Jennifer Senior: For parents, happiness is a very high bar

Translator: Biliana Nikolova Reviewer: Anton Hikov

When I was born,

Когато съм дошла на този свят

there was really only one book

е имало една единствена книга

about how to raise your children,

за отглеждането на детето,

and it was written by Dr. Spock.

чийто автор е д-р Спок.

(Laughter)

(Смях)

Thank you for indulging me.

Благодаря ви, че ми позволихте шегата.

I have always wanted to do that.

Винаги съм искала да го направя.

No, it was Benjamin Spock,

Не, говорим за Бенджамин Спок,

and his book was called "The Common Sense Book of Baby And Child Care."

автор на книгата „Грижи за бебето и детето“.

It sold almost 50 million copies by the time he died.

От нея са продадени близо 50 милиона екземпляра до смъртта на автора ѝ.

Today, I, as the mother of a six-year-old,

Днес, като майка на шестгодишно дете,

walk into Barnes and Noble,

когато вляза в някоя книжарница „Барнс и Ноубъл“,

and see this.

виждам ето това.

And it is amazing

Удивително е

the variety that one finds on those shelves.

какво разнообразие от книги намираме на тези лавици.

There are guides to raising an eco-friendly kid,

Има ръководства за екологично отглеждане на деца,

a gluten-free kid,

на деца, които се хранят с храни без глутен,

a disease-proof kid,

на деца, които не се разболяват,

which, if you ask me, is a little bit creepy.

което, ако питате мен, звучи малко зловещо.

There are guides to raising a bilingual kid

Има ръководства за отглеждане на двуезични деца,

even if you only speak one language at home.

дори и да говорите само на един език у дома.

There are guides to raising a financially savvy kid

Има ръководства за отглеждане на финансово интелигентни деца,

and a science-minded kid

както и на ориентирани към науката деца,

and a kid who is a whiz at yoga.

а също и на деца факири по йога.

Short of teaching your toddler how to defuse

Нещо като да научите току-що проходилото ви дете

a nuclear bomb,

как да обезврежда атомна бомба,

there is pretty much a guide to everything.

на практика има ръководства почти за всичко.

All of these books are well-intentioned.

Всички тези книги са добронамерени по своя характер.

I am sure that many of them are great.

Убедена съм, че много от тях са страхотни.

But taken together, I am sorry,

Но взети заедно, съжалявам,

I do not see help

но не виждам никаква помощ,

when I look at that shelf.

когато разглеждам тази лавица.

I see anxiety.

Виждам тревожност.

I see a giant candy-colored monument

Исполински паметник с цветовете на шарени бонбони

to our collective panic,

на колективната ни паника,

and it makes me want to know,

което ме кара да се запитам

why is it that raising our children

защо отглеждането на децата ни

is associated with so much anguish

се свързва с всичките тези терзания

and so much confusion?

и цялото това объркване?

Why is it that we are at sixes and sevens

Защо всички се чувстваме в небрано лозе,

about the one thing human beings

когато става въпрос за единственото нещо, с което хората

have been doing successfully for millennia,

са се справяли успешно хилядолетия,

long before parenting message boards

много преди появата на форумите в интернет за отглеждането на деца

and peer-reviewed studies came along?

и рецензираните научни изследвания?

Why is it that so many mothers and fathers

Защо толкова много родители

experience parenthood as a kind of crisis?

преживяват родителството като някаква криза?

Crisis might seem like a strong word,

Може би „криза“ е доста силна дума,

but there is data suggesting it probably isn't.

но наличните данни предполагат, че вероятно това не е така.

There was, in fact, a paper of just this very name,

Всъщност има научна статия точно с това заглавие:

"Parenthood as Crisis," published in 1957,

„Родителството като криза“, публикувана през 1957 г.,

and in the 50-plus years since,

и повече от 50 години по-късно

there has been plenty of scholarship

вече са натрупани множество научни изследвания,

documenting a pretty clear pattern

документиращи съвсем ясен модел

of parental anguish.

на родителските терзания.

Parents experience more stress than non-parents.

Родителите преживяват повече стрес от хората без деца.

Their marital satisfaction is lower.

По-малко удовлетворени са от брака си.

There have been a number of studies

Има множество проучвания,

looking at how parents feel

които изследват как се чувстват родителите,

when they are spending time with their kids,

когато прекарват време с децата си,

and the answer often is, not so great.

и често отговорът е: „Не много добре“.

Last year, I spoke with a researcher

Миналата година говорих с изследовател

named Matthew Killingsworth

на име Матю Килингсуърт,

who is doing a very, very imaginative project

който провежда изключително впечатляващ проект,

that tracks people's happiness,

проследяващ щастието на хората.

and here is what he told me he found:

И ето какво установява:

"Interacting with your friends

„Взаимодействието ни с нашите приятели

is better than interacting with your spouse,

е по-добро от това с партньора ни,

which is better than interacting with other relatives,

което на свой ред е по-добро от това с останалите ни роднини,

which is better than interacting with acquaintances,

което пък е по-добро от това с нашите познати,

which is better than interacting with parents,

а то пък е по-добро от това с нашите родители,

which is better than interacting with children.

което на свой ред е по-добро от взаимодействието ни с нашите деца.

Who are on par with strangers."

Които са на едно равнище с непознатите."

(Laughter)

(Смях)

But here's the thing.

И ето най-важното.

I have been looking at what underlies these data

Изследвах какво стои в основата на тези данни

for three years,

в продължение на три години.

and children are not the problem.

Оказва се, че проблемът не е в децата.

Something about parenting right now at this moment

Нещо, свързано с родителството днес, точно в този момент,

is the problem.

е проблемът.

Specifically, I don't think we know

По-конкретно, не смятам, че знаем

what parenting is supposed to be.

какво трябва да бъде родителството.

Parent, as a verb,

„Да съм родител“ или „родителствам“ като глагол,

only entered common usage in 1970.

е дума, която започва да се ползва масово едва през 1970 г.

Our roles as mothers and fathers have changed.

Ролите ни на майки и бащи са се променили.

The roles of our children have changed.

Ролите на децата ни са се променили.

We are all now furiously improvising

Днес яростно импровизираме

our way through a situation

как да реагираме в дадена ситуация,

for which there is no script,

за която не разполагаме с указания,

and if you're an amazing jazz musician,

и ако сте превъзходен джаз музикант,

then improv is great,

тогава импровизациите са изумителни,

but for the rest of us,

но всички останали

it can kind of feel like a crisis.

можем да преживеем ситуацията като кризисна.

So how did we get here?

И така, как изобщо стигнахме дотук?

How is it that we are all now navigating

Как стана така, че всички ние навигираме

a child-rearing universe

из вселената на отглеждане на децата

without any norms to guide us?

без никакви норми, които да ни насочват?

Well, for starters, there has been

За начинаещите трябва да кажа, че беше

a major historical change.

отбелязана голяма историческа промяна.

Until fairly recently,

До съвсем скоро

kids worked, on our farms primarily,

децата работеха, най-вече в селските стопанства,

but also in factories, mills, mines.

но и във фабриките, заводите, мините.

Kids were considered economic assets.

Децата бяха смятани за икономически актив.

Sometime during the Progressive Era,

И някъде през Прогресивната ера

we put an end to this arrangement.

сложихме край на този ред.

We recognized kids had rights,

Признахме, че децата имат права,

we banned child labor,

забранихме детския труд,

we focused on education instead,

вместо това поставихме акцент върху образованието

and school became a child's new work.

и училището се превърна в новото работно място на децата.

And thank God it did.

Да благодарим на Бог, че сторихме това.

But that only made a parent's role

Но по този начин ролята на родителя

more confusing in a way.

в известна степен стана по-объркваща.

The old arrangement might not have been

Старият ред може би не беше

particularly ethical, but it was reciprocal.

особено етичен, но беше реципрочен.

We provided food, clothing, shelter,

Предоставяхме храна, облекло, подслон

and moral instruction to our kids,

и морални наставления на децата си,

and they in return provided income.

а в замяна те ни предоставяха своите доходи.

Once kids stopped working,

Когато децата спряха да работят,

the economics of parenting changed.

се стигна до промяна в икономиката на родителството.

Kids became, in the words of one

Децата се превърнаха, да цитирам един

brilliant if totally ruthless sociologist,

възхитителен, макар и абсолютно безскрупулен социолог,

"economically worthless but emotionally priceless."

„икономически безполезни, но емоционално безценни“.

Rather than them working for us,

И вместо те да работят за нас,

we began to work for them,

ние започнахме да работим за тях,

because within only a matter of decades

защото само за няколко десетилетия

it became clear:

стана ясно:

if we wanted our kids to succeed,

ако искаме децата ни да успеят,

school was not enough.

училището не е достатъчно.

Today, extracurricular activities are a kid's new work,

Днес извънкласните занимания са новата работа на децата,

but that's work for us too,

но те са работа и за нас,

because we are the ones driving them to soccer practice.

тъй като ние караме децата на тренировките по футбол.

Massive piles of homework are a kid's new work,

Безкрайните домашни са новата работа на децата,

but that's also work for us,

но те са работа и за нас,

because we have to check it.

защото трябва да ги проверяваме.

About three years ago, a Texas woman

Преди около три години жена от Тексас

told something to me

ми сподели нещо,

that totally broke my heart.

което напълно разби сърцето ми.

She said, almost casually,

Каза ми почти небрежно:

"Homework is the new dinner."

„Домашните са новата вечеря.“

The middle class now pours all of its time

Средната класа днес влага цялото си време,

and energy and resources into its kids,

енергия и средства в своите деца,

even though the middle class

въпреки че средната класа

has less and less of those things to give.

разполага с все по-малко от тези ресурси.

Mothers now spend more time with their children

Майките днес прекарват повече време с децата си

than they did in 1965,

отколкото през 1965 г.,

when most women were not even in the workforce.

когато повечето жени изобщо не са работили.

It would probably be easier for parents

Може би ще бъде по-лесно на родителите

to do their new roles

да изпълняват своите нови роли,

if they knew what they were preparing their kids for.

ако знаеха за какво подготвят своите деца.

This is yet another thing that makes modern parenting

Това е друг проблем, който създава толкова

so very confounding.

стресиращия характер на модерното родителство.

We have no clue what portion our wisdom, if any,

Нямаме никаква представа каква част от знанията, ако има такава,

is of use to our kids.

ще бъде полезна на децата ни.

The world is changing so rapidly,

Светът се променя толкова бързо,

it's impossible to say.

че не е възможно да знаем това.

This was true even when I was young.

Беше така дори когато и аз бях дете.

When I was a kid, high school specifically,

Когато бях малка, по-точно в гимназията,

I was told that I would be at sea

ми казваха, че ще бъда загубена

in the new global economy

в новата световна икономика,

if I did not know Japanese.

ако не знаех японски език.

And with all due respect to the Japanese,

Е, с цялото ми уважение към японците,

it didn't turn out that way.

нещата не се развиха в тази посока.

Now there is a certain kind of middle-class parent

Днес сред средната класа има група родители,

that is obsessed with teaching their kids Mandarin,

обсебени от идеята децата им да учат мандарин,

and maybe they're onto something,

и вероятно вървят в правилната посока,

but we cannot know for sure.

но няма как да сме сигурни.

So, absent being able to anticipate the future,

И така, без да можем да предвидим бъдещето,

what we all do, as good parents,

това, което правим като добри родители, е

is try and prepare our kids

да се опитаме да подготвим децата си

for every possible kind of future,

за всякакво бъдеще,

hoping that just one of our efforts will pay off.

надявайки се, че поне едно от усилията ни ще бъде възнаградено.

We teach our kids chess,

Учим децата си да играят шах,

thinking maybe they will need analytical skills.

смятайки, че сигурно ще са им необходими аналитични умения.

We sign them up for team sports,

Записваме ги в отборни спортове,

thinking maybe they will need collaborative skills,

смятайки, че може би ще са им необходими екипни умения,

you know, for when they go to Harvard Business School.

когато бъдат приети във Факултета по бизнес на Харвардския университет.

We try and teach them to be financially savvy

Опитваме се да ги научим да притежават финансови,

and science-minded and eco-friendly

научни и екологични познания,

and gluten-free,

да не приемат храни, съдържащи глутен,

though now is probably a good time to tell you

въпреки че може би сега е моментът да ви кажа,

that I was not eco-friendly and gluten-free as a child.

че аз не съм отгледана екологично и че съм се хранила с храни, съдържащи глутен.

I ate jars of pureed macaroni and beef.

Хранили са ме с бурканчета с пасирани макарони и говеждо.

And you know what? I'm doing okay.

И знаете ли какво? Справям се добре.

I pay my taxes.

Плащам си данъците.

I hold down a steady job.

Имам постоянна работа.

I was even invited to speak at TED.

Дори ме поканиха да говоря пред TED.

But the presumption now is that

Но днес презумцията е, че

what was good enough for me, or for my folks for that matter,

това, което е било добро за мен или за родителите ми,

isn't good enough anymore.

вече не е достатъчно добро.

So we all make a mad dash to that bookshelf,

Затова се втурваме като луди към тази лавица с книги,

because we feel like if we aren't trying everything,

защото смятаме, че ако не опитаме всичко възможно,

it's as if we're doing nothing

не правим нищо

and we're defaulting on our obligations to our kids.

и отказваме да изпълняваме задълженията си към децата ни.

So it's hard enough to navigate our new roles

И така, достатъчно трудно е да навигираме новите ни роли

as mothers and fathers.

на майки и бащи.

Now add to this problem something else:

Добавете към този проблем и следното:

we are also navigating new roles

навигираме нови роли и

as husbands and wives

като съпруги и съпрузи,

because most women today are in the workforce.

защото повечето жени днес работят.

This is another reason, I think,

Това е друга причина според мен,

that parenthood feels like a crisis.

поради която родителството се възприема като криза.

We have no rules, no scripts, no norms

Нямаме правила, нямаме указания, нямаме норми

for what to do when a child comes along

какво да правим, когато се появи детето,

now that both mom and dad are breadwinners.

днес, когато и мама и татко изхранват семейството.

The writer Michael Lewis once put this

Писателят Майкъл Луис описва

very, very well.

прекрасно това явление.

He said that the surest way

Пише, че най-сигурният начин

for a couple to start fighting

семейната двойка да започне да се кара

is for them to go out to dinner with another couple

е да излезе на вечеря с друга двойка,

whose division of labor

при която разпределението на труда

is ever so slightly different from theirs,

е съвсем малко по-различно от това при първата,

because the conversation in the car on the way home

тъй като разговорът в колата на връщане към дома

goes something like this:

е нещо подобно:

"So, did you catch that Dave is the one

„Видя ли, че Дейв води децата

who walks them to school every morning?"

на училище всяка сутрин?"

(Laughter)

(Смях)

Without scripts telling us who does what

Без указания, които да ни казват кой прави точно какво

in this brave new world, couples fight,

в този прекрасен, нов свят, двойките се карат,

and both mothers and fathers each have

като и майките и бащите

their legitimate gripes.

имат своите основателни оплаквания.

Mothers are much more likely

Много по-вероятно е майките

to be multi-tasking when they are at home,

да извършват много задачи, когато са си вкъщи,

and fathers, when they are at home,

докато бащите е много по-вероятно

are much more likely to be mono-tasking.

да вършат по една задача докато са си у дома.

Find a guy at home, and odds are

Ако попаднете на мъж у дома му, можете да се обзаложите,

he is doing just one thing at a time.

че върши само една дейност в конкретния момент.

In fact, UCLA recently did a study

Скорошно проучване на Калифорнийския университет

looking at the most common configuration

анализира най-типичната конфигурация

of family members in middle-class homes.

на семейството от средната класа у дома.

Guess what it was?

И познайте каква е тя?

Dad in a room by himself.

Татко си стои сам в стаята.

According to the American Time Use Survey,

Съгласно проучването на бюджета на времето на американците

mothers still do twice as much childcare as fathers,

майките се грижат два пъти повече за децата от бащите,

which is better than it was in Erma Bombeck's day,

което е далеч по-добре от времето на Ерма Бомбек,

but I still think that something she wrote

но все пак си мисля, че едно от нещата, които пише,

is highly relevant:

все още е съвсем приложимо:

"I have not been alone in the bathroom since October."

„Не съм била сама в банята от октомври.“

(Laughter)

(Смях)

But here is the thing: Men are doing plenty.

Но ето истината: Мъжете правят много.

They spend more time with their kids

Прекарват повече време с децата си

than their fathers ever spent with them.

отколкото техните бащи са прекарвали с тях.

They work more paid hours, on average,

Средностатистически работят повече часове

than their wives,

от съпругите си

and they genuinely want to be good,

и съвсем чистосърдечно искат да бъдат добри

involved dads.

и ангажирани бащи.

Today, it is fathers, not mothers,

Днес бащите, а не майките

who report the most work-life conflict.

докладват повечето случаи на конфликт между личния и професионалния живот.

Either way, by the way,

Но, както и да е,

if you think it's hard for traditional families

ако си мислите, че е трудно на традиционните семейства

to sort out these new roles,

да се справят с тези нови роли,

just imagine what it's like now

само си представете какво преживяват

for non-traditional families:

нетрадиционните семейства;

families with two dads, families with two moms,

семействата с двама бащи, семействата с две майки,

single-parent households.

домакинствата с един родител.

They are truly improvising as they go.

Всички те в действителност импровизират.

Now, in a more progressive country,

В по-прогресивна страна,

and forgive me here for capitulating to cliché

като се извинявам, че ползвам

and invoking, yes, Sweden,

това клише, уф, да, пак Швеция,

parents could rely on the state

родителите могат да разчитат на държавата

for support.

за подкрепа.

There are countries that acknowledge

Има страни, които разбират

the anxieties and the changing roles

притесненията и променящите се роли

of mothers and fathers.

на майките и бащите.

Unfortunately, the United States is not one of them,

За съжаление Съединените щати не са сред тях,

so in case you were wondering what the U.S.

затова, ако се чудите какво е общото между САЩ

has in common with Papua New Guinea and Liberia,

и Папуа Нова Гвинея и Либерия,

it's this:

то е следното:

We too have no paid maternity leave policy.

Нямаме политика за платено майчинство.

We are one of eight known countries that does not.

Ние сме една от осемте държави, за които е известно, че нямат такава.

In this age of intense confusion,

В този век на пълно объркване

there is just one goal upon which

има само една цел, която обединява

all parents can agree,

всички родители,

and that is whether they are

независимо дали сме

tiger moms or hippie moms, helicopters or drones,

майки тигрици или майки хипита, майки орлици или спазващи дистанция родители,

our kids' happiness is paramount.

щастието на децата ни е най-важното.

That is what it means

Ето това означава

to raise kids in an age

да отглеждаш деца във век,

when they are economically worthless

в който те са икономически безполезни,

but emotionally priceless.

но емоционално безценни.

We are all the custodians of their self-esteem.

Всички ние сме пазители на тяхното самочувствие.

The one mantra no parent ever questions is,

Мантрата, която нито един родител не поставя под въпрос, е:

"All I want is for my children to be happy."

„Всичко, което искам е, децата ми да бъдат щастливи."

And don't get me wrong:

И не ме разбирайте погрешно:

I think happiness is a wonderful goal for a child.

Смятам, че щастието е прекрасна цел за всяко дете.

But it is a very elusive one.

Но тя е нещо неуловимо.

Happiness and self-confidence,

Щастието и самочувствието,

teaching children that is not like teaching them

да научиш детето на това не е като да го научиш

how to plow a field.

да оре нивата.

It's not like teaching them how to ride a bike.

Не е като да го научиш да кара колело.

There's no curriculum for it.

Няма програма за тези неща.

Happiness and self-confidence can be the byproducts of other things,

Щастието и самочувствието могат да бъдат вторичен продукт от други неща,

but they cannot really be goals unto themselves.

но сами по себе си не могат да бъдат цел.

A child's happiness

Щастието на детето

is a very unfair burden to place on a parent.

е много несправедливо бреме на раменете на родителите.

And happiness is an even more unfair burden

И е още по-несправедливо бреме, ако го поставим

to place on a kid.

на раменете на детето.

And I have to tell you,

Трябва да ви кажа,

I think it leads to some very strange excesses.

че смятам, че води до много странни крайности.

We are now so anxious

Днес сме толкова загрижени

to protect our kids from the world's ugliness

да защитим децата си от лошотията на света,

that we now shield them from "Sesame Street."

че не им даваме да гледат „Улица Сезам“.

I wish I could say I was kidding about this,

Ще ми се да мога да кажа, че се шегувам,

but if you go out and you buy

но ако си купите

the first few episodes of "Sesame Street" on DVD,

първите епизоди на „Улица Сезам“ на DVD,

as I did out of nostalgia,

както направих аз от чиста носталгия,

you will find a warning at the beginning

ще прочете предупреждение в началото,

saying that the content is not suitable

че съдържанието не е подходящо

for children.

за деца.

(Laughter)

(Смях)

Can I just repeat that?

Бих искала да повторя.

The content of the original "Sesame Street"

Съдържанието на оригиналните епизоди на „Улица Сезам“

is not suitable for children.

не е подходящо за деца.

When asked about this by The New York Times,

На въпрос на в. "Ню Йорк Таймс" защо това е така,

a producer for the show gave a variety of explanations.

продуцентката на програмата дава поредица от обяснения.

One was that Cookie Monster smoked a pipe

Едно от тях е, че Бисквитеното чудовище пуши лула

in one skit and then swallowed it.

на една от сцените и след това я поглъща.

Bad modeling. I don't know.

Лош модел. Знам ли...

But the thing that stuck with me

Но това, което ме порази, беше,

is she said that she didn't know

че продуцентката не беше сигурна дали

whether Oscar the Grouch could be invented today

Боклученото чудовище Оскар би било създадено днес,

because he was too depressive.

защото има прекалено депресивно излъчване.

I cannot tell you how much this distresses me.

Не мога да ви кажа в какво отчаяние изпаднах.

(Laughter)

(Смях)

You are looking at a woman

Пред вас стои жена,

who has a periodic table of the Muppets

която си има таблицата на Менделеев на героите от „Улица Сезам“,

hanging from her cubicle wall.

окачена на стената в офиса.

The offending muppet, right there.

Чудовището-престъпник, ето го и него.

That's my son the day he was born.

Това е синът ми в деня на раждането му.

I was high as a kite on morphine.

Бях в еуфория като след доза морфин.

I had had an unexpected C-section.

Бях родила с непланирано цезарово сечение.

But even in my opiate haze,

Но в цялата мъгла на опиянение

I managed to have one very clear thought

успях да формулирам съвсем ясна мисъл

the first time I held him.

в момента, в който го взех на ръце.

I whispered it into his ear.

Прошепнах в ушенцето му:

I said, "I will try so hard not to hurt you."

„Ще направя всичко възможно да не те нараня.“

It was the Hippocratic Oath,

Това беше хипократовата клетва

and I didn't even know I was saying it.

и дори не знаех, че я изричам.

But it occurs to me now

Но сега осъзнавам,

that the Hippocratic Oath

че хипократовата клетва

is a much more realistic aim than happiness.

е много по-реалистична цел от щастието.

In fact, as any parent will tell you,

Всъщност всеки родител ще ви каже,

it's awfully hard.

че е ужасно трудно.

All of us have said or done hurtful things

Всички ние сме казвали или правили болезнени неща

that we wish to God we could take back.

и се молим на Бога да можехме да върнем лентата назад.

I think in another era

Мисля, че в друга епоха

we did not expect quite so much from ourselves,

не сме очаквали толкова много от самите себе си

and it is important that we all remember that

и е важно всички ние да си го припомним

the next time we are staring with our hearts racing

следващия път, когато гледаме тези лавици,

at those bookshelves.

а сърцето ни се пръска от притеснение.

I'm not really sure how to create new norms

Не съм съвсем сигурна как да бъдат създадени нови норми

for this world,

за този свят,

but I do think that

но смятам, че

in our desperate quest to create happy kids,

в отчаяните ни опити да създадем щастливи деца,

we may be assuming the wrong moral burden.

може би поемаме погрешното морално бреме.

It strikes me as a better goal,

Смятам, че по-добра

and, dare I say, a more virtuous one,

и, смея да заявя, по-добродетелна цел

to focus on making productive kids

е да се съсредоточим върху създаването на продуктивни деца,

and moral kids,

на морални деца,

and to simply hope that happiness will come to them

и просто да се надяваме, че щастието ще ги споходи

by virtue of the good that they do

в резултат на създаденото от тях добро,

and their accomplishments

на техните постижения

and the love that they feel from us.

и на любовта, която чувстват, че им даваме.

That, anyway, is one response to having no script.

Във всички случаи това е един отговор на липсата на предписания.

Absent having new scripts,

Вместо да имаме нови предписания,

we just follow the oldest ones in the book --

просто следваме най-древните от Книгата –

decency, a work ethic, love —

порядъчност, трудова етика, любов –

and let happiness and self-esteem take care of themselves.

и нека щастието и самочувствието да се погрижат сами за себе си.

I think if we all did that,

Ако всички правехме това,

the kids would still be all right,

децата щяха да са си съвсем добре,

and so would their parents,

родителите им също,

possibly in both cases even better.

а може би и в двата случая дори още по-добре.

Thank you.

Благодаря ви.

(Applause)

(Аплодисменти)