How we read each other's minds | Rebecca Saxe

Translator: Nikolay Trifonov Reviewer: Anton Hikov

Today I'm going to talk to you about the problem of other minds.

Днес искам да ви разкажа за разума на другите.

And the problem I'm going to talk about

И това, за което ще говоря

is not the familiar one from philosophy,

не е познатия философски проблем:

which is, "How can we know

"Как може да знаем

whether other people have minds?"

дали другите хора притежават разум?"

That is, maybe you have a mind,

Т.е. може би ти имаш разум,

and everyone else is just a really convincing robot.

но всеки друг е просто един много убедителен робот.

So that's a problem in philosophy,

Но това е философски проблем.

but for today's purposes I'm going to assume

Днес ще приема,

that many people in this audience have a mind,

че много хора в тази публика имат разум

and that I don't have to worry about this.

и няма повече да разсъждавам за това.

There is a second problem that is maybe even more familiar to us

Но има и втори проблем, който е може би по-познат за тези от нас,

as parents and teachers and spouses

които са родители, учители, имат семейства

and novelists,

или са автори на романи.

which is, "Why is it so hard

И той е: Защо е толкова трудно

to know what somebody else wants or believes?"

да разберем какво искат или в какво вярват другите хора?

Or perhaps, more relevantly,

Или по-уместно:

"Why is it so hard to change what somebody else wants or believes?"

Защо е толкова трудно да променим това, което някой иска или вярва?

I think novelists put this best.

Мисля, че в романите е казано най-добре.

Like Philip Roth, who said,

Например Филип Рот казва:

"And yet, what are we to do about this terribly significant business

"И все пак, какво да правим с тази изключително важна задача -

of other people?

Другите хора?

So ill equipped are we all,

Толкова сме неподготвени

to envision one another's interior workings

да разбираме едни на други вътрешното състояние

and invisible aims."

и невидими цели."

So as a teacher and as a spouse,

И аз като учител, като съпруга,

this is, of course, a problem I confront every day.

срещам този проблем всеки ден.

But as a scientist, I'm interested in a different problem of other minds,

Но като учен се интересувам от друг проблем за разума

and that is the one I'm going to introduce to you today.

и за него ще ви разкажа днес.

And that problem is, "How is it so easy

Проблемът е: "Защо е толкова лесно

to know other minds?"

да разбираме чуждите мисли?"

So to start with an illustration,

Ще почна с една илюстрация.

you need almost no information,

Нямате нужда от много информация,

one snapshot of a stranger,

една снимка на непознат е достатъчна,

to guess what this woman is thinking,

за да разберете какво мисли тази жена

or what this man is.

или този мъж.

And put another way, the crux of the problem is

Или казано иначе, в основата на проблема е

the machine that we use for thinking about other minds,

машината, която използваме за да мислим за чуждите мисли,

our brain, is made up of pieces, brain cells,

нашият мозък, съставен от частици - мозъчни клетки,

that we share with all other animals, with monkeys

които са подобни на тези на всички животни - маймуни,

and mice and even sea slugs.

мишки или дори морски мекотели.

And yet, you put them together in a particular network,

Но като съберем тези клетки в една определена мрежа,

and what you get is the capacity to write Romeo and Juliet.

получаваме потенциала да напишем Ромео и Жулиета.

Or to say, as Alan Greenspan did,

Или както Алън Грийнспан казва:

"I know you think you understand what you thought I said,

Знам, че си мислиш че разбираш, това което си мислиш, че казах,

but I'm not sure you realize that what you heard

но не съм сигурен, че осъзнаваш, че това което чу

is not what I meant."

не е това което имах предвид.

(Laughter)

(Смях)

So, the job of my field of cognitive neuroscience

Ние, в сферата на когнитивната невропсихология,

is to stand with these ideas,

работим с тези две идеи.

one in each hand.

от две различни страни.

And to try to understand how you can put together

Опитваме се да разберем как могат да бъдат събрани в една мрежа

simple units, simple messages over space and time, in a network,

прости частици и съобщения във времето и пространстото,

and get this amazing human capacity to think about minds.

така че да получим тази забележителна човешка способност да разбираме чуждия разум.

So I'm going to tell you three things about this today.

Ще ви разкажа за 3 неща днес.

Obviously the whole project here is huge.

Ясно е, че целият проект е огромен.

And I'm going to tell you just our first few steps

Аз ще ви кажа само за първите ни стъпки,

about the discovery of a special brain region

за откриването на специален участък в мозъка,

for thinking about other people's thoughts.

отговорен за разбирането на чуждите мисли.

Some observations on the slow development of this system

Ще ви кажа и как този участък бавно се развива с времето,

as we learn how to do this difficult job.

през което се учим как да вършим тази трудна работа.

And then finally, to show that some of the differences

И накрая ще ви покажа, че част от разликите

between people, in how we judge others,

между хората, в това как оценяваме другите,

can be explained by differences in this brain system.

могат да се обяснят с разликите в тази част на мозъка.

So first, the first thing I want to tell you is that

Като за начало искам да ви кажа,

there is a brain region in the human brain, in your brains,

че има едно място в мозъка, във вашите мозъци,

whose job it is to think about other people's thoughts.

чиято функция е да мисли за чуждите мисли.

This is a picture of it.

Ето и картинка.

It's called the Right Temporo-Parietal Junction.

Казва се дясна слепоочно-теменна връзка (Right Temporo-Parietal Junction).

It's above and behind your right ear.

Намира се зад дясното ви ухо.

And this is the brain region you used when you saw the pictures I showed you,

И точно тази част на мозъка вие използвахте, когато гледахте картинките които ви показах

or when you read Romeo and Juliet

или когато сте чели Ромео и Жулиета,

or when you tried to understand Alan Greenspan.

или когато сте се опитали да разберете Алън Грийнспан.

And you don't use it for solving any other kinds of logical problems.

Но не го използвате когато решавате други логически проблеми.

So this brain region is called the Right TPJ.

Така това място се казва RTPJ.

And this picture shows the average activation

На тази картинка се вижда средната му активност

in a group of what we call typical human adults.

сред хора, които наричаме типични възрастни хора -

They're MIT undergraduates.

студенти в MIT.

(Laughter)

(Смях)

The second thing I want to say about this brain system

Другото, което искам да кажа за тази зона в мозъка е,

is that although we human adults

че макар ние възрастните хора

are really good at understanding other minds,

да сме добри в разбирането на чуждия разум,

we weren't always that way.

не винаги сме били такива.

It takes children a long time to break into the system.

На децата им отнема дълго време да усвоят това качество.

I'm going to show you a little bit of that long, extended process.

Сега ще ви покажа част от този дълъг процес.

The first thing I'm going to show you is a change between age three and five,

Първо ще ви покажа промяната, която настъпва между 3 и 5 години,

as kids learn to understand

когато децата се научават да разбират,

that somebody else can have beliefs that are different from their own.

че някой друг може да има разбирания различни от техните собствени.

So I'm going to show you a five-year-old

Ето едно 5-годишно дете,

who is getting a standard kind of puzzle

на което даваме стандартна задача

that we call the false belief task.

тестваща чуждо погрешно разбиране.

Rebecca Saxe (Video): This is the first pirate. His name is Ivan.

Това е първия пират. Казва се Айвън.

And you know what pirates really like?

И нали знаеш какво обичат пиратите?

Child: What? RS: Pirates really like cheese sandwiches.

Те обичат сандвичи със сирене.

Child: Cheese? I love cheese!

Дете: Със сирене? Аз обичам сирене!

RS: Yeah. So Ivan has this cheese sandwich,

РС: Да. Ето Айвън си има сандвич със сирене.

and he says, "Yum yum yum yum yum!

и казва: "Мммммм,

I really love cheese sandwiches."

много обичам сандвичи със сирене."

And Ivan puts his sandwich over here, on top of the pirate chest.

Айвън слага сандвича си тук, върху пиратския сандък.

And Ivan says, "You know what? I need a drink with my lunch."

И казва: "Знаеш ли, че искам и нещо за пиене".

And so Ivan goes to get a drink.

И Айвън отива да си вземе нещо за пиене.

And while Ivan is away

И докато го няма,

the wind comes,

се появява вятър

and it blows the sandwich down onto the grass.

и събаря сандвича на Айвън на земята.

And now, here comes the other pirate.

И сега идва другия пират.

This pirate is called Joshua.

Той се казва Джошуа.

And Joshua also really loves cheese sandwiches.

И Джошуа много обича сандвичи със сирене.

So Joshua has a cheese sandwich and he says,

И той има сандвич със сирене и казва:

"Yum yum yum yum yum! I love cheese sandwiches."

"Ммммм, много обичам сандвичи със сирене."

And he puts his cheese sandwich over here on top of the pirate chest.

И си слага сандвича тук, върху пиратския сандък.

Child: So, that one is his.

Дете: Значи този е неговия.

RS: That one is Joshua's. That's right.

РС: Този е на Джошуа, точно така.

Child: And then his went on the ground.

Дете: А пък неговия падна на земята.

RS: That's exactly right.

РС: Точно така.

Child: So he won't know which one is his.

Дете: И сега той няма да знае кой е неговия.

RS: Oh. So now Joshua goes off to get a drink.

РС: О, и сега Джошуа отива да си вземе нещо за пиене.

Ivan comes back and he says, "I want my cheese sandwich."

Айвън се връща и казва: "Искам си сандвича със сирене".

So which one do you think Ivan is going to take?

Кой сандвич мислиш, че ще вземе.

Child: I think he is going to take that one.

Дете: Мисля, че ще вземе този.

RS: Yeah, you think he's going to take that one? All right. Let's see.

РС: Да, мислиш, че ще вземе този, така ли? Нека видим.

Oh yeah, you were right. He took that one.

Да, ти беше прав. Този взе.

So that's a five-year-old who clearly understands

Ето това е 5-годишно дете, което ясно разбира,

that other people can have false beliefs

че другите хора може да имат погрешни разбирания

and what the consequences are for their actions.

и до какви действия води това.

Now I'm going to show you a three-year-old

Сега ще ви покажа 3-годишно дете,

who got the same puzzle.

на което зададохме същата задача.

RS: And Ivan says, "I want my cheese sandwich."

РС: И Айвън казва: "Искам си сандвича".

Which sandwich is he going to take?

Кой сандвич ще вземе?

Do you think he's going to take that one? Let's see what happens.

Мислиш, че ще вземе този? Нека да видим.

Let's see what he does. Here comes Ivan.

Нека да видим какво ще направи. Ето го Айвън.

And he says, "I want my cheese sandwich."

Казва: "Искам си сандвича със сирене".

And he takes this one.

И взема този.

Uh-oh. Why did he take that one?

Ау. Защо взе този?

Child: His was on the grass.

Дете: Неговия беше на земята.

So the three-year-old does two things differently.

3-годишното дете прави 2 неща по различен начин.

First, he predicts Ivan will take the sandwich

Първо, предполага, че Айвън ще вземе сандвича,

that's really his.

който си е негов.

And second, when he sees Ivan taking the sandwich where he left his,

И второ, когато вижда Айвън да взема сандвича от мястото където е оставил своя,

where we would say he's taking that one because he thinks it's his,

ние бихме казали, че той го взима, защото мисли, че е неговия.

the three-year-old comes up with another explanation:

Но 3-годишното дете има друго обяснение.

He's not taking his own sandwich because he doesn't want it,

Той не взема своя сандвич, защото не го иска,

because now it's dirty, on the ground.

защото е паднал на земята и е мръсен.

So that's why he's taking the other sandwich.

Ето защо взема другия сандвич.

Now of course, development doesn't end at five.

Разбира се, развитието не спира на 5 години.

And we can see the continuation of this process

Може да видим продължението на процеса

of learning to think about other people's thoughts

на научаване за това как да мислим за чуждите мисли,

by upping the ante

като вдигнем летвата

and asking children now, not for an action prediction,

и помолим децата не да предвиждат действие,

but for a moral judgment.

а да поставят морална оценка.

So first I'm going to show you the three-year-old again.

Първо ще ви покажа пак 3-годишното дете.

RS.: So is Ivan being mean and naughty for taking Joshua's sandwich?

РС: Айвън лош ли е за това, че взема сандвича на Джошуа?

Child: Yeah.

Дете: Да.

RS: Should Ivan get in trouble for taking Joshua's sandwich?

РС: Трябва ли Айвън да бъде наказан за това че е взел сандвича на Джошуа?

Child: Yeah.

Дете: Да.

So it's maybe not surprising he thinks it was mean of Ivan

РС: Вероятно не е учудващо, че детето мисли, че Айвън е постъшил лошо,

to take Joshua's sandwich,

вземайки сандвича на Джошуа.

since he thinks Ivan only took Joshua's sandwich

Тъй като си мисли, че Айвън го е взел,

to avoid having to eat his own dirty sandwich.

за да не яде от собствения мръсен сандвич.

But now I'm going to show you the five-year-old.

Но нека видим 5-годишното дете.

Remember the five-year-old completely understood

Помнете, че то напълно разбра

why Ivan took Joshua's sandwich.

защо Айвън взе сандвича на Джошуа.

RS: Was Ivan being mean and naughty

РС: Лошо ли постъпи Айвън

for taking Joshua's sandwich?

като взе сандвича на Джошуа?

Child: Um, yeah.

Дете: Ами, да.

And so, it is not until age seven

РС: И така, чак на 7-годишна възраст

that we get what looks more like an adult response.

може да получим отговор приличащ на този на възрастен човек.

RS: Should Ivan get in trouble for taking Joshua's sandwich?

РС: Трябва ли Айвън да бъде наказан за това, че е взел сандвича на Джошуа?

Child: No, because the wind should get in trouble.

Дете: Не, трябва да накажем вятъра.

He says the wind should get in trouble

РС: Казва, че вятъра трябва да бъде наказан

for switching the sandwiches.

за подмяната на сандвичите.

(Laughter)

(Смях)

And now what we've started to do in my lab

Това което започнахме да правим в моята лаборатория

is to put children into the brain scanner

е да скенираме мозъците на децата

and ask what's going on in their brain

и да се питаме какво се случва в техния мозък,

as they develop this ability to think about other people's thoughts.

докато изграждат способността си да мислят за чуждите мисли.

So the first thing is that in children we see this same brain region, the Right TPJ,

Първо, при децата виждаме, че същият RTPJ участък,

being used while children are thinking about other people.

влиза в действие, когато те мислят за другите хора.

But it's not quite like the adult brain.

Но не е точно като при възрастния мозък.

So whereas in the adults, as I told you,

При възрастните, както ви казах,

this brain region is almost completely specialized --

тази част от мозъка е почти напълно специализирана.

it does almost nothing else except for thinking about other people's thoughts --

Не се занимава с почти нищо друго, освен да мисли за чуждите мисли.

in children it's much less so,

При децата, когато са

when they are age five to eight,

между 5 и 8 години,

the age range of the children I just showed you.

като децата преди малко, това не е така.

And actually if we even look at eight to 11-year-olds,

И дори да гледаме деца на 8 до 11 години,

getting into early adolescence,

които навлизат в юношеството,

they still don't have quite an adult-like brain region.

при тях тази зона също не е толкова специализирана.

And so, what we can see is that over the course of childhood

Това, което виждаме е, че през детството

and even into adolescence,

и дори през юношеството,

both the cognitive system,

и когнитивната система,

our mind's ability to think about other minds,

позволяваща ни да мислим за чуждите мисли,

and the brain system that supports it

и мозъчната система, която я поддържа,

are continuing, slowly, to develop.

бавно се развиват.

But of course, as you're probably aware,

Но разбира се, както вероятно знаете,

even in adulthood,

дори и при възрастните,

people differ from one another in how good they are

хората се различават помежду си в способността си

at thinking of other minds, how often they do it

да мислят за чуждите мисли, в честотата

and how accurately.

и точността на тези преценки.

And so what we wanted to know was, could differences among adults

Така че ние решихме да разберем, може ли разликите при възрастните,

in how they think about other people's thoughts

в техните преценки за чуждите мисли,

be explained in terms of differences in this brain region?

да бъдат обяснени с разлики в този участък на мозъка.

So, the first thing that we did is we gave adults a version

Първото, което направихме, беше да дадем на възрастните

of the pirate problem that we gave to the kids.

версия на пиратския проблем, който зададохме на децата.

And I'm going to give that to you now.

Сега ще ви я кажа и на вас.

So Grace and her friend are on a tour of a chemical factory,

Грейс се намира с приятелката си в химически завод

and they take a break for coffee.

и решават да си направят кафе-пауза.

And Grace's friend asks for some sugar in her coffee.

Грейс пита приятелката си дали иска захар в кафето.

Grace goes to make the coffee

Отива да направи кафето

and finds by the coffee a pot

и намира до него съд,

containing a white powder, which is sugar.

в който има бял прах, който е захар.

But the powder is labeled "Deadly Poison,"

Но на съда пише: "Смъртоносна отрова".

so Grace thinks that the powder is a deadly poison.

Грейс мисли, че прахът е смъртоносна отрова.

And she puts it in her friend's coffee.

И слага от него в кафето на приятелката си.

And her friend drinks the coffee, and is fine.

Приятелката й изпива кафето и нищо не й става.

How many people think it was morally permissible

Колко човека мислят, че е морално приемливо

for Grace to put the powder in the coffee?

Грейс да сложи от този прах в кафето?

Okay. Good. (Laughter)

ОК. Добре. (Смях)

So we ask people, how much should Grace be blamed

Попитахме хората, колко виновна е Грейс,

in this case, which we call a failed attempt to harm?

правейки неуспешен опит да навреди на приятелката си.

And we can compare that to another case,

И може да сравним резултата с друг случай,

where everything in the real world is the same.

където всичко е същото -

The powder is still sugar, but what's different is what Grace thinks.

Прахът си е пак захар, но този път Грейс мисли различно.

Now she thinks the powder is sugar.

Този път тя мисли, че прахът е захар.

And perhaps unsurprisingly, if Grace thinks the powder is sugar

И вероятно не е учудващо, че ако Грейс мисли, че прахът е захар

and puts it in her friend's coffee,

и го слага в кафето на приятелката си,

people say she deserves no blame at all.

хората казват, че тя не трябва да бъде винена за това.

Whereas if she thinks the powder was poison, even though it's really sugar,

Докато ако мисли, че прахът е бил отрова, дори и реално да е бил захар,

now people say she deserves a lot of blame,

хората казват, че тя е много виновна,

even though what happened in the real world was exactly the same.

въпреки, че крайния резултат е напълно същия.

And in fact, they say she deserves more blame

Всъщност, хората твърдят, че тя е по-виновна

in this case, the failed attempt to harm,

правейки несполучливия опит да навреди,

than in another case,

отколкото в друг случай,

which we call an accident.

който наричаме нещастен случай -

Where Grace thought the powder was sugar,

Грейс е мислила, че прахът е захар,

because it was labeled "sugar" and by the coffee machine,

защото е пишело "Захар" на етикета,

but actually the powder was poison.

но реално е бил отрова.

So even though when the powder was poison,

И въпреки, че прахът е бил отрова,

the friend drank the coffee and died,

и приятелката умира след като изпие кафето,

people say Grace deserves less blame in that case,

хората казват, че Грейс не е толкова виновна,

when she innocently thought it was sugar,

когато невинно е мислела, че това е захар,

than in the other case, where she thought it was poison

в сравнение със случая, когато е мислила, че е отрова,

and no harm occurred.

но нищо не се е случило.

People, though, disagree a little bit

Хората, обаче, обвиняват

about exactly how much blame Grace should get

в различна степен Грейс

in the accident case.

в случая със случайно предизвиканата смърт.

Some people think she should deserve more blame,

Някои мислят, че тя е по-виновна,

and other people less.

а някои, че е по-малко виновна.

And what I'm going to show you is what happened when we look inside

Сега ще ви покажа какво видяхме като погледнахме

the brains of people while they're making that judgment.

в мозъците на хората, докато правят преценката.

So what I'm showing you, from left to right,

Хоризонтално се вижда

is how much activity there was in this brain region,

колко активен е била RTPJ зоната в мозъка,

and from top to bottom, how much blame

а вертикално, за колко виновна

people said that Grace deserved.

смятат Грейс.

And what you can see is, on the left

Вижда се, че в ляво,

when there was very little activity in this brain region,

където има ниска активност

people paid little attention to her innocent belief

хората не се интересуват толкова от нейното случайно объркване,

and said she deserved a lot of blame for the accident.

и казват, че тя е много виновна.

Whereas on the right, where there was a lot of activity,

Докато вдясно, където има голяма активност,

people paid a lot more attention to her innocent belief,

хората объщат внимание на случайното объркване

and said she deserved a lot less blame

и казват, че не е толкова виновна,

for causing the accident.

за това което е причинила.

So that's good, but of course

Дотук добре, но разбира се,

what we'd rather is have a way to interfere

бихме искали да можем да променяме

with function in this brain region,

функцията на тази част на мозъка

and see if we could change people's moral judgment.

и да видим дали това променя моралните оценки на хората.

And we do have such a tool.

И имаме подобен инструмент.

It's called Trans-Cranial Magnetic Stimulation,

Казва се трансчерепна магнитна стимулация (Trans-Cranial Magnetic Stimulation),

or TMS.

или TMS.

This is a tool that lets us pass a magnetic pulse

С този инструмент пускаме магнитен пулс

through somebody's skull, into a small region of their brain,

през черепа на човек, в точно определено място в техния мозък

and temporarily disorganize the function of the neurons in that region.

и временно дезорганизираме функцията на невроните на това място.

So I'm going to show you a demo of this.

Сега ще ви покажа демонстрация.

First, I'm going to show you that this is a magnetic pulse.

Първо ще ви покажа, че наистина пулса е магнитен.

I'm going to show you what happens when you put a quarter on the machine.

Ще видите какво се случва като сложим монета на машината.

When you hear clicks, we're turning the machine on.

Като чуете пукване, пускаме машината.

So now I'm going to apply that same pulse to my brain,

Сега ще си пусна такъв пулс в моя мозък

to the part of my brain that controls my hand.

и по-точно в частта, която контролира ръката ми.

So there is no physical force, just a magnetic pulse.

Няма физическа сила, само магнитен пулс.

Woman (Video): Ready, Rebecca? RS: Yes.

Жена: Готова? РС: Да.

Okay, so it causes a small involuntary contraction in my hand

ОК, магнитния пулс причинява леко несъзнателно

by putting a magnetic pulse in my brain.

свиване на ръката ми.

And we can use that same pulse,

И по същия начин може да насочим

now applied to the RTPJ,

магнитния пулс към RTPJ зоната.

to ask if we can change people's moral judgments.

и да видим дали ще се променят моралните преценки на хората.

So these are the judgments I showed you before, people's normal moral judgments.

Ето това са оценките им преди, нормалните им морални оценки.

And then we can apply TMS to the RTPJ

И след това пускаме TMS в RTPJ зоната.

and ask how people's judgments change.

и пак питаме хората за оценка.

And the first thing is, people can still do this task overall.

И като цяло, хората пак се справят със задачата.

So their judgments of the case when everything was fine

Техните оценки в случая когато всичко е наред

remain the same. They say she deserves no blame.

са същите. Казват, че не трябва да бъде винена.

But in the case of a failed attempt to harm,

Но при неуспешния опит да навреди,

where Grace thought that it was poison, although it was really sugar,

когато Грейс слага захар мислейки че е отрова,

people now say it was more okay, she deserves less blame

хората сега намират това за по-приемливо, тя заслужава по-малко обвинения

for putting the powder in the coffee.

за пускането на прах в кафето.

And in the case of the accident, where she thought that it was sugar,

А при случайно причинената смърт, когато мисли, че слага захар

but it was really poison and so she caused a death,

но реално слага отрова,

people say that it was less okay, she deserves more blame.

хората смятат, че е по-виновна.

So what I've told you today is that

Това, което ви казах днес е,

people come, actually, especially well equipped

че хората са много добре оборудвани

to think about other people's thoughts.

да мислят за чуждите мисли.

We have a special brain system

Имаме си специален участък в мозъка,

that lets us think about what other people are thinking.

който ни позволява да мислим за това което другите мислят.

This system takes a long time to develop,

Той се развива бавно

slowly throughout the course of childhood and into early adolescence.

по време на детството и ранното юношество.

And even in adulthood, differences in this brain region

А дори и при възрастни, разлики в този участък на мозъка

can explain differences among adults

могат да обяснят разликите

in how we think about and judge other people.

в нашите преценки за другите хора.

But I want to give the last word back to the novelists,

Но нека последната дума отново да е от роман.

and to Philip Roth, who ended by saying,

Филип Рот казва:

"The fact remains that getting people right

Факт е, че живота не е основан

is not what living is all about anyway.

на това да разбираме правилно другите.

It's getting them wrong that is living.

Да не ги разбираме, това е животът.

Getting them wrong and wrong and wrong,

Да ги разбираме погрешно, и погрешно, и погрешно,

and then on careful reconsideration,

и след внимателно преосмиляне,

getting them wrong again."

пак да ги разбираме погрешно.

Thank you.

Благодаря.

(Applause)

(Ръкопляскания)

Chris Anderson: So, I have a question. When you start talking about using

Крис Андерсън: Когато започна да говориш за използването

magnetic pulses to change people's moral judgments,

на магнитни пулсове за да подмениш моралните преценки на хората,

that sounds alarming.

това ми прозвуча притеснително.

(Laughter)

(Смях)

Please tell me that you're not taking phone calls from the Pentagon, say.

Моля те, кажи ми че не приемаш обаждания от Пентагона например.

RS: I'm not.

РС: Не приемам.

I mean, they're calling, but I'm not taking the call.

Т.е. те се обаждат, но аз не ги приемам.

(Laughter)

(Смях)

CA: They really are calling?

КА: Наистина ли се обаждат?

So then seriously,

Добре, вече сериозно,

you must lie awake at night sometimes

сигурно лежиш понякога нощем

wondering where this work leads.

и се чудиш докъде ще доведе цялата тази работа?

I mean, you're clearly an incredible human being,

Ти си наистина невероятно човешко същество,

but someone could take this knowledge

но някой може да използва това знание

and in some future

и в някаква бъдеща

not-torture chamber,

стая на мъченията

do acts that people here might be worried about.

да прави неща, за които хората тук се притесняват.

RS: Yeah, we worry about this.

РС: Да, притеснваме се за това.

So, there's a couple of things to say about TMS.

Но, ето няколко факта за ТМS.

One is that you can't be TMSed without knowing it.

Първо, не може да ти пуснат пулс без да разбереш.

So it's not a surreptitious technology.

Така че това не е някаква подмолна технология.

It's quite hard, actually, to get those very small changes.

Всъщност е много трудно да се реализират тези малки промени.

The changes I showed you are impressive to me

Тези промени, които ви показвах са впечатляващи за мен

because of what they tell us about the function of the brain,

заради това, което ни учат за функциите на мозъка.

but they're small on the scale

Но поставени в контекста на моралните

of the moral judgments that we actually make.

преценки които правим, тези промени са сравнително малки.

And what we changed was not people's

И това което променяхме не бяха

moral judgments when they're deciding what to do,

морални оценки, когато хората вземат решения

when they're making action choices.

как да постъпят и какви действия да предприемат.

We changed their ability to judge other people's actions.

Ние променяхме тяхната способност да разбират чуждите действия.

And so, I think of what I'm doing not so much as

И аз разсъждавам за това което правя, не толкова

studying the defendant in a criminal trial,

като изучаване на подсъдимия в криминален процес,

but studying the jury.

а по-скоро като изучаване на съдебните заседатели.

CA: Is your work going to lead to any recommendations

КА: Твоята работа ще доведе ли до препоръки

in education, to perhaps bring up

в образованието, което евентуално да отгледа

a generation of kids able to make fairer moral judgments?

поколение деца способни да правят по-правилни морални оценки?

RS: That's one of the idealistic hopes.

РС: Това е една от идеалистичните ми надежди.

The whole research program here of studying

Цялата изследователска програма тук, изучаването

the distinctive parts of the human brain is brand new.

на различните части на човешкия мозък е напълно нова.

Until recently, what we knew about the brain

Доскоро знаехме за мозъка нещата,

were the things that any other animal's brain could do too,

които може да прави и мозъка на всяко друго животно.

so we could study it in animal models.

И затова можеше да изследваме животинския мозък.

We knew how brains see, and how they control the body

Знаехме как мозъкът вижда, как контролира тялото,

and how they hear and sense.

как чува и усеща.

And the whole project of understanding

А целия проект за това

how brains do the uniquely human things --

как мозъкът прави типично човешки неща,

learn language and abstract concepts,

като научаването на език, абстрактни концепции,

and thinking about other people's thoughts -- that's brand new.

и мисленето за чуждите мисли, това е напълно ново.

And we don't know yet what the implications will be

И все още не знаем какви ще са косвените последствия

of understanding it.

от това наше знание.

CA: So I've got one last question. There is this thing called

КА: Последен въпрос. Има нещо наречено

the hard problem of consciousness,

трудния проблем на съзнанието,

that puzzles a lot of people.

който оставя много хора замислени.

The notion that you can understand

Идеята, че може да разбереш

why a brain works, perhaps.

защо мозъкът функционира.

But why does anyone have to feel anything?

Но защо трябва някой да чувства нещо?

Why does it seem to require these beings who sense things

Защо, за да функционираме, изглежда трябва да сме същества

for us to operate?

които осъзнават нещата около себе си.

You're a brilliant young neuroscientist.

Ти си брилянтен млад учен.

I mean, what chances do you think there are

Колко голям мислиш, че е шанса,

that at some time in your career,

по време на твоята кариера

someone, you or someone else,

ти или някой друг,

is going to come up with some paradigm shift

да промени парадигмата

in understanding what seems an impossible problem?

за разбирането на този проблем, който изглежда невъзможен за разбиране.

RS: I hope they do. And I think they probably won't.

Надявам се, че може. Но не вярвам да успеят.

CA: Why?

Защо?

RS: It's not called the hard problem of consciousness for nothing.

Не случайно се казва трудния проблем на съзнанието.

(Laughter)

(Смях)

CA: That's a great answer. Rebecca Saxe, thank you very much. That was fantastic.

КА: Чудесен отговор. Ребека Сакс, благодаря ти много. Беше прекрасно.

(Applause)

(Ръкопляскания)