How frustration can make us more creative | Tim Harford

Translator: Gabriel Dobrev Reviewer: Radost Tsvetkova

Late in January 1975,

Към края на януари, 1975 година,

a 17-year-old German girl called Vera Brandes

17-годишната Вера Брандес от Германия

walked out onto the stage of the Cologne Opera House.

излязла на сцената на операта в Кьолн.

The auditorium was empty.

Залата била празна,

It was lit only by the dim, green glow of the emergency exit sign.

осветена само от приглушеният блясък на знака за авариен изход.

This was the most exciting day of Vera's life.

Това бил най-вълнуващият ден в живота на Вера.

По това време тя била най-младият организатор на концерти в Германия,

She was the youngest concert promoter in Germany,

and she had persuaded the Cologne Opera House

и успяла да убеди операта в Кьолн

to host a late-night concert of jazz

да бъде дом на вечерен джаз концерт

from the American musician, Keith Jarrett.

на американския музикант Кийт Джарет.

1,400 people were coming.

Щели да присъстват 1400 души.

And in just a few hours,

И само след няколко часа

Jarrett would walk out on the same stage,

Джарет щял да излезе на същата тази сцена,

he'd sit down at the piano

да седне пред пианото

and without rehearsal or sheet music,

и без репетиции и подготвени ноти

he would begin to play.

щял да започне да свири.

But right now,

Но в този момент

Vera was introducing Keith to the piano in question,

Вера показвала пианото на Джарет

and it wasn't going well.

и нещата не вървели добре.

Jarrett looked to the instrument a little warily,

Джарет разгледал пианото внимателно,

played a few notes,

изсвирил няколко ноти,

walked around it,

обиколил го,

played a few more notes,

изсвирил още няколко ноти

muttered something to his producer.

и измърморил нещо на продуцента си.

Then the producer came over to Vera and said ...

Продуцентът се приближил до Вера и съобщил

"If you don't get a new piano, Keith can't play."

"Ако не смените пианото, Кийт не може да свири."

There'd been a mistake.

Станала била грешка.

The opera house had provided the wrong instrument.

От операта били доставили друго пиано.

This one had this harsh, tinny upper register,

Това имало много остър метален звук във високия регистър,

because all the felt had worn away.

защото филцът върху чукчетата бил изхабен,

The black notes were sticking,

Полутоновете заяждали,

the white notes were out of tune,

останлите били разстроени,

the pedals didn't work

педалите въобще не работели,

and the piano itself was just too small.

а пианото било твърде малко.

It wouldn't create the volume

Издавало твърде слаб звук,

that would fill a large space such as the Cologne Opera House.

за да се чува добре в огромната зала на операта в Кьолн.

So Keith Jarrett left.

И така, Кийт Джарет си тръгнал,

He went and sat outside in his car,

излязъл отвън и седнал в колата си,

leaving Vera Brandes

оставяйки Вера Брандес

to get on the phone to try to find a replacement piano.

на телефона, за да се опита да намери друго пиано.

Now she got a piano tuner,

Тя успяла да уреди настройка на пианото,

but she couldn't get a new piano.

но не могла да намери друго.

And so she went outside

Излязла отвън

and she stood there in the rain,

и стоейки в дъжда,

talking to Keith Jarrett,

разговаряла с Кийт Джаред,

begging him not to cancel the concert.

умолявайки го да свири.

And he looked out of his car

Той гледал през прозореца

at this bedraggled, rain-drenched German teenager,

към отчаяната и измокрена до кости германска тийнеджърка,

took pity on her,

съжалил я

and said,

и казал:

"Never forget ... only for you."

"Никога не забравяй... единствено заради теб!"

And so a few hours later,

И няколко часа по-късно

Jarrett did indeed step out onto the stage of the opera house,

Джарет наистина излязъл на сцената на операта,

he sat down at the unplayable piano

седнал пред неизправното пиано

and began.

и започнал да свири.

(Music)

(Музика)

Within moments it became clear that something magical was happening.

Веднага станало ясно, че се случва нещо магично.

Jarrett was avoiding those upper registers,

Джарет избягвал високите тонове.

he was sticking to the middle tones of the keyboard,

Придържал се към средните,

which gave the piece a soothing, ambient quality.

което придавало меко и успокояващо звучене.

But also, because the piano was so quiet,

Също така, понеже пианото било твърде тихо,

he had to set up these rumbling, repetitive riffs in the bass.

той включвал разтърсващи, повтарящи се фрази в баса.

And he stood up twisting, pounding down on the keys,

Свирел изправен, блъскащ върху клавишите със сила

desperately trying to create enough volume to reach the people in the back row.

в опит да изтръгне достатъчно звук, за да достигне последните редове.

It's an electrifying performance.

Това е наелектризиращо изпълнение.

It somehow has this peaceful quality,

Някак действа успокояващо,

and at the same time it's full of energy,

но в същото време е пълно с енергия.

it's dynamic.

Изключително динамично.

And the audience loved it.

Публиката била възхитена!

Audiences continue to love it

И до днес продължават да са възхитени,

because the recording of the Köln Concert

защото записът на концерта в Кьолн

is the best-selling piano album in history

е най-продаваният пиано албум в историята

and the best-selling solo jazz album in history.

и най-продаваният соло джаз албум в историята.

Keith Jarrett had been handed a mess.

Кийт Джарет бил замесен в бъркотия.

He had embraced that mess, and it soared.

Той прегърнал несъвършенството и се издигнал над него.

But let's think for a moment about Jarrett's initial instinct.

Но помислете за първоначалната инстинктивна реакция на Джарет.

He didn't want to play.

Не искал да свири.

Of course,

Разбира се,

мисля всеки от нас в подобна ситуация,

I think any of us, in any remotely similar situation,

would feel the same way, we'd have the same instinct.

ще се почувства и реагира по същия начин.

We don't want to be asked to do good work with bad tools.

Не искаме да ни молят да постигнем добри резултати с грешните инструменти.

We don't want to have to overcome unnecessary hurdles.

Не искаме да се налага да преодоляваме излишни препятствия.

But Jarrett's instinct was wrong,

Но инстинктът на Джарет бил погрешен,

and thank goodness he changed his mind.

и добре че е променил решението си.

And I think our instinct is also wrong.

Смятам, че нашият инстинкт също би бил погрешен.

I think we need to gain a bit more appreciation

Мисля, че е добре да си дадем сметка

for the unexpected advantages of having to cope with a little mess.

за неочакваните предимства на преодоляването на известна бъркотия.

So let me give you some examples

Нека да ви дам няколко примера:

from cognitive psychology,

от когнитивната психология,

from complexity science,

от теорията на хаоса,

from social psychology,

от социологията,

and of course, rock 'n' roll.

и разбира се от света на рокендрола.

So cognitive psychology first.

Да започнем с когнитивна психология.

We've actually known for a while

От известно време се знае,

that certain kinds of difficulty,

че определен вид трудности,

certain kinds of obstacle,

определени препятствия,

can actually improve our performance.

подобряват нашите резултати.

For example,

Например:

the psychologist Daniel Oppenheimer,

психологът Даниел Опенхаймер

a few years ago,

преди няколко години

работил заедно с група гимназиални учители.

teamed up with high school teachers.

And he asked them to reformat the handouts

Поискал да преформатират материалите за у дома,

that they were giving to some of their classes.

които раздавали на някои от групите си.

So the regular handout would be formatted in something straightforward,

Обикновените материали били форматирани с разбираем шрифт

such as Helvetica or Times New Roman.

като "Хелветика" или "Таймс ню роман".

But half these classes were getting handouts that were formatted

Но половината ученици получавали материали с различен шрифт:

in something sort of intense, like Haettenschweiler,

силно сбит, например "Хетеншвайлър",

or something with a zesty bounce, like Comic Sans italicized.

или екстравагантен като "Комик санс" в курсив.

Now, these are really ugly fonts,

Това са много грозни шрифтове

and they're difficult fonts to read.

и са много трудни за четене.

But at the end of the semester,

В края на годината обаче,

students were given exams,

когато дошли изпитите,

and the students who'd been asked to read the more difficult fonts,

учениците, които работили с трудните шрифтове,

had actually done better on their exams,

се справили по-добре на изпитите

in a variety of subjects.

по множество предмети.

And the reason is,

Причината е,

the difficult font had slowed them down,

че трудните за четене шрифтове ги забавяли

forced them to work a bit harder,

и ги карали да се стараят повече,

to think a bit more about what they were reading,

да мислят повече за прочетеното

to interpret it ...

да го интерпретират -

and so they learned more.

и те го разбрали по-добре.

Another example.

Друг пример:

The psychologist Shelley Carson has been testing Harvard undergraduates

психологът Шели Карсън тествал студенти в Харвард

for the quality of their attentional filters.

за качеството на техните филтри при концентрация.

What do I mean by that?

Какво означава това?

What I mean is, imagine you're in a restaurant,

Представете си, че сте в ресторант,

you're having a conversation,

водите разговор,

there are all kinds of other conversations going on in the restaurant,

наоколо има много други разговори и шумове,

you want to filter them out,

искате да ги филтрирате,

you want to focus on what's important to you.

искате да се фокусирате върху важния за вас.

Can you do that?

Можете ли да го направите?

If you can, you have good, strong attentional filters.

Ако можете, значи имате добри филтри.

But some people really struggle with that.

Но някои хора изпитват трудности с това.

Some of Carson's undergraduate subjects struggled with that.

Някои от студентите на Карсън имали проблем с това:

They had weak filters, they had porous filters --

филтрите им били слаби

и пропускали много външна информация.

let a lot of external information in.

And so what that meant is they were constantly being interrupted

Това значи, че били постоянно прекъсвани

by the sights and the sounds of the world around them.

от картините и звуците около тях.

If there was a television on while they were doing their essays,

Ако имало пуснат телевизор, докато пишели есе,

не можели да го игнорират.

they couldn't screen it out.

Now, you would think that that was a disadvantage ...

Сигурно си мислите, че това е било недостатък,

but no.

но не.

When Carson looked at what these students had achieved,

Когато Карсън разгледал постиженията им,

the ones with the weak filters

студентите със слаби филтри

were vastly more likely

е било много по-вероятно

to have some real creative milestone in their lives,

да имат важни творчески постижения,

to have published their first novel,

да са публикували първия си роман,

to have released their first album.

да са издали първия си албум.

These distractions were actually grists to their creative mill.

Разсейването допринасяло за тяхната креативност.

They were able to think outside the box because their box was full of holes.

Можели да мислят "извън кутията", защото кутията им била цялата на дупки.

Let's talk about complexity science.

Нека преминем към теорията на хаоса.

So how do you solve a really complex --

Как се решава изключително заплетен -

the world's full of complicated problems --

светът е пълен с трудни проблеми -

how do you solve a really complicated problem?

как се решава изключително сложен проблем?

Например: да направите реактивен двигател.

For example, you try to make a jet engine.

There are lots and lots of different variables,

Има купища и купища променливи -

the operating temperature, the materials,

температура на работа, материали,

all the different dimensions, the shape.

размери на компонентите, форма.

You can't solve that kind of problem all in one go,

Не можете да седнете и да решите този проблем отведнъж.

it's too hard.

Твърде сложно е.

So what do you do?

Какво правите тогава?

Well, one thing you can do is try to solve it step-by-step.

Една възможност е да решите проблема стъпка по стъпка.

So you have some kind of prototype

Имате прототип

and you tweak it, you test it, you improve it.

и го модифицирате, тествате и подобрявате.

You tweak it, you test it, you improve it.

И модифицирате, тествате, и подобрявате.

Now, this idea of marginal gains will eventually get you a good jet engine.

Този подход на постепенни подобрения накрая ще ви доведе до работеща турбина.

And it's been quite widely implemented in the world.

И той се прилага масово в света.

So you'll hear about it, for example, in high performance cycling,

Среща се например в професионалното колоездене,

web designers will talk about trying to optimize their web pages,

уеб дизайнери, които опитват да оптимизират страниците си,

they're looking for these step-by-step gains.

напредъкът им става стъпка по стъпка.

That's a good way to solve a complicated problem.

Това е добър начин да решите сложен проблем.

But you know what would make it a better way?

Но знаете ли как би станал по-добър?

A dash of mess.

С щипка бъркотия.

You add randomness,

Добавяте чиста случайност

early on in the process,

в началото на процеса,

you make crazy moves,

предприемате откачени ходове,

you try stupid things that shouldn't work,

опитвате нещо глупаво, което не би трябвало да проработи,

and that will tend to make the problem-solving work better.

и това в повечето случаи ще доведе до по-добри резултати.

And the reason for that is

Причината за това е,

the trouble with the step-by-step process,

че трудностите в постепенните подобрения,

the marginal gains,

малките стъпки,

is they can walk you gradually down a dead end.

могат малко по малко да ви водят към задънена улица.

And if you start with the randomness, that becomes less likely,

Малко случайност прави това по-малко вероятно

and your problem-solving becomes more robust.

и резултатите от процеса се подобряват.

Let's talk about social psychology.

Да поговорим за социология.

So the psychologist Katherine Phillips, with some colleagues,

Психологът Катрин Филипс, заедно с няколко колеги,

recently gave murder mystery problems to some students,

наскоро даде на няколко студента неразрешени криминални случаи.

and these students were collected in groups of four

Студентите бяха разделени на групи по четирима

and they were given dossiers with information about a crime --

и получиха досиета с информация за престъпление -

alibis and evidence, witness statements and three suspects.

алиби и доказателства, свидетелски показания и трима заподозрени.

And the groups of four students were asked to figure out who did it,

И задачата на групата беше да открият кой го е направил,

who committed the crime.

кой е извършителят на престъплението.

And there were two treatments in this experiment.

В експеримента участваха два вида групи.

In some cases these were four friends,

Едните бяха групи от четирима приятели,

които се познаваха добре помежду си.

they all knew each other well.

In other cases,

А другите

three friends and a stranger.

бяха трима приятели и един непознат.

And you can see where I'm going with this.

Преполагам се досещате за резултата.

Obviously I'm going to say

Очаквате да ви кажа,

that the groups with the stranger solved the problem more effectively,

че групите с непознат били по-успешни,

which is true, they did.

което наистина било така.

Actually, they solved the problem quite a lot more effectively.

Всъщност те били доста по-успешни.

So the groups of four friends,

Групите от по четирима приятели

they only had a 50-50 chance of getting the answer right.

имали само 50 на 50 шанс да открият верния отговор.

Което не е нищо особено -

Which is actually not that great --

in multiple choice, for three answers? 50-50's not good.

при въпрос с три възможни отговора? 50 на 50 успеваемост не е добре.

(Laughter)

(Смях)

Групите от трима приятели и непознат,

The three friends and the stranger,

even though the stranger didn't have any extra information,

въпреки че непознатият не е имал някаква допълнителна информация,

even though it was just a case

въпреки че ставало въпрос само

of how that changed the conversation to accommodate that awkwardness,

за това как разговаряли помежду си по различен начин заради непознатия,

the three friends and the stranger,

групите от трима приятели и непознат

имали 75 процента шанс да открият верния отговор.

they had a 75 percent chance of finding the right answer.

That's quite a big leap in performance.

Доста голяма разлика в резултатите.

But I think what's really interesting

Но това, което намирам за наистина интересно,

is not just that the three friends and the stranger did a better job,

е не просто, че тримата приятели и непознатият са се справили по-добре,

but how they felt about it.

а как се почувствали от това.

So when Katherine Phillips interviewed the groups of four friends,

Когато Катрин Филипс интервюирала групите с по четири приятели,

they had a nice time,

те са си прекарали добре

they also thought they'd done a good job.

и смятали, че са се справили добре.

They were complacent.

Били доволни от себе си.

When she spoke to the three friends and the stranger,

Групите, включващи непознат,

they had not had a nice time --

те не си били прекарали добре -

it's actually rather difficult, it's rather awkward ...

всъщност е било доста трудно, доста неудобно...

and they were full of doubt.

и били изпълнени със съмнения.

They didn't think they'd done a good job even though they had.

Не смятали, че са успели, в разрез с резултатите.

And I think that really exemplifies

Това според мен показва

the challenge that we're dealing with here.

предизвикателството, с което се сблъскваме тук.

Because, yeah --

Защото наистина -

the ugly font,

нечетимият шрифт,

the awkward stranger,

непознатите хора,

the random move ...

случайният ход -

these disruptions help us solve problems,

наистина ни помагат да намерим решение

they help us become more creative.

и да бъдем по-креативни.

Но не усещаме да ни помагат.

But we don't feel that they're helping us.

We feel that they're getting in the way ...

Чувстваме, че ни пречат,

and so we resist.

и им се противопоставяме.

And that's why the last example is really important.

И затова последният пример е наистина важен.

So I want to talk about somebody

Ще ви разкажа за някого,

from the background of the world of rock 'n' roll.

който идва от рок музиката.

And you may know him, he's actually a TED-ster.

Може би го познавате, той всъщност е запален по TED,

His name is Brian Eno.

Казва се Брайън Ино.

He is an ambient composer -- rather brilliant.

Той е блестящ композитор,

He's also a kind of catalyst

а също така и катализатор

behind some of the great rock 'n' roll albums of the last 40 years.

на някои от великите рок албуми през последните 40 години:

He's worked with David Bowie on "Heroes,"

работил е с Дейвид Бауи върху "Heroes",

he worked with U2 on "Achtung Baby" and "The Joshua Tree,"

работил е с U2 върху "Achtung Baby" и "The Joshua Tree",

he's worked with DEVO,

работил е с DEVO,

he's worked with Coldplay, he's worked with everybody.

работил е с Coldplay, работил е с кого ли не.

And what does he do to make these great rock bands better?

И какво прави той за подобряването на всички тези групи?

Well, he makes a mess.

Ами ... внася бъркотия.

He disrupts their creative processes.

Нарушава творческия им процес.

It's his role to be the awkward stranger.

Неговата роля е да бъде непознатият.

It's his role to tell them

Неговата роля е да им казва,

that they have to play the unplayable piano.

че трябва да свирят на неизправното пиано.

And one of the ways in which he creates this disruption

И един от начините, по които го постига,

is through this remarkable deck of cards --

е чрез забележително тесте от карти -

I have my signed copy here -- thank you, Brian.

това е моето подписано тесте - благодаря, Брайън.

They're called The Oblique Strategies,

Нарича се "Изненадващи подходи",

he developed them with a friend of his.

Разработил ги е с негов приятел.

And when they're stuck in the studio,

И когато в студиото нещата се закучат,

Brian Eno will reach for one of the cards.

Брайън Ино изважда една карта,

He'll draw one at random,

вади една напълно случайно

and he'll make the band follow the instructions on the card.

и групата следва съвета на картата.

So this one ...

Например тази:

"Разменете си инструментите."

"Change instrument roles."

Yeah, everyone swap instruments -- Drummer on the piano --

Всички си разменят инструментите. Барабанистът сяда на пианото -

Brilliant, brilliant idea.

Блестяща, блестяща идея!

"Look closely at the most embarrassing details. Amplify them."

"Вгледайте се отблизо в най-смущаващите детайли. Подчертайте ги."

"Make a sudden, destructive, unpredictable action. Incorporate."

"Направете нещо неочаквано, драстично и нелогично. Включете го в парчето."

These cards are disruptive.

Тези карти внасят безредие.

Now, they've proved their worth in album after album.

Но са доказали стойността си в много, много албуми.

The musicians hate them.

Музикантите ги мразят от душа.

(Laughter)

(Смях)

So Phil Collins was playing drums on an early Brian Eno album.

Фил Колинс свирел на барабани в албум на Брайън Ино

He got so frustrated he started throwing beer cans across the studio.

и толкова се изнервил, че започнал да хвърля бирени кутийки в студиото.

Carlos Alomar, great rock guitarist,

Карлос Аломар, известен рок китарист,

working with Eno on David Bowie's "Lodger" album,

работейки с Ино над албума "Lodger" на Дейвид Боуи,

and at one point he turns to Brian and says,

в един момент се обърнал към Брайън и му казал:

"Brian, this experiment is stupid."

"Брайън, този експеримент е тъп."

But the thing is it was a pretty good album,

Но в крайна сметка се получил много добър албум.

but also,

И също така

Carlos Alomar, 35 years later, now uses The Oblique Strategies.

Карлос Алмар, 35 години по-късно, също използва "Изненадващи подходи".

And he tells his students to use The Oblique Strategies

И препоръчва на студентите си "Изненадващи подходи",

because he's realized something.

защото осъзнал нещо.

Just because you don't like it doesn't mean it isn't helping you.

Ако нещо не ти харесва, не значи, че не ти помага.

The strategies actually weren't a deck of cards originally,

В началото подходите не били оформени като тесте карти -

they were just a list --

били просто списък,

list on the recording studio wall.

закачен на стената на студиото.

A checklist of things you might try if you got stuck.

Списък с неща, които да изпробваш, когато се намираш в безизходица.

The list didn't work.

Списъкът обаче не работел.

Know why?

Знаете ли защо?

Not messy enough.

Не е достатъчно непредсказуем.

Your eye would go down the list

Погледът ви се плъзга по списъка

and it would settle on whatever was the least disruptive,

и се спира на това, което внася най-малко безпорядък,

the least troublesome,

най-безпроблемното,

which of course misses the point entirely.

с което се обезсмисля цялата идея.

And what Brian Eno came to realize was,

Брайън Ино установил,

yes, we need to run the stupid experiments,

че да, ние трябва да правим глупави експерименти,

we need to deal with the awkward strangers,

струва си да се сблъскаме с непознатия,

we need to try to read the ugly fonts.

трябва да се опитваме да четем грозните шрифтове.

These things help us.

Тези неща ни помагат.

They help us solve problems,

Помагат ни да решаваме проблеми,

they help us be more creative.

помагат ни да бъдем по-креативни.

But also ...

Но също така ...

we really need some persuasion if we're going to accept this.

ни е необходим тласък, за да преодолеем дискомфорта.

So however we do it ...

Както и да успяваме,

whether it's sheer willpower,

дали със сила на волята,

whether it's the flip of a card

или с обръщане на карта,

or whether it's a guilt trip from a German teenager,

или след молбите на германска тийнеджърка,

all of us, from time to time,

всички ние от време на време

need to sit down and try and play the unplayable piano.

е добре да седнем и да посвирим на неизправното пиано.

Thank you.

Благодаря ви!

(Applause)

(Аплодисменти)