain.

Започнах да използвам храната за притъпяване на болката.

Binging and purging.

Преяждане и повръщане.

Refusing to accept the full weight of my grief.

Отказвайки да приема пълната сила на собствената си тъга.

No one knew, and in a culture that values relentless positivity,

Никой не знаеше, а и в култура, която цени неуморния позитивизъм,

I thought that no one wanted to know.

смятах, че никой не би искал да разбира.

But one person did not buy into my story of triumph over grief.

Но един човек отказа да повярва на историята за моя триумф над скръбта.

My eighth-grade English teacher fixed me with burning blue eyes

Учителката ми по анлгийски в осми клас ме изгледа с изгарящите си сини очи,

as she handed out blank notebooks.

подавайки ни празни тетрадки.

She said, "Write what you're feeling.

Каза ни: "Пишете за това как се чувствате.

Tell the truth.

Казвайте истината.

Write like nobody's reading."

Пишете все едно никой няма да го прочете."

And just like that,

И просто така

I was invited to show up authentically to my grief and pain.

получих възможност да се отдам на мъката и болката си.

It was a simple act

Беше нещо толкова просто,

but nothing short of a revolution for me.

но за мен беше чисто и просто революция.

It was this revolution that started in this blank notebook

Точно тази революция, която започна в тази празна тетрадка

30 years ago

преди 30 години,

that shaped my life's work.

очерта това, което правя през целия си живот.

The secret, silent correspondence with myself.

Тайната, тиха кореспонденция с мен самата.

Like a gymnast,

Като една гимнастичка

I started to move beyond the rigidity of denial

започнах да избутвам цялата твърдост на отричането

into what I've now come to call

към нещо, което сега наричам

emotional agility.

емоционална ловкост.

Life's beauty is inseparable from its fragility.

Красотата на живота е неделима от неговата крехкост.

We are young until we are not.

Млади сме докато не спрем да бъдем такива.

We walk down the streets sexy

Вървим по улиците, чувствайки се секси,

until one day we realize that we are unseen.

докато един ден не осъзнаем, че никой не ни забелязва.

We nag our children and one day realize

Пришпорваме децата си, а един ден осъзнаваме,

that there is silence where that child once was,

че там, където това дете е било, сега има тишина

now making his or her way in the world.

докато то проправя пътя си в света.

We are healthy until a diagnosis brings us to our knees.

Здрави сме докато една диагноза не ни постави на колене.

The only certainty is uncertainty,

Сигурна е единствено несигурността,

and yet we are not navigating this frailty successfully or sustainably.

и все пак ние не съумяваме успешно и устойчиво да се справим с тази слабост.

The World Health Organization tells us that depression

Според Световната здравна организация депресията

is now the single leading cause of disability globally --

днес е най-разпространеното заболяване в световен мащаб,

outstripping cancer,

изпреварвайки рака,

outstripping heart disease.

изпреварвайки сърдечните болести.

And at a time of greater complexity,

Във време на сложни взаимовръзки,

unprecedented technological, political and economic change,

безпрецедентни технологични, политически и икономически промени

we are seeing how people's tendency

виждаме как тенденцията сред хората

is more and more to lock down into rigid responses to their emotions.

е все по-задълбочаваща се строгост като отговор на емоциите ни.

On the one hand we might obsessively brood on our feelings.

От една страна сме склонни маниакално да се отдаваме на чувствата си.

Getting stuck inside our heads.

Да зацикляме върху мислите си.

Hooked on being right.

Обсебени да бъдем прави.

Or victimized by our news feed.

Или превърнати в жертва чрез новините.

On the other, we might bottle our emotions,

А от друга - потискаме емоциите си,

pushing them aside

избутвайки ги настрана

and permitting only those emotions deemed legitimate.

и оставяйки само тези от тях, които смятаме за основателни.

In a survey I recently conducted with over 70,000 people,

В изследване, което проведох наскоро сред 70 000 души,

I found that a third of us --

открих, че една трета от нас,

a third --

една трета,

either judge ourselves for having so-called "bad emotions,"

осъждаме себе си заради така наречените "лоши емоции"

like sadness,

като тъга,

anger or even grief.

гняв или дори мъка.

Or actively try to push aside these feelings.

Или активно се опитваме да оставим настрана тези чувства.

We do this not only to ourselves,

Причиняваме го не само на себе си,

but also to people we love, like our children --

но също и на тези, които обичаме - като децата ни.

we may inadvertently shame them out of emotions seen as negative,

Без да искаме ги караме да се срамуват от емоции, които виждаме като отрицателни,

jump to a solution,

измисляме решение,

and fail to help them

без да им помогнем

to see these emotions as inherently valuable.

да видят тези емоции като ценни по своята същност.

Normal, natural emotions are now seen as good or bad.

Днес на нормални, естествени емоции се гледа като на добри или лоши.

And being positive has become a new form of moral correctness.

Това да бъдем позитивни се превърна в нова форма на морална правота.

People with cancer are automatically told to just stay positive.

Автоматично казваме на болните от рак просто да бъдат положителни.

Women, to stop being so angry.

На жените - да спрат да бъдат толкова гневни.

And the list goes on.

Списъкът продължава.

It's a tyranny.

Това е тирания.

It's a tyranny of positivity.

Тирания на позитивизма.

And it's cruel.

Освен това е жестоко,

Unkind.

грубо

And ineffective.

и неефективно.

And we do it to ourselves,

Причиняваме го на себе си,

and we do it to others.

причиняваме го и на останалите.

If there's one common feature

Ако има една обща черта

of brooding, bottling or false positivity, it's this:

между вглъбяваето, или потискането, или лъжливия позитивизъм, тя би била в това:

they are all rigid responses.

те всички са праволинейни.

And if there's a single lesson we can learn

А единственият урок за научаване

from the inevitable fall of apartheid

от неизбежното разпадане на апартейда

it is that rigid denial doesn't work.

е този, че крайното отричане не работи.

It's unsustainable.

То е неустойчиво -

For individuals, for families,

за личностите, за семействата,

for societies.

за обществата.

And as we watch the ice caps melt,

А да гледаме как снежните шапки се топят

it is unsustainable for our planet.

е неустойчиво за нашата планета.

Research on emotional suppression shows

Изледвания върху потискането на емоциите

that when emotions are pushed aside or ignored,

показват, че когато те биват изтласквани настрана или игнорирани,

they get stronger.

стават по-силни.

Psychologists call this amplification.

Психолозите наричат това усилване.

Like that delicious chocolate cake in the refrigerator --

Като онази вкусна шоколадова торта в хладилника -

the more you try to ignore it ...

колкото повече я игнорирате,

(Laughter)

(Смях)

the greater its hold on you.

толкова повече тя ви привлича.

You might think you're in control of unwanted emotions when you ignore them,

Може би смятате, че като игнорирате нежеланите емоции, вие ги контролирате,

but in fact they control you.

но всъщност те контролират вас.

Internal pain always comes out.

Вътрешната болка винаги излиза наяве.

Always.

Винаги.

And who pays the price?

А кой плаща цената?

We do.

Ние.

Our children,

Децата ни,

our colleagues,

колегите ни,

our communities.

нашата общност.

Now, don't get me wrong.

Не ме разбирайте погрешно.

I'm not anti-happiness.

Не съм против щастието.

I like being happy.

Харесва ми да съм щастлива.

I'm a pretty happy person.

Аз съм един доста щастлив човек.

But when we push aside normal emotions to embrace false positivity,

Но избутвайки встрани нормалните емоции, за да прегърнем фалшивия позитивизъм,

we lose our capacity to develop skills to deal with the world as it is,

ние губим способността да развиваме умения,

с които да се справим със света такъв какъвто е,

not as we wish it to be.

а не какъвто на нас ни се иска.

I've had hundreds of people tell me what they don't want to feel.

Стотици хора са ми казвали какво не желаят да чувстват.

They say things like,

Казват неща като:

"I don't want to try because I don't want to feel disappointed."

"Не искам да опитам, защото не искам да се чувствам разочарован."

Or, "I just want this feeling to go away."

Или "Просто искам това чувство да си отиде."

"I understand," I say to them.

"Разбирам", казвам,

"But you have dead people's goals."

"Но това са целите на един мъртъв човек."

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Аплодисменти)

Only dead people

Само мъртвите хора

never get unwanted or inconvenienced by their feelings.

не изпитват нежелание или неудобство от чувствата си.

(Laughter)

(Смях)

Only dead people never get stressed,

Само мъртвите хора никога не се стресират,

never get broken hearts,

нямат разбито сърце,

never experience the disappointment that comes with failure.

никога не изпитват разочарованието, което идва заедно с провала.

Tough emotions are part of our contract with life.

Трудните емоции са част от договора ни с живота.

You don't get to have a meaningful career

Никой не получава смислена кариера,

or raise a family

създава семейство

or leave the world a better place

или оставя този свят едно по-добро място

without stress and discomfort.

без стрес и дискомфорт.

Discomfort is the price of admission to a meaningful life.

Дискомфортът е цената на достъпа до смислен живот.

So, how do we begin to dismantle rigidity

Та, как започваме да събаряме тази строгост,

and embrace emotional agility?

приемайки емоционалната ловкост?

As that young schoolgirl,

Като малко момиче в училище,

when I leaned into those blank pages,

залягайки над онези празни страници,

I started to do away with feelings

започнах да се разграничавам

of what I should be experiencing.

от това какво трябва да чувствам,

And instead started to open my heart to what I did feel.

а вместо това започнах да отварям сърцето си

за това, което наистина чувствах.

Pain.

Болка,

And grief.

скръб,

And loss.

загуба

And regret.

и съжаление.

Research now shows

Настояще изследване показва,

that the radical acceptance of all of our emotions --

че радикалното приемане на нашите емоции,

even the messy, difficult ones --

дори разбъраканите и трудни такива,

is the cornerstone to resilience, thriving,

е крайъгълният камък за възстановяването, просперитета

and true, authentic happiness.

и истинското, неподправено щастие.

But emotional agility is more that just an acceptance of emotions.

Но емоционалната ловкост е повече от това просто да приемем емоциите.

We also know that accuracy matters.

Знаем още, че точността също е от значение.

In my own research, I found that words are essential.

В мое лично проучване открих, че думите са от съществено значение.

We often use quick and easy labels to describe our feelings.

Ние често използаме бързи и лесни етикети, за да опишем чувствата си.

"I'm stressed" is the most common one I hear.

"Стресиран съм" е това, което чувам най-често.

But there's a world of difference between stress and disappointment

Но съществува цял един свят разлика между стрес и разочарование

or stress and that knowing dread of "I'm in the wrong career."

или стрес и познатия страх от "Това е грешната кариера за мен."

When we label our emotions accurately,

Когато правилно определяме емоциите си,

we are more able to discern the precise cause of our feelings.

ние можем по-добре да различим точната причина за чувствата си.

And what scientists call the readiness potential in our brain

Или това, което учените наричат потенциал за готовност

в нашия мозък,

is activated, allowing us to take concrete steps.

се активира, позволявайки ни да преприемем конкретни стъпки.

But not just any steps -- the right steps for us.

Но не просто някакви стъпки, а правилните за нас стъпки.

Because our emotions are data.

Защото нашите емоции са данни.

Our emotions contain flashing lights to things that we care about.

Емоциите ни представляват мигащи лампички за неща, за които ни е грижа.

We tend not to feel strong emotion

Склонни сме да не изпитваме силни емоции

to stuff that doesn't mean anything in our worlds.

за неща, които не значат нищо в нашия свят.

If you feel rage when you read the news,

Ако изпитвате гняв докато четете новините,

that rage is a signpost, perhaps, that you value equity and fairness --

този гняв вероятно е сигнал, че вие цените справедливостта и честността

and an opportunity to take active steps

и е възможност да направите активни стъпки

to shape your life in that direction.

към това да насочите живота си в такава посока.

When we are open to the difficult emotions,

Когато сме отворени към трудните емоции,

we are able to generate responses that are values-aligned.

можем да генерираме отговор, обвързан с ценности.

But there's an important caveat.

Но има едно важно уточенение.

Emotions are data, they are not directives.

Емоциите са данни, те не са директиви.

We can show up to and mine our emotions for their values

Можем да се изправим пред емоциите си или да се заровим в тяхната стойност

without needing to listen to them.

без да се налага да се вслушваме в тях.

Just like I can show up to my son in his frustration with his baby sister --

Точно както аз мога да приема негодуванието на сина ми заради по-малката му сестра,

but not endorse his idea that he gets to give her away

без да одобрявам идеята му да я даде

to the first stranger he sees in a shopping mall.

на първия непознат, който види в търговския център.

(Laughter)

(Смях)

We own our emotions, they don't own us.

Ние притежаваме емоциите си, а не обратното.

When we internalize the difference between how I feel in all my wisdom

Когато усвоим разликата между това, как се чувствам

and what I do in a values-aligned action,

и как постъпвам в ситуация, определяна от ценности,

we generate the pathway to our best selves

създаваме път към нашето най-добро "Аз"

via our emotions.

чрез емоциите си.

So, what does this look like in practice?

А как изглежда това на практика?

When you feel a strong, tough emotion,

Когато изпитвате силна, трудна емоция,

don't race for the emotional exits.

не се втурвайте към емоционалния изход.

Learn its contours, show up to the journal of your hearts.

Опознайте очертанието й, приемете пътуването из сърцето си.

What is the emotion telling you?

Какво ви казва тази емоция?

And try not to say "I am," as in, "I'm angry" or "I'm sad."

Опитайте да не казвате "Аз съм", като "Аз съм ядосан" или "Аз съм тъжен".

When you say "I am"

Използвайки "Аз съм",

it makes you sound as if you are the emotion.

изглеждате така все едно вие сте самата емоция,

Whereas you are you, and the emotion is a data source.

докато вие сте себе си, а емоцията е източник на данни.

Instead, try to notice the feeling for what it is:

Всъщност, опитайте да определите какво точно чувствате:

"I'm noticing that I'm feeling sad"

"Забелязвам, че се чувствам тъжен"

or "I'm noticing that I'm feeling angry."

или "Забелязвам, че се чувствам гневен".

These are essential skills for us,

Това са жизненоважни умения за нас,

our families, our communities.

за семействата ни, за нашата общност.

They're also critical to the workplace.

Освен това са изключително важни на работното ни място.

In my research,

В моето проучване,

when I looked at what helps people to bring the best of themselves to work,

когато се вгледах в това какво помага на хората да покажат най-доброто от себе си там,

I found a powerful key contributor:

открих мощен и ключов елемент:

individualized consideration.

зачитане на индивидуалността.

When people are allowed to feel their emotional truth,

Когато на хората е позволено да чувстват своята емоционална истина,

engagement, creativity and innovation flourish in the organization.

обвързаността, креативността и иновациите процъфтяват в организацията.

Diversity isn't just people,

Разнообразието не идва само от хората.

it's also what's inside people.

То е това, което се намира у самите хора.

Including diversity of emotion.

Включително разнообразието от емоции.

The most agile, resilient individuals, teams,

Най-гъвкавите и приспособими личности, отбори,

organizations, families, communities

организации, семейства, общности

are built on an openness to the normal human emotions.

са изградени върху разбирането на нормалните, човешки емоции.

It's this that allows us to say,

Точно то ни позволява да се запитаме

"What is my emotion telling me?"

"Какво ми казва моята емоция?",

"Which action will bring me towards my values?"

"Кое мое действие ще ме отведе към моите ценности?",

"Which will take me away from my values?"

"Кое ще ме отдалечи от ценностите ми?"

Emotional agility is the ability to be with your emotions

Емоционалната ловкост е умението да подхождаме към емоциите си

with curiosity, compassion,

с любопитство, съпричастност,

and especially the courage to take values-connected steps.

и най-вече куражът да се движим напред, заедно с ценностите ни.

When I was little,

Когато бях малка

I would wake up at night terrified by the idea of death.

се будех нощем, ужасена от идеята за смъртта.

My father would comfort me with soft pats and kisses.

Баща ми ме успокояваше с нежност и целувки,

But he would never lie.

но никога не ме лъжеше.

"We all die, Susie," he would say.

"Всички умираме, Сузи", казваше,

"It's normal to be scared."

"Нормално е да се боиш."

He didn't try to invent a buffer between me and reality.

Не се опитваше да изгради преграда между мен и реалността.

It took me a while to understand

Отне ми известно време да разбера

the power of how he guided me through those nights.

силата на начина, по който той ме преведе през тези нощи.

What he showed me is that courage is not an absence of fear;

Това, което ми показа, е, че куражът не е липсата на страх.

courage is fear walking.

Куражът е страхът, движещ се напред.

Neither of us knew that in 10 short years,

Никой от нас не знаеше, че след 10 кратки години

he would be gone.

той щеше да си е отишъл.

And that time for each of us is all too precious

И времето с него за всеки от нас е безценно

and all too brief.

и прекално кратко.

But when our moment comes

Но когато за нас дойде онзи момент,

to face our fragility,

в който срещаме своята крехкост,

in that ultimate time,

в този решителен момент

it will ask us,

ще бъдем запитани

"Are you agile?"

"Гъвкав ли си?"

"Are you agile?"

"Гъвкав ли си?"

Let the moment be an unreserved "yes."

Нека отговорът бъде неподправено "Да".

A "yes" born of a lifelong correspondence with your own heart.

"Да", идващо от цял живот на комуникация със собственото ви сърце.

And in seeing yourself.

Идващо от мисълта за себе си.

Because in seeing yourself,

Защото зачитайки себе си,

you are also able to see others, too:

вие успявате също да забележите и останалите.

the only sustainable way forward

Единственият устойчив път напред

in a fragile, beautiful world.

в този крехък и красив свят.

Sawubona.

Sawubona.

And thank you.

И благодаря.

(Laughter)

(Смях)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)