Courtney Martin: Reinventing feminism

Translator: Anton Hikov Reviewer: Darina Stoyanova

So I was born

И така, аз съм се родила

on the last day

в последния ден

of the last year of the '70s.

на последната година от 70-те.

I was raised on "Free to be you and me" --

Бях отгледана със "Свободен да бъдеш ти и аз" --

(cheering)

(аплодисменти)

hip-hop --

хип-хоп --

not as many woohoos for hip-hop in the house.

не толкова много аплодисменти за хип-хоп в залата.

Thank you. Thank you for hip-hop --

Благодаря. Благодаря ви за хип-хопа --

and Anita Hill.

и Анита Хил.

(Cheering)

(Аплодисменти)

My parents were radicals --

Родителите ми бяха радикали --

(Laughter)

(Смях)

who became,

които станаха,

well, grown-ups.

ами, възрастни.

My dad facetiously says,

Баща ми шеговито казва:

"We wanted to save the world,

"Искахме да спасим света,

and instead we just got rich."

и вместо това просто забогатяхме."

We actually just got "middle class"

Всъщност просто станахме средна класа

in Colorado Springs, Colorado,

в Колорадо Спрингс, Колорадо,

but you get the picture.

но може да добиете представа.

I was raised with a very heavy sense

Бях отгледана с много тежко чувство

of unfinished legacy.

за незавършено наследство.

At this ripe old age of 30,

В тази зряла стара възраст на 30

I've been thinking a lot about what it means to grow up

си мисля много за това, какво означава да израснеш

in this horrible, beautiful time,

в това ужасно, прекрасно време.

and I've decided, for me,

И реших че за мен,

it's been a real journey and paradox.

това беше истинско пътешествие и парадокс.

The first paradox

Първият парадокс

is that growing up is about rejecting the past

е, че израстването е свързано с отхвърляне на миналото

and then promptly reclaiming it.

и после с незабавното му възстановяване.

Feminism was the water I grew up in.

Феминизмът е водата, в която съм израснала

When I was just a little girl,

Когато бях съвсем малко момиче,

my mom started what is now

майка ми започна това, което е сега

the longest-running women's film festival in the world.

най-дълго продължаващия женски филмов фестивал в света.

So while other kids were watching sitcoms and cartoons,

И така, докато другите деца гледаха сериали и анимационни филми,

I was watching very esoteric documentaries

аз гледах много езотерични документални филми

made by and about women.

направени от и за жени.

You can see how this had an influence.

Можете да видите как това е оказало влияние.

But she was not the only feminist in the house.

Но тя не беше единствения феминист в къщата.

My dad actually resigned

Баща ми всъщност напусна

from the male-only business club in my hometown

бизнес клуба само за мъже, в родния ми град,

because he said he would never be part of an organization

защото той каза, че никога няма да бъде част от организация,

that would one day welcome his son, but not his daughter.

която един ден ще приветства неговия син, но не и дъщеря му.

(Applause)

(Ръкопляскания)

He's actually here today.

Той всъщност е тук днес.

(Applause)

(Ръкопляскания)

The trick here

Номерът тук

is my brother would become an experimental poet,

е, че брат ми стана експериментален поет,

not a businessman,

а не бизнесмен,

but the intention was really good.

но намерението беше наистина добро.

(Laughter)

(Смях)

In any case, I didn't readily claim the feminist label,

Във всеки случай, аз не приветствах лесно феминисткия етикет,

even though it was all around me,

въпреки че бе навсякъде около мен,

because I associated it with my mom's women's groups,

защото го свързвах с женските групи на майка ми,

her swishy skirts and her shoulder pads --

нейните шикозни поли и подложки за рамена --

none of which had much cachet

нищо от което не се котираше много

in the hallways of Palmer High School

в коридорите на гимназията Палмър,

where I was trying to be cool at the time.

когато се опитвах да бъда готина по това време.

But I suspected there was something really important

Но аз подозирах, че имаше нещо много важно

about this whole feminism thing,

в целия този феминизъм,

so I started covertly tiptoeing into my mom's bookshelves

така че започнах тайно да надниквам в лавиците с книги на майка ми

and picking books off and reading them --

и да избирам книги и да ги чета --

never, of course, admitting that I was doing so.

никога, разбира се, не признавах, че го правех.

I didn't actually claim the feminist label

Аз всъщност не признах феминисткия етикет,

until I went to Barnard College

докато не отидох в колежа Бернард,

and I heard Amy Richards and Jennifer Baumgardner speak for the first time.

и чух Ейми Ричардс и Дженифър Баумгарднър да говорят за първи път.

They were the co-authors of a book called "Manifesta."

Те са съавторки на книгата "Манифеста."

So what very profound epiphany, you might ask,

Така че, какво много дълбоко прозрение, може да попитате,

was responsible for my feminist click moment?

беше отговорно за това да стана феминистка?

Fishnet stockings.

Мрежестите чорапи.

Jennifer Baumgardner was wearing them.

Дженифър Баумгарднър ги носеше.

I thought they were really hot.

И си мислех, че са наистина сексапилни.

I decided, okay, I can claim the feminist label.

Реших, добре, мога да претендирам феминисткия етикет.

Now I tell you this --

Сега, аз ви казвам това --

I tell you this at the risk of embarrassing myself,

казвам това с риск да се изложа,

because I think part of the work of feminism

защото мисля, че част от работата на феминизма

is to admit that aesthetics, that beauty,

е да признае, че естетиката, че красотата,

that fun do matter.

че забавлението са от значение.

There are lots of very modern political movements

Има много модерни политически движения,

that have caught fire in no small part

които станаха популярни в не малка част

because of cultural hipness.

заради културна мода.

Anyone heard of these two guys as an example?

Някой да е чувал за тези двама мъже например?

So my feminism is very indebted to my mom's,

Така че моят феминизъм е много задължен на този на майка ми,

but it looks very different.

но той изглежда много различно.

My mom says, "patriarchy."

Майка ми казваше, "Патриархат."

I say, "intersectionality."

Аз казвам: Интерсекционалност."

So race, class, gender, ability,

Така че раса, клас, пол, способности,

all of these things go into our experiences

всички тези неща се включват в нашия опит,

of what it means to be a woman.

за това какво означава да си жена.

Pay equity? Yes. Absolutely a feminist issue.

Равноправно заплащане? Да. Абсолютно феминистки въпрос.

But for me, so is immigration. (Applause)

Но за мен, такъв е и имиграцията.

Thank you.

Благодаря ви.

My mom says, "Protest march."

Майка ми казваше: "Протестен марш."

I say, "Online organizing."

аз казвам: "Онлайн организиране."

I co-edit, along with a collective

Аз съм една от редакторките, заедно с колектив

of other super-smart, amazing women,

от други супер-интелигентни, невероятни жени,

a site called Feministing.com.

на един сайт, наречен Feministing.com. (Феминистинг.ком)

We are the most widely read feminist publication ever,

Ние сме най-четената феминистка публикация за всички времена.

and I tell you this

И трябва да ви кажа това,

because I think it's really important to see

защото мисля, че е наистина важно да се види,

that there's a continuum.

че има продължителност.

Feminist blogging is basically the 21st century version

Феминистките блогове са в основата си, версията от 21-ви век

of consciousness raising.

на повишаване на съзнанието.

But we also have a straightforward political impact.

Но ние също имаме ясно политическо влияние.

Feministing has been able

Феминистинг бе в състояние

to get merchandise pulled off the shelves of Walmart.

да накара стоки да се извадят от рафтовете на Уолмарт.

We got a misogynist administrator sending us hate-mail

Уволнихме женомразец администратор, който ни изпращаше омразни писма,

fired from a Big Ten school.

от един от 10-те най-големи университети.

And one of our biggest successes

А един от най-големите ни успехи,

is we get mail from teenage girls in the middle of Iowa

бе, когато получихме писмо от тийнейджърка от вътрешността на Айова,

who say, "I Googled Jessica Simpson and stumbled on your site.

която казваше: "Аз търсих в Гугъл за Джесика Симпсън и се натъкнах на вашия сайт.

I realized feminism wasn't about man-hating and Birkenstocks."

Разбрах, че феминизъм не e само за мразене на мъже и Бъркенстокс."

So we're able to pull in the next generation

Така че ние сме в състояние да привлечем следващото поколение

in a totally new way.

по съвсем нов начин.

My mom says, "Gloria Steinem."

Майка ми казва: "Глория Стайнъм."

I say, "Samhita Mukhopadhyay,

Аз отговарям: "Самита Мухопадайя,

Miriam Perez, Ann Friedman,

Мириам Перез, Ан Фрийдман,

Jessica Valenti, Vanessa Valenti,

Джесика Валенти, Ванеса Валенти,

and on and on and on and on."

и още, и още, и още, и още."

We don't want one hero.

Ние не искаме един герой.

We don't want one icon.

Ние не искаме една икона.

We don't want one face.

Ние не искаме едно лице.

We are thousands of women and men across this country

Ние сме хиляди жени и мъже в тази държава,

doing online writing, community organizing,

пишещи онлайн, организиращи общности,

changing institutions from the inside out --

променящи институции отвътре навън --

all continuing the incredible work

всички продължаващи невероятната работа,

that our mothers and grandmothers started.

която нашите майки и баби започнаха.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)

Which brings me to the second paradox:

Което ме води до втория парадокс:

sobering up about our smallness

отрезвяване за нашата малоценност

and maintaining faith in our greatness

и поддържане на вярата в нашето величие,

all at once.

всичко наведнъж.

Many in my generation --

Много от моето поколение --

because of well-intentioned parenting and self-esteem education --

поради добри намерения на родителите и образование, подхранващо самочувствието --

were socialized to believe

бяха отгледани да вярват,

that we were special little snowflakes --

че са специални малки снежинки --

(Laughter)

(Смях)

who were going to go out and save the world.

които щяха да излязат и да спасят света.

These are three words many of us were raised with.

Това са три думи, с които много от нас са отгледани.

We walk across graduation stages,

Вървим през етапите на дипломирането,

high on our overblown expectations,

издигнати в нашите преувеличени очаквания,

and when we float back down to earth,

и когато се приземим обратно на земята,

we realize we don't know what the heck it means

ние осъзнаваме, че не знаем какво по дяволите означава

to actually save the world anyway.

действително да спасим света.

The mainstream media often paints my generation

Преобладаващите медии често рисуват моето поколение

as apathetic,

като апатично.

and I think it's much more accurate

И мисля, че е много по-точно

to say we are deeply overwhelmed.

да кажем, че сме доста претоварени.

And there's a lot to be overwhelmed about, to be fair --

И има много неща, с които сме претоварени, ако бъдем честни --

an environmental crisis,

екологичната криза,

wealth disparity in this country

различия в благосъстоянието в страната,

unlike we've seen since 1928,

каквото не сме виждали от 1928 година,

and globally,

и в световен мащаб,

a totally immoral and ongoing wealth disparity.

напълно неморално и растящо различие в благосъстоянието.

Xenophobia's on the rise. The trafficking of women and girls.

Ксенофобията е във възход -- трафика на жени и момичета.

It's enough to make you feel very overwhelmed.

Това е достатъчно, за да ви накара да се чувствате прекалено претоварени.

I experienced this firsthand myself

Преживях това от собствен опит,

when I graduated from Barnard College in 2002.

когато завърших колежа Барнард през 2002 година.

I was fired up; I was ready to make a difference.

Аз бях под пара, бях готова да направя промяна.

I went out and I worked at a non-profit,

Отидох и работих в организация с нестопанска цел,

I went to grad school, I phone-banked,

завърших университет, работех в политически кампании,

I protested, I volunteered,

протестирах, бях доброволка,

and none of it seemed to matter.

и нищо не изглеждаше да има значение.

And on a particularly dark night

И в една особено тъмна нощ,

of December of 2004,

през декември 2004 година,

I sat down with my family,

аз седнах с моето семейство,

and I said that I had become very disillusioned.

и заявих, че съм много разочарована.

I admitted that I'd actually had a fantasy -- kind of a dark fantasy --

Аз признах, че всъщност фантазирах -- нещо като мрачна фантазия --

of writing a letter

че пиша писмо

about everything that was wrong with the world

за всичко, което не е наред със света,

and then lighting myself on fire

и след това се самозапалвам

on the White House steps.

пред прага на Белия Дом.

My mom

Майка ми,

took a drink of her signature Sea Breeze,

отпи от нейното любимо питие "морски бриз" (водка със сок от грейпфурт и боровинки),

her eyes really welled with tears,

очите й бяха навлажнени със сълзи,

and she looked right at me and she said,

и тя погледна право към мен и каза:

"I will not stand

"Няма да търпя

for your desperation."

твоето отчаяние."

She said, "You are smarter, more creative

Тя каза: "Ти си по-умна, по-креативна,

and more resilient than that."

и по-издръжлива от това."

Which brings me to my third paradox.

Което ме довежда до третия ми парадокс.

Growing up is about aiming to succeed wildly

Порастването е свързано със стремеж за невероятен успех

and being fulfilled by failing really well.

и се осъществява, като се провалите наистина добре.

(Laughter)

(Смях)

(Applause)

(Ръкопляскания)

There's a writer I've been deeply influenced by, Parker Palmer,

Има един писател, от който бях дълбоко повлияна, Паркър Палмър,

and he writes that many of us are often whiplashed

и той пише, че много от нас често се колебаят

"between arrogant overestimation of ourselves

"между арогантно надценяване

and a servile underestimation of ourselves."

и раболепно подценяване на себе си."

You may have guessed by now,

Може да сте познали до сега,

I did not light myself on fire.

че аз не се самозапалих.

I did what I know to do in desperation, which is write.

Направих това, което знам да правя в отчаяние, което е да пиша.

I wrote the book I needed to read.

Написах книгата, която исках да прочета.

I wrote a book about eight incredible people

Написах книга за осем невероятни хора

all over this country

от цялата тази страна,

doing social justice work.

вършещи работа в социалната справедливост.

I wrote about Nia Martin-Robinson,

Писах за Ния Мартин-Робинсън,

the daughter of Detroit and two civil rights activists,

дъщеря на двама активисти за граждански права от Детройт,

who's dedicating her life

която посветила живота си

to environmental justice.

на екологичната справедливост.

I wrote about Emily Apt

Писах за Емили Апт,

who initially became a caseworker in the welfare system

която в началото станала социален работник в системата за социални помощи,

because she decided that was the most noble thing she could do,

понеже решила, че това било най-благородното нещо, което можела да прави,

but quickly learned, not only did she not like it,

но бързо разбрала, че не само, че не й харесвало,

but she wasn't really good at it.

но тя не била много добра в тази работа.

Instead, what she really wanted to do was make films.

Вместо това, онова, което наистина искала да прави, било да снима филми.

So she made a film about the welfare system

Така че тя направила филм за системата за социално осигуряване,

and had a huge impact.

който оказал голямо влияние.

I wrote about Maricela Guzman, the daughter of Mexican immigrants,

Писах за Марицела Гузман, дъщеря на мексикански имигранти,

who joined the military so she could afford college.

която постъпила в армията, за да може да си позволи колежа.

She was actually sexually assaulted in boot camp

Тя била сексуално насилена във военен лагер

and went on to co-organize a group

и продължила, като сътрудничила в организирането на група,

called the Service Women's Action Network.

наречена "Група за действие на жените военослужещи."

What I learned from these people and others

Това, което научих от тези хора и други

was that I couldn't judge them

бе, че не можех да ги съдя,

based on their failure to meet their very lofty goals.

въз основа на техния неуспех, да изпълнят техните много възвишени цели.

Many of them are working in deeply intractable systems --

Много от тях работят в неимоверно трудни системи --

the military, congress,

армията, конгреса,

the education system, etc.

образователната система и т.н.

But what they managed to do within those systems

Но това, което успели да направят в рамките на тези системи,

was be a humanizing force.

било да бъдат хуманна сила.

And at the end of the day,

И в крайна сметка,

what could possibly be more important than that?

какво може да бъде по-важно от това.

Cornel West says, "Of course it's a failure.

Корнел Уест казва: "Разбира се, това беше провал.

But how good a failure is it?"

Но колко добър провал беше това?"

This isn't to say we give up our wildest, biggest dreams.

Това не означава, че сме се отказали от най-смелите, най-големите си мечти.

It's to say we operate on two levels.

Това означава, че работим на две нива.

On one,

От една страна,

we really go after changing these broken systems

ние наистина се занимаваме с тези разбити системи,

of which we find ourselves a part.

от които сме част.

But on the other, we root our self-esteem

Но от друга страна, ние базираме нашето самочувствие

in the daily acts of trying to make one person's day

в ежедневни действия, опитвайки се да направим деня на човек

more kind, more just, etc.

по-добър, по-справедлив и т.н.

So when I was a little girl,

Когато бях малко момиче,

I had a couple of very strange habits.

имах няколко много странни навици.

One of them was

Един от тях бе,

I used to lie on the kitchen floor of my childhood home,

че лежах на пода в кухнята на къщата от детството ми,

and I would suck the thumb of my left hand

и си смучех палеца на лявата ръка,

and hold my mom's cold toes with my right hand.

и държах студените пръсти на краката на майка ми с дясната ръка.

(Laughter)

(Смях)

I was listening to her talk on the phone, which she did a lot.

Слушах я да говори по телефона, което тя правеше доста.

She was talking about board meetings,

Тя говореше за бизнес срещи,

she was founding peace organizations,

тя създаваше мирни организации,

she was coordinating carpools, she was consoling friends --

координираше споделени пътувания, утешаваше приятелки --

all these daily acts of care and creativity.

всички тези всекидневни актове на грижа и креативност.

And surely, at three and four years old,

И със сигурност, на три и четири години,

I was listening to the soothing sound of her voice,

аз слушах успокояващия звук на гласа й.

but I think I was also getting my first lesson in activist work.

Но мисля, че също така получавах и първия си урок в активистката работа.

The activists I interviewed

Активистите, които интервюирах

had nothing in common, literally, except for one thing,

нямат нищо общо, буквално, с изключение на едно нещо,

which was that they all cited their mothers

което бе, че всички те цитираха техните майки

as their most looming and important

като най-отличителните и най-важни

activist influences.

активистки влияния.

So often, particularly at a young age,

Толкова често, особено в ранна възраст,

we look far afield

ние гледаме надалеч

for our models of the meaningful life,

за нашите модели в смисления живот,

and sometimes they're in our own kitchens,

а понякога те са в нашите кухни,

talking on the phone, making us dinner,

говорещи по телефона, готвещи ни вечеря,

doing all that keeps the world going around and around.

правещи всичко, което кара света да се върти.

My mom and so many women like her

Майка ми и толкова много жени като нея

have taught me that life is not about glory,

ме научиха, че животът не е слава,

or certainty, or security even.

или увереност, или дори сигурност.

It's about embracing the paradox.

Той е за възприемане на парадокса.

It's about acting in the face of overwhelm.

Той е за действие в лицето на претоварване.

And it's about loving people really well.

И той е за обичане на хората много добре.

And at the end of the day,

И в крайна сметка,

these things make for a lifetime

тези неща са достатъчни за живот,

of challenge and reward.

изпълнен с предизвикателства и награди.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Ръкопляскания)