How architecture helped music evolve | David Byrne

Translator: MaYoMo com Reviewer: Anton Hikov

This is the venue

Това е мястото за срещи,

where, as a young man,

където аз, като младеж,

some of the music that I wrote was first performed.

някои от песните, които написах, бяха изпълнени за пръв път.

It was, remarkably,

Беше, удивително,

a pretty good sounding room.

стая с добра акустика.

With all the uneven walls and all the crap everywhere,

С всички неравни стени и всичките боклуци навсякъде,

it actually sounded pretty good.

всъщност беше озвучена много добре.

This is a song that was recorded there.

Това е песен, която беше записана там.

(Music)

(Музика)

This is not Talking Heads,

Това не е Talking Heads

in the picture anyway.

на снимката.

(Music: "A Clean Break (Let's Work)" by Talking Heads)

(Музика: "A Clean Break (Let's Work)" от Talking Heads)

So the nature of the room

Стаята била разработена така,

meant that words could be understood.

че думите да могат да бъдат разбирани.

The lyrics of the songs could be pretty much understood.

Стиховете на песните можели да бъдат разбрани доста добре.

The sound system was kind of decent.

Озвучаващата система беше горе-долу прилична.

And there wasn't a lot of reverberation in the room.

И нямаше много ехо в стаята.

So the rhythms

Така че ритъма

could be pretty intact too,

можеше да бъде също непокътнат,

pretty concise.

доста стегнат.

Other places around the country had similar rooms.

Други места в държавата имаха подобни стаи.

This is Tootsie's Orchid Lounge in Nashville.

Това е Tootsie's Orchid Lounge в Нашвил.

The music was in some ways different,

Музиката беше донякъде различна,

but in structure and form,

но в стурктура и форма,

very much the same.

доста еднаква.

The clientele behavior was very much the same too.

Поведението на клиентелата беше също доста еднакво.

And so the bands at Tootsie's

И така групите в Tootsie

or at CBGB's

или в CBGB

had to play loud enough --

трябваше да свирят достатъчно силно --

the volume had to be loud enough to overcome

звука трябваше да е достатъчно силен, за да превъзмогне

people falling down, shouting out

падащите хора, крещящите

and doing whatever else they were doing.

и всички останали неща, които правят.

Since then, I've played other places

Оттогава съм свирил на други места,

that are much nicer.

които са много по-хубави.

I've played the Disney Hall here

Свирил съм в Дисни Хол тук

and Carnegie Hall and places like that.

и Карнеги Хол и на места като тези.

And it's been very exciting.

И беше много вълнуващо.

But I also noticed that sometimes the music

Но също така забелязах, че понякога музиката,

that I had written,

която съм написал

or was writing at the time,

или пишех в момента

didn't sound all that great

не звучеше толкова страхотно

in some of those halls.

в някои от тези зали.

We managed,

Справяхме се,

but sometimes those halls didn't seem exactly suited

но понякога тези зали не изглеждаха точно подходящи

to the music I was making

за музиката, която правех

or had made.

или бях направил.

So I asked myself:

За това се попитах:

Do I write stuff

Пиша музика

for specific rooms?

за специални стаи ли?

Do I have a place, a venue,

Имам ли си място, сборище

in mind when I write?

на ум, когато пиша?

Is that a kind of model for creativity?

Това модел ли е за творчество?

Do we all make things with

Всички ли правим неща със

a venue, a context, in mind?

сборище, контекст на ум?

Okay, Africa.

Окей, Африка.

(Music: "Wenlenga" / Various artists)

(Музика: "Wenlenga"/ Различни артисти)

Most of the popular music that we know now

Повечето от популярната музика, която познаваме сега

has a big part of its roots in West Africa.

има голяма част в корените си от Западна Африка.

And the music there,

И музиката там,

I would say, the instruments,

бих казал, инструментите,

the intricate rhythms,

заплетените ритми,

the way it's played, the setting, the context,

по начина, по който е изсвирена, обстановката, контекста,

it's all perfect. It all works perfect.

всичко е перфектно. Всичко се сработва перфектно.

The music works perfectly in that setting.

Музиката излиза перфектна в тази обстановка.

There's no big room

Няма голяма стая,

to create reverberation and confuse the rhythms.

за да създава ехо и да обърква ритъма.

The instruments are loud enough

Инстурментите са достатъчно силни,

that they can be heard without amplification, etc., etc.

че могат да бъдат чути без увеличение, и т.н., и т.н.

It's no accident.

Това не е случайно.

It's perfect for that particular context.

Перфектно е за този определен контекст.

And it would be a mess

И ще бъде бръкотия

in a context like this. This is a gothic cathedral.

в контекст като този. Това е готическа катедрала.

(Music: "Spem In Alium" by Thomas Tallis)

(Муика: "Spem In Alium" от Томас Талис)

In a gothic cathedral, this kind of music is perfect.

В готическа катедрала, този вид музика е перфектен.

It doesn't change key, the notes are long,

Не променя тон. Нотите са дълги.

there's almost no rhythm whatsoever,

Но почти няма никакъв ритъм.

and the room flatters the music.

И залата ласкае музиката.

It actually improves it.

Всъщност я подобрява.

This is the room that Bach

Това е залата, в която Бах

wrote some of his music for. This is the organ.

е написал някои свои произведения. Това е органа.

It's not as big as a gothic cathedral,

Не е толкова голяма, колкото готическата катедрала,

so he can write things that are a little bit more intricate.

за това може да твори неща, които са малко по-сложни.

He can, very innovatively,

Може, много иновационно,

actually change keys

всъщност да променя тонове

without risking huge dissonances.

без да рискува големи дисонанси.

(Music: "Fantasia On Jesu, Mein Freunde" by Johann S. Bach)

(Музика: "Fantasia On Jesu, Mein Freude" от Йохан С. Бах)

This is a little bit later.

Това е малко по-късно.

This is the kind of rooms that Mozart wrote in.

Това са стаи, в които Моцарт е писал.

I think we're in like 1770, somewhere around there.

Мисля, че сме в 1770, някъде там.

They're smaller, even less reverberant,

Те са по-малки, дори още по-малко ехо от тях

so he can write really frilly music

за това може да пише наистина украсена музика,

that's very intricate -- and it works.

която е много сложна -- и работи.

(Music: "Sonata in F," KV 13, by Wolfgang A. Mozart)

(Музика: "Sonata In F," KV 13, от Волфганг А. Моцарт)

It fits the room perfectly.

Изпълва залата перфектно.

This is La Scala.

Това е Ла Скала.

It's around the same time,

Горе-долу по същото време.

I think it was built around 1776.

Мисля, че е построена около 1776.

People in the audience in these opera houses, when they were built,

Хората в публиката в тези опери, когато са били построени,

they used to yell out to one another.

са си крещели едни на други.

They used to eat, drink and yell out to people on the stage,

Яли са, пили са и са крещели на хората на сцената,

just like they do at CBGB's and places like that.

точно както правят в CBGB и места като него.

If they liked an aria,

Ако харесали ариа,

they would holler and suggest

те викали и предлагали

that it be done again as an encore,

да бъде изпълнена отново на бис,

not at the end of the show, but immediately.

не на края на изпълнението, а незабавно.

(Laughter)

(Смях)

And well, that was an opera experience.

Ето това е било оперно преживяване.

This is the opera house that Wagner built for himself.

Това е операта, която Вагнер е построил за себе си.

And the size of the room is not that big.

И размера на тази зала не е толкова внушаващ.

It's smaller than this.

По-малка е от тази.

But Wagner made an innovation.

Но Вагнер е направил иновация.

He wanted a bigger band.

Искал е по-голяма група.

He wanted a little more bombast,

Искал е малко повече бомбастичност.

so he increased the size of the orchestra pit

И така е увеличил размера на мястото за оркестъра,

so he could get more low-end instruments in there.

за да може да помести повече инструменти там.

(Music: "Lohengrin / Prelude to Act III" by Richard Wagner)

(Музика: "Lohengrin/ Прелюдия към действие III" от Ричард Вагнер)

Okay.

Добре.

This is Carnegie Hall.

Това е Карнеги Хол.

Obviously, this kind of thing became popular.

Очевидно, този вид музика е станал популярен.

The halls got bigger. Carnegie Hall's fair-sized.

Залите станали по-големи. Карнеги Хол е с добър размер.

It's larger than some of the other symphony halls.

По-голяма е от някои други симфонични зали.

And they're a lot more reverberant

И те са много по-ехтежни

than La Scala.

от Ла Скала.

Around the same,

Горе-долу по същото време,

according to Alex Ross who writes for the New Yorker,

според Алекс Рос, който пише за Ню Йоркър,

this kind of rule came into effect

този вид правило е дошло като последица,

that audiences had to be quiet --

публиката трябвало да бъде тиха,

no more eating, drinking and yelling at the stage,

без ядене, пиене и крещене по сцената,

or gossiping with one another

или клюкарене помежду си

during the show.

по време на спектакъл.

They had to be very quiet.

Трябвало да бъдат много тихи.

So those two things combined meant that

И така тези две неща обединени означавало, че

a different kind of music

различен вид музика,

worked best in these kind of halls.

е звучала най-добре в този вид зали.

It meant that there could be extreme dynamics,

Означавало е, че може да има необикновена динамика,

which there weren't in some of these

която не е присъствала в някои от тези

other kinds of music.

други видове музика.

Quiet parts could be heard

Тихите части можело да бъдат чути,

that would have been drowned out

които биха били удавени от

by all the gossiping and shouting.

всичкото клюкарене и викане.

But because of the reverberation

Но поради ехото

in those rooms like Carnegie Hall,

в тези зали като Карнеги Хол,

the music had to be maybe a little less rhythmic

музиката е трябвало да бъде може би малко по-малко ритмична

and a little more textural.

и малко по-структурна.

(Music: "Symphony No. 8 in E Flat Major" by Gustav Mahler)

(Музика: "Симфония № 8 в Е Мажор" от Густав Малер)

This is Mahler.

Това е Малер.

It looks like Bob Dylan, but it's Mahler.

Прилича на Боб Дилан, но е Малер.

That was Bob's last record, yeah.

Това е последната плоча на Боб, да.

(Laughter)

(Смях)

Popular music, coming along at the same time.

Популярната музика се появява по същото време.

This is a jazz band.

Това е джаз група.

According to Scott Joplin, the bands were playing

Според Скот Джоплин, групите са свирели

on riverboats and clubs.

по лодки по реката и клубове.

Again, it's noisy. They're playing for dancers.

Отново е шумно. Свирили са за танцуващи хора.

There's certain sections of the song -- the songs had different sections

Има определени части на песента -- песните имат различни части,

that the dancers really liked.

които танцуващите много харесват.

And they'd say, "Play that part again."

И казват, "Изсвирете тази част отново."

Well, there's only so many times

Е, обаче може само толкова пъти

you can play the same section of a song over and over again for the dancers.

да изсвирите същата част от една песен отново и отново за танцуващите.

So the bands started to improvise new melodies.

И така групите започнали да импровизират нови мелодии.

And a new form of music was born.

И нова форма на музиката се родила.

(Music: "Royal Garden Blues" by W.C. Handy / Ethel Waters)

(Музика: Royal Garden Blues" от В.К. Хенди/ Етел Уотърс)

These are played mainly in small rooms.

Тези са изпълнени главно в малки зали.

People are dancing, shouting and drinking.

Хората танцуват, крещят и пият.

So the music has to be loud enough

За това музиката трябва да е достатъчно силна,

to be heard above that.

за да може да бъде чута над всичко това.

Same thing goes true for -- that's the beginning of the century --

Същата истина важи и за -- това е началото на века --

for the whole of 20th-century popular music,

цялата популярна музика на 20-ти век,

whether it's rock or Latin music or whatever.

независимо дали е рок или латинска музика, или каквато и да е била друга.

[Live music] doesn't really change that much.

Наистина не се променя толкова много.

It changes about a third of the way into the 20th century,

Променя се около една трета от началото на двадесети век,

when this became

когато това става

one of the primary venues for music.

главното сборище за музика.

And this was one way

И това е един начин,

that the music got there.

по който музиката е стигнала до там.

Microphones enabled singers, in particular,

Микрофоните позволявали на певците, особено,

and musicians and composers,

и музикантите и композиторите,

to completely change the kind of music

напълно да променят този вид музика,

that they were writing.

който са писали.

So far, a lot of the stuff that was on the radio was live music,

Дотогава, много от нещата, които са били пускани по радиото са били жива музика,

but singers, like Frank Sinatra,

но певци като Франк Синатра,

could use the mic

можели да използват микрофона

and do things

и да правят неща,

that they could never do without a microphone.

които никога не биха могли без микрофона.

Other singers after him

Други певци след него

went even further.

са отишли дори по-далеч.

(Music: "My Funny Valentine" by Chet Baker)

(Музика: "My Funny Valentine" от Чет Бейкър)

This is Chet Baker.

Това е Чет Бейкър.

And this kind of thing

И това нещо,

would have been impossible without a microphone.

би било невъзможно без микрофон.

It would have been impossible without recorded music as well.

Би било невъзможно и без записване на музиката.

And he's singing right into your ear.

И той ти пее точно в ухото.

He's whispering into your ears.

Шепне в ухото ти.

The effect is just electric.

Ефекта е просто поразителен.

It's like the guy is sitting next to you,

Все едно човек да седне до теб,

whispering who knows what into your ear.

да ти шепне какво ли не в ухото.

So at this point, music diverged.

И така от този момент нататък музката се различава.

There's live music,

Има жива музика,

and there's recorded music.

има и записана музика.

And they no longer have to be exactly the same.

И вече не трябва да бъдат напълно еднакви.

Now there's venues like this, a discotheque,

Има сборни места като тези, дискотека,

and there's jukeboxes in bars,

или джубокс в баровете,

where you don't even need to have a band.

където изобщо нямаш нужда от група.

There doesn't need to be any

Не трябва да има никакво

live performing musicians whatsoever,

живо изпълнение от музиканти.

and the sound systems are good.

И звуковите системи са добри.

People began to make music

Хората започнали да правят музика

specifically for discos

специално за дискотеки

and for those sound systems.

и за тези звукови системи.

And, as with jazz,

И както е с джаза,

the dancers liked certain sections

танцуващите харесвали определени части

more than they did others.

повече от други.

So the early hip-hop guys would loop certain sections.

Има и ранен хип-хоп, и момчетата от него свирят в цикъл определени секции.

(Music: "Rapper's Delight" by The Sugarhill Gang)

(Музика: "Rapper's Delight" от Шугърхил Генг)

The MC would improvise lyrics

MC-то ще импровизира стиховете

in the same way that the jazz players would improvise melodies.

по същия начин, по който джаз музикантите ще импровизират мелодиите.

And another new form of music was born.

И друга нова форма на музика е родена.

Live performance, when it was incredibly successful,

Живото изпълнение, когато било невероятно успешно,

ended up in what is probably, acoustically,

се озовало в нещо, което акустично погледнато,

the worst sounding venues on the planet:

са най-лошо звучащите места на планетата,

sports stadiums,

спортни стадиони,

basketball arenas and hockey arenas.

баскетболни и хокейни игрища.

Musicians who ended up there did the best they could.

Музиканти, които се озоваваха там направиха най-доброто, което можаха.

They wrote what is now called arena rock,

Написаха това, което сега се казва арена рок,

which is medium-speed ballads.

което е балади със средна скорост .

(Music: "I Still Haven't Found What I'm Looking For" by U2)

(Музика: " I Still Haven't Found What I'm Looking For" от U2)

They did the best they could

Направиха най-доброто, което можаха,

given that this is what they're writing for.

като се сметне, че това е нещото, за което пишеха.

The tempos are medium. It sounds big.

Темпото е средно. Звучи голямо.

It's more a social situation

По-скоро е социална ситуация,

than a musical situation.

отколкото музикална.

And in some ways, the music

По някакъв начин музиката,

that they're writing for this place

която пишат за това място

works perfectly.

работи перфектно.

So there's more new venues.

За това има много нови места.

One of the new ones is the automobile.

Едно от новите неща е автомобила.

I grew up with a radio in a car.

Аз израстнах с радиото в колата.

But now that's evolved into something else.

Но сега това се е развило в нещо друго.

The car is a whole venue.

Колата е цяло ново средище.

(Music: "Who U Wit" by Lil' Jon & the East Side Boyz)

(Музика: "Who U Wit" от Lil' Jon & the East Side Boyz)

The music that, I would say, is written

Музиката, която, бих казал, е написана

for automobile sound systems

за автомобилната звукова система,

works perfectly on it.

се слуша перфектно на нея.

It might not be what you want to listen to at home,

Може да не е това, което бихте искали да слушате в къщи,

but it works great in the car --

но е чудесна за колата --

has a huge frequency spectrum,

има огромен честотен спектър,

you know, big bass and high-end

знаете, голям бас

and the voice kind of stuck in the middle.

и гласа е заклещен по средата.

Automobile music, you can share with your friends.

Автомобилната музика, можете да слушате с вашите приятели.

There's one other kind of new venue,

Има друг вид ново средище,

the private MP3 player.

личния MP3 плейър.

Presumably, this is just for Christian music.

Както може да се предположи, това е само за християнска музика.

(Laughter)

(Смях)

And in some ways it's like Carnegie Hall,

И до известна степен това е като в Карнеги Хол,

or when the audience had to hush up,

или когато зрителите затихват,

because you can now hear every single detail.

защото сега можете да чуете всеки детайл.

In other ways, it's more like the West African music

Или с други думи, повече е като западно-африканската музика,

because if the music in an MP3 player gets too quiet,

защото, ако музиката в MP3 плейъра стане прекалено тиха,

you turn it up, and the next minute,

ти я увеличаваш, и в следващата минута,

your ears are blasted out by a louder passage.

ушите ти са взривени от силен откъс.

So that doesn't really work.

Е това наистина не работи.

I think pop music, mainly,

Мисля, че поп музиката, главно,

it's written today,

е написана днес,

to some extent, is written for these kind of players,

до някаква степен, е написана за този вид музиканти,

for this kind of personal experience

за този вид лично преживяване,

where you can hear extreme detail,

където можете да чуете екстремни детайли,

but the dynamic doesn't change that much.

но динамиката не се променя толкова много.

So I asked myself:

И така се питам:

Okay, is this

Добре, това ли е

a model for creation,

модел за създаване,

this adaptation that we do?

тази адаптация, която правим?

And does it happen anywhere else?

И случва ли се навсякъде?

Well, according to David Attenborough and some other people,

Е, според Дейвид Атенбъроу и някои други хора

birds do it too --

и птиците го правят.

that the birds in the canopy,

Птиците под навеса

where the foliage is dense,

където шумът е наситен,

their calls tend to be

техния повик изглежда, че е

high-pitched, short and repetitive.

висок тон, къс и повтарящ се.

And the birds on the floor

А птиците на земята

tend to have lower pitched calls,

изглежда имат ниско тонни повиквания,

so that they don't get distorted

за да не звучат изопачено,

when they bounce off the forest floor.

когато подскачат през гората.

And birds like this Savannah sparrow,

И птици като това саванско врабче,

they tend to have a buzzing

изглежда имат бръмчащ

(Sound clip: Savannah sparrow song)

(Звуков клип: саванско врабче пее)

type call.

вид на повикване.

And it turns out that

Излиза, че

a sound like this

звук като този,

is the most energy efficient and practical way

е най-способния и практичен начин

to transmit their call

да предадат техните чуруликания

across the fields and savannahs.

през полетата на саваните.

Other birds, like this tanager,

Други птици, като този червен таван,

have adapted within the same species.

са се приспособили към същия вид.

The tananger on the East Coast of the United States,

Червения таван на източния бряг на САЩ,

where the forests are a little denser,

където горите са малко по-гъсти,

has one kind of call,

имат един начин на повик,

and the tananger on the other side, on the west

а червените тавани на другата страна, на запад,

(Sound clip: Scarlet tanager song)

(Звуков клип: песен на червен таван)

has a different kind of call.

имат различен начин на чуруликане.

(Sound clip: Scarlet tanager song)

(Звуков клип: песен на червен таван)

So birds do it too.

И така птиците също го правят.

And I thought:

И си помислих:

Well, if this is a model for creation,

Е, ако това е модел за създаване,

if we make music,

като правим музиката

primarily the form at least,

главно под тази форма,

to fit these contexts,

да се пригоди към контекста

and if we make art to fit gallery walls or museum walls,

и, ако правим изкуство, за да се пригоди към стените на галерията или музея,

and if we write software to fit existing operating systems,

и ако пишем софтуеър, за да се пригоди към съществуваща операционна система,

is that how it works?

така ли работи?

Yeah. I think it's evolutionary.

Да, мисля че е еволюционно.

It's adaptive.

Адаптиращо се.

But the pleasure and the passion and the joy

Но удоволствието, страстта и насладата

is still there.

все още са там.

This is a reverse view of things

Това е обратната страна на неща,

from the kind of traditional Romantic view.

откъм традиционната романтична страна.

The Romantic view is that

Романтичната страна е това, че

first comes the passion

първо идва страстта

and then the outpouring of emotion,

и след това идва излеянието от емоции,

and then somehow it gets shaped into something.

и след това се формира в нещо.

And I'm saying,

И си казвам,

well, the passion's still there,

е страстта е все още там,

but the vessel

но съдът,

that it's going to be injected into and poured into,

в който ще бъде инжектирана и излята

that is instinctively and intuitively

това е инстинктивно и интуитивно,

created first.

създадено първо.

We already know where that passion is going.

Вече знаем къде отива тази страст.

But this conflict of views is kind of interesting.

Но този конфликт на възгледи е някакси интересен.

The writer,

Писателят,

Thomas Frank,

Томас Франк,

says that

казва, че

this might be a kind of explanation

това може да бъде вид обяснение

why some voters vote

защо някои гласоподаватели гласуват

against their best interests,

срещу техните най-добри интереси,

that voters, like a lot of us,

тези гласуващи, като повечето от нас,

assume, that if they hear something that sounds like it's sincere,

предполагат, че ако чуят нещо, което им звучи искрено,

that it's coming from the gut, that it's passionate,

идва от вътре и е страстно,

that it's more authentic.

и е по-автентично.

And they'll vote for that.

И ще гласуват за това.

So that, if somebody can fake sincerity,

И така, ако някой може да се преструва истински,

if they can fake passion,

ако могат да изфалшифицират страстта,

they stand a better chance

имат по-голям шанс

of being selected in that way,

да бъдат избрани по този начин,

which seems a little dangerous.

което изглежда малко опасно.

I'm saying the two, the passion, the joy,

Казвам, че двете, страстта и насладата

are not mutually exclusive.

не са взаимно изключващи се.

Maybe what the world needs now is for us to realize

Може би това, от което има нужда света е да осъзнаем,

that we are like the birds.

че сме като птиците.

We adapt.

Адаптираме се.

We sing.

Пеем.

And like the birds, the joy is still there,

И като птиците, радостта е все още там,

even though we have changed what we do

въпреки, че сме променили това, което правим,

to fit the context.

за да се вместим в контекста.

Thank you very much.

Много ви благодаря.

(Applause)

(Аплодисменти)