Robert Gupta: Between music and medicine

Translator: Joseph Geni Reviewer: Morton Bast

Translator: Georgi Petrov Reviewer: Yavor Ivanov

(Music)

(Музика)

(Applause)

(Аплодисменти)

Thank you very much. (Applause)

Много ви благодаря. (Аплодисменти)

Thank you. It's a distinct privilege to be here.

Благодаря. За мен е изключително удоволствие да съм тук.

A few weeks ago, I saw a video on YouTube

Преди няколко седмици гледах в Youtube видеоклип

of Congresswoman Gabrielle Giffords

за Габриел Гифърдс - членка на конгреса на САЩ

at the early stages of her recovery

в ранен стадий на възстановяване

from one of those awful bullets.

от един от онези ужасни куршуми.

This one entered her left hemisphere, and

Този навлязъл в лявото мозъчно кълбо и

knocked out her Broca's area, the speech center of her brain.

разрушил зоната на Брока - речедвигателния център на мозъка.

And in this session, Gabby's working with a speech therapist,

При този сеанс, Габи работи с логопед

and she's struggling to produce

и се бори, опитвайки се да изрече

some of the most basic words, and you can see her

някои от най-простите думи. Вижда се как

growing more and more devastated, until she ultimately

става все по-отчаяна, докато накрая

breaks down into sobbing tears, and she starts sobbing

рухва и започва да плаче неудържимо

wordlessly into the arms of her therapist.

и безмълвно в прегръдките на логопеда.

And after a few moments, her therapist tries a new tack,

След няколко секунди логопедът опитва нещо ново -

and they start singing together,

те започват да пеят заедно,

and Gabby starts to sing through her tears,

Габи пее през сълзи

and you can hear her clearly able to enunciate

и можете да я чуете как ясно произнася

the words to a song that describe the way she feels,

думите от текста на песен, която описва как се чувства тя.

and she sings, in one descending scale, she sings,

И тя изпява в една низходяща гама:

"Let it shine, let it shine, let it shine."

"Нека грее, нека грее, нека грее."

And it's a very powerful and poignant reminder of how

Ето едно ясно и тъжно напомняне за това как

the beauty of music has the ability to speak

красотата на музиката може да говори,

where words fail, in this case literally speak.

когато думите са безсилни - в този случай буквално да говори.

Seeing this video of Gabby Giffords reminded me

Този видеоклип с Габи Гифърдс ми напомни

of the work of Dr. Gottfried Schlaug,

за работата на д-р Готфрийд Шлауг,

one of the preeminent neuroscientists studying music and the brain at Harvard,

един от най-добрите изследователи на ефекта на музиката върху мозъка в Харвард.

and Schlaug is a proponent of a therapy called

Шлауг е привърженик на терапия, наречена

Melodic Intonation Therapy, which has become very popular in music therapy now.

Терапия с мелодична интонация, която вече е много популярна музикална терапия.

Schlaug found that his stroke victims who were aphasic,

Шлауг открил, че неговите пациенти, преживели инсулт и страдащи от афазия,

could not form sentences of three- or four-word sentences,

не могат да съставят изречения с три или четири думи,

but they could still sing the lyrics to a song,

но все още могат да пеят текстове на песни

whether it was "Happy Birthday To You"

без значение дали на "Честит рожден ден"

or their favorite song by the Eagles or the Rolling Stones.

или на любимата им песен от Ийгълс или Ролинг Стоунс.

And after 70 hours of intensive singing lessons,

И след 70 часа интензивни уроци по пеене

he found that the music was able to literally rewire

той открил, че музиката има способност буквално да изгражда връзки

the brains of his patients and create a homologous

в мозъците на пациентите му и да създава хомоложен

speech center in their right hemisphere

речедвигателен център в дясното мозъчно кълбо,

to compensate for the left hemisphere's damage.

компенсиращ увреждането в лявото кълбо.

When I was 17, I visited Dr. Schlaug's lab, and in one afternoon

Когато бях на 17 посетих лабораторията на д-р Шлауг, и един следобед

he walked me through some of the leading research

той ми показа част от най-напредналите изследвания

on music and the brain -- how musicians had

на музиката и мозъка – как музикантите имат

fundamentally different brain structure than non-musicians,

коренно различна структура на мозъка в сравнение с не-музикантите,

how music, and listening to music,

как музиката и слушането на музика

could just light up the entire brain, from

може просто да задейства целия мозък – от

our prefrontal cortex all the way back to our cerebellum,

префронталната кора чак до малкия мозък,

how music was becoming a neuropsychiatric modality

как музиката става невропсихиатрична модалност

to help children with autism, to help people struggling

за помощ на деца, страдащи от аутизъм, за помощ на хора, борещи се

with stress and anxiety and depression,

със стрес, мъчително безпокойство и депресия,

how deeply Parkinsonian patients would find that their tremor

как пациенти в късен стадий на Паркинсон откриват, че треперенето спира

and their gait would steady when they listened to music,

и походката им става стабилна, докато слушат музика,

and how late-stage Alzheimer's patients, whose dementia

как пациенти в късен стадий на Алцхаймер, чиято деменция

was so far progressed that they could no longer recognize

е толкова напреднала, че вече не познават

their family, could still pick out a tune by Chopin

близките си, още могат да изсвирят мелодия на Шопен

at the piano that they had learned when they were children.

на пиано, която са научили в детска възраст.

But I had an ulterior motive of visiting Gottfried Schlaug,

Но аз имах скрита причина да посетя Готфрийд Шлауг,

and it was this: that I was at a crossroads in my life,

която беше тази: бях на кръстопът в живота си,

trying to choose between music and medicine.

опитвах се да избера между музиката и медицината.

I had just completed my undergraduate, and I was working

Току-що бях завършил бакалавърска степен и работех

as a research assistant at the lab of Dennis Selkoe,

като научен сътрудник в лабораторията на Денис Селко

studying Parkinson's disease at Harvard, and I had fallen

докато изучавах болестта на Паркинсон в Харвард, и се бях

in love with neuroscience. I wanted to become a surgeon.

влюбил в невронауката. Исках да бъда хирург.

I wanted to become a doctor like Paul Farmer or Rick Hodes,

Исках да стана лекар като Пол Фармър или Рик Хоудс,

these kind of fearless men who go into places like Haiti or Ethiopia

този тип безстрашни мъже, които ходят на места като Хаити или Етиопия

and work with AIDS patients with multidrug-resistant

и работят с болни от СПИН пациенти, които имат и устойчива на лекарства

tuberculosis, or with children with disfiguring cancers.

туберкулоза или с деца, страдащи от обезобразяващ рак.

I wanted to become that kind of Red Cross doctor,

Исках да стана като лекарите от Червения кръст или

that doctor without borders.

"Лекари без граници".

On the other hand, I had played the violin my entire life.

От друга страна, цял живот бях свирил на цигулка.

Music for me was more than a passion. It was obsession.

Музиката за мен беше повече от страст. Бях обсебен.

It was oxygen. I was lucky enough to have studied

Беше кислород. Имах късмета да уча

at the Juilliard School in Manhattan, and to have played

във висшето училище "Джулиард" в Манхатън и да свиря

my debut with Zubin Mehta and the Israeli philharmonic orchestra in Tel Aviv,

дебюта си със Зубин Мехта и израелската филхармония в Тел Авив.

and it turned out that Gottfried Schlaug

Oказа се, че Готфрийд Шлауг

had studied as an organist at the Vienna Conservatory,

е учил за органист във Виенската консерватория,

but had given up his love for music to pursue a career

но се е отказал от любовта си към музиката, за да развива кариера

in medicine. And that afternoon, I had to ask him,

в медицината. И онзи следобед просто трябваше да го попитам:

"How was it for you making that decision?"

"Как успя да вземеш това решение?"

And he said that there were still times when he wished

Той отговори, че все още на моменти му се иска

he could go back and play the organ the way he used to,

да може да се върне назад и да свири на орган както някога,

and that for me, medical school could wait,

и че за мен медицинското образование може да почака,

but that the violin simply would not.

но цигулката просто не може.

And after two more years of studying music, I decided

И след още две години изучаване на музика, реших

to shoot for the impossible before taking the MCAT

да опитам невъзможното преди да се явя на изпита MCAT

and applying to medical school like a good Indian son

и да кандидатствам за медицинско образование, както приляга на добър син на индийци,

to become the next Dr. Gupta. (Laughter)

за да стана следващия доктор Гупта (Смях)

And I decided to shoot for the impossible and I took

И реших да опитам невъзможното и се явих

an audition for the esteemed Los Angeles Philharmonic.

на прослушване в уважаваната филхармония на Лос Анжелис.

It was my first audition, and after three days of playing

Беше първото ми прослушване, и след тридневно свирене

behind a screen in a trial week, I was offered the position.

зад параван по време на опитната седмица, ми предложиха мястото.

And it was a dream. It was a wild dream to perform

И беше като в мечта! Беше върховна мечта да свиря

in an orchestra, to perform in the iconic Walt Disney Concert Hall

в оркестър, да свиря в култовата концертна зала "Уолт Дисни"

in an orchestra conducted now by the famous Gustavo Dudamel,

и в оркестър, дирижиран от известния сега Густаво Дудамел,

but much more importantly to me to be surrounded

но много по-важно за мен – да съм заобиколен

by musicians and mentors that became my new family,

от музиканти и учители, които станаха новото ми семейство,

my new musical home.

моят нов музикален дом.

But a year later, I met another musician who had also

Но година по-късно срещнах друг музикант, който също

studied at Juilliard, one who profoundly helped me

беше учил в Джулиард и с чиято безценна помощ успях да

find my voice and shaped my identity as a musician.

открия собствения си глас и себе си като музикант.

Nathaniel Ayers was a double bassist at Juilliard, but

Натаниел Айерс изучавал контрабас в "Джулиард", но

he suffered a series of psychotic episodes in his early 20s,

претърпял поредица от психични разстройства скоро след като навършил 20 г.,

was treated with thorazine at Bellevue,

лекуван е с хлорпромазин в Белвю,

and ended up living homeless on the streets of Skid Row

и в крайна сметка живееше бездомен из улиците на Скид Роу

in downtown Los Angeles 30 years later.

в централната част на Лос Анджелис 30 години по-късно.

Nathaniel's story has become a beacon for homelessness

Историята на Натаниел става силен сигнал за защита на бездомните

and mental health advocacy throughout the United States,

и психично болните из целия САЩ,

as told through the book and the movie "The Soloist,"

разказана в книгата и филма "Солистът",

but I became his friend, and I became his violin teacher,

но аз станах негов приятел и учител по цигулка,

and I told him that wherever he had his violin,

и му казах, че където и да бъде с неговата цигулка,

and wherever I had mine, I would play a lesson with him.

ако и аз съм там с моята, бих изсвирил един урок с него.

And on the many times I saw Nathaniel on Skid Row,

И в многото случаи, когато виждах Натаниел из Скид Роу,

I witnessed how music was able to bring him back

ставах свидетел как музиката успяваше да го върне обратно

from his very darkest moments, from what seemed to me

дори от най-мрачните му моменти, от нещо,

in my untrained eye to be

което в моите необучени очи изглеждаше като

the beginnings of a schizophrenic episode.

началото на шизофреничен пристъп.

Playing for Nathaniel, the music took on a deeper meaning,

Свирейки за Натаниел, за мен музиката доби по-дълбоко значение,

because now it was about communication,

защото най-важно стана общуването,

a communication where words failed, a communication

общуване тогава, когато думите бяха безсилни,

of a message that went deeper than words, that registered

предаващо послание, което достигаше по-дълбоко от думи, което докосваше

at a fundamentally primal level in Nathaniel's psyche,

психиката на Натаниел на фундаментално, първично ниво,

yet came as a true musical offering from me.

а беше един истински музикален подарък от мен.

I found myself growing outraged that someone

Осъзнах, че се разярявам при мисълта, че някой

like Nathaniel could have ever been homeless on Skid Row

като Натаниел е възможно да живее бездомен из Скид Роу

because of his mental illness, yet how many tens of thousands

заради психично заболяване, а колко десетки хиляди

of others there were out there on Skid Row alone

други има само в Скид Роу,

who had stories as tragic as his, but were never going to have a book or a movie

с истории трагични като неговата, но които няма да бъдат разказани в книга или филм,

made about them that got them off the streets?

който да ги спаси от живота на улицата?

And at the very core of this crisis of mine, I felt somehow

И в ядрото на тази моя криза усещах, че някак си

the life of music had chosen me, where somehow,

животът, посветен на музиката, е избрал мен,

perhaps possibly in a very naive sense, I felt what Skid Row

може би дори по наивен начин усещах, че Скид Роу

really needed was somebody like Paul Farmer

всъщност се нуждае от някой като Пол Фармър,

and not another classical musician playing on Bunker Hill.

а не от още един класически музикант, свирещ на Бънкър Хил.

But in the end, it was Nathaniel who showed me

Но в крайна сметка точно Натаниел ми показа,

that if I was truly passionate about change,

че ако наистина желая промяна,

if I wanted to make a difference, I already had the perfect instrument to do it,

ако искам да променя нещата, вече имам идеалния инструмент за целта,

that music was the bridge that connected my world and his.

че музиката беше мостът, свързващ моя свят с неговия.

There's a beautiful quote

Има един прекрасен цитат

by the Romantic German composer Robert Schumann,

от германския композитор от периода на романтизма - Роберт Шуман,

who said, "To send light into the darkness of men's hearts,

който гласи: "Да разпръсква светлина в тъмнината в човешките сърца -

such is the duty of the artist."

това е дългът на човека на изкуството."

And this is a particularly poignant quote

Това е един особено тъжен цитат,

because Schumann himself suffered from schizophrenia

защото самият Шуман е страдал от шизофрения

and died in asylum.

и починал в психиатрична клиника.

And inspired by what I learned from Nathaniel,

Вдъхновен от наученото от Натаниел,

I started an organization on Skid Row of musicians

основах организация на музиканти от Скид Роу,

called Street Symphony, bringing the light of music

наречена "Улична симфония", която да внася светлината на музиката

into the very darkest places, performing

в най-мрачните места, да свирим

for the homeless and mentally ill at shelters and clinics

за бездомните и психично болните в приюти и клиники

on Skid Row, performing for combat veterans

из Скид Роу, да свирим за ветерани от войни,

with post-traumatic stress disorder, and for the incarcerated

страдащи от посттравматичен стрес, за затворените

and those labeled as criminally insane.

и за обявените за невменяеми.

After one of our events at the Patton State Hospital

След едно такова събитие в "Щатската болница на Патън"

in San Bernardino, a woman walked up to us

в Сан Бернадино, една жена дойде при нас

and she had tears streaming down her face,

със сълзи, стичащи се по лицето ѝ.

and she had a palsy, she was shaking,

Страдаше от паралитично треперене,

and she had this gorgeous smile, and she said

но имаше невероятно красива усмивка. И каза,

that she had never heard classical music before,

че до сега никога не била чувала класическа музика,

she didn't think she was going to like it, she had never

смятала, че едва ли ще ѝ хареса, никога

heard a violin before, but that hearing this music was like hearing the sunshine,

не била чувала цигулка, но слушането на тази музика било като да чува слънчевата светлина,

and that nobody ever came to visit them, and that for the first time in six years,

и как никой не ги е посещавал, и как за първи път от 6 години,

when she heard us play, she stopped shaking without medication.

щом чула как свирим, треперенето ѝ спряло без лекарства.

Suddenly, what we're finding with these concerts,

Чрез тези концерти откриваме,

away from the stage, away from the footlights, out

че далеч от сцената, прожекторите,

of the tuxedo tails, the musicians become the conduit

без костюмите си, музикантите се превръщат в проводник

for delivering the tremendous therapeutic benefits

на огромнaта лечебна помощ

of music on the brain to an audience that would never

на музиката за мозъка, към публика която никога

have access to this room,

не би имала достъп до тази зала,

would never have access to the kind of music that we make.

не би имала достъп до музиката, която ние създаваме.

Just as medicine serves to heal more

Точно както медицината лекува не само

than the building blocks of the body alone,

съставните части на тялото,

the power and beauty of music transcends the "E"

силата и красотата на музиката стигат много по-далеч от това "Е"

in the middle of our beloved acronym.

в средата на обичаното ни съкращение.

Music transcends the aesthetic beauty alone.

Музиката е много повече от красота, в естетическия смисъл.

The synchrony of emotions that we experience when we

Емоциите, които изпитваме, докато

hear an opera by Wagner, or a symphony by Brahms,

слушаме опера от Вагнер или симфония от Брамс,

or chamber music by Beethoven, compels us to remember

или камерна музика от Бетовен, ни карат да си спомняме

our shared, common humanity, the deeply communal

за нашата споделена човечност, дълбокото общностно

connected consciousness, the empathic consciousness

съзнание, силното и ясно съзнание,

that neuropsychiatrist Iain McGilchrist says is hard-wired

за което невропсихиатърът Иън МакГилкрист казва, че е трайно програмирано

into our brain's right hemisphere.

в дясното мозъчно кълбо.

And for those living in the most dehumanizing conditions

И за тези, които живеят при най-нечовешките условия

of mental illness within homelessness

на психични заболявания, докато са бездомни

and incarceration, the music and the beauty of music

и затворени, музиката и красотата на музиката

offers a chance for them to transcend the world around them,

предлага възможност да се пренесат отвъд заобикалящото ги,

to remember that they still have the capacity to experience

да си спомнят, че все още могат да изпитват

something beautiful and that humanity has not forgotten them.

нещо красиво и че хората не са ги забравили.

And the spark of that beauty, the spark of that humanity

И искрата на тази красота, искрата на тази човечност

transforms into hope,

се превръща в надежда.

and we know, whether we choose the path of music

А знаем, че без значение дали ще тръгнем по пътя на музиката

or of medicine, that's the very first thing we must instill

или на медицината, това е първото нещо, на което трябва научим

within our communities, within our audiences,

нашето общество и нашата публика,

if we want to inspire healing from within.

ако искаме да вдъхновяваме изцеление, започващо отвътре.

I'd like to end with a quote by John Keats,

Бих искал да завърша с един цитат от Джон Кийтс,

the Romantic English poet,

английският поет от периода на романтизма,

a very famous quote that I'm sure all of you know.

много известен цитат, който съм сигурен, че всички знаете.

Keats himself had also given up a career in medicine

Самият Кийтс също се е отказал от кариера в медицината,

to pursue poetry, but he died when he was a year older than me.

за да се отдаде на поезията, но починал, когато бил с година по-възрастен от мен.

And Keats said, "Beauty is truth, and truth beauty.

Кийтс е казал: "Красотата е истина, и истината е красота.

That is all ye know on Earth, and all ye need to know."

Това е всичко, което знаете на Земята и всичко, което трябва да знаете."

(Music)

(Музика)

(Applause)

(Аплодисменти)