Margaret Heffernan: The dangers of "willful blindness"

Translator: Gabriel Dobrev Reviewer: Anton Hikov

In the northwest corner of the United States,

В северо-западната част на САЩ,

right up near the Canadian border,

съвсем близо до границата с Канада,

there's a little town called Libby, Montana,

се намира малък град наречен Либи, Монтана.

and it's surrounded by pine trees and lakes

Сред иглолистни гори и езера,

and just amazing wildlife

дивна природа

and these enormous trees that scream up into the sky.

и дървета исполини, подпрели небесният свод.

And in there is a little town called Libby,

Тъкмо там се намира малкото градче Либи,

which I visited, which feels kind of lonely,

което посетих и което ми се стори някак самотно,

a little isolated.

някак изолирано.

And in Libby, Montana, there's a rather unusual woman

В градчето Либи, Монтана живее една необикновена жена -

named Gayla Benefield.

Гейла Бенефилд.

She always felt a little bit of an outsider,

Тя никога не се почувствала напълно приета,

although she's been there almost all her life,

въпреки че прекарала там по-голямата част от живота си,

a woman of Russian extraction.

може би заради руското си потекло.

She told me when she went to school,

Тя ми разказа, че когато била в училище

she was the only girl who ever chose

била единственото момиче, което избрало

to do mechanical drawing.

да посещава часовете по техническо чертане.

Later in life, she got a job going house to house

След години работата ѝ била да обикаля от къща на къща

reading utility meters -- gas meters, electricity meters.

и да записва показанията на водомерите и електромерите.

And she was doing the work in the middle of the day,

Понеже посещавала домовете през работно време

and one thing particularly caught her notice, which was,

нещо необичайно привлякло вниманието ѝ -

in the middle of the day she met a lot of men

през работно време срещала много мъже,

who were at home, middle aged, late middle aged,

които били по домовете си, мъже на 40-50 години,

and a lot of them seemed to be on oxygen tanks.

които дишали кислород от бутилка, през специална маска.

It struck her as strange.

Това ѝ се сторило много необичайно.

Then, a few years later, her father died at the age of 59,

След няколко години починал баща ѝ на 59 годишна възраст,

five days before he was due to receive his pension.

само пет дни преди да се пенсионира.

He'd been a miner.

Той бил миньор.

She thought he must just have been worn out by the work.

И тя мислила, че той бил изхабен от тежката си работа.

But then a few years later, her mother died,

Но след още няколко години починала майка ѝ,

and that seemed stranger still,

което било още по-необичайно,

because her mother came from a long line of people

защото майка ѝ била от род

who just seemed to live forever.

с множество дълголетници.

In fact, Gayla's uncle is still alive to this day,

Например чичото на Гейла е все още жив

and learning how to waltz.

и се учи да танцува валс.

It didn't make sense that Gayla's mother

Не било много логично майката на Гейла

should die so young.

да почине толкова млада.

It was an anomaly, and she kept puzzling over anomalies.

Било нещо необичайно и не ѝ давало мира.

And as she did, other ones came to mind.

Мислейки за тези неща тя си припомнила и други случки.

She remembered, for example,

Тя си спомнила например,

when her mother had broken a leg and went into the hospital,

че когато майка ѝ си счупила крака и постъпила в болница

and she had a lot of x-rays,

и направили доста рентгенови снимки,

and two of them were leg x-rays, which made sense,

две от които били на крака, което било логично,

but six of them were chest x-rays, which didn't.

но имало и шест снимки на гръдният ѝ кош.

She puzzled and puzzled over every piece

Тя не преставала да мисли за всеки детайл

of her life and her parents' life,

от своя живот и живота на родителите ѝ,

trying to understand what she was seeing.

опитвайки се да намери смисъл и връзка.

She thought about her town.

Мислила и за родния си град

The town had a vermiculite mine in it.

в който имало мина за вермикулит,

Vermiculite was used for soil conditioners,

който се използвал за торене -

to make plants grow faster and better.

за да растат по-бързо растенията.

Vermiculite was used to insulate lofts,

Вермикулитът се използвал и за изолация

huge amounts of it put under the roof

като много от него се разстилал на таваните на къщите

to keep houses warm during the long Montana winters.

за да задържа топлината през дългата и мразовита зима в щата Монтана.

Vermiculite was in the playground.

Вермикулит имало по детските площадки,

It was in the football ground.

на футболното игрище

It was in the skating rink.

и дори на ледената пързалка.

What she didn't learn until she started working this problem

Това което не знаела, докато не се разровила,

is vermiculite is a very toxic form of asbestos.

било че вермикулитът е много отровен вид азбест.

When she figured out the puzzle,

Когато разбрала това

she started telling everyone she could

тя започнала да разказва на всички -

what had happened, what had been done to her parents

какво се случило, какво довело до смъртта на родителите ѝ,

and to the people that she saw on oxygen tanks

и защо толкова хора имат нужда от кислородни маски

at home in the afternoons.

докато са в къщи следобед.

But she was really amazed.

Случило се нещо поразително.

She thought, when everybody knows, they'll want to do something,

Тя смятала, че щом всички знаят нещо ще се промени,

но всъщност никой не искал да знае.

but actually nobody wanted to know.

In fact, she became so annoying

Хората я смятали за толкова досадна,

as she kept insisting on telling this story

защото разказвала тази история непрестанно -

to her neighbors, to her friends, to other people in the community,

на съседи, познати и дори на хора от улицата,

че няколко души се наговорили

that eventually a bunch of them got together

и направили лепенка

and they made a bumper sticker,

which they proudly displayed on their cars, which said,

която гордо залепили на колите си, която гласяла:

"Yes, I'm from Libby, Montana,

"Аз съм от Либи, Монтана.

and no, I don't have asbestosis."

И не страдам от азбестозия." (болест на белия дроб предизвикана от власинките на азбеста)

But Gayla didn't stop. She kept doing research.

Но Гейла не се спряла. Тя продължила с проучванията си.

The advent of the Internet definitely helped her.

Развитието на Интернет било много полезно.

She talked to anybody she could.

Тя говорила с всеки готов да я изслуша.

She argued and argued, and finally she struck lucky

Говорила и говорила, докато не извадила късмет

when a researcher came through town

когато един научен работник дошъл в града

studying the history of mines in the area,

за да изследва историята на мините.

and she told him her story, and at first, of course,

След като му разказала за разкритията си, той, разбира се,

like everyone, he didn't believe her,

както всички останали, не ѝ повярвал.

but he went back to Seattle and he did his own research

Но се върнал в Сиатъл и направил собствено разследване

и разбрал, че тя е права.

and he realized that she was right.

So now she had an ally.

Така тя намерила своя пръв съюзник.

Nevertheless, people still didn't want to know.

Но все пак, хората не искали да знаят.

They said things like, "Well, if it were really dangerous,

Те казвали: "Ако беше толкова опасно

someone would have told us."

все някой щеше да ни каже."

"If that's really why everyone was dying,

"Ако заради това умират хора,

the doctors would have told us."

лекарите щяха да ни кажат."

Some of the guys used to very heavy jobs said,

Някои от хората свикнали на тежък труд казали:

"I don't want to be a victim.

"Не искам да съм жертва.

I can't possibly be a victim, and anyway,

Не мога да бъда,

every industry has its accidents."

а и всяка индустрия има своите инциденти."

But still Gayla went on, and finally she succeeded

Но Гейла продължила и най-накрая

in getting a federal agency to come to town

правителството изпратило екип,

and to screen the inhabitants of the town --

който да прегледа жителите на града -

15,000 people -- and what they discovered

около 15,000 души. Прегледите показали,

was that the town had a mortality rate

че смъртността в града

80 times higher than anywhere in the United States.

била 80 пъти по-висока от тази за страната.

That was in 2002, and even at that moment,

Това се случило през 2002 година и дори тогава

no one raised their hand to say, "Gayla,

никой не казал: "Гейла,

look in the playground where your grandchildren are playing.

погледни детската площадка, където играят внуците ти.

It's lined with vermiculite."

Там е пълно с вермикулит."

This wasn't ignorance.

Това не било неразбиране.

It was willful blindness.

Това било съзнателно невежество.

Willful blindness is a legal concept which means,

"Съзнателно невежество" е юридическо понятие което означава,

if there's information that you could know and you should know

че ако има информация, която можеш да знаеш и се предполага да знаеш,

but you somehow manage not to know,

но някак си не е достигнала до теб

the law deems that you're willfully blind.

ти си "съзнателно невеж" в очите на закона.

You have chosen not to know.

Избрал си да не знаеш.

There's a lot of willful blindness around these days.

Има много съзнателно невежество около нас.

You can see willful blindness in banks,

Можете да го видите в банките,

when thousands of people sold mortgages to people

където хиляди служители дават ипотеки на хора,

who couldn't afford them.

които очевидно не могат да си ги позволят.

You could see them in banks

Можете да го видите в банките,

when interest rates were manipulated

където лихвите се манипулират

and everyone around knew what was going on,

и всички знаят какво се случва,

but everyone studiously ignored it.

но всички усърдно не обръщат внимание.

You can see willful blindness in the Catholic Church,

Съзнателно невежество има и в редиците на църквата

where decades of child abuse went ignored.

където от десетилетия се игнорират случаите на малтретиране на деца.

You could see willful blindness

Съзнателно невежество имаше

in the run-up to the Iraq War.

и в подготовката на войната в Ирак.

Willful blindness exists on epic scales like those,

Съзнателното невежество съществува в голям мащаб, както в тези случаи,

and it also exists on very small scales,

но съществува и в ежедневието

in people's families, in people's homes and communities,

в семейството, в квартала,

and particularly in organizations and institutions.

и в организациите и институциите.

Companies that have been studied for willful blindness

В редица организации са правени изследвания

can be asked questions like,

като се задават въпроси подобни на:

"Are there issues at work

"Имате ли проблеми във вашата работа,

that people are afraid to raise?"

които хората се притесняват да посочат?"

And when academics have done studies like this

И когато учените правят такива изследвания

of corporations in the United States,

на фирмите в САЩ

what they find is 85 percent of people say yes.

откриват, че 85% процента от хората казват "Да."

Eighty-five percent of people know there's a problem,

85% от хората знаят за проблем

but they won't say anything.

който не искат да обсъждат.

And when I duplicated the research in Europe,

Когато повторих тези изследвания в Европа,

asking all the same questions,

задавайки същите въпроси,

I found exactly the same number.

стигнах до същия процент.

Eighty-five percent. That's a lot of silence.

85%! Това е доста мълчание.

It's a lot of blindness.

Много съзнателно невежество.

And what's really interesting is that when I go to companies in Switzerland,

Това, което е много интересно е, че работейки с компании от Швейцария,

те ми казват: "Това е швейцарски проблем."

they tell me, "This is a uniquely Swiss problem."

And when I go to Germany, they say, "Oh yes, this is the German disease."

Когато ида в Германия те ми казват: "Да, да, това е немската болест."

And when I go to companies in England, they say,

Когато работя с компании от Англия чувам:

"Oh, yeah, the British are really bad at this."

"А, да, англичаните имат този проблем."

And the truth is, this is a human problem.

Истината е, че това е човешки проблем.

We're all, under certain circumstances, willfully blind.

Всички ние, при определени обстоятелства, показваме съзнателно невежество.

What the research shows is that some people are blind

Изследванията показват, че някои хора са "невежи"

out of fear. They're afraid of retaliation.

от страх. Страхуват се от последствията.

And some people are blind because they think, well,

А други хора са съзнателно невежи защото мислят,

seeing anything is just futile.

че няма смисъл да се говори.

Nothing's ever going to change.

Никога нищо няма да се промени.

If we make a protest, if we protest against the Iraq War,

И какво ако протестираме, например срещу войната в Ирак

nothing changes, so why bother?

и нищо не се променя, защо да протестираме тогава?

Better not to see this stuff at all.

По-добре да не обръщаме внимание на всичко това.

And the recurrent theme that I encounter all the time

Има и друга гледна точка, която чувам през цялото време:

is people say, "Well, you know,

"Ами, нали разбираш,

the people who do see, they're whistleblowers,

хората които надигат глас, те са дисиденти.

and we all know what happens to them."

А всички ние знаем какво се случва с тях."

So there's this profound mythology around whistleblowers

Съществува цяла митология около дисидентите

which says, first of all, they're all crazy.

която твърди, че те са малко луди.

But what I've found going around the world

Това, което аз съм видяла обикаляйки света

and talking to whistleblowers is, actually,

и говорейки с дисиденти е, че всъщност

they're very loyal and quite often very conservative people.

те са много лоялни и често много консервативни хора.

They're hugely dedicated to the institutions that they work for,

Те са отдадени на организациите и институциите в които работят

and the reason that they speak up,

и причината да надигат глас,

the reason they insist on seeing,

причината да настояват и говорят,

is because they care so much about the institution

е че ги е грижа за организацията им

and want to keep it healthy.

и искат тя да бъде добре и да се развива.

And the other thing that people often say

Друго нещо, което хората казват

about whistleblowers is, "Well, there's no point,

за дисидентите е: "Ами, няма смисъл,

because you see what happens to them.

знаем какво се случва с тях.

They are crushed.

Те биват смазани.

Nobody would want to go through something like that."

Никой не иска да мине през това преживяване."

And yet, when I talk to whistleblowers,

Но когато говоря с дисиденти

the recurrent tone that I hear is pride.

това, което чувам е гордост.

I think of Joe Darby.

Например Джо Дарби.

We all remember the photographs of Abu Ghraib,

Всички си спомняме за снимките от затвора Абу Гариб,

which so shocked the world and showed the kind of war

които шокираха света и показаха

that was being fought in Iraq.

каква война се води в Ирак.

But I wonder who remembers Joe Darby,

Чудя се дали някой си спомня за Джо Дарби,

the very obedient, good soldier

смиреният и изпълнителен войник,

who found those photographs and handed them in.

който открива тези снимки и ги предава.

And he said, "You know, I'm not the kind of guy

Той казва: "Не съм предател,

to rat people out, but some things just cross the line.

но някои неща минават всички допустими граници.

Ignorance is bliss, they say,

Казват, че невежеството е блаженство,

but you can't put up with things like this."

но аз не бих могъл да живея ако не направя нещо."

I talked to Steve Bolsin, a British doctor,

Говорила съм със Стив Болсин, английски лекар,

who fought for five years to draw attention

който в продължение на пет години се опитва да привлече внимание

to a dangerous surgeon who was killing babies.

към изключително опасен хирург който убива бебета.

And I asked him why he did it, and he said,

Попитах го защо го е направил и той каза:

"Well, it was really my daughter who prompted me to do it.

"Всъщност дъщеря ми ме накара.

She came up to me one night, and she just said,

Дойде при мен една нощ и просто каза:

'Dad, you can't let the kids die.'"

'Тате, не можеш да оставиш тези деца да умрат.'"

Or I think of Cynthia Thomas,

Или пък Синтия Томас,

a really loyal army daughter and army wife,

лоялна армейска дъщеря и съпруга,

who, as she saw her friends and relations

която, виждайки свои приятели и познати

coming back from the Iraq War, was so shocked

да се завръщат от войната, била толкова шокирана

by their mental condition

както от тяхното психическо състояние

and the refusal of the military to recognize and acknowledge

така и от отказа на армията да признае съществуването

post-traumatic stress syndrome

на посттравматичното стресово разстройство,

that she set up a cafe in the middle of a military town

че отворила кафене в центъра на армейско градче,

to give them legal, psychological and medical assistance.

където оказвала на завърналите се легална, психологична и медицинска помощ.

And she said to me, she said, "You know, Margaret,

И знаете ли какво ми каза? "Знаеш ли, Маргарет,

I always used to say I didn't know what I wanted to be

Винаги съм казвала, че не знам каква искам да стана

when I grow up.

когато порасна.

But I've found myself in this cause,

Но открих себе си в тази кауза

and I'll never be the same."

и никога вече няма да съм същата."

We all enjoy so many freedoms today,

Ние се радваме на толкова много свободи днес,

hard-won freedoms:

трудно извоювани свободи:

the freedom to write and publish without fear of censorship,

свободата да пишем и издаваме без цензура;

a freedom that wasn't here the last time I came to Hungary;

свобода, която не съществуваше при предишното ми идване в Унгария;

a freedom to vote, which women in particular

свободата да гласуваме, за която жените

had to fight so hard for;

са се борили много;

the freedom for people of different ethnicities and cultures

свободата на хората с различен етнос, култура,

and sexual orientation to live the way that they want.

и сексуална ориентация да водят живота, който искат.

But freedom doesn't exist if you don't use it,

Но свободата не съществува, ако не бъде използвана.

and what whistleblowers do,

Това, което дисидентите правят,

and what people like Gayla Benefield do

и което хората като Гейла Бенефилд правят,

is they use the freedom that they have.

е да използват свободата, която имат.

And what they're very prepared to do is recognize

И те са съвсем наясно

that yes, this is going to be an argument,

че, разбира се, ще има спорове,

and yes I'm going to have a lot of rows

ще има много скандали,

with my neighbors and my colleagues and my friends,

със съседи, с колеги и с приятели,

but I'm going to become very good at this conflict.

но те са готови да се научат да спорят.

I'm going to take on the naysayers,

Готови са да застанат пред черногледите си съграждани,

because they'll make my argument better and stronger.

и да изложат аргументите си по-добре и по-ясно.

I can collaborate with my opponents

Готови са да работят заедно с опонентите си

to become better at what I do.

за да станат по-добри в своето начинание.

These are people of immense persistence,

Тези хора имат голяма решителност,

incredible patience, and an absolute determination

безкрайно търпение и твърда непоколебимост

not to be blind and not to be silent.

да не са слепи, да не премълчат.

When I went to Libby, Montana,

Когато отидох в Либи, Монтана,

I visited the asbestosis clinic

посетих клиниката по азбестозия (болест на белия дроб предизвикана от власинките на азбеста)

that Gayla Benefield brought into being,

която съществува заради Гейла Бенефилд,

a place where at first some of the people

където първоначално някои хора,

who wanted help and needed medical attention

които искат помощ и имат нужда от преглед,

went in the back door

влизали през задната врата

because they didn't want to acknowledge

тъй като не искали да признаят,

that she'd been right.

че Гейла е била права.

I sat in a diner, and I watched

Докато вечеряхме, наблюдавах

as trucks drove up and down the highway,

големи камиони които идваха и си отиваха,

carting away the earth out of gardens

отнасяйки заразената почва от градините

and replacing it with fresh, uncontaminated soil.

и носейки нова, незаразена, която да я замести.

I took my 12-year-old daughter with me,

Взех с мен 12 годишната ми дъщеря

because I really wanted her to meet Gayla.

защото много исках да се срещне с Гейла.

And she said, "Why? What's the big deal?"

Дъщеря ми ме попита: "Защо? Какво толкова?"

I said, "She's not a movie star,

А аз ѝ отговорих: "Тя не е кино звезда,

and she's not a celebrity, and she's not an expert,

не е знаменитост, нито е експерт

and Gayla's the first person who'd say

и самата Гейла би потвърдила първа,

she's not a saint.

че не е светец.

The really important thing about Gayla

Най-характерното нещо за Гейла е,

is she is ordinary.

че тя е обикновена.

She's like you, and she's like me.

Тя е като теб и мен.

She had freedom, and she was ready to use it."

Тя разполага със свобода и е готова да я използва."

Thank you very much.

Благодаря ви много.

(Applause)

(Ръкопляскания)