Ash Beckham: We're all hiding something. Let's find the courage to open up

Translator: Ralitsa Dobrev Reviewer: Anton Hikov

I'm going to talk to you tonight

Тази вечер ще ви говоря

about coming out of the closet,

за "излизането от килера",

and not in the traditional sense,

не в традиционния смисъл,

not just the gay closet.

не килерa на хомосексуалистите.

I think we all have closets.

Мисля, че всички имаме килери.

Your closet may be telling someone

Вашият може да е да кажете на някого,

you love her for the first time,

че я обичате за първи път,

or telling someone that you're pregnant,

или да кажете на някого, че сте бременна,

or telling someone you have cancer,

или че имате рак,

or any of the other hard conversations

или който и да е друг труден разговор,

we have throughout our lives.

който провеждаме през живота си.

All a closet is is a hard conversation,

"Килерът" е този труден разговор

and although our topics may vary tremendously,

и въпреки, че темите могат да са разнообразни,

the experience of being in

чувството да си затворен в,

and coming out of the closet is universal.

и да излезеш от "килера" е всеобщо.

It is scary, and we hate it, and it needs to be done.

Страшно е и го ненавиждаме и е нещо, което трябва да бъде направено.

Several years ago,

Преди няколко години

I was working at the South Side Walnut Cafe,

работих в Саут Сайд Уолнът Кафе,

a local diner in town,

местна закусвалня в града

and during my time there I would go through phases

и по това време преминавах през различни фази

of militant lesbian intensity:

на войнствена лесбийска интензивност:

not shaving my armpits,

не бръснех подмишниците си,

quoting Ani DiFranco lyrics as gospel.

цитирах текстовете на Ани ДиФранко като евангелие.

And depending on the bagginess of my cargo shorts

И в зависимост от това колко провиснали бяха шортите ми

and how recently I had shaved my head,

и колко скоро бях бръснала главата си,

the question would often be sprung on me,

често ми задаваxa въпросa,

usually by a little kid:

обикновено от малко дете:

"Um, are you a boy or are you a girl?"

"Хм, ти момче ли си или момиче?"

And there would be an awkward silence at the table.

Cледваше странна тишина на масата.

I'd clench my jaw a little tighter,

Стисках зъби малко по-силно

hold my coffee pot with a little more vengeance.

и хващах каната с кафе по-здраво.

The dad would awkwardly shuffle his newspaper

Таткото започваше неловко да прелиствa вестника,

and the mom would shoot a chilling stare at her kid.

а майката поглеждаше детето ядосано.

But I would say nothing,

Но не казвах нищо,

and I would seethe inside.

a отвътре ми кипеше.

And it got to the point where every time I walked up

Всеки път когато се приближавах

to a table that had a kid anywhere between three and 10 years old, I was ready to fight.

до маса с дете между три и десет години, бях готова за бой.

(Laughter)

(Смях)

And that is a terrible feeling.

А това е ужасно усещане.

So I promised myself, the next time, I would say something.

Така че си обещах, че следващия път ще кажа нещо.

I would have that hard conversation.

Ще проведа този труден разговор.

So within a matter of weeks, it happens again.

След няколко седмици се случи отново.

"Are you a boy or are you a girl?"

"Ти момче ли си или момиче?"

Familiar silence, but this time I'm ready,

Познатата тишинa, но този път аз съм готова,

and I am about to go all Women's Studies 101

за урока по Женски Науки 101

on this table. (Laughter)

на тази маса.

I've got my Betty Friedan quotes.

Готова съм с цитатите на Бети Фрийдан,

I've got my Gloria Steinem quotes.

и тези на Глория Стайнман.

I've even got this little bit from "Vagina Monologues" I'm going to do.

Дори съм готова да цитирам от "Монолозите на Вагината".

So I take a deep breath and I look down

Поемам дълбоко въздух и поглеждам надолу

and staring back at me is a four-year-old girl in a pink dress,

и в мен се е втренчило четири годишно момиченце в розова рокля,

not a challenge to a feminist duel,

не е предизвикателство за феминистки дуел,

just a kid with a question:

просто дете което има въпрос:

"Are you a boy or are you a girl?"

"Ти момче ли си или момиче?"

So I take another deep breath,

Така че поемам отново въздух,

squat down to next to her, and say,

клякам до нея и казвам,

"Hey, I know it's kind of confusing.

"Знам, че е малко объркващо.

My hair is short like a boy's,

Косата ми е къса като на момче,

and I wear boy's clothes, but I'm a girl,

и съм облечена като момче, но съм момиче,

and you know how sometimes you like to wear a pink dress,

понякога ти обичаш да носиш розова рокля,

and sometimes you like to wear your comfy jammies?

а понякога обичаш да носиш удобната си пижама?

Well, I'm more of a comfy jammies kind of girl."

Hа мен ми харесва повече удобната пижама."

And this kid looks me dead in the eye,

И тя ме поглежда право в очите,

without missing a beat, and says,

и без да губи време казва,

"My favorite pajamas are purple with fish.

"Любимата ми пижама е лилава с рибка.

Can I get a pancake, please?"

Може ли една палачинка моля?"

(Laughter)

(Смях)

And that was it. Just, "Oh, okay. You're a girl.

И това беше. Просто, "О, добре. Ти си момиче.

How about that pancake?"

Може ли палачинка?"

It was the easiest hard conversation

Това беше най-лесния труден разговор,

I have ever had.

който някога съм водила.

And why? Because Pancake Girl and I,

И защо? Защото Момичето Палачинка и аз

we were both real with each other.

бяхме честни една с друга.

So like many of us,

Като от много от нас,

I've lived in a few closets in my life, and yeah,

съм живяла в няколко килера през живота ми, и да,

most often, my walls happened to be rainbow.

и повечето от стените им бяха с цветовете на дъгата.

But inside, in the dark,

Но вътре, в тъмното,

you can't tell what color the walls are.

не можеш да видиш цвета на стените.

You just know what it feels like to live in a closet.

Просто познаваш чувството да живееш в килер.

So really, my closet is no different than yours

Така че моят килер не е по-различен от вашия,

or yours or yours.

или вашия, или вашия.

Sure, I'll give you 100 reasons

Мога да ви дам 100 причини

why coming out of my closet was harder than coming out of yours,

защо моето излизане е по-трудно от вашето,

but here's the thing: Hard is not relative.

Но истината е, че трудността е относителнa.

Hard is hard.

Трудното е трудно.

Who can tell me that explaining to someone you've just declared bankruptcy

Кой може да ми каже, че да обясниш на някого, че си обявил банкрут

is harder than telling someone you just cheated on them?

е по-трудно от това да му признаеш изневяра?

Who can tell me that his coming out story

Кой ще ми каже, че неговото излизане от килера

is harder than telling your five-year-old you're getting a divorce?

е по-трудно от признанието пред детето ти, че се развеждаш?

There is no harder, there is just hard.

Няма по-трудно, има просто трудно.

We need to stop ranking our hard against everyone else's hard

Трябва да престанем да сравняваме нашата трудност с тази на другите,

to make us feel better or worse about our closets

за да се чувствaме по-добре или зле c нашите килери

and just commiserate on the fact that we all have hard.

и просто да сме съпричастни с факта, че на всички ни е трудно.

At some point in our lives, we all live in closets,

В някакъв момент от живота ни всички живеем в килери,

and they may feel safe,

които ни карат да се чувстваме сигурни,

or at least safer than what lies on the other side of that door.

по-сигурни от това, което е от другата страна на вратата.

But I am here to tell you,

Но аз съм тук да ви кажа,

no matter what your walls are made of,

без значение от какво са направени стените,

a closet is no place for a person to live.

човек не може да живее в килер.

Thanks. (Applause)

Благодаря.

So imagine yourself 20 years ago.

Представете си себе си преди 20 години.

Me, I had a ponytail, a strapless dress,

Аз, с конска опашка и рокля без презрамки,

and high-heeled shoes.

и обувки с високи токчета.

I was not the militant lesbian

Hе бях войнствена лесбийка,

ready to fight any four-year-old that walked into the cafe.

готова за бой с всяко четири годишно дете което влиза в кафене.

I was frozen by fear, curled up in the corner

Бях умряла от страх, свита в ъгъла

of my pitch-black closet

на чисто черния си килер,

clutching my gay grenade,

стискаща своята гей граната,

and moving one muscle is the scariest thing

и мърдането на един мускул беше най-страшното нещо,

I have ever done.

което някога съм правила.

My family, my friends, complete strangers --

Семейството ми, приятелите, непознатите --

I had spent my entire life

прекарала съм целия си живот,

trying to not disappoint these people,

опитвайки се да не ги разочаровам,

and now I was turning the world upside down

и сега обръщах света наопаки,

on purpose.

нарочно.

I was burning the pages of the script

Изгарях страниците на сценария,

we had all followed for so long,

които всички сме следвали толкова дълго,

but if you do not throw that grenade, it will kill you.

но ако не хвърлите тази граната тя ще ви убие.

One of my most memorable grenade tosses

Едно запомнящо се хвърляне на граната

was at my sister's wedding.

беше на сватбата на сестра ми.

(Laughter)

(Смях)

It was the first time that many in attendance

Беше първия път, когатo повечето от гостите

knew I was gay, so in doing my maid of honor duties,

разбраха че съм гей, така че докато изпълнявах ролята на шаферка,

in my black dress and heels,

облечена с черна рокля и на токчета,

I walked around to tables

обикалях между масите

and finally landed on a table of my parents' friends,

и стигнах до масата на семейни прятели,

folks that had known me for years.

хора които ме познавахa от години.

And after a little small talk, one of the women shouted out,

И след кратък разговор, една от жените извика,

"I love Nathan Lane!"

"Обичам Нейтън Лейн!"

And the battle of gay relatability had begun.

И битката с лесбийската принадлежност започна.

"Ash, have you ever been to the Castro?"

"Аш, била ли си някога в Кастро?"

"Well, yeah, actually, we have friends in San Francisco."

"Да, всъщност имаме прятели в Сан Франциско."

"Well, we've never been there but we've heard it's fabulous."

"Ние никога не сме били, но чухме че е страхотно."

"Ash, do you know my hairdresser Antonio?

"Аш, познаваш ли фризьорa ми Антонио?

He's really good and he has never talked about a girlfriend."

Наистина е добър и никога не е споменавал гадже."

"Ash, what's your favorite TV show?

"Аш, кое е любимото ти предаване?

Our favorite TV show? Favorite: Will & Grace.

Нашето ли? Любомото ни е: Уил и Грейс.

And you know who we love? Jack.

И знаеш ли кой харесваме? Джак.

Jack is our favorite."

Джак ни е любим."

And then one woman, stumped

И тогава една от жените се затрудни,

but wanting so desperately to show her support,

но толкова отчаяно искаше да ми покаже подкрепa,

to let me know she was on my side,

да ми покаже, че е на моя страна,

she finally blurted out,

че накрая каза,

"Well, sometimes my husband wears pink shirts."

"Пoнякога мъжът ми носи розови ризи."

(Laughter)

(Смях)

And I had a choice in that moment,

И в този момент имах избор,

as all grenade throwers do.

както всички които хвърлят гранати.

I could go back to my girlfriend and my gay-loving table

Можех да се върна при приятелката си на масата, където обичаxа лесбийки

and mock their responses,

и да се подигравам на отговорите им,

chastise their unworldliness and their inability

да ги укорявам за наивността им и неспособността

to jump through the politically correct gay hoops I had brought with me,

да намерят точните думи да се обърнат към мен,

or I could empathize with them

или можех да им съчувствам

and realize that that was maybe one of the hardest things they had ever done,

и да разбера, че това може би е едно от най-трудните неща които са правили,

that starting and having that conversation

че започването и воденето на този разговор

was them coming out of their closets.

беше тяхното излизане от килера.

Sure, it would have been easy to point out where they felt short.

Разбира се щеше да е по-лесно да посоча грешките им.

It's a lot harder to meet them where they are

Много по-трудно е да се опитам да ги разбера

and acknowledge the fact that they were trying.

и да оценя факта, че се опитваха.

And what else can you ask someone to do but try?

И какво друго може да искаш от някого освен да се опита?

If you're going to be real with someone,

Ако ще бъдеш честен с някого,

you gotta be ready for real in return.

трябва да си подготвен за тяхната честност.

So hard conversations are still not my strong suit.

Трудните разговори все още не са силната ми страна.

Ask anybody I have ever dated.

Попитайте гаджетата ми.

But I'm getting better, and I follow what I like to call

Но ставам по-добра, благодарение на

the three Pancake Girl principles.

трите принципа на Момичето Палачинка.

Now, please view this through gay-colored lenses,

Моля ви погледнете това през очите на един гей,

but know what it takes to come out of any closet

но това, което е необходимо за излизането от всеки килер

is essentially the same.

е същото.

Number one: Be authentic.

Номер 1: Бъдете истински.

Take the armor off. Be yourself.

Свалете бронята. Бъдете себе си.

That kid in the cafe had no armor,

Това дете в кафето нямаше броня,

but I was ready for battle.

но аз бяха готова за битка.

If you want someone to be real with you,

Ако искате някой да е искрен с вас,

they need to know that you bleed too.

те трябва да знаят, че и вас ви боли.

Number two: Be direct. Just say it. Rip the Band-Aid off.

Номер 2: Бъдете директни. Просто го кажете. Свалете лепенката.

If you know you are gay, just say it.

Ако знаете че сте гей, просто го кажете.

If you tell your parents you might be gay,

Ако кажете на родителите си, че може би сте гей,

they will hold out hope that this will change.

те ще се надяват, че може да се промените.

Do not give them that sense of false hope.

Не им давайте напразни надежди.

(Laughter)

(Смях)

And number three, and most important --

И номер 3, най-важното...

(Laughter)

(Смях)

Be unapologetic.

Не се извинявайте.

You are speaking your truth.

Вие казвате своята истина.

Never apologize for that.

Никога не се извинявайте за това.

And some folks may have gotten hurt along the way,

Някои хора може да се почувстват наранени,

so sure, apologize for what you've done,

така че се извинете за това което сте направили,

but never apologize for who you are.

но никога не се извинявайте за това което сте.

And yeah, some folks may be disappointed,

Някои хора могат да се почувстват разочаровани,

but that is on them, not on you.

но това си е за тях.

Those are their expectations of who you are, not yours.

Това са техните очаквания от вас, не вашите.

That is their story, not yours.

Това е тяхната история, не вашата.

The only story that matters

Единствената история от значение

is the one that you want to write.

е тази, която вие искате да напишете.

So the next time you find yourself

Следващия път когато се озовете

in a pitch-black closet clutching your grenade,

в чисто черен килер стискайки граната,

know we have all been there before.

знайте че всички сме били там.

And you may feel so very alone, but you are not.

И може да се чувствате много самотни, но не сте.

And we know it's hard but we need you out here,

Знаем че е трудно, но трябва да излезете,

no matter what your walls are made of,

независимо от какво са направени стените,

because I guarantee you there are others

защото ви гарантирам, че има и други

peering through the keyholes of their closets

надничащи през ключалките на килерите си,

looking for the next brave soul to bust a door open, so be that person

чакащи следващия смелчага, който да отвори вратата, бъдете този човек

and show the world that we are bigger than our closets

и покажете на света, че ние сме по-големи от килерите ни

and that a closet is no place for a person

и килерът не е място, в което някой

to truly live.

да живее истински.

Thank you, Boulder. Enjoy your night. (Applause)

Благодаря, Болдър. Приятна вечер.