Carolyn Steel: How food shapes our cities

Translator: MaYoMo com Reviewer: adam leclerc

How do you feed a city?

Как се изхранва един град?

It's one of the great questions of our time.

Това е един от великите въпроси на нашето време.

Yet it's one that's rarely asked.

И все пак е рядко задаван.

We take it for granted that if we go into a shop

Приемаме за даденост, че ако влезем в един магазин,

or restaurant, or indeed into this theater's foyer in about an hour's time,

ресторант, или дори във фоайето на тази зала след около час,

there is going to be food there waiting for us,

там ще има храна, която да ни очаква,

having magically come from somewhere.

магически появила се отнякъде.

But when you think that every day for a city the size of London,

Но като се замислите, че всеки ден за един град с размерите на Лондон

enough food has to be produced,

трябва да се произвежда достатъчно храна,

transported, bought and sold,

да се транспортира, купува и продава,

cooked, eaten, disposed of,

да се готви, яде, да се освобождават от нея

and that something similar has to happen every day

и че нещо подобно трябва да се случва всеки ден

for every city on earth,

във всеки град на земята,

it's remarkable that cities get fed at all.

забележително е, че градовете изобщо се изхранват.

We live in places like this as if

Живеем на такива места,

they're the most natural things in the world,

като че ли е най-естественото нещо на света,

forgetting that because we're animals

забравяйки, че тъй като сме животни

and that we need to eat,

и се нуждаем от храна,

we're actually as dependent on the natural world

всъщност сме толкова зависими от природния свят,

as our ancient ancestors were.

както са били и древните ни предшественици.

And as more of us move into cities,

И докато повече от нас се местят в градовете,

more of that natural world is being

по-голяма част от този природен свят

transformed into extraordinary landscapes like the one behind me --

се преобразува в изключителни пейзажи като този зад мен,

it's soybean fields in Mato Grosso in Brazil --

това са соеви поля в Мата Гросо в Бразилия,

in order to feed us.

за да ни изхранват.

These are extraordinary landscapes,

Това са изключителни пейзажи.

but few of us ever get to see them.

Но малко от нас изобщо някога ги виждат.

And increasingly these landscapes

И все повече тези пейзажи

are not just feeding us either.

също не ни изхранват.

As more of us move into cities,

Докато все повече от нас се местят в градовете,

more of us are eating meat,

повече от нас ядат месо,

so that a third of the annual grain crop globally

така че една трета от годишната зърнена реколта глобално,

now gets fed to animals

сега се използва по-скоро за изхранване на животни,

rather than to us human animals.

отколкото за нас, човешките животни.

And given that it takes three times as much grain --

А като се има предвид, че е нужно три пъти повече зърно -

actually ten times as much grain --

всъщност десет пъти повече зърно -

to feed a human if it's passed through an animal first,

за да се изхрани един човек, ако минава първо през животно,

that's not a very efficient way of feeding us.

това не е много ефективен начин да се изхранваме.

And it's an escalating problem too.

А също е и ескалиращ проблем.

By 2050, it's estimated that twice the number

Изчислено е, че до 2050 г. приблизително два пъти повече

of us are going to be living in cities.

от нас ще живеят в градовете.

And it's also estimated that there is going to be twice as much

Смята се също, че ще се консумират двойно повече

meat and dairy consumed.

месо и млечни продукти.

So meat and urbanism are rising hand in hand.

Така че, месото и урбанизмът се издигат ръка за ръка.

And that's going to pose an enormous problem.

А това ще постави един огромен проблем.

Six billion hungry carnivores to feed,

Шест милиарда гладни гърла за изхранване

by 2050.

до 2050 г.

That's a big problem. And actually if we carry on as we are,

Това е голям проблем. И всъщност, ако продължаваме като сега,

it's a problem we're very unlikely to be able to solve.

не е особено вероятно да успеем да разрешим този проблем.

Nineteen million hectares of rainforest are lost every year

19 милиона хектара тропически дъждовни гори се губят всяка година

to create new arable land.

за създаване на нова орна земя.

Although at the same time we're losing an equivalent amount

Макар че в същото време губим също такова количество

of existing arables to salinization and erosion.

съществуващи орни земи поради осоляване и ерозия.

We're very hungry for fossil fuels too.

Много сме гладни също и за фосилни горива.

It takes about 10 calories to produce every calorie

Необходими са около 10 калории, за да се произведе всяка калория

of food that we consume in the West.

от храна, която консумираме на Запад.

And even though there is food that we are producing at great cost,

И макар че има храна, която произвеждаме с огромни разходи,

we don't actually value it.

всъщност не я ценим.

Half the food produced in the USA is currently thrown away.

Половината храна, произвеждана в САЩ, понастоящем се изхвърля.

And to end all of this, at the end of this long process,

И след всичко това, в края на този дълъг процес

we're not even managing to feed the planet properly.

дори не успяваме да изхраним планетата подобаващо.

A billion of us are obese, while a further billion starve.

Един милиард от нас са с наднормено тегло, а други един милиард гладуват.

None of it makes very much sense.

Всичко това няма особен смисъл.

And when you think that 80 percent of global trade in food now

А като се замислите, че 80 процента от глобалната търговия с храна в момента,

is controlled by just five multinational corporations,

се контролира само от пет мултинационални корпорации,

it's a grim picture.

картината е мрачна.

As we're moving into cities, the world is also embracing a Western diet.

Докато се местим в градовете, светът също прегръща една западна диета.

And if we look to the future,

Ако погледнем към бъдещето,

it's an unsustainable diet.

това е неустойчива диета.

So how did we get here?

А как сме стигнали дотук?

And more importantly, what are we going to do about it?

И, още по-важно - какво да направим по въпроса?

Well, to answer the slightly easier question first,

Е, за да отговорим първо на малко по-лесния въпрос,

about 10,000 years ago, I would say,

бих казала, че началото на този процес

is the beginning of this process

датира отпреди 10 000 години.

in the ancient Near East,

В древния Близък Изток,

known as the Fertile Crescent.

познат като Плодородния полумесец.

Because, as you can see, it was crescent shaped.

Защото, както виждате, е имал формата на полумесец.

And it was also fertile.

А е бил и плодороден.

And it was here, about 10,000 years ago,

Тук преди около 10 000 годни

that two extraordinary inventions,

две изключителни изобретения,

agriculture and urbanism, happened

земеделието и урбанизмът, са се случили

roughly in the same place and at the same time.

приблизително на едно и също място, по едно и също време.

This is no accident,

Това не е случайност.

because agriculture and cities are bound together. They need each other.

Защото земеделието и градовете са свързани. Те имат нужда едни от други.

Because it was discovery of grain

Защото откритието на зърното

by our ancient ancestors for the first time

от древните ни предшественици за пръв път

that produced a food source that was large enough

е дало източник на храна, достатъчно голям и достатъчно стабилен,

and stable enough to support permanent settlements.

за да изхранва постоянни поселения.

And if we look at what those settlements were like,

А ако разгледаме какви са били тези поселения,

we see they were compact.

виждаме, че са били компактни.

They were surrounded by productive farm land

Били заобиколени от продуктивна фермерска земя

and dominated by large temple complexes

и доминирани от големи храмови комплекси

like this one at Ur,

като този в Ур,

that were, in fact, effectively,

които всъщност били ефективно

spiritualized, central food distribution centers.

спиритуализирани, централизирани центрове за разпространение на храна,

Because it was the temples that organized the harvest,

защото храмовете организирали жътвата,

gathered in the grain, offered it to the gods,

събирали зърното, предлагали го на боговете,

and then offered the grain that the gods didn't eat back to the people.

а после предлагали зърното, което боговете не изяждали, обратно на хората.

So, if you like,

Така че, целият духовен

the whole spiritual and physical life of these cities

и физически живот в тези градове

was dominated by the grain and the harvest

бил доминиран от зърното и жътвата,

that sustained them.

които ги поддържали.

And in fact, that's true of every ancient city.

Всъщност, това е вярно за всеки древен град.

But of course not all of them were that small.

Но, разбира се, не всички те били толкова малки.

Famously, Rome had about a million citizens

Известно е, че Рим е имал около милион граждани

by the first century A.D.

към първи век сл.н.е.

So how did a city like this feed itself?

А как се е изхранвал такъв град?

The answer is what I call "ancient food miles."

Отговорът е онова, което наричам "древни хранителни мили".

Basically, Rome had access to the sea,

По същество Рим е имал достъп до морето,

which made it possible for it to import food from a very long way away.

което правело възможен вноса на храна от много далеч.

This is the only way it was possible to do this in the ancient world,

Това е единственият начин, по който е било възможно това в древния свят,

because it was very difficult to transport food over roads,

защото е било много трудно да се транспортира храна по пътищата,

which were rough.

които били груби.

And the food obviously went off very quickly.

А и храната очевидно се разваляла много бързо.

So Rome effectively waged war

Така че, Рим ефективно водел война

on places like Carthage and Egypt

на места като Картаген и Египет,

just to get its paws on their grain reserves.

само и само, за да докопа зърнените им резерви.

And, in fact, you could say that the expansion of the Empire

Всъщност може да се каже, че експанзията на Империята

was really sort of one long, drawn out

е била един вид дълго, проточено,

militarized shopping spree, really.

военизирано пазаруване, наистина.

(Laughter)

(Смях)

In fact -- I love the fact, I just have to mention this:

Всъщност - обичам този факт, просто трябва да го спомена:

Rome in fact used to import oysters from London,

Рим [е внасял скариди от Британия],

at one stage. I think that's extraordinary.

на един етап. Мисля, че това е изключително.

So Rome shaped its hinterland

Значи Рим е формирал хинтерланда си

through its appetite.

чрез апетита си.

But the interesting thing is that the other thing also

Но интересното е, че и нещо друго се е случило

happened in the pre-industrial world.

в прединдустриалния свят.

If we look at a map of London in the 17th century,

Ако погледнем карта на Лондон през XVII-ти век,

we can see that its grain, which is coming in from the Thames,

виждаме неговото зърно, което влизало от Темза,

along the bottom of this map.

по долния край на тази карта.

So the grain markets were to the south of the city.

А зърнените пазари били в южната част на града.

And the roads leading up from them

Пътищата, водещи от тях нагоре

to Cheapside, which was the main market,

към Чийпсайд, което бил главният пазар,

were also grain markets.

били също и зърнени пазари.

And if you look at the name of one of those streets,

Ако погледнете името на една от онези улици,

Bread Street, you can tell

Хлебна, става ясно

what was going on there 300 years ago.

какво се е случвало там преди 300 години.

And the same of course was true for fish.

Същото, разбира се, било вярно за рибата.

Fish was, of course, coming in by river as well. Same thing.

Рибата, разбира се, също влизала откъм реката. Същата работа.

And of course Billingsgate, famously, was London's fish market,

И, разбира се, известният Билингсгейт бил рибният пазар на Лондон,

operating on-site here until the mid-1980s.

действал на място тук до около средата на 80-те години на XX век.

Which is extraordinary, really, when you think about it.

Което е наистина изключително, като се замислите.

Everybody else was wandering around

Всички други скитаха наоколо

with mobile phones that looked like bricks

с мобилни телефони, подобни на тухли,

and sort of smelly fish happening down on the port.

а долу на пристанището имаше някаква миризлива риба.

This is another thing about food in cities:

Ето още нещо за храната в градовете:

Once its roots into the city are established,

Щом веднъж корените й в града се установят,

they very rarely move.

те много рядко се местят.

Meat is a very different story

Месото е много различна история,

because, of course, animals could walk into the city.

защото, разбира се, животните могат да влизат пеш в града.

So much of London's meat

Толкова много от лондонското месо

was coming from the northwest,

идвало от северозапад,

from Scotland and Wales.

от Шотландия и Уелс.

So it was coming in, and arriving at the city at the northwest,

То влизало и пристигало в града от северозапад,

which is why Smithfield,

затова Смитфийлд,

London's very famous meat market, was located up there.

много известният месен пазар на Лондон, бил разположен там.

Poultry was coming in from East Anglia and so on, to the northeast.

Пилешкото идвало от Източна Англия и така нататък, на североизток.

I feel a bit like a weather woman doing this. Anyway,

Чувствам се малко като метеороложка, докато правя така. Както и да е.

and so the birds were coming in

И така, птиците влизали

with their feet protected with little canvas shoes.

с крака, предпазени от малки платнени обувки.

And then when they hit the eastern end

А после, когато стигали до иточния край

of Cheapside, that's where they were sold,

на Чийпсайд, там ги продавали.

which is why it's called Poultry.

Затова той се нарича Пилешки.

And, in fact, if you look at the map of any city

Всъщност, ако погледнете картата на града

built before the industrial age,

точно преди индустриалната епоха,

you can trace food coming in to it.

може да проследите храната, влизаща в него.

You can actually see how it was physically shaped by food,

Може всъщност да видите как той е бил физически оформян от храната,

both by reading the names of the streets, which give you a lot of clues.

както чрез четене на имената на улиците, които ви дават много указания.

Friday Street, in a previous life,

Петъчна улица, в един предишен живот,

is where you went to buy your fish on a Friday.

е мястото, където сте ходели да купувате риба в петък.

But also you have to imagine it full of food.

Но трябва и да си я представите пълна с храна.

Because the streets and the public spaces

Защото улиците и обществените пространства

were the only places where food was bought and sold.

били единствените места, където се купувала и продавала храна.

And if we look at an image of Smithfield in 1830

Ако погледнем образа на Смитфийлд през 1830 г.,

you can see that it would have been very difficult to live in a city like this

се вижда, че би било много трудно да живееш в такъв град

and be unaware of where your food came from.

и да не си наясно откъде идва храната ти.

In fact, if you were having Sunday lunch,

Всъщност, ако ядеш неделния обяд,

the chances were it was mooing or bleating outside your window

най-вероятно той е мучал или блял пред прозореца ти

about three days earlier.

около три дни по-рано.

So this was obviously an organic city,

Така че, това очевидно е бил органичен град,

part of an organic cycle.

част от един органичен цикъл.

And then 10 years later everything changed.

А после, 10 години по-късно, всичко се променило.

This is an image of the Great Western in 1840.

Това е снимка на Великата западна железница от 1840 г.

And as you can see, some of the earliest train passengers

Както виждате, някои от най-ранните пътници във влаковете

were pigs and sheep.

били прасета и овце.

So all of a sudden, these animals are no longer walking into market.

И изведнъж тези животни вече не се разхождали на пазара.

They're being slaughtered out of sight and mind,

Били заколвани извън погледа и ума,

somewhere in the countryside.

някъде в провинцията.

And they're coming into the city by rail.

И идвали в града по релси.

And this changes everything.

А това променя всичко.

To start off with, it makes it possible

Като начало, прави възможно

for the first time to grow cities,

за пръв път отглеждането на градове,

really any size and shape, in any place.

наистина във всякакъв размер и форма, навсякъде.

Cities used to be constrained by geography;

Градовете някога били възпирани от географията:

they used to have to get their food through very difficult physical means.

налагало се е да получават храната си чрез много трудни физически средства.

All of a sudden they are effectively emancipated from geography.

Изведнъж били ефективно еманципирани от географията.

And as you can see from these maps of London,

Както виждате от тези карти на Лондон,

in the 90 years after the trains came,

през 90-те години след идването на влаковете,

it goes from being a little blob that was quite easy to feed

той преминава от малко петно, доста лесно за изхранване

by animals coming in on foot, and so on,

от животни, влизащи пеш, и така нататък,

to a large splurge,

до голямо и разточително място,

that would be very, very difficult to feed with anybody on foot,

което би било много, много трудно за изхранване от когото и да било пеш,

either animals or people.

независимо животни или хора.

And of course that was just the beginning. After the trains came cars,

И, разбира се, това било само началото. След влаковете дошли колите.

and really this marks the end of this process.

Това наистина отбелязва края на този процес.

It's the final emancipation of the city

Това е окончателната еманципация на града

from any apparent relationship with nature at all.

от каквато и да било очевидна връзка с природата.

And this is the kind of city that's devoid of smell,

Това е видът град, лишен от миризма,

devoid of mess, certainly devoid of people,

лишен от бъркотия, със сигурност лишен от хора.

because nobody would have dreamed of walking in such a landscape.

Защото никой не би мечтал да върви сред такъв пейзаж.

In fact, what they did to get food was they got in their cars,

Всъщност онова, което правели, за да се снабдят с храна,

drove to a box somewhere on the outskirts,

било, че се качвали в колите си, карали до една кутия някъде в предградията,

came back with a week's worth of shopping,

връщали се с напазарувани припаси за седмица

and wondered what on earth to do with it.

и се чудели какво, за бога, да правят с тях.

And this really is the moment when our relationship,

Това наистина е моментът, когато нашата връзка,

both with food and cities, changes completely.

както с храната, така и с градовете, се променя напълно.

Here we have food -- that used to be the center,

Тук храната - която е била центърът,

the social core of the city -- at the periphery.

социалното ядро на града - е в периферията.

It used to be a social event, buying and selling food.

Някога покупката и продажбата на храна е била социално събитие.

Now it's anonymous.

Сега е анонимна.

We used to cook; now we just add water,

Някога сме готвели; сега само прибавяме вода,

or a little bit of an egg if you're making a cake or something.

или малко яйце, ако правите торта или нещо такова.

We don't smell food to see if it's okay to eat.

Не помирисваме храната, за да разберем дали става за ядене.

We just read the back of a label on a packet.

Просто четем гърба на един етикет на пакета.

And we don't value food. We don't trust it.

И не ценим храната. Не й се доверяваме.

So instead of trusting it, we fear it.

Вместо да й се доверяваме, се боим от нея.

And instead of valuing it, we throw it away.

А вместо да я ценим, я изхвърляме.

One of the great ironies of modern food systems

Една от огромните иронии на модерните хранителни системи

is that they've made the very thing they promised

е, че са направили точно онова, което са обещали

to make easier much harder.

да улеснят, много по-трудно.

By making it possible to build cities anywhere and any place,

Като са направили възможен строежа на градове навсякъде, на което и да е място,

they've actually distanced us from our most important relationship,

те всъщност са ни отдалечили от най-важната ни връзка,

which is that of us and nature.

която е тази между нас и природата.

And also they've made us dependent on systems that only they can deliver,

И също са ни направили зависими от системи, които само те могат да доставят,

that, as we've seen, are unsustainable.

които, както видяхме, са неустойчиви.

So what are we going to do about that?

И така, какво ще направим по въпроса?

It's not a new question.

Това не е нов въпрос.

500 years ago it's what Thomas More was asking himself.

Преди 500 години това се питал Томас Мор.

This is the frontispiece of his book "Utopia."

Това е корицата на неговата книга "Утопия".

And it was a series of semi-independent city-states,

Това била серия полунезависими градове-държави,

if that sounds remotely familiar,

ако това ви звучи поне малко познато,

a day's walk from one another where everyone was basically farming-mad,

на ден ходене пеш един от друг, където по същество всички са луди по фермерството,

and grew vegetables in their back gardens,

отглеждат зеленчуци в задния си двор,

and ate communal meals together, and so on.

хранят се комунално заедно, и така нататък.

And I think you could argue that

Мисля, че може да се твърди,

food is a fundamental ordering principle of Utopia,

че храната е основен принцип за подредбата на Утопия.

even though More never framed it that way.

Макар и Мор никога да не го е рамкирал по този начин.

And here is another very famous "Utopian" vision,

Ето още едно много известно "утопично" видение,

that of Ebenezer Howard, "The Garden City."

това на Ебенезер Хауард, "Градинският град".

Same idea: series of semi-independent city-states,

Същата идея. Серия от полунезависими градове-държави.

little blobs of metropolitan stuff with arable land around,

Малки метрополисни петна с орна земя около тях,

joined to one another by railway.

съединени едно с друго чрез железопътна линия.

And again, food could be said to be

И отново, за храната може да се каже, че е

the ordering principle of his vision.

подреждащият принцип на видението му.

It even got built, but nothing to do with

То дори е построено, но не е имало нищо общо

this vision that Howard had.

с видението, което е имал Хауард.

And that is the problem with these Utopian ideas,

Това е проблемът с тези утопични идеи,

that they are Utopian.

че са утопични.

Utopia was actually a word that Thomas Moore used deliberately.

Утопия всъщност е дума, съзнателно използвана от Томас Мор.

It was a kind of joke, because it's got a double derivation from the Greek.

Това било един вид шега. Защото има двойнствено значение на гръцки.

It can either mean a good place, or no place.

Може да означава или добро място, или никъде.

Because it's an ideal. It's an imaginary thing. We can't have it.

Защото е един идеал. Нещо въображаемо. Не можем да го имаме.

And I think, as a conceptual tool

И мисля, че като концептуален инструмент,

for thinking about the very deep problem of human dwelling,

да се мисли за много дълбокия проблем за човешкото обитаване,

that makes it not much use.

това не е от особена полза.

So I've come up with an alternative,

Затова измислих една алтернатива,

which is Sitopia, from the ancient Greek,

а именно Ситопия, от старогръцки -

"sitos" for food, and "topos" for place.

"ситос" - храна, и "топос" - място.

I believe we already live in Sitopia.

Вярвам, че вече живеем в Ситопия.

We live in a world shaped by food,

Живеем в един свят, формиран от храната,

and if we realize that, we can use food as a really powerful tool --

и ако осъзнаем това, можем да използваме храната като наистина мощен инструмент -

a conceptual tool, design tool, to shape the world differently.

концептуален инструмент, инструмент за проектиране, за да формираме света различно.

So if we were to do that, what might Sitopia look like?

А ако направим това, как би могла да изглежда Ситопия?

Well I think it looks a bit like this.

Е, мисля, че донякъде изглежда така.

I have to use this slide. It's just the look on the face of the dog.

Трябва да използвам този кадър. Просто заради изражението на лицето на кучето.

But anyway, this is -- (Laughter)

Но както и да е, това е...

it's food at the center of life,

храната в центъра на живота,

at the center of family life, being celebrated,

в центъра на семейния живот, чествана,

being enjoyed, people taking time for it.

предизвикваща наслада, хората отделят време за нея.

This is where food should be in our society.

Там трябва да е храната в нашето общество.

But you can't have scenes like this unless you have people like this.

Но не може да има сцени като тази, освен ако има хора като тези.

By the way, these can be men as well.

Между другото, те могат да са и мъже.

It's people who think about food,

Това са хора, които мислят за храна,

who think ahead, who plan,

които предвиждат, планират,

who can stare at a pile of raw vegetables

които могат да се взират в купчина сурови зеленчуци

and actually recognize them.

и наистина да ги разпознават.

We need these people. We're part of a network.

Нуждаем се от тези хора. Ние сме част от една мрежа.

Because without these kinds of people we can't have places like this.

Защото без този вид хора не можем да имаме места като това.

Here, I deliberately chose this because it is a man buying a vegetable.

Тук съзнателно избрах това, защото е човек, купуващ зеленчук.

But networks, markets where food is being grown locally.

А мрежите, пазарите, където храната се отглежда локално.

It's common. It's fresh.

Тя е обичайна. Прясна е.

It's part of the social life of the city.

Тя е част от социалния живот на града.

Because without that, you can't have this kind of place,

Защото без това не може да има такова място,

food that is grown locally and also is part of the landscape,

храна, отглеждана локално, която е също и част от пейзажа

and is not just a zero-sum commodity

и не е просто стока с нулева сума,

off in some unseen hell-hole.

изчезваща в някоя невиждана адска дупка.

Cows with a view.

Крави с изглед.

Steaming piles of humus.

Димящи купчини хумус.

This is basically bringing the whole thing together.

Това всъщност събира цялото нещо накуп.

And this is a community project

А това е един общностен проект,

I visited recently in Toronto.

който посетих наскоро в Торонто.

It's a greenhouse, where kids get told

Това е оранжерия, където разказват на децата

all about food and growing their own food.

всичко за храната и отглеждат своя собствена храна.

Here is a plant called Kevin, or maybe it's a

Ето едно растение, наречено Кевин,

plant belonging to a kid called Kevin. I don't know.

или може би е растение, принадлежащо на дете на име Кевин. Не знам.

But anyway, these kinds of projects

Но така или иначе, тези видве проекти,

that are trying to reconnect us with nature is extremely important.

които се опитват да възстановят връзката ни с природата, са изключително важни.

So Sitopia, for me, is really a way of seeing.

Затова Ситопия за мен е наистина начин за виждане.

It's basically recognizing that Sitopia

Той по същество е признаването, че Ситопия

already exists in little pockets everywhere.

вече съществува в малки джобчета навсякъде.

The trick is to join them up,

Номерът е да ги обединим,

to use food as a way of seeing.

да използваме храната като начин за виждане.

And if we do that, we're going to stop seeing cities

Ако направим това, ще спрем да виждаме градовете

as big, metropolitan, unproductive blobs, like this.

като големи метрополски непродуктивни петна, ето така.

We're going to see them more like this,

Ще ги виждаме повече така,

as part of the productive, organic framework

като част от продуктивната органична рамка,

of which they are inevitably a part,

от която те неизбежно са част,

symbiotically connected.

симбиотично свързани.

But of course, that's not a great image either,

Но, разбира се, това също не е страхотен образ.

because we need not to be producing food like this anymore.

Зщото не трябва вече да произвеждаме храна така.

We need to be thinking more about permaculture,

Трябва да мислим повече за постоянни култури.

which is why I think this image just

Затова мисля, че този образ

sums up for me the kind of thinking we need to be doing.

просто обобщава за мен вида мислене, което трябва да прилагаме.

It's a re-conceptualization

Това е преконцептуализация

of the way food shapes our lives.

на начина, по който храната формира живота ни.

The best image I know of this is from 650 years ago.

Най-добрият образ, който знам за това, е отпреди 650 години.

It's Ambrogio Lorenzetti's "Allegory of Good Government."

Това е "Алегория на доброто управление" от Амброджио Лоренцети.

It's about the relationship between the city and the countryside.

Тя е за връзката между града и провинцията.

And I think the message of this is very clear.

Мисля, че посланието е много ясно.

If the city looks after the country,

Ако градът се грижи за провинцията,

the country will look after the city.

провинцията ще се грижи за града.

And I want us to ask now,

Искам да се запитаме сега

what would Ambrogio Lorenzetti paint

какво би нарисувал Амброджио Лоренцети,

if he painted this image today?

ако рисувше този образ днес.

What would an allegory of good government look like today?

Как би изглеждала една алегория на доброто управление днес?

Because I think it's an urgent question.

Защото мисля, че това е спешен въпрос.

It's one we have to ask,

Такъв, който трябва да зададем

and we have to start answering.

и на който трябва да започнем да отговаряме.

We know we are what we eat.

Знаем, че сме онова, което ядем.

We need to realize that the world is also what we eat.

Нужно е да осъзнаем, че светът също е онова, което ядем.

But if we take that idea, we can use food

Но ако вземем тази идея, можем да използваме храната

as a really powerful tool to shape the world better.

като наистина мощен инструмент за по-добро оформяне на света.

Thank you very much.

Много благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)