Ivan Krastev: Can democracy exist without trust?

Translator: Ina Stoycheva Reviewer: Darina Stoyanova

I'm afraid I'm one of those speakers

Страхувам се, че съм един от тези говорители,

you hope you're not going to meet at TED.

за които се надявате, че няма да срещнете в TED.

First, I don't have a mobile,

Първо, нямам мобилен телефон,

so I'm on the safe side.

така че съм в безопасност.

Secondly, a political theorist

Второ, политически теоретик съм,

who's going to talk about the crisis of democracy

който ще говори, че кризата на демокрацията

is probably not the most exciting topic you can think about.

вероятно не е най-вълнуващата тема, за която можете да мислите.

And plus, I'm not going to give you any answers.

И още, няма да ви дам отговори.

I'm much more trying to add to some of the questions we're talking about.

Опитвам се да формулирам някои от въпросите, за които ще говоря.

And one of the things that I want to question

Едно от нещата, които искам да разгледам,

is this very popular hope these days

е тази популярна надежда, която съществува тези дни,

that transparency and openness

че прозрачността и откритостта

can restore the trust in democratic institutions.

могат да възстановят доверието в демократичните институции.

There is one more reason for you to be suspicious about me.

Има още една причина, да не ми се доверявате.

You people, the Church of TED, are a very optimistic community.

Вие, Църквата на TED, сте много оптимистична общност.

(Laughter)

(Смях)

Basically you believe in complexity, but not in ambiguity.

Вярвате в сложността, но не в двусмислието.

As you have been told, I'm Bulgarian.

Както ви казаха, аз съм българин.

And according to the surveys,

Според изследванията,

we are marked the most pessimistic people in the world.

ние сме най-песимистичната нация в света.

(Laughter)

(Смях)

The Economist magazine recently wrote an article

Списание "Дъ икономист" наскоро публикува статия

covering one of the recent studies on happiness,

за едно от скорошните проучвания за щастие

and the title was "The Happy, the Unhappy and the Bulgarians."

и заглавието беше "Щастливи, нещастни и българите".

(Laughter)

(Смях)

So now when you know what to expect,

Сега, когато знаете какво да очаквате,

let's give you the story.

нека да ви разкажа историята.

And this is a rainy election day in a small country --

Дъждовен ден на избори в малка държава -

that can be my country, but could be also your country.

която може да бъде моята държава, но може да бъде и вашата държава.

And because of the rain until four o'clock in the afternoon,

Поради дъжда, до четири часа следобяд

nobody went to the polling stations.

никой не отива в избирателните пунктове.

But then the rain stopped,

Но когато дъждът спря,

people went to vote.

хората отидоха да гласуват.

And when the votes had been counted,

Когато гласовете бяха преброени,

three-fourths of the people have voted with a blank ballot.

три четвърти от хората бяха гласували с празни бюлетини.

The government and the opposition,

Правителството и опозицията

they have been simply paralyzed.

бяха просто парализирани.

Because you know what to do about the protests.

Защото знаете какво се прави на протести.

You know who to arrest, who to negotiate with.

Знаете кого да арестувате, с кого да преговаряте.

But what to do about people who are voting with a blank ballot?

Но какво да правите с хора, които гласуват с празни бюлетини?

So the government decided to have the elections once again.

Правителството реши да проведе отново изборите.

And this time even a greater number,

Този път още по-голям брой хора,

83 percent of the people, voted with blank ballots.

83 процента, гласуваха с празни бюлетини.

Basically they went to the ballot boxes

Те отиваха до кутиите за гласуване,

to tell that they have nobody to vote for.

за да кажат, че няма за кого да гласуват.

This is the opening of a beautiful novel by Jose Saramago

Това е началото на хубав роман от Хосе Сарамаго,

called "Seeing."

който се казва "Виждане".

But in my view it very well captures

Но според мен, това много добре обхваща

part of the problem that we have with democracy in Europe these days.

част от проблема, който имаме с демокрацията в Европа.

On one level nobody's questioning

От една страна никой не се съмнява,

that democracy is the best form of government.

че демокрацията е най-добрата форма на управление.

Democracy is the only game in town.

Демокрацията е единствената игра.

The problem is that many people start to believe

Проблемът е, че много хора започнаха да вярват,

that it is not a game worth playing.

че това не е игра, която си струва да се играе.

For the last 30 years, political scientists have observed

За последните 30 години, политическите учени наблюдаваха,

that there is a constant decline in electoral turnout,

че има постоянно намаляване на броя на избирателите

and the people who are least interested to vote

и хората, които са най-малко заинтересовани да гласуват,

are the people whom you expect are going to gain most out of voting.

са хората, които очакват, че ще получат най-много от гласуването.

I mean the unemployed, the under-privileged.

Искам да кажа, че това са безработни, непривилигировани.

And this is a major issue.

Това е основен проблем.

Because especially now with the economic crisis,

Защото особено сега, при икономическата криза,

you can see that the trust in politics,

можете да видите, че доверието в политиката,

that the trust in democratic institutions,

че доверието в демократичните институции

was really destroyed.

не съществува.

According to the latest survey being done by the European Commission,

Според последното изследване, което е направено от Европейската комисия,

89 percent of the citizens of Europe believe that there is a growing gap

89 процента от гражданите в Европа вярват, че има увеличаващо се разминаване

between the opinion of the policy-makers and the opinion of the public.

между мнението на хората, правещи политика и мнението на обществото.

Only 18 percent of Italians and 15 percent of Greeks

Само 18 процента от италианците и 15 процента от гърците

believe that their vote matters.

вярват, че гласа им има значение.

Basically people start to understand that they can change governments,

Хората започват да разбират, че могат да сменят правителства,

but they cannot change policies.

но не могат да сменят политики.

And the question which I want to ask is the following:

Въпросът, който искам да задам е следния:

How did it happen that we are living in societies

Как се случи така, че живеем в общества,

which are much freer than ever before --

които са много по-свободни от преди -

we have more rights, we can travel easier,

имаме повече права, можем да пътуваме по-лесно,

we have access to more information --

имаме достъп до повече информация -

at the same time that trust in our democratic institutions

в същото време, това доверие в демократичните ни институции

basically has collapsed?

изчезна?

So basically I want to ask:

Искам да попитам:

What went right and what went wrong in these 50 years

какво беше правилно и какво беше неправилно през тези 50 години,

when we talk about democracy?

когато говорим за демокрация?

And I'll start with what went right.

Ще започна с това, което беше правилно.

And the first thing that went right was, of course,

Първото нещо, което беше правилно, беше, разбира се,

these five revolutions which, in my view,

тези пет революции, които, според мен,

very much changed the way we're living and deepened our democratic experience.

много промениха начина по който живеем и задълбочиха демократичния ни опит.

And the first was the cultural and social revolution of 1968 and 1970s,

Първата беше културната и социална революция през 1968г. и през 1970-те години,

which put the individual at the center of politics.

която сложи човека в центъра на политиката.

It was the human rights moment.

Това беше движението за човешки права.

Basically this was also a major outbreak, a culture of dissent,

Това беше голямо избухване, култура на дисиденти,

a culture of basically non-conformism,

култура на не - конформизъм,

which was not known before.

която не беше позната преди това.

So I do believe that even things like that

Вярвам, че дори неща като това

are very much the children of '68 --

са децата на 1968 г. -

nevertheless that most of us had been even not born then.

независимо от това, повечето от нас тогава не са били родени.

But after that you have the market revolution of the 1980s.

Но след това стана пазарната революция през 1980-те години.

And nevertheless that many people on the left try to hate it,

Независимо, че много хора от левицата я мразеха,

the truth is that it was very much the market revolution that sent the message:

истината е, че пазарната революция изпрати съобщение:

"The government does not know better."

"Правителството не знае по-добре".

And you have more choice-driven societies.

Имаме повече общества, основани на избор.

And of course, you have 1989 -- the end of Communism, the end of the Cold War.

Разбира се, през 1989 г. е краят на комунизма и края на Студената война.

And it was the birth of the global world.

Това беше раждането на глобалния свят.

And you have the Internet.

Имаме интернет.

And this is not the audience to which I'm going to preach

Това не е публика, пред която ще проповядвам

to what extent the Internet empowered people.

до каква степен интернет даде сила на хората.

It has changed the way we are communicating

Това промени начина, по който комуникираме

and basically we are viewing politics.

и разглеждаме политиката.

The very idea of political community totally has changed.

Идеята за политическа общност се измени.

And I'm going to name one more revolution,

Ще назова още една революция

and this is the revolution in brain sciences,

и това е революцията на мозъчните науки,

which totally changed the way

която измени начина,

we understand how people are making decisions.

по който разбираме, как хората взимат решения.

So this is what went right.

Това е, което беше правилно.

But if we're going to see what went wrong,

Но ако ще разглеждаме какво бе неправилно,

we're going to end up with the same five revolutions.

ще приключим разговора със същите пет революции.

Because first you have the 1960s and 1970s,

Защото първо имаме през 1960-те и 1970-те години,

cultural and social revolution,

културна и социална революция,

which in a certain way destroyed the idea of a collective purpose.

която по някакъв начин унищожи идеята за колективна цел.

The very idea, all these collective nouns that we have been taught about --

Идеята на всички тези колективни съществителни, на които ни бяха научили -

nation, class, family.

нация, класа, семейство.

We start to like divorcing, if we're married at all.

Започнахме да харесваме да се развеждаме, ако изобщо бяхме женени.

All this was very much under attack.

Всичко това беше атакувано.

And it is so difficult to engage people in politics

Толкова е трудно да въвлечем хората в политиката,

when they believe that what really matters

когато те вярват, че това, което има значение,

is where they personally stand.

е къде са те лично.

And you have the market revolution of the 1980s

Пазарната революция през 1980-те години доведе

and the huge increase of inequality in societies.

до голямо увеличение на неравенството в обществото.

Remember, until the 1970s,

Запомнете, до 1970-те години,

the spread of democracy has always been accompanied

разпространението на демокрацията беше винаги съпроводено

by the decline of inequality.

от намаляване на неравенството.

The more democratic our societies have been,

Колкото по-демократични ставаха държавите,

the more equal they have been becoming.

толкова по-равни ставаха.

Now we have the reverse tendency.

Сега имаме обратната тенденция.

The spread of democracy now is very much accompanied

Разпространението на демокрацията се съпровожда

by the increase in inequality.

с увеличение на неравенството.

And I find this very much disturbing

Намирам това за много обезпокояващо,

when we're talking about what's going on right and wrong

когато говорим за това, какво е правилно и какво не е правилно

with democracy these days.

в съвременната демокрация.

And if you go to 1989 --

Ако се върнем в 1989 г. -

something that basically you don't expect that anybody's going to criticize --

нещо, което не очаквате, е че всеки ще критикува -

but many are going to tell you, "Listen, it was the end of the Cold War

но много хора ще ви кажат: "Слушай, края на Студената война

that tore the social contract between the elites and the people in Western Europe."

разкъса социалния договор между елита и хората в Западна Европа".

When the Soviet Union was still there,

Когато Съветския съюз съществуваше,

the rich and the powerful, they needed the people,

богатите и силните се нуждаеха от народа,

because they feared them.

защото се страхуваха от него.

Now the elites basically have been liberated.

Сега елитът е освободен.

They're very mobile. You cannot tax them.

Той е много мобилен. Не можете да ги накарате да плащат данъци.

And basically they don't fear the people.

Той не се страхува от народа.

So as a result of it, you have this very strange situation

В резултат на това, имаме тази много странна ситуация,

in which the elites basically got out of the control of the voters.

в която елитът излиза от контрола на гласоподавателите.

So this is not by accident

Не е случайно,

that the voters are not interested to vote anymore.

че гласоподавателите вече не искат да гласуват.

And when we talk about the Internet,

Когато говорим за интернет,

yes, it's true, the Internet connected all of us,

да, вярно е, интернет ни свързва,

but we also know that the Internet created these echo chambers and political ghettos

но знаем и че интернет създава ехо стаи и политически гета,

in which for all your life you can stay with the political community you belong to.

в които можете да стоите през целия си живот, заедно с политическата общност, към която принадлежите.

And it's becoming more and more difficult

Става все по-трудно

to understand the people who are not like you.

да разбирате хората, които не са като вас.

I know that many people here

Знам, че много хора тук

have been splendidly speaking about the digital world and the possibility for cooperation,

говорят за дигиталния свят и възможността за сътрудничество,

but [have you] seen what the digital world has done to American politics these days?

но видяли ли сте какво направи дигиталния свят със сегашните американски политици?

This is also partly a result of the Internet revolution.

Отчасти, това е резултат и от интернет революцията.

This is the other side of the things that we like.

Това е другата страна на нещата, които харесваме.

And when you go to the brain sciences,

Когато разглеждаме мозъчните науки,

what political consultants learned from the brain scientists

които политическите консултанти научиха от мозъчните учени,

is don't talk to me about ideas anymore,

това вече не е разговор с мен за тези идеи,

don't talk to me about policy programs.

не ми говорете за политически програми.

What really matters is basically to manipulate the emotions of the people.

Това, което има значение, е да се манипулират емоциите на хората.

And you have this very strongly

Това е вкоренено много силно,

to the extent that, even if you see when we talk about revolutions these days,

до степен, че ако разберете, когато говорим за съвременни революции,

these revolutions are not named anymore around ideologies or ideas.

тези революции вече не се назовават като идеологии или идеи.

Before, revolutions used to have ideological names.

Преди това, революциите имаха политически имена.

They could be communist, they could be liberal,

Това можеше да бъде комунист, това можеше да бъде либерал,

they could be fascist or Islamic.

можеше да бъде фашист или ислямист.

Now the revolutions are called under the medium which is most used.

Сега революциите се назовават според средата, която е най-използвана.

You have Facebook revolutions, Twitter revolutions.

Имаме Фейсбук революции, Туитър революции.

The content doesn't matter anymore, the problem is the media.

Съдържанието вече не значи нищо, проблемът е медията.

I'm saying this because one of my major points

Казвам това, защото един от основните ми доводи

is what went right is also what went wrong.

е, че това което беше правилно беше и неправилно.

And when we're now trying to see how we can change the situation,

Когато сега се опитваме да видим как можем да променим ситуацията,

when basically we're trying to see what can be done about democracy,

когато се опитваме да видим какво може да се направи за демокрацията,

we should keep this ambiguity in mind.

трябва да се има в предвид двусмислието.

Because probably some of the things that we love most

Защото може би някои от нещата, които обичаме най-много,

are going to be also the things that can hurt us most.

ще бъдат нещата, от които ни боли най-много.

These days it's very popular to believe

Сега е много популярно да вярваме,

that this push for transparency,

че този натиск за прозрачност,

this kind of a combination between active citizens, new technologies

този вид комбинация между активни граждани, нови технологии

and much more transparency-friendly legislation

и много по-прозрачно законодателство,

can restore trust in politics.

могат да възстановят доверието в политиката.

You believe that when you have these new technologies and people who are ready to use this,

Вярвате, че когато имате тези нови технологии и хора, които са готови да ги използват,

it can make it much more difficult for the governments to lie,

може да стане много по-трудно за правителствата да лъжат,

it's going to be more difficult for them to steal

ще им бъде по-трудно да крадат

and probably even going to be more difficult for them to kill.

и вероятно ще им бъде по-трудно да убиват.

This is probably true.

Вероятно това е вярно.

But I do believe that we should be also very clear

Но вярвам, че ще ни бъде и много ясно,

that now when we put the transparency at the center of politics

че сега, когато поставяме прозрачността в центъра на политиката,

where the message is, "It's transparency, stupid."

посланието е, че прозрачността е глупава.

Transparency is not about restoring trust in institutions.

Прозрачността не се отнася за възстановяване на доверието в институциите.

Transparency is politics' management of mistrust.

Прозрачността е управление на политиката на недоверие.

We are assuming that our societies are going to be based on mistrust.

Приемаме, че обществото ни ще бъде основано на недоверие.

And by the way, mistrust was always very important for democracy.

Между другото, недоверието е било винаги много важно за демокрацията.

This is why you have checks and balances.

Ето защо имаме проверки и баланси.

This is why basically you have all this creative mistrust

Ето защо имаме цялото това творческо недоверие

between the representatives and those whom they represent.

между представителите и тези, когото те представят.

But when politics is only management of mistrust,

Но когато политиката е само управление на недоверието,

then -- I'm very glad that "1984" has been mentioned --

тогава - радвам се, че "1984" беше спомената -

now we're going to have "1984" in reverse.

ще имаме "1984" като резерва.

It's not going to be the Big Brother watching you,

Големият брат няма да ви наблюдава,

it's going to be we being the Big Brother

ние ще бъдем Големия брат

watching the political class.

и ще наблюдаваме политическата класа.

But is this the idea of a free society?

Но това ли е идеята за свободно общество?

For example, can you imagine

Например, можете ли да си представите,

that decent, civic, talented people are going to run for office

че порядъчните, цивилни, талантливи хора ще отиват на работа,

if they really do believe

ако вярват,

that politics is also about managing mistrust?

че политиката е и управление на недоверието?

Are you not afraid with all these technologies

Не се ли страхувате, че с всичките тези технологии,

that are going to track down

които ще проследят

any statement the politicians are going to make on certain issues,

всички изявления, които политиците ще направят по някой проблем,

are you not afraid that this is going to be a very strong signal to politicians

не се ли страхувате, че това ще бъде много силен сигнал за политиците

to repeat their positions, even the very wrong positions,

да резюмират позициите си, дори когато са много погрешни,

because consistency is going to be more important than common sense?

защото последователността ще бъде по-важна от здравия разум?

And the Americans who are in the room,

Американците, които са в залата,

are you not afraid that your presidents are going to govern

не се ли страхувате, че Президентите ви ще управляват

on the basis of what they said in the primary elections?

въз основа на това, което са казали в първичните избори?

I find this extremely important,

Мисля, че това е много важно,

because democracy is about people changing their views

защото демокрацията се отнася за хора, които променят възгледите си

based on rational arguments and discussions.

въз основа на рационални аргументи и разговори.

And we can lose this with the very noble idea

Можем да загубим това с благородната идея

to keep people accountable

да даваме отчет на хората,

for showing the people that we're not going to tolerate

да показваме на хората, че няма да толерираме

politicians the opportunism in politics.

опортюнизма в политиците.

So for me this is extremely important.

За мен това е много важно.

And I do believe that when we're discussing politics these days,

Вярвам, че когато разговаряме за съвременната политика,

probably it makes sense

може би има смисъл

to look also at this type of a story.

да разгледаме и тази история.

But also don't forget, any unveiling is also veiling.

Но не забравяйте, всяко откриване е и скриване.

[Regardless of] how transparent our governments want to be,

Независимо от това, колко прозрачно правителството ни иска да бъде,

they're going to be selectively transparent.

те ще бъдат селективно прозрачни.

In a small country that could be my country,

В малка държава, която може да бъде моята държава,

but could be also your country,

но може да бъде и вашата държава,

they took a decision -- it is a real case story --

взеха решение - това е действителна история -

that all of the governmental decisions,

че всички правителствени решения,

discussions of the council of ministers,

решения на Министерски съвет,

were going to be published on the Internet

ще бъдат публикувани в интернет

24 hours after the council discussions took place.

24 часа след като Министерският съвет вземе решението.

And the public was extremely all for it.

Обществото подкрепи това.

So I had the opportunity to talk to the prime minister,

Имах възможността да говоря с Министър - председателя,

why he made this decision.

защо е взел това решение.

He said, "Listen, this is the best way

Той каза: "Слушай, това е най-добрия начин

to keep the mouths of my ministers closed.

да затворя устата на министрите ми.

Because it's going to be very difficult for them to dissent

Защото ще им бъде много трудно да не се съгласят,

knowing that 24 hours after

като знаят, че след 24 часа

this is going to be on the public space,

това ще бъде в общественото пространство

and this is in a certain way going to be a political crisis."

и това по определен начин ще бъде политическа криза".

So when we talk about transparency,

Когато говорим за прозрачност,

when we talk about openness,

когато говорим за откритост,

I really do believe that what we should keep in mind

вярвам, че това, което трябва да знаем,

is that what went right is what went wrong.

е че това което е правилно е и неправилно.

And this is Goethe, who is neither Bulgarian nor a political scientist,

Гьоте, който не е нито българин, нито политически учен,

some centuries ago he said,

е казал преди няколко века:

"There is a big shadow where there is much light."

"Има голяма сянка там, където има много светлина".

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)