An Ode to Envy | Parul Sehgal | TED Talks

Translator: Mihaela Nicheva Reviewer: Luba Aleksandrova

So when I was eight years old,

Когато бях на осем

a new girl came to join the class,

в класа ни дойде нова ученичка

and she was so impressive,

и тя беше толкова впечатляваща,

as the new girl always seems to be.

новите ученички сякаш винаги са такива.

She had vast quantities of very shiny hair

Тя имаше огромни количества лъскава коса

and a cute little pencil case,

и прекрасна малка кутия за моливи,

super strong on state capitals,

беше много силна със столиците на държавите,

just a great speller.

просто страхотна по правопис.

And I just curdled with jealousy that year,

И аз направо се вкисвах от ревност тази година,

until I hatched my devious plan.

докато не скроих подлия си план.

So one day I stayed a little late after school,

И така един ден останах до късно след училище,

a little too late, and I lurked in the girls' bathroom.

доста по-късно, спотайвайки се в дамската тоалетна.

When the coast was clear, I emerged,

Когато на хоризонта нямаше никой, излязох,

crept into the classroom,

промъкнах се в класната стая,

and took from my teacher's desk the grade book.

и взех дневника от бюрото на учителя.

And then I did it.

И тогава го направих.

I fiddled with my rival's grades,

Поиграх си с оценките на моята съпреница,

just a little, just demoted some of those A's.

само малко, само понижих някои от шестиците.

All of those A's. (Laughter)

Всичките шестици. (Смях)

And I got ready to return the book to the drawer,

И тъкмо бях готова да върна дневника обратно в чекмеджето,

when hang on, some of my other classmates

когато - какво да видя - някои от останалите ми съученици

had appallingly good grades too.

също имаха ужасяващо добри оценки.

So, in a frenzy,

Така че, в пристъп на ярост,

I corrected everybody's marks,

поправих оценките на всички,

not imaginatively.

не с много въображение.

I gave everybody a row of D's

Написах на всички по един ред четворки,

and I gave myself a row of A's,

а на себе си - ред шестици,

just because I was there, you know, might as well.

просто понеже нали така и така бях там...

And I am still baffled by my behavior.

Все още съм озадачена от поведението си.

I don't understand where the idea came from.

Не разбирам от къде ми дойде тази идея.

I don't understand why I felt so great doing it.

Не разбирам защо толкова много ми хареса.

I felt great.

Почувствах се страхотно.

I don't understand why I was never caught.

Не знам защо така и не ме хванаха.

I mean, it should have been so blatantly obvious.

Искам да кажа, толкова беше очевидно.

I was never caught.

Така и не ме хванаха.

But most of all, I am baffled by,

Но най-вече ме озадачава

why did it bother me so much

защо ме притесняваше толкова много,

that this little girl, this tiny little girl,

че това момиченце, това малко момиченце,

was so good at spelling?

беше толкова добро в правописа?

Jealousy baffles me.

Завистта ме озадачава.

It's so mysterious, and it's so pervasive.

Толкова e загадъчна и толкова широко разпространена.

We know babies suffer from jealousy.

Знаем, че бебетата страдат от ревност.

We know primates do. Bluebirds are actually very prone.

Знаем, че и приматите я изпитват. Всъщност синигерите са много податливи.

We know that jealousy is the number one cause

Знаем, че ревността е причина номер едно за

of spousal murder in the United States.

съпружеско убийство в Съединетите Щати.

And yet, I have never read a study

И въпреки това до сега не съм чела проучване,

that can parse to me its loneliness

което да анализира самотата,

or its longevity or its grim thrill.

продължителността или мрачната тръпка на равността.

For that, we have to go to fiction,

За тези теми трябва да се обърнем към художествената литература,

because the novel is the lab

защото романът е лабораторията,

that has studied jealousy

която изследва ревността

in every possible configuration.

във всичките ѝ форми.

In fact, I don't know if it's an exaggeration to say

Всъщност, не знам дали би било преувеличено да твърдим,

that if we didn't have jealousy,

че ако я нямаше ревността

would we even have literature?

нямаше изобщо да има литература?

Well no faithless Helen, no "Odyssey."

Ако я нямаше Хубавата Елена нямаше да има "Одисея"

No jealous king, no "Arabian Nights."

Без ревнивия султан, нямаше да има "Приказки от хиляда и една нощ".

No Shakespeare.

Нито Шекспир.

There goes high school reading lists,

Оставаме без задължителната гимназиална литература,

because we're losing "Sound and the Fury,"

защото губим "Врява и безумство",

we're losing "Gatsby," "Sun Also Rises,"

губим "Гетсби", "И слънцето изгрява",

we're losing "Madame Bovary," "Anna K."

губим "Мадам Бовари", "Ана Каренина" .

No jealousy, no Proust. And now, I mean,

Ако я нямаше ревността, нямаше да има Пруст.

I know it's fashionable to say that Proust

Знам че е модерно да се твърди, че Пруст

has the answers to everything,

има отговор за всичко,

but in the case of jealousy,

но в случая с ревността,

he kind of does.

това наистина е така.

This year is the centennial of his masterpiece, "In Search of Lost Time,"

Тази година е стогодишнината от неговия шедьовър, "В търсене на изгубеното време"

and it's the most exhaustive study of sexual jealousy

и това е най-задълбоченото изследване на сексуалната ревност

and just regular competitiveness, my brand,

и обикновенното съперничество, моята специалност,

that we can hope to have. (Laughter)

което можем да искаме. (Смях)

And we think about Proust, we think

Когато мислим за Пруст, се сещаме за

about the sentimental bits, right?

сантименталните моменти, нали така?

We think about a little boy trying to get to sleep.

Мислим за малко момче, което се опитва да заспи.

We think about a madeleine moistened in lavender tea.

Мислим за бисквитка "Мадлен", потопена в лавандулов чай.

We forget how harsh his vision was.

Забравяме колко сурова е гледната му точка.

We forget how pitiless he is.

Забравяме колко е безмилостен.

I mean, these are books that Virginia Woolf said

За тези книги Вирджиния Улф казва,

were tough as cat gut.

че са здрави като катгът (струна).

I don't know what cat gut is,

Не знам какво е катгът,

but let's assume it's formidable.

но нека предположим, че е нещо страхотно.

Let's look at why they go so well together,

Да видим защо така си подхождат,

the novel and jealousy, jealousy and Proust.

романът и ревността, ревността и Пруст.

Is it something as obvious as that jealousy,

Дали не е нещо очевидно, като например че ревността,

which boils down into person, desire, impediment,

която се свежда до личност, желание, препятствие,

is such a solid narrative foundation?

е толкова добра основа за разказ?

I don't know. I think it cuts very close to the bone,

Не знам. Мисля че е заради болезнената искренност,

because let's think about what happens

защото нека се замислим какво се случва,

when we feel jealous.

когато изпитваме завист.

When we feel jealous, we tell ourselves a story.

Когато сме ревниви разказваме история сами на себе си.

We tell ourselves a story about other people's lives,

Разкаваме си история за животите на другите,

and these stories make us feel terrible

и тези истории ни карат да се чувстваме ужасно,

because they're designed to make us feel terrible.

защото те са създадени, за да ни карат да се чувстваме ужасно.

As the teller of the tale and the audience,

Бидейки едновременно разказвач и публика,

we know just what details to include,

ние знаем точно кои подробности да включим,

to dig that knife in. Right?

за да забием ножа. Нали така?

Jealousy makes us all amateur novelists,

Ревността ни прави писатели-любители,

and this is something Proust understood.

и това е нещо което Пруст осъзнава.

In the first volume, Swann's Way,

В първият том от поредицата,

the series of books,

"На път към Суан",

Swann, one of the main characters,

Суан, един от главните герои,

is thinking very fondly of his mistress

си мисли за това колко е щастлив с любовницата си

and how great she is in bed,

и колко тя е добра в леглото,

and suddenly, in the course of a few sentences,

и изведнъж, в рамките на няколко изречения,

and these are Proustian sentences,

и това са прустовски изречения,

so they're long as rivers,

дълги като реки,

but in the course of a few sentences,

но в рамките на няколко изречения,

he suddenly recoils and he realizes,

той изведнъж осъзнава с отвращение,

"Hang on, everything I love about this woman,

"Чакай малко, нещата, които обичам в тази жена,

somebody else would love about this woman.

и някой друг би обичал.

Everything that she does that gives me pleasure

Всичко, което тя прави, което ми носи удоволствие,

could be giving somebody else pleasure,

би могло да носи удоволствие и на друг,

maybe right about now."

може би дори точно в този момент."

And this is the story he starts to tell himself,

И това е историята, която той започва да разказва на себе си,

and from then on, Proust writes that

и от тогава нататък, Пруст пише как

every fresh charm Swann detects in his mistress,

всяко ново очарование, което Суан забялязва в любовницата си,

he adds to his "collection of instruments

той добавял в "колекцията от инструменти

in his private torture chamber."

в личната си зала за изтезания" .

Now Swann and Proust, we have to admit,

Суан и Пруст, трябва да признаем,

were notoriously jealous.

са били пословично ревниви.

You know, Proust's boyfriends would have to leave

Знаете ли, че партньорите на Пруст трябвало да напуснат

the country if they wanted to break up with him.

страната ако искали да се разделят с него.

But you don't have to be that jealous

Но не е нужно да бъдем толкова ревниви,

to concede that it's hard work. Right?

за да признаем, че не е лесно. Нали така?

Jealousy is exhausting.

Ревността е изтощителна.

It's a hungry emotion. It must be fed.

Тя е гладна емоция. Трябва да бъде хранена.

And what does jealousy like?

И какво обича ревността?

Jealousy likes information.

Ревността обича информация.

Jealousy likes details.

Ревността обича подробности.

Jealousy likes the vast quantities of shiny hair,

Ревността обича огромните количества лъскава коса,

the cute little pencil case.

прекрасната малка кутия за моливи,

Jealousy likes photos.

Ревността обича снимки.

That's why Instagram is such a hit. (Laughter)

За това Инстаграм е такъв успех. (Смях)

Proust actually links the language of scholarship and jealousy.

Пруст всъщност свързва научния език и ревността.

When Swann is in his jealous throes,

Когато Суан е във вихъра на своята ревност

and suddenly he's listening at doorways

и изведнъж подслушва през врати

and bribing his mistress' servants,

и подкупва слугите на любовницата си,

he defends these behaviors.

той защитава това поведение.

He says, "You know, look, I know you think this is repugnant,

Казва "Виж, знам, че намирате това за отвратително,

but it is no different

но то не е по-различно

from interpreting an ancient text

от тълкуването на някой древен текст

or looking at a monument."

или наблюдаването на накой паметник".

He says, "They are scientific investigations

Той казва - "Това са научни разследвания,

with real intellectual value."

с истинска интелектуална стойност".

Proust is trying to show us that jealousy

Пруст се опитва да ни покаже, че ревността

feels intolerable and makes us look absurd,

е непоносима и ни кара да изглеждаме абсурдно,

but it is, at its crux, a quest for knowledge,

но в своята същност тя е търсене на знание,

a quest for truth, painful truth,

стремеж към истината, болезнената истина,

and actually, where Proust is concerned,

и всъщност, що се отнася до Пруст,

the more painful the truth, the better.

колкото по-болезнена е истината, толкова по-дорбе.

Grief, humiliation, loss:

Скръб, унижение, загуба:

These were the avenues to wisdom for Proust.

Това са пътищата към мъдростта за Пруст.

He says, "A woman whom we need,

Той казва - "Жена, от която имаме нужда,

who makes us suffer, elicits from us

която ни кара да страдаме, предизвиква у нас

a gamut of feelings far more profound and vital

многообразие от чувства, далеч по-дълбоки и жизнено важни,

than a man of genius who interests us."

от колкото гениален мъж, който ни интересува".

Is he telling us to just go and find cruel women?

Дали Пруст ни съветва да търсим жестоки жени?

No. I think he's trying to say

Не. Мисля, че той иска да каже,

that jealousy reveals us to ourselves.

че ревността ни разкрива пред самите нас.

And does any other emotion crack us open

Има ли друга такава емоция, която да ни отваря

in this particular way?

по този специфичен начин?

Does any other emotion reveal to us

Дали някоя друга емоция разкрива

our aggression and our hideous ambition

нашата агресия, грозна амбиция

and our entitlement?

и чувството ни за право?

Does any other emotion teach us to look

Дали някоя друга емоция ни учи да наблюдаваме

with such peculiar intensity?

с такава особена интензивност?

Freud would write about this later.

Фройд ще пише за това по-късно.

One day, Freud was visited

Един ден Фройд бива посетен от

by this very anxious young man who was consumed

разтревожен млад мъж, разкъсван

with the thought of his wife cheating on him.

от мисълта, че жена му му изневерява.

And Freud says, it's something strange about this guy,

И Фройд казва, че има нещо странно в този мъж,

because he's not looking at what his wife is doing.

защото той не обръща внимание на нещата, които неговата жена прави.

Because she's blameless; everybody knows it.

Защото тя е невинна; всеки го знае.

The poor creature is just

Бедното създание

under suspicion for no cause.

е под подозрение без причина.

But he's looking for things that his wife is doing

Но той наблюдава нещата, които жена му прави

without noticing, unintentional behaviors.

без да забележи неволните й действия.

Is she smiling too brightly here,

Дали не се усмихва прекалено,

or did she accidentally brush up against a man there?

дали не се е сблъскала случайно с някой мъж?

[Freud] says that the man is becoming

[Фройд] казва че този мъж се превръща в

the custodian of his wife's unconscious.

пазач на несъзнателните действия на жена си.

The novel is very good on this point.

Романът е много добър в това.

The novel is very good at describing how jealousy

Романът много добре описва как ревността

trains us to look with intensity but not accuracy.

ни учи да наблюдаваме задълбочено, но неточно.

In fact, the more intensely jealous we are,

Всъщност, колкото по-силно ревниви сме,

the more we become residents of fantasy.

толкова повече се превръщаме в жители на фантазията.

And this is why, I think, jealousy doesn't

И за това, струва ми се, ревността не само

just provoke us to do violent things

ни провокира да правим жестоки неща

or illegal things.

или незаконни неща.

Jealousy prompts us to behave in ways

Ревността ни кара да действаме

that are wildly inventive.

по много изобретателен начин.

Now I'm thinking of myself at eight, I concede,

Сещам се за себе си на осем, признавам си,

but I'm also thinking of this story I heard on the news.

но също така се сещам за една история, която чух по новините.

A 52-year-old Michigan woman was caught

52-годишна жена от Мичигън била хваната

creating a fake Facebook account

да създава фалшив Фейсбук профил,

from which she sent vile, hideous messages

от който изпращала долни, отвратителни съобщения

to herself for a year.

на себе си в продължение на година.

For a year. A year.

За година. За цяла година.

And she was trying to frame

Опитвала се да набеди

her ex-boyfriend's new girlfriend,

новата приятелка на бившето си гадже,

and I have to confess when I heard this,

и трябва да призная, че когато чух това,

I just reacted with admiration.

аз просто реагирах с възхищение.

(Laughter)

(Смях)

Because, I mean, let's be real.

Защото, нека погледнем реалистично.

What immense, if misplaced, creativity. Right?

Каква огромна, ако не на място, изобретателност. Нали така?

This is something from a novel.

Това е като извадено от роман.

This is something from a Patricia Highsmith novel.

Това е като от роман на Патриша Хайсмит.

Now Highsmith is a particular favorite of mine.

Хайсмит е моя лична любимка.

She is the very brilliant and bizarre woman of American letters.

Тя е от най-блестящите и странни жени в американската литература.

She's the author of "Strangers on a Train"

Тя е автор на " Непознати във влака"

and "The Talented Mr. Ripley,"

и " Талантливият Мистър Рипли",

books that are all about how jealousy,

книги изцяло посветени на ревността,

it muddles our minds,

тя замъглява умовете ни

and once we're in the sphere, in that realm of jealousy,

и веднъж влезли в нейната сфера, в царството на ревността

the membrane between what is and what could be

границата между това което е и това което би могло да бъде,

can be pierced in an instant.

може да бъде премината за миг.

Take Tom Ripley, her most famous character.

Например нейният най-известен герой - Том Рипли.

Now, Tom Ripley goes from wanting you

Том Рипли започва от това да иска теб,

or wanting what you have

или това което имаш,

to being you and having what you once had,

и достига до това да бъде теб и онова, което някога си имал

and you're under the floorboards,

и тогава ти си под дъските на пода,

he's answering to your name,

той отговаря на името ти,

he's wearing your rings,

носи пръстените ти

emptying your bank account.

и изпразва банковата ти сметка.

That's one way to go.

Това е един начин.

But what do we do? We can't go the Tom Ripley route.

Но какво да правим? Не можем да правим като Том Рипли.

I can't give the world D's,

Аз не мога да напиша четворки на целия свят,

as much as I would really like to, some days.

колкото и да ми се иска, в някои дни.

And it's a pity, because we live in envious times.

И е жалко, защото живеем в завистливи времена.

We live in jealous times.

Във времена на ревност.

I mean, we're all good citizens of social media,

Нали всички сме добри жители на социалните медии,

aren't we, where the currency is envy?

където валутата е завист.

Does the novel show us a way out? I'm not sure.

Дали романът ни показва изхода? Не съм сигурна.

So let's do what characters always do when they're not sure,

Нека да постъпим както героите, когато не са сигурни,

when they are in possession of a mystery.

когато имат пред себе си загадка.

Let's go to 221B Baker Street

Нека отидем на Бейкър Стрийт 221 Б

and ask for Sherlock Holmes.

и да потърсим Шерлок Холмс.

When people think of Holmes,

Когато хората мислят за Холмс,

they think of his nemesis being Professor Moriarty,

те се сещат за неговия враг Професор Мориарти, нали

right, this criminal mastermind.

този престъпен гений.

But I've always preferred [Inspector] Lestrade,

Но аз винаги съм предпочитала [инспектор] Лестрад,

who is the rat-faced head of Scotland Yard

началника на Скотланд Ярд,

who needs Holmes desperately,

който отчаяно има нужда от Холмс,

needs Holmes' genius, but resents him.

нуждае се от гения на Холмс, но го презира.

Oh, it's so familiar to me.

О, толкова ми е познато.

So Lestrade needs his help, resents him,

И така, Лестрад се нуждае от помощта му, презира го,

and sort of seethes with bitterness over the course of the mysteries.

и кипи от огорчение.

But as they work together, something starts to change,

Но в процеса на взаимна работа, нещо започва да се променя,

and finally in "The Adventure of the Six Napoleons,"

и накрая, в "Шестте бюста на Наполеон",

once Holmes comes in, dazzles everybody with his solution,

след като Холмс влиза и зашеметява всички с отговора на загадката,

Lestrade turns to Holmes and he says,

Лестрад се обръща към Холмс и казва,

"We're not jealous of you, Mr. Holmes.

"Ние не ви завиждаме, Господин Холмс.

We're proud of you."

Гордеем се с Вас."

And he says that there's not a man at Scotland Yard

И казва, че няма нито един човек в Скотланд Ярд,

who wouldn't want to shake Sherlock Holmes' hand.

който не би стиснал ръката на Шерлок Холмс.

It's one of the few times we see Holmes moved

Това е един от редките случаи, когато виждаме Холмс трогнат

in the mysteries, and I find it very moving,

и аз намирам тази сцена много трогателна,

this little scene, but it's also mysterious, right?

но също така много загадъчна.

It seems to treat jealousy

Тя като че ли разглежда ревността

as a problem of geometry, not emotion.

не като емоционален проблем, а като геометричен.

You know, one minute Holmes is on the other side from Lestrade.

В един момент Холмс е срещу Лестрад,

The next minute they're on the same side.

в следващия те са от една и съща страна.

Suddenly, Lestrade is letting himself

Изведнъж Лестрад си позволява

admire this mind that he's resented.

да се възхити на ума, който до сега е презирал.

Could it be so simple though?

Но дали може да бъде толкова просто?

What if jealousy really is a matter of geometry,

Дали ревността би могла да бъде просто въпрос на геометрия,

just a matter of where we allow ourselves to stand

да зависи от това къде си позволяваме да застанем,

in relation to another?

по отношение на другите.

Well, maybe then we wouldn't have to resent

Ами, тогава може би нямаше да се налага да презираме

somebody's excellence.

нечии високи постижения.

We could align ourselves with it.

Бихме могли да се присъединим към тях.

But I like contingency plans.

Но аз харесвам планове за непредвидени ситуации.

So while we wait for that to happen,

За това, докато чакаме това да се случи,

let us remember that we have fiction for consolation.

нека си припомним, че имаме литературата за утеха.

Fiction alone demystifies jealousy.

Художествената литература разгадава ревността.

Fiction alone domesticates it,

Тя я опитомява,

invites it to the table.

кани я на масата.

And look who it gathers:

И забележете кого събира:

sweet Lestrade, terrifying Tom Ripley,

милия Лестрад, ужасяващия Том Рипли,

crazy Swann, Marcel Proust himself.

побъркания Суон и самият Марсел Пруст.

We are in excellent company.

В прекрасна компания сме.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)