Guy-Philippe Goldstein: How cyberattacks threaten real-world peace

Translator: Elisabeth Buffard Reviewer: Veronica Martinez Starnes

Translator: Anton Hikov Reviewer: Mihail Stoychev

Good afternoon.

Добър ден.

If you have followed

Ако сте следвали

diplomatic news in the past weeks,

дипломатическите новини през последните седмици,

you may have heard of a kind of crisis

може би сте чули за криза

between China and the U.S.

между Китай и САЩ,

regarding cyberattacks

свързана с кибератаките

against the American company Google.

срещу американската компания Гугъл.

Many things have been said about this.

Много неща бяха казани за това.

Some people have called a cyberwar

Някои хора определиха като кибервойна

what may actually be

нещо, което всъщност може да е

just a spy operation --

просто шпионска операция --

and obviously, a quite mishandled one.

и очевидно, доста зле проведена.

However, this episode reveals

Въпреки това, този епизод разкрива

the growing anxiety in the Western world

нарастващото безпокойство в западния свят

regarding these emerging cyber weapons.

по отношение на тези зараждащи се кибер оръжия.

It so happens that these weapons are dangerous.

По някакво съвпадение, тези оръжия са опасни.

They're of a new nature:

Те са от ново естество:

they could lead the world

биха могли да въвлекат света

into a digital conflict

в дигитален конфликт,

that could turn into an armed struggle.

който би могъл да се превърне във въоръжена борба.

These virtual weapons can also destroy the physical world.

Тези виртуални оръжия също така могат да унищожат физическия свят.

In 1982, in the middle of the Cold War

През 1982 година, по средата на Студената война,

in Soviet Siberia,

в съветския Сибир,

a pipeline exploded with a burst of 3 kilotons,

газопровод експлодира с взрив от 3 килотона,

the equivalent of a fourth of the Hiroshima bomb.

еквивалента на 1/4 от бомбата над Хирошима.

Now we know today -- this was revealed

Сега знаем днес -- това бе разкрито

by Thomas Reed,

от Томас Рийд,

Ronald Reagan's former U.S. Air Force Secretary --

бившият американски секретар на ВВС при Роналд Рейгън --

this explosion was actually the result

че тази експлозия беше всъщност резултат

of a CIA sabotage operation,

от саботажна операция на ЦРУ,

in which they had managed

при която те успели

to infiltrate the IT management systems

да проникнат в ИТ системите за управление

of that pipeline.

на този тръбопровод.

More recently, the U.S. government revealed

Съвсем наскоро, правителството на САЩ разкри,

that in September 2008, more than 3 million people

че през септември 2008 година, повече от 3 милиона души

in the state of Espirito Santo in Brazil

в щата Еспирито Санто в Бразилия,

were plunged into darkness,

били потънали в мрак,

victims of a blackmail operation from cyber pirates.

жертви на шантаж от кибер пирати.

Even more worrying for the Americans,

Още по-тревожно за американците,

in December 2008 the holiest of holies,

през декември 2008 година най-святата от светите,

the IT systems of CENTCOM,

ИТ системата на CENTCOM,

the central command

централното командване,

managing the wars in Iraq and Afghanistan,

управляващо войните в Ирак и Афганистан,

may have been infiltrated by hackers

може да е било инфилтрирано от хакери,

who used these:

които използвали тези неща:

plain but infected USB keys.

обикновени, но заразени USB флашки.

And with these keys, they may have been able

И с тези флашки те били в състояние

to get inside CENTCOM's systems,

да проникнат в системите на CENTCOM,

to see and hear everything,

да видят и чуят всичко,

and maybe even infect some of them.

и дори да заразят някои от тях.

As a result, the Americans take the threat very seriously.

В резултат на това, американците взели заплахата много на сериозно.

I'll quote General James Cartwright,

Ще цитирам генерал Джеймс Картрайт,

Vice Chairman of the Joint Chiefs of Staff,

заместник-председател на началник-щабовете,

who says in a report to Congress

който казва в доклад пред Конгреса,

that cyberattacks could be as powerful as

че кибератаките може да бъдат толкова мощни,

weapons of mass destruction.

колкото оръжия за масово унищожение.

Moreover, the Americans have decided

Освен това, американците са решили

to spend over 30 billion dollars

да похарчат над 30 млрд. долара

in the next five years

през следващите пет години,

to build up their cyberwar capabilities.

за да изградят своите средства за кибервойна.

And across the world today, we see

И днес по цял свят, ние виждаме

a sort of cyber arms race,

нещо като кибер надпревара във въоръжаването,

with cyberwar units

с поделения за кибервойна,

built up by countries like North Korea

изградени от страни като Северна Корея,

or even Iran.

или дори Иран.

Yet, what you'll never hear

И все пак, това, което никога няма да чуете

from spokespeople

от говорителите

from the Pentagon or the French Department of Defence

на Пентагона или френското министерство на отбраната

is that the question isn't really

е, че въпросът не е наистина

who's the enemy, but actually

кой е врагът, но всъщност

the very nature of cyber weapons.

е самото естество на кибер оръжията.

And to understand why, we must look at how,

И за да разберем защо, трябва да видим как,

through the ages, military technologies

през вековете, военните технологии

have maintained or destroyed

са поддържали или унищожавали

world peace.

световния мир.

For example,

Така например,

if we'd had TEDxParis

ако бяхме имали TEDxПариж

350 years ago,

преди 350 години,

we would have talked about the military innovation of the day --

щяхме да говорим за военните иновациите на деня --

the massive Vauban-style fortifications --

масивните укрепления в стил Вобан --

and we could have predicted

и можехме да предвидим

a period of stability in the world or in Europe.

период на стабилност в света или в Европа,

which was indeed the case in Europe

което наистина се случи в Европа

between 1650 and 1750.

между 1650 и 1750 година.

Similarly, if we'd had this talk

По същия начин, ако имахме този разговор

30 or 40 years ago, we would have seen

преди 30 или 40 години, щяхме да видим

how the rise of nuclear weapons,

как възходът на ядрените оръжия,

and the threat of mutually assured destruction they imply,

и заплахата от взаимно гарантираното унищожение, за което загатват,

prevents a direct fight between the two superpowers.

предотвратява директната война между двете суперсили.

However, if we'd had this talk 60 years ago,

Обаче, ако бяхме имали този разговор преди 60 години,

we would have seen how the emergence

щяхме да видим как появата

of new aircraft and tank technologies,

на нови самолетни и танкови технологии,

which give the advantage to the attacker,

които дават предимство на нападащия,

make the Blitzkrieg doctrine very credible

направиха доктрината за "светкавична война" много вероятна,

and thus create the possibility of war in Europe.

и по този начин създадоха възможността за война в Европа.

So military technologies

Така че военните технологии

can influence the course of the world,

могат да повлияят на хода на света,

can make or break world peace --

те могат да изградят или да разрушат световния мир --

and there lies the issue with cyber weapons.

и в това се крие проблема с кибер оръжията.

The first issue:

Първият проблем:

Imagine a potential enemy announcing

Представете си един потенциален враг да обявява,

they're building a cyberwar unit,

че те изграждат части за кибервойна,

but only for their country's defense.

но само за отбрана на страната им.

Okay, but what distinguishes it

Добре, но какво ги отличава

from an offensive unit?

от офанзивни части?

It gets even more complicated

Това става дори още по-сложно,

when the doctrines of use become ambiguous.

когато доктрините за употреба стават двусмислени.

Just 3 years ago, both the U.S. and France

Само допреди 3 години, както САЩ така и Франция

were saying they were investing militarily in cyberspace,

казваха, че инвестират във военно отношение в киберпространството,

strictly to defend their IT systems.

само за да защитават своите ИТ системи.

But today both countries say

Но днес и двете страни твърдят,

the best defense is to attack.

че най-добрата защита е атаката.

And so, they're joining China,

И така, те се присъединиха към Китай,

whose doctrine of use for 15 years has been

чиято доктрина за употреба от 15 години е

both defensive and offensive.

както отбранителна, така и нападателна.

The second issue:

Вторият проблем:

Your country could be under cyberattack

Страната ви може да бъде подложена на кибератака,

with entire regions plunged into total darkness,

с цели региони, потънали в пълен мрак,

and you may not even know

и вие дори може да не знаете

who's attacking you.

кой ви атакува.

Cyber weapons have this peculiar feature:

​​Кибер оръжията имат тази отличителна черта:

they can be used

те могат да бъдат използвани

without leaving traces.

без да оставят следи.

This gives a tremendous advantage to the attacker,

Това дава огромно предимство на нападащия,

because the defender

понеже защитаващия се

doesn't know who to fight back against.

не знае срещу кого да се бори.

And if the defender retaliates against the wrong adversary,

И ако защитаващия си отмъсти на погрешния противник,

they risk making one more enemy

те рискуват да си навлекат допълнителен враг

and ending up diplomatically isolated.

и да се окажат дипломатически изолирани.

This issue isn't just theoretical.

Този проблем не е просто теоретичен.

In May 2007, Estonia was the victim of cyberattacks,

През май 2007 година Естония стана жертва на кибератаки,

that damaged its communication

които увредиха комуникационните

and banking systems.

и банковите й системи.

Estonia accused Russia.

Естония обвини Русия.

But NATO, though it defends Estonia,

Но НАТО, въпреки че защитава Естония,

reacted very prudently. Why?

реагира много предпазливо. Защо?

Because NATO couldn't be 100% sure

Тъй като НАТО не може да бъде 100% сигурно,

that the Kremlin was indeed behind these attacks.

че Кремъл стоеше наистина зад тези атаки.

So to sum up, on the one hand,

Така че, за да обобщим, от една страна,

when a possible enemy announces

когато възможен враг обяви,

they're building a cyberwar unit,

че изгражда части за кибервойна,

you don't know whether it's for attack

не знаете дали това е за атака

or defense.

или отбрана.

On the other hand,

От друга страна,

we know that these weapons give an advantage to attacking.

знаем, че тези оръжия дават предимство при атакуване.

In a major article published in 1978,

В значима статия, публикувана през 1978 година,

Professor Robert Jervis of Columbia University in New York

професор Робърт Джервис от Колумбийския университет в Ню Йорк,

described a model to understand

описа модел за разбиране на това,

how conflicts could arise.

как биха могли да възникнат конфликти.

In this context,

В този контекст,

when you don't know if the potential enemy

когато не знаете дали потенциалния враг

is preparing for defense or attack,

се готви за отбрана или нападение,

and if the weapons give an advantage to attacking,

и ако оръжията дават предимство при атакуване,

then this environment is

тогава тази среда е

most likely to spark a conflict.

най-вероятно да предизвика конфликт.

This is the environment that's being created

Това е средата, която се създава

by cyber weapons today,

от кибер оръжията днес,

and historically it was the environment in Europe

и исторически погледнато, беше средата в Европа

at the onset of World War I.

в началото на Първата световна война.

So cyber weapons

Така че кибер оръжията

are dangerous by nature,

са опасни по същество,

but in addition, they're emerging

но в допълнение, те възникват

in a much more unstable environment.

в много по-нестабилна среда.

If you remember the Cold War,

Ако си спомняте Студената война,

it was a very hard game,

това беше много твърда игра,

but a stable one played only by two players,

но стабилна, изиграна само от двама играчи,

which allowed for some coordination between the two superpowers.

което позволи за определена координация между двете суперсили.

Today we're moving to a multipolar world

Днес ние се придвижваме към един многополюсен свят,

in which coordination is much more complicated,

в който координацията е много по-сложна,

as we have seen at Copenhagen.

както видяхме в Копенхаген.

And this coordination may become even trickier

И тази координация може да стане дори още по-сложна

with the introduction of cyber weapons.

с въвеждането на кибер оръжията.

Why? Because no nation

Защо? Защото никоя нация

knows for sure whether its neighbor

не знае със сигурност дали нейните съседи

is about to attack.

не се готвят да атакуват.

So nations may live under the threat

Понеже народите живеят под заплахата

of what Nobel Prize winner Thomas Schelling

на това, което носителя на Нобелова награда по икономика, Томас Шелинг,

called the "reciprocal fear of surprise attack,"

нарича "реципрочен страх от изненадваща атака,"

as I don't know if my neighbor

тъй като аз не знам дали моят съсед

is about to attack me or not --

е на път да ме нападне или не --

I may never know --

може никога да не узная --

so I might take the upper hand

така че може да взема инициативата

and attack first.

и да атакувам първи.

Just last week,

През миналата седмица,

in a New York Times article dated January 26, 2010,

в статия на "Ню Йорк таймс" от 26 януари, 2010 година,

it was revealed for the first time that

бе разкрито за първи път,

officials at the National Security Agency

че длъжностни лица в Националната агенция за сигурност

were considering the possibility of preemptive attacks

обмислят възможността за превантивни атаки,

in cases where the U.S. was about

в случаите, когато САЩ

to be cyberattacked.

може да бъде кибератакуван.

And these preemptive attacks

И тези превантивни атаки

might not just remain

може да останат не само

in cyberspace.

в киберпространството.

In May 2009, General Kevin Chilton,

През май 2009 година, генерал Кевин Чилтън,

commander of the U.S. nuclear forces,

командващ на американските ядрени сили,

stated that in the event of cyberattacks against the U.S.,

заяви, че в случай на кибератаки срещу САЩ,

all options would be on the table.

всички опции ще бъдат обмислени.

Cyber weapons do not replace

Кибер ​​оръжията не заместват

conventional or nuclear weapons --

конвенционалните или ядрените оръжия --

they just add a new layer to the existing system of terror.

те просто добавят нов слой към съществуващата система на терор.

But in doing so, they also add their own risk

Но правейки това, те също така добавят своя собствен риск

of triggering a conflict --

за предизвикването на конфликт --

as we've just seen, a very important risk --

както току-що видяхме, много важен риск --

and a risk we may have to confront

и риск, срещу който може да се наложи да се изправим

with a collective security solution

с колективно решение за сигурност,

which includes all of us:

което включва всички нас:

European allies, NATO members,

европейски съюзници, членове на НАТО,

our American friends and allies,

нашите американски приятели и съюзници,

our other Western allies,

другите ни западни съюзници,

and maybe, by forcing their hand a little,

и може би, като извием малко ръцете им,

our Russian and Chinese partners.

нашите руски и китайски партньори.

The information technologies

Информационните технологии,

Joël de Rosnay was talking about,

за които говореше Жоел дьо Роней,

which were historically born from military research,

които са били исторически породени от военни изследвания,

are today on the verge of developing

днес са на прага на развививане

an offensive capability of destruction,

на офанзивна способност за унищожение,

which could tomorrow, if we're not careful,

която може утре, ако не сме внимателни,

completely destroy world peace.

да унищожи напълно световния мир.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскане)